№ 347
гр. Сливен, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20242200100144 по описа за 2024 година
Предявени са искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила
присъда, с правна квалификация: чл. 2 ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ цена на иска за
неимуществени вреди - 450 000лв. от общо 700 000лв, а на исковете за имуществени вреди :
6000 лв. 162лв
В исковата молба ищецът твърди, че с Постановление от 21.06.2018 г. бил привлечен
като обвиняем по ДП № 453/2018 г. на РУ на МВР Сливен, по обвинение по чл. 199, ал. 2,
т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, за това, че на 06.04.2018г., в с. Г., община
Сливен, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 200 лева от владението на
П. А. П. от с. Г., с намерение да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен с убийството на П. А. П..
С постановление от с 21.06.2018 г., бил задържан за срок от 72 часа, а с определение №
54 от 22.06.2018 г. по ЧНД № 326/2018 г. на СлОС, му била взета постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Твърди, че на 18.02.2018 г. ОП -Сливен внесла в съда обвинителен акт, по който било
образувано НОХД № 82/2019 г. на СлОС.
Обвинението било за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 198, ал.
1 НК, за това, че на 06.04.2018 г., в с. Г., община Сливен, отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 200 лева от владението на П. А. П. от с. Г. с намерение да ги
присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на П. А. П..
По същото дело били проведени 9 съдебни заседания и постановена присъда №
11/17.06.2020 г., с която бил признат за виновен по повдигнато обвинение и осъден на 20
1
години лишаване от свобода.
Със същата присъда бил осъден да заплати на всеки от частните обвинители П. А. П., Т.
П. П. и А. П. П. сумата 3 000 лева на всеки един от тях, съставляваща разноски за повереник
пред първата съдебна инстанция, 500лв, разноски за повереник в досъдебната фаза и
3033.89лв- разноски по сметка на ОД МВР, представляващи разноски в досъдебната фаза и
сумата 1255.78лв, представляващи разноски пред първата съдебна инстанция.
С решение № 16/22.02.2021г по ВНОХД № 230/2020г на БАС, била потвърдена
присъдата на СлОС, а ищецът- осъден да заплати на тримата частните обвинители по
3000лв - разноски пред въззивната инстанция.
С определение № 64/22.02.2021 г. по ВНОХД № 230/2020 г. на БАС била потвърдена
мярката му за неотклонение „задържане под стража“;
С решение № 88/19.05.2021г по н.д. № 312/2021г на ВКС, било отменено изцяло
решението на въззивния съд, а делото-върната за ново разглеждане от стадия на съдебното
заседание, като с определение № 51/02.06.2021г по ВНОХД № 109/2021г на БАС, образувано
след връщане на делото,били предприети процесуално-следствени действия съгласно
дадените от ВКС указания.
Производството по ВНОХД № 109/2021г на БАС приключило в едно съдебно
заседание, в което ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, а мярката за неотклонение от „задържане под стража“ -изменена в „подписка“.
оправдателната присъда не била протестирана и влязла в сила на 30.09.2021г.
Твърди, че воденото срещу него наказателно производство започнало на 21.06.2018г и
приключило на 30.09.2021г и продължило общо 3 години, 3 месеца и 8 дни. В този период
имал качеството на подсъдим, а от 21.06.2018г до 14.09.2021г бил с мярка за
неотклонение“задържане под стража“, която изтърпявал в затвора-Бургас. В същия период
бил незаконно лишен от право на свободно придвижване, право на труд , социални контакти,
лишен бил от семейство и всички присъщи човешки взаимоотношения, изпълващи
съдържанието на човешкия живот.
При образуване на наказателното производство бил на 37 години, а при неговото
приключване – на 40. По време на този изключително дълъг период пребивавал в затвора,
където преживял перманентен и ежедневен психологически дискомфорт, силен стрес, имал
неспокоен сън и крайно негативни емоционални състояния, свързани с възможността да
получи и след като е получил наказание от 20 години лишаване от свобода за престъпление,
което не е извършил. Накърнено било и доброто му име в обществото, дискредитиран сред
близки и приятели, а до тогава не бил осъждан, сдобил се и с полицейска регистрация по
реда на чл. 68ЗВМР
Освен неимуществени вреди, понесъл и имуществени, изразяващи се в заплатените
адв.възнаграждения в следните размери: 2 500 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 18.10.2018 г., 1 500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от
03.07.2020 г., 2 000 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.06.2021 г,
2
общо 6 000лв., към която следвало да се добави и сумата 162 лева, съставляваща
определена държавна такса за предоставяне на заверени екземпляри от представените с
настоящата искова молба съдебни книжа (посочени в преводното нареждане като преписи
НОХД № 82 / 2019 г..
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да му
заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер на сумата 6 162 лв., от която
6000лв- разходи за адв. възнаграждения и 162лв- за преписи на документи от
наказателното производство, както и обезщетение за неимуществени вреди размер на
450 000лв от общо 700 000лв., от които: 400 000лв- претърпени в резултат от незаконното
обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда и
300 000лв- обезщетение за неимуществени вреди от неправомерно взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в периода 21.06.2018г- 14.09.2021г, общо 39 месеца
и 8 дни, ведно със законната лихва върху всяко обезщетението за неимуществени вреди,
считано от влизане в сила на присъдата -30.09.2021г, а върху обезщетението за имуществени
вреди, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 01.04.2024г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
изцяло всички предявени искове.
Счита, че наказателното производство е приключило в рамките на 3 години и 3 месеца,
което е в рамките на разумния срок. Досъдебната фаза продължила 8 месеца, а в тази фаза
ищецът бил с мярка за неотклонение“задържане под стража“ по-малко от 8 месеца, напълно
разумен срок с оглед правната квалификация на повдигнато обвинение.
Намира иска за неимуществени вреди за крайно завишен, несъответстващ на
претърпените вреди, стандарта на живот в страната и съдебната практика за аналогични
казуси, в т.ч. и на ЕСПЧ.
Всички твърдения за претърпени неимуществени вреди били недоказани, а и липсвали
доказателства, че надвишават обичайните такива , които се презюмирали при всяко едно
обвинение, приключило с оправдателна присъда. Обезщетението следвало да е съобразено и
с личността на увредения , а в случая не можело да се приеме, че има дори бегли данни за
причинени неблагополучия в социален или здравен смисъл, отразили се върху здравето,
личния живот, честта и достойнството на ищеца, неговото обществено положение и
професионална дейност.
Счита иска за имуществените вреди също за неоснователен и недоказан, т.к липсвали
доказателства за направени от ищеца разноски.
Прави възражение по чл. 5 ал.1 алт.2 от ЗОДОВ, във връзка с процесуалното
поведение на ищеца в наказателното производство.
Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение, т.к
делото не се отличава с правна и фактическа сложност.
В с.з. ищецът лично и представляван от процесуален представител, поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски, в т.ч. адв.
3
възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38 ал.2 ЗА.
В с.з. ответникът оспорва изцяло предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Представя писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищецът Г. И. К. е на 43години, български гражданин, осъждан, неженен, с постоянен
адрес: гр.Т., обл.Сливен.
ДП № 453/2018г по описа на РУ-Сливен е образувано на 07.04.2018г, срещу неизвестен
извършител, за това, че на 06.04.2018г, в с.Г. ,общ.Сливен, умишлено умъртвил П. А. П. от
същото село- престъпление по чл.115 НК.
С постановление от 21.06.2018г, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП
№ 453/2018г на РУ-Сливен, че това, че на 06.04.2018 г., в с.Г., общ.Сливен, отнел чужди
движими вещи –парична сума в размер на 200лв от владението на П. А. П. от с.Г.,
общ.Сливен, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и
грабежът е придружен с убийството на П. А. П.- престъпление по чл. 199 ал.2, т.2,предл.1,
вр. с чл. 198 ал.1 НК
С постановление на прокурора от 21.06.2018г, спрямо обв. Г. И. К. по ДП № 453/2018г
на РУ на МВР-Сливен е взета мярка за неотклонение “задържане под стража“ за срок от 72
часа.
С определение № 54 от 22.06.2018г по ЧНД № 326/2018г по описа на СлОС, съдът е
взел постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“спрямо обвиняемия Г. И. К..
Досъдебното производство е приключило на 05.02.2019г с мнение за предаване на съд
на обв.Г. И. К..
По същото досъдебно производство има привлечен и втори обвиняем- Г. А. А.- за
престъпление по чл.115 НК, но с постановление на прокурора от 07.02.2019г частично е
прекратено, по отношение на обв.А. за престъпление по чл. 115 НК.
С разпореждане на прокурор от 18.02.2019г, ищецът е приведен в затвора-гр.Бургас.
Обвинителният акт срещу ищеца е внесен в съда на 19.02.2019г, по който е образувано
НОХД № 82/2019г по описа на СлОС.
Повдигнатото срещу подс.К. обвинение е за извършено престъпление по чл. 199 ал.2
т.2 предл.1вр. с чл. 198 ал.1 НК, за това, че на на 06.04.2018 г., в с.Г., общ.Сливен, отнел
чужди движими вещи –парична сума в размер на 200лв от владението на П. А. П. от с.Г.,
общ.Сливен, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и
грабежът е придружен с убийството на П. А. П..
Съдебното производство по НОХД № 82/2019г е приключило на 17.06.2020г, когато е
постановена осъдителна присъда № 11/17.06.2020г, с която подс.К. е признат за виновен по
4
повдигнатото му обвинение и е осъден на 20 години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим и да заплати на всеки от частните обвинители- П. А. П., Т. П. П.
и А. П. П. сумата 3000лв- разноски по делото, а на всички тях - общата сума 500лв,
представляваща разноски за повереник в досъдебното производство, а по сметка на съда -
сумата 1255.78лв- разноски пред първата съдебна инстанция.
С определение от 17.06.2019г, съдът е потвърдил взетата спрямо обв. К. мярка за
неотклонение“задържане под стража“
С решение № 16/22.02.2021г по ВНОХД № 230/2020г на БАС, присъдата на СлОС е
потвърдена изцяло, а подс.К.- осъден да заплати на тримата частни обвинители по 3000лв.-
разноски пред въззивния съд.
С определение от 22.02.2021г въззивната инстанция е потвърдила взетата спрямо обв.К.
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С решение № 88/19.05.2021г по к.д. № 312/2021г на ВКС, трето наказателно
отделение, е отменено решение № 16/22.02.2021г по ВНОХД № 230/2020г по описа на БАС,
а делото –върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд, от стадия на съдебното
заседание.
След връщане на делото на БАС , е образувано НОХД № 109/2021г по описа на БАС,
приключило на 14.09.2021г с постановяване на оправдателна присъда № 3/14.09.2021г, с
която подс.К. е признат за невинен по повдигнато обвинение по чл. 199 ал.2 т.2 предл.1, вр. с
чл. 198 ал.1 НК и оправдан.
Присъдата не е протестирана от прокурора и не е обжалвана от частните обвинители,
поради което е влязла в сила на 30.09.2021г.
С протоколно определение от с.з. на 14.09.2021г, съдът е изменил мярката за
неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“ и е разпоредил подс.К. да бъде
освободен в съдебната зала.
В периода от 21.06.2018г, до 14.09.2021г ищецът е била с мярка за неотклонение“
задържане под стража“, общо 3 години, 2 месеца и 24 дни, от които: от 21.06.2018г до
19.02.2019г е престоял в следствения арест-Сливен, а от 20.02.2019г до 14.09.2021г- в
затвора гр.Бургас.
Досъдебното производство е започнало на 07.04.2018г и приключило на 19.02.2019г,
когато е внесен обвинителен акт в съда, т.е продължило е общо 10 месеца и 12 дни.
Съдебното производство е започнало на 19.02.2019г, с внасяне в съда на обвинителния
акт и е приключило окончателно на 14.09.2021г, когато е постановена оправдателната
присъда, т.е. продължило е общо 2 години, 6 месеца и 26 дни на три съдебни инстанции, в
т.ч. с повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция.
При първоначалното разглеждане на делото пред СлОС са проведени общо десет
съдебни заседания, а при повторното разглеждане на делото от БАС - само две съдебни
заседания.
5
Общо наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза, е продължило от
07.04.2018г до 14.09.2021г, т.е.3 години, 5 месеца и 7 дни.
На досъдебното производство ищецът е упълномощил за свой защитник адв.С. С. с
пълномощно от 18.10.2018г/ т.5 от ДП, л. 73/, като видно от договора за правна защита и
съдействие, уговореното адв.възнаграждение е в размер на 2500лв, платимо в брой, но
платеното при упълномощаването адв.възнаграждение е в размер на 500лв, като няма данни
по делото дали и кога е платен остатъка от 2000лв .
При разглеждане на делото пред първата и въззивната инстанция инстанция, ищецът е
бил представляван от адв.П. Н.,като видно от приложеното по НОХД № 82/2019г на СлОС /
л. 624/ пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 03.07.2020г, уговореното
адв. възнаграждение е в размер на 1500лв, платимо до 30.07.2020г, като липсват данни
дали е платено изцяло, частично, в брой или по банков път.
По к.н. д. № 312/2021г на ВКС /л.34/, ищецът заплатил в брой на упълномощения
защитник адв.П. Н. адв.възнаграждение в размер на 1000лв.
По ВНОХД № 109/2021г на БАС/л.62/, ищецът заплатил на същия адвокат в брой
адв.възнаграждение в размер на 2000лв.
Общо на досъдебната и съдебна фаза на процеса, ищецът заплатил за адв.защита
сумата 3 500лв./ 1000 +2000+500/.
На 23.12.2022г защитникът на ищеца- адв.П. Н. е подал молба по НОХД № 82/2019г на
ОС-Сливен за издаване на заверени преписи от документи,съдържащи се по досъдебното
производство, за което е платил по сметка на съда сумата от 155лв. /л.предпоследен от
делото/.
В резултат на повдигнато срещу ищеца обвинение, е бил лишен от свобода от
21.06.2018г до 14.09.2021г, т.е. за период от 3 години, 2 месеца и 24 дни, по време на
който е бил с мярка за неотклонение „ задържане под стража“, изтърпявана в следствения
арест-Сливен и затвора-Бургас.
През цялото време на престоя си в ареста и затвора, ищецът бил притеснен, плачел и
отричал да е извършил деянието, в което е обвинен. Чувствал се зле, особено след като го
осъдили. Казал на близките си, които му ходели на свиждане в следствени арест, че ще се
самоубие, но по делото липсват доказателства за подобни опити.
Оплаквал се и от полицейско насилие и по този повод е образувана преписка вх.
№1995/2021г по описа на РП-Сливен, приключила на 27.07.2021г с постановление за отказ
да се образува досъдебно производство, а преписката е прекратена поради липса на
престъпление.
След като го освободили от затвора, ищецът се променил. Станал унил и разсеян,
затворил се в себе си. Няма свое семейство и деца. Живее при майка си в гр.Т..
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка
и анализ на събраните по делото писмени доказателства, ценени като относими, допустими
6
и неоспорени, в т.ч. приобщените по досъдебно и съдебно производство.
Гласните съдът кредитира като допустими, преки и непосредствени, но и с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като двама от свидетелите са роднини на ищеца и
заинтересовани от изхода на делото.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявените са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение, които намират своето
правно основание в разпоредбата на чл. 2 ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.
По иска за неимуществени вреди:
Този иск е основателен и доказан, но предявен в завишен размер с оглед претърпените
вреди, принципа за справедливост и съдебната практика.
Отговорността на Прокуратурата по чл. 2 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна, а
възникването й е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е
приключило наказателното производството.
Има ли оправдателна присъда, обвинението е винаги незаконно, а искът е доказан в
своето основание.
За да възникне отговорността по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, са необходими следните две
предпоставки: 1/ повдигане на обвинение за извършване на престъпление, 2/ наказателното
производство да е приключило, като лицето е оправдано по повдигнатото обвинение .
По делото е безспорно, че с присъда№ 3/14.09.2021г, постановена по ВНОХД №
109/2021г на БАС и влязла в сила на 30.09.2021г, ищецът е признат за невиновен и
оправдан по повдигнато му обвинение.
Обезщетението за немуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ
се дължи за увреждане на неимуществени права, блага или правнозначими интереси.
Вредите се изразяват в емоционални, психически терзания на личността, накърнена
чест, достойнство, добро име в обществото, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намерили негативно отражение в неговата психика за
определен период от време.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ се
определя глобално и трябва да съответства на необходимостта от преодоляване на вредите в
тяхната цялост и същевременно да е достатъчно по размер за репарирането им.
Размерът на обезщетението, освен с особеностите на всеки конкретен случай, следва да
е съобразен с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите
условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането и не следва да
послужи като източник на неоснователно обогатяване.
Съдът, сезиран с иск по чл.2 ал.1 т.3,предл.1 ЗОДОВ, е длъжен да обвърже обществения
критерий за справедливост с преценката за конкретно установени по делото факти и
7
обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди и различни за всеки отделен случай.
Тези факти и обстоятелства са следните: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то
е за едно или няколко отделни престъпления- умишлени или по непредпазливост, дали
ищецът е оправдан по всички или само за част от обвиненията, а за други – осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали надхвърля разумните
срокове за воденето му; вида на взетата мярка за процесуална принуда и други наложени
ограничения в рамките на наказателното производство и тяхната продължителност,
извършените с участието на лицето процесуално-следствени действия, обществен отзвук и
разгласа на обвинението, по какъв начин последното се е отразило на ищеца, имал ли е
влошаване на здравословното състояние и в каква степен; какви са конкретните
преживявания и съдебното минало на ищеца, как обвинението се е отразило върху личността
и начина му на живот, социалните контакти, семейство, професионална реализация,
здравословно състояние и пр.
Съдебната практика приема, че не подлежат на доказване обичайните, типични
неимуществени вреди от незаконно обвинение. Това са вредите, които според житейската
логика е нормално и предвидимо едно обвинено в извършване на престъпление лице да
търпи. Това са чувство на страх и несигурност от развитието на наказателното
производство, срам и притеснение от несправедливо осъждане и налагане на наказание,
чувство за несправедливост и накърняване на доверието в държавността, накърнено
достойнство и доброто име в обществото, дестабилизиране на здравословното състоянието
без болестни прояви.
Наказателното преследване по необходимост е свързано с упражняване на процесуална
принуда за определен период от време и вредите, които едно лице търпи неминуемо са
свързани с негативни изживявания, пряко свързани с повдигане и поддържане на
незаконно обвинение. Един обвиняем или подсъдим, обект на незаконно обвиниение,
неизбежно търпи обичайните неимуществени вреди, които закономерно са в причинна
връзка с повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
Причинната връзка на тези вреди с незаконното повдигане и поддържане на обвинение е
очевидна и не подлежи на формално доказване.
При условията на пълно и главно доказване следва да са установени само вредите извън
обичайните. Това са специфични вреди, различни за всеки отделен случай, като: конкретно
увреждане на здравето, нетипични значими смущения в личния живот на ищеца/ например
разрив в семейните отношения/, или в обичайния му начин на живот, обществена,
професионална среда, като загуба на поминък, професионална реализация, медийно
разгласяване на обвинението и др, както и причинната връзка между специфичните среди и
незаконното наказателно преследване.
Когато се твърдят вреди извън обичайните, с оглед конкретните обстоятелства,
личността на увредения, обичайната му среда, начин на живот, обществено положение,
8
влошено здравословно състояние и пр., те трябва да бъдат изрично посочени в исковата
молба, за да станат част от предмета на иска, а ищецът следва да ги докаже.
В настоящия случай ищецът не твърди настъпили вреди извън обичайните, нито е
доказал, че е претърпял такива вреди в пряка причинна връзка с повдигнатото и
поддържано незаконно обвинение.
По делото не се събраха доказателства за влошено здравословно състояние или други
вреди, които ищецът да е претърпял извън обичайните.
Няма доказателства за настъпили в причинна връзка с воденото срещу ищеца
наказателно производство трайни и съществени последици за психическото и физическо
здраве нито по време на престоя му в затвора и следствения арест, нито в по-късен момент.
Липсват доказателства за наличие на трайни, тежки и необратими увреждания на
здравето и психиката или други вредни последици, които да обуславят толкова завишен
размер на обезщетението, колкото се претендира.
Съдът съобрази всички изброени по-горе обстоятелства, които са от значение за
определяне размера на обезщетението, а именно: че повдигнатото обвинение за тежко
умишлено престъпление, за което се придвижва наказание лишаване от свобода от 15г до
20г, доживотен затвор или доживотен без замяна, че ищецът е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в продължение на 3 години, 2 месеца и 24 дни , че престоя в
следствения арест и затвора му причинил дискомфорт, стрес и битови неудобства, че е бил
осъден на 20 години лишаване от свобода и е търпял обичайните неимуществени вреди до
края на съдебния процес.
За времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ е бил
лишен от редица човешки права, като: правото на лична свобода и свободно придвижване
на територията на страната, правото на личен живот и неприкосновеност, правото на труд.
Съдът съобрази също, че воденото срещу ищеца наказателно производство е
продължило общо на досъдебна и съдебна фаза 3 години и 5 месеца и 7 дни, като
досъдебното производство е приключило за 10 месеца и 12 дни, а съдебното производство
на три инстанции, включително с повторното разглеждане на делото - за 2 години, 6 месеца
и 26 дни.
Това са все разумни срокове с оглед правната и фактическа сложност на делото и като
се отчете, че съдебното производство е водено по общия ред, като са проведени разпити на
множество свидетели и вещи лица.
Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба няма твърдение за неразумни
срокове, те остават извън предмета на доказване, а сроковете за приключване на
наказателното производство се преценяват от съда наред с всички останали обстоятелства от
значение за определяне размера на обезщетението.
Съдът отчете също, че ищецът не е заемал публична длъжност, няма данни да е имало
разгласа в медиите на воденото срещу него наказателно производство, с което авторитета и
9
доброто му име в обществото да са били накърнени сред широк кръг лица.
Съдебното му минало е свързано с предишно осъждане за кражба, за което е
реабилитиран по право.
Не се установи дали и какво е работил преди да бъде привлечен като обвиняем и взета
постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража“, но видно от събраните по
наказателното производство доказателства, към този момент не е работел.
Няма доказателства за личния и социалния му живот, обичайната среда, професия, нито
по какъв начин незаконното обвинение се е отразило върху начина му на живот.
Не се установи ищецът да е имал свое семейство преди да му бъде повдигнато
обвинението, поради което няма как това обвинение да се е отразило негативно на
семейните му отношения.
Единственият критерий, който налага определяне на по-висок размер на
обезщетението е взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ и то за
изключително продължителен период от време - 3 години, 2 месеца и 24 дни.
Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът присъжда обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 90 000лв.
За разликата до пълния размер на иска 450 000лв, предявен като частичен от общо
700 000лв, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално за всички претърпени
неимуществени вреди.
С исковата молба се търси отделно присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ .
Съгласно даденото разрешение в т.13 на ТР № 3/22.04.2005г по т.д. №3/2004 на ОСГК
на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,
включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение
“задържане под стража“, т.е. обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение обхваща и вредите от незаконно задържане под стража.
Затова, с оглед на даденото разрешение с ТР №3/2005г по т.д. №3/2004г, съдът определя
едно общо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 90 000лв, което
включва и обезщетение за вреди от наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
В ТР № 1 от 27.11.2023г по т.д. №1/2022г на ВКС, ОСГК, е прието, че
неимуществените вреди от незаконно обвинение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са присъждат
глобално за всички осъществени принудителни мерки , като в обезщетението се включват и
вредите от неразумния срок на наказателното производство, като се преценяват
предпоставките на чл.2б ЗОДОВ - правна и фактическа сложност на делото, поведението на
ищеца и действията на властите, довели до забавено правосъдие.
За да се реализира обаче едновременно фактическият състав на чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и
10
чл. 2б от ЗОДОВ, твърдението за неразумен срок трябва да е включено в обстоятелствената
част на искова молба и на иска по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Това е обстоятелство, което
утежнява отговорността и води до определяне на по-голям размер на глобалното
обезщетение, като в мотивите на съдебния акт, съдът следва да посочи каква част от
глобалното обезщетение се отнася за неразумния срок на производството.
Настоящата искова молба не съдържа твърдение за неразумен срок за приключване на
наказателното производство, поради което този критерий за по-висок размер на
обезщетението остава извън предмета на доказване.
Не се доказаха обстоятелства по чл. 5 ЗОДОВ, които изключват или намаляват размера
на отговорността на прокуратурата.
Съгласно чл.5 ал.2 ЗОДОВ, отговорността на държавата се намалява в случаите, при
които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Настъпилият вредоносен разултат е в причинно-следствена връзка с поведението на
пострадалия, когато същият с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
Такива действия са: недобросъвестно направени неистински признания, въвеждането на
органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да
се забави или опорочи разследваното престъпление.
По делото не се установи, че процесуалното поведение на ищеца в наказателния
процес е било с подобна насоченост, нито единствен фактор, обуславящ образуваното и
воденето на наказателно преследване.
Самопризнанието не е обстоятелство, което налага извод за съпричиняване на
вредоносния резултат с оглед правото на защита на обвиняеми в наказателното
производство да избере защитната си позиция.
Едно обвинение и присъда никога не почиват единствено на самопризнанието на
обвиняемия, поради което то не освобождава органите на досъдебното производство от
задължението да събират доказателства за разкриване на обективната истина по делото.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи ведно със законната лихва, считано
влизане в сила на оправдателната присъда – 30.04.2021г до окончателното изпращане.
По исковете за имуществени вреди:
Предявени са два иска за обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат
на същото незаконно обвинение.
Първият иск с цена 6000лв е частично основателен и доказан, до размер на сумата
3500лв.
По досъдебното производство са налични доказателства за платен в брой само един
адв.хонорар в размер на 500лв. от общо 2500лв.
11
Платените от ищеца адв.хонорари на упълномощените от него защитници в съдебната
фаза са два , в размер на 1000лв и 2000лв, или общия размер на възнаграждения възлиза
на 3 500лв , която сума съставлява претърпяна вреда, която с оглед на влязлата в сила
оправдателната присъда, следва да му бъде възмездена.
Липсващата процесуална възможност да се уважи претенцията за разноски в
наказателния процес в случаите, когато лицето е признато за невиновно и оправдано по
повдигнатото му обвинение, обуславя извода, че разходваните средства в хода на
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, се явяват имуществена
вреда, за която държавата дължи да обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ.
Искът до пълния му размер от 6000лв бива отхвърлен ,тъй като липсват доказателства,
че сумата от 1500лв, уговорена за плащане до 30.07.2020г е платена от ищеца на
упълномощения от него защитник , а също и остатъка от 2000лв от общо уговорения на
досъдебното производство адв.хонорар в размер на 2 500лв.
Вторият иск с цена 162 лв е изцяло неоснователен, поради което следва да се
отхвърли.
Ищецът е представил вноска бележка за платена сума от 155лв за преписи по НОХД №
82/2019г на СлОС/л. от делото/. Твърди, че този разход е направен за снабдяване с преписи
на документи, необходими за завеждане на настоящото дело, тоест това са разноски,
свързани с образуване на настоящото дело, а не пряко свързани с воденото срещу ищеца
наказателно производство, поради което искът се явява изцяло неоснователен.
Тази сума би следвало да бъде включена към разноските, направени по настоящото
дело, но тъй като не е поискана като разноски и с оглед на диспозитивното начало в
процеса, съдът не би могъл да я присъди като разноски.
Лихвата върху всяка от главниците се претендира от различен момент.Върху
обезщетението за неимуществени вреди- от датата на влизане в сила на присъдата
30.09.2021г, а върху обезщетението за имуществени вреди- от датата на завеждане на
исковата молба в съда 01.04.2024г, като съдът се произнася с оглед поисканото.
При този изход от спора, на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от
исковете, в размер на 2.05 лв от общо 10 лв, платени за държавна такса за образуване на
делото.
Неоснователно е възражението прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар.
Уговореното адв. възнаграждение е по реда на чл. 38 ал.2 ЗА.
Съгласно съдебната практика на ВКС, в случаите по чл. 38 ал.2 ЗА, при частично
уважен иск, възнаграждението се определя въз основа на цената на предявения иск по реда
на Наредбата №1/09.07.2004г за минималните размери за адв.възнаграждения и така
изчисленото минимално възнаграждение, се редуцира съобразно размера на уважената част
от иска.
Пресметнато по този начин, възнаграждението на процесуалния представител на
12
ищеца на база материален интерес от 450 000лв, колкото е цената на първия иск, по
правилото на чл. 7 ал.2 т.5 от Наредбата №1/09.07.2004г, възлиза в размер на 10 650 лв.
Съразмерно на уважената част от иска за неимуществени вреди- 90 000лв, адв.
възнаграждение възлиза в размер на 2 130 лв.
Вторият уважен иск е с цена- 3 500 лв и на осн. чл. 7 ал.2 т.2 от НМРАВ, минималният
размер на адв. възнаграждение е 650 лв или общо адв.възнаграждение е в размер на 2
780лв
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, ******* да заплати на Г. И. К.
от ГР.Т., *******, с ЕГН -********** и съдебен адрес: *******, чрез адв. П. Н., сумата 90
000 лв / деветдесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл. 199 ал.2, т.2 предл.1, вр. с чл. 198 ал.1 НК , за
което е оправдан с влязла в сила присъда № 3/14.09.2021г по ВНОХД № 109/2021г по описа
на Апелативен съд-Бургас , ведно със законната лихва, считано от 30.09.2021г до
окончателното изплащане, както и сумата 3 500лв/ три хиляди и петстотин лева/ -
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на същото обвинение, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 01.04.2024г до окончателното
изплащане, и сумата 2.05 лв – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. И. К. срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България
частичен иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение - до пълния му размер на 450 000лв от общо
700 000лв., ведно с претенцията за заплащане на законна лихва, считано от 30.09.2021г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. И. К. срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България
иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди от незаконно обвинение, изразяващи се в разходи за осъществена адвокатска защита в
наказателното производство - до пълния размер от 6 000лв. , ведно с претенцията за
заплащане на законна лихва от датата на предявяване на иска- 01.04.2024г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от Г. И. К. срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република
България иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 162лв., ведно с акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва от датата на предявява на иска – 01.04.2024г до
13
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, ******* да заплати на адвокат П.
С. Н. от АК-Сливен, с личен номер от единния адвокатски регистър ******* и адрес на
дейност: *******., сумата 2780лв / две хиляди седемстотин и осемдесет лева /,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна
адвокатска защита на Г. И. К. с ЕГН **********- ищец по гр.дело № 144/2024 по описа на
ОС-Сливен.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
14