М О
Т И В И
към
решение
по НАХД № 5372 по описа за 2018год. на
Варненския
районен съд – ПЪРВИ наказателен състав.
По отношение на подс. С.Н.Л. от
Варненска районна прокуратура е
възведено обвинение по чл. 325 Б ал.2 т.2 и т.3, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК:
за това, че на 22.04.2017г. в местонст „Чукат“, гр.Белослав обл. Варна, в
съучастие със С.М.К., като извършител, проявил жестокост към гръбначно животно
– женско куче порода „Хъски“ родено на ***г./на 5 месеца
и 12 дни/, собственост на Щ. Т. Щ., му причинил противозаконно тежко увреждане
изразяващо се в изпадане в безпомощно състояние, с множество кървене в областта
на главата, средно до тежко комоцио/сътресение на мозъка/, кървави изтечения от
двете ноздри с аспирация/вдишване/ на кръв в белите дробове, признаци на
развиващ се тежък хемодинамичен /загуба на кръв/ и неврологичен /засягане на
главния мозък/ шок, счупени кости от лицевия и фронталния череп и горна челюст,
контузия на бял дроб със задух, като деянието е извършено по особено мъчителен
начин за животното, с особена жестокост и в присъствието на малолетно лице – Ц.Щ.Щ. на 9 години.
По отношение на
подс. С.М.К. от Варненска районна прокуратура
е възведено обвинение по чл. 325 Б ал.2 т.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК: за това, че на 22.04.2017г. в местонст „Чукат“, гр.Белослав обл.
Варна, в съучастие със С.Н.Л., като извършител, проявил жестокост към гръбначно
животно – женско куче порода „Хъски“ родено на ***г/на
5 месеца и 12 дни/, собственост на Щ. Т. Щ., му причинил противозаконно тежко
увреждане изразяващо се в изпадане в безпомощно състояние, с множество кървене
в областта на главата, средно до тежко комоцио/сътресение на мозъка/, кървави
изтечения от двете ноздри с аспирация/вдишване/ на кръв в белите дробове,
признаци на развиващ се тежък хемодинамичен /загуба на кръв/ и неврологичен
/засягане на главния мозък/ шок, счупени кости от лицевия и фронталния череп и горна
челюст, контузия на бял дроб със задух, като деянието е извършено по особено
мъчителен начин за животното, с особена жестокост и в присъствието на малолетно
лице – Ц.Щ.Щ. на 9 години.
В съдебно заседание подс.Л. и К. се явяват лично и с упълномощен защитник –
адв.Г.Ковачев от АК Варна. Дават обяснения, не се признават за виновни. Подс.Л. твърди, че е бил нападнат от кучето и го е ударил с
цел да се предпази, а подс. К. твърди, че не е удрял кучето. Защитникът им
пледира за оправдателни решения. Твърди, че липсват доказателства подс.К. да е нанасял удари на кучето, твърди, че на коучето
е бил нанесен един единствен удар и той е бил нанесен от подс. Л. при условията
на неизбежна отбрана.
В съдебно заседание представител на
ВРП не се явява.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Св. Щ. Щ. живеел със
семейството си в гр. Белослав, обл. Варна, ул.„Св. Св. Кирил и Методий" №
36. Св. Щ. Ш. притежавал домашен любимец - женско куче, с име Хера, порода
"Хъски", което към 22.04.2017г. било на пет месеца и дванадесет дена,
видно от /Паспорт на домашен любимец BG 01 VP
174417/. На 22.04.2017г., около 16.00ч., св. Т.Щ., син на св. Щ. Шерев, заедно
с приятелката си - св. А.Н. и брат си - св. Ц.Щ. /на 9г./, излезли да се
разходят до местността "Чуката", в гр. Белослав, обл. Варна. Тримата
взели със себе си малкото женско куче, порода "Хъски" и още едно
куче, собственост на семейството - порода "Българско овчарско куче".
Последното било вързано на повод, а малкото куче порода "Хъски" се
разхождало свободно около свидетелите Т.Щ., А.Н. и Ц.Щ. и си играело. В района
на местност "Чуката", кучето порода "Хъски" видяло кацнали
гълъби, като се затичало към тях. В близост до гълъбите имало свободно пасящи
овце, които се подплашили и се отправили към намиращите се в близост
ограждения, пригодени за кошара за овце, която била с отворени врати. Играейки
си, кучето порода "Хъски" последвало овцете, като също влязло в
огражденията на кошарата, през отворените врати. Малолетният свидетел Ц.Щ. се
затичал след Хъскито, за да го хване, като в това време от близката къща
излезли подс. С.Л. и подс. С.К., които държали в
ръцете си тояги. Въпреки, че било очевидно, че женското куче, порода
"Хъски" е малко и същото си играело, подс. Л. и подс. К. решили да му
причинят тежко увреждане, като в изпълнение на взетото решение, в
непосредствена близост до малолетният свидетел Ц.Щ., започнали да удрят с
тоягите си женското куче, порода "Хъски" по главата и тялото. Въпреки
виковете да спрат да удрят кучето им, на св. Т.Щ., св. А.Н. и св. Ц.Щ., който
междувременно се разплакал, подс. Л. и подс. К. продължили да нанасят множество
удари с тоягите по главата и тялото на женското куче, порода "Хъски",
докато то не паднало на земата, в безпомощно състояние, цялото в кръв. Силно
разстроени от случилото се, св. Т.Щ. взел кучето от земята и заедно с брат си и
приятелката си тръгнали да бягат към дома си, като междувременно се обадили, по
телефона, на св. Щ. Щ., да им помогне, тъй като кучето не реагирало и било
цялото в кръв. Незабавно собственика на кучето посетил ветеринарен лекар за
извършване преглед и провеждане на неотложно лечение.
От заключението на назначената
и изготвена съдебна ветеринарно -медицинска експертиза се установява, че на
22.04.2017г., на гръбначно животно - женско куче порода „Хъски" , родено
на ***г. / на 5 месеца и 12 дена към датата на инкриминираното деяние/,
собственост на Щ. Т. Шерев, му е било причинено тежко увреждане, изразяващо се
в изпадане в безпомощно състояние, с множество кървене в областта на главата,
средно до тежко комоцио /сътресение на мозъка/, кървави изтечения от двете
ноздри с аспирация /вдишване/ на кръв в белите дробове, признаци за развиващ се
тежък хемодинамичен/ загуба на кръв/ и неврологичен/ засягане на главния мозък/шок,
счупени кости от лицевия и фронталния череп и горна челюст, контузия на бял
дроб със задух, като нанесените травми са били мъчителни за животното, с оглед
развитието на шок и силна и продължителна болка.
От заключението на назначената и изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че извършеното
деяние на 22.04.2017г., е било стресово събитие за осв. Ц.Щ.Щ.,
тъй като е било неочаквано и извършено върху домашния му любимец. Същото е
оказало влияние върху психоемоционалното му състояние като е повишило чувството
му на безпокойство и тревожност, формирало е чувство на несигурност и страхове
за близките му хора - семейството. Към момента на извършване на деянието Ц.Щ. е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното в контекста
на своята възраст, но поради малолетието не е могъл да ръководи постъпките си.
Той може да дава достоверни показания, както и да участва в наказателното
производство като свидетел. По време на провеждане на разпита на малолетния
свидетел в с.з., Ц.Щ. отново видимо силно се разстройва от спомена и започва да
плаче и диша неравномерно, хлипайки, от което съдът прави извода, че св.Цв.Щ. и към момента на разглеждане на делото, въпреки, че е
с родител в залата не е преживял и трансформира стресовото състояние в което е
изпаднал в следдствие на видяното и преживяното събитие свързано с ударите
върху кучето и неговото изключително тежко и критично състояние.
От показанията на разпитаните в с.з. свидетели, се
установява именно описаната по-горе фактичедска обстановка.
За мястото на нанасяне на побоя на кучето е правилно
установено, че това е в кошарата на овцете или в непосредвствена близост до
нея. Това обстоятелство съдът намира за безспорно. Подсъдимите също твърдят в
обясненията си, че са чули хлопките на овцете си, които се били разбягали към
кошарата и тогава са реагирали. За съдът е ирелевантно дали мястото на
нанасянето на ударите е вътре в кошарата или извън нея в непосредствена близост.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Цв.Щ., който описва фактическата обстановка логично и
последователно. Същия търди, че е видял как двамата подсъдими са нанасяли удари
на кучето с дървено сопи, като посочва в залата, подс.Л.
като чичкото който е удрял кучето по главата, а подс.К.
като чичкото, който е удрял кучето по корема. Твърди, че са го удряли с голяма
сила и много пъти. В следствие на ударите кучето било цялото в кръв и неможело
да се движи, поради което и брат му го взел на ръце за да го пренесе. Въпреки
виковете на свидетеля и молбите към подсъдимите да не удрят кучето, те
продължили да го удрят. Свидетелят викал и към по-големия си брат – св. Т.Щ.,
който по най бързия наин след като вързал за дърво другото водено от него на
повод куче се отзовал бегом на виковете. Св.Т.Щ. също установява, че рдвамата
подсъдими са били с тояги /сопи/ в ръцете си и кучето е било в безпомощно
състояние, като е било паднало на земята, с течаща кръв от главата и
прехърквало. В този контекст са и показанията на св.Н., която също установява
състоянието на кучето и факта, че същото е било удряно от двамата подсъдими с
тояги/геги/, като ударите са били множество и са преустановени едва, когато
кучето вече не е реагирало и свидетелката е била на мястото на престъплението,
като е искала и обяснения от подсъдимите за стореното.
От показанията и на тримата свидетели се установява,
че кучето Хера няма лош и агресивен нрав дори и към момента, след преживяната
травма. И тримата установяват, че кучето към момента на деянието е било кротко,
добродушно и игриво – закачливо.
По делото е назначена и изготвена и повторна
съдебно-ветеринарна експертиза, след приемането на първоначалната такава. В
заключенията и на двете вещи лица се съдържа убеждението, че на кучето са
нанесени по-вече от един удари, предвид травмите в различни части на тялото му
– главата и гръдния кош. Съдът изцяло приема становището на експертит, което
кореспондира и с показанията на описаните по-горе свидетели.
От становището на двамата експерти също се уточнява,
че най-вероятно травмите на кучето са щели да имат летален изход за него, ако
не е била навременната и адекватна лекарска намеса. От това съдът прави извода
за особено мъчителните травми, които е следвало да понесе кучето Хера.
Съдът не кредитира обясненията на двамата подсъдими. Същите не
кореспондират с показанията на описаните по-горе свидетели, а и съществено
противоречат на обективното състояние, в което се е намирало кучето след
нанесените му удари. Съдът намира, че с обясненията си двамата подсъдими се
опитват да си изградят оневиняваща ги версия, която обаче е недоказана и
безспорно оборена от останалите събрани по делото доказателства – описани
по-горе свидетелски показания и експертни заключения.
За съдът е ясно, че двамата подсъдими като лица, които се занимават с
отглеждането на животни, включително и на кучета, както съм твърди подс.К., не е трудно да различат малко/младо куче от голямо
такова. Твърденията на защитника на подсъдимите, че виждате ли, той лично се
срещнал с непознато за него лице в Морката градина на гр.Варна, което
разхождало куче от същата порода и на същата възраст, с различни размери от
описаните на пострадалото животгно, съдът намира за несериозни. Въпреки, че не
е нужно подробно да се обсъждат тези голословни твърдения, те освен че не
представляват каквото и да било доказателство, липсват и доказателства, че
въобще защитника Ковачев се е срещал с някого в Морската градина на гр.Варна,
липсват доказателства за породата на воденото от непознатия куче, а още
по-малко е ясно доколко компетентен и добросъвестен е бил този човек, ако
въобще съществува такъв.
По делото е ясно и безспорно установено, че пострадалото куче Хера е
надлежно регистрирано и има издаден паспорт с всички необходими за това
реквизити – порода, име, пол, възраст, направени ваксини и т.н. В този смисъл и
съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите и в тази насока относно
размерите на кучето, което явно е отговаряло за възрастта си. Точно така е било
описано и от експертите по делото.
Съдът не възприема и защитната версия, че подс. Л. е бил нападнат от
кучето Хера и той го е ударил с цел да се предпази от него. В конкретния случай
липсват каквито и да било доказателства, че кучето Хера
е нападнало подс.Л.. За да се позове подс.Л. на института на неизбежната отбрана, е следвало
нападението да е действително, а не само в неговите представи, то е следвало и
да е започнало и да не е довършено, а по делото не се събраха каквито и да било
доказателства за такова действие от страна на кучето.
Твърденията на защитата, че подс.К. бил
трудно подвижен и не е могъл да удря кучето съдът намира за недоказани.
Безспорно в залата подс.К. се появи използвайки
помощни средства, но това не означава, че същия не е могъл да нанася удари на
животното. Дори самия факт, че е успял да се придвижи до мястото на
престъплението едновременно с подс.Л., който няма
проблем с придвижването – факти не оспорени от подсъдимите, защитата и
безспорно установени от всички свидетели е достатъчно за да се направи извода,
че физическото състояние на К. му е позволявало да нанася удари именно с
използваните при придвижването си помощни средства, тояги, сопи, геги и т.н.,
без значение как ще бъдат наречени те.
Следва да се отбележи, че въпреки твърденията на двамата подсъдими и
защитника им, че кучето Хера е било агресивно, липсват каквито и да било
твърдения, а още по-малко доказателства за причинени повреди, ухапвания на хора
и/или животни.
Съдът намира, че в конкретния случай двамата подсъдими са искали да
наложат собствените си разбирания за справедливост, и са демонстрирали
надмощието си над беззащитното куче, което точно както и техните овце се е
разхождало в местността „Чуката“.
С
гореописаното деяние С.Н.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
325 Б ал.2 т.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК: като на 22.04.2017г. в
местонст „Чуката“, гр.Белослав обл. Варна, в съучастие със С.М.К., като
извършител, проявил жестокост към гръбначно животно – женско куче порода „Хъски“ родено на ***г./на 5 месеца и 12 дни/, собственост
на Щ. Т. Щ., му причинил противозаконно тежко увреждане изразяващо се в
изпадане в безпомощно състояние, с множество кървене в областта на главата,
средно до тежко комоцио/сътресение на мозъка/, кървави изтечения от двете
ноздри с аспирация/вдишване/ на кръв в белите дробове, признаци на развиващ се
тежък хемодинамичен /загуба на кръв/ и неврологичен /засягане на главния мозък/
шок, счупени кости от лицевия и фронталния череп и горна челюст, контузия на
бял дроб със задух, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за
животното, с особена жестокост и в присъствието на малолетно лице – Ц.Щ.Щ. на 9 години.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, не осъждано физическо лице,
и не освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Изпълнителното деяние се изразява в
нанасянето на удари с тояга на процесното младо куче порода Хъски.
Изпълнителното деяние е довършено -
подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието -
незачитане на установения в страната правов ред, безпардонност и ниската правна
култура.
От субективна страна: деянието е
извършено при форма на вината - пряк умисъл.
Смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства – съдът приема възрастта на подсъдимия.
Отегчаващи
наказателната отговорността
обстоятелства – съдът приема изключителната коравосърдечност проявена от
подсъдимият, който въпреки детските молби на св.Цв.Щ.
и неговите сълзи, в негово присъствие е продължил да удря животното макар и
същото да е било вече паднало на земята и кървящо. Липсата на критично
отношение към извършеното и опита за избягване на наказателна отговорност с
неверни твърдения.
Съдът
като взе предвид изложеното и на осн. чл.325б ал.2 т.2 и т.3 вр. ал.1, вр.
чл.20 ал.2 от НК и чл.78А от НК, го освободи от наказателна отговорност като му
наложи административно наказание „Глоба” в размер на 3000.00лева. Съдът
прецени, че по този начин ще се постигнат целите предвидени в закона.
С
гореописаното деяние С.М.К. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
325 Б ал.2 т.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК: като на 22.04.2017г. в
местонст „Чуката“, гр.Белослав обл. Варна, в съучастие със С.Н.Л., като
извършител, проявил жестокост към гръбначно животно – женско куче порода „Хъски“ родено на ***г./на 5 месеца и 12 дни/, собственост
на Щ. Т. Щ., му причинил противозаконно тежко увреждане изразяващо се в
изпадане в безпомощно състояние, с множество кървене в областта на главата,
средно до тежко комоцио/сътресение на мозъка/, кървави изтечения от двете
ноздри с аспирация/вдишване/ на кръв в белите дробове, признаци на развиващ се
тежък хемодинамичен /загуба на кръв/ и неврологичен /засягане на главния мозък/
шок, счупени кости от лицевия и фронталния череп и горна челюст, контузия на
бял дроб със задух, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за
животното, с особена жестокост и в присъствието на малолетно лице – Ц.Щ.Щ. на 9 години.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, не осъждано физическо лице,
и не освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Изпълнителното деяние се изразява в
нанасянето на удари с тояга на процесното младо куче порода Хъски.
Изпълнителното деяние е довършено -
подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието -
незачитане на установения в страната правов ред, безпардонност,
коравосърдечност и ниската правна култура.
От субективна страна: деянието е
извършено при форма на вината - пряк умисъл.
Смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства – съдът приема възрастта на подсъдимия.
Отегчаващи
наказателната отговорността
обстоятелства – съдът приема изключителната коравосърдечност проявена от
подсъдимият, който въпреки напредналата си възраст не се е трогнал от детските
молби на св.Цв.Щ. и неговите сълзи, като в негово
присъствие е продължил да удря животното макар и същото да е било вече паднало
на земята и кървящо. Липсата на критично отношение към извършеното и опита за
избягване на наказателна отговорност с неверни твърдения.
Съдът
като взе предвид изложеното и на осн. чл.325б ал.2 т.2 и т.3 вр. ал.1, вр.
чл.20 ал.2 от НК и чл.78А от НК, го освободи от наказателна отговорност като му
наложи административно наказание „Глоба” в размер на 3000.00лева. Съдът прецени,
че по този начин ще се постигнат целите предвидени в закона.
Съдът
възложи двамата подсъдими да заплатят и направенито по делото разноски.
По гореизложените съображения, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: