Решение по дело №9986/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4899
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20193110109986
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

………../14.11.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                           

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9986 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК от Л.П. Христова   срещу „Енерго –Про Продажби”АД   за приемане за установено в отношенията между страните, че ищеца  не дължи на ответника заплащането на сумата от 398.86 лева,  начислена по фактура №**********/03.06.2019г. на стойност 1595.46 лева, за периода 06.05.2017г. до 05.05.2018г. за електрическа енергия по партида с абонатен №**********, клиентски №********** с адрес на потребление гр.Варна, ул.“Иван Селемински“ бл.2, вх.Б, ап.22.

          Ищцата излага, че е собственик по наследство на ¼ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.“Иван Селемински“ бл.2, вх.Б, ап.22, като към момента партидата се водила на името на дядо й Асен Ангелов Асенов.

          Сочи, през месец юни 2019г. при проверка на текущата си сметка на касата на ответното дружество узнала, че по партидата на имота има начислена и се претендира сума в размер на 1595.46 лева.

          Твърди, че не е консумирала ел.енергия в размер на количествата, обективирани в процесната фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата, тъй като липсва правно основание, което да обосновава претендирането й. Оспорва сумата да е определена правилно по размер и твърди,че тя е произволно определена.

Сочи, че липсва нормативна възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Излага, че към датата на проверката е налице Решение №1500/.06.02.2017г. по адм. дело №2385/2016г. на ВАС, с което са отменени ПИКЕЕ, което е публикувано в ДВ брой 15 от 14.02.2017г.  и Решение №2315/21.02.2018г. по адм. дело №3879/2017г. на ВАС, публикувано в ДВ брой 97 от 23.11.2018г. , като липсват приети нови правила, поради и което към момента на проверката и понастоящем липсвал материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия.

Излага се също, че към датата на издаване на становището за начисляване на ел.енергия и протокола за проверка не имало действащи ОУ или ако имало били тези от 2007г., тъй като с Решение №789/20.01.2017г. по адм. дело №3068/2016г. на ВАС   било отменено Решение №ОУ-6/21.07.2014г. на ДЕКВР, с което били одобрени ОУ  за продажба на ел.енергия на „Енерго Про Продажби“АД, а с Решение №595/17.01.2017г. по адм. дело №2719/2016г. на ВАС било отменено Решение №ОУ-05/21.07.2014г. на ДЕКВР, с което били одобрени ОУ  за достъп и пренос на ел.енергия на „Енерго Про Мрежи“АД. Твърди, че ОУ от 2007г. не били съобразени с изискванията на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, където били посочено, че те следва да съдържат задължително реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1, т.6 ЗЕ.

Твърди се, че по отношение на процесния електромер не извършване периодична проверка в срока по чл.43,ал.4 от ЗИ, поради което не можело да се приеме, че неизправността на измервателния уред е причинена от потребителя, поради и което няма как да се търси отговорност от него за процесната сума.

Сочи, че съобразно практиката на ВКС разпоредбите на чл.38 от ОУ от 2007г. са нищожни, противоречат на императивни правни норми и  неравноправни.

Излага и други подробни съображения за недължимост на процесната сума.          

            В срока по чл.131 ГПК ответникът -  „Енерго – Про Продажби” АД е депозирал писмен отговор, в който се излага съображения за недупостимост и  неоснователност на претенцията.

          Твърди се, че искът е недупостим, тъй като ответното дружеството не претендирало заплащането на сумата от ищцата и същата нямала правен интерес да оспорва дължимостта й.

          Твърди се, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия и се дължала от ищеца на основание чл.50 ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 ЗЗД. 

Твърди се, че на 05.05.2018г. била извършена техническа проверка на СТИ в обекта на ищеца в присъствието на член на домакинството. За извършената проверка бил съставен КП1104559. При проверката било установено наличие на ел.енергия в скрит регистър 1.8.3–8836 квтч. Процесният електромер бил демонтиран и изпратен за експертиза в  БИМ. За извършената експертиза бил съставен КП №872/15.05.2019г. При софтуерно четене  била установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.енергия в регистър 1.8.3 в размер на 8836.4 квтч, която не е визуализирана на дисплея. На 23.05.2019г. „Е.С.“АД съставило Становище за начисление на ел.енергия, с което било установено точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3 – 8836квтч. Твърди се, че типът на вмешателството имал за цел част от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на дисплея и която не може да се установи при ежемесечно отчитане на електромера, тъй като инкасаторите не разполагали със специализиран софтуер. На 03.06.2019г. била издадена фактура №**********, с която била определена цената на ел.енергията за процесния период. 

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20, том 2, рег. № 3318, дело № 196/2009 Асен Ангелов Атанасов се е разпоредил в полза на Севда А. Узунова с недвижим имот с идентификатор 10135.3517.270.1.7 по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр.Варна, ул.“Иван Селемински“ бл.2, вх.Б, ап.22.

Видно от удостоверение за наследници /л. 13/ Севда А. Узунова е починала на 26.12.2005г. и е оставила за наследници трима низходящи и преживял съпруг. Ищцата Л.А. е дъщеря на Севда Узунова.

От представения по делото констативен протокол от 05.05.2018г. се установява, че на същата дата служители на „Е.С.“АД са извършили техническа проверка в обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Иван Селемински“ бл.2, вх.Б, ап.22. с абонатен № **********, клиентски №**********, на абонат Асен Ангелов Асенов. Електромерът е подменен с показания по тарифи както следва: 1.8.1 – 006369, регистър 1.8.2 – 019062 квтч. и регистър 1.8.3 – 008836квтч. Отразено е в протокола, че СТИ е демонтирано и подменено с ново изправно. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и от представител на абоната.

Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за което е съставен констативен протокол/ л. 28 и 29/ в който е документирано, че е при оглед се установява отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на СТИ. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е съответствие с констативния протокол и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3-008836,4 kWh, която не е визуализирана на дисплея.

Със „становище” от 27.05.2019г. на началник отдел при „КЕК- № 3654” е одобрено начисляването на допълнителни 8836 кВТч. потребление за периода от 06.05.2017г. до 05.05.2018г. Отбелязано е, че корекцията е извършена за след прочитане паметта на СТИ.

Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 06.05.2017г. до 05.05.2018г. по фактура №**********/03.06.2019г. за сумата 1595,46 лева. Видно от съдържанието на фактурата въпросното количество ел. енергия е начислено служебно.

От заключението на в.л. инж. Б.П. по изслушана СТЕ, вкл. с разясненията дадени в с.з. при изслушването му се установи, че СТИ метрологично годно. Същевременно СТИ  не отговаря на техническите изисквания, нарушено е изискването за точно отчитане. Сочи, че при нормална работа на СТИ преминалата през него ел. енергия се регистрира само от първите две тарифи. В случая показанието на регистър 1.8.3 не визуализирано на дисплея, защото предварително е указано да се визуализират само показанията по първите две тарифи /дневна и нощна/. 

Предявения иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да установи, в условията на пълно и главно доказване, основанието, от което е възникнало правото му и неговия размер, а именно: че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Общите условия е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.

Първият спорен по делото въпрос е има ли ищеца качеството потребител. Ответникът повдигнал този въпрос като спорен, твърдейки, че сумата не се претендира от ищеца, съответно същия не е легитимиран да оспорва дължимостта на начислената сума.

На осн. чл. 4,ал.1 от ОУ на „Енерго Про- Продажби“ АД потребител на електрическа енергия е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителна мрежа на „Е.ОН България Мрежи“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

В случая ищецът е твърдял, че ползва имота, представляващ обект на потребление, а ответникът не е оспорил това обстоятелство. При тези данни и безспорната установеност, че ищецът ползва  присъединен към електроразпределителна мрежа, следва да се приеме, че същият има качеството потребител по см. на чл. 4 от ОУ на ответното дружество. Наследственото му качество по принцип е ирелевантно за тази преценка, тъй като процесното количество ел. енергия е начислено за период, следващ откриването на наследството на Севда А., починала на 26.12.2015г.Със смъртта на физическото лице се прекратява неговата правосубектност. След като липсва правосубектност, то не може да съществува носител на права и задължения, вкл. на задължението за заплащане на цена за ел.енергия. Ето защо задължението за заплащане на цена за ел.енергия за периода 06.05.2017г. до 05.05.2018г. не е възникнало за тутуляра на партидата Асен Асенов, който пък се явява праводател на Севда А.. Съответно ищецът не може да стане титуляр на процесните задължения по силата на наследствено правоприемство, тъй като неговият наследодател не е бил такъв, а същия се явява носител на задължението по силата на собствено си потребителско качество.

По изложените съображения, съдът намира че ищецът като потребител на ел. енергия се ползва с правно защитим интерес да оспори начисленото допълнително количество ел.енергия до размера съобразно квотата си в съсобствеността на имота, представляващ обект на потребление.

Относно законосъобразността на извършената корекционна процедура съдът съобразява, че същата е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013г. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно- че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. С Решение № 1500/ 06.02.2017г., постановено по адм. дело № 2385/ 2016г. на Върховния административен съд, след частично обезсилване и отмяна на решение 12897/ 01.12.2015г. на ВАС по адм. дело № 9462/ 2014 г., петчленен състав на ВАС е постановил отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение 147/ 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от същите. По аргумент от чл. 195, ал. 1 АПК, решението на Върховния административен съд има действие за напред.

В случая проведената корекционна процедура е извършена след отмяна на преобладаващата част от разпоредбите на ПИКЕЕ. След отмяната на ПИКЕЕ практически липсва установена процедура, въз основа на която да се извърши корекцията на сметка. Останалите в сила разпоредби на раздел от ІХ от ПИКЕЕ уреждат само начина на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, но липсват всички останали изисквания, включително тези относно съдържанието на протокола и начина на удостоверяване на предпоставките за корекция на сметка. След като не е налице законова уредба, която да регламентира цялостна корекционна процедура, съдът приема, че липсва основание за извършване на процесната корекция.

Дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ може да намери приложение, то следва да се посочи следното: цитираната разпоредба предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този случай според нормата на правилата, корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по- дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е смарт, т.е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Въпреки, че проверката чрез софтуерен продукт е извършена  формално в присъствието на представител на потребителя, същият не е имал възможност да упражни контрол върху показанията, тъй като единствено е могъл да възприеме, че се извършва проверка, но не и дали снетите данни отговарят обективно на потребеното количество ел.енергия. Констативният протокол не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание.

Изложеното обосновава извод, че ответникът не проведе доказване относно основанието, въз основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия по фактура №**********/03.06.2019г. А това налага съдът да приеме, че начислената по този начин на абоната сума в размер на  398,86 лева не се дължи.

В заключение предявеният иск е  основателен и подлежи на уважаване.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на сторените по делото разноски за държавна такса и адв. възнаграждение в размер на сумата от 357 лева.

Водим от горното, съдът

 

                                     Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.П. Христова, ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на  „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 398.86 лева, начислена по фактура №**********/03.06.2019г. на стойност 1595.46 лева, за периода 06.05.2017г. до 05.05.2018г. за електрическа енергия по партида с абонатен №**********, клиентски №********** с адрес на потребление гр.Варна, ул.“Иван Селемински“ бл.2, вх.Б, ап.22, на основание чл.124, ал.1 ГПК .

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.П. Христова, ЕГН ********** *** сумата 357 лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: