Р Е Ш Е Н И Е № 260014
гр. Перник, 29.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Даскалова
при секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдията, т. дело № 39 по описа за
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 430 ТЗ.
„ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, гр. C. моли да се признае за установено по отношение на В.Г.К., че същата
има задължение, произтичащо от договор за банков кредит, продукт „Бизнес
кредит" № ***г. и договор за поръчителство от ***г., присъдено със Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от ***г.
по ч. гр.д. 64390/2019г. по описа на СРС в общ размер на 246 511,35 лв., от
които главница: 215 241,71 лв., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от ***г. до окончателното изплащане на задължението; 12 174,47 лв. -
договорна лихва за периода 22.10.2018г.-19.06.2019г., 17 681,26лв. -мораторна
лихва за периода 21.11.2018г.- 05.11.2019г., 665,11 лв.- такси по кредит за
периода 21.10.2018г.-05.11.2019г.; 748,80 лв.-нотариални такси за периода
28.06.2019г. - 05.11.2019г., както и направените по ч.гр.д. № 64390/2019г. по
описа на СРС разноски, от които 4 930,23
лв. — платена държавна такса, както и 4 794, 14 лв. - адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че
ответницата е поръчител по сключен на ***г. е сключен договор за банков кредит
№ *** между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. С. и „Микроинтелект" ООД, гр.
С. като кредитополучател. Към договора за кредит са сключени договор за
поръчителство от ***г., анекс №***г., анекс №***г. и анекс № ***г. Поради
допуснато просрочие на погасителна вноска с падеж ***г., банката е обявила
цялото задължение за предсрочно изискуемо. Кредитополучателят е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка с нотариална
покана, връчена на 13.06.2019г., а ответницата е уведомена с нотариална покана
от ***г., връчена лично на 31.07.2019г.
Ответницата е оспорила
иска, твърдейки, че с анекси 2 и 3 , които тя не е подписала, задължението е
новирано , предвид на което и отговорността й като поръчител е отпаднала.Поддържа,
че искът е предявен извън срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Сочи, че по отношение
на нея са приложими разпоредбите на ЗЗП.
Пернишкият
окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа, и правна страна следното:
На ***г. е
сключен договор за банков кредит № *** между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. С.
и „Микроинтелект" ООД, гр. С. като кредитополучател. Съдлъжник по договора
е Т. Д. К.. По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя във
връзка с неговата професионална дейност кредит от 375 000 лв., като крайният
срок за погасяване на кредита е 88 месеца. По делото е представен и погасителен
план към договора за кредит, подписано от страните по същия.
Съгласно чл. 4,
ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва
за предоставения кредит, включващ действащия референтен лихвен процент прайм
БМБ за кредити малък бизнес в лева, обявен от банката, но не по-ниска от 6%. В чл.
5 е постигната уговорка, че при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост, дължимата лихва се увеличава автоматично с
наказателна надбавка за просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Съгласно чл. 6,
ал. 4 от договора, кредитополучателят заплаща такса за управление на кредита в
размер на 0,04 % върху остатъка от неиздължената главница.
Съгласно чл. 7 от
договора вземането на банката е обезпечено с ипотека и поръчителство с
поръчител В.Г.К..
Като
доказателство по делото е приложен договор за поръчителство от ***г., сключен
между страните по делото, с който ответницата се е задължила да отговаря
солидарно с кредитополучателя „Микроинтелект" ООД по гореописания договор
за банков кредит. Поръчителят е декларирал, че е получил копие от договора за кредит
и е запознат и съгласен с условията по него, като договорът за кредит е
приподписан и от поръчителя. Постигнато е съгласие, че действието на договора
за поръчителство продължава до пълното и окончателно издължаване на кредита
Към договора за
кредит са сключени анекс №***г., анекс №***г. и анекс № ***г., като поръчителят
е подписал само анекс № 1.
По силата на т.
3.3 от анекс № 1,т.3.3. от анекс 2 и чл.1 от анекс 3, кредитополучателят е дал
своето съгласие, като е оправомощил и упълномощил банката служебно да преоформи
съществуващите, но неплатени към момента на сключване на анексите просрочия,
чрез натрупването им към редовната главница по кредита.
От приетата по
делото съдебно- икономическа експертиза, се установява, че кредитополучателят е
погасил част от дължимата се от него сума по кредита. Първото просрочие е от ***г.,
когато частично е платена вноската с падеж ***г. Последното погасяване на
главница по кредита е на ***г. От ***г. са преустановени изцяло плащанията по
кредита.
С нотариална
покана, връчена на 13.06.2019г., банката е уведомила кредитополучателя, че
поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж ***г. цялото задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо
На **г. банката –
ищец е изпратила до ответницата нотариална покана, с която я уведомява, че
цялото задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо. Нотариалната
покана е връчена лично на ответницата на 31.07.2019г.
На ***г. против
длъжника и поръчителя е подадено заявление за издаване заповед по чл. 417 ГПК,
по повод на което е образувано ч.гр.д. № 64390/2019г. по описа на СРС.
Фактът на
сключване на договор за поръчителство, както и подписването на анекс № 1 към
договора не са спорни по делото.
Няма спор по
делото, че ответницата не е подписала анекси 2 и 3. Съдът намира, че същите не
я обвързват, тъй като поръчителството е договор, с който поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря за задълженията на трето лице при
условията, при които последното се е задължило към момента на сключване на
договора за поръчителство. Последващите уговорки между третото лице и кредитора
биха обвързали длъжника само ако същият изрично се съгласи с това, а в случая
доказателства за наличие на такова съгласие от страна на поръчителя няма.
Ответницата
поддържа, че не следва да отговаря по предявения иск, защото в резултат на сключването на анекси № 2 и 3 се е достигнало
до подновяване на задължението по
смисъла на чл. 107 от ЗЗД с нови страни и нов размер на кредитното задължение.
Горните доводи са
неоснователни.
От
доказателствата по делото е видно, че на ***г, между ищеца, кредитополучателя и
съдлъжника С. Д. Ц., която не е страна по първоначалния договор, е сключен
Анекс №2, с който е извършено предоговаряне на дължимите месечни вноски по
кредита и начина на тяхното издължаване .
На *** г. между
кредитополучателя, съдлъжника С. Д. Ц. и съдлъжника Т. Д. К. е сключен анекс №
3, с който страните предоговарят съществуващите задължения, като се извършва
преоформяне чрез натрупване на просрочена главница в размер на 16 864.98 лв.
към редовна главница по кредита и е постигнато съгласие просрочените лихви да
се погасяват на равни месечни вноски.
Ответницата би
могла да се освободи от отговорност при условията на чл. 102 от ЗЗД ако трето
лице е заместило длъжника по първоначалния договор. Видно от анекс № 2 С. Д. Ц.
е встъпила като солидарен длъжник при условията на чл. 101 от ЗЗД , от което и
следва, че в случая не е налице замяна на длъжника при условията на чл. 102 от ЗЗД и задължението на първоначалния длъжник не е погасено, поради което и
отговорността на поръчителя също не е погасена .
От съдържанието
на уговорките на анекс № 2 и 3 не може да се направи извод и за новиране на
задължението по смисъла на чл. 107 от ЗЗД . Налице са уговорки за
преструктуриране условията на съществуващия вече дълг, включително предвиждане
на гратисен период за погасяване на кредита с оглед облекчаване на кредитополучателя,
т.е. липсва споразумение между длъжника
и кредитора на нов дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото
задължение.
Ответницата поддържа,
че отговорността й като поръчител се е
погасила на основание чл. 147, ал.1 от ЗЗД , защото от датата на просрочието -***г.
до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение е
изтекъл 6- месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.
По силата на чл.
26, б. г от договора банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото
кредитно задължение, когато кредитополучателят
не е внесъл дължимата вноска по главница и/или лихва.
Видно от
описаните по- горе нотариални покани, банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и от
момента на връчване на поканата до длъжника е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита и това е и началният момент на течението на 6-месечния
срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД, който към датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение не е изтекъл. В този смисъл са решение № 40 от
17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., решение № 345 от 12.11.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 481/2012 г., решение № 58 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
584/2008 г. и др.
Спорен по делото
е въпросът дали ответницата се ползва с потребителската защита по ЗЗП.
Съгласно приетото
в решение № 38 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г., решение № 240
от 29.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1102/2017 г., решение № 50 от 26.06.2020 г.
на ВКС по т. д. № 489/2019 г., физическо лице - съдлъжник по договор за банков
кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да
има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на
клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. Преценката се извършва съобразно
обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството
"потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от
физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като
дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако
това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото
дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото.
Въз основа на
доказателствата по делото съдът намира, че ответницата има качеството на
потребител по смисъла на ЗЗП. При направената от съда справка по реда на чл. 23
, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ относно вписаните обстоятелства по партидата на търговеца-
кредитополучател и относно актовете, обявени в ТР, не се установява наличие на
връзка между ответницата и дружеството. Същата не е била съдружник в
дружеството, нито е участвала в управлението му. От данните по приложеното
ч.гр.д. № 64390/19г., се установява, че ответницата по делото е била
упълномощена в качеството си на адвокат да представлява дружеството по
посоченото дело. В писмените бележки, представени от ищеца, се поддържа, че при
справка в ТР се установява, че ответницата е действала като упълномощен представител
на управителя на дружеството – длъжник. Съдът може да се позове по реда на чл.
23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ само на вписаните обстоятелства и на обявените актове по
партидата на търговеца, но не и на документите, представени във връзка с
поисканото и извършено вписване или обявяване. Въпреки това следва да се
отбележи, че дори и ответницата да е действала като пълномощник на
кредитополучателя в регистърното производство, то това не я лишава от потребителската
защита, защото липсват доказателства, че при сключване договора за
поръчителство същата е действала във връзка с извършвана от нея търговска или
професионална дейност.
По силата на чл. 143, т.
10, 12
и 13 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на търговеца
или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката
или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената
цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на
договора.
В чл. 144 ЗЗП
са предвидени изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни, а
именно: доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на
основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от
потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи,
свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга
е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в
7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати
договора; Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги.
Въз основа на
цитираните разпоредби следва извод, че е допустима уговорка, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя
отговаря на следните изисквания : обстоятелствата, при чието настъпване може да
се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите
условия; тези обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от
волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под
контрола на кредитора; методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно
описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата и
при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва.
В случая, част от
тези условия не са налице.
Съгласно чл. 4 от
договора, годишната лихва включва действащия лихвен процент ПРАЙМ БМБ за
кредити малък бизнес на ищцовата банка, който не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, но не по ниска от
6% за първата година , след което не по- малко от 7 % годишно до крайния срок
на издължаване на договора. Посочено е че референтният лихвен процент ПРАЙМ БМБ
се определя от Комитета по управление на активите и пасивите на ищеца, съгласно
формулата и условията, дефинирани в методологията на ищцовата банка за
определяне на референтен лихвен процент по кредити малък бизнес, като този
лихвен процент подлежи на преразглеждане на тримесечна база и промените в него
ставата задължителни на 21-во число след промяната му и за тях клиентите се
уведомяват чрез обявяването им в банковите салони. Т.е. в случая липсва яснота
относно начина на формиране на едностранно променената лихва, както и липсва
обвързаност на конкретния размер на лихвата с размера на индекси, които се
определят независимо от волята на кредитора. В този смисъл, липсата на точна
методика за определяне на референтният лихвен процент ПРАЙМ БМБ и математическа
формула за изчисляване на дължимата договорна лихва, както и възможността за
едностранна субективна промяна от страна на банката, води до извода за
уговаряне на клаузата единствено в полза на търговеца. Начинът на формулирането
на клаузата на чл. 4, ал.4 от договора е общ, без всякаква конкретика, и дава
почти неограничена субективна власт на банката едностранно да променя лихвата. Както
се посочи липсва ясна уговорка, че изменението ще се дължи на външни независещи
от банката причини, с оглед на което, клаузата е уговорена във вреда на
длъжника и не отговаря на изискването за добросъвестност. Всичко това води до
извода за неравноправност поради противоречие с т. 10,
12
и 13 от чл. 143
ЗЗП. По правилото на чл. 146
, ал.1 неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като в случая ищцовата страна
не е доказала факта на индивидуално договаряне с ответницата.
Нищожността на
клаузата, предвиждаща възможност за изменение размера на договорната лихва, не
води до нищожност на целия договор, когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части , което следва от разпоредбата
на чл.26, ал.4 от ЗЗД, предвид на което размерът на задължението следва да бъде
определен въз основа на уговорките, съдържащи се в договора за кредит, като се
съобрази първоначално договореният между страните размер на възнаградителната
лихва- 6 % за първата година и 7 % за
останалата част от действието на договора за кредит. Не следва да се взема
предвид сключеният анекс №1 към договора, тъй като уговорките по него, касаят
облекчено погасяване на кредита при допуснато просрочие на задълженията по
същия – чл.2, като тези уговорки са постигнати при констатиране на просрочие на
база приложение на неравноправни клаузи.
Въз основа на
горното, съдът счита, че задължението на ответницата следва да се формира на
база първоначално постигнатите уговорки за размера на възнаградителната лихва,
намерили отражение в приложения към договора погасителен план от ***г. Съдът
намира, че следва да отбележи, че изводите относно размера на задължението не
следва да се основават на изготвения вариант Б на заключението на вещото лице,
защото същият дава отговор на задачата какъв би бил размерът на задължението
без анекси 2 и 3 , на база първоначално сключения договор за кредит и анекс 1,
т.е. ако се приеме, че последните не съдържат неравноправни клаузи.
От заключението
на вещото лице е видно, че постъпилите плащания по кредита са в общ размер на
280 413,83 лева.
Съдът намира, че
следва да изчисли задължението, отнасяйки тази сума за погасяване на месечните
погасителни вноски, така, както са посочени в погасителния план. При направено
по този ред изчисление, се установява, че с платената сума от 280 413,83
лева са погасени в пълен размер дължимите се погасителни вноски до ***г., като
остатъка от 261,33 лв. по правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД следва да се отнесе за погасяване на разноските
и част от лихвата по вноската с падеж ***г. Следователно размерът на
непогасената главница по договора е 184 838,63 лв., за колкото и
предявеният иск спрямо поръчителя следва да се уважи, като за разликата до
пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Претенцията за
възнаградителна лихва е за периода 22.10.2018г.-19.06.2019г.
Видно от
представения по делото погасителен план уговорената възнаградителна лихва за
периода 22.10.2018г.- 19.06.2019г. е 5295,24 лв., за която сума и период искът
е основателен и следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за
мораторна лихва е основателна за сумата от 15 175,22 лв., изчислена върху
главницата от 184 948,63 лв., като за разликата до пълния предявен размер
същата следва да се отхвърли като неоснователна.
Съгласно чл.4 от
договора за поръчителство, ответницата се е задължила да отговаря и за
дължимите се от кредитополучателя такси по кредита, чиито размер съгласно
погасителния план за исковия период
21.10.2018г.- 19.06.2019г. е 417,33 лв., за която и сума искът е
основателен и следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер
следва да се отхвърли.
Претендира се и
сумата от 748,80 лв. платени нотариални такси за периода 28.06.2019г.-
05.11.2019г. Установява се от заключението на вещото лице, че ищецът е начислил
вземания за нотариални такси в посочения размер, но за да се уважи претенцията
в тази й част следва да се установи, че такива действително са направени и то
във връзка със събиране на вземането, тъй като отговорността на поръчителя е
само за този вид разноски по силата на чл. 4 от договора за поръчителство.
Ищецът е представил доказателства за направени разноски за нотариални такси от
20 лв. – заплатени за изплащане на уведомлението до длъжника за обявяване
кредита за предсрочно изискуем, предвид на което и съдът намира, че претенцията
в тази й част е доказана само относно сумата от 20 лв. Доказателства за
направени разноски в по- голям размер във връзка със събиране на вземането, не
са представени.
Основателна е
претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на
делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното
производство разноски в размер на 8 120,62 лв., както и направените в
исковото производство разноски от 4 410,24
лв., изчислени съобразно основателната част от иска.
Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на адв. П. на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата , адвокатско
възнаграждение в размер на 1 749,65 лв., изчислено върху отхвърлената част
от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
иск по чл. 422 ГПК , че В.Г.К. с ЕГН ********** и адрес *** дължи на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД гр. С.,
с ЕИК ********* сумата от 184 948,63
лв.,
представляващи главница
по договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредит" № ***г. и договор за
поръчителство от ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 08.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; 5295,24 лв. - договорна лихва за
периода 22.10.2018г.-19.06.2019г.; 15 175,22
лв. - мораторна лихва за периода
21.11.2018г.- 05.11.2019г.; 417,33
лв. - такси
по кредит за периода 21.10.2018г.-05.11.2019г. и 20 лв.-нотариални такси за
периода 28.06.2019г. - 05.11.2019г., за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от ***г.
по ч. гр.д. 64390/2019г. по описа на С.
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
горницата до пълния предявен размер от 215 241,71 лв. - главница; 12 174,47 лв. - договорна лихва за
периода 22.10.2018г.-19.06.2019г., 17 681,26лв. -мораторна лихва за периода
21.11.2018г.- 05.11.2019г., 665,11 лв.- такси по кредит за периода
21.10.2018г.-05.11.2019г.; 748,80 лв.-нотариални такси за периода 28.06.2019г.
- 05.11.2019г., като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА В.Г.К. с ЕГН **********
и адрес *** да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД гр. С., с ЕИК *********
направените в заповедното производство разноски в размер на 8 120,62 лв.,
както и направените
в исковото
производство разноски от 4 410,24
лв.
ОСЪЖДА „"ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД гр. С.,
с ЕИК ********* да заплати на адв. Р.П. от АК- П. на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1 749,65
лв.
След влизане в сила на решението,
препис от същото да се изпрати
на СРС за прилагане по ч.гр.д. № 64390/2019г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване,
пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :