№ 33
гр. Средец, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело
№ 20212170100539 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Л. Д. Е., британска
гражданка, родена на 04.02.1989г.в Лийдс, национален паспорт № ***, изд. на 29.07.2019г.,
валиден до 29.07.2029г. и Б. К. Е., британска гражданка, родена на 30.06.1992г. в Лийдс,
национален паспорт № ***, изд. на 13.03.2015г., валиден до 13.03.2025г., чрез
пълномощника адв.Б. Ч., против Б. У., гражданин на Обединеното кралство на
Великобритания и Северна Ирландия, родена на 01.03.1964г., притежател на национален
паспорт № ****, издаден на 31.08.2016г., валиден до 31.08.2026г., притежател на
разрешение за пребиваване в Република България с № ****, издадено на 15.07.2021г. от
МВР Монтана валидно до 17.08.2024г. , с личен номер на чужденец ****, с адрес област
Монтана, община Медковец, село Пишурка, ул.**** и „Кристъл Хевън“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление област Монтана, община Медковец, село
Пишурка, ул.**** с управител Б. У. , гражданин на Обединеното кралство на
Великобритания и Северна Ирландия, родена на 01.03.1964г., притежател на национален
паспорт № ****, издаден на 31.08.2016г., валиден до 31.08.2026г., притежател на
разрешение за пребиваване в Република България с № ****, издадено на 15.07.2021г. от
МВР Монтана валидно до 17.08.2024г., с личен номер на чужденец ****.
Предявен е иск по чл.108 от ЗС по отношение на следните недвижими имоти,
находящи се в Област Бургас Община Средец, село Момина църква, както следва:
1.УПИ VIII- 541 в квартал 19 по плана на село Момина Църква одобрен със-заповед
187 от 20.10.1969г., с площ от 870 кв. м. и граници: от две страни улица, УПИ VII-542 и
площ за озеленяване - общинска собственост;
1
2.УПИ III-541 в квартал 20 по плана на село Момина Църква одобрен със заповед №
187 от 20.10.1969г., с площ от 880 кв. м. и граници на УПИ: от две страни улица, УПИ IV-
546 УПИ II-545,
като се иска и отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на констативен нотариален акт
46, том II рег.№ 1628 дело 226/01.09.2021г. на нотариус Марияна Джермова с рег.№ 676 в
нотариалната камара и район на действие Районен съд Средец, вх.№ 1597, акт 36, , том 6,
дело 705/2021г.
При условията на обективно кумулативно съединяване е предявен и иск с правно
основание чл.42 , б.А и б.В от ЗН вр. чл.29 от ЗС вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на завещателно разпореждане от 12.10.2020г.на Ш Е.. Претендират се
разноски.
Във връзка с направени възражения от страна на ответниците и указания на съда,
ищците са депозирали уточнения на претенциите, като на ответниците е предоставена
възможност да вземат отношения по тях.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтичат претендираните права се свеждат
до следното:
Твърди се , че ищците са единствени наследници на своя баща Ш Е., починал на
18.07.2021г. в Република България, който е имал разрешение за пребиваване в страната.
Твърди се , че неговото обичайно местопребиваване към датата на смъртта му е в Република
България. Твърди се, че ищците са наследили правото на собственост върху посочените два
урегулирани поземлени имота и са единствените законни собственици на горепосочените
имоти, тъй като ответницата Б. У. е придобила правото на собственост върху недвижимите
имоти с правна сделка - завещание от 12.10.2020г., което е нищожно поради противоречие с
член 29 ал. 1 от ЗС във връзка с член 26 ал.1 предложение първо на ЗЗД, а дружеството -
приобретател - „КРИСТЪЛ ХЕВЪН" ЕООД е придобило имота от лице - праводател, което
не е собственик, поради което и то не е придобило правото на собственост върху имотите.
Твърди се, че преди смъртта си Ш Е. съставя следните две завещания: английско завещание,
с което прави универсални завещателни разпореждания в полза на ответницата Б. У., като й
завещава всички притежавани от него имущества във Великобритания и саморъчен
завет/завещание/ съставен в гр. Бургас, България на 12.10.2020г., по силата на което той
завещава на ответницата Б. У. гореописаните недвижими имоти в село Момина Църква и
притежаваните от него пари в банковата му сметка в Българоамериканска Кредитна банка
АД. Българското завещание е обявено от нотариус Гергана Сазанова с рег.396 в Нотариална
Камара и Район на действие Районен съд Бургас с Протокол от 25.08.2021г.и е вписано в
Имотния регистър към Агенция по вписванията по партидата на имотите. След обявяването
на завещанието и вписването му по партидата на имотите нотариус Марияна Джермова е
съставила констативен нотариален акт на 01.09.2021г., с който е признала за собственик
ответницата на гореописаните имоти, завещани й от покойния Ш Е. - Нотариален акт 46 том
II per. 1628 дело 226/01.09.2021г. на Нотариус Марияна Джермова с per. 676 в Нот. Камара и
район на действие Районен съд Средец. След като е издаден констативният нотариален акт
2
ответницата е продала недвижимия имот на 08.09.2021г. на дружество, на което тя е
едноличен собственик и управител - „КРИСТЪЛ ХЕВЪН" ЕООД, ЕИК *********.
Завещанието на Ш Е. съставено на 12.10.2020г. не е породило правно действие по
отношение на недвижимите имоти поради факта, че е породило действие през 2021, когато
английските граждани не могат да придобиват право на собственост върху земя в Република
България. Английските граждани не могат да ползват действието на договора за
присъединяване на България към Европейския съюз (който е единственият международен
договор, който дава право на чужденци да придобиват право на собственост върху земя в
България) тъй като Обединеното Кралство вече не е държава членка на съюза. С оглед на
което ответницата не е придобила правото на собственост върху имотите по смисъла на
член 29 ал.1 от закона за собствеността във връзка с член 26 ал.1 предложение първо от
закона за задълженията и договорите. Тъй като завещанието е едностранна сделка, то
противоречи на закона - в тази му част: неговият предмет - в частта му по отношение на
извършеното завещателно разпореждане с правото на собственост на Ш Е. върху
процесните имоти. То не е породило правно действие по отношение на имотите поради
забраната чужденци да придобиват право на собственост върху земя. Като в този смисъл на
основание член 29 ал.1 от ЗС във връзка с член 26 ал.1 предложение първо от ЗЗД се твърди,
че завещанието в тази му част е нищожно и противоречи на закона и респективно не е
породило действие. Твърди се , че английското завещание също не е породило действие, тъй
като на първо място е налице забрана чл.29 от ЗС за придобиване на земя и на второ място
то няма директен транслативен ефект да прехвърли собствеността на двата процесни имота
върху ответницата Б. У., тъй като за него не е проведена процедура Grant of probate, т.е.
назначаване, съгласно английското право, на изпълнител на завещанието. С оглед на което
не е придобита собственост върху процесните имоти от ответницата Б. У. и на основание
това завещание. Твърди се, че продажбата на процесните имоти на „Кристъл Хевън“ ЕООД
е сделка между свързани лица по смисъла на ТЗ и същата е привидна, тъй като няма
плащане на продажната цена.Твърди се привидност на сделката между Б. У. и „Кристъл
Хевън“ ЕООД не само поради липса на плащане, а и също поради липса на реално
намерение за сключване на продажба. Твърди се, че Б. У. прехвърля безвъзмездно на своето
дружество въпросните два процесни имота, т.е. действителната сделка е безвъзмездна
сделка, дарение или друга подобна.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок. Намира предявените
искове за недопустими, като се оспорва правния интерес искът по чл.108 от ЗС да е насочен
против Б. У. , тъй като когато един имот е бил предмет на разпоредителна сделка преди
предявяване на иск за собственост за него ищецът има правен интерес да привлече като
ответник само приобретателя по сделката, но не и неговия праводател. Сочи се
недопустимост на иска по чл.108 от ЗС по отношение на УПИ Ш-541, в кв. 20 по плана на с.
Момина църква, одобрен със заповед № 187/20.10.1996г., с площ от 880 кв.м..поради това,
че земята /застроена с масивна двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ от
120 кв.м./ се явява прилежаща /обща част/ към сградата. Като такава самостоятелни сделки
3
със земята не могат да се извършват, отделно от сделки със сградата.Земята тук, така или
иначе е преминала като принадлежност /обща част/ със сделката за сградата у първия, а
покъсно и втория ответник и съществуването й като самостоятелен обект на право на
собственост отделно от сградата е немислимо.Ето защо, да се иска тук ревандикация на тази
принадлежност /обща част/, без вещта /къщата/ към която тя принадлежи /която земята
обслужва/ се твърди, че е недопустимо.
При условията на евентуалност се счита, че исковете са неоснователни по следните
съображения: Твърди се, че Б. У. е станала собственица на процесиите имоти посредством
наследяване. Представените по делото и английско и българско завещание са в нейна
полза.Твърди се, че вторият ответник - дружеството „Кристъл хевън" ЕООД е станало
собственик на процесните имоти посредством покупка, извършена с НА № 65, том 2, peг. №
1713, дело № 245/8.9.21г.на нот. Марияна Джермова, вписана под № 676 на НК, с район на
действие - РС-Средец, вписан под Акт № 36, том 6, дело № 705, вх. per. № 1438/08.09.21г.на
Службата по вписванията – Средец. При условията на евентуалност се прави възражение за
придобиване на собствеността върху процесните имоти по давност, на основание упражнено
давностно владение върху същите. Твърди се, че завещанието на Ш Е. не нищожно като
правна сделка на осн.чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие със закона, както твърдят
ищците.Нищожността на правните сделки, вкл.едностранните се преценява към момента на
извършването им, а не към момента на смъртта на извършилия волеизявлението. Но Б. У. е
придобила имотите и по сила на английското завещание от 19.04.2019г., направено в
Англия и пазено в английска адвокатска кантора. По отношение на него не се твърди
нищожност от страна на ищците.Относно поземления имот, в който е изградена сграда -
двуетажна масивна жилищна сграда, а именно досежно УПИ III- 541, в кв. 20 по плана на с.
Момина църква, одобрен със заповед № 187/20.10.1996г., с площ от 880 кв.м., земята се
явява прилежаща /обща част/ към сградата. Като такава самостоятелни сделки със земята не
могат да се извършват, отделно от сделки със сградата.Но има ли сделка със сградата, то
земята преминава у преобритателя като принадлежност /обща част/ към сградата.Тази земя,
безспорно е станала собствена на Б. У., а от там и на дружеството „Кристъл хевън" ЕООД.
Излагат се подробни съображения за приложение на английското право, а не на българското
, както се сочи от ищците. Счита се, че Б. У. е станала собственик на процесните имоти /а от
там и „Крестъл хевън" ЕООД/. Оспорва се, че ищците са единствените деца на починалия Ш
Еппълярд. Оспорват се и представените клетвени декларации, в които ищците декларират,
че доколкото знаят, баща им няма други деца.Оспорва се и декларацията представена по
делото от адвокат Р.М.. Оспорва се твърдението на ищците, че починалия Ш Е. е имал
обичайно местопребиваване в България към момента на смъртта си.Оспорва се, че Б. У. е
знаела /вкл.при представителството на втория ответник на 08.09.201г. при извършване на
покупката на имотите/, за порок на завещанието. Оспорва се и твърдението на ищците, че
сделката между ответниците за имотите била привидна относно цената.Претендират се
разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на ищците поддържа исковата молба.
4
Ангажира гласни и писмени доказателства, съобразно разпределената доказателствена
тежест. Претендира разноски.
Ответниците, чрез процесуалния си представител, пледират, че предявените искове са
неоснователни и недоказани. Ангажират писмени и гласни доказателства съобразно
разпределената доказателствена тежест. Претендират разноски.
Предявен е иск по чл.108 от ЗС, като в тежест на ищеца е да докаже , че е собственик
на процесните имоти и те се владеят от ответника. В тежест на ответника е да докаже, че
има основание за владението си.
В условията на обективно кумулативно съединяване е предявен и иск по чл.42, б.А и
б.В от ЗН вр.чл.29 от ЗС вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД , като в тежест на ищците е да установят
фактите, на които основават иска си, по силата на чл.127, ал.1 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представено удостоверение за раждане на ищцата Л. Д. Е., рег.№ 172,
приложение № 12051997/1, бл.№ QBDAC 299149, издадено от Регистъра по гражданско
състояние в област Лийдс, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с
поставен апостил, с приложен и приет превод на български език, неоспорено и прието по
делото, от което е видно , че неин баща е починалия Ш Е., което обстоятелство е безспорно
по делото.
По делото е представено удостоверение за раждане на ищцата Б. К. Е., рег.№ 218, бл.№
BX 574371, издадено от Регистъра по гражданско състояние в област Лийдс, Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирлндия, с поставен апостил, с приложен и приет
превод на български език, от което е видно , че неин баща е починалия Ш Е., което
обстоятелство е безспорно по делото.
Прието е писмо с изх.№ 92-00-650/21.07.2021г. на Кмета на Община Средец до
Британското посолство, с което посолството е уведомено за смъртта на Ш Е..
Приложен е препис-извлечение от акт за смърт на Ш Е., издаден въз основа на акт за
смърт № 3/19.07.2021г., издаден от кметския наместник в с.Момина църква, община Средец,
област Бургас.
Приложено е заверено копие на националния паспорт на Ш Е. серия Р № *********,
издаден на 11.06.2019г.
Приложено е заверено копие на разрешението за продължително пребиваване в
Република България на Ш Е. № *****, издадено на 03.09.2020г. от МВР-Бургас.
Представени са клетвени декларации на английски език от ищците, придружени с
превод на български език , с които същите декларират , че са единствени деца на своя баща
Ш Е..
Приложено е саморъчно написано завещание от Ш Е. от 12.10.2020г. с приложен
превод на български език и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 25.08.2021г.,
5
съставен от нотариус Гергана Сазанова, рег.№ 396 на НК, с район на действие РС-Бургас.
Представено е завещание от 10.04.2019г. на английски език, ведно с превод на
български език, подписано от Ш Е. и превод на същото на български език.
Приет е НА за покупко-продажба на имот № 186, том 1, рег.№ 1698, дело № 169/2020г.
от 01.09.2020г., съставен от Нотариус Марияна Джермова, рег.№ 676 на НК, с район на
действие –Районен съд- Средец, видно от който лицето М.Н.Д. е продало на Ш Е. УПИ VIII-
541 в квартал 19 по плана на село Момина Църква одобрен със-заповед 187 от 20.10.1969г.,
с площ от 870 кв. м. и граници: от две страни улица, УПИ VII-542 и площ за озеленяване -
общинска собственост.
Приет е НА № за покупко-продажба на имот № 185, том 1, рег.№ 1696, дело №
168/2020г. от 01.09.2020г., съставен от Нотариус Марияна Джермова, рег.№ 676 на НК, с
район на действие –Районен съд- Средец, видно от който лицето С.Т.Г. е продало на Ш Е.
УПИ III-541 в квартал 20 по плана на село Момина Църква одобрен със заповед № 187 от
20.10.1969г., с площ от 880 кв. м. и граници на УПИ: от две страни улица, УПИ IV-546 УПИ
II-545, ведно с построената в УПИ масивна жилищна сграда, на два етажа, с разгъната
застроена площ от 120 кв.м.
Представен е констативен НА № 46, том 2, рег.№ 1628, дело № 226 от 01.09.2021г.
съставен от Нотариус Марияна Джермова, рег.№ 676 на НК, с район на действие –Районен
съд- Средец, с който Б. У. е призната за собственик по завещание на процесните недвижими
имоти.
Приложен е НА за покупко-продажба на имот № 65, том 2, рег.№ 1713, дело № 245 от
08.09.2021г. , съставен от Нотариус Марияна Джермова, рег.№ 676 на НК, с район на
действие –Районен съд- Средец, видно от който Б. У. продава на „Кристъл Хевън“ ЕООД,
представлявано от нея, процесните имоти.
Представена е справка от АВП за извършените вписвания по отношение на процесните
имоти по персоналните партиди на Ш Е., Б. У. и „Кристъл Хевън“ ЕООД.
Представена е декларация на английски език, придружена с превод на български език,
от адвокат Р.М.- Обединено Кралство на Великобритания и Северна Ирландия , в която се
сочи, че в Обединеното кралство няма институция, която да издава официален документ,
удостоверяващ броя на децата на Ш Е., като британски гражданин. Съгласно английското
законодателство представените клетвени декларации от ищците , че са единствени деца се
счита за валиден документ. Ш Е. е разведен и е оставил завещание, което е било депозирано
в адвокатска кантора и е определен наследник по неговото завещание –Б. У..
Представено е актуално състояние на „Кристъл Хевън“ ЕООД от ТР, от което е видно
,че същото се представлява от Б. У..
Представено е допълнително писмо към английското завещание на Ш Е. от
10.04.2019г., видно от което Ш Е. излага мотивите си защо не оставя наследство на
дъщерите си.
6
Представен е съдебен акт на съда по семейни дела в гр.Брадфорд, Обединено кралство
на Великобритания и Северна Ирландия, придружен с превод на български език, от който е
видно, че бракът , сключен между Ш Е. и Л. Е.-родители на ищците, е прекратен.
Представени са удостоверения за данъчни оценки на имотите, както следва :
- УПИ VIII- 541 в квартал 19 по плана на село Момина Църква, одобрен със-заповед
187 от 20.10.1969г., с площ от 870 кв. м. и граници: от две страни улица, УПИ VII-542 и
площ за озеленяване - общинска собственост- удостоверение № **********/11.10.2021г.,
издадено от Община Средец,МДТ, видно от което данъчната оценка на имота е 1816,60лв.
- УПИ III-541 в квартал 20 по плана на село Момина Църква, одобрен със заповед №
187 от 20.10.1969г., с площ от 880 кв. м. и граници на УПИ: от две страни улица, УПИ IV-
546 УПИ II-545- - удостоверение № **********/11.10.2021г., издадено от Община
Средец,МДТ, видно от което данъчната оценка на земята е 1 605,10лв.
Представени са на английски език с превод на български език стандартни клаузи
относно завещания , съставени по законите на Англия и Уелс.
Представена е клетвена декларация на английски относно чуждестранно право и
валидност реф.СВ /АРР198/1 от К.Е.Б. , адвокат в Ел Си Еф Ло , Дъ Иксчейндж, Стейтън
Парейд, Харогейг, Северен Йоршир, адвокат във Върховния съд на Англия и Уелс, видно от
която същата държи оригинала на английското завещание на Ш Е. и твърди ,че същото е
валидно. Декларацията е придружена с апостил и превод на български език.
Представено е писмо на Проактив Инвестигейшънс на английски език, ведно с превод
на български език, видно което Ш Е. не притежава имоти на територията на Обединеното
кралство и активи със значителна стойност.
Представени са преписките по процесните нотариални дела по представените и
описани по –горе НА.
Представено е удостоверение от сектор Миграция при ОД на МВР-Бургас от
23.09.2022г. относно задграничните пътувания на Ш Е., от което е видно , че същият в
периода от 01.01.2018г.- 18.07.2021г. е отсъствал от страната в следните периоди
07.09.2020г.-05.10.2020г. и 19.10.2020г.-03.11.2020г., като първото регистрирано влизане в
Република България в този период е на 27.08.2020г.
Писмо , получено по ел.поща от пълномощника на ответниците от община Лийдс,
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия от 10.10.2022г., от което е видно,
че общината не разполага с регистър на населението.
Удостоверение от Българоамериканска кредитна банка АД до РС-Средец от
28.10.2022г. , от което е видно, че Ш Е. е бил клиент на банката към датата на смъртта си и е
имал разплащателна сметка , като наличността по същата към момента на издаване на
удостоверението е 293,45 евро.
7
Прието е удостоверение от сектор Миграция при ОД на МВР-Бургас от 13.04.2022г., от
което е видно, че Ш Е. има регистрация като продължително пребиваващ в страната на
01.09.2020г. с адрес на пребиваване с.Момина църква, общ.Средец, обл.Бургас.
Видно от приложеното писмо в превод на български език от Генерален регистрационен
офис при паспортна служба на Нейно Величество кралицата на Великобритания от
11.11.2022г. в Обединеното кралство единственият начин да се удостовери колко деца е
имал един гражданин е чрез представяне на удостоверения за раждане, в които той фигурира
като баща.
Прието е писмо от Регистър на завещанията в Лийдс от 14.02.2023г., от което е видно ,
че нямат информация за английското завещание на Ш Е. и обясняват причините , поради
които това може да се случи.
Видно от писмо от 10.05.2022г. на НСИ, прието по делото, Кристъл Хевън ЕООД е
подало ГДД /декларация за икономическа неактивност за 2021г.
Представено е писмо от Британското посолство от 29.09.2022г. , видно от което
посолството не разполага с информация относно пътувания или адресна регистрация на
британски граждани, а Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не
поддържа единен регистър.
Останалата приложена писмена кореспонденция с различни институции в
Обединеното кралство Великобритания е без правно значение, поради което съдът не следва
да я разглежда.
Видно от показанията на свид. П. , живущ в с.Момина църква, същият не е познавал
добре Ш Е.. Няколко пъти го виждал в нетрезво състояние и му помогнал да се прибере. Не
може да каже кога е дошъл в селото, но си спомня, че го е видял за пръв път в края на 2020г.
След този период до смъртта си постоянно живеел в селото. Разбрали, че е починал, когато
не го видели в продължение на 3-4 дни. Свидетелят влязъл в къщата и го открил мъртъв.
Уведомил съответните органи. Твърди, че след смъртта му е наглеждал имотите му и е
държал ключовете у него. Известно време след това дошла една жена англичанка с
българин, който и превеждал и се представила за жена на Ш Е., представила смъртния акт и
помолила да и даде ключовете. След това влязла в къщата и я почиствала в продължение на
един месец. Не му е известно Ш Е. дали е имал дъщери. Не ги е виждал в селото.
Видно от показанията на свид.Р.Д. същата работи в Агенция за недвижими имоти и
познава Ш Е. и Б. У.. Запознала се е с тях през м.август 2020г. по повод оказаното от нея
съдействие по закупуване на имотите в с.Момина църква. Първоначално двамата обмисляли
имотите да се запишат в нотариалните актове на името на двамата, но Б. отказала по
неизвестни причини. И двамата били вложили парични средства в покупката на имотите.
Свидетелката им съдействала за получаване на разрешение за постоянно пребиваване,
каквото било тяхното желание, както и да си регистрират банкови сметки в банки в
България. Искали да си вземат личните вещи от Великобритания и да ги донесат в къщата в
с.Момина църква. Впоследствие заминали за Великобритания и донесли много мебели и
8
започнали да обзавеждат къщата в с.Момина църква. Б. обзавела имота ,направила вътрешни
подобрения. Придружавала ги е до магазини за електроуреди, за изработка на кухни и месец
октомври 2020 г. се нанесли официално. В един момент Ш Е. и се обадил и я помолил да му
съдейства , за да направи завещание. Посетили офиса на нотариус Сазанова и там Ш написал
завещанието и го оставил в офиса на нотариуса. След този момент Ш си останал за
постоянно в с.Момина църква, като намерението му е било да живее постоянно там, както и
да сключи брак с Б.. Споделил и , че с пенсията ,която получава и която ще получава Б. ,
когато се пенсионира, ще могат да си позволят доста добър живот тук, тъй като в Англия
много са вдигнали наемите и цените. Б. заплащала тока и водата за имота. На въпрос на
свидетелката Ш има ли семейство във Великобритания , той казал, че няма. След смъртта му
, тя научила от Б. , че той има деца и свидетелката се свързала със сестра му и оттам с децата
му и съобщила за смъртта му. Една от дъщерите на Ш се поинтересувала колко струват
имотите в с.Момина църква и колко пари може да вземе от продажбата им. Потвърждава , че
е изпратила завещанието на дъщерите на Ш Е..
Видно от показанията на свид.С. същата познава свид.Д. от посещенията и като брокер
на недвижими имоти в с.Момина църква, където свидетелката живее. Твърди, че Ш и Б.
живеели добре, държали се постоянно за ръце. Точно , когато починал , Б. отсъствала. Ш
имал желание двамата с Б. да живеят в България.
Видно от показанията на свид. Д. У.- сестра на ответницата същата твърди, че Ш преди
да се установи в България е живял в гр.Лийдс, Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия. Бил полупенсионер към датата на смъртта си. Живял е в къщата на Б..
Двамата дошли на почивка в България и решили да си купят къща и мислели да останат да
живеят в България. После дошла ковид пандемията и Б. останала в Англия, а Ш в България.
Той искал да си отиде при Б. , но заради ограниченията в пътуванията , това не се случило.
Видно от извършената ССчЕ във връзка със закупуването на имотите от Кристъл
Хевън ЕООД в счетоводството на фирмата е отразено плащане в брой на Б. У. в размер на
9500лева. На 08.09.2021г. плащането е извършено от налични средства в касата на
дружеството. На 06.09.2021г. е осчетоводено постъпление в касата на дружеството на сума в
размер на 9 500 лева с ПКО, като сумата е осчетоводена по дебита на сметка 501/каса в лева/
и кредита на сметка 493/разчети със собственици. Освен счетоводната операция по
извършеното плащане е осчетоводено и заприхождаване на придобитите имоти съответно
по дебита на сметка 201 / земи/ и дебита на сметка 203 / сгради/. Експертът изразява
становище, че неподаването на ГДД от търговското дружество няма отношение към
счетоводните операции по отразяване на покупко-продажбата на процесните имоти.
Дружеството не е било задължено да подава ГДД и ГФО за 2021г. поради липса на дейност.
Видно от заключението на извършената СТЕ в процесният имот - УПИ III, кв.20 по
плана на с.Момина Църква, Община Средец, област Бургас, с площ от 880 кв.м., са
изградени жилищна сграда - еднофамилна двуетажна с застроена площ от 60 кв.м., барбекю
с ЗП от 52,25 кв.м. Жилищната сграда се състои от приземен етаж с оформени в него дневна,
трапезария, кухненски кът и тоалетна с душ и втори жилищен етаж, състоящ се от три
9
спални и баня. В дворната част на оценявания имот има дворно осветление, дворът е
благоустроен, част от него с каменни плочи. В момента на огледа дворът е обрасъл с трева и
неподдържан. Същият е ограден с масивна ограда с височина от 2,00 м. - 2,50 м., като
зидовете са с бетонова основа, тухлени, измазана отвън и отвътре и покрита с турски
керемиди. В двора е изградено барбекю с размери 9,50 на 5,50 м., представляващо масивен
навес от дървена и метална конструкция, покрита с турски керемиди, като в него е изградена
камина с тухлена фугирана зидария и огнеопорни тухли, мивка с плот за обслужване на
кухненския кът с обща площ от 52,30 м2. Под изградения дървен покрив на барбекюто, има
кладенец с диаметър от 1,50 м., изграден от бетонови стени и външно облицован с
декоративен камък. В непосредствена близост до навеса - барбекю има изградена външна
чешма с плочник около нея. До барбекюто което е изградено на изискващите се три метра от
северозападната улица, се достига по изградена с декоративни камъни пътека с дължина от
11 м. и ширина от 1,50 м. Настилка от декоративен камък има и под покритото пространство
от барбекюто, което е изградено върху колони, без стени. Общата площ на оформените
пътеки от декоративен камък в дворната част на имота е около 136,56 м2. Обща застроена
площ на всички извършени сгради, пътеки, барбекю, огради - 325 кв.м. Целият двор, поради
наличието на денивелация на терена, е терасиран, като всяка оформена тераса е оградена с
масивен подпорен зид от камък. Дворът е електрифициран с дворни ниски и високи
електрически стълбчета- общо 6 броя. Изградена и септична яма - непопивна, която заема
около 20 кв.м. и е изградена до улицата от югоизток, с оглед лесен достъп на обслужващите
специализирани машини, почистващи такива ями. Функционално жилищната сграда е
двуетажна еднофамилна, като са отделени секциите ден и нощ. Извършен е основен ремонт
на покрива, положена е дървена облицовка по стени и тавани. Разположението на
жилищната сграда - в центъра на двора, наличието на две улици и изискванията на Наредба
№7 за отстояние на сградите на основното и допълващо застрояване, не дава възможност за
бъдещо строителство в имота. С изграденото в процесния имот строителство, са изчерпани
предвидените в Наредба 7 за ПНУТ за подобни имоти с малка височина нормативи - К
интензивност от 0,5-1,2, Плътност застрояване от 20 до 60 % и озеленяване- от 40-60 %.
Теренът в процесния имот обслужва сградата чрез своите пътеки, подходи, изградени
паркоместа, озеленяване, огради, септична яма, подпорни стени и барбекю. Приложените
към делото снимки от ответниците, отговарят на действителното положение на сградите в
процесния имот. Към експертизата са приложени снимки на двор,ограда,жилищна сграда и
барбекю.
Видно от извършената допълнителна СТЕ за с.Момина църква има изготвен
регулационен план през 1969 год., който е действащ и към момента. Няма изготвен
застроителен план. Процесният имот УПИ III, кв.20 по плана на с.Момина Църква, Община
Средец, област Бургас, с площ от 880 кв.м е предвиден за жилищно застрояване.
Процесната жилищна сграда е изградена при действието на Наредба № 5 за правила и норми
по териториално и селищно устройство, където съгласно чл.10 ал.1,т.1 от Наредбата, при
допустима височина на сградата до 2 етажа отстоянието до страничните регулационни Л.ии
е най-малко 3м. Процесния имот е застроен с основно застрояване- двуетажна еднофамилна
10
жилищна сграда. Освен основното застрояване е извършено изграждане и на допълващо
застрояване - навес- барбекю, което е разположено на изискващите се отстояния от уличната
регулация. В имота съществуваща денивелация, поради което има изградени подпорни
бетонови стени, които укрепват терена чрез тераси на различни нива, обособени като зелени
площи с ел, осветление и възприпятстват свличането на терена около съществуващата
жилищна сграда. При изготвяне на подробен устройствен план по искане на
възложителя/собственик/ може да се изследва възможността за изграждане на допълнително
основно или допълващо строителство, при условията за изискванията.за най-малки
отстояния между сградите, които при ниско застрояване са 6 м. между две сгради на
основното застрояване и три метра от дворищната регулация със съседния имот. При
спазване на тези отстояния, след изготвяне на ПУП, по преценка на Гл. архитект и след
решение на Експертния съвет при Община Средец и след проектиране възложено от всички
собственици на земята, може да бъде евентуално допуснато изграждане на сграда с размери
5,50. м / 8,00 м., с оглед спазване на изискващите се отстояния от съществуващата сграда
6,00 м. и 3 м. от дворищната регулация със имот УПИ 11-545 и УПИ IV-546. Полученото
застрояване би било със застроена площ от 44 кв.м. на етаж, което не би дало възможност за
изграждане на нормално жилище с изискващите се елементи - кухня, дневна, трапезария,
още повече, че в този обем трябва да се проектира и вътрешно стълбище за втория етаж на
сградата, което би следвало да е с ширина 1,10 м., при което свободната площ за оформяне
на хол, кухня, трапезария и' тоалетна , би била широка 3,90 м., изключвайки и ширината на
зидовете на сградата. Нормите определени в чл.19 от ЗУТ, са указващи и посочващи
доколко може максимално да се застрои имот с ниско жилищно застрояване. Тези норми не
са задължителни за изпълнение, т.е. собственикът на имота не е задължен да изгради сграда
толкова колкото предвижда ПУП, сградата се изгражда съгласно желанията, намеренията и
вижданията на възложителя. Други второстепенни постройки могат съгласно чл.41,ал.1 от
ЗУТ, да се разрешават в съответствие с предвижданията на подробните устройствени
планове. Когато то не е предвидено, или вече изградено /какъвто е случая/, се допуска от гл.
архитект с виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ, да разреши изготвяне на ПУП
с устройствени показатели за съответния УПИ. Постройки на допълващо застрояване с
изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия, не могат да се разполагат на
уличната регулационна Л.ия или между нея и сградите на основно застрояване. Процесния
имот е между две улици, поради което няма дъно на урегулирания поземлен имот и не могат
да се предвидят допълнителни постройки, които да се явяват пред основното застрояване. В
дворната част на имота има осигурени паркоместа за две коли. Допълнително изграждане на
каквито и да е постройки се допуска само с изготвяне на ПУП, одобрен от Община Средец,
като се държи сметка и за съществуващите условия, конкретно оформените укрепени
тераси, премахването на които би влошило качествата на имота и сигурността на
съществуващата жилищна сграда. Дворното място в УПИ- по плана на с.Момина църква,
обслужва изградените в имота сгради, пътеки, озеленяване. По отношение на термина
„Прилежащ" терен, той се отнася за комплексно застрояване, при което нормите за
отстояния се изчисляват при условията на комплексно застрояване - чл. 20 от Н-7 ПНУТ,
11
когато поземлените имоти са урегулирани за комплексно /групово/ застрояване, какъвто
процесния имот не е. Тогава отстоянията и прилежащите площи се изчисляват съгласно
Приложение №1 към Н-7 ПНУТ.Съгласно т.23 от §5 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ,
"Комплексно" е застрояването в големи урегулиране поземлени имоти на групи от сгради,
които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга. /Пример:
ж.к."П.Р.Славейков",ж.к.'"Изгрев" Бургас и т.н/ Цитираните от адв.Ч., чл 4, ал.1 и §1 от
Допълнителните разпоредби на ЗУЕС, се отнасят при преструктуриране на жилищни
комплекси. В основното заключение, вещото лице е определило двора като обслужващ
сградите, като не влагало смисъла, който влага адв.Ч.."Прилежаща" площ в ЗУЕС, видно и
от цитираните в молбата на адв.Ч. членове, се отнася единствено и само за комплексите с
комплексно застрояване и тези разпоредби не се отнасят за урегулиран поземлен имот с
предназначение-ниско жилищно строителство, самостоятелен с определени граници и площ.
Това е урегулиран поземлен имот с изградена двуетажна еднофамилна сграда и допълващо
застрояване - барбекю за нуждите на едно семейство и моите разсъждения са в този смисъл.
Дворната част на процесния имот, не може да има функцията на прилежащ имот, по
смисъла на ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на § 16. (1) от Преходните разпоредби на ЗУТ,
(Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.)" Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни
проекти, че строежите са търпими" .Жилищната сграда е изградена около 1966 год. и
отговаря на изискванията за двуетажна еднофамилна жилищна сграда. Тя е търпим строеж и
не подлежи на премахване и забрана за ползване. Такива сгради могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени
да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими, т.е. от
Гл.архитект при Община Средец. Процесната сграда в УПИ III-541, кв.20 по плана на
с.Момина църква, представлява търпим строеж по смисъла на Преходните разпоредби на
ЗУТ - параграф 16.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи
от правна страна:
По делото е безспорно установено, че ищците Л. и Б. Е. и ответницата Б. У. са
граждани на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Ищците,
легитимирайки се като наследници по закон на своя баща Ш Е., също британски гражданин,
починал на 18.07.2021г. в Република България, са предявили срещу Б. У. и „Кристъл Хевън“
ЕООД искове, при условията на обективно кумулативно съединяване, за прогласяване
нищожността на завещание в полза на Б. У. от 12.10.2020г., съставено от Ш Е. в Република
България на основание чл.42, б.А и б.В от ЗН вр. чл.29 от ЗС вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и иск по
чл.108 от ЗС срещу Б. У. и „Кристъл Хевън“ ЕООД- търговско дружество с едноличен
12
собственик и управител Б. У., в полза на което са прехвърлени процесните имоти след
обявяването на завещанието и съставянето на констативен нотариален акт в полза на Б. У.
по отношение на тях.
За установяване твърдението на ищците, че са наследници по закон на Ш Е. същите са
представили удостоверения за раждане, издадени от Обединеното кралство на
Великобритания и Северна Ирландия, от които е видно, че Ш Е. е техен баща, документ за
прекратен брак между Л. Е.-тяхна майка и баща им-Ш Е., както и клетвени декларации. В
хода на производството беше безспорно установено, че в Обединено кралство
Великобритания не е възможно ищците да се снабдят с документ за наследници, а това
качество се установява с документ за произход. Така, в хода на делото е безспорно
установено, че ищците са наследници по закон на своя баща Ш Е..
Във връзка с възраженията на ответника следва да се упомене решение №
832/7.12.2004 г. по гр. д. № 405/2004 г. на ВС, І-во г. о., според което фактът
на наследяването следва да бъде доказан по категоричен начин, като всяка страна е длъжна
да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. В случай,
че ответникът твърди , че са налице и други наследници по закон, в негова тежест е било да
установи този факт, но доказателства за него липсват.
Според съдебната пракика установяването на лицата, на които законът признава
качеството на наследници, може да стане с различни доказателства /например акт за
раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя – решение №
100/2.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г. на ВКС, І-во г. о, решение № 119/15.11.2016 г. по
гр. д. № 879/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 274/20.12.2012 г. по гр. д. № 265/2011 г.
на ВКС, І-во г. о. /, а не само с удостоверение за наследници. В този смисъл съдът намира
направеното възражение за неоснователно.
Кое право е приложимо към наследяването по закон и завещание с международен
елемент, се определя според правилата на международното частно право, действащи към
момента на откриване на съответното наследство, тоест -18.07.2021г. След
присъединяването на България към ЕС всеки български гражданин, юридическо лице или
правоприлагащ орган следва да съобразява поведението си с правото на ЕС в неговата
цялост -съгласно чл.5,ал.4 от Конституцията на Република България. Приложното поле на
Регламент 650/2012 обхваща всички гражданскоправни аспекти на наследяването на
имуществото на починало лице, а именно всички форми на прехвърляне на активи, права и
задължения в случай на смърт, било то доброволно прехвърляне по силата на разпореждане
с имущество в случай на смърт или прехвърляне по силата на наследяване при липса на
завещание в хипотези на трансгранично наследяване, като следва да се има предвид, че
регламентът не се отнася само до наследяване с международен елемент, свързан с ЕС. От
правилата на Регламент 650/2012 са обвързани всички държави – членки на ЕС. Българските
органи, които са сезирани с искане, основано на трансгранично наследяване по отношение
на имущества, които се намират на територията на Република България, следва да имат
предвид разпоредбата на чл. 34 от регламента, според която за приложимо може да бъде
13
определено и правото на трета държава. Правилото на чл.34 от регламента обаче намира
приложение само ако няма сключен договор за правна помощ със съответната държава,
който договор да съдържа правила за определяне на приложимото към наследяването право.
От 1 януари 2021 г. физическите и юридическите лица от Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия имат статут на лица от трети за Европейския съюз
държави. Към настоящия момент липсва договор за правна помощ между Република
България и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с който да са уредени
частноправните отношения с международен елемент в областта на наследяването, поради
което разпоредбите на Регламент № 650/2012г. следва да намерят приложение по отношение
на предявения иск за обявяване за нищожно на процесното завещание.
По правилата на регламента /чл.21, §1/ приложимо към наследяването е правото на
държавата по обичайното местопребиваване на починалия към момента на неговата смърт,
освен ако не е налице изключението на чл.21, §2. Съгласно чл.21, §2 от регламента когато,
по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта
починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото
право по § 1. В този случай за приложимо към наследяването се приема правото на тази
друга държава. Регламент 650/2012 не съдържа легална дефиниция на понятието “обичайно
местопребиваване”. Изхождайки от съображение 23 и съображение 24 на регламента може
да се изведе, че при определяне на обичайното местопребиваване на починалия, могат да се
използват следните критерии: колко дълго наследодателят е пребивавал в определена
държава и дали установяването му там е било трайно; причината, поради която
наследодателят се е установил в определена държава; къде се концентрира центърът на
неговия семеен и социален живот; къде са разположени неговите активи и преди всичко
недвижимото му имущество; къде е съсредоточен професионалният му живот и най-вече
постоянната му професионална активност; къде е съсредоточена икономическата активност
на наследодателя; каква е неговата националност; владее ли наследодателят местния език, т.
е. говори ли на езика на държавата, в която живее, и на какво ниво са езиковите му
познания.
Съгласно чл. 4 от регламента, съдилищата на държавата членка на обичайното
местопребиваване на починалия към момента на смъртта му са компетентни да се
произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло.
Настоящият съдебен състав приема, че обичайното местопребиваване на Ш Е. е било в
Република България към момента на смъртта му, съобразно гореизброените критерии, по
следните съображения: към момента на смъртта си същият е бил със статут на
продължително пребиваващ чужденец в Република България, с адресна регистрация в
с.Момина църква, общ.Средец. Видно от изисканата информация от съответните служби на
Обединеното кралство същите не разполагат с актуален адрес на Ш Е. след 2019г.
Категорично по делото е установено, че същият се е установил в Република България през
м.август 2020г. Същият няма данни, въпреки задълбочените проучвания, да е притежавал
14
недвижимо и движимо имущество, както и трудова ангажираност на територията на
Обединеното кралство. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели същият се
е преместил в Република България и е закупил процесните имоти с цел да живее постоянно
до края на живота си. Същият е живял в България със своята партньорка Б. У. , бил е във
влошени взаимоотношения с дъщерите си от прекратения брак между него и Л. Е.. Същият е
съставил ново завещание в Република България в полза на Б. У. относно всички негови
имоти в България, което като последващо по дата английското завещание и предвид
конкретиката му и липсата на други имущества извън посочените в него, както и предвид
обстоятелството, че е оставено за пазене у нотариус, следва да се приеме, че съставлява
неговата последна завещателна воля. Пребивавал е в страната почти непрекъснато след
пристигането му през м.август 2020г., с две изключения , в които се е върнал в Англия за да
пренесе покъщнината си –св.показания на свид.Р.Д. , които показания съдът кредитира в
цялост, като безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Ш Е.
е починал в Република България. Същият действително е искал да замине за Англия по
време на ковид пандемията, с оглед обстоятелството, че неговата спътничка Б. У. се е
намирала там, а не защото е променил намерението си да живее в България, като този извод
съдът извежда от свидетелските показания. Всичките активи на Ш Е. се намират в
Република България. Същият се е установил трайно в имота в с.Момина църква, където и е
починал. Хората в селото са го познавали и са го виждали постоянно, поради което и когато
е починал са забелязали липсата му и са го потърсили и съответно са намерили трупа му и
уведомили близките му. Очевидно същият е владял български език дотолкова, доколкото е
могъл да извършва ежедневните си дейности в селото, без да бъде придружаван
непрекъснато от преводач, което съдът отдава на краткия период, в който е пребивавал в
страната от установяването си до смъртта си.
С регламента се предвижда, че приложимото право по въпросите, свързани с
наследяването като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване на
починалия към момента на смъртта му /чл. 21/. Освен това се въвежда възможността всяко
лице да може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като
цяло, правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на
смъртта. Изборът следва да се направи изрично чрез изявление във формата на
разпореждане с имущество в случай на смърт или да следва от текста на такова
разпореждане.
В случая, съдът намира, че с представеното завещание от 12.10.2020г. не е направен
изричен избор на приложимо право, но от текста му се установява, че Ш Е. е приел като
приложимо българското законодателство, доколкото вече е било налично друго завещание в
полза на Б. У. в Англия, както и доколкото с това завещание Ш Е. се е разпоредил с цялото
си движимо и недвижимо имущество.
Горепосоченото определя като компетентен българския съд и като приложимо
българското право по отношение на разглеждането на иска по чл.42, б.А и б.В от ЗН. В този
смисъл местната компетентност на РС-Средец се извлича от разпоредбата на чл. 110, ал.1 от
15
ГПК.
По основателността на иска:
Завещанието е едностранен личен и отменим безвъзмезден акт, с който едно лице в
установената от закона форма се разпорежда с имуществото си или с част от него за след
своята смърт в полза на едно или няколко лица. Саморъчното завещание, каквото е
завещанието на Ш Е. от 12.10.2020г., е строго формален акт. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН,
саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва
да бъде поставен след завещателните разпореждания. Неизпълнението на тези изисквания
води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, б. „б“ ЗН.
В конкретния случай съдът, предвид липсата на оспорване автентичността на завещанието,
приема, че същото е написано саморъчно от Ш Е. на родния му език-английски и подписано
от него, съдържа ясно означение на датата, на която е съставено и подписът е поставен след
завещателните разпореждания. Същото е оставено на съхранение при нотариус Гергана
Сазанова , рег.№ 396 на НК, с район на действие РС-Бургас и обявено по искане на
заинтересованото лице и ответник по делото Б. У. на 25.08.2021г., като е съставен нарочен
протокол за това обстоятелство, подписан от Б. У., нотариуса и преводач. Обявеното
завещание е вписано на 31.08.2021г. в имотния регистър по партидата на имота и
наследодателя.
Възражението на ищците за нищожност на завещанието, поради поставянето на
подписа на един ред с датата, съдът намира за неоснователно по следните съображения: В
конкретния случай, в процесното завещание в неговата начална част завещателят е посочил
„днес, 12 октомври 2020г.“, а на втората страница от документа на един ред с подписа, но
преди него отляво е изписал дата „12 октомври 2020г.“. Съобразно правилата за писане в
българския език, изписването е от ляво на дясно. В завещанието датата е в лявата част на
листа, а подписът е на същия ред в дясната част. В този смисъл и съдът приема, че подписът
е под завещателните разпореждания, но и след датата: „12 октомври 2020.“
Поначало всички лица - граждани и юридически лица - могат да наследяват по
завещание. Могат да наследяват по завещание и лицата, които са били заченати при
откриване на наследството и които са родени способни да живеят (чл. 2 ЗН). Граждани,
които са неспособни да наследяват по закон, са неспособни да получават и по завещание. Не
могат да наследяват по завещание недос тойните лица, указани в чл. 3 ЗН.
Съгласно чл. 42, б. „а" ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато е
направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание. Очевидно е,
предвид гореизложеното, че в случая не се касае до тази хипотеза.
Завещателното разпореждане е нищожно, когато е противно на закона (чл. 42, б. „в"
ЗН), т.е. не е в съгласие с него, противоречи му пряко или е извършено, с цел да го
заобиколи. Текстът има предвид не само закона като норма, изходяща от законодателния
орган, но изобщо всички нормативни актове. За да се признае едно завещателно
16
разпореждане за недействително поради това, че е противно на закона, достатъчен е
обективният момент - противоречието на разпореждането със закона.
Видно от завещателните разпореждания в завещанието от 12.10.2020г. в полза на Б. У.
, гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, е завещана земя.
Съгласно действащата законова уредба , в частност чл.29 от Закона за собствеността /ЗС/,
към датата на откриване на наследството, чужденци или чуждестранни юридически лица
могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен
договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България,
обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон. Следователно
чужденец, който не е гражданин на държава-членка на Европейския съюз или на държава-
членка на Споразумението за Европейско икономическо пространство може да придобие
право на собственост върху земя в Република България само по наследяване по закон или
при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл.22, ал.2 от
Конституцията, обнародван и влязъл в сила. Наследяването по закон не включва
наследяването по завещание. Наследяване по закон е възможно само тогава, когато няма
завещание. Наследяването по закон и наследяването по завещание са уредени в две
различни глави от Закона за наследството и не може да се приеме, че наследяването по
закон обхваща и наследяването по завещание. От 1 януари 2021 г. физическите и
юридическите лица от Обединеното кралство имат статут на лица от трети за Европейския
съюз държави. Към момента между Република България и Обединеното кралство няма
международен договор по смисъла на чл.29 от ЗС, следователно за британските граждани,
считано от 01.01.2021г. важи забрана за придобиване на земя на територията на Република
България, освен в случаите на наследяване по закон (допустимо е само за физически лица).
При така възприетото съдът приема, че разпоредбите на чл. 22 от Конституцията и
на чл. 29 от ЗС не допускат придобиване от чужденци на собственост върху земя в България
по наследяване по завещание. С оглед гореизложеното и като съобрази че не са налице
предпоставки, които да дерогират приложението на забраните по чл. 22 от конституцията и
на чл. 29 от ЗС, то съдът приема, че Б. У. не е придобила по завещание от Ш Е. следните
недвижими имоти : 1.УПИ VIII- 541 в квартал 19 по плана на село Момина Църква одобрен
със-заповед 187 от 20.10.1969г., с площ от 870 кв. м. и граници: от две страни улица, УПИ
VII-542 и площ за озеленяване - общинска собственост; 2.УПИ III-541 в квартал 20 по плана
на село Момина Църква одобрен със заповед № 187 от 20.10.1969г., с площ от 880 кв. м., и
граници на УПИ: от две страни улица, УПИ IV-546 УПИ II-545, поради което и не ги е
прехвърлила валидно на "Кристъл Хевън " ЕООД с договора за покупко-продажба на
недвижим имот. Собствеността върху тези УПИ, които е притежавал приживе Ш Е. са
преминали по наследство на наследниците му по закон – Л. и Б. Е..
Според правилото на чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от
земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката съобразно
нейното предназначение. Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и
постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от
17
нейния собственик. Използването на земята от суперфициарния собственик не може да е
безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване
на правото на собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването
на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата
пространство. В този смисъл решение № 538/09.07.2020г. , ВКС, IV г.о.
По отношение на възражението на ответника, че теренът извън построената сграда в
УПИ III-541 в квартал 20 по плана на село Момина Църква одобрен със заповед № 187 от
20.10.1969г., с площ от 880 кв. м., и граници на УПИ: от две страни улица, УПИ IV-546 УПИ
II-545, се явява прилежаща /обща част/ към сградата и не може да бъде собственост на лице,
различно от собственика на сградата: Видно от заключението на вещото лице по
извършената СТЕ понятието „прилежащ“ терен се отнася за комплексно застрояване, при
което нормите за отстояния се изчисляват при условията на комплексно застрояване - чл. 20
от Н-7 ПНУТ, когато поземлените имоти са урегулирани за комплексно /групово/
застрояване, какъвто процесния имот не е. Съгласно т.23 от §5 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ, "Комплексно" е застрояването в големи урегулиране поземлени имоти
на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга.
Разпоредбите на чл. 4, ал.1 и §1 от Допълнителните разпоредби на ЗУЕС, се отнасят при
преструктуриране на жилищни комплекси и тези разпоредби не се отнасят за урегулиран
поземлен имот с предназначение-ниско жилищно строителство, самостоятелен с определени
граници и площ.
Законът за устройство на територията създава ред по който да се определят
прилежащите площи към съществуващите сгради. Така в чл. 22 ал. 7 ЗУТ е сторено
препращане за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради
към Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Според смисъла, вложен в ЗУТ, прилежащата площ към
сградите следва да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната сграда, а
изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради, води до
извода за приложимост на нормите на Наредба № 7 от 2003 г. и при определяне на площите,
за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при
разделна собственост между земята и постройките върху нея. Тези правила намират
приложение при предявен иск по чл.59 от ЗЗД, в който случай, за да бъде определено
обезщетение за неоснователно ползване на собствен на ищеца имот е необходимо да се
определи площта, която е нужна за обслужването на сградата , построена в имота и
собственост на трето лице, като за разликата над тази площ обезщетение се дължи.
С оглед изхода на делото по този иск е безпредметно произнасянето по отношение
възражението за привидност на сделката по покупко-продажбата на имотите от Б. У. на
„Кристъл Хевън“ ЕООД, като следва да се упомене, че това обстоятелство е следвало да се
докаже от ищците , но категорични доказателства не са били ангажирани.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
Компетентността на съда произтича от разпоредбата на чл. 12, ал.1 от КМЧП, а
18
приложимото право от разпоредбата на чл.64, ал.1 от КМЧП-по местонахождението на
недвижимия имот, т.е. при разглеждането на този иск намира приложение българското
право.
По отношение възражението на процесуалния представител на ответниците относно
правната легитимация на ответниците по ревандикационния иск, съдът намира, че е налице е
правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със
спорния имот преди завеждането на исковата молба. В тази хипотеза, ако собственикът
предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е
придобил правото на собственост на деривативно основание, защото 16 праводателят му не
е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е
бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би
било процесуално неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да
установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия
/изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на
собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на
вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй
като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на
двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост. В този смисъл
тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по т.д. 4/2014 на ОСГК, ВКС.
С оглед всичко гореизложено и произнасянето по иска по чл.42б.В от ЗН вр. чл. 29,
ал.1 от ЗС настоящият съдебен състав приема, че искът по чл.108 от ЗС се явява доказан и
основателен по отношение на двата процесни имота, поради което следва да бъде уважен.
Предвид основателността на иска по чл. 108 ЗС следва съдът да се произнесе и по
искането за отмяна на констативен НА № 46, том 2, рег.№ 1628, дело № 226 от 01.09.2021г.
съставен от Нотариус Марияна Джермова, рег.№ 676 на НК, с район на действие –Районен
съд- Средец, с който Б. У. е призната за собственик по завещание на процесните имоти, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Искането за обезсилване на издадения констативен
нотариален акт в съответната част е основателно, тъй като актът създава привидност за
наличието на права, но само по отношение на спорните имоти , тъй като построената
масивна жилищна сграда в УПИ III -541 в кв.20 по плана на с.Момина църква не е предмет
на делото.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищците се дължат
направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 1 994 .08 лв. /внесена
държ. такса, такса за вписване на ИМ, такси за съд. Удостоверения, адв. Възнаграждение,
депозити за експертизи, такси данъчни оценки, такси преводи, кирерски разходи до
Великобритания, разноски по снабдяване с документи от български институции/, като
следва да се отчете, че поисканите разноски за съдебни удостоверения в размер на 70 лева не
следва да бъдат уважени, предвид извършената по деловодната система справка и
установяване, че по настоящото дело са издадени 7бр. съдебни удостоверения, за които е
събрана такса общо 35 лева, както и не е уважена претенцията за разноски за издаване на
19
данъчни оценки -4 бр. експресни по 30 лева, доколкото по настоящото дело са представени
две удостоверения за данъчна оценка. Очевидно разликата в претенциите по посочените
разноски касаят гр.д.№ 540/2021г. по описа на РС-Средец, между същите страни, спряно до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на настоящото дело. По отношение на погрешно
внесената държавна такса от 50лв. по гр.д. № 540/2021г. по описа на РС-Средец, вместо по
настоящото, същата е отчетена служебно по настоящото дело, поради което не се налага
произнасяне в тази посока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Д. Е., британска гражданка,
родена на 04.02.1989г. в Лийдс, национален паспорт № ***, изд. на 29.07.2019г., валиден до
29.07.2029г. и Б. К. Е., британска гражданка, родена на 30.06.1992г. в Лийдс, национален
паспорт № ***, изд. на 13.03.2015г., валиден до 13.03.2025г., че саморъчното завещание от
12.10.2020 година, с което Ш Е. , британски поданик с ЛНЧ -****, със статут на
продължително пребиваващ на територията на Република България, с.Момина църква,
община Средец, област Бургас, с разрешително за пребиваване № *****, издадено на
03.09.2020г. от МВР-Бургас, починал на 18.07.2021г. , завещава на Б. У. , гражданин на
Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена на 01.03.1964г.,
притежател на национален паспорт № ****, издаден на 31.08.2016г., валиден до
31.08.2026г., притежател на разрешение за пребиваване в Република България с № ****,
издадено на 15.07.2021г. от МВР Монтана валидно до 17.08.2024г. , с личен номер на
чужденец ****, с адрес област Монтана, община Медковец, село Пишурка, цялото си
движимо и недвижимо имущество в България е НИЩОЖНО в частта на завещателните
разпореждания относно: 1.УПИ VIII- 541 в квартал 19 по плана на село Момина Църква
одобрен със-заповед 187 от 20.10.1969г., с площ от 870 кв. м. и граници: от две страни
улица, УПИ VII-542 и площ за озеленяване - общинска собственост; 2.УПИ III-541 в квартал
20 по плана на село Момина Църква одобрен със заповед № 187 от 20.10.1969г., с площ от
880 кв. м., и граници на УПИ: от две страни улица, УПИ IV-546 УПИ II-545, поради
противоречие с материалния закон- чл.29 , ал.1 от ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. У. , гражданин на Обединеното
кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена на 01.03.1964г., притежател на
национален паспорт № ****, издаден на 31.08.2016г., валиден до 31.08.2026г., притежател
на разрешение за пребиваване в Република България с № ****, издадено на 15.07.2021г. от
20
МВР Монтана валидно до 17.08.2024г. , с личен номер на чужденец ****, с адрес област
Монтана, община Медковец, село Пишурка и „Кристъл Хевън“ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление област Монтана, община Медковец, село Пишурка,
ул.**** с управител Б. У., ЧЕ Л. Д. Е., британска гражданка, родена на 04.02.1989г.в Лийдс,
национален паспорт № ***, изд. на 29.07.2019г., валиден до 29.07.2029г. и Б. К. Е.,
британска гражданка, родена на 30.06.1992г. в Лийдс, национален паспорт № ***, изд. на
13.03.2015г., валиден до 13.03.2025г са СОБСТВЕНИЦИ на следните недвижими имоти
при квоти в съсобствеността по ½ ид.част:
1.УПИ VIII- 541 в квартал 19 по плана на село Момина Църква одобрен със-заповед
187 от 20.10.1969г., с площ от 870 кв. м. и граници: от две страни улица, УПИ VII-542 и
площ за озеленяване - общинска собственост;
2.УПИ III-541 в квартал 20 по плана на село Момина Църква одобрен със заповед №
187 от 20.10.1969г., с площ от 880 кв. м., и граници на УПИ: от две страни улица, УПИ IV-
546 УПИ II-545.
ОСЪЖДА „Кристъл Хевън“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление област Монтана, община Медковец, село Пишурка, ул.**** с управител Б. У.,
ДА ПРЕДАДЕ на Л. Д. Е., британска гражданка, родена на 04.02.1989г.в Лийдс,
национален паспорт № ***, изд. на 29.07.2019г., валиден до 29.07.2029г. и Б. К. Е.
британска гражданка, родена на 30.06.1992г. в Лийдс, национален паспорт № ***, изд. на
13.03.2015г., валиден до 13.03.2025г, ВЛАДЕНИЕТО върху
1.УПИ VIII- 541 в квартал 19 по плана на село Момина Църква одобрен със-заповед
187 от 20.10.1969г., с площ от 870 кв. м. и граници: от две страни улица, УПИ VII-542 и
площ за озеленяване - общинска собственост;
2.УПИ III-541 в квартал 20 по плана на село Момина Църква одобрен със заповед №
187 от 20.10.1969г., с площ от 880 кв. м., и граници на УПИ: от две страни улица, УПИ IV-
546 УПИ II-545.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2, изр. посл. от ГПК, констативен НА № 46, том 2,
рег.№ 1628, дело № 226 от 01.09.2021г. съставен от нотариус Марияна Джермова, рег.№ 676
на НК, с район на действие –Районен съд- Средец, В ЧАСТТА, с която Б. У., гражданин на
Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена на 01.03.1964г.,
притежател на национален паспорт № ****, издаден на 31.08.2016г., валиден до
31.08.2026г., притежател на разрешение за пребиваване в Република България с № ****,
издадено на 15.07.2021г. от МВР Монтана валидно до 17.08.2024г. , с личен номер на
чужденец ****, с адрес област Монтана, община Медковец,с.Пишурка, е призната за
собственик по завещание на следните недвижими имоти:
1.УПИ VIII- 541 в квартал 19 по плана на село Момина Църква одобрен със-заповед
21
187 от 20.10.1969г., с площ от 870 кв. м. и граници: от две страни улица, УПИ VII-542 и
площ за озеленяване - общинска собственост;
2.УПИ III-541 в квартал 20 по плана на село Момина Църква одобрен със заповед №
187 от 20.10.1969г., с площ от 880 кв. м., и граници на УПИ: от две страни улица, УПИ IV-
546 УПИ II-545.
ОСЪЖДА Б. У., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна
Ирландия, родена на 01.03.1964г., притежател на национален паспорт № ****, издаден на
31.08.2016г., валиден до 31.08.2026г., притежател на разрешение за пребиваване в Република
България с № ****, издадено на 15.07.2021г. от МВР Монтана валидно до 17.08.2024г. , с
личен номер на чужденец ****, с адрес област Монтана, община Медковец, с.Пишурка и
„Кристъл Хевън“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област
Монтана, община Медковец, село Пишурка, ул.**** с управител Б. У., ДА
ЗАПЛАТЯТ на Л. Д. Е., британска гражданка, родена на 04.02.1989г.в Лийдс, национален
паспорт № ***, изд. на 29.07.2019г., валиден до 29.07.2029г. и Б. К. Е. британска гражданка,
родена на 30.06.1992г. в Лийдс, национален паспорт № ***, изд. на 13.03.2015г., валиден до
13.03.2025г., направените по делото разноски в размер на 1994,08 лв. / хиляда деветстотин
деветдесет и четири лева и осем ст. /.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
22