Решение по дело №513/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.07.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 513 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и насрещен иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност в процеса е предявено и възражение за прихващане с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищците - „А.Б.” ЕООД и от „А.П.Г.Б.“ ЕООД, твърдят, че на 02.05.2018 г. „А.Б.” ЕООД сключил с ответника „Е.С.О.” ЕАД договор, с който се задължил да достави на последния на две отделни доставки движими вещи, представляващи 102 броя прекъсвачи за ВН, както и да организира обучение в сроковете и при условията на договора.

В периода от 03.09.2018 г. до 04.09.2018 г. ищецът „А.Б.” ЕООД доставил на ответника 32 прекъсвача и в периода от 18.09.2018 г. до 21.09.2018 г. провел обучение на специалисти на ответника. За ответника възникнало задължение за заплащане на уговорената в договора цена за доставените стоки и възнаграждение за извършеното обучение. Доколкото доставката на стоките и провеждането на обучението са извършени със забава от ищцовото дружество, ответникът начислил неустойка за забавеното изпълнение на тези задължения в общ размер от 166 289, 20 лв. съгласно чл. 10.1. от сключения договор. Той извършил прихващане между задълженията си към ищеца за заплащане на цената на доставените стоки и за заплащане на възнаграждение и част от вземането си към ищеца за получаване на неустойка за забава в размер на 32 839, 20 лв., с което счел за изцяло погасени възникналите в негова тежест задължения по договора от 05.05.2018 г. За останалата част от вземането си за неустойка в размер на 133 450 лв. ответникът усвоил банковата гаранция.

В периода от 29.05.2019 г. до 18.07.2019 г. ищецът „А.Б.” ЕООД доставил на ответника още 69 прекъсвача. За ответника възникнало задължение за заплащане на уговорената в договора цена за доставените стоки. Доколкото доставката на тези стоки също е извършена със забава, ответникът начислил неустойка за забавеното изпълнение на това задължение в общ размер от 240 878, 40 лв. съгласно чл. 10.1. от сключения договор и извършил прихващане между задължението си към ищеца за заплащане на цената на доставените с втората доставка стоки и вземането си от ищеца за получаване на неустойка за забава. С това ответникът е счел за изцяло погасено задължението, което е възникнало в негова тежест към ищеца за заплащане на цената на доставените с втората доставка прекъсвачи. Ищецът „А.Б.” ЕООД твърди, че клаузата от договора, въз основа на която е начислена неустойката за забава, е нищожна поради противоречието и с добрите нрави. Уговорената с тази клауза неустойка е в размер много по-голям от вредите, които обезпечава, при съобразяване и на това, че те са обезпечени и с предоставена от ищеца гаранция за изпълнение под формата на банкова гаранция. Ето защо и за ищеца не е възникнало задължение да заплати начислените от ответника неустойки. Това от своя страна означава, че за ответника не е възникнало правото да извърши извънсъдебно прихващане и той не е погасил чрез прихващане задълженията си да заплати дължимата цена на доставените стоки и на възнаграждение за организирано обучение, които са в общ размер на 7 399, 60 лв. по първата доставка и в общ размер на 246 078, 40 лв. по втората доставка и трябва да бъдат заплатени от ответника. Последният е изпаднал в забава изпълнението на тези свои задължения и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Липсата на основание за начисляване на неустойка за забава означава и това, че сума в размер от 133 450 лв. е усвоена от банковата гаранция без да е налице правно основание за това и тя следва да се върне от ответника. Ищецът заявява, че във връзка с неоснователно усвоената банкова гаранция е разходвал сума в размер на 441, 30 лв., представляваща заплатени на банката разходи, която сума ответникът също следва да му възмезди.

На 09.10.2019 г. дружеството „А.Б.” ЕООД се е преобразувало чрез отделяне, в резултат на което част от описаните вземания са преминали в патримониума на новоучреденото дружество „А.П.Г.Б.“ ЕООД, които са тези за получаване на сума в общ размер на 246 078, 40 лв., представляваща цената за доставените стоки по втората доставка.

Поради изложеното ищецът „А.Б.” ЕООД моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6 870, 40 лв., представляваща неплатена част от цената за доставка на стоки, представляващи прекъсвачи за ВН, доставени в рамките на първата доставка, уговорена с договора от 02.05.2018 г., сумата от 988, 57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху сумата от 6 870, 40 лв. и за периода от 06.10.2018 г. до 06.03.2020 г., сумата от 529, 20 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение за организиране на обучение, дължимо съгласно договора от 02.05.2018 г., сумата от 73, 21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху сумата от 529, 20 лв. и за периода от 26.10.2018 г. до 06.03.2020 г., сумата от 133 450 лв., представляваща такава усвоена от ответника без наличие на основание за това от предоставена от ищеца банкова гаранция, сумата от 3 113, 83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху сумата от 133 450 лв. и за периода от 14.12.2019 г. до 06.03.2020 г., както и сумата от 441, 30 лв., представляваща направени от ищеца разходи във връзка с неоснователно усвоената банкова гаранция. Ищецът „А.П.Г.Б.“ ЕООД моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 246 078, 40 лв., представляваща неплатена част от цената за доставка на стоки, представляващи прекъсвачи за ВН, доставени в рамките на втората доставка, уговорена с договора от 02.05.2018 г., както и сумата от 14 044, 15 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху сумата от 246 078, 40 лв. за периода от 19.08.2019 г. до 06.03.2020 г. Претендират присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – „Е.С.О.” ЕАД, оспорва предявените искове. Твърди, че е погасил изцяло претендираната от ищците част от задълженията за заплащане на цена на доставените прекъсвачи и на възнаграждение за организираното обучение, възникнали по договора от 02.05.2018 г., като е извършил извънсъдебно прихващане между тези негови задължения и вземанията му към ищеца „А.Б.” ЕООД за получаване на неустойка за забавено изпълнение от последното дружество на задълженията му да достави уговорените прекъсвачи и да организира обучения, която неустойка е дължима на основание чл. 10.1. от договора от 02.05.2018 г. Посочва, че тази договорна клауза е действителна и въз основа на нея за него е възникнало вземане за получаване на неустойка. Ответникът заявява, че с оглед факта, че за ищеца „А.Б.” ЕООД е валидно възникнало задължение за неустойка, са настъпили уговорените в договора условия, при които за него възниква правото да усвои банковата гаранция.

В случай, че съдът приеме, че по делото не се доказва да е извършено посоченото извънсъдебно прихващане, ответникът заявява в процеса възражение за съдебно прихващане между предявените от ищците вземания и част от задълженията на последните към него за заплащане на неустойки за забавено изпълнение от „А.Б.” ЕООД на задълженията му да достави уговорените прекъсвачи и да организира обучения, които неустойки са дължими на основание чл. 10.1. от договора от 02.05.2018 г. В срока по чл. 367 ГПК ответникът предявява насрещен иск, който има за предмет част от вземането за дължимата от дружествата „А.Б.” ЕООД и „А.П.Г.Б.“ ЕООД неустойка за забавена доставка на уговорените прекъсвачи от първата доставка, която е начислена на основание уговорката на чл. 10.1. от договора за изработка, сключен на 02.05.2018 г. и е в размер на 26 239, 60 лв., както и вземане за получаване на сумата от 1 967, 97 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, което се дължи за периода от 22.10.2019 г. до 17.07.2020 г. Ответникът претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ищците оспорват предявените срещу тях насрещни искове. Позовават се на нищожност на клаузата на чл. 10.1. от сключения договор, с която е уговорена дължимост на неустойка за забава и считат, че с оглед на това в тяхна тежест не може да възникне задължение за заплащане на претендираната от ответника неустойка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:

Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството са претенции на ищците за заплащане на цена, дължима от ответника по сключен между него и един от ищците - „А.Б.“ ЕООД, договор за продажба на стоки, представляващи прекъсвачи за ВН, както и за заплащане на възнаграждение за извършена работа по организиране на обучение на служители на ответника да работят с доставените прекъсвачи, дължима по сключен между същите лица договор за изработка. Ето защо и за да бъдат уважени предявените осъдителни искове, на първо място, следва да се прецени дали от представените по делото доказателства се установява, че е налице облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът „А.Б.“ ЕООД да е поел задължение да достави на ответника описаните в исковата молба стоки и да извърши посочените в исковата молба услуги, а ответникът да е поел задължение да заплати покупна цена и възнаграждение за тях в претендираните размери.

По делото не е спорно, че между дружеството „Е.с.о.“ ЕАД /„ЕСО“ ЕАД/, от една страна като възложител, и „А.Б.“ ЕООД, от друга страна като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен на 02.05.2018 г. договор. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор от 02.05.2018 г., който е подписан от представители на всяка от насрещните страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват за съдоговорителите, такова, каквото е отразено в него. При тълкуване на клаузите от съдържанието на този договор, се налага извода, че с него дружеството „А.Б.“ ЕООД е поело задължения срещу получаване на покупна цена за това да достави на „ЕСО“ ЕАД общо 102 броя прекъсвачи ВН чрез извършване на две доставки, както и срещу получаване на възнаграждение да организира приемни изпитвания на прекъсвачите и обучение съгласно изискванията на възложителя и в съответствие с Техническата спецификация на възложителя, Техническото предложение и Ценовото предложение на изпълнителя. При съобразяване на вида на задълженията, които възникват в тежест на ищеца по силата на тази сделка, трябва да се заключи, че те са такива, които са характерни за два вида сделки – задължението за доставка на стоки срещу получаване на уговорената цена е характерен елемент на договора за продажба, а задължението за извършване на определени фактически действия по провеждане на изпитвания и на обучение срещу получаване на възнаграждение, е характерна престация за договора за изработка. Ето защо договорът, от който ищците сочат, че са породени предявените от тях вземания, следва да се определи като такъв, съдържащ елементи на договор за изработка и на договор за продажба, като предмет на предявените главни искове е изпълнението на задължения на ответника, които са характерни и за двата вида сделки.

При тълкуване на уговорката на чл. 1.1. от договора се налага извода, че волята на страните е вида и характеристиките на стоките, представляващи прекъсвачи, които ищецът се задължава да достави по силата на сключената сделка, са определени като вид в ценово предложение, съставено от ищеца, което представлява приложение към подписания от страните договор. Размерът на дължимата от ответника цена за доставените прекъсвачи е уговорена между страните в общ размер от 2 656 400 лв. без ДДС с клаузите на чл. 3.1.1 и 3.1.2. от договора, като единичните цени на всеки отделен вид прекъсвач, който е уговорено да бъде доставен, са посочени в съставеното от ищеца ценово предложение. Това означава, че какви са правата и задълженията, които са възникнали за продавача и купувача по силата на сключения на 02.05.2018 г. договор, в частта му, в която той има характер на такъв за търговска продажба на стоки, се определя както от клаузите на самия писмен договор, но така също и от съдържанието на ценовото предложение за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на прекъсвачи за ВН“, съставено от „А.Б.“ ЕООД и представляващо неразделна част от него.

За да възникне задължението на ответника да заплати уговорената с договора покупна цена, освен постигане на съгласие по основните елементи на сделката за продажба, следва да бъде установено и това, че продавачът му е доставил уговорения вид и количество стоки.

По делото не е спорно, а и се доказва от представените в производството приемо-предавателни протоколи, че „А.Б.“ ЕООД е доставило на ответника всички уговорени като първа доставка прекъсвачи, като това е станало на няколко части – част от прекъсвачите са доставени на 03.09.2018 г., друга част на 04.09.2018 г. и един прекъсвач от вида 23 kV/1600A/40kA/43,3(25)mm/kV е доставен на 18.12.2018 г. Не се спори, а и се установява от приетите писмени доказателства, че това дружество е доставило на ответника и всички уговорени като втора доставка прекъсвачи, като това също е станало на няколко части – част от прекъсвачите са доставени на 29.05.2019 г., друга част на 30.09.2019 г., друга – на 31.05.2019 г., друга – на 01.07.2019 г., друга – на 02.07.2019 г. и последната част от прекъсвачите са доставени на 18.07.2019 г. При съпоставяне на броя и вида на доставените стоки с тези, които са описани в ценовото предложение, представляващо приложение и неразделна част от сключения договор е видно, че те съвпадат, което означава, че продавачът „А.Б.“ ЕООД е изпълнил точно в качествено отношение задължението си за доставка на стоки, което е възникнало в негова тежест по силата на процесната сделка за търговска продажба. Следователно с договора за купувача „ЕСО“ ЕАД е възникнало насрещно задължение да заплати на дружеството-продавач уговорената покупна цена, която възлиза на сумата от 2 656 400 лв. без ДДС или 3 187 680 лв. с ДДС.

От твърденията на ищците, направени в исковата молба е видно, че те твърдят, че към момента на сезиране на съда ответникът не е изпълнил само част от своето задължение за заплащане на покупната цена на доставените по двете доставки стоки, като неизпълнената част е в общ размер от 252 948, 80 лв., от които неплатената цена по първата доставка е 12 070, 40 лв. и неплатена цена по втората доставка е 240 878, 40 лв. По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства, от които да се установява, че този субект е погасил някаква част от тези свои парични задължения чрез плащане. Той обаче заявява, че задълженията му за заплащане на неплатената цена на доставените прекъсвачи са погасени чрез извършено от него извънсъдебно прихващане между тях и насрещно задължение, което е възникнало в тежест на ищците да му заплатят неустойки за забавени доставки на уговорените прекъсвачи от първа и втората доставка, които са дължими съгласно уговорката на чл. 10.1. от договора за изработка, сключен на 02.05.2018 г.

За да се приеме, че от „ЕСО“ ЕАД е извършено извънсъдебно прихващане, с което предявените вземания са погасени, следва да бъде установено, че правото на това юридическо лице да извърши прихващане е възникнало съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, както и че това право е надлежно упражнено по реда за това, предвиден в чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвиденото в тази норма преобразуващо право да се прихване възниква тогава, когато две лица притежават насрещни изискуеми и ликвидни вземания едно към друго. Ето защо и в настоящото производство съдът следва да се произнесе по въпроса дали в полза на „ЕСО“ ЕАД са възникнали вземания за неустойка за забава към ищцовите дружества, с които това лице заявява, че е извършило извънсъдебно прихващане, които вземания съгласно направените в процеса уточнения са в размер, както следва: неустойка за забавена доставка на прекъсвачите от първата доставка в размер на 159 686, 60 лв. и неустойка за забавена доставка на прекъсвачите от втората доставка в размер на 240 878, 40 лв.

За да се направи извод, че е възникнало вземане за неустойка в случая, освен установените по делото факти, че между страните по спора е сключен процесния договор за търговска продажба, както и че по него в тежест на продавача „А.Б.“ ЕООД е възникнало задължение за доставка на стоки, представляващи 102 броя прекъсвачи ВН, следва да бъдат доказани и обстоятелствата, че е налице виновно неизпълнение в срок от страна на това дружество на така поетото от него задължение, както и че в съдържанието на процесната сделка е налице валидна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение в срок на задължението за доставка на поръчаните вещи.

Съдът първо ще разгледа спорния между страните въпрос дали в сключения договор е налице действителна клауза за дължимост на неустойка за забава.

С чл. 10.1. от договора, сключен на 02.05.2018 г., страните са уговорили, че в случай на забава на „А.Б.“ ЕООД при изпълнение на сроковете по договора, това дружество ще дължи на „ЕСО“ ЕАД неустойка в размер на 0, 2 % на ден върху стойностите, определени в чл. 3.1.1., чл. 3.1.2. и 3.1.3., за всеки ден закъснение, но не повече от 20 % от съответната стойност. При тълкуване на волята на страните, изразена в съдържанието на тази договорна клауза трябва да се приеме, че с нея отнапред е уговорен от страните размера на обезщетението, което ще се дължи при неточно във времево отношение изпълнение на задълженията, които възникват за „А.Б.“ ЕООД по силата на сключената сделка, от които основните са задълженията за доставка на поръчаните стоки и за организиране на обучение за тяхното използване, които са срочни, тъй като в договора е постигнато съгласие за срока, в който те трябва да бъдат изпълнени – съгласно чл. 2.2.1. от договора срокът за доставка на прекъсвачите по първата доставка е 120 календарни дни, считано от датата на влизане на договора в сила; съгласно чл. 2.2.2. от договора срокът за доставка на прекъсвачите по втората доставка е 120 календарни дни, считано от датата на получаване на заявка от възложителя. Това означава, че клаузата на чл. 10.1. от договора има характер на уговорка за дължимост на мораторна неустойка, която има за цел да обезпечи точното изпълнение на всички задължения, които възникват за дружеството, което има качеството на продавач на стоките и изпълнител на възложените с тази сделка услуги, едно от които е и задължението за доставка на поръчаните прекъсвачи, както и да обезщети вредите от забавеното изпълнение на това задължение.

Ищците заявяват в процеса възражение за нищожност на описаната уговорка за дължимост на неустойка, тъй като с нея се накърняват добрите нрави, което следва да бъде разгледано от съда.

В чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е предвидено, че нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожна поради наличие на посочения порок може да бъде и само отделна договорна клауза. За да се отговори на въпроса дали уговорената с чл. 10.1. от договора неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, трябва да бъдат съобразени задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. В това тълкувателно решение е прието, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клаузата за неустойка, тогава, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора.

За да извърши тази преценка, съдът взема предвид, че в чл. 10.1. от договора страните, които са го подписали, са определили начина, по който ще бъде изчислен размера на дължимата неустойка за забава. От съдържанието на тази договорна клауза следва, че волята на страните по отношение на размера на неустойката е, че той трябва да се изчислява на база 0, 2 % на ден за всеки ден забава върху стойностите, определени в чл. 3.1.1, чл. 3.1.2 и чл. 3.1.3 от договора, които стойности са тези на общия размер на дължимата от купувача покупна цена за стоките, които са предмет на първа и втора доставки, както и общия размер на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за проведено от изпълнителя обучение. Въпреки че от съдържанието на чл. 10.1. от договора не става ясно при неизпълнение на кое задължение, върху коя от трите стойности се изчислява неустойката, то съдът при съобразяване на вида на основните срочни задължения, които възникват за дружеството – продавач, счита, че волята на страните по договора е неустойката за забавено изпълнение на задължението за доставка на стоките от първата доставка да се изчислява върху общата стойност на покупната цена, дължима за тези стоки, неустойката за забавено изпълнение на задължението за доставка на стоките от втората доставка да се изчислява върху общата стойност на покупната цена, дължима за тези стоки, а неустойката за забавено изпълнение на задължението за извършване на обучение да се изчислява върху общата стойност на възнаграждението, дължимо на изпълнителя за осъществяване на възложените му дейности. Доколкото в посочената договорна клауза е записано, че размерът на неустойката се определя като процент върху пълната стойност на престацията, дължима за доставка на стоките съответно за извършване на възложената работа, то съдът приема, че волята на страните е размерът на неустойката да се начислява винаги върху пълната стойност на задължението за цена или за възнаграждение, без значение каква част от конкретното задължение не е изпълнена, а не върху размера само на забавената част от това парично задължение. Това означава, че по изрично съгласие на страните по сделката изчисляването на размера на неустойката не е поставен в зависимост от размера на допуснато неточното във времево отношение изпълнение на задължение.

Предвид така изяснения начин, който е уговорен за изчисляване на размера на дължимата неустойка за забава, се стига до положение, при което при забава на задължението за доставка само на един прекъсвач от уговорената първа доставка, чиято цена е 26 000 лв. без ДДС, неустойката за това неточно изпълнение за период от само 16 дни забава ще възлиза на сумата от 27 481, 60 лв., която стойност е по-голяма от стойността на забавеното задължение за доставка на вещта. За период от един месец забава размерът на неустойката за забавеното доставяне на този един прекъсвач ще е вече почти два пъти по-голям от стойността на забавеното задължение, а за период от три месеца забава неустойката ще е в размер на 154 584 лв., която стойност е повече от пет пъти по-голяма от стойността на недоставения в срок прекъсвач, като в тази хипотеза дори все още няма да е достигната максималната стойност, на която е уговорено, че може да възлиза неустойката. В случай на забава на задължението за доставка само на един прекъсвач от уговорената втора доставка, чиято цена е 26 000 лв. без ДДС, неустойката за това неточно изпълнение за период от само 16 дни забава ще възлиза на сумата от 57 523, 20 лв., която стойност е повече от два пъти по-голяма от стойността на забавеното задължение за доставка на вещта, а за период от два месеца забава размерът на неустойката ще е вече 215 712 лв., която стойност е почти девет пъти по-голяма от стойността на недоставения в срок прекъсвач, като в тази хипотеза също, въпреки големия размер, все още няма да е достигната максималната стойност, на която е уговорено, че може да възлиза неустойката. С оглед на това съдът намира, че начинът, по който с договора е постигнато съгласие да се изчислява размера на неустойката за забава е такъв, който води до нарастването и до размер, който е много по-голям от този на забавеното задължение, чието точно изпълнение обезпечава, като причината за това не е поведението на длъжника, а предвидената в договора по съгласие на страните завишена база при формирането й. Това превръща неустойката по чл. 10.1. от сключения на 02.05.2018 г. договор в средство за неоснователно обогатяването само на едната от двете насрещни страни по сделката, за сметка на другата, което излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ето защо и постигнатата уговорка за заплащане на тази неустойка противоречи на добрите нрави и е нищожна и въз основа на нея в тежест на ищците не могат да възникнат претендираните задължения за заплащане на неустойка за забава, с които ответникът твърди, че е извършил извънсъдебно прихващане. След като по делото е установено, че насрещните вземания, с които ответникът е извършил прихващане, изобщо не могат да възникнат валидно, защото произтичат от нищожна договорна клауза, то това означава, че за това лице не е възникнало потестативното право да извърши прихващане между тях и вземанията на ищците към него за получаване на покупната цена за доставените прекъсвачи и последните не се считат погасени по реда на чл. 104, ал. 2 ЗЗД.

В процеса от страна на ответника „ЕСО“ ЕАД е заявено и процесуално възражение за прихващане. При съобразяване на уточненията, направени от ответника с молба от 15.02.2021 г., с молба от 22.04.2021 г. и в съдебно заседание, проведено на 02.06.2021 г. съдът счита, че тази страна е уточнила, че прави възражение за прихващане между вземането на ищците към него за получаване на покупната цена за прекъсвачите, които са доставени съгласно втората от осъществените две доставки по сключения на 02.05.2018 г. договор и вземането, което ответникът има към ищците за получаване на неустойка за забавена доставка на прекъсвачите от втората доставка в размер на 240 878, 40 лв., дължима съгласно чл. 10.1. от договора /от ответника е уточнено, че с друга част предявените от него вземания за неустойки е извършено прихващане с други от вземанията на ищците, които са предмет на главните искове, а не с това за получаване на покупна цена, както и че останалата част от вземанията за неустойка за забава са предмет на предявения насрещен иск, а не на заявеното възражение за прихващане/. Доколкото в производството се доказа, чe въз основа на клаузата на чл. 10.1. от договора от 02.05.2018 г. не може да възникне вземане за неустойка, тъй като тя е нищожна, то това означава конкретно и това, че вземането за неустойка за забава в размер на 240 878, 40 лв., което ответникът претендира, че има към ищците не е възникнало валидно и с него не може да се извърши прихващане. Ето защо и съдът трябва да отхвърли предявеното в процеса от ответника „ЕСО“ ЕАД възражение за прихващане с посоченото вземане.

В обобщение, трябва да се заключи, че по делото се доказа, че към момента ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си да заплати на ищците уговорената покупна цена за доставка на поръчаните прекъсвачи, които са предмет на главните искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ, като неплатената част от това задължение, която не е погасена и чрез прихващане, е в общ размер от 252 948, 80 лв., от които неплатената цена по първата доставка е 12 070, 40 лв. и неплатена цена по втората доставка е 240 878, 40 лв.

От представените в производството доказателства и при извършена служебна справка в търговския регистър за вписаните обстоятелства по партидата на „А.Б.“ ЕООД е видно, че на 28.10.2019 г. е вписано преобразуване на това търговско дружество чрез отделяне, при което част от неговото имуществото е преминало към съществуващо дружество, което е „А.П.Г.Б.“ ЕООД. От приетото на 09.10.2019 г. решение от едноличния собственик на капитала на „А.Б.“ ЕООД е видно, че част от правата на преобразуващото се дружество, които са предмет на разглеждане по настоящото дело, са преминали върху приемащото дружество. Това са притезателното право да получи сумата от 5 200 лв., представляваща част от вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по първата доставка, за която е издадена фактура № **********/ 20.12.2018 г., както и притезателното право да получи сумата от 240 878, 40 лв., представляваща неплатена част от цената за доставените прекъсвачи по втората доставка, за която е издадена фактура № **********/ 19.07.2019 г. С вписване на отделянето в търговския регистър дружеството „А.П.Г.Б.“ ЕООД е станало титуляр на описаните притезателни права и като такъв може да претендира тяхната защита пред съда, както е направено с предявените в процеса от това юридическо лице искове за присъждане на описаните парични суми. С оглед на изложеното и с настоящото съдебно решение ответникът следва да бъде осъден да заплати на „А.Б.“ ЕООД сума в размер на 6 870, 40 лв., представляваща част от вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по първата доставка, както и в полза на „А.П.Г.Б.“ ЕООД сума в размер на 5 200 лв., представляваща част от вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по първата доставка. В полза на „А.П.Г.Б.“ ЕООД трябва да се присъди и сума в размер на 240 878, 40 лв., представляваща неплатена част от цената за доставените прекъсвачи по втората доставка.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на задълженията за заплащане на покупна цена:

Задължението за заплащане на покупната цена на доставените прекъсвачи, което възниква за ответника „ЕСО“ ЕАД по силата на сключения на 02.05.2018 г. договор, е парично, поради което и при забава в неговото изпълнение този субект дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

В чл. 3.3. от договора страните са уговорили момента, в който ответникът трябва да изпълни задължението за заплащане на дължимото възнаграждение. Този срок е до 30 дни след представяне на оригинален приемо-предавателен протокол за извършена доставка, както и оригинал на данъчна фактура за стойността на приетата стока.

Както беше посочено в мотивите по разглеждане на исковете по чл. 327 ТЗ, в производството са представени доказателства, от които е видно, че между страните по спора са съставени и подписани приемо-предавателен протокол за извършена доставка на всички прекъсвачи от първа и втора доставки. Установява се и това, че за дължимата цена на така доставените стоки са издадени няколко фактури, като фактурата за дължимата и неплатена цена за доставените с първата доставка прекъсвачи, част от която е претендираната от ищеца „А.Б.“ ЕООД сума в размер на 6 870, 40 лв., е фактура № **********/ 05.09.2018 г., фактурата за дължимата и неплатена цена за доставените с първата доставка прекъсвачи, част от която е претендираната от ищеца „А.П.Г.Б.“ ЕООД сума в размер на 5 200 лв., е фактура № **********/ 20.12.2018 г., а фактурата за дължимата и неплатена цена за доставените с втората доставка прекъсвачи, част от която е претендираната от ищеца „А.П.Г.Б.“ ЕООД сума в размер на 240 878, 40 лв. е, фактура № **********/ 19.07.2019 г. По делото не са представени доказателства, от които да се установява кога така съставените протоколи и фактури са представени на „ЕСО“ ЕАД. В производството обаче като писмено доказателство са приети писма, съставени от ответника и адресирани до ищеца, намиращи се на л. 44 гръб, л. 46 гръб и л. 66 гръб от делото на СГС, в които от този субект са направени изявления, от които е видно, че той е запознат със съдържанието на описаните фактури – в писмата е посочено, че ответникът ще направи удръжка от задълженията си към ищеца по фактури, които са индивидуализирани с номер и датата на издаване, които съвпадат напълно с тези на фактурите, издадени от ищеца „А.Б.“ ЕООД за процесните задължения за заплащане на покупна цена. След като ответникът е запознат със съдържанието на посочените фактури, това означава, че той ги е получил, което предвид липсата на други доказателства, трябва да се приеме, че е станало на датата на съставяне на цитираните писма, т.е. на 18.09.2018 г., на 03.01.2019 г. и на 26.07.2019 г. Следователно от тези дати започва да тече уговорения в чл. 3.3. срок за изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение, който изтича за всяко конкретно задължение на една от следните дати, които са падеж на тези задължения – на 18.10.2018 г. за задължението за заплащане на покупна цена в размер на 6 870, 40 лв., на 04.02.2019 г. за задължението за заплащане на покупна цена в размер на 5 200 лв., както и на 26.08.2019 г. за задължението за заплащане на покупна цена в размер на 240 878, 40 лв. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения нито на падежа, нито пък до края на устните състезания по делото, поради което е налице неточно във времеви аспект изпълнение на тези задължения. „ЕСО“ ЕАД е в забава, която продължава и към момента, поради което дължи да заплати на ищците и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което съдът определя по размер прилагайки нормата на чл. 162 ГПК. С оглед на изложеното и с настоящото съдебно решение ответникът следва да бъде осъден да заплати на „А.Б.“ ЕООД сума в размер на 963, 76 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по първата доставка в размер на 6 870, 40 лв., за периода от 19.10.2018 до 06.03.2020 г., както и в полза на „А.П.Г.Б.“ ЕООД сума в размер на 572 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по първата доставка в размер на 5 200 лв., за периода от 05.02.2019 г. до 06.03.2020 г. и сума в размер на 12 913, 76 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по втората доставка в размер на 240 878, 40 лв., за периода от 27.08.2019 г. до 06.03.2020 г. За разликата над тези суми до пълните предявени такива и за периодите, извън посочения период на забава, предявените акцесорни искове трябва да се отхвърлят като неоснователни.

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:

Както беше посочено по силата на договора, сключен на 02.05.2018 г., между „ЕСО“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД, за страните възникват задължения, които са характерни за договора за изработка. Такова е задължението, което възниква за „А.Б.“ ЕООД да проведе обучение на четирима служители на „ЕСО“ ЕАД за работа с доставените по сделката прекъсвачи, както и насрещното задължение на ответника да заплати възнаграждение за това, което е в общ размер 12 600 лв. без ДДС /чл. 1.1. и чл. 3.1.3. от договора и т. III от ценовото предложение, представляващо неразделна част от сключения договор/.

По делото не е спорно, а и се установява от представения в производството констативен протокол, който е подписан от представители и на двете насрещни страни по процесния договор, че „А.Б.“ ЕООД е изпълнил задължението си да проведе обучение на четирима служители на „ЕСО“ ЕАД за работа с доставените прекъсвачи. Това означава, че за ответника е възникнало насрещното задължение да заплати на ищеца уговореното възнаграждение за така изпълнената работа, което е в размер на 12 600 лв. без ДДС или 15 120 лв. с ДДС.

От твърденията на „А.Б.“ ЕООД, направени в исковата молба е видно, че той заявява, че към момента само част от това задължение не е погасено от ответника. То възлиза на сумата от 529, 20 лв. По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства, от които да се установява, че този субект е погасил някаква част от своето парично задължение чрез плащане. Той обаче заявява, че това негово задължение е погасено чрез извършено извънсъдебно прихващане със задължение, което е възникнало за ищцовото дружество към него да му заплати неустойка за забавено изпълнение на задължението за провеждане на обучение, която е дължима съгласно уговорката на чл. 10.1. от договора за изработка, сключен на 02.05.2018 г. Както беше посочено в мотивите по предявения иск с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ, посочената договорна клауза, в която е уговорена дължимостта на неустойка за забава, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави и като такава тя не може да породи правни последици и въз основа на нея за ответника „ЕСО“ ЕАД не може да възникне вземане за неустойка. След като вземането за неустойка не е възникнало, то това означава, че за това дружество не е възникнало изобщо преобразуващото право да прихване между него и претендираното в процеса вземане на ищеца и следователно последното не е погасено чрез извънсъдебно упражняване на това право. Ответникът не може да постигне ефекта на погасяване на предявеното от ищеца вземане със своето вземане за неустойка и като го упражни в процеса с възражение за прихващане. Ето защо и заявеното такова следва да се отхвърли.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на задължението за заплащане на сума в размер на 529, 20 лв.:

Задължението за заплащане на уговореното възнаграждение за изпълнение на работата по провеждане на обучение за използване на доставените прекъсвачи, което възниква за ответника „ЕСО“ ЕАД по силата на сключения на 02.05.2018 г. договор, е парично, поради което и при забава в неговото изпълнение този субект дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

В чл. 3.4. от договора страните са уговорили момента, в който ответникът трябва да изпълни задължението за заплащане на дължимото възнаграждение. Този срок е до 30 дни след представяне на оригинал на данъчна фактура и оригинален протокол за успешно проведено обучение, подписан от представители на изпълнителя и възложителя.

От представените в производството доказателства се установява, че на 21.09.2018 г. от страните по спора е съставен и е подписан констативен протокол, в който е удостоверено, че възложеното за изпълнение на ищеца по процесния договор обучение за работа с прекъсвачи е организирано и проведено, а на 25.09.2018 г. е издадена и фактура за удостоверяване на паричното задължение за заплащане на възнаграждение, дължимо за тази работа, част от което е и претендираната с иска по чл. 266 ЗЗД сума от 529, 20 лв. По делото не са представени доказателства, от които да се установява кога така съставения протокол и фактура са представени на „ЕСО“ ЕАД. В производството обаче като писмено доказателство е прието писмо от ответника с негов изх. № ПНО-3689/ 05.10.2018 г., в което от този субект е направено изявление, от което е видно, че той запознат със съдържанието на фактурата от 25.09.2018 г., която е издадена за удостоверяване на задължението за заплащане на възнаграждение за проведеното от ищеца обучение – в писмото е посочено, че ответникът ще направи удръжка от задължението си към ищеца по фактура, която е индивидуализирана с номер и датата на издаване, които съвпадат напълно с тези на фактурата, издадена от ищеца „А.Б.“ ЕООД за задължението за заплащане на възнаграждение за проведеното обучение. След като ответникът е запознат със съдържанието на посочената фактура, това означава, че той я е получил, което предвид липсата на други доказателства, трябва да се приеме, че е станало на датата на съставяне на цитираното писмо, т.е. на 05.10.2018 г. Следователно от тази дата започва да тече уговорения в чл. 3.4. срок за изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение и той изтича на 05.11.2018 г. /при съобразяване, че 04.11.2018 г. е неработен ден/, която е дата е падежът на задължението на ответника да заплати възнаграждение на ищеца за проведеното обучение.

Ответникът не е изпълнил част от това свое задължение в размер на 529, 20 лв. на падежа, нито пък до края на устните състезания по делото, поради което е налице неточно във времеви аспект изпълнение на това задължение. „ЕСО“ ЕАД е в забава считано от 06.11.2018 г., като тя продължава и към момента, поради което дължи да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За периода от 06.11.2018 г. до 06.03.2020 г. дължимото обезщетение за забава върху неплатената в срок главница възлиза на сумата от 71, 59 лв., която е определена от съда на основание чл. 162 ГПК. Ето защо и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен до този размер и за посочения период на забава, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 73, 21 лв., както и за периода от 26.10.2018 г. до 05.11.2018 г. трябва да се отхвърли като неоснователен.

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предявен от „А.Б.“ ЕООД:

Предявеният в процеса осъдителен иск за присъждане на суми в размер на 133 450 лв. и 441, 30 лв. се основава на следните факти, които „А.Б.“ ЕООД сочи като правопораждащи това вземане, което има към ответника: 1) на факта на постигната в сключения на 02.05.2018 г. договор уговорка, че „А.Б.“ ЕООД поема задължение да представи на „ЕСО“ ЕАД гаранция за изпълнение в размер на 133 450 лв., като една от формите за това е чрез учредяване на неотменяема и безусловно платима банкова гаранция; 2) на факта на постигната в този договор уговорка при какви условия за „ЕСО“ ЕАД възниква правото да усвои сумата по банковата гаранция; 3) на допуснато от ответника нарушение на посочената договорна клауза и усвояване на банковата гаранция без да са налице предпоставките за това, уговорени с нея; 4) на факта на извършени разходи от ищеца във връзка с усвояване на банковата гаранция в размер на 441, 30 лв. и на факта на пропускане от ищеца на възможността да увеличи имуществото си със сумата на банковата гаранция от 133 450 лв., която е подлежала на връщане, а не е следвало да бъде усвоявана от насрещната страна по сделката. При съобразяване на така изложените правопораждащи факти съдът счита, че в случая ищецът се позовава на допуснато от ответното дружество нарушение на клаузите на сключения договор, както и на това, че в резултат на допуснатото нарушение неговото имущество е намаляло със сумата от 441, 30 лв. и е пропуснато да бъде увеличено със сумата от 133 450 лв., т.е. позовава се на претърпени вреди, които сочи да са в пряка причинна връзка с допуснатото от ответника нарушение на задълженията му по договора, като тези обстоятелства са част от фактическия състав на договорната отговорност за вреди по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Ето защо и правната квалификация на осъдителния иск за присъждане на описаните парични суми е чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на неизправната по договора страна на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде установено нaстъпването на всички елементи от фактическия състав на тази правна норма, които са следните: 1) съществуване на договор между страните, по който в тежест на ответника „ЕСО“ ЕАД е възникнало задължението, което ищецът твърди, че не е изпълнено; 2) наличие на виновно неизпълнение на посоченото договорно задължение от „ЕСО“ ЕАД; 3) настъпване на имуществени вреди за „А.Б.“ ЕООД, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

От сключения на 02.05.2018 г. договор се установява, че с него ищецът „А.Б.“ ЕООД е поел задължение да предостави на ответника гаранция за изпълнение в размер на 5 % от стойността на договора, която възлиза на сумата от 133 450 лв., която служи за обезпечаване изпълнението на неговите задължения по договора, като една от формите, в които може да стане това е чрез неотменяема и безусловно платима банкова гаранция в полза на ответника със срок на валидност до 30 дни след изтичане на срока на договора /чл. 4.1. от договора/. По делото не е спорно, че ищцовото дружество е изпълнило своето задължение като е учредило банкова гаранция за посочената сума от 133 450 лв., която е издадена от „ИНГ Банк Н.В.“

С чл. 4.12 от договора страните по тази сделка са постигнали съгласие, че ответникът има право да задържи съответната част и да се удовлетвори от предоставената гаранция за изпълнение, когато ищецът не изпълни някое от неговите задължения по договора, както и в случаите на лошо, частично и/или забавено изпълнение, на което и да е задължение на ищеца, като усвои такава част от гаранцията за изпълнение, която съответства на уговорената в договора неустойка за съответния случай на неизпълнение. При тълкуване на волята на страните, изразена в тази договорна клауза се налага извода, че с нея е уредено едно право, което възниква за ответника да се удовлетвори от предоставената гаранция за изпълнение при настъпване на определени факти, което е свързано и с възникване за този субект на задължение да се удовлетвори от гаранцията само при предвидените в договора предпоставки. Неизпълнението на това задължение, както неизпълнението на всяко едно друго договорно задължение, е основание за ангажиране на договорната отговорност на това лице за причинените на насрещната страна по сключения договор вреди. Ето защо и съдът следва да отговори на въпроса дали по делото се доказва, че ответникът не е изпълнил това свое задължение.

Неизпълнение на посоченото задължение, което възниква за ответника по процесния договор, ще е налице тогава, когато той се е удовлетворил от представената от ищеца гаранция за изпълнение, без да са осъществени предвидените в чл. 4.12. от договора условия за това, които при тълкуване на волята на страните, изразена в тази договорна клауза се извежда да са следните: когато е налице пълно неизпълнение на конкретно договорно задължения, което възниква за ищеца по договора или неточно във времево, количествено и качествено отношение неизпълнение на такова задължение, както и кумулативно с това когато за ищеца е възникнало и задължение за заплащане на неустойка по договора за съответния случай на неизпълнение.

Между страните в производството е безспорно, че „ЕСО“ ЕАД е отправил искане до банката- гарант за плащане по издадената в изпълнение на процесния договор банкова гаранция, както и че на 21.10.2019 г. банката е заплатила на това дружество, което има качеството на бенефициер по банковата гаранция, посочената в нея сума от 133 450 лв. Не се доказва обаче да са се осъществили предвидените в чл. 4.12. от договора предпоставки, при които ответното дружество единствено може да се удовлетвори от гаранцията за добро изпълнение, предоставена от ищеца под формата на банкова гаранция. Това е така, тъй като въпреки допуснатото от „А.Б.“ ЕООД неточно във времево отношение изпълнение на задълженията му да достави уговореното количество прекъсвачи и да проведе обучение на служители за работа с тях, което е безспорно между страните по делото, в негова тежест не е възникнало задължение да заплати неустойка за това, тъй като клаузата на чл. 10.1. от договора, в която е уговорена дължимостта на такава неустойка, е нищожна поради противоречието и с добрите нрави. Ето защо трябва да се приеме, че ответникът с поведението си по усвояване на издадената във връзка с договора банкова гаранция е допуснал неизпълнение на задължението си да усвои сумата по гаранцията за добро изпълнение, която в случая е дадена под формата на банкова гаранция, само при настъпване на конкретни обстоятелства, предвидени в чл. 4.12. от договора.

На следващо място съдът трябва да отговори на въпроса дали „А.Б.“ ЕООД е претърпяло посочените в исковата молба имуществени вреди, както и дали те са пряка и непосредствена последица от допуснатото от ответника договорно неизпълнение, както и дали те са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Ищецът твърди, че е претърпял два вида имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи.

Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на актива на имуществото на увреденото лице. По делото не е спорно, че от имуществото на дружеството „А.Б.“ ЕООД ***, която е банката издала банковата гаранция, са удържани суми в общ размер на 441, 30 лв. за заплащане на комисионни на две банки за обработка на направено искане за плащане по банковата гаранция. С така удържаните парични средства е намаляло имуществото на ищеца, което означава, че то е претърпяло имуществени вреди в размер на 441, 30 лв. Необходимостта за ищеца да направи посочените разходи е пряко следствие от предприетите действия от ответното дружество по получаване на сумата по издадената банкова гаранция в нарушение на предвидените в чл. 4.12. от договора условия за това. Ето защо трябва да се приеме, че по делото е установено, че е налице пряка причинна връзка между допуснатото от „ЕСО“ ЕАД неизпълнение на неговото договорно задължение и претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 441, 30 лв.

Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи, каквито се твърди също да са настъпили в процесния случай в резултат от допуснатото от ответника неизпълнение, се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца. В тази насока са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС.

В случая с оглед на твърденията на ищеца „А.Б.“ ЕООД, следва да се приеме, че вредите, чието обезщетяване се търси с предявения иск, се изразяват в невъзможността му да получи сумата от 133 450 лв., за която по негово нареждане от „ИНГ Банк Н.В.“ е издадена банкова гаранция. Ето защо и при съобразяване на задължителните указания, дадени с цитираното тълкувателно решение, за да се приеме, че тези вреди са настъпили, трябва да се установи, че за ищеца е съществувала сигурност да увеличи имуществото си с получаване на тази парична сума.

За да се произнесе дали е налице такава сигурност съдът съобразява постигнатите между страните уговорки в процесния договор относно задълженията, които възникват за всяка от тях във връзка с получаване на сумата по дадената гаранция за добро изпълнение в случай на изпълнение на задълженията, поети от продавача на прекъсвачите и изпълнител на задължението за обучение, както и в случай на неизпълнение на тези задължения. Както беше посочено, в хипотезата на допуснато неизпълнение на възникналите за тази страна задължения купувачът на прекъсвачите и възложител на работата по провеждане на обучение има правото да се удовлетвори от сумата от 133 450 лв., за която е издадена банковата гаранция. Съгласно 4.8, чл. 4.9 и чл. 4.10 от договора страните по тази сделка са постигнали съгласие, че в случаите, при които са изпълнени задълженията за доставяне на уговорените с първа и втора доставка прекъсвачи и за провеждане на обучение, ответното дружество е длъжно да освободи в полза на ищеца дадената от последния гаранция за добро изпълнение, като когато тя е предоставена под формата на банкова гаранция, това става с връщане на нейния оригинал на представител на ищеца, при което този правен субект вече може да се ползва от сумата, за която тя е издадена и следователно да увеличи с нейната стойност своето имущество.

След като по делото се установява, че между страните по предявения осъдителен иск е постигната договорка за това, че при определени условия в полза на ищеца ще бъде освободена паричната сума от 133 450 лв., която е дадена от него като гаранция за добро изпълнение, то това означава, че за него е съществувала напълно реална възможност да увеличи имуществото си като получи тази парична сума. Тази възможност е осуетена именно в резултат от нарушението на ответното дружество на уговорените в договора условия, при които може да задържи част от сумата предоставена като гаранция за добро изпълнение, тъй като ако то беше изпълнило точно задълженията си съгласно клаузите на сключения договор, банката, която е издател на гаранцията, нямаше да е платила по нея и за ищеца би било възможно да върне в своя патримониум дадената като гаранция за добро изпълнение парична сума от 133 450 лв. Това означава, че е налице пряка причинна връзка между претърпените вреди и неизпълнението на ответника на задължението му по договора от 02.05.2018 г.

Предвид изложеното, се налага крайния извод, че по делото е доказано, че „А.Б.“ ЕООД е претърпяло вреди под формата на пропуснати ползи, които възлизат на сумата от 133 450 лв., както и че тези вреди са в пряка причинна връзка с неизпълнението от „ЕСО“ ЕАД на неговото задължение, възникнало по силата на чл. 4.12. от сключения на 02.05.2018 г. договор.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД на обезщетяване по правилата на договорната отговорност за вреди подлежат не всички претърпени от кредитора загуби и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението, което не е изпълнено. Обосновано и предвидимо и за двете страни по сделката към момента на нейното сключване е това, че при неизпълнението от ответника на задължението му да предприеме действия по получаване на суми от банковата гаранция само тогава, когато са осъществени условията за това, предвидени в чл. 4.12. от сключения договор, за ищеца ще възникне задължение да заплати с парични средства от своя патримониум дължимите такси на банките във връзка с усвояване от ответника на сумата по издадената банкова гаранция, а също така и че за него ще стане невъзможно да получи паричните средства от 133 450 лв., за които е издадена тази банкова гаранция, защото те са получени от ответника. Това е така, тъй като тези последици произтичат пряко от постигнатите между страните уговорки в съдържанието на договора, с които те са запознати и са се съгласили. Ето защо и претендираните имуществени вреди представляват освен пряка и непосредствена последица от неизпълнението от ответника на задължението му по сключения договор, но също така са и вреди, които са могли да бъде предвидени при пораждане на задължението, поради което и подлежат на обезщетяване. Следователно по делото се доказа настъпването на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на „ЕСО“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД и това дружество следва да бъде осъдено да заплати на изправната по договора страна „А.Б.“ ЕООД обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на общо 133 891, 30 лв.

По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства, от които да се установява, че е погасил някаква част от това свое парично задължение чрез плащане. И по отношение на това задължение той заявява, че е погасено чрез извършено извънсъдебно прихващане със задължение, което е възникнало за ищцовото дружество към него да му заплати неустойка за забавено изпълнение на задължението за доставка на уговорените прекъсвачи, които е следвало да бъдат доставени в рамките на първата доставка, която е дължима съгласно уговорката на чл. 10.1. от договора за изработка, сключен на 02.05.2018 г. Както беше посочено в мотивите по предявения иск с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ, посочената договорна клауза, в която е уговорена дължимостта на неустойка за забава, е нищожна поради противоречието с добрите нрави и като такава тя не може да породи правни последици и въз основа на нея за ответника „ЕСО“ ЕАД не може да възникне вземане за неустойка. След като вземането за неустойка не е възникнало, то това означава, че за това дружество не е възникнало изобщо преобразуващото право да прихване между това вземане и претендираното в процеса вземане на ищеца и следователно последното не е погасено чрез извънсъдебното упражняване на това право. Ответникът не може да постигне ефекта на погасяване на предявеното от ищеца вземане със своето вземане за неустойка и като го упражни в процеса с възражение за прихващане. Ето защо и заявеното такова следва да се отхвърли.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на задължението за заплащане на сума в размер на 133 450 лв.:

Задължението за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на неизпълнение на договорно задължение, което възниква по силата на закона, е парично, поради което и при забава в неговото изпълнение този субект дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед липсата на предвиден в закона срок, в който неизправната страна по договора трябва да изпълни задължението си да заплати обезщетение за претърпените вреди, то тази страна ще изпадне в забава след като бъде поканена от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото се установява, че ищецът е отправил покана до ответника „ЕСО“ ЕАД да му заплати сумите, представляващи усвоена от него банкова гаранция, която е обективирана в текста на писмо, намиращо се на л. 80 от делото на СГС. То е получено от ответника на 13.12.2019 г., на която дата му е поставен печат за завеждането му в деловодството на „ЕСО“ ЕАД. Ето защо трябва да се приеме, че на 13.12.2019 г. ответникът е поканен да изпълни задължението си за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, изразяващи се в неполучена сума по неправомерно усвоената банкова гаранция. Длъжникът е в забава изпълнението на това свое задължение след получаване на поканата, т.е. от 14.12.2019 г., като тя продължава и към момента, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За периода от 14.12.2019 г. до 06.03.2020 г. дължимото обезщетение за забава върху неплатената в срок главница възлиза на сумата от 3 113, 83 лв., която е определена от съда на основание чл. 162 ГПК. Ето защо и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за пълния предявен размер и период.

По насрещния иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от „ЕСО“ ЕАД срещу „А.Б.” ЕООД и от „А.П.Г.Б.“ ЕООД:

Предмет на разглеждане в настоящото производство e и претенция на „ЕСО“ ЕАД за присъждане на сума в размер на 26 239, 60 лв., представляваща част от дължимата от дружествата „А.Б.” ЕООД и „А.П.Г.Б.“ ЕООД неустойка за забавена доставка на уговорените прекъсвачи от първата доставка, която е начислена на основание уговорката на чл. 10.1. от договора, сключен на 02.05.2018 г.

В настоящото решение вече бяха изложени мотиви за това, че клаузата на чл. 10.1. от процесния договор, от която „ЕСО“ ЕАД твърди, че е възникнало вземане на неустойка за забава, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, които няма да бъдат повтаряни. Това означава, че тази клауза за неустойка не може да породи правни последици и въз основа на нея за „ЕСО“ ЕАД не може да възникне вземане към ищците за получаване на неустойка. След като претендираното вземане за неустойка не може да възникне, то предявеният осъдителен иск по чл. 92, ал.1 ЗЗД за неговото присъждане е неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради отхвърляне на главния иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, на отхвърляне като неоснователен подлежи и акцесорния осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 1 967, 97 лв., тъй като акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва не възниква тогава, когато не възниква главното вземане, което в случая е това за неустойка.

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива им се следват.

От ищеца „А.Б.” ЕООД се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 13 163, 24 лв., от които сумата от 6 868, 24 лв. – платена държавна такса за подаване на исковата молба, сумата от 175 лв. – платен депозит за възнаграждение за вещо лице, и сумата от 6 120 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. При съобразяване на размера на уважената част от основните исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и на това, че насрещният иск е изцяло отхвърлен, то на това дружество следва да се присъдят разноски в размер на 13 161, 21 лв.

От ищеца „А.П.Г.Б.” ЕООД се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 18 979, 90 лв., от които сумата от 10 404, 90 лв. – платена държавна такса за подаване на исковата молба, сумата от 175 лв. – платен депозит за възнаграждение за вещо лице, и сумата от 8 400 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. При съобразяване на размера на уважената част от основните исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и на това, че насрещният иск е изцяло отхвърлен, то на това дружество следва да се присъдят разноски в размер на 18 939, 16 лв.

От страна на ответника по основните искове и ищец по насрещния иск „ЕСО“ ЕАД също е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски. На тази страна се следват само разноски съразмерно на отхвърлената част от основните искове. По делото се доказаха реално направени разноски по основните искове в общ размер от 800 лв., от които 350 лв. – платен депозит за възнаграждение за вещо лице и 450 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на размера на отхвърлената част от основните искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „ЕСО“ ЕАД следва да се присъдят разноски в размер на 1, 08 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Е.с.о.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: 1) на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер на 6 870, 40 лв. /шест хиляди осемстотин и седемдесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща неплатена покупна цена за доставка на прекъсвачи ВН, които е уговорено да се доставят в рамките на първата доставка с договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД, за което задължение е издадена фактура № **********/ 05.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 2) на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 963, 73 лв. /деветстотин шестдесет и три лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по първата доставка в размер на 6 870, 40 лв., за периода от 19.10.2018 до 06.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над сумата от 963, 73 лв. до пълния предявен размер от 988, 57 лв., както и за периода от 06.10.2018 г. до 18.10.2018 г.; 3) на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 529, 20 лв. /петстотин двадесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за извършена от „А.Б.“ ЕООД работа по провеждане на обучение на четирима служители на „Е.с.о.“ ЕАД за работа с доставените прекъсвачи, което е възникнало от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 4) на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 71, 59 лв. /седемдесет и един лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатено възнаграждение за извършено обучение на служители за работа с доставените прекъсвачи в размер на 529, 20 лв., за периода от 06.11.2018 г. до 06.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над сумата от 71, 59 лв. до пълния предявен размер от 73, 21 лв., както и за периода от 26.10.2018 г. до 05.11.2018 г.; 5) на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД сума в размер на 133 891, 30 лв. /сто тридесет и три хиляди осемстотин деветдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от „А.Б.“ ЕООД имуществени вреди, които се изразяват в претърпени загуби в размер на 441, 30 лв. - направени от „А.Б.“ ЕООД разходи във връзка с неоснователно усвоената банкова гаранция, както и пропуснати ползи в размер на 133 450 лв. – сума, равна на сумата на издадената по договора банкова гаранция, с която „А.Б.“ ЕООД е пропуснало да увеличи имуществото си поради неоснователно усвоената банкова гаранция, които вреди са причинени в резултат на допуснато от „Е.с.о.“ ЕАД неизпълнение на задължението, предвидено в чл. 4.12. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД, да усвои сумата по гаранцията за добро изпълнение, която е дадена под формата на банкова гаранция, само при настъпване на конкретни обстоятелства, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 6) на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 3 113, 83 лв. /три хиляди сто и тринадесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 133 450 лв., за периода от 14.12.2019 г. до 06.03.2020 г.

ОСЪЖДА „Е.с.о.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.П.Г.Б.” ЕООД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: 1) на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер на 5 200 лв. /пет хиляди и двеста лева/, представляваща неплатена покупна цена за доставка на прекъсвачи ВН, които е уговорено да се доставят в рамките на първата доставка с договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД, за което задължение е издадена фактура № **********/ 20.12.2018 г., вземането за получаване на която сума е преминало върху „А.П.Г.Б.” ЕООД по силата на извършено преобразуване на „А.Б.“ ЕООД чрез отделяне, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 2) на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 572 лв. /петстотин седемдесет и два лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по първата доставка в размер на 5 200 лв., за периода от 05.02.2019 г. до 06.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над сумата от 572 лв. до пълния предявен размер от 595, 11 лв., както и за периода от 20.01.2019 г. до 04.02.2019 г.; 3) на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер на 240 878, 40 лв. /двеста и четиридесет хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща неплатена покупна цена за доставка на прекъсвачи ВН, които е уговорено да се доставят в рамките на втората доставка с договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД, за което задължение е издадена фактура № **********/ 19.07.2019 г., вземането за получаване на която сума е преминало върху „А.П.Г.Б.” ЕООД по силата на извършено преобразуване на „А.Б.“ ЕООД чрез отделяне, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 06.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; 4) на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 12 913, 76 лв. /дванадесет хиляди деветстотин и тринадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху вземането за неплатената цена за доставените прекъсвачи по втората доставка в размер на 240 878, 40 лв., за периода от 27.08.2019 г. до 06.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над сумата от 12 913, 76 лв. до пълния предявен размер от 13 449, 04 лв., както и за периода от 19.08.2019 г. до 26.08.2019 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.с.о.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „А.Б.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, и „А.П.Г.Б.” ЕООД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, възражения за прихващане, както следва: 1) възражение за прихващане на вземането на „А.П.Г.Б.” ЕООД към „Е.с.о.“ ЕАД за получаване на сума в размер на 240 878, 40 лв., представляваща неплатена покупна цена за доставка на прекъсвачи ВН, които е уговорено да се доставят в рамките на втората доставка с договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД, за което задължение е издадена фактура № **********/ 19.07.2019 г., с насрещно вземане на „Е.с.о.“ ЕАД към „А.Б.” ЕООД и „А.П.Г.Б.” ЕООД за заплащане на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на сума в размер на 240 878, 40 лв. /двеста и четиридесет хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща неустойка за забавена доставка на уговорените прекъсвачи от втората доставка, която е начислена на основание уговорката на чл. 10.1. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД; 2) възражение за прихващане на вземането на „А.Б.“ ЕООД към „Е.с.о.“ ЕАД за получаване на сума в размер на 529, 20 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършена от „А.Б.“ ЕООД работа по провеждане на обучение на четирима служители на „Е.с.о.“ ЕАД за работа с доставените прекъсвачи, което е възникнало от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД, с насрещно вземане на „Е.с.о.“ ЕАД към „А.Б.” ЕООД и „А.П.Г.Б.” ЕООД за заплащане на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на сума в размер на 529, 20 лв. /петстотин двадесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за провеждане на обучение, която е дължима съгласно уговорката на чл. 10.1. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД; 3) възражение за прихващане на вземането на „А.Б.“ ЕООД към „Е.с.о.“ ЕАД за получаване на сума в размер на 133 450 лв., представляваща обезщетение за претърпени от „А.Б.“ ЕООД имуществени вреди, които се изразяват в пропуснати ползи и са равни на сумата на издадената по договора банкова гаранция, с която „А.Б.“ ЕООД е пропуснало да увеличи имуществото си поради неоснователно усвоената банкова гаранция, с насрещно вземане на „Е.с.о.“ ЕАД към „А.Б.” ЕООД и „А.П.Г.Б.” ЕООД за заплащане на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на сума в размер на 133 450 лв. /сто тридесет и три хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща част от неустойката за забавена доставка на уговорените прекъсвачи от първата доставка, която е начислена на основание уговорката на чл. 10.1. от договор, сключен на 02.05.2018 г., между „Е.с.о.“ ЕАД и „А.Б.“ ЕООД.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.с.о.“ ЕАД да заплати на „А.Б.” ЕООД сума в размер на 13 163, 24 лв. /тринадесет хиляди сто шестдесет и три лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски по делото, както и на „А.П.Г.Б.” ЕООД сума в размер на 18 979, 90 лв. /осемнадесет хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А.Б.” ЕООД и „А.П.Г.Б.” ЕООД да заплатят на „Е.с.о.“ ЕАД сума в размер на 1, 08 лв. /един лев и осем стотинки/, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	261050
Дата:	2 юли 2021 г.
Съдия:	Диляна Господинова Господинова

Дело:	20201100900513
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	9 март 2020 г.

Решение по дело №513/2020 на Софийски градски съд

Съдържание на акта