Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 5

Сливен, 14.02.2020 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети януари  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………С. В.…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело №45  по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.

Ищецът Н.Й.И. твърди в исковата си молба, че на 26.04.2018 год. около 18.40 часа, на път SLV 3089 километър, л.а. „Рено Лагуна” с рег. № СН **** КК, управляван от б.д.и. се движел в посока от с. Злати войвода към с. Ковачите. В същото време в обратна посока, в дясната лента за движение, преди навлизане в селото се движили една след друга две каруци. В първата каруца управлявана от Т.М.А. се возили четирима възрастни и едно дето, като водачът на л.а. „Рено Лагуна” навлязъл в насрещната лента за движение, където настъпил удар с управляваната от Т.А. каруца. Твърди, че той се возил като пътник отзад в лявата част на каруцата и при удара с автомобила водачът на каруцата Т., седящия до него пътник и той самия, изпаднали от нея и се озовали под автомобила, като първите двама били по-назад от него, а той самият по-напред под двигателя. Твърди, че вследствие на това ПТП получил сериозни телесни увреждания в областта на таза, корема и изгаряния при съприкосновение с нагорещените части на автомобила, които били констатирани при приемането му в Хирургично отделение МБАЛ „Д-р Иван Селимински” Сливен. При извършени рентгенови и КАТ изследвания било установено, че е получил травматично разкъсване на тънките черва и остър дифузен перитонит, реактивен апендицит, като по този повод на 10.05. му била извършена спешна оперативна интервенция. При нея били отстранени около 30 см. от тънките черва и създадена илеостома - изкуствен отвор между част от тънкото черво и повърхността на кожата. Установени били и други увреждания в областта на таза, раздалечаване на двете срамни кости, както и тежки изгаряния в областта на гърба и десните горни и долни крайници. Впоследствие при повторен КАТ било установено и счупване на шесто ляво ребро. Твърди, че в болницата престоял 26 дни, след което бил изписан, като още изпитвал болки в областта на таза, което ограничавало и движенията му. Вследствие на изгарянето се образувал тежък келоид в областта на малкия пръст с част от дланта, поради което този му пръст бил обездвижен. Твърди, че вследствие на получените изброени увреждания търпи неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болки, страдания от травмите по време на лечението и възстановителния период. Твърди, че вследствие на описаното претърпял и силен стрес, безпокойство, и психически, и физически дискомфорт и неудобство. Нарушено било нормалното му ежедневие и около месец бил обездвижен на легло с чужда помощ. Затруднения му създавала и илеостомата, която изисквала специални хигиенни грижи и диетичен режим. Твърди, че гражданската отговорност на лицето причинило ПТП - Божидар Инзов била застрахована при ответника с валидна застрахователна полица за периода от 31.12.2017 год. до 16.07.2018 год., като предявил претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която било образувана щета от 30.07.2018 год., но ответникът отказал да изплати обезщетение, като възразил, че липсва деликт. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му запати сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, подробно описани по-горе вследствие на получени при ПТП от 26.04.2018 год. телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отказа на застрахователя 30.07.2018 год. до окончателното изплащане.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че липсват доказателства за механизма на осъществяване на процесното ПТП и че не се касае за ПТП, като излага съображения във връзка с това. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е претърпял и търпи неимуществени вреди вследствие на процесното събитие, оспорва техния интензитет и продължителност. Твърди, че ищецът не е получил описаните травматични увреждания и че същите са получени в последствие и по други причини. Оспорва отговорността си за репариране на неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, оспорва размера на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен изцяло.

Ищцовата страна претендира заплащане на разноски.

Ответната страна претендира заплащане на разноски.

          Страните са депозирали допълнителни искова молба и допълнителен отговор на ИМ, в които поддържат твърденията и възраженията си, като излагат допълнителни съображения по тях.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва иска изцяло. Моли в случай че заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е над законовия минимум, то да бъде намалено.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 26.04.2018г., около 18.40 часа, на път SLV 3089, км.2 в посока от с. Злати войвода към с. Ковачите, община Сливен се движил лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № СН **** КК, управляван от водача б.д.и.. Съгласно данните от огледния протокол и ДП 528/18 на РУ на МВР –Сливен, проучени от вещото лица инж. У.,  произшествието е настъпило в зоната на прав участък от пътя, равен, без дупки и неравности. Платното за движение било с две ленти, по една във всяка посока, с разделителна прекъсната линия между тях. Платното за движение било ограничено от утъпкани чакълести банкети, затревени. Лентите за движение били с ширина 3,5 м. всяка една от тях. Пътната маркировка била само между лентите за движение и тя е прекъсната разделителна линия. На мястото на ПТП не са намерени пътни знаци, отнасящи се до обхвата на произшествието. В обхвата на произшествието не са намерени и пешеходни пътеки.

Произшествието е настъпило в условията на смрачаване, при ясно време, нормална видимост, суха пътна настилка. Спрямо посоката на движение на автомобила Рено не е имало движение на други превозни средства.

В насрещната пътна лента се е движила каруца, теглена от кон, в която е пътувал ищеца Н.Й.И.. Каруцата била управлявана от друго лице. В посоката на движение на каруцата се е движила още една каруца, която е била изпреварена от тази, в която се возил ищеца. Водачът на процесната каруца е използвал технически неправилно лявата част на дясната лента, като е имал техническата възможност да се движи максимално вдясно на платното за движение. Според вещото лице, възможно е левите колела на каруцата да са били върху или в близост до разделителната линия на лентите за движение.

Видно от заключението на вещото лице изготвило авто-техническата експертиза, каруцата се е движила със скорост 36 км. В час. Тя е изпреварила другата каруца, като се е прибрала в своята лента за движение. В този момент е се е скъсала връзката между каруцата и животното – връзката между оковете и впрегнатия кон и каруцата се е разпрегнала. Движението на каруцата станало без теглителна насочваща сила от животинска тяга или е налице разкъсване на връзката с управлението.

При огледа на каруцата е открито разкъсване на връзката между теглещото животно и оковете, като при падането на оковете върху терена същите задират. Свидетелство за наличие на такова задиране са описаните в протокола за оглед протривни задирни следи с бял оттенък. Това определя триене на метална остра повърхност върху терена и направление на движение на каруцата от средната част на платното към десния за водача на автомобила банкет. Началото на първата следа е на 30 м. след мерната линия и на 3,2 м. от дясната граница, като след нея следват още две. Следите водят към десния банкет и направлението на крайното положение на покой на каруцата.

Следователно, според вещото лице, каруцата е преминала пред автомобила, пресичайки коридора му на движение, като направлението е от средната част на платното и под дъгообразна форма, показана на мащабната скица. Крайното й положение на покой е запазено и определя траекторията на движение на каруцата при напускане на платното. В зоната на прехода от платното към десния банкет е налице изпадане на част от возещите се от каруцата, включително и ищеца. Удар между каруцата и лекия автомобил не е настъпил в нито един момент. Настъпил е удар между автомобила и телата на падналите от каруцата, които са били едно след друго, като ищецът Н.И. е бил трето тяло, като автомобилът с бронята си е избутал трите тела към крайното си положение на покой, като тялото на ищеца е  било избутано от другите две тела.

Според експертизата, неоспорена от страните, скоростта на движение на автомобила „Рено Лагуна“ при удара с падналите тела е била 72 км/ч.  Опасната зона за спиране на автомобила при скорост от около 72 км/ч, е около 57 м. Разрешената скорост за движение по конкретния участък е 90 км/ч. Скоростта на движение на автомобила е била по-малка от максимално разрешената за участъка. Освен това, видимостта в зоната на ПТП е била достатъчно голяма, без наличие на препятствия. Опасната зона за спиране е била около 57 м., която е значително по-малка от видимостта. Водачът е контролирал непрекъснато автомобила, като е реагирал на опасността технически правилно чрез задействане на спирачната уредба, следователно водачът на автомобила се е движил с технически съобразена скорост спрямо видимостта, релефа на местността и характера на пътната настилка.

Не са налице обективни данни, кога двете каруци са били една до друга, но обективно е положението на каруцата към момента на разкъсване на връзките. Към този момент, тя е била в собствената лента за движение.

Към момента на пресичане на разделителната линия от каруцата, водачът не е имал техническата възможност да спре преди мястото на първия удар, с тялото на първия човек. Реално той възприема малко по- рано опасността, преди каруцата да пресече разделителната линия и реагира със спиране. От центробежната сила, телата изхвърчат от каруцата  и са на съществено разстояние преди каруцата. Водачът  възприема опасността непосредствено след разкъсване на кинематичната връзка, като водачът  е реагирал своевременно спрямо този момент със спирачната система. Технически правилно е, според заключението на вещото лице, водачът да предприеме спиране, при възприемане на опасност, със запазване движението в собствената лента, което е сторил и е установено обективно от следите на автомобила. Водачът на автомобила е възприел опасността от удар на разстояние от около 43 м. от мястото на първия удар т.е. в опасната зона за спиране, която е била 57м.

При така установеното движение на каруцата, след разкъсване на връзката, телата на част от возещите се в нея са изпаднали в зоната непосредствено преди пресичане на коридора на движение на автомобила. След изпадането им те са попаднали в опасната зона за спиране на автомобила. В случай, че те са останали върху каруцата при същата нейна траектория на движение не би настъпило ПТП. Водачът на автомобила е реагирал на опасността след разделяне на каруцата от коня и е забавил движението си до мястото на удара с първия пострадал. В случай, че не е настъпило разкъсване на връзката между коня и каруцата двете превозни средства биха се разминали без удар с телата, а возещите се в каруцата биха запазили своето устойчиво поведение върху каруцата без да изпаднат от нея.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил в резултат на травмата следните увреждания: контузия в областта на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилна област с дължина около 5 см; контузия на гръдния кош с изразена болезненост на гърба и предимно в дясната му половина, обширни охлузвания на кожата в дясната половина на гърба; непълно счупване на VI-o ребро в дясна гръдна половина, без данни за хемо-пневмоторакс (наличие на свободни кръв и/или въздух в гръдната кухина); закрита травма в коремната област с изразена болезненост в областта на епигастриума, довела на по-късен етап до руптура (разкъсване) на стената на тънкото черво, с развитието на дифузен фибринозно-гноен перитонит (остро гнойно възпаление на коремницита), наложило извършването на оперативна интервенция е отстраняване на 30 см от тънкото черво, което е било девитализирано в мястото на увреждането и извеждането на анус претер (изкуствен отвор на предни коремни стени за който се пришива приводящия крий на червото) на предна коремна стена; контузия в областта на таза с клинични и рентгенологични данни засимфизиолиза (разкъсване на лонното съчленение между двете срамни кости и тяхното раздалечаване) с изразена палпаторна (при натиск е пръсти в областта на симфизата) и функционална (при движение на долните крайници) болезненост, както и контузия в областта на лявата тазобедрена става. Описаните увреждания се намират в причинно-следствена връзка с удара на 26.04.2018г. Различните увреждания, които е получил ищецът са отзвучавали за различен период от време, в зависимост от тяхната тежест. Обширните дълбоки охлузвания на кожата по тялото и крайниците са били съпроводени с болезненост за период не по-малък от 1-1,5-2 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Увреждането на тазовия пръстен е наложило спазването на постелен режим за около месец, след което е започнало постепенно натоварване и раздвижване.

Било е прилагано и антибиотично лечение, противовъзпалително, обезболяващи медикаменти, противооточни и др. Усложнението на коремната травма, изразяващо се в руптура на стената на тънкото черво е наложило извършването на оперативно лечение с отстраняване на засегнатия травмират сегмент от тънкото черво.

Към настоящия момент ищецът се е възстановил напълно от някои от получените увреждания - това на тазовия пръстен. Ищецът се придвижва самостоятелно, без накуцване и без използване на помощни средства.

Увреждането в областта на пети пръст и дланта на дясната ръка се състои в тежки контрактури и изменения, които не могат да се възстановят самостоятелно и спонтанно, а и след извършване на оперативно лечение вероятността за пълно възстановяване е малка.

В резултат на руптурата на тънкочревната стена на ищецът е била извършена оперативна интервенция с извеждането на отвор в дясната половина на предна коремна стена. Това означава, че му предстои повторна оперативна интервенция за възстановяване на нормалния чревен пасаж.

Според вещото лице д-р С., в медицинските документи, издадени на името на ищеца с дата 26.04.2018 г. не се откриват данни за твърдените - счупване на шесто ребро в лява гръдна половина, както и на изгаряния по тялото и крайниците на ищеца.

От хронологията на медицинската документация по делото, според вещото лице, може да се направи заключението, че травматичната руптура на тънко черво е настъпила като резултат на получената от ищеца коремна травма, описана още в първите медицински документи. Перитонитът и реактивния апендицит са последици от тънкочревната руптура и са резултат от развилия се възпалителен процес в коремната кухина.

Според свидетелските показания на свид. М., съпруга на ищеца той е прекарал около месец на лечение в болницата, а после е бил на легло в дома си около месеци половина, през който тя се е грижила за него, тъй като той не е можел да се самообслужва. След това ходил с бастун около месец и половина. В момента се движи нормално. От операцията на червата не се е възстановил и заради нея имал силни болки. Докато тя се грижила за него на легло, за осемте им деца се грижила майката на ищеца. Пръстът на ръката му, който бил изгорен не може да движи и в момента.

Не се спори между страните, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № СН **** КК със срок на действие 31.12.2017г. до 16.07.2018г.  и това обстоятелство е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказван с доклада по делото.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и назначените експертизи. Страните не са оспорили заключението на вещите лица. По делото беше изискано за прилагане ДП 524/18 на ОД на МВР –Сливен, но същото не може да бъде приложено поради висящност на производството. Вещото лице инж. У. се е запознал с писмените доказателства, приложени по ДП, които са му били необходими за изготвянето на експертизата. Съдът кредитира свидетелските показания на свид. М. отчасти, макар и да е съпруга на ищеца, тъй като те не си противоречат със събраните писмени доказателства и експертизата. Съдът не кредитира показанията й относно наличието на изгаряния по тялото на ищеца, тъй като други доказателства за такова увреждане липсват.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ. Същият е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като предяви застрахователна претенция.

Събраха се доказателства, че такава претенция е предявена и заведена щета № ********** при ответника. Обезщетение е отказано с мотив, че не е извършен деликт от застрахования в дружеството водач.

За да бъде присъдено обезщетение на увреденото лице следва да се докаже, че с поведението си застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е причинил вреди на ищеца, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят. Вредата следва да бъде причинена от деликт с всички  елементи от неговия фактически състав: деяние, противоправност , вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя. Липсва противоправност на деянието -  нарушение на императивни  разпоредби на ЗДвП или друг нормативен акт. В конкретния случай, ищецът твърди, че  застрахования е нарушил  разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП: водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съобразно разпределената с доклада доказателствена тежест ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдяното от него нарушение на нормативна разпоредба от застрахования. За доказване на твърдението си за наличие на противоправно поведение, ищецът е поискал назначаването на съдебно-автотехническа експертиза и е представен констативни протокол за ПТП. Ищецът не е посочил други доказателства, от които да се установи предхождащата събитието ситуация и наличието на опасност, която да възприеме застрахования и да реагира със спиране. От представените доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че е налице хипотезата на чл. 20 ал.2 пр. последно от ЗДвП, а именно че е следвало да спре тъй като е могъл да установи възникнала опасност за движението.

От заключението на експертизата се установява, че водачът на лекия автомобил е карал със съобразена с конкретните условия скорост. Същата е била доста под максимално разрешената. Наличието на опасност за по см. на чл. 20 ал.2 от ЗДвП е възникнала едва след скъсването на връзките, които са свързвали каруцата с животното което я тегли  и спрямо този момент водачът е реагирал своевременно и адекватно, като е предприел спиране веднага след забелязване на опасността.  Наличието на две каруци, които се движат в собствената си лента за движение на може да бъде преценено като такава опасност, която да налага предприемане на спиране.

В подкрепа на извода, че водачът се е движил със съобразена скорост и е реагирал адекватно на възникналата опасност е и обстоятелството, че каруцата и лекия автомобил не са се ударили в нито един момент, каруцата е преминала пред автомобила, като водача е задействал спирачната уредба и съприкосновение между двете не е настъпило. Ударът с тялото на ищеца се дължи на това, че от инерционните сили то е излетяло много напред пред каруцата (като има данни че пострадалия е бил прав в нея) и в този смисъл удара с колата е случаен и не може да бъде предвиден от шофьора.

Макар и това да не е относимо към предмета на доказване, съдът намира, че вина за настъпилото ПТП има лицето, което е управлявало каруцата, като същата не е спазила правилата за движение на този вид пътно превозно средство: чл. 15 ал. 1 от ЗДвП - на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение; движил се е със скорост, която не е съобразена с вида на превозното средство, което управлява.

Съобразно горното и след като се установи, че застрахования не е бил виновен за настъпилото ПТП не са налице условията да се ангажира неговата отговорност, респективно отговорността на застрахователя, която е функция от отговорността на застрахования.

Не е налице и никоя от хипотезите за ангажиране на безвиновната отговорност на застрахования по чл. 493 ал.2 т. 3 до 7 от КЗ.

Безспорно на ищеца са причинени неимуществени вреди от причинените му телесни увреждания от удара между него и автомобила, но те не следва да се възмездяват от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на авотомобилистите“ на водача, тъй като отговорността на последния не е ангажирана поради липса на деликт и негово виновно поведение.

С оглед изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на производството на ответника следва да се заплатят направените разноски в пълен размер – 4 716 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС и 600 лв. за експертизи.

 Ищецът е бил освободен от внасянето на държавна такса и  поради неоснователността на иска тя не следва да се внася от ответника.

На пълномощника на ищеца не се дължи възнаграждение от ответната страна по реда на чл. 38 от ЗА, поради неоснователността на иска.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Й.И. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***0, чрез адв. А.М. срещу Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,  бул. „ Д* Б*” № **, с адрес за призоваване и съобщения гр. Стара Загора, ул. „К* Г*“ № * ет.*, офис *, чрез адв. З.К.  иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за осъждането на ответник ада му заплати сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от непозволено увреждане – причинено пътно–транспортно произшествие на 26.04.2018г. от б.д.и., ведно със законната лихва за забава считано от 30.07.2018г. до окончателното изплащане  на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :