№ 658
гр. ***, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201141 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. С., депозирана против наказателно
постановление № 22-1085-001380 от 22.06.2022г., издадено от Началник
група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - ***, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение по
чл. 6, т. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и противоречи на фактическите обстоятелства по случая,
тъй като не е налице зона на действие на знак „Г12“ и не е нарушен никакъв
знак или правна норма от ЗДвП. Твърди се, че от мястото, където е потеглил
жалбоподателя, а именно от паркинга пред Дом на културата, излизайки от
него и потегляйки наляво, и заемайки най-дясната свободна пътна лента, няма
нарушена правна норма от ЗДвП. Моли се да бъде отменено оспореното
наказателно постановление. Инвокират се доводи, че жалбоподателят не е
принуждавал насрещно движещи се МПС да променят правилното си
движение, защото те са нарушили разпоредби на ЗДвП, защото те са се
движили в насрещното и те са се изместили, заемайки вече правилната си
позиция, а полицаите не са съставили акт на тях, а на жалбоподателя.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа подадената от него
жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че от
представената схема от Община *** се установява, че не е налице
правонарушение от страна на жалбоподателя, тъй като там пътят не е
еднопосочен и автомобилите следва да се движат във възможно най-дясната
част на пътното платно и жалбоподателят след като е завил наляво се е
движил възможно в най-дясната част на платното, а насрещно движещите се
участници в движението не са спазвали разпоредбите на ЗДвП. Посочва се, че
липсва знак, забраняващ завой наляво или навлизането в него участък, като
такъв има единствено от ул. „Независимост“.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не заема становище по същество на делото.
Районна прокуратура - ***, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, доколкото същото е адресат на издаденото наказателно
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
Н. С. С. е започнало със съставянето на АУАН № 22-1085-
001380/07.05.2022г., (бл. № 042249 от същата дата), за това, че на
07.05.2022г., около 16,45 часа, в град ***, ул. „Доростол“ кръгово кръстовище
с ул. „Алея Възраждане“, посока бул. „Съединение“, управлява лек автомобил
„Рено Еспейс“, с рег. № Р 99 92 КА, собственост на Й. С.а, като нарушава
предписанието на пътен знак „Г12“ – указващ посока на движение – кръгово
кръстовище, като в зоната му на действие, извършва обратен завой и започва
2
движението си срещу посоката на движение и с това си действие принуждава
насрещно движещите се автомобили да променят посоката си на движение, с
цел да избегнат ПТП, които факти са субсумирани от актосъставителя като
нарушение по чл. 6, т. 1, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Така съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу подпис,
като същият e изложил възражение „Бях паркирал пред Дом на културата след
четири кръстовища след знак „Г12“ и зоната му не е за моето движение и не е
забранено завиването на ляво“.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена, въз основа на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, приобщени посредством показанията на
актосъставителя С. С. И. и събраните в хода на производството писмени
доказателства – АУАН № 22-1085-001380/07.05.2022г., (бл. № 042249 от
същата дата), докладна записка, справка за нарушител/водач и 2 броя
заверени копия на схема на кръговото кръстовище при паметник Альоша с
налична маркировка, пътни знаци и посока на движение на моторните
превозни средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно
подлежащите на доказване факти, включени в предмета на доказване, които
да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства
приема и кои отхвърля. Всички приети в хода на производството
доказателства, досежно подлежащите на доказване факти, включени в
предмета на доказване в настоящото производство се намират в корелативно
единство и напълно кореспондират с приетата за установена доказателствено
обезпечена фактология, които приети за осъществили се факти, касаещи
движението на жалбоподателя с управляването от него МПС не се й оспорват
от страна на последния.
По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават
3
доказателствената сила придадена от законодателя на АУАН, с оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на
всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, които
са субсумирани от наказващия орган под хипотезиса на приетата за нарушена
правна норма. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Както в АУАН, така и в издаденото НП деянието е описано по
начин, напълно позволяващ на наказаното лице да бъде запознато, както с
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, така и с
дадената от страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти и
според настоящия съдебен състав по никакъв начин не нарушено правото на
защита на жалбоподателя, да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкционирано и да организира защитата си, както по фактите, така и по
правото.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е
посочено, с кое от изброените в чл. 6, т.1 ЗДвП жалбоподателят, като
участник в движението не е съобразил своето поведение, а именно с пътен
знак „Г12“.
По гореизложените мотиви, настоящия съдебен състав намира, че в
хода на протеклото административнонаказателно производство не са
4
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат
за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на
процесуално основание.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства и извършената оценка на същите, съдът намира, че следва да
бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно че
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по
чл. 6, т. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДвП
Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка.
Жалбоподателят като водач на посоченото в АУАН и НП МПС е
участник в движението, по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, съгласно
която легална дефиниция „Участник в движението“ е всяко лице, което се
намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и
лицата, работещи на пътя.
В настоящия случай, както от гласните доказателства, приобщени
посредством показанията на разпитания в процесуалното качество на
свидетел актосъставител С. С. И., показанията на който свидетел по своята
доказателствена същност представляват преки доказателства и показанията на
който свидетел съдът кредитира, като депозирани от лице непосредствено
възприели фактите, за които свидетелстват и без да са налице данни за
необективност и възможна заинтересованост в депозираните от този свидетел
показания, безспорно се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и
час, лек автомобил с рег. № Р 99 92 КА, управляван от жалбоподателя се е
движел в кръговото кръстовище при паметник „Альоша“ в посока от ул.
„Доростол“ към ул. „Независимост“ и на паркинга на Дома на културата е
направил маневра като е навлязъл назад на свободно паркомясто пред Дома
на културата, след което е тръгнал в обратна посока – към ул. „Алея
Възраждане“ и ул. „Доростол“.
Показанията на актосъставителя в тази им част, досежно
конкретната посока на движение на жалбоподателя, с управлявания от него
5
автомобил, не се и оспорват от последния, който както в жалбата си, така и в
хода по същество, посочва, че именно след като е тръгнал от паркинга на
Дома на културата е завил наляво.
Видно от представените от Община *** схеми на кръговото
кръстовище при паметник „Альоша“ с налична маркировка, пътни значи и
посока на движение се установява, че в началото на кръговото кръстовище,
откъм ул. „Доростол“ има поставен знак „Г 12“, указващ посока да движение
в кръговото от ул. „Доростол“ към бул. „Съединение“, знак „Д 4“, в началото
на ул. „Алея Възраждане“, указващ еднопосочно движение по улицата на
автомобилите движещи се по кръговото, знак „В 2“ „Забранено е влизането
на пътни превозни средства в двете посоки“ при входа за пешеходната алея
на парка на младежта и знак В1 „Забранено е влизането на пътни превозни
средства“ за идващите от ул. „Независимост“.
С оглед изложеното следва да бъде направен извод, че правомерното
навлизане в зоната на посоченото кръгово кръстовище, може да се осъществи
единствено и само от ул. „Доростол“, където именно е поставен и знака „Г
12“, след който, съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ППЗДвП движението
се извършва само в указаната от стрелките посока, която посока в случая е от
ул. „Доростол“ към бул. „Съединение“ и при спазване на принципа, че никой
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, ако
жалбоподателят е навлязъл в кръстовището от ул. „Алея Възраждане“, където
движението е еднопосочно, или от Парка на младежта, където отново има
забранителен знак или от ул. „Независимост“, където също има знак, указващ
забрана за навлизане на пътни превозни средства след знака, срещу указаната
посока на движение с пътния знак „Г12“ означава, че същият е нарушил
правилата за движение и не може да черпи права от това свое неправомерно
поведение, позовавайки си на липсата на други знаци, забраняващи му
завиването на ляво от паркинга на Дома на културата, доколкото такива не е
необходимо да има, тъй като както беше посочено правомерното навлизане в
зоната на посоченото кръгово кръстовище може да бъде само от ул.
„Доростол“, където е поставен знака „Г 12“, който указва посоката за
движение в кръговото кръстовище и има действие за цялото кръгово
кръстовище.
Тезата на жалбоподателя, че действието на знака „Г12“ е до
следващото кръстовище, не намира опора в закона, тъй като това правило се
6
отнася единствено и само за забранителни знаци, лимитативно посочени в
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ППЗДвП, съгласно която забраните въведени с
пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото
кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела.
Знакът „Г 12“ има действие за цялото кръгово кръстовище, поради и
което като е предприел движение с управлявания от него автомобил, срещу
посоката на движение, указана със знака „Г 12“, жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран.
Същия извод следва и от разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от Наредба №
18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, съгласно
която разпоредба „Пътен знак Г12 „Кръгово движение“ се поставя
непосредствено преди кръстовище, в което движението е кръгово и се
извършва само в указаната от стрелките посока.
Незнанието на закона не е извинително и обстоятелството, че
жалбоподателят неправилно е приел, че действието на знака „Г 12“ е само и
единствено до следващото кръстовище не води до липса на субективна страна
на извършеното от него нарушение, още повече, че какво е било действието
на знака и че маневрата, която е заявил жалбоподателя, ще извърши е
забранена от закона му е било разяснено от свидетеля С. С. И. и въпреки това,
жалбоподателят я е извършил, макар и да му е било разяснено от
полицейските служители, че е неправомерна.
Именно движението на жалбоподателя е било неправомерно, а не
движението на автомобилите, които са се движили в посока от ул. „Доростол“
към бул. „Съединение“ при спазване предписанието на знак „Г 12“.
Правилно е издирена и приложена съответната санкционна норма на
чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, в която размерът на санкцията е в абсолютен размер,
а именно 150 лева, какъвто именно размер на административното наказание е
наложен на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима в случая, с оглед
изричната норма на чл. 189з ЗДвП.
Не се касае и за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9,
ал. 2 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, тъй като извършеното от
страна на жалбоподателя нарушение, с оглед всички установени в хода на
производството обстоятелства не сочи такава.
7
По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или
изменение на наказателното постановление, същото следва да бъде
потвърдено.
Наказващия орган не е претендирал разноски и не е представил
доказателства за извършването на такива, поради и което разноски в негово
полза не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9,
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1085-001380 от
22.06.2022г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - ***, с което на Н. С. С., ЕГН: **********, с адрес град ***, ул.
„***, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева, за нарушение по
чл. 6, т. 1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - *** в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8