Определение по дело №392/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 290/17.07.2023г. по ВЧНД № 392/2023г. по описа на
Окръжен съд-Сливен

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по подадена частна жалба от адв.С.Б. от АК Сливен,
защитник на обв.М.Н.И., против Определение № 622/10.07.2023г. по ЧНД №
892/2023г. по описа на РС Сливен, с което е взета мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо обв.М.И..
С жалбата, подадена от служебния защитник на обв.И. се изразява се
несъгласие с определението, с което по отношение на обв.М.И. е взета мярка
за неотклонение задържане под стража по ДП № 945/2023г. по описа на РУ
Сливен. В жалбата се твърди, че определената мярка е прекомерно тежка,
като не се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Заявява се, че са
извършени всички следствени действия. Няма данни обвиняемият да е пречил
на разследващите органи, а напротив, оказал им е съдействие, не е
въздействал на свидетелите, има постоянен адрес. Настоява се за отмяна на
определението на СлРС и за определяне на по-лека мярка за неотклонение,
като се претендира домашен арест.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
гр.Сливен намира подадената жалба за неоснователна, а обжалваното
определение за законосъобразно. Счита, че са налице процесуалните
предпоставки, регламентирани в чл.63 ал.2 т.1 от НПК. Посочва, че са налице
доказателства, които могат да изведат необходимия към настоящия
процесуален момент, извод за обоснованото предположение относно
авторството на деянието и относно това, че същото е вменено по отношение
на повдигнатото обвинение, спрямо обв.И.. Заявява налични данни за това, че
е извършено деянието в условията на повторност. Посочва, че настоящото
обвинение е за тежко умишлено престъпление, чиято наказуемост надхвърля
5 години лишаване от свобода. Прави извод, че наличните данни по делото
сочат, че съществува най-вече опасността обвиняемият да извърши и ново
престъпление предвид факта, че деянието, за което му е наложена осъдителна
присъда 3 години, отложена с изпитателен срок от 5 години, при условията на
чл.66 НК, е извършено съвсем скоро. Твърди наличие на данни и за
прокурорски преписки, макар и приключени с отказ за образуване за четири
случая, два от които касаят наличие на данни за извършено деяние от частен
характер, но отново с телесни повреди по чл.130 ал.1 от НК. Сочи, че крайния
извод на съда е правилен и законосъобразен, а взетата мярка за неотклонение
е единствено възможната при наличие на данни относно личността на
обвиняемия, неговата минала съдимост и на трето място от материалите по
делото, които съдържат необходимия минимум от доказателства за
обоснованото предположение, което би могло да изведе съда, което е и
сторено. В този смисъл счита, че следва да се отклони жалбата на защитата на
обвиняемия и да се потвърди определението на РС Сливен.
1

Пред настоящата инстанция обв.М.И., лично и заедно със своя служебен
защитник, се явяват лично. Служебният защитник иска да не се уважава
искането на прокуратурата да бъде потвърдена мярката задържане под
стража. Счита, че в самото ДП, от привличането на обвиняем, същият е
съдействал изцяло. Посочва, че са разпитани всички свидетели, на които не е
въздействал обвиняемият, а той даже не ги и познавал. Заявява, че по самото
ДП не е установен факта, дали на процесната дата 04.04.2023г. обвиняемият е
бил изобщо в гр.Сливен. В тази връзка, моли за по-лека мярка за
неотклонение, а именно домашен арест, ако се наложи и чрез средствата за
електронно наблюдение на адрес в *** или в ***.
В личната си защита обвиняемият иска определяне на по-лека мярка за
неотклонение. Заявява, че е невинен и няма нищо общо с пострадалата. В
последната си дума иска по-лека мярка за неотклонение.
Настоящата частна жалба е подадена от адв.С.Б. от АК Сливен,
служебен защитник на обвиняемия М.И., който има право на такава, против
постановеното определение и в тридневния преклузивен срок за обжалване по
чл.64 ал.6 от НПК, поради което е допустима.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на
разследването до настоящия момент, както и в съдебното производство, по
повод мярката за неотклонение на обвиняемия и провери атакуваното
определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи
извода, че частната жалба е неоснователна.
По повод искането на прокурор от Районна прокуратура гр.Сливен за
вземане спрямо обв.И. на мярка за неотклонение задържане под стража и в
пълно съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд Сливен
е анализирал събраните доказателства и е преценил всички факти, относими
към вземането на мярка за неотклонение задържане под стража спрямо
обвиняемия. Първостепенният съд е приел също, че събраните на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, са достатъчна доказателствена основа, на базата на която може да се
направи обосновано подозрение, че обв.М.И. е извършил престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност. Направил е правилен извод
за наличието на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление,
която законова презумпция не се оборва или поставя под съмнение и към
настоящия момент.
Въз основа на приетите и правилно установени факти първостепенният
съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъедини и
въззивният – налице са кумулативно изискуемите по чл.63 ал.1 от НПК,
условия за вземане спрямо обв.М.И. на мярка за неотклонение задържане под
стража.
Досъдебно производство № 945/2023г. по описа на РУ Сливен, вх.№
3375/2023г. на РП Сливен е образувано на 06.07.2023г. за това, че на
04.04.2023г. в гр.Сливен, на лицето Д.В.Т. от гр.Сливен е причинена телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
2

живота, по хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК.
По досъдебното производство, с постановление от 07.07.2023г. на
разследващия орган, предявено на 07.07.2023г., М.Н.И. е привлечен в
качеството на обвиняем, за това, че на 04.04.2023г. в гр.Сливен, в условията
на повторност, по хулигански подбуди е причинил на Д.В.Т. от гр.Сливен
средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота - престъпление по чл.131 ал.1 т.7 и т.12, вр. чл.129 ал. 2, вр.
ал.1 от НК.
С постановление на прокурор от 07.07.2023г., обв.М.И. е задържан за
срок до 72 часа за довеждането му пред съда, на основание чл.64 ал.2 от НПК,
считано от момента на предявяване на обвинението му.
Съдът съобрази, че повдигнатото срещу обв.И. обвинение е за тежко
умишлено престъпление, с предвидено за него наказание лишаване от
свобода от две до десет години, наличието на данни, подкрепящи
обоснованото предположение за извършване на разследваното престъпление
именно от обв.И., както и за съществуването на опасност от извършване на
престъпление, са в унисон с нормите на чл.93 т.7 от НК, чл.63 ал.1 и чл.56
ал.3 от НПК.
В тази връзка правилно е становището на първата инстанция, че по
делото са налице достатъчно данни, включително надлежно събрани
доказателствени източници – разпити на свидетелите Д.В.Т., И.Я.Н., Иван
Янев И., А.Н.А., Д.Т.С., С.Ж.Н., изготвената на 07.07.2023г. съдебно-
медицинска експертиза на лицето Д.В.Т., писмени доказателства, които
подкрепят обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил
разследваното деяние. Събраните до момента на досъдебното производство
доказателствени материали са достатъчни, за да се аргументира извод за
наличието на обосновано подозрение относно авторството на деянието в
лицето на обвиняемия. Ноторно известно е, че към настоящият момент, във
връзка с производство за вземане на мярка за неотклонение задържане под
стража, не е необходимо наличието на категорични, безспорни и несъмнени
доказателства относно вината на обвиненото лице. Предвид това, правилно
първата инстанция е направил извод, въз основа на събраните до този етап
доказателства на ДП, е налице съпричастност на обвиняемия към
повдигнатото му обвинение. Съобразно това, изтъкнатите в тази връзка
доводи на защитата на обвиняемия относно липсата на обосновано
подозрение, че обв.И. е извършил деянието, в което е обвинен, са
неоснователни. Неоснователно е и твърдяното от защитата, че на процесната
дата 04.04.2023г. обвиняемият не е бил изобщо в гр.Сливен, което е
голословно към настоящия момент. Неоснователно е и наведеното от
защитата, че обв.И. е съдействал на органите на разследването. От
материалите по делото не се установиха такива обстоятелства, още повече, че
обвиняемият не е давал и обяснения, което разбира се е негово право.
Въззивната инстанция намира, че е законосъобразен изводът на
районния съд за наличието на опасност от извършване на престъпление от
страна на обв.И.. В тази връзка следва да се подчертае законовата
3

регламентация, според която тази опасност е предвидена в чл.63 ал.1 от НПК,
и наличието й е достатъчно да обоснове вземането на мярка за неотклонение
задържане под стража. Правилно е становището на първата инстанция, че в
случая съществува реална опасност от извършване на престъпление и е
налице хипотезата на чл.63 ал.2 т.1 от НПК, тъй като лицето е привлечено
като обвиняем за престъпление, извършено повторно. Правилно е отчетено от
първата инстанция и обремененото съдебно минало на обвиняемия, както и
факта, че процесното деяние е извършено и в изпитателния срок на предходно
осъждане за нанесена тежка телесна повреда на друго лице от обв.И. и
представените четири отказа за образуване на ДП, като два от тях - тези по
преписки вх.№№ 2104/2018г. на РП Сливен и 1974/2018г. на РП Сливен,
касаят телесни повреди по чл.130 ал.1 от НК, причинени на различни лица.
Въззивната инстанция намира, че е налице е и опасност от укриване на
обвиняемия, която се аргументира с тежестта на предписаното наказание за
вмененото на обв.И. престъпление и евентуалното му понасяне, както и от
обстоятелството, че обв.И. не работи, няма доходи, не притежава недвижими
имоти и движимо имущество, независимо, че има постоянен и настоящ адрес.
Съдът е длъжен да отбележи, че съобщеният от обвиняемото лице настоящ
адрес, а именно ***, не е пълен. В тази връзка е неоснователно искането на
защитата за вземане на мярка за неотклонение домашен арест на обв.И. на
един от адресите му.
Видно от справката за съдимост на обв.И. се налага извод относно
неговата личност и по-точно за обществената опасност на дееца, която
съобразена с тези данни, е висока. Въззивният съд съобрази, както посочи по-
горе, и обстоятелството, че обвиняемият не е трудово ангажиран, не работи и
няма данни за получаване на трудови доходи, както и средства, необходими за
негова издръжка. От това се налага извода, че е налице реална опасност
обв.И. да извърши престъпление. Въззивната инстанция обсъди и
обществената опасност на повдигнатото на обвиняемия обвинение, която
също намира за висока, с висока обществена укоримост е деянието.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, при определяне на мярката за
неотклонение, въззивната инстанция отчита високата степен на обществена
опасност на деянието, също и предвид мястото, механизма и начина на
извършването му, както и високата степен на обществена опасност на
обвиняемия, като извършител, което налага вземането на мярка за
неотклонение задържане под стража.
В заключение и като съобрази всички факти, имащи значение за вида
на взетата спрямо обв.И. мярка за процесуална принуда, въззивният съд прие,
че настоящата мярка за неотклонение задържане под стража е постановена
при стриктно съблюдаване на регламентираните в чл.63 ал.1 от НПК
предпоставки и ще допринесе за постигане на предвидените в законовата
разпоредба на чл.57 от НПК цели, като наред с това ще обезпечи
приключването на наказателното производство в разумен срок.
Всички тези обстоятелства и предвид хипотезата на чл.63 ал.2 т.1 от
НПК, изискват спрямо обвиняемия първоначално да се вземе най-тежката
4

мярка за неотклонение, а именно задържане под стража. Тя е съответна на
високата степен на обществена опасност на конкретното деяние по чл.131
ал.1 т.7 и т.12, вр. чл.129 ал. 2, вр. ал.1 от НК, както и високата степен на
обществена опасност на дееца. Взетата мярка за неотклонение е съобразена и
с възрастта на обвиняемия, с обстоятелството, че не работи, няма трудови
доходи и имущество, семейното му положение – неженен, обстоятелството,
че е осъждан, както и другите данни за личността му, съобразно изискванията
на чл.56 ал.3 от НПК.
Ето защо, съдът намира въззивната жалба на защитника на обвиняемия
за неоснователна и я остави без уважение, като потвърди Определение №
622/10.07.2023г. по ЧНД № 892/2023г. по описа на РС Сливен, с което е взета
мярката за неотклонение задържане под стража спрямо обв.М.И. по
досъдебно производство № 945/2023г. по описа на РУ Сливен, вх.№
3375/2023г. на РП Сливен, като законосъобразно.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

5

Номер на акта:	290
Дата:	17 юли 2023 г. (в сила от 17 юли 2023 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20232200600392
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	14 юли 2023 г.

Определение по дело №392/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите