РЕШЕНИЕ
№ 785
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. И.а
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500737 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ОД на МВР-
гр.Пловдив против решение № 234/24.01.2022г. по гр.д.№ 15555/2021г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с
което жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия П. Д. И. сумата от 1424,36 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 1371,50 часа нощен труд, приравнени на
дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода 01.09.2018г. - 30.09.2020г., ведно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане-
първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган
нощният труд, до 29.09.2021 г. в размер от общо 257,67 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на делото. Обжалваното решение се оспорва като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че РС неправилно е приложил коефициента по
Наредба за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. при наличие на
приложим специален закон, именно Закона за МВР. Твърди се, че не са изложени ясни и
обосновани мотиви относно това как е преизчислен положения нощен труд. Сочи се, че с
изменението на чл. 187, ал. 4 на ЗМВР, обнародван във в. ДВ бр. 60/2020 г., вече изрично е
предвидено, че положеният нощен труд подлежи на умножаване с коефициент 1 /единица/,
поради което искът за заплащане на допълнително възнаграждение за периода след
изменението е категорично неоснователен. Иска се цялостна отмяна на обжалваното
решение, а при условия на евентуалност - само в частта за периода след посоченото
изменение на ЗМВР.
1
Въззиваемият П.И., чрез процесуалния му представител адв.Р.Г., оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Поддържа се, че решението на РС е правилно и законосъобразно
и се иска потвърждаването му.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 15555/202,г. на ПдРС, VІІІ гр.с. е образувано по искова
молба от П. Д. И. против ОД на МВР- гр.Пловдив, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.140, във вр. с чл.261 от КТ, чл.178, ал.1, т.3, чл.187,
ал.5, т.2 и чл.179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че П.И. е държавен
служител, работещ по служебно правоотношение в ОД на МВР- гр.Пловдив. През периода
01.09.2018г.- 30.09.2020г. той полагал труд при сумарно изчисляване на работното време на
12- часови дневни и нощни смени. През периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. действала
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи / отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г., бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./, съгласно чл.31, ал.2 от която,
положените часове нощен труд следвало да бъдат умножени с коефициент 1,143.
Впоследствие били приети две други наредби Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. и
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г., в които липсвали изрично норми, идентични на тази
на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.. Сочи се, че макар в последващите
наредби да не е налице изрична такава идентична разпоредба, то при непълнота в
специалния нормативен акт следва да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
С подадения от ОД на МВР- гр.Пловдив отговор на исковата молба, същата се
оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за това, че не е налице непълнота на закона и
единствено приложими по отношение на държавните служители в структурите на МВР се
явяват ЗМВР и съответните подзаконови нормативни актове.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че през процесния
период въззиваемият П.И. е работил по служебно правоотношение с ОД на МВР-
гр.Пловдив. От приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства и
заключение по ССЕ, изготвено вещото лице С. К., се установява, че през процесния период
въззиваемият е положил общо 1200 часа нощен труд, като същите са му платени, без да
бъдат приравнени на дневен труд чрез приложението на определен коефициент. Приравнени
на дневен труд отработените часове стават 1371,5 часа. От заключението се установява също
така, че при приложението на коефициента от 1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за структурата
и организацията на работната заплата дължимото допълнително възнаграждение е в размер
от 1424,36 лева, а лихвата за забавено плащане на това възнаграждение е в размер от 257,67
2
лева.
В ЗМВР / до приемането на нова ал.4 на чл.187, Д.в., бр.60/07.07.2020г./ и в
действалите през процесния период Наредба № 8121з- 908 от 2.08.2018 г. за условията и
реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и
за изпълнение на специфични служебни дейности /отм., считано от 04.10.2019г./, Наредба №
8121з- 1059 от 26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи / отм., считано от
10.01.2020г./ и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи / отм. 03.11.2020г./липсва
правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1
определя нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата
на държавните служители в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното:
„Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда“. Специалната закрила по КТ, освен правила
относно условията за полагане на нощен труд, предвижда и завишено възнаграждение. По-
конкретно в разпоредбата на чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен труд се
заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко
от размерите, определени от Министерския съвет“. Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е приета включително и на основание чл.261 от КТ.
Същата се явява приложима в конкретния случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от
ЗМВР. Съответно приложим се явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта.
След изменението на ЗМВР с Д.в., бр.60/07.07.2020г., с приетата нова ал.4 на чл. 187 от
ЗМВР е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал. 1, т.е. с коефициент 1. Тъй като работното време на
служителите, работещи на смени, се отчита сумирано на тримесечни периоди, а последният
тримесечен период от процесния период вече е бил започнал към датата на влизане в сила
на горепосоченото изменение на специалния закон, приложима се явява предходната
нормативна уредба, която е била в сила към началото на тримесечния период.
3
Както беше посочено по- горе, при приложението на този коефициент се явява
неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от първоинстанционния съд размер от
1424,36 лева, ведно със съответните лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като в полза на
въззиваемия П.И. бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за
адв.възнаграждение в размер от 420 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 234/24.01.2022г. по гр.д.№ 15555/2021г. на ПдРС, VІІІ
гр.с., с което жалбоподателят ОД на МВР- гр.Пловдив е осъден да заплати на въззиваемия
П. Д. И. сумата от 1424,36 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1371,50
часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода
01.09.2018г. - 30.09.2020г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на
падежа на всяко едно вземане- първо число на месеца, следващ последния месец от
тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 29.09.2021 г. в размер от общо 257,67
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.Пловдив да заплати на П. Д. И. от село ***,
обл.Пловдивска, ул.***, ЕГН: ********** сумата от 420 лева- съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4