№ 13119
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110139768 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 203902/17.07.2023 г., и молба, с която са
изменени с молба вх. № 247354/05.09.2023 г. на М. П. И., ЕГН . с адрес в гр. София, ж. к. . 1,
бл. 72, вх. 2, ет. 6, ап. 42, чрез адвокат А. Д., със съдебен адрес в гр. София, ул. „Хан
Омуртаг“ № 74, ет. 1, ап. 1, против „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Витоша“ 146, ет. 4, Бизнес център България, Сграда А, представлявано от . .,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ 146, ет. 4, Бизнес център
България, Сграда А, представлявано от ., с която са предявени пасивно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД за
осъждане на ответника .“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 166,61 лева, ведно
със законната лихва от 17.07.2023 г. до окончателно изплащане на вземането,
представляваща платена без основание по нищожен Договор за потребителски кредит
№ 2734398, както и за осъждане на ответника „.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в
размер на 3106,27 лева, ведно със законната лихва от 17.07.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, представляваща платено при начална липса на основание
възнаграждение по Договор за поръчителство.
В исковата молба се твърди, че на 01.03.2023 г. между ищцата и „.“ ЕАД, с ЕИК . е
сключен договор за потребителски кредит № 2734398, в съответствие със Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който са му
предоставени заемни средства в размер на 3000 лева, които следвало да бъдат върнати на 24
погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент - 19,62 % и ГПР – 21,48 %. Сочи, че в чл.
4 от договора било уговорено, че заемът следва да бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения: банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с одобрено от
кредитора юридически лице. В чл. 4, ал. 2 от договора било предвидено, че при
непредоставено в срок обезпечение, заявлението за получаване на кредит няма да бъде
одобрено в рамките на 24 часа, а ще бъде разгледано в 14-дневен срок от подаване на
заявлението. Сочи, че за обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит
ищцата се е видяла принудена да сключи и договор за предоставяне на поръчителство с "."
ЕООД, чийто собственик на капитала на дружеството е „.“ ЕАД. Твърди, че съобразно
Приложение № 1 към договора за поръчителство, раздел II, т. 1 възнаграждението на
1
поръчителя е в общ размер на 3106.27 лв., което се изплаща на вноски с различен размер за
срока на действие на договора за кредит, т.е. 24 месеца. Излага твърдения, че процесният
договор за кредит е сключен с потребител и спрямо него се прилагат разпоредбите на ЗПК,
като не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като не било посочено кои
точно разходи формират ГПР, на отделно основание в посочения размер на ГПР не било
включено възнаграждението на поръчителя, доколкото поръчителството било задължително
условие за предоставяне на кредита.
Ищцата счита, че процесния договор за кредит е недействителен, поради което на „.“
ЕАД била дължима само чистата главница по кредита в размер на 3 000 лева. Излага
твърдения, че е заплатила сумата в размер на 3166,61 лева в полза на ответното дружество,
поради което последният следва да бъде осъден да върне сумата в размер на 166,61 лева,
платена без основание. Относно договора за поръчителство излага подробни твърдения за
недействителността му, като посочва, че е заплатила възнаграждение за поръчителя в размер
на 3106,27 лева, която сума била платена при начална липса на основание. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът „.“ ЕАД в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на
процесния договор за кредит, както и заплатените от ищеца суми по него. Излага твърдения,
че процесния договор е действителен. Посочва, че при формиране на ГПР не следва да се
включва възнаграждението за поръчител, поради което се противопоставя на искането за
допускане на счетоводна експертиза, доколкото признава, че при включването му размерът
на ГПР ще надвиши петкратния размер на законната лихва. Моли съда да отхвърли иска и
да му присъди разноски.
Ответникът "." ЕООД депозира отговор на исковата молба , с който оспорва
предявения иск. Излага твърдения, че договорът за кредит е платен предсрочно, поради
което оспорва в негова полза да е изплатен пълния размер на дължимото възнаграждение, а
именно 3106,27 лева. Счита, че договорът за поръчителство е действителен и излага
подробни доводи в подкрепа на това. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представените писмени доказателства по делото се установява, че между ищеца и
ответника „.“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит № 2734398/01.03.2023 г.
за сумата от 3000 лв. със срок на договора 24 месеца, фиксиран годишен лихвен процент от
19.62 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 21.48 % и общ размер на всички плащания
от 3668.71 лв. В чл. 8 от Договора е отразено, че взетите при изчисляване на ГПР
допускания са посочени в Общите условия към договора. В чл. 3 от Договора е посочено, че
след подписване на настоящия договор от Кредитополучателя и при спазване на условията
т. III.3.1. от Общите условия, . одобрява Заявлението за Кредит на базата на извършена
проверка на кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в
Общите условия. В чл. 4, ал. 1 е заложено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова
гаранция, съгласно ОУ или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от кредитора ЮЛ в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението при горната хипотеза е 24 часа от предоставянето на обезпечението. В ал. 2 е
предвидено, че в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено
от кредитора, съответно договорът няма да породи действие между страните по него. В ал. 3
е уговорена хипотеза, при която кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение,
тогава срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на последното. Ако
заявлението не бъде одобрено в посочения срок, договорът не поражда действие между
2
страните по него.
Видовете обезпечение, които са приемат от „.“ ЕАД, са предвидени в § 17 – банкова
гаранция и поръчителство, предоставено от ЮЛ, одобрено от кредитора.
Между ищеца и ответника „.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от 01.03.2023 г., по който ответникът се е задъжил да сключи договор за
поръчителство с ответника „.“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит,
респективно по Договора за поръчителство. По договора за поръчителство „.“ ЕООД има
право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по него, като при изпълнение на
задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит, поръчителят има право
да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения
на потребителя по Договора за потребителски кредит, законната лихва върху платената от
поръчителя сума за периода от деня на плащането на задълженията на потребителя към „.“
ЕАД до възстановяване на заплатеното от поръчителя, както и разноските, които е направил,
след като е уведомил потребителя за постъпило от „.“ ЕАД искане за плащане.
Възнаграждението на поръчителя е уговорено в чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство и Приложение № 1 към него, в размер на 3106.27 лв., платимо на месечни
вноски с конкретен план за погасяване и краен падеж 20.03.2025 г.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че ищецът е заплатил за погасяване на
задълженията към двамата ответници сума в общ размер на 4150.35 лв., като вещото лице е
посочило конкретните дати, на които са извършени плащанията. С тези плащания са
погасени главница в размер на 3000 лв., договорна лихва в размер на 196.45 лв., лихва за
забава в размер на 0.41 лв., разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания в
размер на 15 лв., неразпределена сума от 47.23 лв. Действителният размер на годишния
процент на разходите по договора за потребителския кредит при включване на
възнаграждението на поръчителя и всички останали разходи по кредита, при спазвайки
изискванията на Закона за потребителския кредит, възлиза на 147.86 %.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че между ищеца и
ответника „.“ ЕАД е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.
9 и сл. от ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит,
както и Закон за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория
длъжници - потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Процесният договор попада в
обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го
обвързват. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за
усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
3
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихви и другите разходи.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В
конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, свързани с
осигуряване на обезпечение на договора за кредит чрез сключване на договор за
поръчителство с дружество, одобрено от кредитора.
При изложеното, Съдът счита, че разходите по Договора за поръчителство, сключен с
ответника „.“ ЕООД, се явяват разходи, свързани с договора за кредит, доколкото в самия
договор за кредит е предвиден различен срок за разглеждане на заявлението за предоставяне
на кредит в случай, че кредитоискателят е посочил, че ще предостави обезпечение на
кредита и в случай, че избере да иска кредита без предоставяне на обезпечение. Доколкото
обаче възнаграждението по Договора за обезпечение, сключен с трето лице за Договора за
потребителски кредит, не е известно на кредитора към момента на сключване на договора за
кредит, същият няма задължението да го включи като компонента при изчислението на
годишния процент на разход по Договора за потребителски кредит. Да се приеме обратното,
би означавало да се възложи на кредитора да включва разходи към трето за договора между
страните лице в годишния процент на разхода без третото лице за договора да има
задължение да предостави такава информация на кредитора. Една от предпоставките да се
включи един разход в понятието общ разход с легално определение, дадено в § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, е той да е бил известен на кредитора към момента на сключване на договора за
кредит. В настоящия случай, не е установено, че ответникът „.“ ЕАД е имал знание за
размера на възнаграждението, дължимо към ответника „.“ ЕООД по Договора за
поръчителство, доколкото се касае за отделни юридически лица и субекти на правото,
независимо от твърдението на ищеца, че двете са свързани лица. Ето защо, съдът приема, че
ответникът „.“ ЕАД не е бил длъжен да включи разхода за поръчителство, предоставено като
обезпечение по договора за кредит, в размера на годишния процент на разходите по
договора за потребителски кредит, поради което и не се установява размер на ГПР, който да
е незаконосъобразен, респективно нищожност на клауза по договора или на самия договор
като цяло.
Предвид това, че договорът за потребителски кредит не е нищожен, нито съдържа
нищожни клаузи, не се установява неоснователно разместване на блага от патримониума на
ищеца към този на ответника-кредитор „.“ ЕАД. Неоснователен е доводът на ищеца, че е
налице нищожност на договора, тъй като не е посочено кои са компонентите на ГПР. В
самия договор между страните е посочено, че как се формира ГПР е уредено в Общите
условия към него, които кредитополучателят е декларирал с подписване на договора между
страните, че е получил. Договорът се явява валиден, не са налице и нищожни клаузи, а
предоставянето на обезпечение не е условие по договора за предоставяне на искания кредит,
а обуславя единствено срока, в който искането на кредитоискателя би било разгледано. Този
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска срещу „.“ ЕООД: Безспорно е в отношенията между страните,
че същите са сключили Договор за поръчителство, който е във връзка с Договора за
потребителски кредит, сключен между ищеца и „.“ ЕАД. С този договор поръчителят „.“
ЕООД е поел риска от неизпълнение на главния длъжник – кредитополучател по договора за
4
кредит и задължението да отговаря солидарно с последния пред кредитора „.“ ЕАД в цялост.
Определеното в Договора за поръчителство възнаграждение в полза на поръчителя „.“
ЕООД се явява такова за поемане на посочения риск и това плащане, независимо дали
кредитополучателят е погасил кредита към кредитора по договора за кредит предсрочно, не
е без основание. Основанието за плащане на възнаграждение на поръчителя е именно
поемането на посечения риск и носенето на солидарна отговорност по договора за кредит
заедно с кредитополучателя. Съдът счита, че не е налице установено разместване на блага от
патримониума на ищеца към този на ответника „.“ ЕООД, което да е при начална липса на
основание, поради което и искът срещу „.“ ЕООД се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
При този изход на спора, само ответниците имат право на разноски. Ответникът „.“
ЕАД е направил искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв. Съдът счита, че предвид това, че страната е представлявана от юрисконсулт, същата има
право на такова възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Исканият размер е минимален, поради което съдът следва да го присъди.
Ответникът „.“ ЕООД е направил искане за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. Съдът счита, че предвид това, че страната е
представлявана от юрисконсулт, същата има право на такова възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Исканият размер е минимален, поради което съдът
следва да го присъди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените с искова молба вх. № 203902/17.07.2023 г., и молба, с
която са изменени с молба вх. № 247354/05.09.2023 г. на М. П. И., ЕГН . с адрес в гр. София,
ж. к. . 1, бл. 72, вх. 2, ет. 6, ап. 42, чрез адвокат А. Д., със съдебен адрес в гр. София, ул. „Хан
Омуртаг“ № 74, ет. 1, ап. 1, против „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Витоша“ 146, ет. 4, Бизнес център България, Сграда А , представлявано от . .,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ 146, ет. 4, Бизнес център
България, Сграда А, представлявано от ., пасивно субективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД за осъждане на ответника „.“ ЕАД да
заплати на ищеца сумата в размер на 166,61 лева, ведно със законната лихва от 17.07.2023 г.
до окончателно изплащане на вземането, представляваща платена без основание по
нищожен Договор за потребителски кредит № 2734398, както и за осъждане на ответника „.“
ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 3106,27 лева, ведно със законната лихва от
17.07.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща платено при начална
липса на основание възнаграждение по Договор за поръчителство, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН . с адрес в гр. София, ж. к. . 1, бл. 72, вх. 2, ет. 6, ап. 42 да
заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“
146, ет. 4, Бизнес център България, Сграда А, представлявано от Сокол Янков, сумата от 150
(сто и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН . с адрес в гр. София, ж. к. . 1, бл. 72, вх. 2, ет. 6, ап. 42 да
заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Витоша“ 146, ет. 4, Бизнес център България, Сграда А, представлявано от ., сумата от
150 (сто и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6