МОТИВИ по
НОХД № 685/2020г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура – Русе е повдигнала
обвинение и предала на съд подсъдимия П.А.Д., роден
на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес ***, неженен, не работи, без
образование, неосъждан към момента на деянието, ЕГН: **********, за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, а именно за това, че на
07.03.2017 г. в град Русе, като непълнолетен, след като разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, отнел чужда
движима вещ – 1 бр. обеца от жълто злато без камъни, тип „халка“, 14 карата, с
тегло 1,05 гр., на стойност 57,75 лева, от владението на Д.Д.
***, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и
заплашване.
Производството е по реда на чл. 269, ал. 3, т . 1 НПК
В хода на съдебните прения, представителят на
държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при същата фактическа
обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените в обвинителния
акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза. По
отношение размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
предлага същото да бъде определено по правилата на чл. 54, ал. 1 НК, при превес
на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства като бъде ориентирано
малко над минимума на предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ след
редукцията, а именно шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено по
реда на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 НК за
изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия, заема становище за
недоказаност на обвинението в частта, че деянието е извършено от подсъдимия,
чрез употреба на сила. Солидаризира се с размера на предложеното наказание,
като моли същото да бъде отложено за по-кратък изпитателен срок.
Подсъдимият П.А.Д.
е роден на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес ***, неженен, не
работи, без образование, неосъждан към момента на деянието, ЕГН: **********
На 07.03.2017г., подсъдимият П.А.Д., който към него
момент бил непълнолетен, се намирал в района на бл.,,Венера” в град Русе,
когато пострадалия Д.Д.Д., който се прибирал от
училище към дома си, минал покрай него. Подсъдимият го заговорил и го извикал
при себе си. Забелязал, че пострадалият Д. носел златна обеца на лявото си ухо
и поискал да му я подари. След като получил няколкократни откази, хванал
обецата и започнал да я дърпа, като едновременно с това казал на пострадалия,
че ако не му даде обецата сам, щял да му скъса ухото. Пострадалият Д., който към
него момент бил малолетен се
изплашил от действията на подсъдиимя, след което сам
свалил обецата си и му я дал. Подсъдимият я взел, разгледал златната обеца,
след което я върнал и пострадалия и той я поставил на ухото си. След това подсъдимият
поискал от пострадалия Д. да му даде мобилния си телефон и след като получил
категоричен отказ от него започнал да го дърпа и претърсва, в опит да намери
вещта. Обяснил му, че му дължал и трябва да му даде 20,00 лева и нямало да се
откаже. Пострадалият Д. се изплашил от действията на подсъдимия и сам му дал
мобилния си телефон. След няколко минути подсъдимият му го върнал и отново
насочил вниманието си към обецата от жълто злато. Отново я поискал, но пострадалият
Д. отказал да му я даде. В резултат на това подсъдимият хванал обецата от жълто
злато и със сила започнал да я дърпа, като през това време го заплашвал, че ако
не му я даде сам щял да му скъса ухото и пак да я вземе. Пострадалият Д.Д. бил силно изплашен от действията на подсъдимия свалил
обецата от ухото си я предал на подсъдимия, който я прибрал в джоба на панталона
си и въпреки отправените молби от пострадалия, категорично отказал да му я върне
и казал на пострадалия Д., че ако сподели с някого за случилото се, щял да
извика хора, които да го набият и ограбят, след което се отдалечил.
Пострадалият Д. уведомил родителите си, които
подали жалба в ОД на МВР – Русе.
След като отнел обецата от жълто злато, подсъдимият
П.Д. отишъл при свидетеля Ф.Ф.И., с когото живели в
една стая в ,,Център за настаняване от семеен тип на деца” на ул. „Битоля” № 1
А в гр.Русе и му показал обецата. По-късно подсъдимият Д. отишъл в домът на свидетелката
Н.И.А., на която бил племенник, като носел отнетата от него златна обеца на
пластмасов гердан, който бил закачен на врата му. Свидетелката А. видяла обецата
и поискала подсъдимият да й я даде, за няколко дни. Подсъдимият се съгласил
като и обяснил, че му е била подарена от приятел. След като било разкрито
престъплението и установен подсъдимият, свидетелката А. предала намиращата се у
нея златна обеца на органите на полицията.
В хода на досъдебното производство била назначената
и изготвена техническа експертиза № 363/23.06.2017 год., чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано, по която вещото лице извършило
изследване на 2 бр. опитчни носители с видеозаписи от
района на престъплението през инкриминирания период, и от които се установила
гореизложената фактическа обстановка.
Видно заключението на назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство съдебно – ценова икономическа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано се установява,
че стойност на инкриминирана движима вещ възлизала на 57,75 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена, въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на свидетелите Д.Д.Д.,
Н.И.А., Ц.И.Ц. и И.А.Й. както и от прочетените и приобщени писмени
доказателства и доказателствени средства.
Не са налице, каквито и да е противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото гласни и
писмени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно изискването на
чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се
намират в корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят приетата за
установена от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така установените факти от
обективната действителност, изведени след оценка на приобщените по делото
доказателствени източници, съдът намира, че от правна страна следва да бъде
изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.63,
ал.1, т. 3 от НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна, подсъдимият на 07.03.2017 г. в град Русе, като непълнолетен, след като разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, отнел
чужда движима вещ – 1 бр. обеца от жълто злато без камъни, тип „халка“, 14
карата, с тегло 1,05 гр., на стойност 57,75 лева, от владението на Д.Д. ***, с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила и заплашване.
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правото на собственост по отношение на движими вещи
от страна на собствениците и лицата, упражняващи правомерна фактическа власт по
отношение на същите и обществените отношения, които осигуряват възможността на
тези лица свободно да формира воля и да избира своето поведение по отношение
разпореждането с вещите.
Предмет на престъплението, извършено от подсъдимия, е чужда движима вещ -
обеца от жълто злато без камъни, тип „халка“, 14 карата, с тегло 1,05 гр.,
намираща се във фактическата власт на нейния собственик.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие, изразяващо
се в прекъсване на правомерно упражняваната от собственика на вещта фактическа
власт върху същата и установяване на своя такава, като за това е била
употребена психическа принуда и физическа сила.
Субект на престъплението е непълнолетно и наказателно отговорно лице, което
е могло да разбира свойството на извършеното от него деяние и да ръководи
постъпките си.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, относно всички обективни признаци на състава на това
престъпление, включително и сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно, че процесната движима вещ е чужда, както и
че не е било налице съгласие от страна на нейния собственик, фактическата власт
по отношение на вещта да бъде предоставена за упражнявана на подсъдимия, като
за да си осигури достъп до вещта, подсъдимият е използвал, както физическа
сила, така и психическо въздействие върху съзнанието на собственика на вещта. Във
волево отношение, подсъдимият е предвиждал сигурното настъпването
на общественоопасните последици от извършеното от него
деяние – прекъсване на упражняваната от собственика на вещта фактическа власт и
установяване на своя неправомерна такава, с намерението да я присвои и пряко е
целял настъпването на тези общественоопасни последици.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия П.А.Д.
за виновен в извършването на престъплението по чл.198,
ал.1 вр. чл.63, ал.1, т. 3 от НК, за което е
предаден на съд.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия Д. за това престъпление, съдът съобрази степента на
обществената опасност, която разкрива извършеното от него деяние и обществената
опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също
смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, извършено от
подсъдимия, съдът намира за завишена, с оглед обстоятелството, че в случая са
налице и двете форми на изпълнителното деяние, както и поради факта, че
пострадал от престъплението е малолетно дете.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за
ниска, доколкото по отношение на този подсъдим към момента на извършеното от
него престъпно деяние не са били упражнявани никакви форми на наказателноправно въздействие.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън по-високата степен на обществената опасност на деянието не
бяха констатирани.
Като смекчаващи наказателната отговорност на
подсъдимия обстоятелства, съдът отчете, направеното от подсъдимия признание и
оказаното от същия съдействие в хода на досъдебното производство.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим за
това престъпление, следва да бъде индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК,
в размер малко над минималния предвиден в особената част на НК за това
престъпление, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
Съдът намира, че именно така определеното наказание на
подсъдимия, в най-пълна степен ще способства за постигане целите на наказанието
визирани в чл. 60 НК и същото в най-пълна степен, ще способства за неговото
превъзпитание и подготовката за общественополезен труд.
Съдът като взе предвид, че след извършване на
настоящото деяние, подсъдимият е осъден по НОХД № 437/2018г. по описа на
Районен съд - Русе, производството по което е приключило със споразумение,
влязло в сила на 08.03.2018г., за деяние извършено през периода 21.05.2017г.,
за което на основание чл. 206, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК му е наложено наказание
„Пробация“, както и че е осъден по НОХД № 696/2018г.
по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 08.05.2018г., за деяние
извършено на 28.05.2017г., за което на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет
месеца, намира че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, за определяне на подсъдимия на едно
общо наказание измежду наказанието по настоящото дело и наказанията, наложени
му по НОХД № 437/2018г. и НОХД № 696/2018г. и двете по описа на Районен съд –
Русе, в размер на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок десет
месеца, чието изпълнение следва да бъде отложено, на основание чл. 69, ал. 1 НК, вр. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
С оглед
обстоятелството, че се касае за три престъпления, две от които осъществяват
състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК, съдът намира за неоснователни
доводите на защитника на подсъдимия, че с оглед личността на подсъдимия следва
да бъде определен по-кратък изпитателен срок.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски в общ размер на 87,15 лева, както и държавна такса в размер на 5
(пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, които да бъдат
заплатени в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Русе.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: