О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 20.02.2020 г. в състав:
Председател:Рената
Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в.
ч. гр. дело N`90 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ЧЕЗ Електро България" АД,
чрез пълномощника юрисконсулт В., срещу
Определение № 1410/03.10.2019 г., постановено по гр.д. № 335/2019 г. по описа
на районен съд гр. Козлодуй, с което е оставено без уважение искането за
изменение на решение № 221/20.08.19 г. по гр. д. № 335/2019 г. в частта за
РАЗНОСКИТЕ на осн. чл. 248 ГПК. Според
изложеното в жалбата, определението е неправилно. Районен съд не взел предвид
обстоятелството, че в исковата молба ищецът Г.С.К. поискал присъждане на
съдебни разноски /адв. възнаграждение за адв. С./на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА и
във вр. с ал. 1, т. 3 на законовия текст - оказана правна помощ на роднини,
близка или друг юрист. А по делото липсвали доказателства за наличие на
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Дружеството моли, за отмяна на
атакуваното определение, като въззивният съд измени цитираното решение на
районен съд гр. Козлодуй с отхвърляне искането за присъждане на адв. хонорар на
представляващия ищеца адв. С. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, алтернативно дружеството
моли за намаляване на адв. възнаграждение под минимално предвидения размер в
Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения.
Ответникът по частната жалба Г.С.К., чрез адв. С., е депозирал писмен
отговор в предоставения му от съда срок, с който мотивира становище за
неоснователност на частната жалба. Претендира заплащане на съдебни разноски за адв. С. за въззивна
инстанция на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Съдът намира частната жалба за допустима – депозирана в срок, от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а по същество – за основателна по следните
съображения:
Предмет на исковото първоинстанционното производство е бил установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Г.С.К. срещу „ЧЕЗ
Енерго България” АД за признаване недължимост на главница в размер на 4 829 лв.
представляваща ел. енергия за периода от м. юни 2014 г. до февруари 2016 г. и
лихва за забавено плащане на главницата в размер на 1 844.10 лв. или общо
сумата 6 673.10 лв., като погасени по давност.
Районен съд гр. Козлодуй се е произнесъл с решение, като е уважил изцяло
исковете и е осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и във вр. с чл. 38, ал. 2 във
вр. с ал. 1 т. 2 от ЗА ответното дружество "ЧЕЗ Електро България" да
заплати на представляващия ищеца К., адв. М. С. от Врачанска адв. колегия, адв.
възнагражедние в размер на сумата 1 756.65 лв. лв. В мотивите си, районен съд е посочил, че
определения хонорар за адв. С. е рамките на минималния по Наредбата за
минималните размера на адв. възнаграждения.
От данните по делото се установява, че адв. С. е осъществил процесуално
представителство пред първостепенния съд по отношение на ищеца Г.К., по
образуваното пред районен съд гр. Козлодуй гр. дело № 335/19 г. Установява се
също, че още с исковата молба, адв. С. е поискал да му се присъди адв.
възнаграждение на основание и при предпоставките на чл. 38, ал. 2 и във вр. с
ал. 1, т. 3 от ЗА, като е представил на стр. 12 и договор за правна защита и
съдействие № 7/19 г. сключен между него и ищеца К., в което е посочено, че
между тях не е договорено адв. възнаграждение поради наличие на предпоставките
на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира обжалваното определение
за неправилно по следните съображения:
С постановеното по делото съдебно решение № 221/20.08.19 г., съдът
изцяло е уважил исковете, поради което е
присъдил в полза на представляващия ищеца адв. С. сумата от 1 756.65 лв., на
осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя. Адвокатът
следователно е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в
негова полза. За подаване на съответното искане не е необходимо изрично
упълномощаване от представляваната в хода на производството по делото страна,
нито изходящо от нея изявление, присъждането
на адвокатското възнаграждение не е свързано пряко със защита правата на
представляваното лице. Разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА е функция на
установените в чл. 78 ГПК правила за дължимост на направените разноски и след
като такива разноски се присъждат съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция.
Следва да се има предвид също, че в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3
пр. 2 от ЗА адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на
които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден
договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай
страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да
докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр.
2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на
страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в
размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията чл. 38, ал. 1,
т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е
близък приятел на адвоката, а също и останалите предпоставки по чл. 38, ал. 1
от ЗА.
Следва да се посочи, че в своя
практика, макар и не задължителна, ВКС застъпва становище, че минималния
размер, определен съгласно Наредбата за мин. адв. възнаграждения, се гарантира
винаги в случаите на оказана безплатна адв. помощ по чл. 38 от ЗА, в
съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд. Обосновано е, че в
хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗА предпоставка за плащането на минималния
размер е ЕДИНСТВЕНО постановяване на позитивно за представляваната от адвокат
страна решение. Интересите на насрещната страна не се явяват накърнени, тъй
като недоказването на договорен размер на възнаграждението над гарантирания от
Наредбата, е в ущърб на страната имаща право на възмездяването му. Според ВКС,
изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл. 38, ал. 1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването
на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване искането по чл. 38, ал. 2 от
ЗА е следното: - правната помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от
ЗА; - заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна
и липса на данни, които да го опровергават; - отговорност на насрещната страна
за разноски съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. В този смъсил са определение
№ 528/20.06.12 г. по ч. т. д. № 195/12 г. на
ВКС; опр. № 731/09.10.14 г. по ч. гр. д. №
5256/14 г. на ІІІ г. о. на ВКС; опр. 515/02.10.15 г. по гр. дело № 2340-/15 г.
на І т. о на ВКС
С оглед изложеното, съдът намира
за неправилно становището на жалбоподателя "ЧЕЗ Електро България" АД
за отмяна на атакуваното определение на първостепенния съд и отхвърляне изцяло
искането на адв. С. да му се присъдят разноски на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй
като по делото не са доказани предпоставките на чл. чл. 38, ал. 1, т. 2, а също
и тези по т. 3 от ЗА
Настоящият състав на окръжен съд
намира за основателно алтернативно заявеното искане във възивната жалба за
намаляване на определеното от районен съд адв. възнаграждение за адв. С. в
размер на 1 756.65 лв. Намаляването следва да стане до размера определен в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, тоест Наредба № 1/04 г. за мин. размери на
адв. възнаграждения на Висшия адв. съвет. Като се съобрази материалния интерес
по делото /6 673 лв./ и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от цитираната Наредба,
сумата, която се дължи на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. С. е в размер на
663.65 лв. Искането на дружеството жалбоподател за намаляване дължимото на адв.
С. възнаграждение в размер под определения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата в размер на 300 лв., е неоснователно. То противоречи на закона, а и
не съответства на положения труд по конкретното дело от адв. С..
В заключение, според окръжен съд
частната жалба е основателна, като обжалваното определение следва да се отмени
и се постанови друго такова, с което да се измени съдебното решение № 221/20.08.2019
г., като се постанови ответникът "ЧЕЗ Електро България" АД да заплати
в полза на пълномощника на ищеца, адв. С. сумата от 663.65 лв.
Разноски следва да бъдат
присъдени на адв. С. и за настоящото
производство по обжалване на определение за допълване на акт на
първоинстанционния съд в частта за разноските, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй
като адв. С. е представил отговор на частната жалба, към който е приложен
договор за правна защита и съдействие за оказване на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗА на безвъзмездна правна помощ на ответника по жалба Г.К. във вр.
атакуваното определение № 1410/03.10.19 г. по гр. д. 335/19 г. на КРС. При
определяне размерът на дължимото на адв. С. възнаграждение, следва да се
съобрази чл. 9 от Наредбата на мин. размери на адв. възнаграждения и възнаграждението
следва да се определи в размер на 300
лв.
Водим от горното, и на осн. чл.
248, ал.3 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1410/03.10.2019 г., постановено по гр.дело № 335/19
г., по описа на районен съд гр. Козлодуй,
като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 от ГПК
съдебно решение № 221/20.08.2019 г., постановено по гр. дело № 335/2019 г., по
описа на районен съд гр. Козлодуй, в частта за РАЗНОСКИТЕ, с която ответникът
„ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК ********* е осъден да заплати на адвокат М. С. от Врачанска адв.
колегия сумата от 1 756.65 лв. адв. хонорар на процесуален представител, по следния
начин:
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 159 да ЗАПЛАТИ на
адвокат М. С. от Врачанска адв. колегия сумата 663.65 лв., представляваща
адв. възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Г.С.К. по гр.д.
№335/2019г., по описа на районен съд гр. Козлодуй, на основание чл. 38, ал.2 от
Закон за адвокатурата.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София да ЗАПЛАТИ на адв. М. С. от Врачанска адв.
колегия сумата от 300 лв.,
представляваща разноски и адв. възнаграждение за процесуално представителство
по настоящото ч. гр. дело № 90/20 г. по описа на окръжен съд гр. Враца, на основание
чл. 38, ал.2 от Закон за адвокатурата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател ... Членове
1.... 2.......