№ 1319
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110215267 по описа за 2021 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 15267 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя му ХХ срещу Наказателно постановление № 22-2100014/19.10.2021 г. издадено
от инж. ХХ – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на „ХХХ“
ЕООД, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда КТ/ вр. чл. 414, ал. 1 КТ, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е санкционираното
юридическо лице „ХХХ“ ЕООД, което в подадената жалба, релевира доводи за отмяната му.
Сочи се, че между дружеството и лицето Х е имало сключена спогодба за разсрочено
плащане на дължимото й трудово възнаграждение. Според дружеството, причина за
неизплащане на същото е наложен запор върху сметките на юридическото лице, който го е
поставил в невъзможност да изпълни задължението си. Навеждат се доводи за прекомерност
на размера на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят -
„ХХХ“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв. ХХХ от САК, която пледира за
отмяна на оспореното наказателно постановление. Алтернативно пледира да бъде намален
размерът на наложената спрямо дружеството, имуществена санкция.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – София, редовно призована,
се представлява от старши юрисконсулт ХХ, с пълномощно по делото. Същата пледира
съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
1
законосъобразно. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
На 11.04.2019 г., между „ХХХ“ ЕООД /в качеството му на работодател/ и ХХХХ /в
качеството й на работник/, бил сключен трудов договор № 201924А/11.04.2019 г. Съгласно
сключения договор, работодателят се задължавал да изплаща трудовото възнаграждение на
работника за положения от него труд, до 25 число на месеца, следващ текущия месец.
На 05.03.2021 г. със Заповед № 202102 трудовият договор между страните бил
прекратен, на основание чл. 326, ал. 1 КТ, въз основа на молба от 08.02.2021 г., постъпила от
Х. До 25.03.2021 г., работодателят не изплатил дължимото трудово възнаграждение за месец
февруари 2021 г., на лицето Х за положения от нея труд.
На 14.05.2021 г., между „ХХХ“ ЕООД и Х, била сключена спогодба, с която „ХХХ“
ЕООД се задължило да заплати на ХХХ неизплатените трудови възнаграждения за месеците
ноември, януари, февруари и март 2021 г., в общ размер на 2 933, 33 лв., на три вноски.
След получен сигнал, свидетелят Д. И. на длъжност главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда“ София, заедно със свои колеги, извършила проверка по документи за
спазване на трудовото законодателство спрямо „ХХХ“ ЕООД. В хода на проверката се
установило, че дружеството не е изпълнило задължението си за изплащане на трудовото
възнаграждение на Х, за месец февруари 2021, в срок до 25.03.2021 г. За извършената
проверка бил съставен Протокол № ПР 2128938/20.09.2021 г.
На 20.09.2021 г., свидетелят Д. И. съставила акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 22-2100014 срещу „ХХХ“ ЕООД за осъществено нарушение на чл.
128, т. 2 КТ, като представител на дружеството не се явил за съставянето му, въпреки
надлежно получена покана. След връчване на акта, постъпили писмени възражения.
На 19.10.2021 г., инж. ХХ – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София,
издал оспореното Наказателно постановление № 22-2100014, с което наложил на „ХХХ“
ЕООД, на основание чл. 414, ал. 1 КТ „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/
лева, за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел Д. И., както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – протокол за извършена
проверка № ПР2128938/20.09.2021 г., идентификационна карта, констативен протокол,
призовка, издадена на основание чл. 45, ал. 1 АПК, Заповед № 202102/05.03.2021 г., молба
от 08.02.2021 г., справка по чл. 62, ал. 5 КТ, трудов договор № 201924А/11.04.2019 г.,
длъжностна характеристика, ведомост за месец февруари 2021 г., спогодба от 14.05.2021 г.,
нотификация за запор, платежно нареждане, вносна бележка, Заповед № ЧР-1027/13.09.2017
г., длъжностна характеристика, Заповед № ЧР-977/21.08.2017 г., Заповед № З-
0058/11.02.2014 г. и други.
2
Съдът кредитира показанията на свид. Д. И., като логични и достоверни, от които се
извеждат факти, свързани с осъществената спрямо дружеството проверка по документи и
липсата на такива, които да удостоверят изплащане на дължимото за месец февруари 2021
г., трудово възнаграждение, на лицето Х.
Заявеното от свидетеля намира подкрепа и в приобщените писмени доказателства. От
трудов договор № 201924А/11.04.2019 г., длъжностна характеристика, ведомост за месец
февруари 2021 г., се доказва наличието на възникнало задължение от страна на „ХХХ“
ЕООД за изплащане на трудово възнаграждение, насрещна страна по него, срок за
изпълнение, размер, както и бездействие от страна жалбоподателя.
Приложените заповеди, удостоверяват материалната и териториална компетентност
на контролните органи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
тя е частично основателна.
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги
инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН.
Двата основани за настоящото производство акта са издадени от компетентни органи,
АУАН е съставен от свид. Д. И. - на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция
„Инспекция по труда“, чиято компетентност се извежда от чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399, ал. 1 КТ
и Заповед № ЧР-1027/13.09.2017г., а НП е издадено от директор на Дирекция „Инспекция по
труда“, оправомощен със Заповед № З-0058/11.02.2014 г.
Същите са изготвени в предвидените от закона срокове по чл. 34 ЗАНН, в писмена
форма и съдържат минимално предвидените реквизити, уредени в разпоредбите на чл. 47 и
чл. 52 ЗАНН. Налице е съответствие между словесното описание на нарушението и неговата
правна /цифрова/ квалификация. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено са достатъчно точно и ясно посочени, изведени са всички елементи от обективна
страна на нарушението – основание за възникване на задължение от страна на дружеството-
жалбоподател, срок за изпълнение, дата на извършване на нарушението.
При липсата на допуснати процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила, то следва да бъде разгледан спорът по
същество.
Безспорно се доказа от събрания доказателствен материал, че от обективна страна
„ХХХ“ ЕООД, в качеството си на работодател, на 26.03.2021 г. е извършило нарушение на
3
чл. 128, т. 2 КТ, тъй като не е изплатило трудовото възнаграждение на ХХХХ за положения
от нея труд, дължимо за месец февруари 2021 г., до 25.03.2021 г., съгласно сключения между
страните трудов договор № 201924А/11.04.2019 г.
Обстоятелството, че е налице Спогодба между страните, сключена на 14.05.2021 г.,
не променя факта на извършено от страна на дружеството нарушение, доколкото към
момента на подписването й, дружеството, вече е било в нарушение на законовите
разпоредби и страните са се договорили за начина и срока на изплащане на дължимите от
страна на „ХХХ“ ЕООД суми. Нещо повече към момента на установяване на нарушението и
издаване на наказателното постановление, не са събрани доказателства, които да
удостоверят, че дружеството е изпълнило задълженията си.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1
КТ, която предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
На дружеството „ХХХ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.,
която обаче според настоящия съдебен състав е в прекомерен и непропорционален на
нарушението. Следва да бъде изтъкнато, че видно от събрания доказателствен материал,
дружеството е в затруднено финансово положение, въпреки това е предприело действия, с
които да изпълни задължението си, поради което и съдът намира, че размерът на наложената
спрямо дружеството-жалбоподател имуществена санкция, трябва да бъде намален в
предвидения в закона минимален размер от 1500 лв., и в тази връзка наказателното
постановление следва да бъде изменено.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ е неприложима в процесния случай, доколкото не
са налице предвидените кумулативно от законодателя предпоставки за прилагането й,
доколкото нарушението не е отстранено веднага след установяването му, а и от него са
произтекли вредни последици за работника Х.
С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, , поради което и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр.
чл. 27е от Наредбата за правната помощ, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна, юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 80 лв., тъй като е проведено едно открито съдебно заседание, а настоящият казус
не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2100014/19.10.2021 г., издадено от инж.
ХХ – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на „ХХХ“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда КТ/ във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.
128, т. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ от 3000 /три
хиляди/ лв. на „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ София сумата в размер на 80 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5