РЕШЕНИЕ
№
гр.=== 22.12.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесет
и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря
М.Т.,
като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№683 по
описа за 2016 година на
Червенобрежкия Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба и уточняваща такава с вх.№4215 от 1.09.2016г. на П.З.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН **********,***
против Т.Г.Т. с адрес ***. Посочва се в исковата молба, че с ответника Т.Г.Т.
са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. ===, представляващ дворно
място с площ 607 кв.м. с идентификатор ===, заедно с построената в него
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 86 кв.м. с идентификатор
80.501.802.243.1 ведно с намиращите се под сградата избени помещения. В
дворното място били построени лятна кухня, гараж и стопанска сграда, които
представлявали индивидуална собственост. Посочва се в исковата молба, че
дворното място е реално неподеляемо. Жилищната сграда била построена в края на
60-те години по правилата на ЗПИНМ и ППЗПИНМ и е еднофамилна. Твърди се, че
ответникът е придобил дворното място и жилището от родителите си. През 2006г.
отчуждил част от дворното място и жилищната сграда като ги е продал на „===”
ООД - ===. Посочва се, че ищците придобили
частта от дворното място и жилищната сграда от дружеството. Твърди се,
че ответникът ползва западната половина от дворното място и втория етаж на
жилищната сграда ведно с източното избено помещение. В западната половина на
дворното място били разположени лятна кухня и гараж индивидуална собственост на
Т.Т.. Твърди се от ищците, че ползват източната половина от дворното място и
първия етаж на жилищната сграда, а по предложение на ответника ищците ползват
западното избено помещение. Посочва се в исковата молба още, че съгласно
регистрите на Община === и кадастралната карта жилищната сграда е еднофамилна с
два входа – южен от улицата предназначен да обслужва първия етаж и северен
откъм двора предназначен да обслужва и двата етажа. През последния вход се влизало
и излизало за първия и втория етаж, източното избено помещение, стълбището за
втория етаж и тавана. Твърди се от ищците, че са собственици на ½
идеални части от дворното място, ½ ид.част от еднофамилната жилищна
сграда с право да ползват общите части на сградата и източното избено
помещение, а ответникът е собственик на другата ½ от дворното място и
½ ид.ч. от жилищната сграда с право да ползва общите части на сградата и
западното избено помещение. Посочва се, че ответникът е затворил северния вход
с изградена и залепена за фасадата на жилищната сграда лятна кухня. Твърди се от ищците, че нямат достъп до
северния вход и изход на сградата, поради което се намират в практическа
невъзможност да ползват тавана и източното избено помещение. Излага се
твърдение от ищеца, че при прехвърляне на идеалните части от страна на
ответника на „===” ООД - гр. === в нотариалния акт било включено избено
помещение в нарушение на чл. 34 от ЗЗД. В исковата молба се излагат и тълкуване
на ищците на предмета на нотариален акт №62/2006г. Посочва се от ищците, че с
Решение №609 от 08.12.2014г. по в.гр.д.№649/2014г. Окръжен съд Плевен не
допуснал съдебна делба между страните, като приел, че между страните не е
налице съсобственост по отношение на процесния имот, а е налице етажна собственост, като всяка една от
страните притежава съответен самостоятелен етаж от процесната жилищна сграда
ведно със съответните идеални части от дворното място и общите части на
сградата, както и е налице изключителна собственост на всяка една от страните по отношение на
помощните постройки – селскостопанска сграда, лятна кухня и гараж, находящи се
в дворното място съгласно представените нотариални актове от всяка една от
страните. Не била допусната делба и по
отношение на избените помещения в жилищната сграда, тъй като същите били
функционално свързани с обособените преди влизане в сила на ЗУТ жилище. Иска се
от съда да постанови решение, с което: 1/ да осъди ответника да освободи и
предаде за ползване на ищците източното избено помещение/принадлежащо на първия
етаж/, 2/ да бъде осъден ответника да
осигури свободен достъп до северния вход на жилището откъм задния двор; 3/
ответника да премахне съществуващата
външна стена успоредна на източната фасада на лятната кухня , както и 4 /да
разпореди на ответника да премести входа
на западното избено помещение от южната на западната фасада на жилищната
сграда. Претендират се направените
деловодни разноски.
С отговор
вх.№484/26.02.2015г. и доуточняващ
с вх.№5196/24.10.2016г. Т.Г.Т. оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Посочва се от ответника, че не владее и държи без основание
имоти или части от тях собственост на ищците и не е извършвал неоснователни
действия, с които им пречи да упражняват своето право на собственост. Посочва
се от ответника, че чл. 38 от ЗС изчерпателно са посочени общите части на
сградата и в тях избените помещения не фигурират. Твърди се, че в титула на
собственост на ищците /нот.акт №75/2011г./ не е посочен сем.=== да са придобили
избено помещение, а само първия етаж от двуетажна жилищна сграда, цялата
стопанска сграда и идеална част от дворното място. Твърди се от ответника, че
ищците не представят документи за собственост на източното избено помещение.
Твърди се, че между страните е налично влязло в сила съдебно решение №15 от
17.03.2013г. на ЧРС по гр.д.№368/2012г., с
което ищците са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на
западното избено помещение на ответника, от което последния черпи аргументи, че
притежава права върху избените помещения. По отношение на второто искане да
бъде осигурен свободен достъп до северния вход, да бъде премахната
съществуващата външна страна ответника излага доводи за неоснователност. Твърди
се, че === не разполагат със строителни книжа за изграждане на лятната кухня за
етажа и за собствения им етаж. По отношение на негаторния иск за възстановяване
входа на западното избено помещение откъм запад, където е бил по проект.
Ответника сочи, че през 1992г. докато се
намирал на работа в Русия,неговата сестра ===, нейният съпруг и майка им променили входа и го изместили
откъм юг. Твърди се от ответника, че не е участвал в промяната, поради което
искането в тази си част е неоснователно. В отговора по чл. 131 от ГПК се иска
от ответника да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани
като му бъдат присъдени направените разноски по делото на основание чл. 78 ал.3
от ГПК.
В съдебно заседание ищците П.З.С. и П.С.С.,
редовно призовани не се явяват, представлява се от пълномощник адв.И.Д. ***.
Процесуалния представител на ищците моли съда да уважи изцяло предявените
искове като излага допълнителни аргументи в писмена защита с вх.№
6175/05.12.2016г.
Ответникът Т.Г.Т.
редовно призован се явява лично и с пълномощник адв.Ив.А.-***. Страната и пълномощника
й молят съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно по
делото е и се установява от заверено копие на нотариален акт за дарение на
недвижим имот №286, том 1, дело №291/1975 г., че на 31.03.1975г. Григор Т. *** и съпругата му ===
дарили на сина си Т.Г.Т.
следния недвижим имот - втория
етаж от двуетажна жилищна сграда построена в дворното място, находящо се в парцел
ХІ-744 в кв.41 по плана на гр.===, цялото от 620 кв.м. при съседи на цялото:
улица , Дучо Д. Велев, полски имот – ===, който етаж съставлява самостоятелно
жилище и се състоял от две стаи, кухня и килер заедно с цялото западно избено помещение под цялата сграда и
съответната част от общите части на сградата.
Не се спори
по делото е и се установява от заверено копие на нотариален акт за собственост
на недвижим имот №318, том 1, дело №758/1992 г. на 31.07.1992г. съдия от РС ===
на основание чл. 483 ал.1 от ГПК съставил нотариален акт, с който признал Т.Г.Т.
с ЕГН **********,***, притежаващ личен паспорт серия №АНР4179933, издаден на
3.02.1986г. от РУП на МВР Правец, за собственик на ½ ид.ч. от дворното
място цялото от 620 кв.м. съставляващо по план на гр. === парцел ХІ-909 в кв.
41 заедно с построени в него лятна кухня
и гараж.
Безспорно по
делото е и се установява от заверено копие на нотариален акт за собственост на
недвижим имот №359, том 1, дело №762/1992 г. на 31.07.1992г. === продала , а ===
– дарила на Т.Г.Т. /син на първата и брат на втората/ ½ ид.-ч. от
дворното място цялото от 620 кв.м. съставляващо по план на гр. === парцел
ХІ-909 в кв. 41 ползвано в източната реална половина на дворното място заедно с
целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, беседка и стопанска сграда.
Безспорно по делото е и се установява от нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №62, том ІV, рег.№4687, дело
№662/2006г., на 27.10.2006 г. Т.Г.Т. лично и като пълномощник на === ===,
продал на „=== 2000” ООД- гр.===, представлявана от И. Георгиев Иванов следния
свой съсобствен недвижим имот: ½ ид.ч. от поземлен имот с площ от
607кв.м., находящ се в гр. === с идентификатор ===, която идеална част следвало
да се ползва реално в източната половина на дворното място, заедно с целия
първи етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ
от 86 кв.м. с идентификатор ===.1 и стопанска сграда на един етаж, със
застроена площ от 23 кв.м. с идентификатор №===.5, като описанието на имота е
съгласно скица №219 от 18.10.2006 на Служба по кадастъра- гр. Плевен. Описанието на имота в нотариалния
акт съгласно скица №514 от 18.10.2006г. на техническа служба Община === било
следното: ½ част от УПИ с площ 605 кв.м., съставляващ парцел ХІ-909 в стр.кв.41, която идеална част ще се ползва реално в
източната половина на дворното място заедно с целия първи етаж от построената в
имота двуетажна жилищна сграда и цялата стопанска сграда в източната половина
на дворното място.
Установява се от представеното заверено копие
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №75, том 2, рег.№1450,
дело №229/2011г., че на 02.06.2011г. „=== 200”0 ООД – гр.=== продало на П.З.С.
„ ½ ид.ч. от поземлен имот с площ от 607кв.м., находящ се в гр. === с
идентификатор ===, която идеална част следвало да се ползва реално в източната
половина на дворното място, заедно с целия първи етаж от построената в имота
двуетажна жилищна сграда еднофамилна със застроена площ от 86 кв.м. с
идентификатор ===.1 и стопанска сграда на един етаж със застроена площ от 23
кв.м. с идентификатор №===.5 като описанието на имота е съгласно скици №5249,
5250 и 5251 от 17.05.2011г. на служба по
кадастъра гр. Плевен. Описанието на имота в нотариалния акт съгласно скица №192
от 25.05.2011г. на техническа служба Община === било следното: ½ част от
УПИ с площ 605 кв.м., съставляващ парцел
ХІ-909 в стр.кв.41 която идеална част ще се ползва реално в източната половина
на дворното място заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна
жилищна сграда и цялата стопанска сграда в източната половина на дворното
място.
Безспорно по
делото е и се установява от заверено копие на решение №15 по гр.д.№368/2012г.
образувано по молба на Т.Г.Т. против П.З.С. с правно основание чл. 108 и чл.
109 от ЗС, влязло в сила на 11.10.2013г. На основание чл. 108 П.З.С. и П.С.С.
били осъдени да отстъпят и предадат
собствеността и владението на западното избено помещение, находящо се в
двуетажната жилищна сграда с идентификатор 80501.0802.243.1 на Т.Г.Т..
Видно от
удостоверение за наследници изх.№1404/27.09.2016г. наследници на === и === са ===
и Т.Г.Т..
Видно от
заверено копие на писмо рег.№44-Т-35/4.02.2015г. по повод подадена жалба от П.З.С.
*** била извършена проверка на място на 29.01.2015г. от служители в отдел ТСУ.
С писмо 44-П-304/3/ от 9.11.2011 г. на Кмета на Община === било наредено на
страните по делото да премахнат незаконно изградените плътна ограда и баня с тоалетна долепена до жилищната сграда
и съществуваща постройка използвана за лятна кухня. От писмото се установява,
че с констативен протокол от 19.04.2012г. било констатирано изпълнение на
предписанията.
Видно от
писмото с писмо 44-П-165 от 17.05.2012г. постройката със застроена площ 29
кв.м. използвана за лятна кухня била построена преди 1980 г. удостоверено с
нотариално заверена декларация за годината на строителството и съгласно пар.16
ПР на ЗУТ представлявала търпим строеж. В тази насока е и писмо 44-Т-29 от
2.02.2016г. на Община === до Т.Г.Т..
Безспорно по
делото е и се установява от представеното заверено копие на Решение
№609/8.12.2014г. по в.гр.д.№649/2014 г. по описа на ОС Плевен, с което е
отменено Решение №306/11.04.2014г. на ЧРС по гр.д.№390/2013г. и Решение
№349/3.06.2014г. по чл.250 от ГПК по същото дело , че ОС –Плевен не допуснал да
се извърши съдебна делба на основание чл. 344 ал.1от ГПК между П.З.С., П.С.С. и
Т.Г.Т. *** по отношение на недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. ===,
ул. === цялото с площ 607кв.м. с
идентификатор ===. ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда ===.1
ведно с построените в дворното място селскостопанска сграда със застроена площ
23 кв.м. с идентификатор ===.5 лятна кухня, гараж и избени помещения, находящи
се в жилищната сграда /източно и западно/ при описани граници и съседи на целия
имот, поради липса на съсобственост между страните. С определение
№333/4.06.2015г. по гр.д. №1176/2015г. по описа на ВКС не е допуснато
касационно обжалване на Решение №609/8.12014г. по гр.д. №649/2011г.на Плевенски
окръжен съд и същото влязло в сила.
Спори се
между страните: собственици ли са ищците на източното избено помещение , налице
ли е идентичност между имота описан в Нотариален акт №286, том 1, дело №291/1975г. / с оглед
посоченото в него парцел ХІ-744 в кв.41
/ и поземлен имот с площ от 607кв.м.,
находящ се в гр. === с идентификатор === , владее или държи ли се от ответника източното избено помещение
без правно основание, осъществил ли е ответникът неправомерни действия /изградил ли
и нова стена – част от лятна кухня, долепена до жилищната сграда и ограничил ли е достъпа на ищците до северния
вход /, с които действия да е попречил на ищците да осъществяват в пълнота
правото си на собственост върху общите части на недвижимия имот / достъп до
тавана/, както и съществува и друг вход към западното избено помещение и чрез
него може ли да се осигури достъп до
тавана на ищците.
За
установяване на спорните по делото факти и обстоятелства е назначена нова
строително техническа експретиза, приобщени са материалите по гр.д.№
50/2015г. по описа на РС-===, в.гр.д.№
1048/15г. и № 412/16г., и двете по описа
на ОС-Плевен.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената строително-техническа
експертиза, касае се за имот с идентификатор ===,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-2/20.01.2005г. на ИД на АГКК, бивш УПИ Х1-909 кв. 41 по плана на гр. ===
с административен адрес ул. ===, заедно с построените в него двуетажна жилищна
сграда, лятна кухня и две стопански постройки. От огледа извършен на
място от вещото лице се установило, че първи етаж на
жилищната сграда се ползва от П. и П. === със самостоятелен вход от изток, като ищците ползват и западното избено помещение, в което
се влиза от самостоятелен вход, построен на югозападната фасада на жилищната
сграда. Ответникът
Т.Т. използва целият втори етаж на жилищната сграда, като до
втори етаж се достига посредством вътрешно стълбище, чиито вход е от северната
страна на жилищната сграда, като до него се достига през изградената на
северната фасада на жилищната сграда лятна кухня с идентификатор ===.2 с площ
29 кв.м. собственост също на Т.Т.. Т.Т. ползва също така и източната маза – до
която се достига посредством вътрешното стълбище, разположено в северната част
на жилищната сграда, гараж с идентификатор ===.3 с площ 22 кв.м. и павилион с
идентификатор ===.4 с площ 1,5 кв.м.От огледа също така се установи наличието
на зазидана врата в северната част на коридора на етаж първи, която осъществява
връзката със стълбището на жилищната сграда. През годините до западната маза се
е достигало посредством външно стълбище, разположено на западната фасада на
жилищната сграда, видно от представената на л. 7 от гр.д. №50/2015г. скица. Този вход понастоящем частично е зазидан и
е трансформиран в прозорец. От проверката в техническа служба на Община === не
се намерили
никакви стари планове или други строителни книжа, от които да е видно кога и в
какъв точно вид са изградени постройките в имота. В Община === са подадени множество
жалби от П.З.С. относно законността на построената в имота лятна кухня с
идентификатор ===.2. От проверките,
извършени от комисии от отдел ТСУ при Община === е установено, че постройка със
застроена площ 29 кв.м. използвана за лятна кухня е построена преди 1980 г. и е търпим строеж,
съгласно пар. 16 от ПР на ЗУТ. Лятната кухня отговаря напълно като форма и размери
на отразеното в кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-2/2001.2005г.
на ИД на АГКК, като в скицата издадена от
АГКК е включен и външният източен зид на лятната кухня, но не е отразен в
южният вход към западната маза, ползвана от П.С.. Относно избените помещения – липсва инвестиционен проект на
сградата, от времето на построяването й, от който да е видно кое избено
помещение към кой етаж принадлежи. По закон ЗТСУ отм. в ЗУТ мазите не могат да
бъдат самостоятелни обекти, а трябва да обслужват отделно обособено жилище.
Избените помещения през годините са ползвани от различните собственици като
принадлежащи към жилищата на първия и втория етаж на сградата. На приложената
схема, неразделна част от заключението е отразено местоположението на двете
избени помещения и подходите към тях. В жилищната сграда, находяща се в
гр. ===, ул.
=== е съществувал вътрешен северен вход на първия етаж откъм стълбището, към датата на изготвяне на
заключението северния вход е зазидан и всяко от избените помещения е с по един вход. Видно от
заключението на вещото лице, ако северния вход /северната врата към стълбището на
първия етаж/ се възстанови ищците ще получат достъп до таванските помещения,
тавана и покрива на жилищната сграда. Съществува вход за западното избено
помещение на западната фасада на жилищната сграда, но този вход към датата на
изготвяне на експертизата не
съществува и е бил трансформиран
в прозорец. Лятната
кухня с идентификатор ===.2 отговаря изцяло като форма и размери на отразеното
в кадастралната карта и същата е „Търпим строеж“ съгласно пар.16 от ПР на ЗУТ. Външната източна стена на
лятната кухня попада в контурите на лятната кухня, заснета и отразена в
кадастралния план. Южният
вход на западната маза не е отразен в нито един от плановете, съхранявани в
Община ===, както и не е отразен в кадастралната карта. Липсва инвестиционен
проект на сградата, от който да е видно кое избено помещение към кой етаж
принадлежи. По закон мазите не могат да бъдат самостоятелни обекти, а трябва да
обслужват отделно обособено жилище. Съществувал е вход на западното
помещение, но този вход не съществува и е прозорец.
Съдът
кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице по назначената
строително техническа експретиза поради съответствието с останалите писмени
доказателства по делото.
При установената въз
основа на събраните писмени доказателства фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното :
С оглед на фактите по делото съдът приема, че е сезиран с три комулативно съединени искове – иск по чл.108 ЗС / „освобождаване и
предаване за ползване на източното избено помещение”/ т.е. иск на невладеещия
собственик против владеещия несобственик; иск по чл.109 ЗС / „осигуряване на
свободен достъп до северния вход на сградата / с оглед вход към тавана/ и
чл.109 ЗС /премахване на съществуваща външна стена и възстановяване на вход за
западното избено помещение/- при
предприети неоснователни действия спрямо собствена на ищците вещ /обект, част
от недвижим имот и общи части от сградата/.
По иска с правно основание чл.108 от Закона
за собствеността.
Предпоставките
за уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС са ищеца да е собственик на
претендирания имот / в случая източно избено помещение/, ответникът да владее
или държи процесния имот или части от него и да няма основание за това владение
или държание.
В конкретния
случай съдът приема, че се не са налице доказателства за първата от изброените
по-горе предпоставките от фактическия
състав – за правото на собственост на ищците върху източно избено помещение,
поради което не следва да обсъжда наличието или липсата на другите две условия.
Съдът
приема, че е допустим иска по чл.108 ЗС за предаване на собственост и предаване
на мазе / изба/ . Макар да не е самостоятелна вещ , а принадлежност към
главната вещ / жилище/ , мазето / избеното помещение/ могат да бъдат предмет на
ревандикационен иск, ако ищецът твърди, че е собственик на вещта, принадлежност
към която са мазето и тавана, а ответникът ползва мазето без основание. В тази
насока е и утвърдената съдебна практика - Решение №1266 от 07.07.1995г. по
гр.д.№1439/94г. на ВКС, IV г.о., Решение№ 99/20.07.2011г. по гр.д.№ 827/2010г. на
ВКС II г.о., Решение № 394/22.10.2010г. по
гр.д.№185/2010г. и др. В конкретния случай видно от заключението на
вещото лице от
проверката в техническа служба на Община === не са намерени стари планове или други строителни
книжа, от които да е видно кога и в какъв точно вид са изградени постройките в
имота, както и липсва
инвестиционен проект на сградата, от времето на построяването й, от който да е
видно кое избено помещение към кой етаж принадлежи. Същевременно
ищците не се позовават в правото си на собственост на друго основание /например
придобиване по давност вкл. от другия съсобственик/, поради което съдът приема,
че този елемент от фактическия състав на иска по чл.108 ЗС остана недоказан. В
тази насока са и писмените доказателства по делото. От заверено копие на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №75, том 2, рег.№1450, дело №229/2011г., с който
ищците се легитимират като собственици на части от жилищната сграда не е
индивидуализирано правото им на собственост върху източното избено помещение.
Действително при продажбата === 2000 ООД продало идеални части от дворното
място в източната му половина, целия първи етаж
от имота и стопанска сграда в източната половина, но от документа не може да се изведе извод, че
към първия етаж на жилище се включва като принадлежност именно източното избено
помещение /а не например западното такова/. Такъв извод не може да се изведе и
от заверено
копие на Решение №609/8.12.2014г. по в.гр.д.№649/2014 г. по описа на ОС Плевен, в което съдът
не допуснал съдебна делба между страните като приел, че е налице етажна
собственост между тях. Наличието на
етажна собственост в сградата не ообуславя извод относно принадлежността на
източното избено помещение именно към жилището на първия етаж от сградата, а не
и към втория такъв. В конкретния случай липсва и инвестиционнен проект на сградата, в който
изрично да бъде определено кое от избените помещенията към кое жилище е било предвидено при изграждането й.
Ето защо
съдът приема за неоснователен и недоказан предявения иск по чл.108 ЗС и като
такъв същия следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска
с правно основание чл.109 ЗС /премахване на съществуваща външна стена и
възстановяване на вход за западното избено помещение/ при предприети неоснователни действия спрямо
собствена на ищците вещ /обект, част от недвижим имот и общи части от сградата
от страна на ответника. Ищецът следваше да докаже при условията на пряко и
пълно доказване, че ответника неоснователно е изградил и поддържа съществуваща външна стена успоредна на източната фасада на лятната кухня,
която пречи на ищеца да осъществява правото си на собственост в пълен обем и че следва да бъде преместен входа
на западното избено помещение от южната на западната фасада на жилищната
сграда. Видно от заключението на вещото лице по делото и писмените
доказателства по делото / в т.ч. заверено копие на решение №15 по
гр.д.№368/2012г./, ответника е собственик на западното избено помещение, а
входа към него е един. Безспорно се установи, че двете избени помещения са
разделени от зид, който ги обособява в отделни помещения още при изграждането
им. Тези обстоятелства не се оспорват и от ищците. По делото са налични и доказателства
относно обстоятелството, че лятната кухня е изградена през 1992г. и не се касае
за новопостроена стена след м.04.2012г.
В тази насока са показанията на св. ===, които съдът кредитира с доверие като
обективни и безпристрастни и в които свидетеля потвърждава, че при пребиваването
си в Коми заедно с ответника, роднините на последния зазидали стария вход от
запад и бил преместен на юг като било изградено остъкление впоследствие служило
за лавка. В подкрепа на показанията на свнидетеля е и оригинала на трудова
книжка на ответника.Видно от последния документ в периода 1986г. до
13.12.1993г. Т. е работил в Република Коми като машинен монтъор. Ответника доказа
наведените от него факти, че не е осъществявал действия, надхвърлящи законовите
ограничения на собствеността, установени в чл.50 и сл.ЗС. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че така предявения иск е неоснователен и недокозан
и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл.109 ЗС / „осигуряване на
свободен достъп до северния вход на сградата / с оглед вход към тавана при предприети
от ответника неоснователни действия спрямо собствена на ищците вещ
/обект, част от недвижим имот и общи части от сградата/.
Установи се
от заключението на вещото лице по делото по безспорен и категоричен
начин, че в сградата е съществувал вътрешен северен вход на първия етаж откъм
стълбището, но към датата на изготвяне на заключението северния вход е зазидан. В тази насока е заключението на вещото лице
по назначената строително техническа експертиза. Видно от последното, до втория етаж и тавана се стига посредством вътрешно
стълбище, чийто вход е от северната страна, като до него се достига през
изградената на северната фасада на сградата лятна кухня, собственост на Т.,
представляваща търпим строеж по параграф 16 от ПР на ЗУТ. Достъпът до таванското помещение и покрива не може да
бъде осъществен през входа към жилището на първия етаж. Последното и
несъгласието на ответника по делото да предостави такъв достъп, твърдейки
неоснователно, че ищците имат достъп до покрива и тавана и по друг начин,
доказва изложените от П.З.С. и П.С.С.
факти, че ответника осъществява действия,
надхвърлящи правото му на собственост, с което нарушил възможността и пречи на
ищците да ползват и владеят таванското помещение и покрива като част от
сградата по предназначение. В подкрепа на изложеното са и показанията на св. И.З.,
които съдът кредитира с доверие въпреки наличието на роднинска връзка с ищците.
Видно от показанията на свидетеля, през периода 2012г. -2015г. жилището им на
първия етаж се наводнявало всяка година,
но ищците нямат достъп до тавана за да
се почисти комина на сградата поради обстоятелството, че вътрешната врата от
северния вход е заключена. От показанията на свидетелите И.З., === , Красимир
Караманов и Татяна Милъовска се установява, че междеу страните са налични
дългогодишни влошени взаимоотношения, като ищците нямат достъп до тавана. Ето
защо съдът приема, че предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС за
осигуряване на свободен достъп до северния вход на сградата с оглед вход към
тавана е основателен и следва да бъде
уважен.
Предвид изхода
на делото и направените претенции за
възлагане на съдебно деловодни разноски, съдът
установи следното:
На 08.12.2016г.
по делото са депозирани списъци по чл.80 ГПК с вх.№ и № от
всеки от ищците. Видно от списъка на П.З.С., последния претендира сумата от 2165 лв., а П.С. – 3860 лв. Списъците са
депозирани по делото след приключване на последното съдебно заседание. Съгласно
чл.80 ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най-късно до приключване на последното съдебно
заседание в съответната инстанция. Ето защо съдът приема, че не следва да
приема за допустимо предявяването на допълнителните претенци по двата списъка
на ищците, а следва да отчете реално направените и доказани по делото разноски.
Видно от материалите по делото сем.===
са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. и на 250
лв. за двама адвокати или общо сумата от 1000 лв. От друга страна ответника Т.
е направил разноски за 800 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв. разноски за
вещо лице или общ 1100 лв. Като отчете,
че от предявените три броя искове на ищците са отхвърлени два броя, то
ответника следва да бъде осъден за заплати съответните разноски за уважения иск
в размер на 333,33 лв. същевременно ответника на основание чл.78, ал. ГПК е
претендирал разноски и има право на такива съобразно отхвърлената част от исковете
разваняващи се общо на 733,33 лв. или ищците по компенсация следва да заплатят
на ответника сумата от 400 лв.
На основание гореизложеното, Районен съд -===
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.108 ЗС на П.З.С. с ЕГН ********** и
П.С.С. с ЕГН **********,*** против Т.Г.Т.
с адрес *** за осъждане
на Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес ***,да предаде
владението на източното
избено помещение, принадлежащо
на жилище на първи етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. === с идентификатор === по която идеална част следвало да се ползва
реално в източната половина на дворното място, заедно с целия първи етаж от
построената в имота двуетажна жилищна сграда еднофамилна със застроена площ от
86 кв.м. с идентификатор ===.1 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-2/20.01.2005г. на ИД на АГКК, бивш УПИ Х1-909 кв. 41 по плана на гр. ===, на
собствениците на имота – П.З.С.
с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.109 ЗС на П.З.С. с ЕГН ********** и
П.С.С. с ЕГН **********,*** против Т.Г.Т.
с ЕГН **********, с
адрес *** за осъждане на Т.Г.Т. да премахване съществуваща външна стена и възстановяване на
вход за западното избено помещение в жилищна сграда, находяща се в гр. === с идентификатор ===, съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-2/20.01.2005г. на
ИД на АГКК, бивш УПИ Х1-909
кв. 41 по плана на гр. ===, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. с ЕГН **********, адрес *** да осигури свободен достъп до
северния вход на сградата / с оглед вход към тавана/ на П.З.С. с ЕГН ********** и
П.С.С. с ЕГН **********,***.
На основание чл.78, ал.3 ГПК осъжда П.З.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с
ЕГН **********,*** да заплятат на Т.Г.Т. с адрес *** по
компенсация сумата от 400/
четиристотин/ лв. направени деловодни
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок пред Окръжен
съд – гр.Плевен.
Районен
съдия: