Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Жалбоподателят”А. Т.” А., със седалище и адрес на управление гр.С., Столично община-Район „Л.”, ул.”З.”,№1,представлявано от Р. И. М. в качеството му на изпълнителен директор на дружеството, с жалбата си до съда оспорва Постановление с дата 13.10.2010 г. на ЧСИ Д. К.,с рег.№, с район на действие ВТОС, постановено по изп.д.№* по описа на ЧСИ, с длъжник Ц. Д. И., ЕГН *, с адрес гр.С., обл.В.Търново, ул.”Г. Д.”, №., с което на основание чл.433, ал. 1, т.3 и 4 от ГПК е прекратено производството по изпълнителното дело. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението за прекратяване, тъй като съдебният акт, въз основа на който е постановено и на който се позовава ЧСИ, е недопустим, неправилен и незаконосъобразен.Същият, според жалбоподателя, подлежи на касационно обжалване, тъй като е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от наличието на основания по чл.280, ал.1 от ГПК, каквито според него безспорно са налице в случая, и са подробно изложени в подадена от него до ВКС касационна жалба срещу Определение №/11.10.2010 г. постановено по в.ч.гр.д.№883/2010 г. на ВТОС.Иска се отмяна на обжалваното постановление. С жалбата си до съда прави искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, с оглед подадената касационна жалба срещу определението на ВТОС, с което е обезсилена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист. В законоустановения срок е постъпило възражение от пълномощника на Ц. Д. И.- адв. В. С.-ВТАК, с което заявява становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е правилно и законосъобразно.Изтъкнатите в жалбата доводи са несъстоятелни.За да прекрати производството, съдебният изпълнител се е позовал на съдебен акт, в който изрично е посочено, че не подлежи на обжалване и в този смисъл е влязъл в сила.Съдебният изпълнител не може да прави преценка на представения му съдебен акт, включително и относно неговата обжалваемост, и да подлага на съмнение записаното в него.Той е задължен да го изпълнява.Извън правомощията му е да обсъжда допустимостта и правилността на един влязъл в сила съдебен акт.В отговора се сочи съдебна практика на ВКС в подкрепа на становището, че определенията по чл.419 от ГПК са извън кръга на тези по чл.274, ал.3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол.Освен това, в приложената касационна жалба липсват данни дали е подадена, дали е счетена за редовна и дали й е даден ход, тъй като в представения екземпляр липсват отбелязвания по този въпрос. Наред с това се посочва, че законосъобразността на представеното пред ЧСИ определение на ВТОС се преценява към момента на неговото издаване и не се влияе от настъпили по-късно обстоятелства, каквото е евентуалното му касационно обжалване.Насред с това се излага съображение, че подадената касационна жалба не спира изпълнението на обжалваното определение- арг. от 277 ГПК.Сочи се също,че основанията за прекратяване на производството по изпълнителното дело са две- по чл.433, ал.1, т.3- обезсилен изпълнителен лист и по т.4 влязъл в сила съдебен акт, с който е отменен актът,въз основа на който е издаден изпълнителният лист.Дори и да няма влязъл в сила съдебен акт по т.4, то налице е обезсилен изпълнителен лист, за който не е отбелязано в закона, че трябва да е станало с влязъл в сила съдебен акт.Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, както и направеното искане за спиране на настоящото производство по реда на чл.229,ал.1, т.4 от ГПК до постановяване на определение на ВКС по касационната жалба. В изложените мотиви по обжалваните действия ЧСИ Д.К. сочи, че в хода на изпълнителното производство по образуваното от нея изп.д.№, с кредитор „А. Т.”” А. С. и длъжник Ц. Д. И. от гр.С., е постъпило заявление от длъжника с приложен към него заверен препис от влязло в сила Определение №/11.10.2010 г. на ВТОС постановено по в.ч.гр.д.№/2010 г., с което е отменено разпореждането на ГОРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и са обезсилени заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, по който е образувано изпълнителното дело.ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, тъй като не е в неговите правомощия да прави преценка относно законосъобразността на съдебния акт, а е длъжен да се съобрази със записаното в него, включително и относно обжалваемостта му. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и в отговора на жалбата, мотивите на ЧСИ и доказателствата по делото, намира следното: Жалбата срещу действията на ЧСИ Д.Колева с рег.№ и район на действие ВТОС, изразяващи се в прекратяване на производството по изпълнително дело №, обективирани в Постановление от 13.10.2010 г., е подадена в срок, отговаря на изискванията на закона, касае обжалваем акт и в този смисъл е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: ЧСИ е постановил прекратяване на изпълнителното производство въз основа на представения му съдебен акт – Определение № /11.10.2010 г. на ВТОС, постановено по в.ч.гр.д.№ по описа на съда за 2010 г. В това определение изрично е отбелязано,че то не подлежи на касационно обжалване, което означава, че същото влиза в сила с постановяването му.Контролът за законосъобразност на този акт , ако той подлежи на по-нататъшен съдебен контрол, принадлежи на по-горестоящата съдебна инстанция каквато е ВКС, съобразно конституцията и законите .Такъв контрол не може да упражни нито съдът, постановил определението, нито съдебния изпълнител, нито настоящата инстанция. Съдебният изпълнител следва да се съобрази с този съдебен акт и да го изпълнява, което на практика означава прекратяване на изпълнителното производство, тъй като са налице основанията на чл.433, ал.1, т.3 и 4 от ГПК. В този смисъл обжалваното действие е правилно и законосъобразно.В случай , че по подадена касационна жалба ВКС се произнесе положително и отмени определението на ВТОС няма пречка за образуване на ново изпълнително производство. Неоснователно е и искането за спиране на изпълнението на настоящото дело поради наличие на хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.Не са налице доказателства,че в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. В този смисъл основателно е възражението на длъжника, че от представеното копие от касационна жалба не може да се направи извод дали тя е подадена, приета ли е за разглеждане, даден ли е ход, допуснато ли е касационно обжалване.От друга страна, съгласно чл.277 от ГПК, подадената частна касационна жалба срещу определение на съда не спира изпълнението му.Спиране може да постанови само съдът, който разглежда жалбата, т.е. в случая ВКС. Предвид изложеното, подадената жалба срещу действията на ЧСИ се явява неоснователна и недоказана.Същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното действие-потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл.437 от ГПК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 13.10.2010 г. на ЧСИ Д. К., рег. № , с район на действие ВТОС, постановено по изп.д.№, с което на основание чл.433,ал.1, т.3 и 4 от ГПК е прекратено производството по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |