№ 13656
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110171014 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 83 ГПК.
Образувано е по молба, обективирана в искова молба от 29.12.2022 г., на Н. К.,
за освобождаване от заплащане на държавни такси по делото.
С Разпореждане от 17.01.2023 г. на ищеца са дадени указания в съответен срок
да отстрани констатирани нередовности на исковата молба, както и представи
декларация за материално и гражданско състояние с посочване, че й е известна
наказателната отговорност за деклариране на неверни обстоятелства по чл. 313 от НК,
както и доказателства в подкрепа на искането за освобождаване от държавна такса,
като ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок следва
отхвърляне на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.
С молба от 14.02.2023 г. ищецът е представил декларация за материално и
гражданско състояние, но не и доказателства в подкрепа на искането по чл. 83, ал. 2
ГПК.
С Разпореждане от 15.02.2023 г. на ищеца е указано в 2-седмичен срок от
съобщението да представи доказателства за наличие на действителна материална
затрудненост и липса на достатъчно доходи за внасяне на държавна такса, като е
предупреден, че неизпълнението на указанията в срок влече отхвърляне на молбата по
чл. 83, ал. 2 ГПК.
Видно от разписка към съобщение на 14.03.2023 г. ищецът е получил препис от
разпореждането от 15.02.2023 г., с което повторно са му дадени указания да представи
доказателства в горния смисъл.
Даденият двуседмичен срок е изтекъл на 28.03.2023 г., като ищецът не е
представил каквито и да е доказателства съгласно дадени указания.
Страната, която иска да бъде освободена от заплащане на държавни такси и
разноски, носи и доказателствената тежест за установяване на имущественото си
състояние, за което съдът следва да й даде изрични указания преди да се произнесе по
искането по чл. 83, ал. 2 ГПК (Определение № 496 от 21.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4629/2017 г., III г. о.; Определение № 184 от 15.09.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3426/2016 г., II г. о.; Определение № 270 от 14.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1572/2016 г., IV г. о.; Определение № 66 от 12.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 136/2016
г., IV г. о.; Определение № 534 от 4.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3461/2014 г., III г.
о.; Определение № 116 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 55/2011 г., IV г. о.).
В случая съдът двукратно е дал възможност на ищеца да представи
доказателства, от които да може да се направи извод, че неговото материално и
гражданско състояние е такова, че действително не може да понесе материалната
тежест на дължими такси и разноски по делото.
1
Съдът акцентира, че е честа, но и порочна процесуалната практика да бъдат
предявявани искове срещу комунални и кредитни дружества за установяване
недължимост на суми и за осъждане за заплащане на тези суми, като ищците
представят единствено декларация за материално и гражданско състояние без каквито
и да е доказателства в подкрепа на искането за освобождаване от заплащане на такси и
разноски по делото, имайки предвид и че в голяма част от случаите се касае за
отрицателни установителни искове, тежестта на доказване по които пада върху
ответната страна, носеща и тежестта да внесе предварително дължимите разноски по
делото.
Съдът възприема, че политиката на формално освобождаване от такси и
разноски с изначално формиране на извод за материална затрудненост само въз основа
на представена декларация води до непоносимо бреме за съдебната система, създавано
от постоянно подавани искове, без да е заплатена дори дължимата държавна такса по
делата, и съответно до безконтролно увеличаване на висящността на делата на
съдебните състави, сезирани с подобни искове. По този начин интересите на фиска се
явяват неоснователно засегнати при липса на постъпления заради неплатените такси и
разноски по еднотипни дела за сметка на интересите на отделни частноправни субекти,
които в крайна сметка се опитват да упражняват правата си в процесуалния закон в
разрез с принципа от римското частно право „Комуто ползите, нему и тежестите“,
както и в разрез с правата на останалите участници в гражданския оборот, сезирали
държавния правораздавателен орган със съответна претенция, който орган е бил в
невъзможност да разгледа компетентно и в законовия срок с произнасяне със стабилен
правен акт именно поради постоянно галопиращата висящност, създавана от подобен
род дела.
Поради това съдът предприе процедура по установяване основателността на
искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, в чиито рамки ищецът не успя да докаже, че
действително е материално затруднен да заплати дори и дължимата държавна такса по
делото.
Предвид изложеното, при липса на каквито и да е доказателства в противен
смисъл, следва отхвърляне на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК с оглед на единствено
възможния извод, че ищецът има материална възможност да заплати дължимата
държавна такса, както и разноски по делото, и злоупотребява с процесуалните си
права, в който случай съдът дължи всякога отказ от тяхната защита (арг. чл. 3 ГПК).
При това положение, следва даване на указания за внасяне на дължимата
държавна такса по делото с оглед уточнителна молба от 14.02.2023 г. на ищеца, в която
сочи цена на отделните предявени искове.
Воден от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, обективирана в искова молба от 29.12.2022
г., на Н. К., за освобождаване от заплащане на държавни такси по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градки съд в
едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи
доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса от 216,49 лв.
Неизпълнението на указанията в срок влече връщане на исковата молба.
Определението в тази част с характер на разпореждане е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3