№ 20895
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110167308 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу В. Ц. Г. установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ, с искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3352.87 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи
в размер на 20 лева по щета № **************, по застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № ************, със срок на
валидност от 22.01.2017 г. до 21.01.2018 г. за ПТП, настъпило на 26.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 26.08.2021
г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 26.01.2017 г., по време на движение по главен път
I-4, км. 88+300, с посока от гр. Севлиево към гр. София е реализирано ПТП с
участието на МПС марка „Волво“, модел „ФХ 12420“ с рег. № ******* в
композиция с ремарке и МПС марка „БМВ“, модел „330XD“ с рег. № *****.
Причините за настъпването на ПТП било по вина на водача товарния
автомобил, на който се късат протекторите на гумите, като изпадат на
пътното платно и стават причина на ПТП с движещият се зад него лек
автомобил. Бил съставен протокол за ПТП. В исковата молба е посочено, че
за МПС марка „Волво“, модел „ФХ 12420“ с рег. № ******* към момента на
ПТП имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца. За
причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета №
**************. Посочва се, че било заплатено застрахователно обезщетение
на собственика на застрахователя по застраховка „Автокаско“ на увредения
автомобил марка „БМВ“, модел „330XD“ с рег. № ***** в размер на 3332.87
лв. Водачът на МПС марка „Волво“, модел „ФХ 12420“ с рег. № ******* на
основание чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ дължал по регресната претенция
1
заплатеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разходи в размер на 20 лв. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез особения си представител
е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен.
Оспорва се щетите по МПС марка „БМВ“, модел „330XD“ с рег. № ***** да
са в причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба, като моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен протокол за ПТП № 1648250 от 26.01.2017 г., от
който се установява, че на 26.01.2017 г. около 21.50 часа на път I-4 на км.
88+300 с посока на движение гр. София от гр. Севлиево, е настъпило пътно
транспортно произшествие между ППС с рег. № *******, марка „Волво“,
модел „ФХ12420“, управлявано от В. Ц. Г. и ППС с рег. № *****, марка
„БМВ“, модел „330XD“, управлявано от И. С. Ш.. В протокола е посочено, че
процесното ПТП било реализирано, тъй като ППС рег. № ******* при
възникнала повреда, разкъсване и отделяне на гума, като водачът не я
обезопасява, вследствие на което в гумата се удря ППС с рег. № *****. В
протокола изрично е направено отбелязване, че мястото е било посетено от
служители на МВР, направена е схема на ПТП, посочени са щетите по
автомобилите, както и че на В. Ц. Г. в качеството му на водач на МПС рег. №
*******, марка „Волво“, модел „ФХ12420“ е съставен акт.
По делото е представена полица по застраховка „Каско“ и „Злополука“
№ ******** от 05.07.2016 г. със срок на действие от 06.07.2016 г. до
05.07.2017 г., от която се установява, че МПС марка „БМВ“, модел „330XD“,
с рег. № ***** е било застраховано по посочената застраховка в ЗАД
„Армеец“. Представена е и застрахователната преписка на ЗАД „Армеец“ във
връзка с настъпилото застрахователно събитие, а именно реализираното ПТП,
като към нея е приложено уведомление-декларация за щета застраховка
„Каско на МПС“ от 31.01.2017 г., опис заключение по щета № ********* от
20.02.2017 г., опис на претенция по щета№ ********* от 14.06.2017 г.,
експертиза по претенция № ********* от 23.05.2017 г., калкулация на
разходи за ремонт, от 06.03.2017 г., възлагателно писмо от 09.03.2017 г.,
приемо-предавателен протокол от 06.06.2017 г. Представен е транспортен
лист за пътна помощ за автомобил с рег. № ***** на стойност 422.69 лв. с
ДДС. Представени са платежни нареждания от 20.06.2017 г. и 28.07.2017 г.,
съгласно което е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2895.18
лв.
С писмо с вх. № L-776 от 08.03.2018 г., ищецът е уведомен от ЗАД
„Армеец“, че във връзка с уреждане на взаимоотношения по претенции се
2
прихващат насрещни вземания, като в приложения списък приложение № 1 е
посочена и претенция № *********.
По делото е представена полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ № ************ от 18.01.2017 г. със срок на действие от
22.01.2017 г. до 21.01.2018 г., от която се установява, че МПС марка „Волво“,
модел „ФХ12420“, с рег. № ******* е било застраховано по посочената
застраховка в Фирма. Представена е и застрахователната преписка на Фирма
във връзка с извършеното погасяване, като към нея е приложено доклад по
щета № **************/1 от 24.10.2017 г., експертиза щета №
************** от 24.10.2017 г.
По делото е представено наказателно постановление № ****** от
13.02.2017 г., издадено от началник РУ Севлиево, ОДМВР Габрово, с което на
В. Ц. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл. 5, ал. т. 2 ЗДвП. На решението е направено отбелязване, че е било връчено
на 16.01.2018 г., като по делото няма данни същото да е било обжалвано.
Представен е и акт за установяване на административни нарушение № 45/17
от 26.01.2017 г., въз основа, на който е издадено наказателното
постановление.
Като свидетел по делото е разпитан И. С. Ш., който посочва, че през
зимата на 2017 г. е участвал в ПТП, което се случило около Велико Търново.
Твърди, че управлявал колата на свой приятел, която била марка „БМВ“ и в
тъмната част на денонощието не успял да види парче гума, което попаднало в
колата и счупило радиатора. Посочва, че парчето гума било голямо, намирало
се на пътното платно зад един завой и свидетелят не успял да го види в
резултат на което попаднало под колата. Посочва, че били извикали КАТ,
като полицаите намерили шофьора, който не бил на мястото на инцидента,
като бил на 2-3 км. на паркинг на бензиностанция. Твърди, че след като
дошли полицаите, отишли заедно с тях на паркинга на бензиностанция и там
полицаите видяха камиона и намерили шофьора. Свидетелят посочва, че
техният автомобил не е можел да се движи и на бензиностанцията изчакали
пътната помощ. По пътната настилка не е имало дупки.
По делото е приета и съдебно-автотехническа експертиза, която
настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следният:
на 26.01.2017 г. около 21.50 часа товарен автомобил „Волво“, модел
„ФХ12420“, с рег. № *******, се движел по Републикански път I-4, посока от
гр. София и към гр. Севлиево, и на км. 88+300, възниква повреда, разкъсване
и отделяне на гума, като водачът не я обезопасява, вследствие на което
настъпва ПТП с движещия се в посока от гр. Севлиево към гр. София, лек
автомобил „БМВ“, модел „330XD“, с рег. № *****. Вещото лице посочва, че
от техническа гледна точка можело да се направи извод, че причината за
настъпване на процесното ПТП е отделяне на гума, от товарен автомобил
„Волво“, модел „ФХ12420“, с рег. № *******, както и нейното
необезопасяване върху платното за движение, вследствие на което настъпва
ПТП с движещия се зад него автомобил. Съгласно заключението повредата на
3
товарния автомобил „Волво“, модел „ФХ12420“, с рег. № ******* се състояла
в отделяне на парче от гумата, преди да настъпи удар с лек автомобил „БМВ“,
модел „330XD“, с рег. № *****, като водачът на товарния автомобил е имал
техническа възможност да установи повредата на гумата, непосредствено
след нейното отделяне, тъй като това водило до вибрации на превозното
средство, неспецифичен шум и възможно отклонение от праволинейното
движение. Съгласно заключението щетите по както по лек автомобил „БМВ“,
модел „330XD“, с рег. № ***** се намирали в пряка причинно-следствен
връзка с механизма на процесното събитие. Вещото лице посочва, че
стойността необходима за възстановяване на лек „БМВ“, модел „330XD“, с
рег. № *****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
3074.59 лв.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 500,
ал. 1, т. 2 от КЗ е да докаже наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
деликвента, в срока на застрахователното покритие на което е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска; да е настъпило твърдяното
ПТП по вина на ответника, като причинените имуществени вреди по МПС
„БМВ“, модел „330XD“ с рег. № *****, които да са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП; ищецът да е заплатил твърдените суми на във
връзка с увредения автомобил МПС „БМВ“, модел „330XD“ с рег. № *****;
ответникът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по
време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство,
която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това, а с оглед възражението за
изтекла погасителна давност – и наличието на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че горепосочените предпоставки са налице.
В настоящото производство несъмнено се установи наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по
силата на което ищецът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица. Установи се също и че по време на действието на този
договор е настъпило предвидено в него застрахователно събитие - процесното
ПТП от 26.01.2017 г. Също така от застрахователна полица по застраховка
„Каско“ и „Злополука“ № ******** от 05.07.2016 г. е видно, че МПС марка
„БМВ“, модел „330XD“, с рег. № ***** е към датата на процесното ПТП е
било застраховано по посочената застраховка в ЗАД „Армеец“, по която
застраховка съгласно представената преписка е заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 3332.87 лв. с включени 15 лв. ликвидационни
разноски. Така посочената сума е била погасена от страна на ищеца
посредством прихващане, което е било извършено с писмо с вх. № L-776 от
08.03.2018 г.
За установява на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото
е представен протокол за ПТП № 1648250 от 26.01.2017 г., съгласно който
около 21.50 часа на път I-4 на км. 88+300 с посока на движение гр. София от
4
гр. Севлиево, е настъпило пътно транспортно произшествие между ППС с
рег. № *******, марка „Волво“, модел „ФХ12420“ и ППС с рег. № *****,
марка „БМВ“, модел „330XD“, като процесното ПТП било реализирано при
възникнала повреда, разкъсване и отделяне на гума, като водачът не я
обезопасил, вследствие на което в гумата се удря ППС с рег. № *****.
Протоколът за ПТП, съставен от служител на МВР в кръга на служебните му
задължения в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление на актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със
задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя и за извършените от
него и пред него действия - в този смисъл са решение № 85/28.05.2009 г. по т.
д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011
г. на ВКС, II ТО и решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013
г., I ТО. Следователно до доказване на противното съдът е обвързан от
удостоверените в протокола и извършените от длъжностното лице действия.
По делото е представено и наказателно постановление № ****** от
13.02.2017 г., с което на водачът на МПС рег. *******, марка „Волво“, модел
„ФХ12420“във връзка с процесния инцидент му е наложено административни
наказание глоба, което постановление е било връчено на 16.01.2018 г., като по
делото няма данни същото да е било обжалвано. Съгласно приетата по делото
и неоспорена от страните съдебно- автотехническа експертиза механизмът на
настъпване на процесното ПТП бил следният на 26.01.2017 г. около 21.50 часа
товарен автомобил „Волво“, модел „ФХ12420“, с рег. № *******, се движел
по Републикански път I-4, посока от гр. София и към гр. Севлиево, и на км.
88+300, възниква повреда, разкъсване и отделяне на гума, като водачът не я
обезопасява, вследствие на което настъпва ПТП с движещия се в посока от гр.
Севлиево към гр. София, лек автомобил „БМВ“, модел „330XD“, с рег. №
*****. В този смисъл са и показанията на свидетеля Ш., който посочва, че в
тъмната част на денонощието не успял да види голямо парче гума, което се
намирало на пътното платно зад един завой и попаднало под колата. Като
съгласно показанията на свидетеля шофьорът на камиона не бил на мястото
на инцидента, а се намирал на 2-3 км. на паркинг на бензиностанция, където
бил открит от органите на полицията. Като съобрази горното и при
преценката му наред с останалите събрани по делото доказателства, съдът
приема, че виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на
МПС рег. № *******, марка „Волво“, модел „ФХ12420“ застрахован при
ищеца, който управлявайки процесното МПС е спукал гума, като не е спрял и
не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда
в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, а е продължил своето движение, и процесното
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. В случая
са неоснователни твърденията на ответника, че веднага след инцидента бил
5
спрял, доколкото видно от показанията на свидетеля Ш. шофьорът на
камиона не се е намирал на мястото на инцидента, а на няколко километра
след мястото на настъпване на процесното ПТП, поради което се наложило
неговото издирване от органите на МВР.
Въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
заключението на неоспорената по делото САТЕ, се налага извод, че по делото
е установено, че процесното ПТП, е настъпило единствено в резултат на
виновното и противоправно поведение на водач на МПС марка „Волво“,
модел „ФХ12420“, рег. № ******* застрахован при ищеца, който не е спрял и
не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда
в моторното превозно средство, която е застрашила безопасността на
движението. От събраните по делото доказателства се установи и погасяване
от застрахователя на застрахователно обезщетение на застрахователя по
имуществената застраховка при когото е застраховано увреденото МПС с
БМВ“, модел „330XD“, с рег. № *****, като е била погасена сумата в размер
на 3332.87 лв. Съдът намира, че сумата от 20 лева, претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата
от ответника сума или дължимото от ответника обезщетение възлиза на
сумата в общ размер на 3352.87 лв., поради което предявеният иск следва да
бъде уважен в пълен размер.
С оглед основателността на претенцията на ищеца следва да бъде
разгледано наведеното с отговора на исковата молба възражение за давност.
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните суброгационни
искове на застрахователя и Гаранционния фонд съществува задължителна
практика, обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Този въпрос се разрешава
непротиворечиво и в постановени решения на ВКС - решение № 178 от
21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 173 от
30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 53 от
16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г., ТК, I ТО, решение № 2 от 02.02.2011 г. по
т. д. № 206/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 15 от 04.02.2011 г. по т. д.
№ 326/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 127 от 18.10.2019 г. по т. д. №
2835/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО и др. С посочената съдебна практика е
разяснено, че регресните суброгационни искове на застрахователя и
Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в
който застрахователят, съответно Гаранционният фонд, изплати
обезщетенията на правоимащите лица, а не от момента на настъпване на
застрахователното събитие. В случая погасяването е извършено на 08.03.2018
г., а исковата молба с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявена
на 09.03.2022 г., поради което няма погасени по давност вземания.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
6
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като на ищеца следва да се присъдят сумите от 67.10 лв.
държавна такса в исковото производство, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, 450 лв. депозит за вещо лице, 350 лв. депозит за особен
представител, 80 лв. депозит за свидетел, 67.10 лв. платена държавна такса в
заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Фирма, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление /административен адрес/ срещу В.
Ц. Г., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ, че В. Ц. Г. дължи на
Фирма, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
12589/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА В. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на „Фирма, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 1164.20 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7