№ 19221
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110149396 по описа за 2022 година
Ищецът ЗАД „А..” е предявил срещу ответника Г. Ш. М. осъдителен иск
с правно основание чл. 410, ал.1 във вр. 411 КЗ за заплащане на сумата от
938.82 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на
исковата молба до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 29.01.2016 г. пътно-
транспортно произшествие (ПТП) в гр. София, е изплатил сумата от 928.82
лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по лек
автомобил с марка „Опел Вектра” с регистрационен № .., собственост на К. Г.
П., застрахован по имуществена застраховка „Каско” при „ЗАД А..” АД, със
застрахователна полица № 0306Х0109294, валидна към момента на
застрахователното събитие.
Поддържа, че ответникът Г. М., управлявал лек автомобил с марка „Киа
Рио” с рег. № ...., е виновния за горепосоченото ПТП водач, но задължението
към ищеца не било погасено, въпреки отправената регресна покана до
ответника. Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената
застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и претендира
1
застрахователното обезщетение в размер на 938.82 лв.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Г. Ш. М.,
чрез представителя си по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в който се оспорват изложените обстоятелства и предявения
иск. Оспорва твърденията на ищеца, че е получил посочената регресна покана
от 08.11.2017 г. Позовава се на давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 23.08.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
водачът, управлявал лек автомобил с марка „Киа Рио” с рег. № ...., не е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на
действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното
произшествие, както и че за отстраняване на щетите по лек автомобил „Опел
Вектра” с регистрационен № .., настъпили във връзка с реализирано на
29.01.2016 г. ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 928.82 лв.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
29.01.2016 г. (лист 9 по делото), се установява, че на 29.01.2016 г., в 16.50 ч., в
гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ е реализирано ПТП, при което водачът на
лек автомобил с марка „Киа Рио” с рег. № .... предприема неподсигурена
маневра – промяна на лентите за движение, без да пропусне движещия се в
собствената си лента за движение лек автомобил с марка „Опел Вектра” с
регистрационен № .., в резултат на което са причинени материални щети и на
двете превозни следства, като протоколът е подписан от водачите и двете
горепосочени МПС-та без възражения.
Установява се от показанията на свидетеля К. Г. П. (водач на лек
автомобил с марка „Опел Вектра” с регистрационен № ..), че през месец 2016
г. с управлявания от него лек автомобил с марка „Опел Вектра” с
регистрационен № .. свидетелят излизал от кръгово кръстовище на бул.
„Г.М.Димитров“ в гр. София, когато бил ударен от друг автомобил, който се
движел в неговото платно за движение, но с по-висока скорост и затова
задната му част поднесла. Свидетелства, че се е движил с около 20-30 км.ч..
Сочи, че в резултат на ПТП били причинени материални щети на автомобила
му.
2
Застрахованият е уведомил на 29.01.2016 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета № 10016030102817. Към преписката са приложени още
доклад по щета и опис на претенцията, в които като стойност на ремонта е
посочена сумата от 928.82 лв.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „Опел Вектра” с регистрационен № .. са в причинно следствена връзка
с процесното ПТП, както и че стойността на щетата по средни пазарни цени е
в размер на 1 009.64 лв. По отношение на спорния между страните въпрос за
обема на причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова
на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на
размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер.
От приложените по делото ксерокопия на документи – платежно
нареждане се установява, че ищецът е изплатил цената на ремонта на лек
автомобил с марка „Опел Вектра” с регистрационен № .. в размер на 928.82
лв., като ответникът дължи действителната стойност на вредата, съгласно
издадената и изплатена фактура.
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
3
поведение; 3. липсата на задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на виновния за ПТП водач.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване
на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 0306Х0109294. В срока на
действие на договора на 29.01.2016 г., в 16.50 ч., в гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“, е настъпило застрахователно събитие, при което
застрахованото имущество е било увредено в резултат на ПТП, предизвикано
по вина на Г. Ш. М., управлявал лек автомобил с марка „Киа Рио” с рег. № ....,
още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага като тази презумпция не бе опровергана в настоящото
производство чрез обратно доказване от ответника. Установи се още, че
ищецът е изплатил за отремонтиране на щетите по застрахования лек
автомобил с марка „„Опел Вектра” с регистрационен № .. във връзка с
процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 928.82 лв. и е
направил разходи по неговото определяне в размер на 10.00 лв.
Ответникът релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност на иска по чл. 410 КЗ. Намира, че процесното застрахователно
събитие се е състояло на 29.01.2016 г., а исковата молба е предявена на
09.09.2022 г., поради което била изтекла 5-годишната давност. Така
релевираното възражение е неоснователно. Чл. 378, ал. 5 КЗ регламентира 5-
годишна погасителна давност на всички регресни и суброгационни искове и
на исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от
приложение № 1, считано от датата на извършеното плащане от страна на
застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на
вредата. По делото се установи, че ищецът е направил плащането на
26.10.2017 г., а искът е предявен в съда на 09.09.2022 г., поради което не е
изтекъл 5-годишният давностен срок. С оглед последното, възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
Ответникът излага и доводи, че регресната покана, изпратена от ищеца,
не му била връчвана и че ищецът не ангажирал никакви доказателства за
нейното връчване. Връчването на регресна покана има значение за
4
поставянето на длъжника в забава с оглед претендирането на мораторна лихва
от датата на поканата до предявяването на исковата молба. В случая ищецът
не претендира мораторна лихва, а само законната лихва от датата на
предявяването на исковата молба – 09.09.2022 г., до окончателното изплащане
на сумата, поради което връчването на регресната покана, изхождаща от
ищеца, няма пряко значение за решаване на правния спор.
Имайки предвид, че от кредитираното от съда заключение по
приетата САвТЕ се установи, че имуществените вреди причинени на лек
автомобил с марка „Опел Вектра” с регистрационен № .. в следствие на
процесното ПТП са в размер на 1 009.64 лв., а ищецът е изплатил
обезщетение в размер на 928.82 лв. и е направил разходи по неговото
определяне в размер на 10.00 лв., то искът е основателен и доказан до пълния
предявен размер от 938.82 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
на исковата молба – 09.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 1 150.00 лв., представляващи сбора от заплатената държавна
такса, възнаграждение за вещо лице, депозити за свидетел и назначения на
ответника особен представител, и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ш. М. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ..
№ 48, ап.1, адв. Н. В., да заплати на ЗАД „А..” АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. .., на основание чл. 410, ал.1 във вр. 411
КЗ, сумата от 938.82 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „ЗАД „А..” АД по
щета № 10016030102817, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на исковата молба – 09.09.2022 г. до окончателното й
изплащане.
5
ОСЪЖДА Г. Ш. М. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ..
№ 48, ап.1, адв. Н. В., да заплати на ЗАД „А..” АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1 150.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6