№ 1279
гр. Варна, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500526 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е
образувано по частна жалба вх. № 4626/25.01.2022 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Разпореждане № 4419/08.02.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. № 744/2022 г., на ВРС, IX с., с което е отхвърлено
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Г.В.Л.., ЕГН **********, с местожителство в ******.
По същество оплакванията в жалбата са за неправилност на
обжалваното разпореждане. В жалбата е цитирана съдебна практика, която
жалбоподателя счита за относима към посочения порок на обжалвания
съдебен акт. Считат се за неправилни дадените от ВРС указания за посочване
на дължимите суми по всеки от договорите, поотделно и по видове и периоди.
Твърди, че посочването на издадените фактури и общата дължима сума по тях
представлява достатъчна индивидуализация на вземането. По същество моли
за отмяна на разпореждането и произнасяне по депозираното заявление.
Частен въззиваем срещу отказ за издаване на заповед не се конституира,
предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 744/2022 г. на ВРС, IX с., е образувано по
заявление вх. № 4626/25.01.2022 г., за издаване на заповед по чл. 410 ГПК от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* срещу
1
длъжника Г.В.Л.., ЕГН **********, с която да бъде разпоредено заплащането
на сумата 1512.38 лв., представляваща общ размер на главница по фактури
№№ **********/22.03.2019 г., **********/22.04.2019 г.,
**********/22.01.2019 г., **********/22.02.2019, издадени по силата на
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по открит Акаунт №
**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението до изплащането, което вземане му е било
цедирано с Договор за цесия от 15.10.2018 г. и Приложение № 1/24.02.2020 г.
От изложените в т. 12 обстоятелства става ясно, че вземането произтича
от договорно правоотношение между длъжника и цедента „БТК“ ЕАД, въз
основа на което са издадени процесните фактури за предоставени електронни
съобщителни услуги. Към заявлението са приложени Договори от 04.09.2014
г., 30.11.2014 г., 18.01.2015 г., 22.01.2015 г., 10.11.2015 г., 12.11.2015 г.,
17.01.2017 г., 12.01.2018 г. и Застрахователен сертификат от 04.09.2014 г.
Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 410
ГПК.
В съответствие с правомощията си по чл. 410, ал. 2 ГПК,
първоинстанционният съд постановил Разпореждане № 2854/26.01.2022 г., с
което са дадени указания за отстраняване нередовности на сезиращото
заявление за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК, а именно заявителя да
посочи как е формирано задължението за главница по посочените в т. 12
фактури като бъдат индивидуализирани поотделно различните видове
вземания според основание, период и размер.
В границите на предоставения срок и за изпълнение на указанията е
депозирана молба вх. № 7782/07.02.2022 г., с която указанията не са
изпълнени, а е посочена съдебна практика, с която на ВРС е посочено, че не
разполага с подобни правомощия и дадените указания са неправилни.
С атакуваното Разпореждане № 4419/08.02.2022 г., след като
констатирал, че указанията дадени с Разпореждане № 2854/26.01.2022 г., не
са били изпълнени, в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, отхвърлил
заявлението.
Произнасянето на ВРС се преценява от въззивния съд като
правилно.
Безспорна е, целта на заповедното производство изразяваща се в
създаване на облекчен за кредитора ред за снабдяването му с изпълнително
основание и титул, за вземания с настъпил падеж, ликвидни и изискуеми,
които не са били заплатени от длъжника. Доколкото това производство е
едностранно, то в заявлението кредиторът следва да изложи всички
обстоятелства индивидуализиращи по основание, период и размер, вземането,
за което се иска издаване на заповед. По този начин съдът извършва преценка
дали кредиторът е легитимиран да се ползва от облекчения ред за събиране на
вземането и дали вземането отговаря на изисквания за това. Именно с оглед
извършване на възложената на съда преценка в разпоредбата на чл. 410, ал. 2
ГПК е заложено изискването, заявлението да отговаря по съдържание на
разпоредбата на 127, ал. 1 ГПК, т.е. на искова молба. Следователно, макар и
целта на заповедното производство да не се изразява в установяване на
вземането по размер, в заявлението следва да бъдат изложени всички
обстоятелства касаещи правопораждащите вземането факти, начина на
неговото определяне по размер и индивидуализирането му в достатъчна
2
степен по период, когато последното е приложимо, с оглед вида на
вземането. Посоченото отнесено към конкретиката на разглеждания казус
води до извода, че след като в заявлението кредитора е посочил, че
основанието за възникване на вземането за главница, което му е било
цедирано, са облигационни правоотношения на длъжника с цедента – „БТК“
ЕАД, обективирани в представените 8 бр. Договори от различни дати и
Застрахователен сертификат, които са с различен предмет, в т.ч. и е
предоставено мобилно устройство, то той следваше да диференцира
вземането за главница по всеки един от договорите и да посочи в какъв
документ е обективирано то.
Вместо да стори това, кредиторът е посочил главница в общ размер и я
е индивидуализирал чрез посочване на 4 бр. фактури, с посочване на
стойността на всяка фактура. Доколкото в тази си част заявлението не
съответства по съдържание на изискванията на искова молба, то правилно
първостепенния съд е упражнил правомощията си и е дал указания на
заявителя да отстрани тази неяснота. Доколкото дадените указания не са били
изпълнени неяснотата колко и какви по вид услуги, по всеки един от
представените договори, са остойностени, с всяка от издадените на различна
стойност, фактури не е била отстранена. Следва да бъде посочено, че
правопораждащия факт на всяко задължение е правоотношението, от което то
произтича – в случая сключените договори, а не факта на издаване на самите
фактури или на откриване на акаунт за отчитане.
Междувпрочем, изискването за подробна индивидуализация на
вземането, според правопораждащия му факт има отношение и към
упражняването на правото на защита срещу заповедта от страна на длъжника.
За последния би било невъзможно да прецени дали да депозира възражение
изобщо и дали възражението да обхваща вземанията предмет на евентуалната
заповед, изцяло или частично.
Посочената от частния въззивник съдебна практика на други равни по
степен съдилища не е задължителна за настоящият състав, посоченото
Определение по в.ч.гр.д. № 1667/2021 г., на ВОС, ТО, пък е постановено при
различна фактическа обстановка, доколкото произнасянето касае договор за
кредит, каквито процесните договори не са.
В заключение се налага извода, че след като указанията на
първоинстанционния съд не са били изпълнени, то в съответствие с
предвиденото в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, заповед не следва да
бъде издавана. Като е достигнал до идентичен правен извод, ВРС е
постановил правилно и законосъобразно разпореждане, което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4419/08.02.2022 г., постановено
по ч.гр.д. № 744/2022 г., на ВРС, IX с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4