Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260227
гр.Бургас, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *,
като разгледа НАХД № 733 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на И.Я.Т., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 94/03.02.2020
г., издадено от директора на РДГ - Бургас, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), за
нарушение по чл. 91 от ЗЛОД вр. чл. 67, ал. 3, т. 4 ЗЛОД вр. чл. 8, ал. 1, ал.
2 и 3 Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии, е наложено
наказание "глоба" в размер на 150 лв.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява в последното открито съдебно
заседание,
като се представлява
от адв. Станко Кралев от АК-Бургас, който пледира за
отмяна на обжалваното постановление и присъждане на разноски.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител юрк. Станкова,
прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2019 г., около 12:00 часа, в землището на с. Веселие, подотдел
301:б, ТП "ДЛС Ропотамо", служителите на ЮДП Сливен - св. Д.В.
и Г.Р., при извършване на обход на държавно ловно стопанство
"Ропотамо", забелязали в гориста местност няколко човека. Приближили
се до тях със служебния автомобил, легитимирали се и поискали ловните им
билети, членските карти и разрешително за лов. Една част от групата си предали
документите, като същите били оставени в служебния автомобил. След извършена
служебна проверка установили, че ловците се намират в ДЛС "Ропотамо".
След като служителите на ЮДП Сливен заявили, че ще бъде извършена проверка и ще
се състави констативен протокол, няколко човека от групата отворили служебния
автомобил и взели документите, които били предадени по-рано, и си тръгнали с колите.
На място бил съставен констативен протокол.
На 27.01.2020 г., св. Б.С.Я., съставил на жалбоподателя АУАН за това, че на 11.12.2019 г., в землището
на с. Веселие, подотдел 301:б, ТП "ДЛС Ропотамо", не изпълнил
разпореждане на длъжностно лице по охрана на дивеча, за представяне на
документи за лов, при ловуване с разрешително за групов лов на дива свиня №
0164098, като взима билета си за лов и членска карта преди извършване на
проверката. От показанията на актосъставителя, се установява, че АУАН е бил
съставен по данни на колегите му.
На 03.02.2020 г. на жалбоподателя било издадено НП, което е предмет на
проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства. Съдът кредитира изложеното от св. В. и Р. в частта, в
която посочват, че група лица са взели от служебния автомобил събраните преди
това документи. В останалата им част тези показания са неподкрепени от
доказателствените материали.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Процесната жалба е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице - директор на РДГ-Бургас,
а АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставът намира, че не е
налице съществено противоречие в изложената в АУАН и НП фактическа обстановка
досежно изпълнителното деяние. Може да се приеме, че предаването на документ и
неговото взимане от органа преди той да е извършил проверка е равносилно на
непредставянето на документа.
Въпреки това съдът
счита, че в конкретния случай административнонаказателното обвинение не е
доказано по несъмнен и категоричен начин.
Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на чл. 91 ЗЛОД, съгласно която
разпоредба, който не изпълни разпореждания на длъжностните лица по охраната на
дивеча, дадени в кръга на правомощията им по чл. 67, ал. 3 се наказва с глоба
от 50 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Видно от съдържанието
на наказателното постановление, АНО е наложил административно наказание на
жалбоподателя за това, че не е изпълнил разпореждане на длъжностно лице по
охрана на дивеча за представяне на документи за лов при ловуване с разрешително
за групов лов на дива свиня, като взима билета си за лов и членска карта преди
извършване на проверката от длъжностните лице. От събраните писмени и гласни
доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, при така описаната
фактическа обстановка, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че
именно жалбоподателят И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 91 от ЗЛОД така, както е описано
в актовете. Напротив, свидетелите В. и Р. заявиха в съдебно заседание, че
всъщност Т. бил държал В. докато други лица вземали билетите от служебния
автомобил. Освен това, свидетелите не си спомнят дали жалбоподателят си е
предал билета, или не. На практика, в съдебно заседание се излагат съвсем
различни факти относно поведението на жалбоподателя, които не са му били
вменени по-рано. Нито в констативния протокол, нито в АУАН, нито в писмените
сведения на свидетелите се съдържат твърдения, че именно И.Т. бил държал св. В..
Липсата на такива твърдения на предходните етапи от производството на първо
място поражда съмнение отностно несъмнената им доказаност. На следващо място, няма как едва в съдебна фаза да се
повдига своеобразно ново обвинение от фактическа страна, тъй като това става с
твърденията в АУАН и НП, срещу които съответното лице организира защитата си.
При това съдът
намира, че от страна на административнонаказващия орган не бе проведено пълно и
успешно доказване, предвид доказателствената му тежест в процеса, поради което
нарушението се явява недоказано.
Предвид изложеното,
обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 25), в който е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Не
бе направено искане от представителя на АНО за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение до предвидения минимум, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Предвид на това следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в
размер на 300 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК,
по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване
на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта,
съдът намира, че следва да осъди РДГ-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски,
доколкото съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗГ регионалните дирекции по горите са
юридически лица на бюджетна издръжка - структури на Изпълнителната агенция по
горите.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 предложение
трето от ЗАНН, Бургаският районен
съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
94/03.02.2020 г., издадено от директора на РДГ - Бургас, с което на И.Я.Т., ЕГН
**********, на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча
(ЗЛОД), за нарушение по чл. 91 от ЗЛОД вр. чл. 67, ал. 3, т. 4 ЗЛОД вр. чл. 8,
ал. 1, ал. 2 и 3 Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии, е
наложено наказание "глоба" в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА РДГ - Бургас да заплати на И.Я.Т., ЕГН **********, адрес:
***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лева.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.