Р Е Ш Е Н И Е
№ 1420
гр.Пловдив, 26.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
3179/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Д.Д.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 18-1030-010119
от 30.11.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на основание чл. 180 ал.1 т.3 предл. второ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в
размер на 100 лева, за нарушение на чл. 52 т.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва се, че жалбоподателят
бил спрял управляваното от него МПС преди бариерата, влаковата композиция
преминала, след което длъжностното лице, отговарящо за бариерата му посочило,
че вече може да премине. След това бил срещнал полицейски автомобил, като
служител му бил съставил АУАН за нарушение по чл. 52 т.1 от ЗДвП. Въз основа на
изложените факти се възразява, че не е установено да е било извършено
посоченото нарушение. При условията на евентуалност се възразява, че дори да се
приеме, че е налице извършено нарушение, то същото представлява маловажен
случай. Поради посочените съображения от съда се иска отмяна на обжалваното НП,
при условията на евентуалност – неговото изменение и определяне на минимална
санкция.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с упълномощения си
защитник – адв. Б.. По същество процесуалният представител излага съображения,
че доверителят му не е преминал самоволно през прелеза, а единствено е спазил
указанията, дадени от стрелочника на ЖП гара Белозем. Възразява се, че
жалбоподателят притежава и златен талон, поради което деянието следва да се
квалифицира като маловажен случай.
Въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.05.2018 г. на жалбоподателя Д.У.
бил издаден контролен талон за водач без наказания № 9528837, съобразно Наредба
I-157/01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
На 02.11.2018 г. около 12:40 часа
в с. Белозем, обл. Пловдив, жалбоподателят Д.У. управлявал лек автомобил марка
„БМВ“,модел „320Д“, с рег. № ***. Като достигнал до ЖП прелез 1 Белозем, същият
спрял, тъй като били спуснати бариерите на прелеза. През същия преминал
локомотива, но бариерите на прелеза не се вдигнали. Поради тази причина
свидетелят Т., който заемал длъжността началник гара, подал сигнал на
жалбоподателя с ръка да премине през прелеза, независимо, че бариерите все още
са спуснати. Жалбоподателят У. преминал през прелеза.
Преминаването на прелеза при
спуснати бариери от жалбоподателя било възприето от свидетеля А., който спрял
лекия автомобил за проверка. Същият му съставил АУАН бл. № 977185/02.11.2018
г., като му вменил нарушение по чл. 52 ал.1 ЗДвП. Жалбоподателят обяснил, че е
преминал, тъй като длъжностното лице му е указало, че може да премине. Въз
основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява на първо място от разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели – Р.А. и Р.Т.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото
същите са логични, преки и непосредствени. Единствено не се кредитират
показанията на свидетеля А. в частта, с която заявява, че възприел жалбоподателят
да преминава през прелеза при спуснати бариери преди локомотива, доколкото в
тази част не съответстват на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Така възприетата от съда
фактическа обстановка се установи и от приобщените по делото писмени
доказателства - АУАН бл. № 977185/02.11.2018 г. и писмо от ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ вх. № 38058/05.06.2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 52 т.1 от ЗДвП. Съобразно посочената разпоредба на участниците
в движението е забранено да преминават през железопътен прелез при
спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от
съответното за това устройство се подават светлинни или звукови сигнали,
забраняващи навлизането в прелеза.
От приетата по делото фактическа обстановка
несъмнено се установи, че жалбоподателят е преминал през ЖП прелез 1 Белозем
при спуснати бариери. Поради изложеното несъмнено е осъществил вмененото му
нарушение. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя, че липса извършени нарушение, доколкото преминаването се е
осъществило след като е преминал локомотивът през прелеза. Касае се за формално
нарушение, поради което самото неизпълнение на посочената забрана е достатъчно
да обуслови извод за извършено административно нарушение.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
посоченото нарушение е формално, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Съдът намира обаче, че самото деяние разкрива други смекчаващи обстоятелства,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Като такива следва да се посочат, че
деянието е осъществено след преминаването на локомотива, както и че именно
началник ЖП гара, е указал на жалбоподателя да премине през прелеза,
независимо, че бариерите са били спуснати. Касае се за поведение на длъжностно
лице, което е отговорно за осъществяване безопасността на движение при ЖП
прелеза, което жалбоподателят е възприел като разрешение да наруши посочената
забрана. Това според съда не изключва извършване на административното
нарушение, доколкото жалбоподателят е нарушил забраната за преминава през
прелеза при спуснати бариери, но го характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите случаи от същия вид. На последно
място следва да се отчете и обстоятелство, че до този момент няма данни
жалбоподателят да е извършил други административни нарушения, свързани с нарушаване
на забрани по ЗДвП, предвид на което му е издаден и контролен
талон за водач без наказания.
Поради всичко изложено настоящият съдебен
състав счита, че извършеното нарушение притежава признаците на маловажно такова
съобразно чл. 28 ЗАНН. Според съда се касае за инцидентна проява, а не за
системно нарушаване на установения правов ред. От изложеното следва, че наказателно постановление следва да бъде
отменено, като
нарушителят бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-010119 от 30.11.2018 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Д.Д.У.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 180 ал.1 т.3 предл. второ от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание
– глоба, в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 52 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС