РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Плевен , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дияна А. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА И. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна А. Николова Гражданско дело №
20204430104436 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „***" ООД, ЕИК ***,
представлявано от *** ***, чрез юрисконсулт К. И. К., със седалище и адрес
на управление: ***, с адрес за призоваване: *** против Н. Й. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, с която са предявени искове на основание чл.422 от
ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.342 ал.2 от ТЗ, чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, в която се твърди следното : искът се предявява след връчено на
05.08.2020 г. съобщение по ч.г.д. №1646/2020 г. по описа на PC Плевен, с
което е даден едномесечен срок на основание чл.415(1) т.2 от ГПК за
предявяване на иск срещу ответника за установяване на вземането, за което е
издадена Заповед за изпълнение по посоченото ч.г.д. Вземането се обосновава
със следното : на 17.08.2018 г. между „***" ЕООД (с вписана впоследствие
промяна в правната форма в ООД), ЕИК ***, в качеството на Ливингодател, и
Н. Й. Г., в качеството на Лизингополучател, е сключен Договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността №***. В изпълнение
1
на задълженията си Лизингодателят е придобил собствеността върху
посочения от Лизингополучателя лек автомобил от продавача Н. Й. Г.
(обратен лизинг) марка „***“ модел „***“, идентификационен номер на рама
***, per. №*** и е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което
е съставен приемо - предавателен протокол от 17.08.2018г. Първоначалните
разходи и договорената първоначална вноска са прихванати срещу
задължението за заплащане на продажна цена със Споразумение за
прихващане от 17.08.2018г. Размерът на финансирането е 4340,10лева.
Всички съществени условия са подробно описани в Договора, приетите от
клиента Общи условия и приложенията - неразделна част от Договора. В
частност, Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни
вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър
стопанин. Договорен е срок от 24 месеца, изтичащ на 09.08.2020 г. съгласно
приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов
лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 38,40 %, съответно
размер на месечни анюитетни вноски от 261,82 лева. Лизингополучателят не е
извършвал плащанията по договорения Погасителен план. Към 12.01.2019 г.
не са платени пет вноски по договорения погасителен план - от първа с падеж
09.09.2018 г. до пета с падеж 09.01.2019 г. Предвид допуснатото
неизпълнение на договорни задължения, Лизингодателят е отправил
изявление до Лизингополучателя за разваляне на договора от20.12.2018 г.,
получено в условията на отказ. Предвид допуснатото неизпълнение и
съгласно клаузите на Договора за финансов лизинг, издирването и
изземването на Лизинговия актив е възложено на външна агенция - „***"
ООД. Лизинговият актив е иззет от наетия за целта изпълнител. Поради
неоказано съдействие от страна на Лизингополучателя, приемо - предавателен
протокол не е съставен. Лизингополучателят е продължил да ползва
лизинговия актив до 12.01.2019 г., на която дата лизинговият актив е върнат
във владение на собственика - Лизингодател.
Твърди се, че на основание чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от
приложимите към Договора Общи условия за периода, през който
лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя, последният дължи
заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от първа
(с падеж 09.09.2018 г.) до пета (с падеж 09.01.2019 г.) включително и част от
2
шеста за периода от 10.01.2019 до. 12.01.2019 г. в общ размер от 1 302,04
лева, в това число главница в размер на 669,27 лева и възнаградителна лихва в
размер на 632,77 лева.
На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата
забава в плащанията на вноска е начислена неустойка в размер на 18.07лева
към 12.01.2019г., както следва: за забава в плащането на вноска №1 по
погасителен план с падеж 09.09.2018 г. - 7,74 лева; за забава в плащането на
вноска №2 по погасителен план с падеж 09.10.2018 г. - 6,72 лева; за забава в
плащането на вноска №3 по погасителен план с падеж 09.11.2018 г. - 2,26
лева.; за забава в плащането на вноска №4 по погасителен план с падеж
09.12.2018 г. -1,24 лева.; за забава в плащането на вноска №5 по погасителен
план с падеж 09.01.2019 г. - 0,11 лева.
На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия,
Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на
договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената
месечна вноска или общо 785,46 лева, дължима еднократно към датата на
прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка
една в размер на 261,82 лева.
На основание чл.8.6. вр. чл.8.7.4 от Общите условия,
Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените
разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52- 61 от Закона за
местните данъци и такси: за 2018 г. в размер на 75,90 лева и 2019 г. в размер
на 25,27 лева или общо 101,17 лева. Данъците са заплатени по сметка на СО -
район Изгрев - по седалище на данъчнозадълженото лице.
На основание чл.8.6. вр. чл.8.7.5 от Общите условия,
Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените
разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" - по полица ***
на ***, вноска №1. Премията е заплатена от собственика на основание чл. 483
от КЗ по сметка на застрахователния брокер - *** съгласно издадена сметка.
Периодът на застрахователното покритие съвпада с периода на ползване на
Лизинговия актив от Лизингополучателя.
На основание чл.14.4 вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия,
3
Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените
разходи за възстановяване на владението на Лизинговия актив. За целта, са
ползвани услугите на трето лице - „***" ЕООД. Съгласно рамков договор за
поръчка от 29.10.2018 г. между „***" ЕООД и „***" ООД дължимото
възнаграждение възлиза на 500,00 лева с ДДС за издирване и изземване на
автомобли до 3,5 тона. Отедлно, възложителят дължи възстановяване на
допълнително извършените пътни разходи. Издадена е фактура
№8/14.01.2019 г. за платеното комисионно възнаграждение и допънителни
разходи по изпълнение на поръчката.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което и на
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342 ал.2 от
ТЗ, чл. 92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, с което да приеме за установено, че
Н. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „***" ООД, ЕИК ***
следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг №*** : 669,27лева
незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 09.09.2018 г. до 12.01.2019 г.; 632,77лева незаплатена лихва по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 09.09.2018 г.
до 12.01.2019 г.; 18.07лева неустойка за забавени плащания за периода от
09.09.2018г. до 12.01.2019 г. 785,46лева неустойка за прекратяване по вина на
Лизингополучателя 101,17лева разходи за заплатени данъчни задължения;
268,81лева разходи за платени застрахователни премии; 800,00лева разходи за
възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда.
Претендират се разноски в заповедното и настоящото производство.
В срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна.
В о.с.з. ищцовото дружество не се явява и не се представлява, не
ангажира последващо становище по предмета на делото.
В о.с.з. ответникът се явява и се представлява от адв.Ч.. Прави се
признание на част от исковите претенцзии, като се оспорва претенцията на
ищеца за сумата 785,46лв. – неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, 800лв. – разходи за възстановяване на лизингов актив.
4
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск е допустим, като предявен в 1-месечния срок,
регламентиран в закона, а по същество – частично основателен и доказан.
От приложеното ч.гр.д. №1646/2020год. по описа на Плевенски
районен съд се установява, че на 21.04.2020год. ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК
срещу ответника, като е издадена заповед за изпълнение за сумите, както
следва : 669,27 лева падежирали и непогасени лизингови вноски по главница
по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № *** дължими за периода 09.09.2018
г. до 12.01.2019 г.; сумата 632,77 лева падежирали и непогасени лизингови
вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ***
дължими за периода 09.09.2018 г. до 12.01.2019 г.; сумата 18,07 лева
неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за периода от
09.09.2018 г. до 12.01.2019 г.; сумата 785,46 лева неустойка за прекратяване
на Договора по вина на Лизингополучателя, начислена еднократно към датата
на прекратяване на Договора на основание чл.15.5 от Общите условия; сумата
101,17 лева заплатен данък по чл.52 и сл. от ЗМДТ за 2018 и 2019 година на
основание чл. 8.6 от приложимите Общи условия във вр. с чл.345 (2) от ТЗ;
сумата 268,81 лева заплатени от Лизингодателя застрахователни премии на
основание чл.8.6 от приложимите Общи условия във вр. с чл.345 (2) от ТЗ,
сумата 800,00 лева разходи за възстановяване на лизинговия актив на
основание чл.14.4 във вр. с чл.8.7.10 от приложимите Общи условия, както и
законна лихва върху главницата от 21.04.2020 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 65,51 лева държавна такса, както и разноски в размер на 50,00
лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в
редакциите му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. В заповедта е отразено, че
вземането на заявителя произтича от Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността с номер № ***. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
инициирало настоящото исково производство. Вземането на заявителя/сега
5
ищец/ в заповедното и в исковото производство е идентично по основание и
размер.
От приложените по делото доказателства се установява, че страните
са обвързани от Договор за финансов лизинг. Ответникът не оспорва
наличието на облигационната връзка между него и ищцовото дружество,
основана на договор за финансов лизинг №*** от 17.08.2018год., както и не
оспорва неизпълнение от негова страна на задълженията за заплащане на
лизинговите вноски - така, както това е описано в обстоятелствената част на
исковата молба. Не се спори, а това се установява от приетите писмени
доказателства по делото, че на ответника е бил предоставен лизинговия обект:
МПС *** *** с регистрационен №***; че към договора са били приложени
двустранно подписани от страните Общи условия и Тарифа към тях; че
ответникът изобщо не е заплащал вноските по лизинговия договор; че
договорът е прекратен на 20.12.2018год. – при удостоверен отказ на
ответника да подпише уведомителното писмо – приложено на л.43 от делото.
Страните не спорят, че ответникът продължил да ползва лизинговия актив до
12.01.2019год., който е върнат на ищеца на 14.01.2019год. от трето лице - ***
ЕООД съгласно сключения и представен по делото договор от 29.10.2018год.
/ приложен на л.44 и сл. от делото/. Автомобилът, предмет на договора за
лизинг, е предаден на ответника на 17.08.2018год. в 10,45часа, за което е
съставен Приемо-предавателен протокол, подписан от страните /приложен на
л.42 от делото/. Страните не спорят относно характера на възникналото
между страните правоотношение по договор за лизинг.
Задължението в размер 669,27лв. - незаплатена главница по
лизингови вноски; 632,77лв.- незаплатена лихва по лизингови вноски;
18,07лв. - неустойка за забавени плащания; 268,81лв. - разходи за заплатени
застрахователни премии, се признава като дължимо от ответника и в този
смисъл съдът приема, че следва да уважи исковата претенция.
Разпоредбата на чл.342 ал.2 ТЗ предвижда, че с договора за финансов
лизинг /ДФЛ/ лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице
при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за
ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата в ал.3 предоставя възможност
на лизингополучателя да придобие вещта по време на договора или след
изтичане на срока му. Предвид посочените правни норми, разпоредбата на
6
чл.344 ТЗ, съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател по
чл.230 ЗЗД, и препращащата норма на чл.347 ал.2 ТЗ, основните задължения
на лизингодателя по договора за финансов лизинг са следните: 1/ да придобие
вещта - предмет на договора за лизинг от трето лице при условия, определени
от лизингополучателя; 2/ да предаде лизинговия обект за ползване на
лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките на
срока на договора; 3/ да прехвърли на лизингополучателя собствеността на
лизинговата вещ в уговорения срок. По своята същност финансовият лизинг
представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във
веществена форма по избор на лизингополучателя. Задълженията на
лизингополучателя са предвидени в разпоредбата на чл.345 ТЗ: 1/ има
задълженията на наемател съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД, а именно да си
служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова -
съгласно предназначението й, /чл.232 ЗЗД/, да плаща лизинговата цена и
разходите, свързани с ползуването на вещта /чл.232, ал.2 ЗЗД/, да съобщава
незабавно на лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху
наетата вещ /чл.233, ал.2 ЗЗД/. Поради неизпълнение на основно задължение
на лизингополучателя да заплаща редовно лизинговата цена, договорът е
прекратен едностранно от страна на лизингодателя.
С развалянето му за лизингополучателя не отпада задължението за
плащане на предхождащите развалянето лизингови вноски, както и не се
дължи връщането им в случай, че същите са били платени до този момент. В
случая, лизингодателят е упражнил именно потестативното си право да
развали договора поради сбъдване на едно от условията за това съгласно
т.13.5, „I” от ОУ към договора за лизинг – неплащане на лизингова вноска
повече от пет дни.
Не се спори, че посочената крайна дата 20.12.2018г. е датата на
прекратяване на договора за лизинг. Прекратяването се приравнява на
разваляне, тъй като е упражнено едностранно от лизингодателя по вина на
лизингополучателя, при наличие на предпоставките на т.13.5 от ОУ.
Процесното правоотношение се регулира от разпоредбите на ЗПК
поради качеството на лизингополучателя на потребител по смисъла на §13 т.1
7
от ДР на закона, така и поради естеството и предмета на договора. Това
произтича от спецификите на договора за финансов лизинг, с който се
осъществява инвестиционно кредитиране на лизингополучателя. За срока на
договора последният ползва паричния ресурс на лизингодателя, т.е. в
месечната вноска се включва и част от стойността на вещта, предмет на
лизинга. Налице са и условията по чл.3 ал.3 от ЗПК, поради което към
договора приложение намират разпоредбите на закона. Съгласно чл.24 ЗПК,
приложими към тези правоотношения са и нормите на ЗЗП, съотв.
разпоредбата на чл.7 ал.3 ГПК, съгласно която съдът служебно следи за
наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор. Предявените
претенции както за договорна лихва, така и за неустойка, предмет на
въззивното производство, са точно и ясно посочени в договора и
приложимите ОУ на лизингодателя. Същите не са променяни по
времедействие на договора. Същевременно, възнаградителната лихва
представлява компонент от ГПР, уговорена е във фиксиран размер от 38,40%
в договора за лизинг. В погасителния план същата е отразена и представлява
съществен елемент от погасителната вноска. Съгласно т.9 от договора за
лизинг, ГПР съставлява 49.19% като се формира от договорната лихва и такса
ангажимент. Съгласно относимата разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. В
упражняване на служебното си правомощие и поради възраженията на
ответника, съдът не констатира при уговаряне клаузата за възнаградителна
лихва страните да са се отклонили от императивната разпоредба, уреждаща
защита на потребителя. Не е извършвана промяна на фиксирания лихвен
процент. Компонентите на договора и дължимите от ответника плащания са
ясно посочени в договора за лизинг. Въз основа на изложеното съдът намира,
че не се установяват основания за нищожност на уговорения годишен
процент на разходите, в частност на възнаградителната лихва като негова
компонента. Разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК ограничава ГПР до петкратния
размер на законната лихва (или 50%). Поради това тази клауза от договора не
е нищожна.
По отношение на претендираната неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за финансов лизинг в размер 785,46лв.:
8
Договорът е прекратен поради наличие на неизпълнение на
задължението за плащане на лизингови вноски съгласно т.13.5 от ОУ.
Съгласно т.15.5 от ОУ, при прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на три лизингови
вноски – същата се изчислява въз основа на последните три падежирали
лизингови вноски преди прекратяването. В случая не е спорно, че
прекратяването на договора е настъпило, считано занапред от 20.12.2018г.
Към този момент неизплатени са вноските за м. декември, ноември и
октомври 2018год. - всяка по 261,82лв., или общо сумата 785,46лв. – толкова,
колкото претендира ищецът. При това положение възражението на ответника
за прекомерност на това задължение се явява неоснователно. Не е налице и
нищожност на клаузата на т.15.5 от ОУ, предвиждаща неустойка за
прекратяване на договора, като неравноправна и нищожна. В случая не е
налице противоречие с разпоредбата на чл.143 т.5 от ЗЗП, съответно
неравноправност на клауза, която не е индивидуално договорена, а
представлява част от съдържанието на Общите условия на лизингодателя.
Съгласно цитираната разпоредба от ЗЗП, неравноправна е клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно чл.145 от
ЗЗП, неравноправността се преценява към момента на сключване на договора
при вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички
останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи, а според
чл.146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Съдът следва да отговори дали е налице такова
несъответствие в уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, при това дали същото е обусловено
от положението на потребител на страна в правоотношението. Съгласно ОУ,
неустойката е осъразмерена с три лизингови вноски с настъпил падеж преди
прекратяването. В случая е налице разваляне на договора по вина на
длъжника и последният не оспорва, че не е извършил плащшане на
дължимите от него лизингови вноски, което представлява и основанието за
разваляне на договора. Налице е уговорка в Общите условия на
лизингодателя за заплащане на неустойка поради разваляне на договора в
9
т.15.5, поради което съдът я квалифицира като компенсаторна неустойка
/вместо оставащото изпълнение/. Налице са материалните предпоставки за
присъждане на неустойка в размер на три лизингови падежирали вноски –
разваляне на договора и изрична договорна клауза, която предвижда
обезщетение на лизингодателя на това основание.
Съдът дължи произнасяне по възражението за нищожност на
неустойката като неравноправна, нарушаваща добрите нрави, на основание
чл.143 т.5 ЗЗП вр. чл.26 ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.7 ал.3 ГПК и съгласно ТР
№1/2010г., т.3 на ОСТК на ВКС, съдът дължи служебно преценка относно
недействителността на неустоечната клауза с добрите нрави, т.е. при
надхвърляне на присъщите й функции.
Установената в нормата на чл.9 ЗЗД свобода на договаряне и
отсъствието на императивни законови правила, регулиращи начините на
определяне неустойката и нейните граници, както и въведения в
гражданските и търговски правоотношения принцип за справедливост,
позволява да се приеме, както изрично е посочено и задължителна практика
на ВКС /вкл. Решение №129 от 09.07.2010 г., по т.д. № 977/ 2009г. на II-ро т.
о. на ВКС/, че съответствието на уговорена неустойка с установените в
обществото предели на нравствена допустимост се преценява във всеки
конкретен случай към датата на сключване на договора. Разпоредбата на
чл.26, предл. трето ЗЗД намира приложение и при търговските сделки. В
цитираната норма не е дефинирано понятието "добри нрави", но тъй като
законодателят е придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки
го по последици с нарушение на закона, вложеният в това понятие смисъл
следва да се тълкува. Касае се за правила и норми, които бранят правила,
принципи, права и ценности - общи за всички правни субекти и тяхното
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, не само на някоя
от договарящите страни. Такива са принципите на справедливост, на
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на
предотвратяване несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни
правни норми / реш.88/2010г. по т.дело №911/2009г. на ВКС, Първо т.о./. В
тази връзка, въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на
уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само
на съдържанието на договорната клауза, но при отчитане на други фактори.
10
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно
решение №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т.3,
преценката за нищожност на клауза за неустойка в търговските договори
/договорът за лизинг е абсолютна търговска сделка съгласно чл.1 т.15 ТЗ/
поради накърняване на добрите нрави се извършва въз основа на различни
критерии, например: естеството на задълженията на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава
с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди и др. В случая размерът е ограничен до три лизингови вноски с
настъпил падеж. Съдът не би могъл да осъразмери вредата за кредитора –
лизингодател с друго освен с плащането, което би получил от
лизингополучателя до края на срока на договора, т.е. до 1009.08.2020год., вкл.
при евентуално придобиване на лизинговата вещ. Договорът е развален още в
началото на действието му – на 20.12.2018год. при изцяло неплатени вноски и
цена на МПС 6369,80лв. Същевременно, вещта е върната на лизингодателя,
който свободно може да я отдаде отново за ползване на трето лице /или
продаде на трето лице/като извлече полза от това.
Съдът съобразява съществуваща ръководна съдебна практика по реда
на чл.290 ГПК, обективирана в тълкувателната част на решение
№193/9.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, съгласно
която уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване /разваляне/ на
договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина на лизингополучателя,
определена в размер на непогасената част от лизинговата цена, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, т.к. излиза извън присъщите функции
на неустойката. Това е така, защото лизингодателят по вече разваления
договор получава имуществена облага от насрещната страна, в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да предоставя
ползването на собствената му вещ, което води до неговото неоснователно
обогатяване и нарушава принципа за справедливост. В случая договорната
отговорност на лизингополучателя е ограничена до трикратния размер на
лизинговата вноска при оставащи още 21 вноски. Неустойката обезпечава
11
изпълнението, но в случая се проявява нейната обезщетителна и санкционна
функция, която страните са ограничили до трикратния размер на вноската.
Същата има за предназначение да обезщети лизингодателя за вредите от
предсрочното прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Съдът
намира, че уговорката не разкрива белези на неравноправна клауза по смисъла
на чл.143 т.5 вр. чл.146 ЗЗП, не е налице и нарушаване добрите нрави, в
съгласие с договорната свобода, поради което претенцията е основателна.
Размерът е съобразен с изричната воля на страните и ограничен до
трикратната погасителна вноска по договора. Съдът не е сезиран с искане за
намаляване размера на неустойката поради прекомерност с оглед участие в
правоотношението на страната на лизингополучателя на нетърговец.
Относно претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати
сумата 101,17лв. – разходи за заплатени данъчни задължения:
Претенцията включва направени разходи за заплащане на данъци на
основание чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси : за 2018 г. в размер
на 75,90 лева и 2019 г. в размер на 25,27 лева, или общо 101,17 лева. Ищецът
твърди, че данъците са заплатени по сметка на СО - район Изгрев - по
седалище на данъчнозадълженото лице. В случая не е ясно дали ищецът
претендира данък за цялата 2019год., респ. не е ясно дали е отчетено, че
действието на договора за лизинг е прекратено през м.декември 2018год.,
както и че МПС е върнато в началото на м.януари 2019год. На следващо
място, не са представени доказателства за извършване на плащане от страна
на ищеца за така претендираните суми. Ищецът не е заявил и какъв е начинът
на изчисление на дължимите данъци и такси, както и предвид регистрацията
на процесния лек автомобил в гр.Плевен, въз основа на коя наредба е
направено съответното изчисление на тази претенция.
С оглед изложеното тази претенция на ищеца следва да се отхвърли
като неоснователна и недоказана.
Относно претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати
сумата 800лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив:
Клаузата на чл.8.7.10 от ОУ, предвиждаща едностранното определяне
на разходи на репатриране на лизингования актив по почин на лизингодателя,
12
е нищожна. За договора се прилагат правилата на Закона за потребителския
кредит, по силата на чл.3 ал.3 от същия, като приложима е редакцията към
датата на сключването обнародвана в ДВ бр. 51 от 19.06.2018г. По силата на
договорката между страните, ответникът дължи „разходите, направени от
лизингодателя във връзка с възстановяването на държането на лизингови
актив“, което задължение не е определено по размера си в договора – няма
точен размер В представеното копие от тарифата /л.20 и сл. от делото/ такава
такса отсъства по размер, като за да докаже размера, ищецът се основава на
договор между него и трето лице, копие от който е приложено на л.44 и сл. от
делото. Съгласно чл.10 ал.2 от ЗПК „ кредиторът не може да изисква и да
събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в сключения договор за потребителски кредит“, а съгласно чл.10а
ал. 4 от същия закон, „видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит“. Следователно, чрез клаузата на чл.8.7.10 от ОУ са
заобиколени изискванията на ЗПК, регламентирани в чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4,
което релевира нищожността и на основанието по чл.21 ал. 2 от ЗПК. Отделно
от това следва да се отбележи, че в приетата като доказателство по делото
Фактура №8/14.01.2019год. не е индивидуализирана извършената конкретна
услуга от страна на *** ООД-София, като е отразено в позиция 5 и 6, че
сумата 416,67лв. е за „плащане на услуги по договор - поръчка по процесния
договор“, сумата 250лв. е за „пътни разходи във вр. с поръчка по процесния
договор“, или сумата е в общ размер 666,67лв. Не е налице яснота тази сума
дали действително касае направени разходи във вр. с възстановяване на
лизинговия актив или касае някакви други разходи. Във фактурата услугата
по никакъв начин не е свързана с процесния автомобил и възстановяването му
на ищеца. Не е налице и яснота от какво произтича разликата между
отразената сума във фактурата в общ размер 666,67лв. и претендираните от
ищеца 800лв.
С оглед изложеното този иск е неоснователени недоказан и следва да
се отхвърли.
При съобразяване на изложеното по-горе в мотивите съдът приема, че
предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен
13
за сумите : 669,27лв., 632,77лв., 18,07лв., 785,46лв., 268,81лв., а за сумите
101,17лв. и 800лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делотои на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в исковото производство съразмерно с уважената част на иска и по
компенсация, като се съобрази представеното доказателство за заплатен
адвокатски хонорар на пълномощника на ответника – в размер 200лв. от
уговорения в размер 300лв. Ищецът е направил разноски за внесена държавна
такса 284,49лв. и следва да му се присъди юрисконсултско възнагжраждение
в размер 100лв. – предвид фактическата и правна сложност на делото,
неявяването на пълномощник в о.с.з. и липсата на депозирано изявление след
изготвяне на проекта за доклад по реда на чл.140 вр. чл.146 от ГПК. Или, с
оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящото производство съразмерно уважената част на
иска и по компенсация в размер общо – 223,69лв.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна
такса и юрк.възнаграждение/ в размер 47,49лв. - държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение - съразмерно с частта от вземането, за което
се установи, че съществува.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.
чл.342 ал.2 от ТЗ вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.79 ал.1 от
ЗЗД, че Н. Й. Г., ЕГН **********, с адрес:, ****, ***, ***,***, ***, ДЪЛЖИ
на „***" ООД, ЕИК ***, представлявано от *** ***, пълномощник
14
юрисконсулт К. И. К., със седалище и адрес на управление: ***, с адрес за
призоваване: *** сумите, както следва : 669,27лв. - незаплатена главница по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 09.09.2018г. до
12.01.2019г.; 632,77лв. - незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 09.09.2018 г. до 12.01.2019 г.; 18.07лв. -
неустойка за забавени плащания за периода от 09.09.2018г. до 12.01.2019 г.;
785,46лв. - неустойка за прекратяване договора по вина на
Лизингополучателя; 268,81лв. - разходи за платени застрахователни премии,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2020год. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1646/2020год. по описа на Плевенски
районен съд, като за сумите 101,17лв. - претендирани разходи за заплатени
данъчни задължения за 2018год. и 2019год. и 800,00лв. - претендирани
разходи за възстановяване на лизинговия актив, ОТХВЪРЛЯ предявения
иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК Н. Й. Г., ЕГН
**********, с адрес: ****, ***, ***, ***, №14 А, ДА ЗАПЛАТИ на „***"
ООД, ЕИК ***, представлявано от *** ***, пълномощник юрисконсулт К. И.
К., със седалище и адрес на управление: ***, с адрес за призоваване: ***,
направените разноски в исковото производство, съразмерно уважената част
на искането и по компенсация, в общ размер на 223,69лв., както и разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. №1646/2020год. по описа на Плевенски
РС в размер 47,49лв. - държавна такса и 50лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен
съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15