РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 29.03.2021 г. в състав:
Председател: Димитър Ковачев
Членове: Йоана Генжова
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 4271/ 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Д.з.“АД срещу Решение от 18.01.2018г., постановено по
гр. д. № 47918/2011г. по описа на Софийски районен съд, с което е уважен срещу
жалбоподателя, предявения от ЗК „Уника“АД иск по чл. 213 от КЗ /отм./ за сумата
от 378 лева – регресно вземане за изплатено обезщетение за имуществени вреди на
трето за делото лице по застраховка „Каско“.
В жалбата се
правят оплаквания за неправилност на решението с доводи, че не е доказано да
има сключен от въззивника договор за
застраховка „ГО на автомобилистите“ за посоченото в исковата молба МПС, което
било с номер *****, а въззивника не бил сключвал застраховка за това МПС, а за
друго с номер, в който предпоследния символ на номера е буква „М“, а не буква
„Н“.
Отделно сочи недоказаност на механизма на ПТП с
твърдения, че и двамата водачи са паркирали едновременно и застрахования при
него водач е бил отдясно и е с предимство, при което нарушение било извършено
от лицето, застраховано по „Каско“ при ищеца, а не от водача на л.а „Пежо
боксер“. Затова и не била доказана противоправност.
Не било посочено от СРС кои правила за движение е
нарушил водача на л.а. „Пежо“.
Прави оплакване за процесуални нарушения- не било разгледано
направено от него възражение за прихващане, което било доказано.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло,
както и разноските по делото.
СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Правилно СРС е отказал да разгледа възражението за
прихващане. То е преклудирано, като направено извън срока по чл. 131 ГПК.
Препис от всички книжа по делото са връчени на ответника въззивник в ОСЗ на
28.03.2014г. )надлежно отразено в протокола) и е даден едномесечен срок от
същата дата за отговор на исковата молба. Този срок изтича на 28.04.2014г. –
Понеделник присъствен ден. Възражението за прихващане е направено с молба
изпратена по куриер, като е приета пратката от куриера на 30.04.3014- след
срока по чл. 131 ГПК. Ето защо възражението е преклудирано и правилно не е
разгледано по същество, като е без значение за допустимостта му дали съдът е
събирал доказателства във връзка с това възражение. Направените в молби по
настоящото дело твърдения, че книжата по делото не са връчени на 28.03.2014г.
както е посочено в протокола от съдебното заседание от тази дата са
преклудирани, като заявени след срока за обжалване на решението.
От събраните по делото писмени доказателства, а именно
двустранен протокол за ПТП, в който е описан номер на полица по застраховка ГО
и е посочено, че тя е при ответника, както и е описан застрахования автомобил;
от представения от самия ответник още преди да бъде конституиран като такъв
екземпляр от тази полица, в който е описан и автомобила и чия собственост е и
от показанията на разпитания по делегация водач на застрахования по „каско“
автомобил се налага извод, че възражението на ответника, че описания в исковата
молба автомобил не е застрахован при него е неоснователен. С допълнителна молба
ищецът е уточнил, че номера на автомобила е С3873МР. Описанието в протокола за ПТП и това в представената
полица съвпада, като марка и модел на МПС и адрес (кв. Ботунец). Свидетеля е
посочил, че се касае за товарен автомобил на фирма за хлебни изделия, а видно
от полицата собственик на л.а. „Пежо“ е „Хлебни изделия- Ботунец“. Преценени в
съвкупност тези доказателства водят до извод, че именно застрахования при
ответника автомобил е участвал в процесното ПТП.
Твърденията за механизма на ПТП, а именно, че ПТП
настъпило докато двамата водачи едновременно паркирали, са нови твърдения и не
подлежат на разглеждане от въззивния съд. Такива възражения няма в отговора на
исковата молба, където е направено само общо оспорване, че липсва вина на
водача на л.а. „Пежо“ и че поведението на другия водач било противоправно, като
конкретни фактически твърдения въз основа на които се прави този извод няма и
не може за пръв път да се правят такива във въззивното дело. Освен това не е
оспорено по делото представеното уведомление за щета от водача на застрахования
при ищеца автомобил, в което е посочено, че само л.а. „Пежо“ е правил маневра „паркиране“.
Всеки водач който извършва каквато и да било маневра е длъжен да се убеди, че
няма да застраши други автомобили. Това следва от общото правило на чл. 25 от ЗДвП и чл. 77 от правилника за прилагане на закона за движение по пътищата.
От САвТЕ се доказва причинна връзка между ПТП и
вредите. Заключението кореспондира и на показанията на свидетеля Б.А., както и
протокола за ПТП и липсват доказателства, които да го опровергават.
По делото е доказано и плащането на застрахователно
обезщетение, а и не е оспорено.
Предвид гореизложеното претенцията се явява
основателна и правилно е била уважена от СРС в размера на действителната
стойност на ремонта, установена от експертизата.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемия – ищец.
Същият претендира адвокатски хонорар в размер на
360,00 лева с ДДС, реално заплатени видно от платежното нареждане на л. 49 от въззивното дело. Съдът
констатира, че това е минималния размер на адвокатския хонорар съгласно Наредба
1/2004г. на Висш адвокатски съвет и не следва да се разглежда възражението за
прекомерност на хонорара, направено от въззивника като евентуално- ако размера
е над минималния.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.01.2018г., постановено по гр. д. № 47918/2011г.
по описа на Софийски районен съд в
обжалваната част.
В отхвърлителната си част решението като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД с ЕИК **** да заплати на ЗК „Уника“АД гр. София с ЕИК ***** разноски за въззивна
инстанция в размер на 360,00 лева- адвокатски хонорар с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване
Председател : Членове : 1. 2.