МОТИВИ на Присъда № 97 от 21.06.2018г.
Постановена по НОХД № 1313 от 2018 година
по описа на Старозагорския Районен съд:
Обвинението против подсъдимата
М.А.Н., родена на ***
***, българка, български гражданин, с висше образование, безработна, неомъжена,
неосъждана, ЕГН **********, е за това, че:
На 22.03.2018
г., в гр. Стара Загора, без надлежно разрешително, държала високорисково наркотично
вещество – амфетамин, с нетно тегло 0,7303 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент амфетамин – 39,3 тегловни
процента, на стойност 21,90 лева - престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура–гр.Стара Загора в проведеното открито съдебно заседание поддържа
обвинението. Предлага на подсъдимата да се наложи наказание при условията на
чл.58а, ал.1 от НК, а именно „лишаване
от свобода” в размер на 8 месеца след редукцията, както и „глоба” в минималния размер.
Предлага по отношение лишаването от свобода да се приложи института на
условното осъждане, като се определи изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимата
се явява лично в съдебно заседание лично. Ангажира упълномощен защитник. Признава
изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, като поиска
разглеждането на делото при условията на чл.371, т.2 от НПК. Моли, съдът да я
освободи от наказателна отговорност и да й наложи административно наказание-
глоба.
Защитникът
поддържа искането на подсъдимата за разглеждане на делото по посочената
диференцирана съдебна процедура, по реда на Глава 27-ма от НПК, като пледира за
преквалифициране на деянието като маловажен случай, по смисъла на чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, респективно при наличие предпоставките на чл.78а от НК подзащитната му да бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. Представя писмени доказателства относно заплащането
на две предходно наложени глоби, всяка от които в размер на 1000 лева, по реда
на чл.78а от НК, с оглед на което счита, че институтът следва да бъде приложен
отново.
От събраните в хода на наказателното
производство доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата
М.А.Н. за нуждите на настоящото производство се счита неосъждана,
тъй като не й е налагана санкция, съгласно чл.37 от НК.
Действително,
от представените по делото платежни документи става ясно, че и двете
административни наказания –глоби, всяка от които в размер на 1000 лева,
наложени по реда на чл.78а от НК са платени. Както се установява и от
свидетелството за съдимост на лицето, по АНД № 767 от 2012г. по описа на
РС-Стара Загора, глобата била наложена за деяние по чл.354а, ал.5, вр. ал.3,
т.1 от НК, извършено на 13.03.2012г., като глобата била платена на 02.07.2012г.
След това, на 09.06.2014г. отново осъществила състав на същото престъпление-
държане на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешение, в
маловажен случай, като отново била наказана по реда на чл.78а от НК, с влязъл в
сила на 30.08.2014г. съдебен акт, а глобата била платена на 19.06.2015г.
На 22.03.2018г. служителите на 01 РУМВР–Стара Загора извършвали проверки
за лица, употребяващи наркотични вещества, като били в района на заведение
„Бизар“, находящо се в гр. Стара Загора. Полицейските служители разполагали с
оперативна информация, че подсъдимата М.Н. държи наркотични вещества.
На
22.03.2018г. подсъдимата Н. била в заведение „Бизар“, находящо се в град Стара
Загора, където работила като барман. Н. държала за себе си, без да има за това
надлежно разрешително, високорисково наркотично вещество – амфетамин, който
била закупила от непознато за нея лице, за сумата от 20,00 лева. Наркотичното
вещество било в найлоново топче /опаковано със зелен найлон с диаметър около 2 см./. Високорисковото
наркотично вещество /амфетаминът/ обвиняемата държала за себе си, без да има
надлежно разрешително за това, в преден ляв джоб на панталона, с който била
облечена. Подсъдимата Н. прибрала в собствената си дамска
чанта и електронна везна, с надпис: „CAPACITY”200gXО.01G, с дължина 12 см. и с ширина 7,5 см., черна на цвят.
Около
18,30ч. на 22.03.2018г. полицейските служители били в заведение „Бизар“,
находящо се в гр. Стара Загора, като изпълнявали служебните си задължения. Същите отишли при М.Н., която по това време била на работа в заведението, и я
попитали дали държи забранени за притежание вещества. В хода на проведената
беседа с полицейските служители, първоначално Н. отрекла да притежава забранени
вещества, като впоследствие размислила и споделила пред полицаите за
найлоновото топче, което преди това била прибрала в предния ляв джоб на
панталона си и, в което бил поставен амфетаминът.
След това полицейските служители отвели подсъдимата Н. до сградата на 01
РУ МВР – Стара Загора. Спрямо М.А.Н., от полицейски орган при 01 РУ МВР –
гр. Стара Загора – Г. Т., в присъствието на поемни лица, в случай на
неотложност, бил извършен обиск и изземване
по реда и правилата на НПК, за времето от 19.55ч. – до 20.10 ч. на
22.03.2018г. в гр. Стара Загора. При това действие по разследването, от преден
ляв джоб на панталона, с който М.Н. била облечена, било намерено и иззето
найлоново топче, със зелен найлон, с диаметър около 2 см., съдържащо твърдо бяло
прахообразно вещество, което при направения полеви наркотест реагирало
положително на амфетамин. Бил претърсен и личният багаж на подсъдимата, като в
собствената й дамска чанта била намерена и иззета електронна везна- „CAPACITY”200gXО.01G, с дължи- на 12 см. и с ширина 7,5 см, черна на цвят.
Горепосочените обекти били иззети и запечатани в найлонов плик, с клипс
система, запечатан с лепенка с надпис: „Веществено доказател- ство“, съдържащ
подписите на поемните лица /Обект № 1/.
С определение № 376 от 23.03.2018г., по ЧНД № 860/2018г. по описа на Районен
съд- гр.Стара Загора, съдът одобрил извършените на 22.03.2018г. в гр. Стара
Загора за времето от 19.55ч. – до 20.10ч. обиск и изземване от подсъдимата М.А.Н.
по настоя- щото производство.
От заключението на назначената по делото физико – химическа експертиза №
172/26.03.2018г. на БНТЛ при ОД – МВР –гр. Стара Загора година става ясно, че
предоставеното за изследване вещество от Обект № 1, съдържа амфетамин, с нетно тегло /преди анализ/ 0,7303 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент амфетамин 39,3 % /тегловни
проценти/, като след анализа остатъкът от неизразходван амфетамин бил 0,7095 грама.
Амфетаминът е
наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно ЗКНВП и Единната конвенция за
упойващите вещества на ООН от 1961
г., ратифицирана от Република България. Той е
включен в Списък № 1 на чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на
растения и вещества като наркотични, по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”.
Съгласно Приложение № 2 на ПМС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени
на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на
съдопроизводството, цената на 1
грам амфетамин, без изискване на процентното съдържание
на активен наркотично действащ компонент, е 30,00 лева.
Горната фактическа обстановка
се възприе за безспорно установена на основание чл.373, ал.3 от НПК, от
направените от подсъдимата самопризнания, тъй като съдът прие, че същите се
подкрепят от събраните доказателствени материали, приложени по досъдебно произ-
водство № 1959-зм-302 от 2018г. по описа на Първо РУ на МВР-гр.Стара Загора, а
именно: уведомление за образуване на бързо производство от 22.03.2018 г.;
определение № 376/ 23.03.2018 г. по ЧНД № 860/2018 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора; протокол за обиск и изземване от 22.03.2018 г.; постановление за
привличане на обвиняемо лице и вземане на мярка за неотклонение от 27.03.2018
г.; протокол за предявяване на разследване от 27.03.2018 г.; протокол за
извършена физико-химическа експертиза № 172/26.03.2018 г.; постанов- ление за
назначаване на физико-химическа експертиза от 23.03.2018 г.; сметка за
направени разходи, рег. № 349р-6466/26.03.2018 г.; приемо- предавателен
протокол; искане и справка за съдимост, рег. № 1092/ 23.03.2018 г.; декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата М.А.Н.;
сметка за направени разходи, рег. № 349р-6548/27.03.2018 г.;фотоалбум за
извършен обиск и изземване от 22.03.2018 г.; постановление на Районна
прокуратура – Стара Загора от 29.03.2018 г. за разследване на бързото
производство по общия ред; постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 02.05.2018 г.; постановление на Районна прокуратура
–Стара Загора от 03.05.2018 г. за изпълнение на указания; писмо до ЦМУ– отдел
„МРР-НОП” –град София, изх. № 1559-00-6838/30.04.2018 г., за изпращане за
съхранение на наркотични вещества; предавателно-приемен протокол, рег. №
44/04.05.2018 г.
По делото не са ангажирани
противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
П Р А В Н А К В А Л И Ф И К А Ц И Я:
С оглед на
изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установено, че по
описания начин, с деянието си, подсъдимата осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.354а,
ал.3, т.1 от НК, като на 22.03.2018 г., в гр.Стара Загора, без
надлежно разрешително, държала високорисково наркотично вещество – амфетамин, с
нетно тегло 0,7303
грама, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент амфетамин – 39,3 тегловни процента, на стойност 21,90 лева.
Деянието е извършено при ясното съзнание от страна на подсъдимата,
че държи описаното високорисково наркотично вещество, с посочените
характеристики, без надлежно разрешително, което определя формата на вина, а
именно „пряк умисъл”, като елемент от
субективната страна. Следователно, М.Н. предвиждала общественоопасният характер
на деянието и неговите последици и искала /целяла/ тяхното настъпване.
Противно на
изложената от защитата теза, според настоящият съдебен състав случаят не е
маловажен, поради което НЕ Е приложима разпоредбата на привилегирования състав,
съгласно чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, в който е уредена хипотезата на
маловажни случаи при извършване на подобни деяния. Това е така, поради
следното:
На първо място, следва да се отбележи,
че конкретната стойност на високорисковото наркотично вещество, възлизаща на
сумата от 21.90 лв. не се възприема от
съда като извънредно незначителна, дори сама по себе си. Следва да се отбележи,
че от вещите на подсъдимата са иззети освен описаното високорисково наркотично вещество
с посочените характеристики, но била намерена електронна везна с дължина 12 см и ширина 7.5 см. Както по-горе бе
посочено, от приетите за установени, по силата на чл.373, ал.3 от НПК,
обстоятелства изложени в обвинителния акт „…Полицейските
служители разполагали с информация, че подсъдимата М.Н. държи наркотични
вещества.” Изложените факти, които са безспорно установени и от
самопризнанията на подсъдимата, подкрепени от писмени доказателства- данните от
справката за съдимост, сочат за една СИСТЕМНОСТ в употребата на забранени от
закона вещества, респективно в държането на високорискови наркотични вещества,
без надлежно разрешение и са красноречиви за умисъла на дееца при държането на
такива вещества, която в случая не би могла да послужи като обстоятелство,
обосноваващо наличието на „маловажен
случай”. Вярно е, че за нуждите на настоящото производство подсъдимата се
счита за неосъждана, съответно с изтичане на едногодишен срок от плащане на
глобите по реда на чл.78а от НК се заличават последиците и от тези наказания,
както при реабилитацията по право, но предвид тези характеристики на дееца,
същият очевидно не е сред лицата с най-ниска степен на обществена опасност, съответно
процесното деяние не би могло да се третира като такова. Тази констатация
изключва априори квалифицирането на процесното престъпление като маловажен
случай, по смисъла на чл.93, т.9 от Наказателния кодекс. Защитната теза, че
след като била наказана последно по административен ред за един дълъг период от
време подсъдимата не извършила ново престъпление е несъстоятелна, защото за да
бъдат постигнати целите на наказанието, включително на администвативното
такова, следва на първо място деецът да се поправил и да бъде превъзпитан към
спазване на законите и добрите нрави. В случаят, се наблюдава едно системно
неглижиране на тези забрани от страна на подсъдимата, въпреки указаното в НК, с
което демонстрира трайно незачитане забраната да се държат без надлежно
разрешение високорискови наркотични вещества. Вярно е, че в предходните два
случая престъпленията са били квалифицирани, като маловажни случаи, но въпреки
двукратно дадения й шанс лицето не било превъзпитано към спазване на законите и
двете наложени и изтърпени административни наказания очевидно не били пречка
отново на 22.03.2018г. подсъдимата да осъществи такова престъпление. Тази й
проява е показателна за една системност в поведението й факта, че проявите били
извършени през две-три години, а не през по-кратък интервал от време не водят
до извода, че настоящият случай отново следва да бъде преценен, като маловажен.
Напротив, с оглед така констатираните характеристични данни, следва извода, че
деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни деяния,
поради които осъществява основния състав на престъплението.В този смисъл е и
утвърдената съдебна практика в окръга- например указаното в Решение № 70 от 08.05.2018г. по ВНОХД № 1069
по описа за 2018г. на Окръжен съд- гр.Стара Загора. Настъпилата
реабилитация, досежно наложените и изтърпени в случаят административни
наказания по чл.78а от НК формално прави възможно, ако деянието бъде
квалифицирано като маловажен случай, при наличие на кумулативно изискуемите
предпоставки на института на чл.78а от НК, отново същият да бъде приложен за
трети пореден път. Обаче, съдът следва да държи сметка дали такова поредно
наказание би постигнало целите на наказанието, а при така обсъдените
характеристични данни на дееца, което говори и за една завишена обществена
опасност, първо се препятства квалификацията на третото/ процесното/ деяние
като маловажен случай, респективно е отрицателна предпоставка и за прилагане отново на административното
наказване.
ВИД И РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ:
За извършеното
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от ЕДНА до ШЕСТ години,
както и „глоба” от ДВЕ до ДЕСЕТ хиляди
лева.
Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост подсъдимата се счита за
неосъждана, към момента на деянието.
При определяне размера на наказанието, съдът
взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото
конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението
и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства:
1.
Процесуалното
поведение на подсъдимата в хода на наказателното производство, т.е. съдействието
за разкриване на обективната истина, както и съжалението за извършеното
престъпление, изразено в хода на съдебното производство.
2.
Сравнително
младата възраст на дееца- навършени 27 години към датата на настоящото деяние.
3.
Чистото
съдебно минало на подсъдимата.
4.
Количеството
на намерения и иззет при претърсването наркотик, което е на сравнително ниска
стойност.
Последното
именно отразява обективния подход на съда при изследването на релевантните към
индивидуализацията на наказанието обстоятелства. Макар, количеството на
държаното високорисково наркотично вещество да не се приема за толкова
незначително, че да квалифицира случаят, като такъв с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на подобни престъпления, от друга
страна, следва да се отбележи и факта, че не е с висока стойност.
Отегчаващо отговорността обстоятелство не е
налице.
По
изложените съображения, съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи
прилагането на този институт в настоящото производство, защото и най-леките
предвидени в закона наказания, налагани в условията на кумулативност са
несъразмерно тежки. Поради изричното указание на законодателя, визирано в
нормата на чл.58а, ал.4 от НК, съгласно която, ако едновременно са налице
условията на чл.58а, ал.1 от НК и на чл.55 от НК се прилага последната
разпоредба, в случай, че е по-благоприятна за дееца. В случаят, това несъмнено
е така, защото дори при определяне на наказание „лишаване от свобода” в
минималния предвиден праг от една година, което да се намали с 1/3, съгласно
императивното правило на чл.58а, ал.1 от НК, би било определено наказание в
размер на осем месеца лишаване от свобода, за разлика от прилагането на
института на чл.55 от НК и по-конкретно хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
при която размерът на наказанието може да бъде значително по-нисък. Отчитайки
горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция съдът,
след като съобрази и обществената опасност на деянието и дееца, наложи на подсъдимата
наказание при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл.58а,
ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и наложи на подсъдимата М.А.Н. наказание в
размер под минималния предвиден в закона, а именно „лишаване от свобода” за
срок от ТРИ МЕСЕЦА. За постигане
целите на наказанието, съдът намира, че не следва да наложи кумулативно
предвиденото наказание „глоба”, което
законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода”, като на основание
чл.55, ал.3 от НК не го наложи, наред с наказанието лишаване от свобода.
При
наличие на изискуемите в условията на кумулативност предпоставки на чл.66, ал.1
от НК, относно наложеното наказание „лишаване
от свобода” в размер на 3 месеца, като взе предвид неговия размер, чистото
съдебно минало на дееца и съобрази, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за превъзпитаване на дееца, към настоящият момент не е необходимо
наказанието да се изтърпи ефективно, съдът приложи института на условното
осъждане и определи отлагане на изпълнението му за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Според настоящият съдебен
състав, наказанията в горепосочения диапазон са справедливи, с оглед възрастта
на дееца и тежестта на деянието и биха допринесли същата да се поправи,
превъзпита, да преосмисли и коригира занапред поведението си.
Водим от горните мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: