Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262 22.04.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1754 по описа за 2018г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр.София, ЕИК *********, представлявано от Т.К., действащ чрез юрисконсулт Д.А., твърди в исковата си молба, че с Договор за цесия от 30.01.2017г.( Приложение № 1 от 01.04.2018г.), кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД цедирал на ищеца вземането си по Договор за паричен заем № 2755180 от 23.02.2017г., сключен с ответника А.С.И. с ЕГН ********** с пост. адрес ***. Твърди още, че тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, а срокът му изтекъл на 21.07.2017г., доста преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 04.06.2018г., то ищецът претендира заплащане на всички дължими и непогасени суми по договора в размер на 564,63лв. главница, ведно със законната лихва от 04.06.2018год.; договорна лихва в размер на 32,10лв. от 03.03.2017г. до 21.07.2017г.; неустойка в размер на 263,06лв. и обезщетение за забава в размер на 52,93лв. за периода от 22.07.2017г. до 23.05.2018г., за което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 554/05.06.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 977/2018г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове; претендира разноските в настоящото и в заповедното производство.Направено е искане уведомлението за извършената цесия да се връчи на ответника с преписа от исковата молба. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, ведно със законните последици, като се оспорват доводите на процесуалния представител на ответника, изложени в писмения отговор, иска се уважаването на предявените искове изцяло, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от назначения от съда особен процесуален представител на ответника адв. В. П.-ТАК, се изразява становище за неоснователност на исковете, като се въвежда възражение за недействителност на договора, предвид липсата на представен погасителен план; оспорва се и валидното извършване на цесията; оспорва се и надлежното уведомяване на длъжника за цесията, неустойката се счита уговорена в противоречие със закона; излагат се подробни съображения. В съдебно заседание адв.В. П.-ТАК поддържа възраженията си, като пледира за отхвърлянето на исковете изцяло.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за паричен заем № 2755180 от 23.02.2017г., представен по делото се установява, че страните-ищецът, чрез кредитен консултант Тихомир Савов и ответника са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 800лв. с размер на седмичната погасителна вноска от 41,40лв., със срок от 21 седмици и последна вноска на 21.07.2017г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 40%, общ размер на всички плащания в размер на 849,40лв.. и ГПР 48,32%-чл.2; в чл. 2,т.9 е уговорено усвояване на сумата веднага след сключването на договора, като в чл.3 е уговорено погасяване на остатък от предходен заем в размер на 590,03лв., като останалата част от заемната сума в размер се изплаща на заемателя и договорът има силата на разписка.В чл. 4 е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с нетен осигурителен доход от 1000лв.;да не е заемател или поръчител по друг договор със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история в ЦКР към БНБ да е със статус не по-лош от 401-„редовен” за една година назад; или 2-банкова гаранция, като съобр. чл. 3,ал.2 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 394,59лв., която се заплаща от заемателя разсрочено с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 18,79лв.В чл. 8 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в размер на законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в чл. 9 е уговорено, че при неизпълнение на задължението на заемателя за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия по събиране на вземането.В договора се съдържат уговорки във връзка с изпълнението на договора, както и други клаузи, относими към договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по см. на ЗПФУР, но доколкото настоящият договор не е сключен от разстояние и чрез средства за масова комуникация, а чрез кредитен консултант и сумата е предадена в брой, тези условия са неотносими към конкретното правоотношение.Приложено е и предложение за сключване на договора от страна на ответницата. Представени са и договорът за прехвърляне на вземанията между заемодателя и настоящия ищец от 30.01.2017г., както и приложение №1/01.04.2018г., в което е посочено и вземането по процесния договор, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера за съобщаване на цесията.Приложено към исковата молба е и уведомление до длъжника-ответник за извършената цесия.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на дължимите месечни вноски, като ищецът твърди, че към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-04.06.2018г., срокът на договора отдавна е изтекъл – на 21.07.2017г., при което следва да се приеме, че се претендират задължения по процесния договор, изискуеми на краен падеж- 21.07.2017г. Съгласно практиката на ВКС в решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО, ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност, като в тази връзка, съдът приема следното:Видно от съдържанието на договора, макар в него да са налице елементи на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доколкото същият е сключен лично между кредитен инспектор и ответницата, а сумата е предадена в брой, спрямо него е неприложима регламентацията по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), а следва да се приложи тази по Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има служебно задължение да следи за спазването на императивния материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице.В разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В конкретния случай съдът приема, че изискването за форма по чл. 10,ал.1 от ЗПК е налице, тъй като същият е сключен в надлежна писмена форма и на хартиен носител. Не са налице, обаче, изискванията по чл. 11,ал.1,т.11 от ЗПК-липсва погасителен план към договора, като посочените суми в чл. 2,т.1-8 и чл. 4,ал.2 не могат да се приемат като погасителен план, който по см. на цитираните правни норми, следва да се съдържа информация за съответните плащания и срокове за това, като следва и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.На следващо място, видно от разпоредбата на чл.5 от договора, в същия е предвидено предоставянето на индивидуален погасителен план, а такъв липсва, при което доводите на ищцовата страна в писменото становище са неоснователни. Видно е, че в случая, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсва и ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.32%). Все в този смисъл следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема – 40%, (който е фиксиран), но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. От представените по делото доказателства не може да се установи, че е изпълнено задължението на кредитодателя да информира кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна вноска представлява главница, каква - лихва и каква –други разходи или такси. Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитодателя от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира кредитополучателя за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар. "оскъпяване" на кредита. Следователно кредиторът не е спазил изискванията на чл.11 ал.1 т.9,10 и 11 от ЗПК.Съвсем отделно е и обстоятелството, че по договора липсва изобщо яснота за това как е формирана стойността на неустойката по чл. 4,ал.2 от договора. При тези изводи на съда за недействителност на процесния договор, следва да се приеме, че същият не е породил права и задължения за страните по него, респ. права в полза на цесионера не са възникнали, обстоятелство изключващо ангажирането на договорната отговорност на ответника и обуславящо отхвърлянето на предявените установителни искове за съществуването на вземания по процесния договор за сумата от 564,63лв. главница, ведно със законната лихва от 04.06.2018год.; договорна лихва в размер на 32,10лв. от 03.03.2017г. до 21.07.2017г.; неустойка в размер на 263,06лв. и обезщетение за забава в размер на 52,93лв. за периода от 22.07.2017г. до 23.05.2018г., за което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 554/05.06.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 977/2018г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД. Що се отнася до последиците от установената недействителност на процесния договор по чл. 23 от ЗПК, същите излизат извън предмета на настоящия спор, доколкото съдът в производството по чл.422 от ГПК дължи произнасяне в рамките му, очертани в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно-по претенциите за дължими суми на договорно основание, а хипотезата на чл. 23 от ЗПК обосновава вземане, основано на забраната за неоснователно обогатяване (в този см. Решение № 152 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7541/2013 г., IV г. о., Решение №18/16.02. 2016г. по т.д.№1880/2014г. на ВКС, Iт.о. и др.).
С оглед задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, следва да се посочи, че дори договорът да беше действителен, то вземането по него е цедирано на настоящия ищец, като във връзка с уведомяването за цесията, съдът приема следното: Няма пречка това уведомление да бъде предоставено на ответника и ведно с преписа от исковата молба, като съдът следва да го вземе предвид като обстоятелство, настъпило в хода на процеса, на осн. чл. 235,ал.3 от ГПК. Самото съобщаване на цесията, обаче, следва да е извършено на длъжника, което изискване в случая не е налице, доколкото длъжникът-ответник в настоящото производство е представляван от назначен от съда особен процесуален представител, който по арг. от разпоредбата на чл. 26,ал.1 и чл.47,ал.6 от ГПК няма качеството на страна, още по-малко има такова качество в материалноправното заемно отношение, поради което следва да се приеме, че дори и в хода на производството длъжникът не е уведомен за извършената цесия, като само на това основание предявените искове, дори и при валиден заемен договор, биха били неоснователни, поради липса на изискуемост на задълженията по договора (в т.см. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018г. по т.д. № 3153/2017 г. на ВКС, II т.о.).
По разноските: С оглед изхода от спора, доколкото ответницата не е претендирала разноски, такива не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Васил Левски ”, №114,
ет.мецанин, представлявано от Р.А. и Т.К., действащи чрез юрисконсулт Д.А.,
против А.С.И. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, установителни
искове за съществуване на вземания по Договор за паричен заем № 2755180 от
23.02.2017г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което задължение е цедирано
на настоящия ищец, за сумата от 564,63лв. главница, ведно със законната лихва
от 04.06.2018год.; договорна лихва в размер на 32,10лв. от 03.03.2017г. до
21.07.2017г.; неустойка в размер на 263,06лв. и обезщетение за забава в размер
на 52,93лв. за периода от 22.07.2017г. до 23.05.2018г., за което съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 554/05.06.2018г., постановена по
ч.гр.д.№ 977/2018г. по описа на РСТ, като
неоснователни, на осн.
чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр.
с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.
99 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: