№ 37321
гр. София, 20.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110127846 по описа за 2022 година
Делото е разпределено на съдията-докладчик със Заповед № АС-274 от 10.07.2023г.
Делото е образувано по искова молба на П. Ц. Д. срещу С. А. Т., И. А. Т. и А. И. Т..
Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
С. А. Т. и И. А. Т..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от А. И. Т..
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства. На ответниците следва да се укаже да заверят представените с отговора на
исковата молба документи.
Искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане е
нередовно, поради което на основание чл. 156, ал. 1 ГПК следва да му се даде възможност да
посочи фактите и обстоятелствата, чието установяване цели с исканото доказателствено
средство.
Основателно е искането на ответниците за допускане на двама свидетели (при
условията на чл. 159, ал. 2 ГПК) при режим на довеждане за установяване на посочените в
отговора на исковата молба факти и обстоятелства.
Следва да се допусне поисканата от страните съдебно-техническа експертиза за
отговор на поставените от тях задачи.
На ответниците следва да се издадат исканите съдебни удостоверения след
представяне на проект.
Искането на ищеца, обективирано в уточнителна молба от 11.07.2022г., за изискване
от Служба „Архив“ на гр. дело № 426/1988г. на Ленинския районен съд е основателно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца П. Ц. Д. в едноседмичен срок от получаване на определението с
писмена молба с препис за насрещните страни да посочи дали предявява евентуален
1
положителен установителен иск за признаване за установено, че е собственик на общо 24,49
% идеални части от дворното място. В случай че предявява такъв иск да обоснове правен
интерес.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.12.2023г. от 14:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, подаден от И. А. Т. и С. А. Т., ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците в срок до първото по делото съдебно
заседание да заверят приложените към отговора на исковата молба документи с „вярно с
оригинала“. При неизпълнение, същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
с писмена молба с препис за насрещните страни да посочи фактите и обстоятелствата, чието
установяване ще доказва с исканите свидетели.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели на ответниците /един за установяване на факта на разрушаване на сградата и един
за установяване на владението от М. Т./, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл.
159, ал. 2 ГПК искането за още двама свидетели за същите факти и обстоятелства.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба и
в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Г. Б., тел. 0899 100 327.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева, вносими както
следва: 300 лева от ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението, 300 лева от
И. А. Т. и С. А. Т. в едноседмичен срок от получаване на определението.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото
съдебно заседание след представяне на документи за внесения депозит.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответниците съдебни удостоверения след представяне на
проект.
ДА СЕ ИЗИСКА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ от Служба „Архив“ гр. дело № 426/1988г. на
Ленински районен съд.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове от П. Ц. Д. срещу С. А. Т., А. И. Т. и И. А. Т. с
правно основание чл. 26 ЗЗД за признаване на установено между страните, че
обективираният в т. 4 от Нотариален акт № 104, том № 1, peг. № 1738, дело № 97/2021г. на
нотариус В. М. договор за дарение на 1/3 идеална част от недвижим имот с идентификатор
№ *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район
Лозенец, /населено място/, разположена в поземлен имот с идентификатор № ****,
застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постр. на допълващото
застрояване, при съседи: от две страни- поземлен имот, в който е построена сградата, от
трета страна- поземлен имот с идентификатор № ***, и от четвърта страна- поземлен имот с
идентификатор № *** е нищожен поради невъзможен предмет, противоречие със закона и
заобикаляне на закона.
В условията на евентуалност са предявени от П. Ц. Д. отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че С. А. Т., А. И.
Т. и И. А. Т. не са собственици на дарената с договора 1/3 идеална част от недвижим имот с
идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град
София, район „Лозенец“, /населено място/, разположена в поземлен имот с идентификатор
№ ****, със застроена площ от 25,00 кв.метра., брой етажи 1, предназначение- постр. на
допълващо застрояване, при съседи: от две страни- поземления имот, в който е построена
2
сградата, от трета страна- поземлен имот с идентификатор № ***, и от четвърта страна-
поземлен имот с идентификатор № *** построена в поземлен имот, заснет по кадастрална
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на изп.
директор на АГКК, с административен адрес- гр. София, /населено място/.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор ****.1.3, представляващ апартамент, разположен на етаж 2 в сграда с адрес
в гр. София, /населено място/, с площ от 85,17 кв.м., заедно с прилежащите му мазе с площ
от 12.88 кв.м. и таван с площ от 17.48 кв.м., заедно с 15,56 % от идеални части от общите
части от сградата, както и 24.49 % идеални части от дворното място. Сочи, че е придобил
имотът, както и идеалните части от дворното място по наследство от родителите му- Ц. Д. и
Р. Д., както и чрез дарение от майка му- Р. Д. и сестра му – Б. Д., извършено с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 31.01.1997г. № 65, том VIII, н. дело № 1417/97г. на
нотариус Б. при СРС. Поддържа, че през 1953г. К. Т. С. закупил дворно място, съставляващо
имот XVI-213 от кв. 120 по плана на м. Лозенец, София с площ от 527 кв.м., за което бил
съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 29.08.1953г. № 68, том VII, н.д.
№ 1258/53г. на Х. О. при Софийски Народен съд. С нотариален акт за суперфиция от 11
август 1954 N 88, том XI, н.д. № 1882/54г. на 1-ви Софийски нотариус, К. С. учредил в полза
на Т. Д.а С.а (негова съпруга), Ц. С. Д. и А. Х.в Т. суперфиция за изграждане на съответно
на апартаменти на ет. 1, ет. 2 и ет. 3 над мазетата на сграда, върху описаното дворно място.
С нотариален акт от 26 август 1969г., № 53, том XX, н.д. N9 3620/69г. К. С. учредил в полза
на С. К. С.а право на строеж за ет. 4 в сградата. След смъртта на К. С. през 1981г. и Т. С.а
през 1988г., била извършена съдебна доброволна делба между техните наследници,
завършила със съдебен протокол от 10 май 1988г., като имуществото било разпределено в
три дяла: дял първи останал в собственост на Р. Д. и представлявал жилище 1 на ет. 1 от
сградата, построена в дворното място на ул. Цанко Церковски, дял втори останал
собственост на С. К. С.а и представлявал жилище 2 на ет. 1 от сградата и дял трети - вилно
място, представляващо парцел V-646 от кв. 9 по плана на вилна зона Бели Брег - с. И.яне,
който останал в собственост на И. А. Т..
С делбения протокол били разпределени и мазетата и таваните, които били изразени
в квадратни метри и били част към жилищата, придадени към тях, а не като проценти от
идеални части на общи части на сградата и дворното място. Техният сбор приравнен в
проценти бил 30,73 % и допълвал до 100% сградата. Идеалните части от сградата били
разпределени, както следва: 1. самостоятелен обект 1 на ет. 1 (собственост на Р. Д.) – 11,36
% ид.ч.; 2. самостоятелен обект 2 на ет. 1 /собственост на С. С.а/- 12,77 % ид.ч; 3.
самостоятелен обект 3 на ет. 2 (семейна имуществена общност - СИО на Ц. и Р. Д.) – 15,56
% ид.ч.; 4. самостоятелен обект 4 на ет. 3 (СИО на М. и А. Т.и) – 15,27 % ид.ч.; 5.
самостоятелен обект 5 на ет. 4 (собственост на С. С.а и дъщерите й) – 14,31 % ид.ч. Т.е.
общо 69,27 %. В резултат на делбата били образувани 5 самостоятелни обекта в сградата -
апартамента, с прилежащи им мазета и тавани. Сочи, че дяловете, съставени в резултат на
делбата, били напълно уравнени и изплатени между съделителите и делбата приключила без
претенции помежду им.
Сочи, че по силата на завещателно разпореждане от 19.03.2012г., открито на
29.10.2020г. след смъртта на завещателя М. К. Т. (през 2016г.), апартаментът на плоча трета
от сградата и припадащите му се идеални части от дворното място били завещани на
съпруга на М. Т. - А. Т. (починал на 17.01.2022г.) и на А. И. Т., неин внук (1/2), като И. А. Т.
и С. А. Т. не получавали право на собственост върху тези имоти. Независимо от това обаче,
през 2019г. И. А. Т., без да е собственик, обявил паянтова постр. /барака/ за постр. от
допълнително застрояване и принадлежаща площ (с идентификатор ****.2), разположени в
дворното място на ул. Цанко Церковски, без съгласието на ищеца. Съгласно нотариалния
акт от 1953г., обаче, бараката била построена преди 1953г. като паянтова постр., и не
отговаряла на изискванията за самостоятелен обект - контур без номер, площ и съседи, не
била снабдена с проектна документация и документи, позволяващи ползването й като такава
и не могла да бъде предмет на сделки по разпореждане. С нотариален акт за дарение
3
учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот № 104, том
I, peг. № 1738, дело 97/2021 от 19.02.2021г. на нотариус В. М. било извършено разпореждане
с идеални части от бараката и в тази връзка, счита, че сделката по дарение на идеални части,
върху 1/3 идеална част от нея е нищожно, поради първоначална липса на предмет - т.е.
липса на обект, който е годен да бъде прехвърлян. С извършената сделка била засегната
собствеността на ищеца по отношение на делението на 30,73 % от дворното място.
Практически била извършена повторна делба на дворното място без неговото участие.
Заявява, че за тези барака никога не е имала нито строителни книжа, разрешение строеж, акт
за ползване, строителна линия и т.н. Твърди, че под атмосферни условия и изминалите
години барака била рухнала и била заличена по надлежния ред.
С уточнителна молба от 11.07.2022г. ищецът е посочил, че предявява иск за
прогласяване на нищожност на нотариален акт за дарение учредяване на право на ползване
и дарение на идеални части от недвижим имот № 104, том I, peг. № 1738, дело 97/2021г. от
19.02.2021г. на нотариус В. М. в частта, с която е извършено разпореждане и учредяване
/запазване право на ползване върху идеални части от сграда с идентификатор ****.2/ и
принадлежащите идеални части от дворното място на ул. Цанко Церковски, представляващ
поземлен имот с идентификатор **** с адрес: гр. София, /населено място/ с площ 527 кв.м.
по кадастрална скица с трайно предназначение на територията- урбанизирана. Сочи, че било
извършено разпореждане с обект, който не бил годен да е предмет на разпоредителната
сделка, а с прехвърлянето на идеалните части била извършена повторна делба на
наследствен имот, който вече бил поделен по гр. дело № 426/88г. на Ленински районен съд,
и временна постр. с площ 25 кв.м., вписана като площ за допълнително застрояване.
Поддържа, че такава постр. няма данни да е съществувала въобще в правния мир със
съответните строителни книжа. Твърди, че с атакуваната сделка бил нарушен закона, било
налице накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. Счита, че е налице
заобикаляне на материалноправната уредба, тъй като към датата на изготвяне на
нотариалния акт ЗУТ и наредбите, издадени въз основа на него, изисквали виза за
проектиране, разрешение за строеж и удостоверение на ДНСК за ползване. Обосновава
правния си интерес с обстоятелството, че е собственик на парцела, върху който се е
намирала въпросната сграда с идентификационен номер **** и която била разрушена към
момента в следствие на естествени процеси. В случай че съдът прецени, че сделките не били
нищожни, то да установи, че прехвърлените идеални части от поземления имот и постр.та
не били собственост на дарителите/учредителите. Сочи, че не предявява претенции по повод
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект на ет. 3 от сградата на ул. Цанко
Церковски № 52. Не предявява иск за възстановяване на владението и няма претенции към
останалите недвижими имоти, посочени в нотариалния акт освен този, представляващ
барака с идентификационен номер ****.2 с площ от 25 кв.м.
С уточнителна молба от 14.09.2022г. П. Д. е посочил, че е предявен иск за
прогласяване на нищожност на обективирания в Нотариален акт № 104, том № 1, рег. №
1738, дело № 97/2021г. на нотариус В. М. договор за дарение на 1/3 идеална част от
недвижим имот с идентификатор №****.2 поради невъзможен предмет. В условия на
евентуалност е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК досежно
правото на собственост на С. А. Т. и И. А. Т. върху 1/3 идеална част от недвижим имот с
идентификатор № ****.2. Сочи, че не се търси обявяване на нищожност на учреденото
право на ползване в полза на А. Х.в Т., лицето било починало на 17.01.2022г. Твърди, че
наследници на А. Х.в Т. били С. А. Т. и И. А. Т.. Искането към съда е да уважи предявените
искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците И. А.
Т. и С. А. Т., с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни.
Сочат, че ищецът не е доказал твърденията си, с които да обоснове правен интерес.
Поддържат, че от твърденията на ищеца следвало, че същият счита цялото дворно място за
обща част към етажната собственост и отрича наличието на обикновена съсобственост
върху него. Били предявени и същите искове по гр. дело № 27847/2022г. по описа на СРС,
4
43-ти състав.Твърдят, че И. Т., А. Т. и С. Т. били придобили правото на собственост върху
идеалните части, с които се разпореждат, а именно- по наследство от М. К. Т., която била
собственик на съответните идеални части от недвижимите имоти /1/3 идеална част от 30,73
% идеални части от земя и 1/3 идеална част от сграда/. Твърдят, че М. Т. е владяла идеалните
части повече от 28 години, считано от смъртта на своите родители до собствената си
кончина, правото на собственост е придобила и по давност. Сочат, че след смъртта на Т. Д.а
С.а изграденият от нея по време на брака й съгласно отстъпеното й право на строеж
самостоятелен обект на първия етаж на сградата в режим на етажна собственост съгласно
ЗН ставал собственост на дъщерите й- Р. Д., М. Т. и С. В., които ставали собственици и на
нейния дял от дворното място, като квотите ставали по 1/3 за всяка. Поддържат, че с
извършената делба били обособени два дяла, които отговаряли на всички изисквания
назакона за самостоятелен обект. Изрично било упоменато в делбения протокол, че
„жилищата в дял първи и втори се намират в сградата/ЕС/ в гр. София, /населено място/,
построена върху дворно място, съставляващо парцел XVI от кв. 120 по плана на София, м.
Лозенец“, върху което е учредено право на строеж“. Поради което считат, че дворното място
не е било и не е обща част на етажната собственост. Твърдят, че по волята на Р. Д., М. Т. и
С. В. било извършено и придаване на точно определени и подробно описани идеални части
от дворното място към всяка самостоятелна и неделима архитектурна единица, вкл. в себе
си апартамент и принадлежащите към него като към основен обект мазе и/или таван, които
складови помещения нямали самостоятелен статут и поради това били изключени от
гражданския оборот като самостоятелни обекти на правото на собственост. Съгласно
изрично изразената при делбата воля на собствениците на дворното място, в патримонума
на собствениците на всеки апартамент били преминали точно определени идеални части от
дворното място, а именно: 11,36 %, 12,77 %, 15,56 %, 15,27 % и 14,31 %, или общо 69,27 %.
Разпореждане с останалите 30,73 % идеални части от дворното място не било извършвано
нито при делбата, нито след това. Считат, че наследниците на Р. Д. и М. Т. са придобили
съответните идеални части и са се разпоредили с тях със сделката, обективирана в
Нотариален акт № 129, том Втори, рег. № 4798, дело № 313/17.05.2021г. Твърдят, че
дворното място е придобито от К. С. /наследодател на М. Т./, заедно с процесната сграда,
която била описана в документа му за собственост- Нотариален акт № 68, том Седми от
29.08.1953г. на Първи Нотариус при Софийски народен съд, като паянтова къща с
комплектни водопроводна и електрическа инсталации. Същата била изградена от тухли,
положени върху основи от каменна зид., а покривът представлявала двускатна дървена
конструкция, покрита с керемиди, т.е. касаело се за масивно строителство без
стоманенобетонни елементи, което не било барака. Сградата била нанесена още в плана на
гр. София от 1950г. като масивна жилищна сграда, състояща се от един етаж, предназначена
за жилищни нужди. Сградата била нанесена и в плана от 1980г. Едноетажната жилищна
сграда представлявала свързано застрояване със сградата, намираща се в съседния парцел.
Двете сгради били построени на калкан и съществували едновременно от преди 1950г. до
1988г. включително. Поддържат, че към момента на построяване на суперфициарната
четириетажна жилищна сграда в имота на К. С., за която той имал право на строеж върху
собствената си земя, масивната сграда се явявала заварен строеж, собственост на който бил
собственикът на земята. Считат, че строежът бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове, строителни правила и норми. След неговата смърт
собствеността била преминала върху наследниците му по закон- Т. С.а, Р. Д., М. Т. и С. В..
След смъртта на Т. С.а собствеността върху земята и едноетажната сграда била преминала
в патримониума на Р. Д., Р. Т. и С. В. при равни дялове. Поддържат, че по отношение на
собствеността върху едноетажната сграда с идентификатор ****.2 и върху 30,73 % идеални
части от поземлен имот с идентификатор **** разпореждане от тяхна страна никога не било
имало. Твърдят, че в тяхно отсъствие и без тяхно съгласние суперфициарните собственици
на пететажната сграда разрушили съществуващата в дворното място едноетажна сграда.
Оспорват, че ищецът притежава допълнително още 8,93 % идеаялни части от дворното
място освен разпределените му към собствения му апартамент 15,56% от дворното място.
Поддържат, че след смъртата на своята майка- Р. Д., ищецът бил наследил ½ от 1/3 от 30,73
5
% или 5,121666% от дворното място, която идеална част била в изключителна собственост
на наследодателката му. Поддържа, че апартаментите на втори, трети и четвърти етаж не
били предмет на делбата. Възразяват срещу твърдението на ищеца, че цялото процесно
дворно място представлява обща част на етажната собственост, респ. че притежаваните
идеални части от сградата били идентични с притежваните идеални части от поземления
имот. Възразяват срещу твърдението, че мазетата и таваните са придадени помещения към
жилищата и са носители на % идеални части от дворното място и сборът от площта на
мазетата и таваните, приравнен в проценти, допълва до 100 % сградата и определя процента
идеални части от дворното място. Възразяват срещу твърдението, че И. Т. е обезснаследен
от родителите си по отношение на имота на /населено място/. Възразяват, че ищецът
притежава допълнително още 8,93 % идеални части от дворното място. Възразяват срещу
твърдението на ищеца, че едноетажната жилищна сграда с идентификатор ****.2
представлява временен строеж-барака, разрушен под влияние на атмосферните условия и
годините, който не отговаря на изискванията за самостоятелен обект и не е годен обект на
право на собственост, респ. на прехвърлителни сделки. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове като недопустими и неоснователни. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от А. И. Т..
УКАЗВА на ищеца по предявения иск за нищожност, че негова е тежестта да докаже
при условията на пълно доказване, че процесният договор противоречи на закона, че има
невъзможен предмет, както и че е налице заобикаляне на закона.
По предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да обоснове правния
си интерес, а ответниците – да докажат съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост върху процесните идеални части.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6