П Р О Т О К О Л
Гр. Ямбол, 28.01.2021 г.
Ямболският районен съд,
Наказателно отделение, V-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ
Съд. заседатели: 1. С.Е.
2. Н.Д.
При участието на секретар М. М.
и прокурор В. Б.
сложи за разглеждане НОХД № 542
по описа за 2020 г.,
докладвано от съдия Г. ВАСИЛЕВ
На
именното повикване в
09:00 ч. се явиха:
ЯРП, редовно призована, налице
чрез прокурор В. Б..
Подсъдимата В.П.К., редовно
призована, се явява лично и с адв. М.Г. ***, редовно упълномощена.
Пострадалото ЮЛ „****” С.А., клон България, се представлява от юриск.
В. В., надлежно упълномощен.
Юриск. В.: Депозирали сме молба, с която
искаме да бъдем конституирани като граждански ищец в процеса, като уточнявам, че
предявяваме иска си против подсъдимата така, както е посочено в молбата.
Пострадалото ЮЛ „***” ЕАД – гр. С., редовно призовано, не изпраща
представител.
Депозирана е молба на 26.08.2020
г. от Г. С. Д., разпитан като свидетел по
делото, с искане за конституирането му като граждански ищец и частен обвинител
в процеса, като същият е предявил граждански иск против подсъдимата за
претърпени неимуществени вреди и преживени от него морални страдания и притеснения
в размер на 3000 лв. и 500 лв. за причинените му имуществени вреди, изрично
визирани като адвокатски хонорар за ангажирания от него адвокат по ДП.
На 27.08.2020 г. е депозиран граждански
иск от „***” С.А., клон България, за конституирането на ЮЛ
в качеството на граждански ищец по делото, като искът е предявен против подсъдимата
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на дружеството, общо
в размер на 10 718 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
На 02.09.2020 г. е депозиран граждански
иск от Д.К.А., с който се претендира сумата от 3200 лв. неимуществени вреди за
преживени от нея морални страдания и притеснения, против подсъдимата със
заплащане й на законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането. Д.А.
е поискала да бъде конституирана като частен обвинител в процеса.
Депозирана е й молба от свидетеля
по делото И. А.Т. чрез неговия повереник адв. П. М. от АК-Я., с която молба се
иска връщане на делото на прокурора, тъй като в ДП са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на И.Т., за който се
сочи, че е пострадал от престъпна деятелност на подсъдимата по настоящото дело,
като изрично е посочено, че в следствие на тази деятелност пострадал е не „***” С.А., клон Б., която е цедирала своите
задължения на „***“ ЕАД, като в следствие на това „***“ ЕАД е образувала срещу
И. Т. частно гражданско дело, и изпълнително дело. В резултат на това, банковата
сметка на свидетеля е била запорирана и са изтеглени общо около 4000 лв. от
ЧСИ. Искането на свидетеля е делото да се върне на прокурора за отстраняване на
допуснатите в хода на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като същият счита, че е пострадал от деятелността на подсъдимата.
Прокурорът: Моля,
да се даде ход на разпоредителното заседание.
Юриск. В.: Моля, да
се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. Г.: Уважаеми господин Председател, считам, че липсват процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което моля да се даде ход на делото.
Досежно изчетените от Вас молби, имуществени и неимуществени искания, считам,
че исканията като депозирани в срок са допустими, но относно тяхната неоснователност
или основателност, становище ще взема в пледоарията си след разпита на всички
свидетели и вещи лица.
Подсъдимата К.: Да се даде ход на делото. Поддържам казаното от адвоката
си.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимата:
В.П.К. - родена на *** ***, постоянен и настоящ адрес:***, българка, български гражданин, полувисше образование,
омъжена,
безработна,
регистрирана на Трудовата борса, неосъждана, ЕГН **********.
На
основание чл.247б – чл.252 от НПК и чл.274 и чл.275 от НПК, съдът разясни на
страните правата им, по повод на което искания, бележки, възражения и отводи,
не се направиха.
Адв.
Г.: Получили сме препис от разпореждането на съда и съобщението преди повече от
7 дни.
Подсъдимата
К.: Поддържам казаното от адвоката ми. Получила съм препис от разпореждането на
съда и от съобщението преди повече от 7 дни.
ДАДЕ
СЕ ДУМАТА на страните за становище по въпросите от чл.248, ал.1 от НПК.
Прокурорът: Уважаеми господин Председател,
считам, че делото е подсъдно на ЯРС, няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство, в досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и на пострадалите.
Към момента не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, както и за привличането на лицата по т.5 и извършването на съдебни
следствени действия по делегация. Мярката за неотклонение „парична гаранция“,
взета спрямо подсъдимата следва да бъде потвърдена. Нямаме искания за
събирането на нови доказателства. Моля съда да насрочи делото за разглеждане по
общия ред с призоваване на лицата от приложението към обвинителния акт.
Юриск. В.: Поддържам казаното от прокурора. За нас няма допуснати съществени
процесуални нарушения по делото. Мярката за неотклонение да бъде потвърдена.
Адв. Г.: Уважаеми господин
Председател и съдебни заседатели, моля да приемете становището ми досежно
въпросите визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, както следва:
Считам, че настоящото наказателно
производство и дело за него е подсъдно на ЯРС. Считам, че липсват основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. За разлика от представителя
на официалното обвинение, което аз не споделям, считам че на ДП са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемата, тъй като с обвинителния акт са допуснати нормативни
неясноти и липсва необходимата
информация за признаците и фактическата обстановка на престъплението, вменено
на подсъдимата, като има и непосочване на конкретни доказателства на базата, на
които се правят фактическите констатации и изводи на прокуратурата. Считам, че
обвинителният акт не отговаря на задължителните реквизити, визирани в чл.246 от НПК, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС. Главното предимство
на обвинителния акт е да формулира обвинението така, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия
в него, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване,
както и осъществяването на правото на защита на подсъдимата. В същото
тълкувателно решение императивно се визира, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт задължително трябва да се посочат всички факти, обуславящи обективните и
субективните признаци на престъплението, както и участието на подсъдимата в
него, т.е. трябва да бъдат очертани фактите, които обуславят престъпния състав
на деянието, за което е обвинена подсъдимата и нейното участие в него, чрез посочване
на времето, мястото, изпълнителното деяние, конкретния механизъм на извършване
на престъплението, самия предмет на престъплението, както и да се представят
доказателства, подкрепящи очертаната в обвинителния акт фактическа обстановка.
Това са всички задължителни реквизити на обвинителния акт, които аз в настоящия
обвинителен акт на ЯРП не установих, а непосочването на елементи от обективната
страна на престъплението, води до процесуално нарушение при излагане на
обвинителната теза с обвинителния акт. Считам, че нарушението на правото на
защита е съществено, тъй като от една страна подсъдимата се поставя в положение
да не знае точните параметри на самото обвинение и така се възпрепятства нейната
пълна и ефективна защита, а от друга страна се затруднява и работата на самия
съд. Освен, че е съществено допуснатото процесуално нарушение при изготвяне на
обвинителния акт, считам, че то е и от категорията на отстранимите, като тези
пороци могат да се санират чрез изготвяне на нов обвинителен акт, след като
делото бъде върнато на прокурора или ако съда прецени и даде допълнителни
указания, да се върне в досъдебната фаза на разследващия орган.
Досежно т.4 на чл.248, ал.1
от НПК, считам че няма предпоставки за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
Досежно т.5, не считам, че делото
следва се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или
съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник,
както и да се извършват съдебни
следствени действия по делегация.
От началото, от първия
момент, в който подзащитната ми е привлечена в качеството на обвиняем през 2019
г., тя винаги се е отзовавала на всички призовки, след което са извършвани
необходимите процесуално-следствени действия, така, че ще Ви моля, ако Вие уважите
искането ми и върнете делото на прокурора, да измените взетата спрямо подзащитната
ми мярка за неотклонение „парична гаранция“ в „подписка“. На този етап искания
за нови доказателства нямам.
Подсъдимата К.: Поддържам
казаното от адвоката ми. Нямам какво да добавя.
Прокурорът: Уважаеми господин Председател, считам, че от
представените граждански искове, допустим е само този, предявен от „***” С.А., клон България,
поради което моля да бъде приет за съвместно разглеждане и да конституирате
молителя в качеството на граждански ищец. По отношение на останалите граждански
искове от Г. Д. и Д. А., всички са недопустими, тъй като лицата не се явяват
пострадали в резултат на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата
и същите не са претърпели преки и непосредствени вреди в резултат на деянието.
По отношение на искането на г-н Тенев, считам, че то е неоснователно,
както заявих при обсъждането на чл.248, ал.1 от НПК, считам, че не са налице в
хода на ДП допуснати съществени процесуални нарушения. Моля да не се уважава
молбата на г-н Тенев.
Юриск. Вълканов: Моля да приемете за съвместно
разглеждане предявения от нас граждански иск и да ни конституирате като граждански
ищец. По отношение на исканията на А. и Д. - да не бъдат приемани, те не са пострадали
от деянието. Моля, също така да не бъде уважавано и искането на г-н Т..
Адв. Г.: Предоставям на съда, дали Вие ще приемете за
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес гражданските искове на Д.К.А.,
„***” С.А., клон България и
Г. С.в Д., като единствено поддържам искането на И. Т., делото да бъде върнато
на ЯРП за отстраняване на съществените процесуални нарушения.
Подсъдимата К.: Поддържам изцяло казаното от адвоката ми.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да се произнесе
по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК, както и относно молбите за конституиране
на граждански ищци и частни обвинители и молбата на свидетеля Иван Тенев за
връщане на делото на ЯРП.
В 09:52 ч. съдебното заседание продължава.
Съдът, след като изслуша страните и обсъди техните доводи,
относно въпросите, касаещи чл.248, ал.1, точки от 1 до 8 от НПК, и се запозна с
молбите на лицата Г. С.Д., Д.К.А., „***” С.А., клон България и
И.А. Т., счита че делото е подсъдно на ЯРС. Няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. Към настоящия момент не са налице основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания
за разглеждане на делото при закрити врати, извършване на съдебни следствени
действия по делегация, както и привличането на лицата, посочени в т.5, с изключение
на назначаване на ново вещо, лице тъй като вещото лице Валентин Вълканов е
починало. Към настоящия момент не следва да бъдат събирани й нови доказателства.
Мярката за процесуална принуда не следва да бъде променяна, тъй като същата е
процесуална гаранция за явяване на подсъдимата пред съда и не са налице основания
за нейното изменение и отмяна.
Делото не може да бъде разгледано в с.з., тъй като съдът
счита, че в хода на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и дори на
пострадалите. Съдът изцяло споделя доводите на защитата за неточно и неясно
формулиране на обвинението, не само от фактическа страна, но и от юридическа
страна, в хода на ДП и в заключителната част на обвинителния акт. При прочитане
на обстоятелствената част на обвинението, в обвинителния акт са използвани юридически
термини, които не са формулирани от фактическа страна на разбираем за подсъдимата
език, а и съгласно константната съдебна практика на ВКС, в обстоятелствената
част на обвинението следва да бъдат посочени точно и ясно всички факти, които
характеризират предявеното обвинение от фактическа страна. В обвинителния акт,
като фактология, не е формулирано, какво значи „неистински документ“ и „документ
с невярно съдържание“, в какво се състои неистинността и невярното съдържание
на този документ, по какъв начин всеки един от документите е бил изготвен, т.е.
какъв е механизмът на осъществяване на инкриминираното деяние, за което подсъдимата
е привлечена към наказателна отговорност. От друга страна не е ясно дали се касае
за официален или за частен документ. Това не е ясно и от диспозитива на предявеното
обвинение и в ДП, и в заключителната част на обвинителния акт. Не е ясно и
точно посочено, по какъв начин са били изготвени документите и как са били
предявени, за да се получи чуждото движимо имущество, което не е точно формулирано
й в диспозитивите от ДП, и в заключителната част на обвинителния акт, тъй като чл.212,
ал.2 вр. ал.1 от НК, в състава си не сочи предмет на престъпното посегателство
да са чужди движими вещи, а чуждо движимо имущество. От друга страна, допуснати
са технически грешки при изписване на имената на някои от лицата от чието име, както
твърди прокурора, са били изтеглени съответните кредити. Има грешки в номерата
на някои договори. На стр.12 и стр.24 от обвинителния акт има допуснати грешки
при определяне на общата стойност на чуждото движимо имущество, като е допусната
аритметична грешка, касаеща стойността на вредите. Следва да се отбележи и че
на стр.12 и следващите от обвинителния акт, обвинението по чл.316 вр. чл.309,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, е формулирано изключително общо и неточно от
фактическа страна. Видно от диспозитива в заключителната част на акта, подсъдимата
е привлечена към наказателна отговорност за това, че за времето от 15.10.2018 г.
до 20.10.2018 г. в условията на продължавано престъпление е извършила девет инкриминирани
деяния по горепосочения текст от НК, докато в обстоятелствената част на
обвинението на обвинителния акт няма такова обвинение от фактическа страна.
Изобщо не е ясно колко престъпления като част от продължаваното престъпление по
чл.26, ал.1 от НК, е осъществила, според прокурора, подсъдимата. При разглеждане
на обвинителния акт и на предявеното обвинение в ДП бе установено също, че няма
кореспонденция между документите, посочени в диспозитивите от ДП и заключителната
част на обвинителния акт и фактическото обвинение, визирано в обстоятелствената
част на акта. Прави впечатление, че в така наречената „шапка“ на продължаваното
престъпление има документи, които не са посочени, но същите са изрично визирани
при изброяване на отделните престъпления, които според прокурора, е осъществила
подсъдимата в условията на чл.26, ал.1 от НК. Има противоречие, което води до
неяснота, тъй като следва да се има предвид, че се касае за документна измама
или в обвинението от фактическа и юридическа страна трябва да се посочи изрично
- кога, къде и как са изготвени документите, официални или частни, на кого са
били предявени тези документи, за да се получи чуждото движимо имущество, в
случая паричните суми, визирани в обвинителния
акт. Всички тези неясноти и неточности от фактическа и правна страна правят
така предявеното обвинение неясно, а това според НПК и ВКС води до ограничаване
на правото на защита на подсъдимата, тъй като при неточно, неясно и противоречиво
обвинение от фактическа и правна страна, тя няма как да организира своята
защита в процеса. В тази връзка, това ограничава и правото на защита на пострадалите,
тъй като те ще се ползват от обвинението и доказателствата по делото. Двете юридически
лица, които са пострадали, съобразно предявеното обвинение от ЯРП, при защита
на евентуално приетия от съда граждански иск, който виждаме че „***” С.А., клон България е
предявила, трябва да изхождат от фактологията, касаеща процесното обвинение, тъй
като това обвинение е основание за предявяването на граждански иск в наказателното
производство, защото двете ощетени юридически лица не могат да се конституират
като частни обвинители. От друга страна, вещото лице В. В. е починал, което
поставя въпроса за изготвяне на нови експертизи по делото, съобразно линията,
която прокуратурата избере за евентуално ново формулиране на обвинение срещу
подсъдимата. Всички тези факти навеждат единствения възможен извод, че съдебното
производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на ЯРП във досъдебната
фаза за отстраняване на визираните нарушения още от разследващия орган, след
което по преценка на ЯРП да бъде формулирано ново обвинение, което евентуално
да бъде внесено с обвинителен акт в ЯРС.
Молбите на лицата Г….. С. Д. и Д.К.А. за конституирането
им в качеството на граждански ищци и частни обвинители в процеса, както и за
приемането на предявените от тях граждански искове, са недопустими, тъй като
основание за предявяване на граждански иск в наказателното производство е предявеното
от прокуратурата обвинение срещу подсъдимия. Видно от обвинителния акт тези две лица не са пострадали,
съобразно предявеното обвинение на подсъдимита, поради което исканията им за
конституиране като граждански ищци и частни обвинители, както и за приемането
на предявените от тях граждански искове, не могат да бъдат уважени като допустими.
Предявеният граждански иск от „***” С.А., клон България е допустим и може да бъде приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, тъй като това юридическо лице има качеството на ощетено
юридическо лице в настоящото наказателно производство.
Относно направеното искане от И. А. Т., това искане
формално юридически е недопустимо, тъй като И. Т.няма качеството на пострадал в
настоящия процес, но макар и неточно формулирано, същото е резонно с оглед изложените
доводи от защитата на подсъдимата и изводите на съда относно това допуснато ли
е съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на обвиняемата и на пострадалите.
С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.5, т.1 от НПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ: №260089/28.1.2021г.
Делото е подсъдно на ЯРС. Няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство. На ДП са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемата и пострадалите. Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила, както и разглеждане на делото при закрити врати,
привличане на лицата по чл.248, ал.1, т.5 и извършване на съдебни следствени
действия по делегация. Мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимата
В.П.К. следва да бъде потвърдена и съдът ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 2000 лв. Не са налице основания за събиране на нови доказателства.
Делото не следва да бъде насрочвано в с.з., а върнато на прокуратурата.
ОТКАЗВА да приеме за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявените граждански искове от Г.С. Д.и Д.К.А., за
неимуществени и имуществени вреди като недопустими.
ОТКАЗВА конституирането на Г.С. Д. и Д.К.А. в качеството
на граждански ищци и частни обвинители.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявения граждански иск от „***” С.А., клон България, против подсъдимата В.П.К. ***, за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди на търговското дружество в размер на 10 718 лв., ведно
със законната лихва, считано от 03.10.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
КОНСТИТУИРА „***” С.А., клон България в
качеството на граждански ищец в процеса.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 542/2020 г.
по описа на ЯРС и ВРЪЩА делото на ЯРП.
Определението, касаещо чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК и
отказът на съда да се допуснат частни обвинители в процеса, подлежат на обжалване
и протестиране в 7-дневен срок от днес пред ЯОС.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 10:20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: