РЕШЕНИЕ
№ 1603
гр. Пловдив, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева - Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско
дело № 20225330117527 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 224 от КТ, чл. 350 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата А. Т. С., ЕГН: **********, от село З., област П., ул. „***“ № ***, чрез
пълномощника адв. Р. Р., е предявила срещу ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес:
гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, представлявано от ************ В. К., обективно
съединени искове за признаване за незаконна и отмяна на Заповед № *********** г., с която е
прекратено трудовото й правоотношение от длъжност „***********“ в сектор „***“ при
ответника, за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност, за заплащането й на
обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за период от 6 месеца в
общ размер на 9 000 лева, за заплащането й на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от
39 дни за ******** г. в размер на 2 133, 53 лева, както и за вписване на обстоятелствата по чл. 349
ал. 1 от КТ в трудовата й книжка – прослуженото време и основанието за прекратяване на
трудовото й правоотношение.
В исковата молба се твърди, че ищцата била назначена със Заповед № ********* г. на
работа при ответника като „**********“ в сектор „***“. Договорът й бил със срок за изпитване от
6 месеца в полза на работодателя, като след това с друга заповед № ********* г. била
командирована за подпомагане дейността в сектор „********“. Трудовият й договор станал
безсрочен, като с допълнително споразумение № ************** г. била преназначена на
длъжност „*********“ по допълнителен щат в сектор „***“ и така договорът й станал срочен за
периода ********* г., до завръщане на титуляр. Била принудена да подпише това допълнително
споразумение, като била убеждавана от своите началници, че ако приеме новата длъжност, щяла
1
да бъде назначена на постоянен щат, а в противен случай- щяла да остане без работа, поради
съкращаване на щата. С допълнително споразумение от ********** г. била отново преназначена
като „**********“ в сектор „****“. Със заповед № ************ г. трудовият й договор бил
прекратен на основание чл. 325 ал. 1 т. 3 от КТ- поради изтичане на уговорения срок. Счита, че
заповедта за уволнение била незаконосъобразна, защото трудовият й договор не бил срочен, а
такъв за неопределено време, тъй като допълнителните споразумения от ******** г. били в
нарушение на чл. 68 ал. 3 и 4 от КТ. Отделно от това, към момента на уволнението, ищцата била в
отпуск по болест. Претендират се освен отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на
работа, обезщетение за период от 6 м. за оставане без работа, както и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск. Отделно от това, се твърди, че в трудовата книжка работодателят не бил
вписал данните по чл. 349 ал. 1 от КТ – същата била върната изцяло неоформена, без да е
отбелязано прослуженото време и основанието за уволнение. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който
исковете се считат за неоснователни. Твърди се, че прекратеният трудов договор бил срочен, като
допълнителните му споразумения не били в нарушение на закона и в случая нямало
трансформиране на срочен договор в безсрочен такъв. Ищцата се била съгласила с изменението на
правоотношението и действала със знанието, че работи по срочен договор. На същата било
изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В този смисъл всички искове били
неоснователни и следвало да се отхвърлят. По искането за оформяне на трудовата книжка, не
оспорват, че същата е била върната на ищцата изцяло неоформена, без вписване на прослужено
време и основание за прекратяване на ТПО, но била върната с удостоверение УП-3, с което
работодателят счита, че е изпълнил задължението си. Заявява, че „при желание на ищеца ще
попълнят трудовата му книжка“. Претендират се разноски.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си, като ищецът заявява,
че му е платено обезщетение за неползван ПГО, но твърди да има забава в плащането.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства – трудов договор № ************г.,
заповед № ***********г., ДС № ***************г., всички подписани от съответния директор на
ОД на МВР – Пловдив като работодател, се установява, че ищцата е започнала работа по трудово
правоотношение в ОД на МВР – Пловдив на **********г. по ТПО по чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с
чл. 70, ал. 1 и 2 от КТ, в сектор „**************“ на длъжност „**********“ по допълнителен
щат към щата на сектора съгл. ******************г., със срок от **********г. или до завръщане
на титуляря Т. П. Д., със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя, с 8-часово раб. време,
40 часа седмично и ОМВ – 610 лева. Със заповедта от **********г. ищцата е командирована в
сектор „***********“ за времето от **********г. до отпадане на необходимостта. С ДС от
*********г. на осн. чл. 119 от КТ вр. с чл. 105, ал. 2, т. 9 от ПУД на МВР и МЗ № ***********г. за
утвърждаване на доп. щат на длъжности за *** към щат на ОД на МВР Пловдив ищцата е
преназначена ‚по чл. 68, ал. м1, т. 1 и т. 3 от КТ за срок до ********г. или до завръщане на
титуляря Т. П. Д.“, считано от **********г. В ДС е подчертано „завръщане на титуляря“ и на ръка
отстрани е добавена датата**********г., неизвестно от кого.
С ДС от **********г. ищцата е преназначена от длъжност „**********" по
допълнителен щат към щата на сектор *** при ОДМВР – Пловдив по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ“ на
2
длъжност „*********** по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ“ по допълнителен щат към щата на сектор
„***“ при ОД на МВР Пловдив, съгласно **************г. със срок от ************г. с 8 часово
раб. време, 40 часа седмично, ОМВ 886 лева, 4 лева за работа с монитор и други ДТВ.
С оспорената заповед № ************г. ТПО с ищцата е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1,
т. 3 от КТ, считано от *********г. В заповедта е цитирана заповед № ***************г. на
Министъра на МВР за утвърждаване на допълнителен щат към щата на МВР Пловдив за периода
***************г.
Не се спори между страните и е видно от болничен лист за временна неработоспособност
от **********г., че в периода ***************г. ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност с диагноза – мозъчен инфаркт, като същата е била в болнични от ***********
г. с горепосочената диагноза, след спешен прием в болница поради мозъчен инсулт и хемипареза
синистра, възникнали внезапно по време на преглед в МВР поликлиника и след инжектиране с
метилпреднизолон, поради ухапване от насекомо.
По делото е приложена в оригинал трудовата книжка на ищцата, издадена на **********
г.. В същата няма вписано ТПО с ответника, последното записване е от Изпълнителна агенция
„**************“ и вписано прослужено време до **********г. Няма никакви вписвания от ОД
на МВР Пловдив. В същата са сложени три неподписани бележки, вероятно фишове за заплати,
изходящи от ответника, за месеците ***********г. В отговора – становище ответната страна
изрично заявява, че трудовата книжка е била при тях и е върната на ищцата при прекратяване на
ТПО неоформена, защото й било издадено съответното удостоверение за стажа, като изрично
признават, че са преценили, че не следва да оформят същата и да вписват в нея прослуженото
време и длъжността на ищцата, нито основанието за прекратяването на ТПО.
Ответната страна е представила молба на ищцата за назначаване от **********г.,
трудовия договор от ***********г., протокол за запознаване с длъжностна х-ка от **********г.,
формуляр, типова дл. х-ка за длъжността „***********“ на лице, работещо по ТПО в сектор ****
в РУ при ОДМВР. Представена е Заповед №***********г. на Министъра на МВР, в сила от
**********г., относно утвърждаване допълнителен щат за длъжности за лица, работещи по ТПО,
назначавани по чл. 68 от КТ – за осъществяване на дейност**********, както и ************,
издавани от други оправомощени служби и ведомства, при осигурени финансови средства за тези
дейности по бюджета на МВР за съответната година или средства, предоставени на МВР по
програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори. Със
заповедта са утвърдени допълнителни щатове за периода *************г. като за ОДМВР
Пловдив, сектор **** са утвърдени 16 бройки за **********, и по 1 бройка за всяко РУ в района
на ОД на МВР Пловдив, общо 28 броя. В т. 4 е разпоредено необходимите финансови средства на
служителите, назначени по този щат, да се осигурят в рамките на средствата, определени като
разход по бюджета на МВР. Всички щатни бройки по заповедта са за длъжност „**************“.
Представено е ДС между страните от ***********г., с което ищцата от ***************
по допълнителен щат към сектор *** при ОД на МВР Пловдив“ е преназначена на длъжност
„************ по допълнителен щат към сектор **** при ОД на МВР Пловдив по чл. 68, ал. 1, т. 1
и т. 3 от КТ за срок до 14.11.2021г. или до завръщане на титуляра Т. П. Д.“, считано от ********г.
Представена е и следващата заповед - № ********** г. на Министъра на МВР, в сила от
*********г., относно утвърждаване допълнителен щат за длъжности за лица, работещи по ТПО,
назначавани по чл. 68 от КТ – за осъществяване на дейност по издаване на български лични
3
документи, както и персонализиране на български лични документи, издавани от други
оправомощени служби и ведомства, при осигурени финансови средства за тези дейности по
бюджета на МВР за съответната година или средства, предоставени на МВР по програми и
механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори. Със заповедта
са утвърдени допълнителни щатове за периода ************ г., като за ОДМВР Пловдив, сектор
**** са утвърдени 15 бройки за ***********, и по 1 бройка за някои РУ в района на ОД на МВР
Пловдив, общо 24 броя. В т. 4 е разпоредено необходимите финансови средства на служителите,
назначени по този щат, да се осигурят в рамките на средствата, определени като разход по
бюджета на МВР. Всички щатни бройки по заповедта са за длъжност „**********“.
Представени са още ДС от *********г., което и ищцата представя, за преназначаване по
чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ за срок до ***********г. или до завръщане на титуляря Т. Д., молба
от ищцата от ********г. за преназначаването й от длъжност по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ на същата
длъжност по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, както и последното ДС от ********г., с което ищцата от
длъжност „*************** по допълнителен щат по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ“ е преназначена на
длъжност „*********** по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ по допълнителен щат към щата на сектор ****,
като е цитирана **************** г. на Министъра на МВР. Код по НКПД за длъжността –
***********.
Представя се и протокол от същата дата за запознаване с типова длъжностна х-ка, и
самата ДХ за ************ на лице по ТПО в сектор **** при ОДМВР.
Представя се и заявление от ищцата от ********г. във връзка с утвърден допълнителен
щат, за преназначаване на същата длъжност „************“ в ОД на МВР Пловдив, сектор ****, с
резолюция от началник сектор от **********г., че не е съгласен, и още една резолюция „Не“.
Представя се и предложение от началник сектор **** до Директор на ОД на МВР
Пловдив, с което се дава отрицателно становище за преназначаването на ищцата с аргумент, че не
се справя добре с работата. Не се коментира обстоятелството, че същата от няколко месеца е в
отпуск поради временна неработоспособност.
Работодателят представя своя екземпляр от заповедта за прекр. на ТПО, в който е
отразено, че е връчена на ищцата лично на **********г., като същата е отразила, че се намира в
болнични.
Представят се и кадрова справка, както и справка за болнични листове. Ответната страна
представя заповед от *************г. за изплащане на обезщетение за неползван ПГО – за 39
работни дни, на посочена от служителя банкова сметка, както и удостоверение за размера на
неползвания ПГО – 29 дни за ************ г.
Допълнително ответната страна представя справка, в която сочи, че на ищцата е издадено
УП – 3, данните в което съответстват на тези, които е следвало да се попълнят в ТК на ищцата,
служебна бележка, в която е посочено, че размерът на последното й БТВ за пълен раб. месец е това
за м. април ******г. – 1228 лева, както и служебна бележка, че на ищцата на **********г. е
преведена сумата от 2462, 55 лева – обезщетение за 39 дни неползван ПГО. Представя и
доказателства, че комисар, вече ************** В. К. е ********** на ОД на МВР Пловдив към
момента на издаване уволнителната заповед на ищцата.
Допълнително ищцата представя банково извлечение за превод на суми, видно от което на
дата ***********г. по сметката й е постъпила сума от 2462, 55 лева от ОД на МВР Пловдив с
4
основание – работна заплата –аванс м. 12. Представя се и регистрационна карта като безработно
лице, и разпореждания за отпускане и спиране изплащането на обезщетение за безработица,
поради това, че ищцата все още е временно неработоспособна и й се изплаща обезщетение на това
основание.
В съдебно заседание от ********г. е извършена справка с базата данни на НАП, видно от
която след прекратяване на ТПО на ищцата с ОД на МВР- Пловдив на *********г. същата до дата
**********г. не е започнала работа по ТПО. Прави впечатление, че на всички лица, работили по
ТПО с държавно учреждение, вкл. МВР, ГДИН и др., в системата на НАП като работодател е
записано „*************“ и посочен един и същ БУЛСТАТ, и длъжност „*********“, което
вероятно се дължи на системата на държавната администрация за въвеждане на данни. Коректно
са отразени дата на възникване на ТПО, дата на преназначаване и дата на прекратяване,
длъжността е посочена като „********“. Преди това ищцата отново е работила по ТПО в държавно
учреждение, като данните от предходния й работодател - Изпълнителна агенция „**************“
в системата на НАП са вписани също като ТПО с „*************** и посочен същия БУЛСТАТ
– ********* и длъжността отново е отбелязана като „************“. В системата на НАП ТПО
между ответника и ищцата е било отразено като срочно до ************г.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се
установи твърдението на ищеца, че ТПО незаконосъобразно е прекратено на посоченото
основание, тъй като същото не е било налице – нито се е върнал заместваният на работа, нито е
изтекъл срок на срочен договор, тъй като в последното доп. споразумение между страните
клаузата за срок по чл. 68, ал. 1, т. 3, респ. т. 1 от КТ е въведена в нарушение на разпоредбите на
чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ. В тежест на работодателя е да установи както законосъобразното
сключване на договора и доп. споразумения като срочни такива на определено основание, така и
че основанието за прекр. на ТПО, визирано в оспорената заповед, е било налице.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че първоначално ТПО
между страните е възникнало като срочно такова. В трудовия договор са цитирани разпоредбите
на чл. 68, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ, а именно – срочен трудов договор, който се сключва за определен
срок, и срочен трудов договор за заместване на отсъстващ служител, чиито имена са конкретно
посочени, тоест посочено е, че договорът се сключва като срочен на две отделни основания, до
настъпване на по-скорошното събитие – завръщане на замествания на работа, или изтичане на
срока, който първоначално е определен на **********г., впоследствие ищцата е била
командирована, преназначавана, ТПО е изменяно, и дори след ***********г. и непрекратяването
на договора с ищцата ТПО да е продължило като безсрочно такова, то с ДС от ***********г.
ищцата е преназначена по срочно ТПО за срок до **********г., или до завръщане на замествания
титуляр Т. Д., като е посочено отстрани, че тя трябва да се завърне на *********г.,а с последното
ДС от **********г. договорът е продължил като срочен само на едно основание – по чл. 68, ал. 1,
т. 1 от КТ – ********** по допълнителен щат съгл. ************************ г. Следователно с
доп. споразумение от ********** г. страните са се съгласили трудовият договор да се сключи за
определен срок, от една година, реалното му основание е основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ,
като този срок е изрично посочен в договора – от *********** г. до *********** г. и е посочено
основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, на което се сключва като срочен – министерска заповед за
допълнителен щат за съответната длъжност, който доп. щат е отпуснат до **********г. Въведена е
5
и клауза за срочност на още едно основание – до завръщане на замествания титуляр на работа,
която с ДС от **********г. е отпаднала.
Сключването на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи
от случаи. Те са уредени в чл. 68, ал. 3 и 4 КТ.
Първата група е уредена в чл. 68, ал. 3 КТ. Едната хипотеза е с оглед на видовете
работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно – временни,
сезонни и краткотрайни. Временни са работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо
основния предмет на дейност на предприятието, като сезонна работа е всяка работа или дейност,
извършването на която е свързано с четирите годишни времена – това са действията по
прибирането и преработката на селскостопанската продукция. Краткотрайна е тази работа, която
има епизодичен и подчертано кратък срок за изпълнение – например товаро-разтоварни работи,
възстановяване на повреди от природни бедствия или други непредвидими обстоятелства. В
случая тази хипотеза безспорно не е налице, доколкото между страните не се спори и е видно от
представените писмени доказателства, че ищецът е заемала длъжността “************”, в ОД на
МВР, за дейност по издаване на лични документи, която се извършва целогодишно, и характерът
на тази работа е постоянен, не е епизодичен или временен.
Втората хипотеза е сключване на срочни трудови договори, независимо от естеството
или характера на работата, с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност
или ликвидация предприятия. Тази разпоредба намира приложение, когато има влязло в сила
решение на съда за обявяване на предприятието-длъжник в несъстоятелност или предприятието е в
ликвидация, като в случая безспорно не е налице.
Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови
договори за определено време, е уредена в чл. 68, ал.4 КТ. Текстът допуска по изключение да се
сключва срочен трудов договор по ал.1, т.1 за срок най-малко от една година за работи и
дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния
предмет на дейност на работодателя. Но това е допустимо само по изключение, за разлика от
случаите по ал. 3, при които сключването на срочни трудови договори е правило. За да не стане
изключението правило, законодателят го е дефинирал в § 1, т.8 на ДР на КТ, а именно:
“Изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента
на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.” При
наличието на тези обективни производствени причини законът допуска изключения в две насоки:
1) изключение за сключване на срочен трудов договор със срок най-малко от 1 година; 2) при
наличието на изключението да се допусне сключването на трудов договор и за срок, по-кратък от 1
година, но само при писмено искане на работника или служителя. В конкретния случай и такова
писмено искане е налице, въпреки, че не е било необходимо, тъй като с това ДС е отпаднала
реално една от клаузите за срочност, тази по заместване – заявление от ищцата от *********г. за
преназначаване от заеманата длъжност по заместване на същата длъжност по допълнителен щат
по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. В случая е ясно на ищеца, че допълнителният щат съгл. МЗ е за срок до
*******г., до която дата всяка година действа съответната заповед, видно от посоченото в
първоначалния тр. договор и във всичките й доп. споразумения, доколкото до *******г. същата е
заемала длъжността освен по срочен договор по доп. щат, но и по заместване, и във всички тях е
вписано, че доп. щат се открива за срок от една календарна година, със съответна заповед МЗ за
6
срок от 15-то число на 11 месец от съответната година до 14-то число на 11-ти месец на
следващата календарна година, в случая – ***********г.
В случаите, когато се допускат изключения в тези две насоки /чл. 68,ал.4 КТ/
сключеният срочен трудов договор за определено време за същата работа с един и същ работник
или служител може да се поднови само един път, и то за срок най-малко 1 година. Когато
сключеният между страните трудов договор е със срок ,по-кратък от една година, за да е валидно
сключен е необходимо както да са налице обстоятелствата, дефинирани като “изключение” по
смисъла на §1,т.8 от ДР на КТ, така и писмено искане от работника или служителя. Само
писменото искане на работника да сключи срочен трудов договор не е достатъчно. Както бе
посочено, изречение първо на чл. 68, ал. 4 КТ дава право за сключване по “изключение” на срочен
трудов договор за срок най-малко една година за работи и дейности, които нямат временен,
сезонен или краткотраен характер, а съгласно изречение второ “такъв трудов договор” може да се
сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. Изразът “такъв
трудов договор” препраща към изречение първо, следователно при наличието на изключение
трудов договор може да се сключи и за срок по-кратък от една година, но в този случай е
необходимо писмено искане на работника /служителя/.
Ал. 5 на чл. 68 от КТ постановява, че срочен трудов договор за определено време,
сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4, се смята сключен за неопределено време. Това е една
законова фикция, която урежда императивно последиците от допуснатото обективно нарушение на
закона и мотивира страните по трудовото правоотношение към дисциплина. Превръщането на
срочния трудов договор в договор за неопределено време се извършва по силата на закона.
В настоящия случай съдът намира, че при сключване на последното доп. споразумение
не се касае за нарушение на горецитираните разпоредби. Реално вторият тр. договор, който е
сключен като срочен, е именно ДС от ***********г., който тр. договор е сключен като такъв на
две самостоятелни основания – до завръщане на заместван титуляр, който също работи по срочен
договор по доп. щат, и до изтичане на едногодишния срок, за който се открива щата –
**********г., определен с министерската заповед, с която е открит допълнителен щат за заеманата
от ищеца длъжност, за срок от една календарна година. В случая неговата законосъобразност при
сключването му като срочен, следва да бъде проверена от съда. Реално с доп. споразумение от
*********г. срокът на договора не се изменя, а след завръщане на замествания на работа, вместо да
се прекрати ТПО на ищеца, по негово изрично искане се преназначава на друга, свободна
длъжност за ***********, в същия сектор *********, със същия срок – до ***********г. Тоест,
реално с последното доп. споразумение отпада втората клауза за срочност на договора – тази по
чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – до завръщане на замествания титуляр, и остава само първата клауза – за
определен срок, до *********. Няма пречка срочен трудов договор по заместване – чл. 68, ал. 1, т.
3 от КТ, да се сключва както за срочни договори по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, така и за безсрочни
трудови правоотношения, като в конкретния случай отпадането на клаузата „по заместване“, едно
от основанията за срочност на договора, не превръща споразумението от **********г. в
незаконосъобразно. Нещо повече, за последното доп. споразумение, с което реално срокът на
договора не се променя, ищцата изрично е дала съгласието си, като е подала заявление да се
назначи по срочен тр. договор по доп. щат. Не се касае за нов срочен трудов договор с нова клауза
„срок“, а за отпадане на едно от основанията, при настъпване на които договорът би могъл да бъде
прекратен на по-ранна дата, като клаузата „срок“ се е запазила, и това е станало с изричното
искане на ищеца.
7
Изложеното води до извод, че при сключване на втория трудов договор между
страните, с клауза срок до ************г. – ДС от **********г., са били налице кумулативно
предвидените предпоставки по чл.68, ал.4, вр. § 1, т.8 ДР на КТ, съставляващи допустимо
„изключение“ от общата забрана по чл.68, ал. 3 КТ за сключване на срочни трудови договори.
Налице е конкретна обективна икономическа причина, обусловила срочността на договора, а
именно осигурено финансиране за назначаване по трудови договори на основание чл.68 КТ за
определен срок, и договорът е сключен за срок от една година, като за сключването на ДС с
отпадане на едно от условията за срочност на договора, това по заместване, е налице и изрично
писмено искане на ищеца, който е кандидатствал за назначаване по срочен договор на длъжност по
допълнителен щат, утвърден с конкретен акт – **************г., приложена по делото. Поради
това съдът приема, че включената в трудовия договор от ************г. клауза за срок на
договора, и потвърдена с ДС от ***********г., е валидна и е породила правно действие, с оглед
което твърдението за недействителност на същата е неоснователно. Ето защо съдът намира, че
към датата на прекр. на ТПО – ************г., ищцата е работила по законосъобразно възникнало
като срочно ТПО, а не по безсрочно такова, поради което същото е и законосъобразно прекратено с
изтичането на срока, по чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.
Доколкото работещите по срочен тр. договор лица по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ не се
ползват със закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ при прекр. на ТПО на осн. чл. 325,
ал. 1, т. 3 от КТ, то работодателят не е бил длъжен преди уволнението на ищцата да вземе
разрешение от ДИТ Пловдив.
С оглед на дотук изложеното, уволнението на ищцата се явява законосъобразно
извършено, поради което ще се отхвърлят исковете за неговата отмяна, възстановяване ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставането й без работа.
С оглед изхода на спора по тези три иска, разноските по тях ще се възложат в тежест на ищеца.
По иска за присъждане на обезщетение по чл. 224 от КТ, няма спор, че дължимата на
ищцата сума е била 2462, 55 лева, както и че същата е платена на ************г. Спори се дали
плащането е извършено със забава или не, с оглед обстоятелството в чия тежест да се възложат
разноските по този иск. По този въпрос съдът намира следното: Съгл. чл. 228, ал. 3 от КТ
обезщетенията, платими по този раздел, вкл. и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, следва да се
изплатят не по-късно от последния ден на месеца, следващ този, в който правоотношението е
прекратено. ТПО с ищцата е прекратено на ***********г., като срокът за плащането му е
**********г., откогато ответникът би могъл да изпадне в забава за плащането му. Доколкото е
платено преди тази дата, която е фиксирана в закона, то с поведението си ответникът не е станал
причина за завеждане на делото, плащането е извършено 15 дни преди крайния падеж, поради
което и със завеждането на иска на **********г. ищецът не може да постави ответната страна в
забава. Ето защо по този иск разноските се следват на ответника.
По иска по чл. 350, ал. 1 от КТ за задължаване на ответника да впише в трудовата
книжка на ищеца обстоятелствата по чл. 349, ал. 1 от КТ, съдът намира следното:
Ответната страна признава обстоятелството, че трудовата книжка на ищеца към
момента на прекратяване на ТПО е била при работодателя и той е върнал същата, без да я оформи,
с аргумент, че това не било необходимо, тъй като е издал УП – 3 за положения при него стаж. От
представената в оригинал трудова книжка по делото, и все още находяща се в оригинал по същото,
се установява, че в нея няма изобщо вписано ТПО с ответника, нито каквито и да било данни по
8
чл. 349, ал. 1 от КТ – не е посочен нито работодателя, нито мястото на работа, нито заеманата
длъжност, нито дата на постъпване, нито преназначаванията, нито трудово възнаграждение, нито
дата и основание на прекратяване, нито продължителност на времето, което се признава за трудов
стаж или пък изплатени обезщетения. В случая е налице пълно неизпълнение от страна на
работодателя на задължението му съгл. чл. 349, ал. 2 от КТ точно и своевременно да вписва в
трудовата книжка данните по ал. 1 и настъпилите промени в тях, както и по чл. 350, ал. 1 от КТ
при прекратяване на ТПО, преди да върне ТК на ищеца, да впише и данните, свързани с
прекратяването. В случая не се касае за иск за поправка на основание за уволнение или вписване на
последващи уволнението данни, нито за незаконно задържане на трудова книжка, а за иск за
задължаване на работодателя да попълни документите, свързани с ТПО на ищеца, което не е
отразено в трудовата книжка въобще. Съгл. ТР № 1/2019г., от 02.12.2019г. на ОСГК на ВКС,
задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или
служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение
възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се
намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника
или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за
изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за
оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни
процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си
книжка.
В конкретния случай трудовата книжка е била у работодателя, същият я е върнал в деня
на прекр. на ТПО, но изцяло неоформена, без вписване на каквито и да било данни за ТПО между
страните в нея, като данните по чл. 349, ал. 1 и чл. 350, ал. м1 от Кт са изцяло непопълнени.
Изпълнението на задължението на работодателя да издава и други документи за положения стаж,
вкл. и УП – 3, не го освобождава от задължението му да оформи и предаде основния документ,
касаещ трудовото правоотношение – трудовата книжка. Предвид всичко дотук изложено, съдът
намира този иск за допустим, доколкото за ищеца не съществува друг ред за защита, и за
основателен, доколкото работодателят е разполагал с ТК на ищеца и я е върнал, без да отрази в нея
нищо по ТПО между страните. Ето защо този иск ще се уважи, като се задължи ответната страна
да впише в ТК на ищеца всички обстоятелства, касаещи ТПО между страните, предвидени в чл.
349, ал. 1 и чл. 350, ал. 1 от КТ. С оглед изхода на спора по този иск, ще се осъди ответника да
заплати на ищеца разноските по него , както и да заплати ДТ по съответния неоценяем иск – 50
лева.
Досежно разноските, доколкото се отхвърлят като неоснователни 4 от предявените от
ищеца искове и един се уважава, и разноските на страните следва да се определят от съда – на
ищеца по реда на чл. 38 от ЗАдв., а на ответника по реда на наредбата за заплащане на правната
помощ, то съдът намира, че за уважения иск на адв. Р. съгл. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за МРАВ
се следват 1000 лева, а на ответника за юрисконсултско възнаграждение за отхвърлените искове –
150 лева за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 и още 200 лева за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 и чл.
224, ал. 1 от КТ, общо 350 лева, съгл. чл. 23, т. 1 от наредбата за заплащане на правната помощ.
9
Ответникът следва да се осъди да заплати и 50 лева ДТ в полза на бюджета за уважения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Т. С., ЕГН: **********, от село З., област П., ул.
„**********“ № ****, чрез пълномощника адв. Р. Р., срещу ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, представлявано от *** В. К., обективно
съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кт и чл. 224, ал. 1 от КТ за признаване за
незаконна и отмяна на Заповед № *********** г., с която е прекратено трудовото й
правоотношение от длъжност „***********“ в сектор „*****“ при ответника, за възстановяване на
заеманата преди уволнението й длъжност, за заплащането й на обезщетение за оставане без работа
в следствие на незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от *********г. в общ размер
на 9 000 лева (девет хиляди лева), за заплащането й на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск от 39 дни за ********* г. в размер на 2 133, 53 лева (две хиляди сто тридесет и три лева и
петдесет и три стотинки), като неоснователни.
ЗАДЪЛЖАВА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди“ № 7, представлявано от ********* В. К. да впише в трудовата книжка на А. Т.
С., ЕГН: **********, от село З., област П., ул. „**********“ № **** чрез пълномощника адв. Р. Р.
данните, посочени в нормите на чл. 349, ал. 1 от КТ и чл. 350, ал. 1 от КТ за съществувалото
между тях трудово правоотношение в периода ************г.
ОСЪЖДА А. Т. С., ЕГН: **********, от село З., област П., ул. „*********“ № ***,
чрез пълномощника адв. Р. Р., да заплати на ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес:
гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, представлявано от ******* В. К. сумата от 350 лева (триста
и петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди“ № 7, представлявано от ******** В. К. да заплати на адвокат Р. В. Р., ЕГН
**********, от АК – П., с адрес: гр. П., пл. ‚***********“ № *** сумата от 1000 лева (хиляда лева)
– адвокатско възнаграждение за оказаното на ищеца А. Т. С., ЕГН: ********** процесуално
представителство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди“ № 7, представлявано от ********* В. К. да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 50 лева (петдесет лева) – държавна
такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
10