Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
гр.Кюстендил, 16.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 283 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
С.В.Я.
***, чрез пълномощника си адв. К.С., оспорва
решение № 260209 от 23.07.2021г.
на Районен съд - Кюстендил по
АНД № 404/2021год., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1139-000324/09.03.2021г. Релевирани са касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи за липса на
съставомерно деяние поради доказани предпоставки за приложение на хипотезата на
чл.101, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Като
съществено нарушение на процесуалните правила се квалифицира отказът на съда,
обективиран във формираните мотиви, да обсъжда
показанията на свидетеля П., приемайки ги за ирелевантни за спора по делото. Прави
се искане за отмяна на съдебния акт и за отмяна на НП. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът - Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР - Кюстендил, не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил
дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административният съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря
на изискванията за
форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на въззивно оспорване е Наказателно постановление № 21-1139-000324/09.03.2021г., издадено от
началника на Сектор ПП при ОД на МВР - гр.Кюстендил,
с което на касатора С.В.Я., за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00лв.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за
това, че на 24.02.2021год., около 08,20 часа на ул. „Власина“
в посока от ул.“Чаталжда“ към ул.
„Спартак“ на гр. Кюстендил, управлява
лек автомобил „П.“ с рег. № КН ****ВС, който е технически неизправен – със
счупено изцяло задно панорамно стъкло (облепено с тиксо), което съставлява значителна техническа
неизправност на ППС.
За деянието е съставен АУАН № 347138/24.02.2021г., който нарушителят е
отказал да подпише и получи – обстоятелство удостоверено с подписа на един
свидетел.
Във въззивното производство са разпитани актосъставителят и
свидетелят по АУАН, които заявяват, че поддържат констатациите в акта,
като описват установената неизправност на автомобила, а именно счупено задно
стъкло, облепено с тиксо. Разпитаният
на страната на нарушителя свидетел А. П. сочи, че към момента на проверката в
автомобила си водачът е превозвал
стъклото, с което е трябвало да се подмени повреденото и се е движел в
посока към автосервиза за извършване на ремонта.
При така установените факти по делото,
съдът е формирал изводи за надлежно проведено административнонаказателно
производство и редовно съставени акт и наказателно постановление, а по същество
– за доказаност на нарушението. С
горните мотиви, оспореното НП е потвърдено като законосъобразно.
Административният съд, проверявайки обжалваното решение
според критериите по чл.218, ал.2 от АПК, констатира, че е допустим и валиден съдебен акт, постановен по допустима
въззивна жалба от компетентен съд в надлежен състав. Осъществявайки проверка
относно съответствието на оспореното решение с материалния закон от една
страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи на касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, съдът счита следното:
Въззивното решение е правилно, поради което и на
осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на
районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни
разпоредби.
Видно от предявената жалба, касаторът обосновава касационното основание
по чл.348, ал.1, т.2 от НПК с твърдения за допуснати нарушения при преценката
на гласните доказателства. Проверката на оспореното решение опровергава
наведените оплаквания. Неоснователни са доводите на нарушителя, че районният съд неправилно е преценил за неотносими към предмета на доказване изцяло
показанията на свид. П.. От мотивите на съдебния акт се установява, че горната
преценка засяга само част от депозираните показания. Обосновано и правилно
въззивната инстанция е приела, че свидетелят
е изложил данни за обстоятелства, които са ирелевантни за предявеното срещу водача на ППС обвинение,
както следва: за съставомерното деяние по чл.179, ал.6, т.2 вр. с чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП са без значение данните за посоката и целта на движение на процесния
автомобил, както и дали в него е превозвано
изправно задно стъкло. Останалите
писмени и гласни доказателствени средства са предмет на проверка и анализ от решаващия съд, който въз основа на
тях е формирал фактически и правни доводи в съответствие с изискванията на чл.
339 от НПК. Следва, че при постановяване на оспореното решение не е допуснато
соченото от касатора съществено нарушение на процесуалните правила.
Обосновани от доказателствата и съответни на материалния закон са
правните изводи на въззивната инстанция
за доказано противоправно деяние.
Както се посочи, отговорността на нарушителя е ангажирана за действие,
осъществяващо състава на нарушението по чл. 179, ал.6, т.2 вр. с чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП, а именно за управление на ППС със значителна техническа
неизправност. Същото е надлежно доказано от събраните доказателствени средства,
както правилно е приел решаващия съд. Обосновани от АУАН, който съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с
презумптивна доказателствена сила, необорена от нарушителя, както и от
показанията на разпитаните свидетели, са изводите в оспореното решение за
безспорна установеност на релевираното деяние.
Преценката на същите сочи на изводи за това, че управляваното от касатора ППС е с техническа неизправност, а именно
изцяло счупено задно панорамно стъкло. Същата е квалифицирана от АНО като
значителна, а при съдебната проверка,
проведена от районния съд се констатира, че
горната квалификация е законосъобразна. Същата е
съответна на дефиницията в §6, т.72 от ДР на ЗДвП, както и на нормативните правила на ЗДвП, ППЗДвП и Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, последната приложима по препращане с
разпоредбата на чл.101, ал.4 от ЗДвП. Касае
се за неизправност, надлежно посочена в чл.
10, ал.1, т.6, б. „в“ от ППЗДвП, която по
вида и естеството си попада сред изброените в т.3.2, б. „в“ на Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от визираната Наредба № Н-32/2011г. Нормата
регламентира неизправности, установени при визуална проверка на състоянието
на стъклата, които са оценени като значителни. Извършеният от въззивната
инстанция подробен анализ на относимата
правна уредба изцяло е съобразен с
фактите по делото и събраните доказателства, поради което формираните доводи за съставомерност на
деянието са обосновани и правилни. При наличието на значителна неизправност
на процесния автомобил, управлението на
същия от жалбоподателя нарушава забраната по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Изводите са за осъществени елементи от фактическия състав на административното
нарушение, спрямо което е наложено предвиденото в чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП административно наказание. С оглед на горното, издаденото НП е
законосъобразно и като го е потвърдил районният съд е постановил правилно
решение, което касационната инстанция ще
оставя в сила.
Неоснователна е защитната теза на касатора, според която са налице
предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.101, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП,
при които отпада забраната за управление на ППС с техническа неизправност. По
делото липсват доказателства, че техническата неизправност е възникнала по
време на движение на процесния автомобил, каквото е изискването на посочената
норма. От свидетелските показания е видно, че се касае за неизправност на ППС със
значителна давност във времето и
управлението му е в
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 вр. с чл.179, ал.6 от ЗДвП.
Предвид неоснователността на предявената жалба, на касатора не се
следват деловодни разноски.
Водим
от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260209 от 23.07.2021г. на Районен съд – Кюстендил, постановено
по АНД № 404/2021год.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.