Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 15.02.2018 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията ГЕОРГИЕВ АНД № 357 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на A.V., гражданин на Република Молдова, роден на *** г. в Република
Молдова, със съдебен адрес:***, срещу наказателно постановление № 184 от 24.08.2017 г. на държавен
служител категория Г, оперативен дежурен в ОДЧ при ОДМВР-София, с което на
основание чл. 183, ал 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му.
Твърди се, че: в акта няма описание на нарушението; нарушено е правото на
защита на жалбоподателя, защото същият не разбира български език, а актът не му
е надлежно предявен; в наказателното постановление липсва описание на
нарушението.
В съдебното заседание жалбоподателят не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 0336362/24.08.2017 г. от Б.А.П. – мл.автоконтрольор в сектор Пърна
полиция към ОДМВР София и подписан от свидетеля Ц.С.К. срещу A.V., роден на *** г. в Република Молдова, за това, че на 24.08.2017
г. в 05.10 часа на АМ Хемус 30 км посока София управлява влекач Мерцедес с peг.
№ TRAK149, държава Р Молдова, категория N3 с прикачено полуремарке с per. №
TRAA719, като: водачът навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното
ППС при въведена временна забрана за движение, с което е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя
е съставено наказателно постановление № 184 от 24.08.2017 г. на
държавен служител категория Г, оперативен дежурен в ОДЧ при ОДМВР-София, за
това, че на 24.08.2017 г. в 05.10 часа на АМ Хемус 30 км посока от гр. Варна към гр. София управлява влекач
Мерцедес с peг. № TRAK149, държава Р Молдова, категория N3 с прикачено
полуремарке с per. № TRAA719, при обстоятелства: движи се в зона на действие на
забрана с пътен знак В-4 при въведена
временна забрана заповед на АПИ №
РД-11-439/02.06.2017 г..
По делото е представена заповед №
РД-11-439/02.06.2017 г. на АПИ, според която е създадена временна организация
за безопасност на движението във връзка с ремонтно-възстановителни дейности на
виадукти при 33+600 ляво и дясно платно
и 37+520 дясно платно на АМ „Хемус“ и обходен маршрут за тежкотоварни МПС с технически допустима
максимална маса над 12 тона.
По делото има приложен „report“ от 24.08.2017 г. от A.V., в който някой е написал на български език „Той не е видял
знаците. Камионът беше празен“.
Представена е заповед № 8121з-952/20.07.1017
г. на министъра на вътрешните работи за компетентността на актосъставителя и
наказващия орган.
Посочената фактическа обстановка се установява
от писмените доказателства по делото.
Свидетелят Б.А.П., работещ на длъжност
младши автоконтрольор при КПД-ГПА ОДМВР София, спрял за проверка товарен
автомобил, управляван от жалбоподателя. Последният не знаел български език,
затова двамата си говорили на руски.
Свидетелят Ц.С.К., също работещ на
длъжност младши автоконтрольор при КПД-ГПА ОДМВР София, твърди, че
жалбоподателят разбирал български и бил молдовски гражданин. В камиона се
возила сестрата на жалбоподателя, която също знаела български език.
Съдът намира, че показанията на
свидетелите Б.А.П. и Ц.С.К. са твърде противоречиви в горепосочените основни
факти относно извършената проверка, поради което не ги кредитира.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 24.08.2017 г. и е обжалвано на 28.08.2017
г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административнонаказателно производство се образува със съставяне на
акт за установяване на извършеното административно нарушение. Законосъобразно
съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно развитие на
санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи за надлежно
сезиращ наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават обективното
изясняване на нещата около административното нарушение и справедливото
репресиране на извършителя на нарушението. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и
в чл. 42, т. 7 ЗАНН, боравят с термина свидетели, а чл. 43, ал. 1 ЗАНН указва,
че актът следва да бъде подписан от поне един от свидетелите, посочени в него.
Употребата на множествено число не оставя съмнение, че изискванията на закона
ще бъдат спазени тогава, когато актът се съставя в присъствието на най-малко
двама или повече свидетели, като по отношение на максималния им брой не е
предвидено ограничение. Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел невинаги води
до опорочаване на процедурата, като критерий в тази насока, следва да бъде обосноваността
на констатациите, съдържащи се в акта. Ако в съдебната фаза на производството
показанията на единствения свидетел, ведно с тези на актосъставител я, са
единни, взаимно се допълват, безпротиворечиви са и позволяват на съда да
формира категорични изводи по фактите, нарушението на чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН не
би следвало да се третира като съществено.
Към административно-наказателна
отговорност е привлечено лице, което не владее български език. Според чл. 21,
ал. 2 вр.с чл. 142, ал. 1 НПК, приложими при препращането от чл. 84 ЗАНН, е
необходимо назначаване на преводач с акт на органа на
административно-наказателното производство, което е свързано и с предупреждение
на преводача за наказателната отговорност за неверен превод по чл. 290, ал. 2 НК. В българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в
случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на
санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност
по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред съд. При установяване на нарушението и съставянето на акта,
както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български
език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това
право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие
на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали
липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното
постановление представлява съществено процесуално нарушение не следва да се
прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач,
което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на
фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 ЕКПЧ и
предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС. Изхождайки от
конкретиката на обстоятелствата съдът намира, че в случая не са били спазени
императивните изисквания на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН при констатиране на административното
нарушение и съставянето на акта за неговото установяване, същият да бъде
предявен по надлежния законов ред на нарушителя. Видно е от съставеният акт за
установяване на административно нарушение, че в него не е отразено да е бил
назначен преводач и дали на нарушителят е обяснено на разбираем за него език в
какво в обвинен. Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване
правото на защита на нарушителят не са били осъществени от контролния орган -
актосъставителя, нито от административно-наказващият орган, съдът намира, че
допуснатото нарушение на процесуалните правила е от категорията на
съществените.
На следващо място в АУАН и издаденото наказателно
постановление не е посочено каква е технически допустимата маса и от каква категория
е на моторното превозно средство, за да може да се установи дали има основание
за прилагане на заповед № РД-11-439/02.06.2017 г. Липсата на съществени факти
водят до нарушаване на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и
правото на защита на наказаното лице.
Според разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ЗАНН, когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният
акт се предоставя незабавно на наказващия орган, а към акта се прилагат писмени
обяснения или възражения на водача. Наказващият орган е приел, че жалбоподателят
няма постоянен адрес в Република България, а АУАН и наказателно постановление
са съставени на 24.08.2017 г. и са връчени на нарушителя на същата дата. Разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ЗАНН изисква
при представянето на акта на наказващия орган към него да се приложат писмени
обяснения или възражения на нарушителя. Такива към преписката не са приложени,
нито пък е налице изявление на жалбоподателя, че не желае да депозира
възражения, за да се установи, че на
обвиненото лице е осигурена възможност да упражни правото си на защита. В
случая няма данни жалбоподателят да е дал обяснения, да е направил възражения
или да е посочил, че отказва да ги даде.
Горепосочените нарушения на
императивно установените процедурни правила са довели до опорочаване на цялото
административно-наказателно производство и е нарушено правото на жалбоподателя,
чиято отговорност е ангажирана, да разбере извършването на какво нарушение му е
вменено и да организира защитата си.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 184
от 24.08.2017 г. на държавен служител категория Г, оперативен дежурен в ОДЧ при
ОДМВР-София.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: