№ 634
гр. Варна, 15.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500294 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. АНГ. Н. от гр. Варна срещу Определение №
901/25.01.2022 год., постановено по гр. дело 20223110100655 по описа на РС-Варна за 2022
год., с което е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, производството по цитираното
гражданско дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно. Жалбоподателят
счита, че предявеният от него против Административен съд – Варна иск по чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД е допустим. Навежда, че обстоятелството, че съдията от Административен съд – Варна,
постановил акта, от мотивите към който акт настоящият частен жалбоподател (ищец по
осъдителния иск) твърди да е претърпял и да продължава да търпи неимуществени вреди, се
ползва с функционален имунитет съгласно чл. 132 от Конституцията на РБългария, не
изключва отговорността за вреди на съда, в който съдията правораздава – в случая на
Административен съд – Варна, в качеството му на възложител на работата по смисъла на чл.
49 ЗЗД.
Отправено е искане за отмяна на определението и за връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт (определение с преграждащ развитието на производството характер), поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна като
съображенията за това са следните:
Производството по гр. дело № 20223110100655 по описа на РС-Варна за 2022 год. е
образувано по предявен от Н. АНГ. Н. от гр. Варна срещу Административен съд – Варна иск
по чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата от 5001
лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, тревога, безпокойство и психични страдания, причинени от противоправните
действия на съдия Марияна Бахчеван, осъществени чрез изложените от нея мотиви в
Определение № 2671/14.12.2020 год. по адм. дело № 2716/2020 г. по описа на
Административен съд – Варна, в които мотиви съдията е приел, че ищецът Н. Ангелов е със
1
силно влошено поведение, силно влошена възможност за преценка и силно влошена
адаптивност, при липсата, според ищеца, на каквито и да било доказателства в тази насока.
Счита, че за причинените му от описаното поведение на съдията Марияна Бахчеван морални
вреди легитимиран да отговаря е съдът, в който тя правораздава – Администартивен съд –
Варна, в качеството му на възложител на работата, съобразно чл. 49 ЗЗД. Ищецът твърди, че
от 14.12.2020 г. – когато се е запознал с мотивите на определението по адм. дело №
2716/2020 г. по описа на АдмС – Варна – до настоящия момент е претърпял и продължава да
търпи и понастоящем неимуществени вреди – стрес, тревога, безпокойство и психични
страдания. В исковата молба твърдения за извършено от съдия М. Бахчеван престъпление по
служба, във връзка с постановеното от нея Определение № 2671/14.12.2020 год. по адм. дело
№ 2716/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, което да е установено с влязла в
сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, не се навеждани.
За да прекрати производството по делото, като образувано по недопустим иск,
първоинстанционният съд е приел, че твърдяното от ищеца увреждащо деяние се изразява в
изпълнението на вменени на съдията М. Бахчеван от АдмС-Варна служебни задължения и
постановяване на съдебен акт във връзка с осъществяваната от нея правораздавателна
дейност. Позовал се е на нормата на чл. 132 от Конституцията на РБългария, уреждаща
функционалния имунитет на магистратите, която норма изключва гражданската им
отговорност за вреди във връзка с постановените от тях актове. Прието е, че отговорността
по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата е гаранционно обезпечителна и самостоятелна, но
е функционално обусловена от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Поради това и когато
лицето, на което е възложена работата, не носи отговорност, ангажирането на гаранционно-
обезпечителната отговорност на възложителя в хипотезата на чл. 49 ЗДД е недопустимо.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 132 от Конституцията на РБългария при осъществяване на съдебната
власт прокурорите, съдиите и следователите не носят гражданска и наказателна отговорност
за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е
умишлено престъпление от общ характер.
Функционалният имунитет на магистратите, установен с разпоредбата на л. 132 КРБ,
е абсолютна процесуална пречка за допустимостта на иск за вреди, насочен срещу магистрат
в това му качество, освен ако извършеното не съставлява умишлено престъпление,
установено по предвидения в закона ред и начин – с влязла в сила присъда или с влязло в
сила решение по уважен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Т. е., в тези ищецът, който твърди, че е
увреден, не разполага с процесуално право на иск сгрещу магистрата.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е самостоятелна, но е функционално обусловена от
отговорността на причинителя по чл. 45 ЗЗД. В случая, след като съдия Марияна Бахчеван
не носи гражданска отговорност за постановяваните от нея актове, вкл. и за постановеното
Определение № 2671/14.12.2020 год. по адм. дело № 2716/2020 г. по описа на
Административен съд – Варна и не е пасивно процесуално легитимирана по иск по чл. 45
ЗЗД за вреди от постановения от нея акт, цитиран по – горе, това обуславя и извода, че е
налице процесуална пречка от категорията на абсолютните за процесуалната допустимост
на иск за обезщетение за вреди в хипотезата на чл. 49 ЗЗД срещу съда, в който тя изпълнява
служебните си задължения, в случая – Административен съд – Варна.
В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него –
неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. АНГ. Н. от гр. Варна срещу
Определение № 901/25.01.2022 год., постановено по гр. дело 20223110100655 по описа на
Рс-Варна за 2022 год., с което е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, производството по
цитираното гражданско дело, като образувано по процесуално недопустим иск.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на
РБългария, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му
на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3