№ 716
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка С.ова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка С.ова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507270 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.03.2022 г. по гр.дело № 34846/21 г., СРС, ГО, 174
състав е признал за установено по отношение на „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в
регистъра на дружествата под № ******* действащо на територия на Република България
чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България” КЧТ, ЕИК ******* на основание чл. 422, ал.1 ГПК
във вр. с чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че “У.Е.У. Кфт“ ЛТД
дължи на М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* сумата от 488,95
лв., представляваща обезщетение за вреди, претърпени в резултат на отменен
полет, ведно със законната лихва от 24.02.2021г. до окончателното изплащане
на вземането. Отхвърлил е предявения от М. П. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. ******* срещу „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на
дружествата под № ******* действащо на територия на Република България
чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК ******* иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 148 лв., представляваща мораторна лихва за
1
забава върху главницата от 488,95 лв. за периода от 26.02.2018 г. до
24.02.2021 г., като неоснователен. Осъдил е „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра
на дружествата под № ******* действащо на територия на Република
България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК ******* на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М. П. И., ЕГН ********** сумата в размер
на 249,48 лв., представляваща разноски за заповедното производство. Осъдил
е „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № *******
действащо на територия на Република България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон
България" КЧТ, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на
М. П. И., ЕГН ********** сумата в размер от 326,25 лв., представляваща
разноски за исковото производство. Осъдил е М. П. И., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в
регистъра на дружествата под № ******* действащо на територия на
Република България чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК *******
сумата в размер на 69,71 лв., представляваща разноски за заповедното
производство. Осъдил е М. П. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под
№ ******* действащо на територия на Република България чрез „У.Е.У. ЦРТ-
клон България" КЧТ, ЕИК ******* сумата в размер от 151,03 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението, в частта, в която е признато за установено, че ответникът
дължи на М. П. И., ЕГН ********** сумата от 488,95 лв., представляваща
обезщетение за вреди, претърпени в резултат на отменен полет, ведно със
законната лихва от 24.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането е
обжалвано с въззивна жалба от ответника “У.Е.У. Кфт“ ЛТД, вписано в
регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на
управление: Лаурус Офиси, *******, сграда Б, Н-1103 Будапеща Унгария,
чрез пълномощника адвокат К. И. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.*******, офис 5 с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че СРС
неправилно е приел, че към спора е относима редакцията на чл.135 от Закона
за гражданско въздухоплаване към ДВ, бр.96 от 01.12.2017 г., но относимата
редакция е към ДВ, бр.16 от 23 февруари 2021 г., а не сочената, тъй като
съдът е сезиран по настоящия спор на 24.02.2021 г. Отделно от това, СРС
неправилно е приел, че нормата на чл.135 ЗГВ е неприложима към настоящия
спор с пространни доводи в тази насока. Прави се заключение, че
2
предвидената погасителна давност от 1 година на чл.135 от ЗГВ, в редакцията
с изменението с ДВ бр.16 от 2021 г. обхваща и исковете за обезщетения
срещу въздушния превозвач по Регламент 261/2004 г. Отговорността на
въздушния превозвач е договорна и намира приложение погасителната
давност уредена в чл.135 от ЗГВ, който е специален нормативен акт спрямо
общия ЗЗД и неговите норми намират приложение при договори за превоз с
въздушен транспорт. Разпоредбата на чл.135 от ЗГВ е императивна и е
установена в публичен интерес и предвижда по-кратка погасителна давност
при международни превози с въздухоплавателно средство. Съгласно тази
норма в редакцията след изменението в ДВ бр.16 от 2021г. едногодишната
давност е започнала да тече от деня, в който самолетът е бил отменен, а
именно на 26.02.2018 г., като искът за обезщетение по чл.7, пар.1, б „а“ от
Регламент № 261/2004 г. е погасен по давност на 26.02.2019 г., а заявлението
за издаване на ЗИ по заповедното производство, като подадено на 24.02.2021
г., е подадено след изтичане едногодишната погасителна давност, тъй като
изменението на Закона за гражданското въздухоплаване е влязъл в сила на
23.02.2021 г. Претенцията е погасена по давност.
Отделно от това, се сочи, че първоинстанционният съд е приел, че
въздушният превозвач дължи обезщетение на пътника, тъй като ответникът
не е провел пълно и главно доказване на факта, че е взел всички разумни
мерки за преодоляване на извънредните обстоятелства. Такива мерки биха
могли да бъдат извършване на полет не само с притежаван от ответника
самолет/Съображение 7 от Преамбюла на Регламент/ЕО/ 261/2004 г./ или
подбиране на възможности на премаршрутиране/ Съображение 12 от
Преамбюла на Регламент/ЕО/ 261/2004 г./ Ответникът е представил
доказателства за лоши метеорологични условия на летището на излитане на
процесния полет в град Рим. Ответникът е имал наличен самолет, с който да
изпълни процесния полет и причината за отмяна на полета не е била липсата
на свободен самолет. Искът е бил заведен три години след отмяната на
полета, поради което за ответника се е оказало невъзможно да проведе
главно и пълно доказване относно факта, дали е имало възможност за
премаршрутиране на пътниците на отменения полет с друг алтернативен
транспорт. Поради невъзможността за представяне на доказателства относно
предприетите мерки за избягване на извънредните обстоятелства, е направено
възражение за изтекла погасителна давност по иска за изплащане на
3
обезщетение по чл.7 от Регламент/ЕО/ 261/2004г.
Моли да бъде отменено процесното решение в обжалваната част и като
бъде отхвърлен изцяло предявения иск, като неоснователен. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият/ищец М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******,
чрез пълномощника адвокат С. Д., със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр с чл. 415, ал.1, т. 1 от
ГПК с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. и чл.86, ал.1 ЗЗД от М. И.
П. срещу „У.Е.У. Кфт.” - клон България за установяване на вземането на
ищеца спрямо ответника за сумата от 961,96 лева, от които 488,95 лв.
обезщетение за отмяна на полет W6-4356 по маршрут Рим-София с тръгване
08:40 ч. и пристигане 11:45 ч. на 26.02.2018 г., 325,00 лв. деловодни разноски
и 148 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
26.02.2018 г. до 24.02.2021 г., ведно със законната лихва върху общата сума,
считано от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът М. И. П. твърди, че притежавал билет за полет с номер W6-
4356 по направление летище “Фиумичино”- Рим до град София с час на
излитане 08.40 ч. и час на пристигане по местоназначението 11:45 часа.
Полетът е бил отменен, поради което ищецът претендира обезщетение по чл.
7, §1, б. “а” от Регламент 261/2004 г. в размер на левовата равностойност на
4
250 евро, определена от ищеца като 488,95 лв. главница, както и мораторна
лихва за забава за периода 26.02.2018 г. до 24.02.2021 г.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който
е оспорил исковете в цялост. Релевирано е възражение, че правото на иск за
това вземане е погасено по давност, като погасителната давността за това
вземане се определя по реда на чл. 135 от ЗГВ. Давността е започнала да тече
от деня, в който самолетът е бил отменен, а именно 26.02.2018 г. и е изтекла
на 26.02.2019 г. Оспорва наличието на облигационно отношение между ищеца
и ответника. Оспорва да е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение. Според ответното дружество, същото не носило отговорност за
отмяната на процесния полет, тъй като били налице извънредни
обстоятелства, а именно лоши метеорологични условия на летище София
спрямо предходния полет W6 4355 изпълняван от летище София до летище
“Фиумичино”, гр. Рим. Това било предпоставка за налагането на СЛОТ от
Евроконтрол за 4 часа на полет W6 4355 за летище Фиумичино, а това довело
и до необходимостта от отмяна на процесния полет W6 4356 със същия
самолет № HA-LXD в посока летище “Фиумичино”, гр. Рим - летище София.
По делото е прието за безспорно, че полет W6 4356 “У.Е.У. Кфт.”ЛТД е
следвало да излети по разписание от летище “Фиумичино”, гр. Рим в 08:40 ч.
и да пристигне на летище София в 11:40 на 26.02.2018 г., както и че
процесният полет е бил отменен. Въз основа на приложената по делото
бордова карта съдът е установил, че е бил сключен валиден договор за
въздушен превоз между ищеца и ответника, както и че ищецът е бил изправна
страна по този договор.
Съдът обстойно е разгледал и обсъдил въпроса дали са били налице
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати и изключват
отговорността на превозвача за закъснението на полета. Обсъдил е приетата
по делото СТЕ, от която се установява, че в периода от 02.50ч. на 26.02.2018
г. до 07:20 ч. (UTC) на 26.02.2018 г. в района на летище София са
регистрирани снеговалеж с равномерен темп и вятър, предимно от
североизток- 7 м/с е видимост от 1200 м до 2200 м. краткотрайни валежи,
както и че процесният полет е пряко зависим от изпълнението на полет FB
982 по маршрут Бургас-София по причина, че въздухоплавателното средство,
е което е планирано да се изпълнят двата полета е едно и също. С оглед
5
заключението, съдът е приел, че метерологичните условия не са предполагали
затваряне и на двете летища/ летище София и летище Фиумичино/, а
временно ограничаване на въздушното движение, че полети W6 4355 и W6
4356 е било предвидено да бъдат осъществени с един и същ самолет от
ответното дружество, а именно самолет № HA-LXD. СРС е посочил, че
въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение, в случаите,
когато отмяната, респективно закъснението, продължило три и повече часа е
по причина на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Предпоставките
за изключване на отговорността на превозвача са наличието на извънредно
обстоятелство и вземането на всички необходими мерки. Съдът е приел, че
твърдените лоши метеорологични условия при предхождащ полет,
извършвани със същото въздухоплавателно средство не са извънредни
обстоятелства, но дори и да се приеме, че са такива, то по делото не са
ангажирани доказателства относно наличието на втората предпоставка -
взимането на всички разумни мерки за преодоляването. Посочено е, че
процесният период, през който е бил отменен полетът- месец февруари,
обикновено е характерен с подобни метерологични условия в тази част от
континента Европа, поради което ответното дружество е имало възможност
предварително да предприеме мерки, които да обезпечат изпълнението на
сключените договори за превоз за периода и не следва да се приложи
изключението по чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004
Във въззивната жалба тези доводи не се оборват, като само се твърди,
че поради отдалечеността във времето/ искът е заведен 3 години след
отмяната на полета/ за ответника се е оказало невъзможно да проведе главно
и пълно доказване относно факта, че е взел всички разумни мерки за
преодоляване на извънредните обстоятелства, а именно дали е имало
възможност за премаршрутиране на пътниците на отменения полет с друг
алтернативен транспорт. Именно поради невъзможността за представяне на
доказателства относно предприетите мерки за избягване на извънредните
обстоятелства, е направено възражение за изтекла погасителна давност по
иска за изплащане на обезщетение по чл.7 от Регламент/ЕО/ 261/2004г.
От правна страна:
Относно възражението на ответника, че правото на иск за процесното
6
вземане е погасено по давност, то първият въпрос, на който следва да даде
отговор настоящата инстанция е коя редакция на чл.135 от ЗГВ е приложима.
Съгласно чл.135 (Изм. - ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г. /ал.1/ Правото на иск
срещу превозвача международните и вътрешните превозни договори се
погасява в едногодишен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на
прекратяване на превоза. Според ал.2 пълномощниците, които не са адвокати
на лицата, притежаващи права произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2004,
представят пред превозвача или пред Главна дирекция "Гражданска
въздухоплавателна администрация" пълномощни с нотариална заверка на
подписите. Според ал.3 правото на предявяване на претенция за получаване
на обезщетение от пълномощници на лицата, притежаващи права,
произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2С се доказва пред превозвача и/или пред
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" с оригинал
на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че съгласно чл.5, ал.5 от
Конституцията на Р България, нормативните актове влизат в сила три дни
след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок/ в
настоящия казус няма такъв срок/. Ето защо, разпоредбата на чл.135 от СГВ,
заедно с нововъведените ал.2 и ал.3 е влязла в сила на 26.02.2021г., т.е. 3 дни
след обнародването им в ДВ от бр. 16 от 23.02.2021 г. Ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
24.02.2021 г. , от която дата се счита и подаването на исковата молба, т.е.
преди изменението на визираната правна норма.
С оглед установената трайна съдебна практика, въззивната инстанция също
приема, че разпоредбата на чл. 135 от ЗГВ, в относимата редакция към спора
преди изменението от 23 февруари 2021 г., предвид гореизложеното,
предвиждаща специален давностен срок, е неприложима в настоящия спор.
Тя следва да се тълкува систематично, като при систематичното тълкуване на
посочената разпоредба с разпоредбите от главата, в която се намира, а
именно- Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност"
може да се достигне до извода, че посоченият двугодишен давностен срок е
приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
7
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи
или товари, но не и когато се касае за обезщетение по Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. при закъснели или при отменени полети. Това следва и от чл. 137
ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 от ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат
извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на закона,
нито от измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021
г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат
обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността
на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в
приложното поле на чл. 135 от ЗГВ, а приложение намират общите правила и
в частност разпоредбата на чл. 111, 6. "б. " от ЗЗД, в която е предвидено, че с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения от
неизпълнен договор. На основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е възникнало, в настоящия случай от деня на
изпълнение на закъснелия полет 26.02.2018г., към който момент е
реализирано неизпълнението на превозвача и е възникнало вземане на ищеца
за парично обезщетение. Както бе посочено по-горе, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на
24.02.2021 г., съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като
е спазен срокът по чл. 415, ал.4 ГПК. Следователно възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно, тъй като заявлението е подадено два
дни преди да изтече предвидения в закона давностен срок.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното
правоотношение е приложим Регламент/ ЕО/ 261/2004 г. В разпоредбите на
чл. 5-8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и
отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна
летище на територията на Европейския съюз. Регламент /ЕО/ № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. не съдържа специални
разпоредби, касаещи сроковете за погасяване по давност на вземането за
парично обезщетение при закъснял или отменен полет, поради което
приложение намира националното право на държавата-членка, чийто съд
разглежда конкретния спор. В този смисъл е даденото в решение от
22.11.2012 г. по дело С-139/11 на Съда на ЕС тълкувание, което е
8
задължително за съдилищата. Правото на парично обезщетение по Регламент
/ЕО/ № 261/2004 г. се основава на договорната отговорност на въздушния
превозвач, който не е изпълнил задължението си по сключения с ищеца
договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително
очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния
пункт. При сключен договор и неизпълнение на същия, довело до вреди,
отговорността за обезщетяването им е договорна, съобразно чл. 79 ЗЗД и чл.
82 от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите на решението по дело С-402/07.
Съдът на ЕС изрично подчертава, че задължението за парично обезщетение
по регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като именно с него
конкретният пътник има сключен договор за превоз, по силата на който
лицето има право да бъде превозено е полет, който не би трябвало нито да се
отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира
вреди от причинено неудобство, не означава непременно, че същите могат да
произтичат единствено от деликт. Напротив ако увреждането е в пряка
причинна връзка е пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на
задължения по договор, какъвто е разглежданият случай, то и отговорността,
включително и обезщетението за изправната страна, са вследствие на
договорно правоотношение. В случая неудобството за пътника е причинено
пряко и непосредствено от неизпълненото договорно задължение на
превозвача да осъществи полета при първоначално обявения час на излитане
и пристигане, поради което и отговорността на ответника да обезщети вредата
е договорна, при която и както бе посочено, приложение следва да намерят
общите правила, уредени в ЗЗД и по-специално разпоредбата на чл. 111, б. "б.
" от ЗЗД, предвиждаща, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за обезщетения от неизпълнен договор.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основани
чл.271, ал.1 пр.1 ГПК първоинстанцинното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на пълномощника на въззиваемия адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА в размер на 300 лв., предвид направеното възражение
за прекомерност.
Водим от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.03.2022 г. по гр.д. № 34846/2021г. на
СРС, ГО, 174 състав.
ОСЪЖДА “У.Е.У. Кфт“ ЛТД, вписано в регистъра на дружествата под
№ 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси,
*******, сграда Б, Н-1103 Будапеща Унгария, чрез пълномощника адвокат К.
И. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.*******, офис 5 да заплати на
адвокат С. Д., с адрес на осъществяване на дейността: гр.София, ул.“*******, на основание
чл.38 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10