№ 2786
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110131040 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищцата твърди, че ответникът претендира спрямо нея, че е титуляр на партида с кл.
№......, открита за имот, находящ се в гр. София, кв. Симеоново, ул. „........................, в който
се доставят ВиК услуги, и за който установила, че ответникът е начислил сумата 445.90 лв.,
представляваща дължима сума за предоставени ВиК услуги по посочени в исковата молба 3
броя фактури- №98344360/06.07.2020 г.; №*********/06.10.2020 г.; №*********/ 06.04.2021
г. Моли да бъде признато за установено, че не дължи сумата от 445.90лв., от една страна
поради липса на облигационна връзка и липса на законово основание за начисляване на
сумите, от друга страна защото принудителното й събиране е погасено по давност.
Ответникът оспорва иска в депозирания отговор на исковата молба.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представени по делото са три броя фактури дубликат №**********/06.102020 г.,
№**********/06.04.2021 г., №**********/06.07.2020 г.
1
Представена е справка №1115270/16.09.2021 г. от Агенция по вписванията, в която е
отразена сделка по покупко-продажба на процесния имот на дата 24.08.2016 г. с купувачи
Вл.Ив.Б. и АЛ. Г. Б..
Представено е и заявление за промяна на титуляр на партида от 06.10.2016 г., което е
от името н АЛ. Г. Б..
Представена е и декларация от 05.09.2016 г., представляваща приложение към
заявлението за смяна на титуляр на партидата на имот, в която като съсобственици на
имота са посочени АЛ. Г. Б. и Вл.Ив.Б..
Представени са още приемо-предавателн протокол №0205585/16.12.2016 г. за монтаж
на индивидуални водомери.
Представени са и приемо-предавателни протоколи №0122065/02.05.2018 г. за монтаж
на общ водомер с фабричен номер №*******, №**********/03.02.2020 г. за монтаж на общ
водомер с фабричен номер №****** и №**********/14.10.2020 г. за монтаж на общ
водомер с фабричен номер №**********.
Представено е свидетелство №320/18.11.2020 г. от проверка на водомер с фабричен
№******.
Представено е и писмо №ЗИ-316 от 04.08.2020 г.
По делото е допуснато изготвяне на заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установяват начислени суми за ВиК услуги за процесния имот за процесния
период 06.07.2020 г.-06.04.2021 г., съвпадащи с тези в исковата молба.
По делото е допуснато изготвяне на заключение по съдебно-техническа експертиза,
от което се установява, че процесният имот е водоснабден, че общите водомери са изправни
и отговарят на метрологичните изисквания.. Въпреки че не е посетил имота лично, вещото
лице изказва предположение за изправност и на индивидуалните водомери предвид
обстоятелството, че се отчитат и не са налице предписания за тяхната подмяна.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
С определение от 22.12.2021 съдът е указал на ответника, че в негова тежест е да
докаже договорните отношения между страните за доставката на ВиК услуги, количеството
на реално доставените услуги за процесния период и размера на нейната цена; както и
качеството „потребител” на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2014 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, приложима в настоящия казус, „потребители на услугите В и К
са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
2
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води“.
Съдът намира, че това обстоятелство бе доказано от ответната страна. Действително
представената по делото справка от Агенцията по вписванията е частен документ, който не
представлява титул за собственост. Същият е оспорен от ишцовата страна и не се ползва с
материална доказателствена сила. Въпреки това в представените по делото, неоспорени от
ищцата, заявление и декларация към същото е обективирано изявление на последната, че е
собственик на процесния имот. Това представлява признание на обстоятелство, неизгодно
за нея, поради което и доколкото не е оспорила положения подпис, се ползва с обвързваща
съда сила. Поради изложеното съдът прави извод, че ищцата е собственик на процесния
имот.
Следва обаче да се вземе предвид, че в посочените писмени доказателства са налице
достатъчно данни, че ищцата не е единствен собственик на процесния имот, а същият е в
съсобтвеност между нея и трето за процеса лице- Вл.Ив.Б.. Поради липса на други данни,
следва да се счита, че двамата са съсобтвеници при равни дялове / чл. 30, ал.2 ЗС/.
От заключенията на вещите лица се установи доставянето до имота на ВиК услуги
през процесния период , възлизащи на посочените в исковата молба суми.
Така се установява, че, доколкото ищцата е собственик само на на ½ от процесния
имот, не дължи половината от процесната сума-222.95 лв., на първото предявено от нея
основание. За другата част от сумата, следва да се разгледа другото посочено от ищцата
основание за основателност на предявената претенция- за погасяване по давност.
Не се спори, че задълженията за заплащане на предоставените В и К услуги са
периодични такива и за същите следва да се прилага специалната 3-годишна давност, по
аналогия с възприетото в решение № 168/22.12.2009 г., постановено по т. дело № 408/2009 г.
по описа на ВКС, ТК, по реда на чл. 290 ГПК, ТР №3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС
разрешение, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и
по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД. Различният размер на
всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж,
който правен извод е последователно проведен с решения, постановени по реда на чл. 290
ГПК, съответно решение № 111 от 08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г. на ВКС, I Т.О.,
решение № 173/28.10.2010 г. по т.д.№ 1095/2009 г. на ВКС, II Т.О.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. В случая, не се установява какъв е уговореният срок за заплащане
на предоставени услуги, предвид обстоятелството, че не се установява представените по
3
делото общи условия да са влезли в сила, съобразно гореизложеното. Ето защо, следва да се
приеме, че давността започва да тече от възникване на вземането, а това означава от първия
ден, следващ периода през който услугите са били предоставени. В настоящия случай 3-
годишната давност не е изтекла по отношение на сумата от 222.95 лв. за процесния период
06.07.2020 г.-06.04.2021 г.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
частично основателен само за половината от процесната сума, или ищцата не дължи сумата
от 222.95 лв. главница за доставени ВиК услуги, поради обстоятелството, че не е собственик
на целия процесен имот, а на половината от него.
По разноските.
При този изход на спора разноски следва да се присъдят, както следва- в полза на
ищцата 25 лв. държавна такса и по 90 лв. на адв. И.... и адв. Б., а в полза на ответника 350
лв..
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че
АЛ. Г. Б., ЕГН **********, не дължи на „...” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „...., Бизнес парк София, сграда 2А, сумата от 222.95 лв.,
представляваща стойност за предоставени ВиК услуги относно следния недвижим имот с
адрес: гр. София, кв. Симеоново, ул. „........................, клиентски номер №......, за периода от
06.07.2020 г.- 06.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 445.90 лв.
ОСЪЖДА „...” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„...., да заплати на АЛ. Г. Б. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 25
лв., държавна такса в производството, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „...” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„...., да заплати на адв. Николай И...., ЕГН **********, на основание чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 90 лв., адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „...” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
4
„...., да заплати на адв. К.Б., ЕГН **********, на основание чл. 38 ЗАдв. Вр. чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 90 лв., адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА АЛ. Г. Б., ЕГН ********** да заплати на „...” АД, ЕИК ....., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „...., на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 350 лв.,
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5