Р Е Ш Е
Н И Е
№
град Пирдоп 08.12.2016 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПИРДОПСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито заседание на осми ноември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА
МИТКОВА
при секретаря Л.Д. и като разгледа
докладваното от съдията МИТКОВА гр. дело № 7 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ; чл.220, ал. 1 от КТ; чл. 128 от КТ; чл. 226 от КТ; чл. 224 от КТ; чл. 262 от КТ.
Постъпила е искова молба
от С.Н.С. ***, с ЕГН **********, чрез адвокат М.К. от САК – пълномощник, със
съдебен адрес:*** п. к. 1172, ж. к. „Дианабад”, бл. 60, вх. 5, ап. 20, срещу
АСО „С...” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София
п. к. 1407, район „Л...”, ж. к. „Л...”, ул. „К...” № 1А, представлявано от В...
П... П... – Управител.
Твърди се в ИМ, че на 31.03.2014г. е
сключен трудов договор № 7541 между С.Н.С.,
с ЕГН ********** и АСО „С..." ЕООД, представлявано от управителя му - В...
П... П... с ЕГН **********, на длъжност „Охранител", на обект - О... - гр.
Пирдоп, със срок на изпитване - 6 (шест) месеца и основно възнаграждение - 340 (Триста и четиридесет) лв.
Твърди се в ИМ, че този срок е
изтекъл и трудовият договор е станал безсрочен.
Твърди се в ИМ, че ищеца работил в
тази охранителна фирма - 1г. и 6м. Твърди се, че на 18.09.2015г. ищецът отишъл
на работа и отговорникът - Тодор Тодоров,
му заявил, че от днес не е на работа. Ищецът се ядосал защото не му била връчена Заповед за освобождаване. Трудовият му
договор № 7541/ 31.03.2014г. му бил
предоставен след нееднократни поисквания от негова страна. На
ищеца му било предоставено заверено копие, което представя по делото.
Твърди се в ИМ, че в следващите дни
никой не го потърсил.
Твърди се в ИМ, че ищеца започнал да
търси фирмата ЮЛ, нейният управител В... П...,
но без успех.
Ищецът твърди,
че трудовата му книжка е у него. Не била поискана от работодателя за отразяване
на започване на работа със Заповед т.е. трудов договор № 7541 от 31.03.2014г. и
приключването на работа в охранителна фирма АСО „С..." ЕООД на
18.09.2015г., където е положил труд от 1 година и 6 месеца. До ден днешен трудовата книжка не му е приключена.
Ищецът твърди, че
не знае каква Заповед е издадена за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Твърди, че уволнението му е НЕЗАКОННО.
Ищецът твърди,
че не му е връчена заповед
за освобождаване от 18.09.2015г.
Ищецът моли така издадената заповед за уволнение да бъде ОТМЕНЕНА
като НЕПРАВИЛНА и да бъде
ВЪЗСТАНОВЕН на заеманата от него длъжност „ОХРАНИТЕЛ" на обект: О...
ПИРДОП, като твърди, че това трудово правоотношение е съществувало между него и работодателя - АСО „С..." ЕООД
преди НЕЗАКОННОТО УВОЛНЕНИЕ - за същата
работа, трудово възнаграждение, доплащане за прослужено време, с доплащане за нощен
труд: по 0,25 лв. на час, условия на труда и т.н.
Ищецът
моли да бъде уважен иска му за неотправено предизвестие от 1 (един)
месец, да му бъде изплатена сумата 340,00 (Триста и четиридесет) лв. на основно
месечно възнаграждение.
Ищецът моли да бъде уважен и иска за ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за времето, през
което е останал без работа,
поради незаконно уволнение - чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Те се изразяват във вреда
и загуби, които е претърпял с оставането му
без работа. Брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа за период от 6 (шест) месеца, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ - от 18.09.2015г. до 18.03.2016г., 340,00 лв. х 6 месеца = 2040,00 лв. (Две
хиляди и четиридесет) лв. Налице е причинна
връзка между оставането му без работа, поради незаконното уволнение и
претърпените от ищеца вреди.
Ищецът твърди, че не му е изплатено и трудовото възнаграждение за периода от м.
май 2015г. до м. септември 2015г. в общ размер на 1700,00 лв.
Ищецът твърди на основание чл. 349, ал. 1, т. 8 от КТ по аргумент,
поради НЕВПИСВАНЕ В ТРУДОВАТА МУ КНИЖКА Е МОРАЛНО ОЩЕТЕН И РАБОТОДАТЕЛЯ МУ
ДЪЛЖИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ В
РАЗМЕР НА 1000 (Хиляда) лв. Твърди, че това е важно, защото от него
„ВПИСВАНЕТО" на факти като „започване, освобождаване, поискване на трудовата
книжка” следват важни права и интереси на работника. За ищеца това не е без
значение за честта, достойнството му и
какво е основанието за освобождаването ми, записано в трудовата книжка. В трудовата
книжка трябва да е вписано всичко, за да може постоянно и без затруднения да я
ползва.
Ищецът твърди,
работодателят живее в едно безхаберие и не познава
трудовото законодателство. На основание чл. 346, ал. 2 КТ, вписването се
извършва от работодателя.
Ищецът
твърди, че са допуснати редица нередности от страна на работодателя,
които се изразяват в следното:
1. Много рядко се
подписват на Ведомост заплати - Приложение № 2;
2.
Дължи
му се сума за положен извънреден труд за месеците: август 2015г., 7 (Седем)
дежурства в размер на: 168 лв. (Приложение № 3)
за 30 юни 2014г.
и 04 юли 2014г. в р-р на: 48,00 лв. (Приложение № 4)
за 08 юли и 12
юли 2014г. в р-р на 48.00 лв.
за 16 юли и 19
юли 2014г. в р-р на 48.0 лева
за 24 юли 2014г.
в р-р на : 48.00 лв.
ОБЩО:
168.00 лева.
За 2014г. плюс м.август 2015г. общо
336.00 лева.
Ищецът твърди, че не са му заплатени
полагащите се обезщетения за неизползван платен годишен отпуск от 20 работни
дни за 2014г. и за 2015г. до 18.09.2015г. - 18 работни дни, или общо 38 работни
дни платен годишен отпуск, за които претендира обезщетение.
Твърди, че при работа в празнични дни
не им се заплаща възнаграждение. Твърди, че не им е раздавано работно облекло,
което им се полага, липсват изготвени графици за месеца и др.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което: 1. да бъде отменена заповедта за прекратяване на трудовия му
договор като незаконосъобразна; 2. да
бъде възстановен на заеманата от него длъжност „охранител” в ответното
дружество с място на работа – обект „О...“ Пирдоп; 3. да бъде осъден ответника
да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е
останал без работа поради незаконното уволнение, за период от 6 (шест) месеца -
от 18.09.2015г. до 18.03.2016г., 340,00 лв. х 6 месеца = 2040,00 лв. (Две
хиляди и четиридесет) лева; 4. да бъде
осъден ответника да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие за
един месец в размер на 340.00 лева; 5. да бъде осъден ответника да му заплати
дължимото трудово възнаграждение за периода
от м. май 2015г. до м. септември
2015г. в общ размер на 1700,00 лева; 6. да бъде осъден ответника да му
заплати обезщетение в размер на 1000.00 лева, поради невписване в трудовата
книжка на ищеца на важни обстоятелства по назначаването и при прекратяване на
трудовия договор на ищеца; 7. да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 38 работни дни – 20 работни
дни за 2014г. и 18 работни дни за 2015г.; 8. да бъде осъден ответника да му
заплати дължимото трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд,
уточнен по период, пера и размери в ИМ: август 2015г., 7 (Седем) дежурства в
размер на: 168 лв. (Приложение № 3); за 30
юни 2014г. и 04 юли 2014г. в р-р на: 48,00 лв. (Приложение № 4); за 08 юли и 12
юли 2014г. в р-р на 48.00 лв.; за 16 юли и 19 юли 2014г. в р-р на 48.00 лева;
за 24 юли 2014г. в р-р на : 48.00 лв. общо 168.00 лева.; за 2014г. плюс
м.август 2015г. общо 336.00 лева.
Ищецът моли обективно съединените
искове да бъдат уважени ведно със законните последици. Ищецът не претендира
присъждане на разноски и не представя списък на разноските, съгласно чл. 80 от ГПК.
Ответникът А... /АСО/ „С...”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София п. к.
1407, район „Л...”, ж. к. „Л...”, ул. „К...” № 1А, представлявано от В... П...
П... – Управител, чрез адвокат В.К. от САК – пълномощник, със съдебен адрес:***,
Адвокатско дружество „К. и Петров”, в дадения му от съда срок, е дал писмен
отговор, представил е копия на писмени доказателства по опис от № 1 до № 10
включително и е направил доказателствени искания.
Ответникът твърди в писмения си
отговор, че оспорва предявените искове по основание и размер и твърди, че атакуваната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, издадена
е в съответствие с разпоредбите на КТ. Ответникът твърди в писмения си отговор,
че страните по делото са се намирали в трудово правоотношение и съгласно трудов
договор № 7541/ 31.03.2014г. ищецът е заемал длъжността „охранител” на
охраняван от Дружеството обект – „О...” гр. Пирдоп и с Допълнително
споразумение от 31.08.2015г. е изменено трудовото правоотношение по отношение
длъжността, която е заемал ищеца, като същият е преназначен на длъжност
„организатор на охрана” с уговорен срок на изпитване в полза на работодателя в
размер на 3 месеца и към датата на подписване на това допълнително споразумение
е била връчена на ищеца длъжностна характеристика за заеманата от него нова
длъжност с конкретно описание на новите възложени трудови задължения.
Ответникът твърди в писмения си отговор, че със Заповед № 7541/ 17.09.2015
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 71, ал. 1
от КТ и в този смисъл твърденията на ищеца в ИМ за неспазване на трудовото
законодателство били неоснователни. Ответникът твърди в писменият си отговор,
че основанието на което е прекратен трудовия договор с ищеца, няма изискване за
отправяне на предизвестие до работника поради което не се дължи и обезщетение
за недадено предизвестие. Ответникът твърди в писмения си отговор, че не дължи
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за претендирания от ищеца
период; че не дължи трудово възнаграждение на ищеца за периода от м. май 2015г. до м. септември 2015г. в общ размер на 1700,00 лева; че не дължи трудово
възнаграждение на ищеца за извънреден труд за посочения в ИМ период – по пера и
размери; че не дължи обезщетение на ищеца в претендирания размер от 1000
лева за невписване в трудовата му книжка на важни обстоятелства по
назначаването и при прекратяване на трудовия договор, тъй като за това били
налице обективни обстоятелства – поради неприемането от ищеца на заповедта за
прекратяване на трудовия договор и други документи, поради непредставяне на
трудовата книжка и отказ от страна на ищеца да получи следващите му се трудови
възнаграждения и обезщетения.
Ответникът в писмения си отговор моли
предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, ведно със законните последици. Ответникът моли да му бъдат
присъдени направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК.
Пирдопският районен съд, след като обсъди събраните
доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от трудов договор
№ 7541, че същият е сключен на 31.03.2014г. между АСО „С...” ЕООД,
представлявано от управителя В... П... П... като „работодател” и С.Н.С. с ЕГН **********
като „работник” за длъжността „охранител” на обект „О...” Пирдоп, с основно
месечно възнаграждение в размер на 340.00 лева, с право на 20 дни платен
годишен отпуск, лицето е запознато с длъжностната характеристика и получило
копие от същата при подписване на настоящия трудов договор./л.75/ По делото е
представена длъжностна характеристика на длъжността „охранител”, която е
връчена на работника срещу подпис на 31.03.2014г./л.76,л.77/. Видно от
допълнително споразумение към трудов договор № 7541, че същото е сключено на
31.08.2015г., на основание чл. 119, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, между АСО
„С...” ЕООД, представлявано от управителя В... П... П... като „работодател” и С.Н.С.
с ЕГН ********** като „работник” за длъжността „организатор охранител” на обект
„О...” Пирдоп, с основно месечно възнаграждение в размер на 380.00 лева,
допълнителното споразумение се сключва в полза на работодателя, със срок на
изпитване 3 месеца и допълнителното споразумение е връчено на работника срещу
подпис на 01.09.2015г./л.78/ По делото е представена длъжностна характеристика
на длъжността „организатор охрана”, която е връчена на работника срещу подпис
на 01.09.2015г./л.80,л.81/ Видно от заповед № 7541/ 17.09.2015г. на управителя
на АСО „С...” ЕООД, че основание чл. 71, ал. 1 от КТ е прекратен трудовия
договор с работника С.Н.С. на длъжност „организатор охрана”, причини за
прекратяване на трудовия договор –
преценка на работодателя, като работника е отказал да получи заповедта и „отказа”
е оформен с подписите на трима свидетели, като са посочени трите имена и ЕГН-та
на свидетелите./л.74/ Видно от утвърдено длъжностно щатно разписание на АСО „С...”
ЕООД на обект „О...” гр. Пирдоп, в сила от 01.01.2015г., че има 5 щатни бройки
на длъжност „охранител”./л.64/ Видно от утвърдено поименно щатно разписание на
АСО „С...” ЕООД на обект „О...” гр. Пирдоп, в сила от 01.01.2015г., че под № 2
фигурира С.Н.С. на длъжност „охранител”./л.65/ Видно от утвърдено длъжностно
щатно разписание на АСО „С...” ЕООД на обект „О...” гр. Пирдоп, в сила от
01.09.2015г., че има 3 щатни бройки на длъжност „охранител” и 1 щатна бройка на
длъжност „организатор охрана”./л.66/ Видно от утвърдено поименно щатно
разписание на АСО „С...” ЕООД на обект „О...” гр. Пирдоп, в сила от
01.09.2015г., че под № 2 фигурира С.Н.С. на длъжност „организатор
охрана”./л.67/ Видно от покана с изх. № 1716/ 20.11.2015г. на АСО „С...” ЕООД
до С.Н.С., че последният е поканен да се яви в удобно за него време в офиса на
дружеството в гр. София, за да му бъде изплатено дължимото трудово
възнаграждение за месеците: май 2015г., юни 2015г., юли 2015г. и август 2015г.
или да посочи изрично банкова сметка, ***довата
книжка./л.27/ Видно от приемо – предавателен
протокол, че на 25.11.2015г. в офиса на АСО „С...” ЕООД в гр. София на пълномощника
М.К. са предадени писмени документи по опис от № 1 до № 8 включително./л.26/ По
делото е представено пълномощно, с което С.С. е
упълномощил адвокат М.К. от САК да го представлява и защитава по покана на АСО
„С...” ЕООД с изх. № 1716/ 20.11.2015г., със следните права: да получи
трудовото ми възнаграждение за месеците май, юни, юли, август 2015г., оформяне
на трудовата книжка, получаване на заповедта за освобождаване и др.
документи./л.28/ По делото е представено адвокатско пълномощно, с което С.С. е упълномощил адвокат М.К. от САК да го представлява и
защитава по трудов спор пред Софийски Окръжен съд./л.7/ По делото са
представени от страните и допълнителни писмени доказателства: фишове за трудови
възнаграждения на ищеца за периода м.05.2015г. – м.09.2015г., молби за ползване
на платен годишен отпуск, заповеди за ползване на платен годишен отпуск,
удостоверения, ведомости за заплати за периода м.06.2014г. – м.09.2015г.,
графици за ползване на платен годишен отпуск за периода м.02.2014г. –
м.09.2015г., книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве на работа,
графици за явяване/неявяване на работа за периода м.01.2014г. – м. 09.2015г.,
разходни касови ордери, книга за инструктаж на работниците и служителите по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на обект „О...” гр. Пирдоп,
графици за дежурства на обект „О...” гр. Пирдоп за периода м.05.2014г. –
м.09.2015г., справки от НАП./л.20-л.227,л.242-л.247,л.266-л.281/ По делото е
представено постановление на Районна прокуратура Пирдоп от 23.10.2015г. от
което е видно, че образуваната преписка по жалба от С.Н.С. за нарушения на
трудовото законодателство от работодателя му АСО „С...” ЕООД е изпратена по
компетентност на „Дирекция инспекция по труда” – София област, за извършване
проверка по случая./л.55,л.56/ По делото е представено и копие на трудовата
книжка на ищеца, което е приложено към папката на Софийски Окръжен съд.
Видно от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза /л.282-л.288/, депозирано от вещото лице М.Н.Л.,
което е оспорено от ищеца, не е оспорено от ответника и е прието от съда като
обосновано и правилно в с. з. на 08.11.2016г./л.293/, че за претендирания от
ищеца период 01.05.2015г.-18.09.2015г. неизплатените трудови възнаграждения са
на обща стойност 0.06 лева; на ищеца не се дължи обезщетение за неизползван
отпуск за претендирания период, тъй като той е ползвал платения си годишен
отпуск за този период; обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ е в размер на
380.00 лева; обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 18.09.2015г.
до 18.03.2016г. е в общ размер на 2 280.00 лева; обезщетението по чл. 226
от КТ за периода от 18.09.2015г. до 25.11.2015г. е в размер на 760.00 лева.
Видно от показанията на свидетеля Пламен Христов Христов,
дадени в с. з. на 08.11.2016г./л.294/, че той работи като „охранител” във фирма
АСО „С...” ЕООД, на обект „О...” гр. Пирдоп и познава ищеца, с него са били
колеги – охранители на този обект. Свидетелят Христов установява, че с ищеца са
работили на смени по 12 часа – от 8.00ч. до 8.00ч., имали са графици за работа,
ищецът е ползвал отпуск в този период, тъй като свидетелят го е замествал и по
принцип, когато искат да ползват отпуск пишат молби. Свидетелят Христов
установява, че не знае дали ищецът е писал такива молби, но знае че С. е
ползвал два пъти отпуск.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за доказано, че между
страните по делото е имало сключен трудов договор № 7541/ 31.03.2014г.,
съгласно който ищецът е заемал длъжността „охранител” на охраняван от
дружеството обект – „О...” гр. Пирдоп, като с допълнително споразумение от
31.08.2015г. е променена заеманата от ищеца длъжност, същия е преназначен на
длъжност „организатор охрана” с уговорен срок на изпитване в полза на
работодателя в размер на 3 месеца, като към датата на подписване на
допълнителното споразумение на ищеца е връчена и длъжностна характеристика за
заеманата от него нова длъжност с конкретно описание на новите възложени
трудови задължения. Съгласно теорията и трайната съдебна практика договор със
срок за изпитване може да се сключи както при първоначално възникване на
трудово правоотношение, така и когато се сключва допълнително споразумение за
заемане на нова длъжност. Целта е да се проверят качествата на работника или
служителя да изпълнява тази работа, а от друга страна и самият работник или
служител да провери дали работата е подходяща за него. Редът за изменение на трудовото
правоотношение е регламентиран в чл. 119 от КТ, съгласно който трудовото правоотношение може да се
изменя с писмено съгласие между страните за определено
или неопределено време.
Съдът счита за доказано, че между страните по делото е имало сключено валидно
трудово правоотношение в писмена форма, което впоследствие е валидно изменено с
допълнително споразумение, сключено между страните по делото в писмена форма и
подписано от тях. Видно е, че на основание чл. 119 от КТ, страните са се съгл...и
ищецът да бъде преназначен на нова длъжност „организатор охрана” с нови
възложени трудови задължения. От представените длъжностни характеристики за
двете длъжности е видно, че между двете длъжности има съществени различия,
длъжността „организатор охрана” е нова длъжност, със съвършено нови по
значение, характер и естество трудови функции, които са предимно контролни и
административни, и нямат нищо общо с функциите на „охранител”. Следователно не
е съществувала пречка по смисъла на чл. 70, ал. 5 от КТ, страните по съществуващото
трудово правоотношение да сключат допълнително споразумение, с което ищецът се
назначава на нова длъжност, с нови трудови функции и за която работа страните
са се съгл...и да бъде предвиден и срок за изпитване в полза на работодателя,
за да се провери годността на ищеца да изпълнява новата длъжност, което право
на страните не подлежи на съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал.
1 от КТ до изтичане на
срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен,
може да прекрати
договора без предизвестие.
Установи се, че в случая срока за изпитване е уговорен в полза на работодателя
и трудовото правоотношение между страните е прекратено на това основание, като
работодателят няма задължение да мотивира защо прекратява трудовото правоотношение
на това основание. За законността на прекратяване на трудовия договор на това
основание е достатъчно да е налице валидно сключен договор със срок на
изпитване за определена длъжност и трудовото правоотношение да е прекратено
именно в срока за изпитване.
По отношение на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване прекратяването на трудовото
правоотношение за незаконно и неговата отмяна.
Съдът счита за
доказано, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – на 18.09.2015г.,
ищецът е работил по трудов договор на длъжност „организатор охрана” в ответното
дружество, на охраняван обект „О...” гр. Пирдоп, с уговорен срок на изпитване в
полза на работодателя в размер на 3 месеца. Съдът счита, че законосъобразно е
прекратен трудовият договор на ищеца на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, съгласно
който до изтичане на срока за изпитване
страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие.
Съдът счита атакуваната заповед № 7541/ 17.09.2015г. на управителя на АСО „С...”
ЕООД за обоснована и мотивирана, и в тази насока не споделя доводите на ищеца,
наведени в исковата молба. Ето защо съдът счита, че иска за признаване
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца С.Н.С. с ЕГН **********, извършено
със заповед № 7541/ 17.09.2015г. на управителя на АСО „С...” ЕООД, за незаконно
и неговата отмяна, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ –
за възстановяване на предишната работа като „организатор охрана” в АСО „С...”
ЕООД, на охраняван обект „О...” гр. Пирдоп.
С оглед отхвърлянето на главния иск за признаване на прекратяването
на трудовото правоотношение за незаконно, съдът счита, че и акцесорния
иск за възстановяване на предишната работа като „организатор охрана” в АСО „С...”
ЕООД, на охраняван обект „О...” гр. Пирдоп, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ – за присъждане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за срок от шест
месеца от 18.09.2015г. до 18.03.2016г. в размер на 2 040,00 лв. (две хиляди и четиридесет) лева.
С оглед отхвърлянето на главния иск
за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно, съдът
счита, че и акцесорния иск за присъждане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за срок от шест
месеца от 18.09.2015г. до 18.03.2016г. в размер на 2 040,00 лв. (две хиляди и четиридесет) лева, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по чл. 220
от КТ – за неспазено предизвестие за един месец в размер на 340.00 лева.
Установи се събраните доказателства
по делото, че трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл. 71, ал. 1
от КТ, при което работодателят, в чиято полза е уговорен срока за изпитване,
може да го прекрати без предизвестие. Следователно в случая работодателят не е
длъжен да отправя предизвестие до ищеца за прекратяване на трудовия договор.
Съдът счита, че иска за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие за
един месец в размер на 340.00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
По отношение на иска по чл. 128
от КТ – за дължимо трудово възнаграждение
за периода от м. май 2015г. до м. септември
2015г. в общ размер на 1 700.00 лева.
Установи се от събраните
доказателства по делото и най – вече от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза в тази му част, че трудовото възнаграждение на ищеца за периода от
м. май 2015г. до м. септември 2016г. му е изплатено изцяло. Съдът счита, че
иска за присъждане на трудово възнаграждение за периода от м. май 2015г. до м.
септември 2016г. в общ размер на 1 700.00 лева, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по чл. 226
от КТ – за заплащане на обезщетение в размер на 1 000.00 лева, поради
невписване в трудовата книжка на ищеца на важни обстоятелства по назначаването
и при прекратяване на трудовия договор на ищеца.
Установи се от събраните
доказателства по делото и най – вече от приемо-предавателен
протокол от 25.11.2015г. и заключението на съдебно – счетоводната експертиза в
тази му част, че за периода от 18.09.2015г. – датата на прекратяване на
трудовия договор до 25.11.2015г. – датата на предаване трудовата книжка на
ищеца, дължимото обезщетение е в размер на 760.00,-лв. (седемстотин и шестдесет
лева). Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени
на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите
му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника
или служителя за вредите, които
той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата
му книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3, предл. 2 от
КТ обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му
трудово възнаграждение от деня на
прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на
трудовата книжка на работника или
служителя.
Съдът счита, че иска за присъждане на обезщетение поради невписване в трудовата
книжка на ищеца на важни обстоятелства по назначаването и при прекратяване на
трудовия договор на ищеца, и поради незаконно задържане на трудовата
му книжка, следва да бъде уважен като
основателен и доказан в размер на 760.00 лева, като за разликата над уважения
размер до предявения пълен размер от 1 000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
отношение на иска по чл. 224 от КТ – за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 38 работни дни – 20 работни дни за 2014г. и 18 работни
дни за 2015г.
Установи
се от събраните доказателства по делото и най – вече от заключението на съдебно
– счетоводната експертиза в тази му част, че ищецът е ползвал платен годишен
отпуск в размер на 38 работни дни – 20 работни дни за 2014г. и 18 работни дни
за 2015г., поради което не се дължи изплащане на обезщетение неизползван
отпуск. Съдът счита, че иска за присъждане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 38 работни дни – 20 работни дни за 2014г. и 18 работни дни за
2015г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
отношение на иска по чл. 262 от КТ – за заплащане на трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.05.2015г. до 18.09.2015г. в общ размер
на 336.00 лева.
Установи се от събраните доказателства по
делото и най – вече от заключението на съдебно – счетоводната експертиза в тази
му част, че за периода от 01.05.2015г. до 18.09.2015г., неизплатеното трудово
възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд е в размер на 0.06 лева.
Съдът счита, че иска за присъждане на трудово възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.05.2015г. до 18.09.2015г., следва да бъде уважен като
основателен и доказан в размер на 0.06 лева, като за разликата над уважения
размер до предявения пълен размер от 336.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
направените разноски по делото в размер на 420.00,-лв. (четиристотин и двадесет
лева), съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и съобразно отхвърлените
шест иска и частично уважени два иска.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съобразно уважения иск, ответникът следва да
заплати на Районен съд Пирдоп направените разноски от бюджетните средства в
размер на 200.00,-лв. (двеста лева) и държавна такса в размер на 50.00,-лв.
(петдесет лева).
Воден
от гореизложеното Пирдопският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от С.Н.С. ***, с ЕГН **********, срещу АСО „С...” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София п. к. 1407, район „Л...”,
ж. к. „Л...”, ул. „К...” № 1А, представлявано от В... П... П... – Управител, с
правни основания по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр.
с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване прекратяването на трудовото
правоотношение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната
работа като „организатор охрана” в АСО „С...” ЕООД, на охраняван обект „О...”
гр. Пирдоп, за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа за срок от шест месеца от 18.09.2015г. до 18.03.2016г. в
размер на 2040,00 лв. (две хиляди и четиридесет)
лева; по чл.220, ал. 1 от КТ – за
неспазено предизвестие за един месец в размер на 340.00 лева.; по чл. 128 от КТ – за трудово
възнаграждение за периода от м. май 2015г. до м. септември 2015г. в общ размер на 1 700.00 лева; по чл. 224 от КТ
– за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 38 работни дни – 20
работни дни за 2014г. и 18 работни дни за 2015г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 226 от КТ, АСО „С...” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София п. к. 1407, район „Л...”, ж. к. „Л...”, ул. „К...”
№ 1А, представлявано от В... П... П... – Управител, да заплати на С.Н.С. ***, с
ЕГН **********, сумата в размер на 760.00,-лв. (седемстотин и шестдесет лева) –
обезщетение поради невписване в трудовата книжка на ищеца на важни
обстоятелства по назначаването и при прекратяване на трудовия договор на ищеца,
и поради незаконно задържане
на трудовата му книжка, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до предявения пълен размер от 1 000.00 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 262 от КТ, АСО „С...” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София п. к. 1407, район „Л...”, ж. к. „Л...”, ул. „К...”
№ 1А, представлявано от В... П... П... – Управител, да заплати на С.Н.С. ***, с
ЕГН **********, сумата в размер на 0.06,-лв. (нула лева и 06 ст.) – трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.05.2015г. до
18.09.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до предявения
пълен размер от 336.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Н.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на АСО
„С...” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София п.
к. 1407, район „Л...”, ж. к. „Л...”, ул. „К...” № 1А, представлявано от В... П...
П... – Управител, направените разноски по делото в размер на 420.00,-лв. (четиристотин
и двадесет лева).
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, АСО „С...” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София п. к. 1407, район „Л...”, ж. к. „Л...”,
ул. „К...” № 1А, представлявано от В... П... П... – Управител, да заплати на
Районен съд Пирдоп направените разноски от бюджетните средства в размер на
200.00,-лв. (двеста лева) и държавна такса в размер на 50.00,-лв. (петдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Софийски окръжен съд на РБ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: