Мотиви към присъда по НОХД № 1453/2017г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е.С.П. и същата е предадена
на съд за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7 от НК, за това, че в
периода м. май 2011 г. - 14.06.2011 г., в гр. Пловдив, като извършител, е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за ”***” ЕООД гр.
Пловдив в големи размери - 9 309.52 лв., представляващи дължим данък върху
добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставила и използвала
документ с невярно съдържание, а именно: отчетен регистър - Дневник за
покупките на “***” ЕООД - гр.Пловдив, съгласно чл.124, ал.1, т. 1 от ЗДДС и
чл.113, ал.1 и ал.З от ППЗДДС, в който е отразила данъчни фактури по доставки с
право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и
чл. 9 от ЗДДС; като е потвърдила неистина в подадена декларация, която се
изисква по силата на закон и правилник за приложението му /чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС/ пред ТД - НАП- Пловдив и е приспаднала
неследващ се данъчен кредит, както следва:
През м. май
2011 г., при водене на счетоводството, е съставила и използвала документ с
невярно съдържание - Дневник за покупките на “***” ЕООД - гр.Пловдив за м. май
2011 г., в който е отразила данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за
доставка на стоки и услуги за м. май 2011 г., както следва:
• Фактура с № 4/16.05.2011 г., сочена за
издадена от “Феникс 2008” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 758.00 лв. и ДДС
в размер на 1 551.60 лв.,
• Фактура с № 5/30.05.2011 г., сочена за
издадена от “ Феникс 2008” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 318.70 лв. и ДДС
в размер на 1663.74 лв.,
• Фактура с № 2/30.05.2011 г. сочена за издадена
от “Васи Вакейшън” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 714.80 лв. и ДДС в
размер на 1 542.96 лв.,
• Фактура с № 11/27.05. 2011 г., сочена за
издадена от “Юлия 10’ ЕООД, с данъчна основа на стойност 2 682.22 лв. и ДДС в
размер на 536.44 лв.,
• Фактура с № l/25.05.2011 г., сочена за
издадена от ЕТ “***”, с данъчна основа на стойност 2 073.90 лв. и ДДС в размер
на 414.78 лв.,
• Фактура с №
34/30.05.2011 г., сочена за издадена от “Иванели 2009” ЕООД, с данъчна основа
на стойност 10 000 лв. и ДДС в размер на 2 000 лв.,
• Фактура с №
35/31.05.2011 г., сочена за издадена от “Иванели 2009” ЕООД, с данъчна основа
на стойност 8 000 лв. и ДДС в размер на 1 600 лв.,
без да са
налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, по която и да било от тях,
а на 14.06.2011
г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери - 9 309.52 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 16001747141/14.06.2011 г. за
данъчен период м. май 2011г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдила
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит и е променила резултата за периода, като е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 478.91 лв., наместо действително
установения размер на ДДС за внасяне в размер на 9 788.43 лв., като е
приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 9 309.52 лева.
В съдебно
заседание от страна на подсъдимата и нейния защитник бе направено искане за
предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимата
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните
от досъдебното производство доказателства да бъдат ползвани при постановяване
на присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с
разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече
именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
Представителят
на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на
деянието и като сочи, че събраните доказателства от досъдебното производство
напълно подкрепят самопризнанието на подсъдимата, предлага на съда да й
определи наказание при условията на чл. 58а, ал.1 вр. с чл. 54, ал.1 от НК при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като след редукцията на
подсъдимата бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба
в размер на 500 лв. Предлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода да
бъде отложено с изпитателен срок от три години. Като смекчаващи обстоятелства
сочи чистото съдебно минало на подсъдимата, изразеното съжаление за стореното,
като същевременно отегчаващи обстоятелства не отчита. Предлага веществените
доказателства да останат по делото, като в тежест на подсъдимата бъдат
възложени и направените разноски по делото.
Защитникът на
подсъдимата – адв. В.Ш. предвид реда, по който протече производството, моли
съда да определи и наложи наказание на подзащитната му в минималния размер,
предвиден от законодателя. Към изложените от представителя на държавното
обвинение смекчаващи обстоятелства допълва и обстоятелството, че същата по
никакъв начин не се е облагодетелствала от престъплението, трудовоангажирана е
и вече не упражнява професията на счетоводител.
Подсъдимата П.
поддържа становището на защитника си. Същата признава фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Моли съда да вземе правилното решение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата Е.С.П. е родена на *** г. в гр. ***, понастоящем
живее в ***, тя е българка, българска гражданка, със средно образование,
омъжена е, не е осъждана, работеща, с ЕГН **********.
На 24.02.2011 г. свид. А. регистрирала „***“ ЕООД - гр.
Пловдив, с предмет на дейност покупка, продажба на стоки или други вещи с
препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; импорт, експорт;
реекспорт; посредническа дейност; отдаване на помещения под наем; износ и внос
на стоки; търговия с алкохолни и тютюневи изделия, както и други дейности, които
не са забранени с нормативен акт. Дружеството се управлявало и представлявало
от собственика на капитала - свид. А.. На същата дата била извършена и
данъчната регистрация на дружеството с ЕИК по БУЛСТАТ ***. По инициатива на свид.
А., веднага след стартиране на дейността му в края на м. февруари 2011 г., „***“
ЕООД било регистрирано и по ЗДДС.
Регистрацията на дружеството по ЗДДС изисквала воденето
на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите.
По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС - регистрираните
лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник
за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни
документи и отчети, които следва да бъдат издадени, съгласно изискванията на
закона и правилника. Съобразно ал. 3 на чл. 113 от ППЗДДС, регистрираните лица
следва да изготвят регистърът по ал. 1 "Дневник за покупките" по
образец, независимо от вида и формата на водене на счетоводството им. Съгласно чл. 125 от ЗДДС – за всеки
данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157.
Съгласно чл. 116, ал.1 от ППЗДДС регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен
период да подаде справка-декларация по
чл. 125, ал.1 от ЗДДС по образец.
След регистрацията на дружеството, намерението на
свидетелката А. било да подпише дилърски договор с фирма „Ромпетрол България”АД
и да стопанисва бензиностанция в гр.Пловдив. Така на 16.03.2011г. в гр. София
бил сключен Договор за управление между „Ромпетрол България”АД и „***” ЕООД, в
качеството му на управленско дружество, по силата на който последното се
задължавало на свой риск да управлява и стопанисва при стриктно прилагане на
маркетинговата стратегия на Ромпетрол търговски обект: бензиностанция
„Ромпетрол”, находяща се в гр. Пловдив на ул. ***. За изпълнение на
задълженията на управленското дружество, „Ромпетрол България”АД се задължавало
да плаща възнаграждение, изчислено на месечна база и определени по начин,
подробно описан в приложение към договора. Изрично в договора било упоменато,
че управленското дружество няма право да си удържа възнаграждението от
дължимите от него суми към „Ромпетрол”. Последното, от своя страна, имало
правото да получава в пълен размер и в установените срокове, реализирания в
търговския обект дневен оборот от продажба на горивата, както и всички останали
плащания, предвидени в договора.
Подсъдимата Е.П., от своя страна, развивала дейност, като
собственик и управител на фирма „***" ЕООД, занимаваща се със счетоводно
обслужване. Свид. А. решила да ангажира
именно подсъдимата да обслужва счетоводно „***” ЕООД. За целта на 28.02.2011г.
свид. А., в качеството си на управител на „***” ЕООД й издала пълномощно, с
което й дала права да я представлява пред ТД на НАП Пловдив за подаване на
декларации, справки и документи, за получаване и подписване на насрещни
проверки и документи, АПВ- документи, както и да представлява свид. А. при
ревизии, за регистрации по ДДС и да я подписва от нейно име и за нейна сметка.
След подписване на договора между „***“ ЕООД и „Ромпетрол
България”АД, свидетелката А. сключила и договор с подс. П., съгласно който
погледната се задължавала да извършва цялостно финансово и счетоводно
обслужване на фирмата „***” ЕООД, което включвало обработване ежемесечно на
всички предоставени от възложителя документи; даване на ежемесечна информация
на възложителя за счетоводно- финансовото състояние на фирмата; изготвяне на
всички необходими платежни документи; изготвяне и подаване на информация за
назначените и освободени работници; изготвяне и подаване на всички месечни
декларации, справки и уведомления; изготвяне и подаване на всички необходими
годишни декларации. Наред с уговорените с договора задължения, подс. П. получила допълнителни
права от свид. А., чрез издадено в нейна полза, нотариално заверено пълномощно
на 23.03.2011г., според което подс. П. можела да представлявала А., в
качеството й на управител на „***” ЕООД, пред всички административни,
обществени, финансови, съдебни, данъчни, митнически и всякакви други
учреждения. Според същото пълномощно подс. П. получила и правото да сключва и
подписва договори, да прекратява сключените договори и да подписва анекси към
тях, да представлява упълномощителя пред банки, банкови институции и
застрахователни такива; да тегли и внася неограничени суми в лева или във
валута от всички сметки на упълномощителя, както и да открива и закрива сметки,
след предварително съгласуване и писмено съгласие на свид. А..
В процеса на работа отношенията между свид. А. и подс. П.
станали по-близки, като първата започнала да се доверява все повече на подсъдимата,
която демонстрирала стриктно изпълнение на задълженията си при водене на
счетоводните дела на „***” ЕООД. Свид. А. предавала на подсъдимата П. всички
документи за закупени стоки и получени услуги, без да следи и без да се
запознава с месечните справки-декларации по ЗДДС, които подс. П. изготвяла и
подавала в ТД на НАП - гр. Пловдив с електронен подпис, сертифициран на нейно
име. П. съобщавала на свид. А. само крайния месечен финансов резултат,
изразяващ се в ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване, без запознаване с
документацията. Свид. А., от своя страна, когато подсъдимата я уведомявала за
декларирано на дружеството ДДС за внасяне, внасяла дължимата сума в бюджета. Свид.
А. имала доверие на подсъдимата и поради тази причина и поради това, че не
разбирала от счетоводство, не се месила в работата на й и не искала отчет на
подаваната в ТД на НАП - Пловдив документация.
В инкриминирания период, в кантората на подс. П. работели
като оперативни счетоводители свидетелите А.П., Д.П. и Т.Р.. Наред с фирма „***”
ЕООД, подсъдимата имала договорни отношения за счетоводно обслужване и с фирмите
„Феникс 2008” ЕООД, „Юлия 10“ ООД, ЕТ”***” и „Васи Вакейшън” ЕООД, като във
връзка с воденето на счетоводството им, често представителите на посочените
търговски дружества и търговци предоставяли за ползване печатите на фирмите си
на подс. П., за да подготвя необходимите документи.
През м. май 2011 г., след обработване на счетоводната
документация на дружеството, подс. П. установила, че „***” ЕООД, което било
регистрирано по ЗДДС още в началото на търговската си дейност, следвало да
внесе ДДС в по-голям размер от този в предходните месеци. С оглед запазване
добрите си отношения със свид. А., подс. П. решила да „помогне” на дружеството
да се намали резултата от ДДС за внасяне на същото. За целта, трябвало да се
увеличат разходите на „***“ ЕООД, за да се намали действителния размер на
дължимото за месеца ДДС и по този начин да се избегне установяването и
плащането му в пълен размер от 9788,43 лева. По този повод, подсъдимата издала
фактури с посочен доставчик собственото си дружество „***” ЕООД и обслужваните
от нея счетоводно дружества „Феникс 2008” ЕООД, „Юлия 10” ООД, ЕТ”***” и „Васи
Вакейшън”ЕООД към „Сияна 2011“ ЕООД, която посочила като получател по тези
фактури, както следва:
• Фактура с №
4/16.05.2011 г., сочена за издадена от “Феникс 2008” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7 758.00 лв. и ДДС в размер на 1 551.60 лв.,
• Фактура с №
5/30.05.2011 г., сочена за издадена от “ Феникс 2008” ЕООД с данъчна основа на
стойност 8 318.70 лв. и ДДС в размер на 1663.74 лв.,
• Фактура с №
2/30.05.2011 г. сочена за издадена от “Васи Вакейшън” ЕООД с данъчна основа на
стойност 7 714.80 лв. и ДДС в размер на 1 542.96 лв.,
• Фактура с №
11/27.05. 2011 г., сочена за издадена от “Юлия 10’ ЕООД, с данъчна основа на
стойност 2 682.22 лв. и ДДС в размер на 536.44 лв.,
• Фактура с №
l/25.05.2011 г., сочена за издадена от ЕТ “***”, с данъчна основа на стойност 2
073.90 лв. и ДДС в размер на 414.78 лв.,
• Фактура с № 34/30.05.2011 г., сочена за издадена от
“Иванели 2009” ЕООД, с данъчна основа на стойност 10 000 лв. и ДДС в размер на
2 000 лв.,
• Фактура с № 35/31.05.2011 г., сочена за издадена от
“Иванели 2009” ЕООД, с данъчна основа на стойност 8 000 лв. и ДДС в размер на 1
600 лв.
Това подсъдимата направила с ясното съзнание, че сделки
между тези търговски субекти през м. май 2011 г. не е имало и от никое от
дружествата, сочени за издатели на фактурите, не са били доставяни стоки или
предоставяни услуги на „***” ЕООД. За всички фактури, с изключение на тези, издадени
от „***” ЕООД, представителите, респективно - управителите на юридическите лица
нито знаели за съставянето им, нито имали търговски отношения със „***” ЕООД,
нито подписите положени за съставители на фактурите, срещу изписаните им имена,
били полагани от тях. Така издадените фактури подс. П. включила в дневника за
покупки на „***” ЕООД, отразила ги в дневниците за продажби на дружествата, от
чието име ги издала, а впоследствие ги отразила като стойности на облагаеми
доставки и в справката-декларация по ЗДДС за „***” ЕООД, за данъчен период м.
май 2011 г., с вх. № 16001747141/14.06.201 1 г., подадена от нея с електронен
подпис на 14.06.2011 г. към ТД на НАП - Пловдив. В тази справка декларация подс.
П. потвърдила неистина относно размера на получените от „***”ЕООД доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променила
резултата за периода, като е декларирала ДДС за внасяне в размер на 478.91 лв.,
наместо действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 9
788.43лв, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 9 309.52
лева. На свид. А. подс. П. съобщила само крайния резултат за данъчния период м.
май 2011 г., достигнат посредством издаването, отразяването и декларирането на
нереалните сделки, описани по-горе, а именно ДДС за внасяне в размер на 478,91
лева.
В началото на есента на 2011г., от страна на „Ромпетрол
България“ АД констатирали, че „***” ЕООД не е отчела всички реализирани
продажби, респ. приходи, получени от продажбата на горива. По повод направената
проверка от „Ромпетрол” и констатациите за липсващи плащания, свид. А.
направила проверка на банковата сметка на „***” ЕООД в ОББ и установила, че от
сметката на фирмата й били плащани суми към „***” ЕООД, собственост на подс. П.,
на основание издадени две фактури, описани по-горе, за които тя не била
уведомявана и не била давала съгласие. Поради това през м. септември 2011г. свид.
А. решила да се обърне към друг счетоводител. По този повод, цялата счетоводна
документация й била предадена от подс. П.. След като я прегледала, заедно с
новия си счетоводител, свид. А. установила, че в някои от справките-декларации
по ЗДДС, подавани за „***“ ЕООД от подс. П. и в частност тази, касаеща данъчен
период м. май 2011 г., имало включени фактури, издадени от фирми, които били
непознати за нея. Тези фактури били сочени за издадени от "Феникс 2008”
ЕООД, "Васи Вакейшън" ЕООД, "Юлия 10" ЕООД и ЕТ "***",
които нямали търговски отношения със „****" ЕООД. Свид. А. установила, че
за същия период, в дневника на покупките на „***“ ЕООД, а впоследствие и в
сумите, отразени в справката- декларация по ЗДДС, подадена за дружеството от
подс. П. на 14.06.2011 г. за същия данъчен период, фигурирали и две фактури,
издадени от „***" ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала била подс. П..
След като се уверил, че по част от фактурите реални
сделки не били извършвани, новият й счетоводител посъветвал свид. А. да поиска
от подсъдимата същите да бъдат анулирани.
По този повод, през м. ноември 2011 г. свид. А. посетила
офиса на подс. П. и в разговор помежду им, проведен на висок тон, поискала от
нея въпросните фактури да бъдат анулирани. В резултат на този разговор, подсъдимата
разпоредила на свид. П. и свид. Р. да анулират фактурите, като издадат кредитни
известия. Те го сторили. В резултат на това включените в Дневника на покупки на
„***” ЕООД фактури, сочени за издадени от „Васи Вакейшън" ООД, ЕТ „***.",
„Феникс 2008" ЕООД и „Юлия 10" ООД били сторнирани в м. ноември 2011
г., като са издадени кредитни известия, съответно били осчетоводени от новите
счетоводители на дружеството и включени в Дневника на покупки със знак „-“/минус/. Не
били сторнирани фактурите, издадени от дружеството на П. - „***” ЕООД, тъй
като, макар да не била предоставяла услуги на отразените в тях стойности на „***”
ЕООД, подсъдимата вече си била превела посредством даденото й пълномощно сумите
по тях.
Паралелно с горното, свид. А. сигнализирала органите на
полицията.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, според която подадената СД по ЗДДС с
вх. 16001747141/14.06.2011 г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 478.91 лв. ,
с отразен начислен ДДС 45 849,07 лв., данъчен кредит 45 370,16 лв. и
резултат ДДС за внасяне 478,91 лв. В Дневника на Покупки на „***“ ЕООД за м.Май
2011 г. са били включени фактури, издадени от ЕТ „***", „Феникс 2008"
ЕООД, "Юлия 10" ООД, „Васи Вакейшън" ЕООД и „Иванели 2009"
ЕООД, които сделки не са реални и същите не следва да участват във формиране на
резултата по СД по ЗДДС за този данъчен период.
След корекция на СД по ЗДД за м.05.2011 г. резултатът по
ЗДДС ДДС-внасяне следвал да бъде 9788.43 лв., както следва: начислен ДДС –
45849,07 лв., данъчен кредит – 36060,64 лв. /с разлика от 9309,52лв. от
декларираното от данъчно-задълженото лице/ и резултат ДДС за внасяне – 9788,43
лв. или с разлика от 9309,52 лв. по-малко спрямо декларираното в справката
декларация за периода.
Съдът кредитира като
цяло посоченото експертно заключение като изготвено обективно с необходимите
професионални познания в съответната област, неоспорено от страните.
Всички събрани по
делото доказателства установяват непротиворечиво описаната по-горе фактическа
обстановка. Признанието на подсъдимата в пълна степен се подкрепя от
показанията на свидетелите – А., Р., П., П., С., Р.Л., В.Л., К. и Щ.; от
изготвеното експертно заключение, както и от събраните в хода на воденото
дознание писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал – писмо изх.№ 13-00-1865/14.01.2015г.
на ТД на НАП Пловдив, ведно с приложено към същото копия от справки-декларации
за ДДС за данъчен период май 2011г., от уведомление за приемане на СД по ЗДДС
за отчетен период м.май 2011г., дневниците за продажби и за покупки за същия
отчетен период /том 1, л.8-34 от ДП/; от том 2 от ДП в заверени копия: договор
от 16.03.2011г. за финансово и счетоводно обслужване /л.16-18/, пълномощно от
06.04.2011г. в полза на Е.С.П. /л.19/, пълномощно от 23.03.2011г. в полза на Е.С.П.
с упълномощител Т.А. като управител на „***“ ЕООД /л.20/, протокол за
доброволно предаване от 04.06.2012г. с приложени оригинални фактура №
34/30.05.2011г. и №35/31.05.2011г. /л.21-21б/, данъчни фактури № 4/16.05.2011г.
и № 5/30.05.2011г., издадени от „Феникс -2008“ ЕООД, кредитни известия №
6/14.11.2011г. към ф-ра № 5/30.05.2011г. и кредитно известие № 07/14-.11.2011г.
към ф-ра № 4/16.05.2011г. /л. 23-26/; данъчна фактура № 01/25.05.2011г. и
кредитно известие № 03/14.11.2011г. към фактура № 01/25.05.2011г., издадени от
името на ЕТ „***“ /л.27-28/, данъчна фактура № 11/27.05.2011г. и кредитно
известие № 4/11.11.2011г. към ф-ра 11/27.05.2011г., издадени от „Юлия-10“ ООД
/л.29-30/, данъчни фактури с № 02/30.05.2011г., издадени от „Васи Вакейшън“
ЕООД и кредитно известие с № 4/14.11.2011г. към ф-ра № 02/30.05.2011г. /л. 31 и
л.34/; копия от дневника за покупките за данъчен период 11,2011г. /л.103/, копие
от приемо-предавателен протокол от
11.10.2011г. между „Иванели 2009“ ЕООД и Т.Н.А. /л.144/, копие от протокол за
доброволно предаване от 23.01.2012г., както и предадените със същия данъчни
фактури и кредитни известия, издадени от „Феникс-2008“ ЕООД, уведомление за
приемане на справка-декларация по ЗДДС, СД и дневника за покупки и за продажби
за м. май 2001г. и м. ноември 2011 г. на „Феникс-2008“ ЕООД /л.146-161/; копие
от СД за данъчен период м. май 2011г. на ЕТ „***“, от дневника за покупки и
дневника за продажби за данъчен период м. май 2011г. и за данъчен период
декември 2011г. /л.164-176/; протокол за доброволно предаване и предадените с
него данъчна фактура № 11/27.05.2011г. и кредитно известие № 4/11.11.2011г. към
същата фактура, издадени от „Юлия -10“ ЕООД, ведно с копие от СД, от дневниците
за покупки и за продажби за данъчен период м.май 2011г. и м.ноември 2011г. /л. 177-189/,
протокол за доброволно предаване от 23.01.2012г., ведно с данъчна фактура
2/30.05.2011г., кредитно известие № 4/14.11.2011г. към ф-ра № 2/30.05.2011г.,
издадени от „Васи Вакейшън“ ЕООД и копие от уведомление за подаване на СД, от
дневниците за покупки и продажба на „Васи Вакейшън“ ЕООД за данъчен период м.
май 2011г. и м. декември 2011г. /л.208-233/; от том 3 от ДП – писмо изх.№
13-00-1865#4/12.05.2015г. на ТД на НАП с приложени СД ведно с отчетни регистри по чл.
124 от ЗДДС, вкл. за данъчен период май 2011г. /л.30 и сл./; от том 4 от ДП –
справка съдимост на подсъдимата /л.24/, характеристична справка /л.29/,
протокол от съдебно-счетоводна експертиза /л. 46-53/. Съдът намира всички
процесуално-следствени действия и изготвените във връзка с тях протоколи от
досъдебното производство за съобразени с разпоредбите на процесуалния закон.
От показанията на свид. Т.А. несъмнено се
установява, че към инкриминирания период подсъдимата е обслужвала счетоводно
управляваното от свидетелката дружество – „***“ ЕООД, както и е представлявала
същото пред ТД на НАП във връзка с подаването на отчетните счетоводни документи
ежемесечно по повод регистрацията на дружеството по ЗДДС. Освен от показанията
на свидетелката А., самопризнанието на подсъдимата по изложените обстоятелства
се подкрепя категорично и от приложените по делото пълномощни от 28.02.2011г.,
от 06.04.2011г. и от 23.03.2011г., както и от подписания между страните договор
за счетоводно обслужване /всички писмени доказателства, находящи се в том 1 от
л.16-20 от ДП/, от показанията на свидетелките П., П. и Р., които към
инкриминирания период са работели в счетоводната кантора на подсъдимата.
Посочените свидетелки свидетелстват и относно наличието на доверителни
отношения между свид. А., от една страна, и подсъдимата от друга, както и
потвърждават, че свидетелката предоставяла на подсъдимата съответните първични
счетоводни документи, а от счетоводната кантора извършвали цялостно счетоводно
обслужване на дружеството, представителство пред ТД на НАП във връзка с
подаването на ежемесечни отчети, както и че подсъдимата имала право да оперира
с дружествената банкова сметка *** „***“ ЕООД към инкриминирания период.
Показанията на
посочените служителки в счетоводната кантора на подсъдимата установяват и
обстоятелството, че същата посредством дружеството си „***“ ЕООД обслужвала
счетоводно и дружествата „Феникс 2008“ ЕООД, „Васи Вакейшън“ ЕООД, „Юлия 10“
ООД и ЕТ „***“, което се потвърждава и от показанията на свидетелите С., Р.Л.,
К. и В.Л.. В потвърждение на соченото от свидетелките е и обстоятелството, че
предадените с протоколите за доброволно предаване копия от справки-декларации
от посочените дружества е посочено да са подавани с електронен подпис именно на
името на подсъдимата П..
Признанието на
подсъдимата относно съставянето на инкриминираните фактури за данъчен период
м.май 2011г. от посочените четири дружества, както и от управляваната от нея „***“
за извършени доставки на „***“ ЕООД, без да е била извършена реална доставка по
тях, се установява от показанията на посочените управители и пълномощници на
дружествата – С., Р.Л., В.Л., К. и на свид. А.. В показанията си свидетелките П.,
П. и Р. потвърждават показанията на свид. А., че по този повод между нея и подсъдимата възникнал конфликт,
довел до издаване на кредитни известия към пет от инкриминираните фактури - Фактура
с № 4/16.05.2011 г., сочена за издадена от “Феникс 2008” ЕООД, Фактура с №
5/30.05.2011 г., сочена за издадена от “Феникс 2008” ЕООД, Фактура с №
2/30.05.2011 г., сочена за издадена от
“Васи Вакейшън” ЕООД, Фактура с № 11/27.05.2011 г., сочена за издадена от “Юлия
10’ ЕООД и Фактура с № l/25.05.2011 г., сочена за издадена от ЕТ “.***”.
Като цяло следва
да се посочи за свидетелите, че показанията им съдът намира за обективни,
добросъвестно изложени и отговарящи на съдържанието на приобщените писмени
доказателства. Това се отнася и до показанията на свид. Щ., въпреки, че показанията
й нямат пряко отношение към съставянето и използването от подсъдимата на
инкриминираните фактури, а по-скоро са в допълнение към изложените от свид. А.
обстоятелства.
Видно от
приложените дневници за покупките на „***“ ЕООД за данъчен период май 2011
година, инкриминираните фактури са били включени в дневника с право на пълен
данъчен кредит, респективно – същите са представени в данъчната администрация с
подадената справка-декларация с вх. №
16001747141/14.06.2011г.
От приложените фактури,
от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че с
подаването на справката-декларация по ЗДДС за м.май 2011г. на „***“ ЕООД, се е
стигнало до приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 9309,52 лв.,
като действително установения размер на ДДС за внасяне за посочения данъчен
период бил 9788,43 лв., а декларираният по СД – 478,91 лв.
Съдът приема
изводите на експертизата като изложени обективно и добросъвестно, със съответните
познания в областта.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на
изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2,
т. 6 и т.7 от НК, тъй като в период от м. май 2011г. до 14.06.2011г. в гр. Пловдив,
като извършител е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в големи
размери – 9309,52 лева, представляващи дължим данък върху добавената стойност,
като при водене на счетоводството е съставила и използвала документи с невярно
съдържание, а именно: отчетен регистър - Дневник за покупките на “***” ЕООД -
гр.Пловдив, съгласно чл.124, ал.1, т. 1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.З от
ППЗДДС, в който е отразила данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен
кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС; като е
потвърдила неистина в подадена декларация, която се изисква по силата на закон
и правилник за приложението му /чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от
ППЗДДС/ пред ТД - НАП- Пловдив и е приспаднала неследващ се данъчен кредит,
както следва:
През м. май 2011
г., при водене на счетоводството, е съставила и използвала документ с невярно
съдържание - Дневник за покупките на “***” ЕООД - гр.Пловдив за м. май 2011 г.,
в който е отразила данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка
на стоки и услуги за м. май 2011 г., както следва:
• Фактура с № 4/16.05.2011 г., сочена за
издадена от “Феникс 2008” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 758.00 лв. и ДДС
в размер на 1 551.60 лв.,
• Фактура с № 5/30.05.2011 г., сочена за
издадена от “ Феникс 2008” ЕООД с данъчна основа на стойност 8 318.70 лв. и ДДС
в размер на 1663.74 лв.,
• Фактура с № 2/30.05.2011 г. сочена за
издадена от “Васи Вакейшън” ЕООД с данъчна основа на стойност 7 714.80 лв. и
ДДС в размер на 1 542.96 лв.,
• Фактура с № 11/27.05. 2011 г., сочена за
издадена от “Юлия 10’ ЕООД, с данъчна основа на стойност 2 682.22 лв. и ДДС в
размер на 536.44 лв.,
• Фактура с № l/25.05.2011 г., сочена за
издадена от ЕТ “***”, с данъчна основа на стойност 2 073.90 лв. и ДДС в размер
на 414.78 лв.,
• Фактура с №
34/30.05.2011 г., сочена за издадена от “Иванели 2009” ЕООД, с данъчна основа
на стойност 10 000 лв. и ДДС в размер на 2 000 лв.,
• Фактура с №
35/31.05.2011 г., сочена за издадена от “Иванели 2009” ЕООД, с данъчна основа
на стойност 8 000 лв. и ДДС в размер на 1 600 лв.,
без да са налице
доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, по която и да било от тях,
а на 14.06.2011
г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери - 9 309.52 лева, като в СД по ЗДДС, вх. № 16001747141/14.06.2011 г. за
данъчен период м. май 2011г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдила
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит и е променила резултата за периода, като е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 478.91 лв., наместо действително
установения размер на ДДС за внасяне в размер на 9 788.43 лв., като е
приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 9 309.52 лева.
Подсъдимата е
изпълнила обективните съставомерни признаци на разискваното посегателство, тъй
като е организирала, бидейки счетоводител на данъчно-задълженото лице и негов пълномощник да
го представлява пред данъчната администрация, от негово име да бъдат съставени
инкриминираните фактури, както и е декларирала посредством инкриминираната
справка-декларация по ЗДС за данъчен период м. май 2011 г. на данъчните
задължения на търговеца „***“ ЕООД. В декларация с вх. № 16001747141/14.06.2011
г. същата е потвърдила неистина –
че са били реализирани доставки по общо
седем фактури за м. май 2011г. – инкриминираните и начислен ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 478.91 лв. А действително установения размер
на ДДС за внасяне за този отчетен период е в размер на 9 788.43 лв., като е
приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 9 309.52 лева. Сделки по
посочените фактури не са се състояли. Преди това и за да подготви невярно
деклариране, тя е съставила и използвала фактури, визиращи несключени през
съответния месец сделки със „***“ ЕООД. Използването им се изразило във
включването им в счетоводните регистри за покупките на данъчно задължения
субект по ЗДДС за данъчния период. Извлечение от тези регистри подсъдимата е
прилагала към справката –декларация, която е подала на 14.06.2011г. в
териториалното поделение на данъчната администрация в гр. Пловдив по
установения от закона ред. С депозирането на справката-декларация, тя е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за ЕООД за внасяне
на дължим данък добавена стойност по облагаемите продажби на дружеството,
фактурите, по които са били вписани по надлежния ред в аналитичния счетоводен
регистър.
Съгласно чл. 116
от ЗДДС регистрираното лице /каквото е „***“ ЕООД/ е длъжно за всеки данъчен
период да подаде СД по чл. 125, ал.1 от ЗДДС, както и отчетните регистри по чл.
124, ал.1 от същия закон /дневник за покупките и дневник за продажбите/. Чл.
125, ал.1 от ЗДДС задължава данъчно задълженото лице да подава за всеки данъчен
период СД, която е съставена въз основа
на отчетните регистри.
Данъчният кредит
и правото на приспадане са елементи от механизма на ДДС и са резултат от
прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по администрирането на
данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на
данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма
на данъка, да изпълнява коректно задълженията си по начисляване и внасяне на
ДДС и респективно ползването на право на данъчен кредит. А в случая именно
поради компрометиране на механизма на отчитане на финансовия резултат от
дейността на данъчно-задълженото лице за посочения данъчен период и на правото
на приспадане на ДДС по несъстояли се облагаеми покупки се е получило
преследвалото избягване на установяването и отчитането на ДДС от облагаемите сделки
за същия данъчен период.
Размерът на
данъчните задължения за „***“ ЕООД, чието установяване и плащане е било
избегнато посредством поведението на подсъдимата, е 9309,52 лв. и отговаря на
критерия по чл. 93, т.14 от НК, определящо понятието „големи размери“ , тъй
като надхвърля 3000 лв.
Последвалото
сторниране на част от фактурите /извършено през м. ноември 2011г. с издаването
на последващи кредитни известия/ не се отразява на съставомерността на
стореното от подсъдимата, тъй като е било извършено по изричното настояване на
свид. А. и то след като няколко месеца по-късно е разбрала за стореното от
подсъдимата, а не в следствие на установена грешка в счетоводството и
последваща корекция.
Формата на вината
при подсъдимата е пряк умисъл, защото е съзнавала и пряко е желаела избягването
и плащането на данъчните задължения по
ЗДДС от името и за сметка на „***“ ЕООД, собственикът и управител на която я е
упълномощил да извършва счетоводно обслужване и да осъществява контактите на
дружеството с данъчната администрация, включително да подава СД. Към това е
била насочена дейността й по влагане на невярна информация в аналитичния
отчетен регистър за покупките за месец май 2011г., довела до целената
възможност за посочване в СД по ЗДДС за същия данъчен период на нереализирани
покупки. Наказателната отговорност е лична и се носи от дееца, който е
осъществил с личните си действия избягване плащането на данъчни задължения от
името и за сметка на търговеца, който е данъчно-задълженият субект.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на подсъдимата
справедливо наказание, съдът прецени следните обстоятелства:
От една страна,
това е чистото съдебно минало на подсъдимата, нейния добър социален статус, тъй
като е полагала труд, включително и на новото си местоживеене извън територията
на Република България.
Наред с това следва да се отчете изразеното от
подсъдимата в съдебната зала искрено разкаяние за стореното, както и добрите й
характеристични данни. Отегчаващи обстоятелства са размерът на избегнатите
данъчни задължения, който надминава три пъти критерия за големи размери.
Разбира се, последвало е сторниране на част от фактурите, но не поради
установена грешка, а единствено поради изричното настояване на управителя на
данъчно-задължения субект. Като анализира тези обстоятелства, настоящият състав
намира, че смекчаващите обстоятелства са със значителен превес над отегчаващите
такива, но същите не са многобройни или някое от тях да се оценя от съда като
изключително такова, щото и най-лекото, предвидено в закона наказание да се
окаже несъразмерно тежко. Ето защо, наказанието на подсъдимата следва да се
определи при условията на чл. 54, ал.1 от НК в размер по-близък до минималния,
предвиден от законодателя, именно поради преобладаващите смекчаващи
обстоятелства. Наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода настоящият състав намира за съответно на степента на обществена
опасност на деянието и на личността на дееца, т.е. за справедливо, като кумулативното
наказание ГЛОБА също следва да е в размер, по-близък до минималния, а именно –
петстотин лева. Този размер на глобата е съобразен и с обстоятелството, че
подсъдимата полага труд, т.е. съобразен е с имущественото състояние на същата с
оглед декларираното от нея касателно имотното й състояние в чужбина и в
страната. Прилагайки заради проведеното съкратеното съдебно следствие
задължителната привилегия по чл. 58а, ал.1 от НК, съдът определи за изтърпяване
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА.
Според съдебното
мнение нужният поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект,
каквито са смисълът и целите на наказателното санкциониране, ще се постигнат с
отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 НК, за
приложението на който институт няма формална пречка, при това за минималния
срок от ТРИ ГОДИНИ. Този извод на съда се базира на обстоятелството, че
подсъдимата е и трудово ангажирана понастоящем, както и изводимо от добрите
характеристични данни на същата.
Веществените доказателства по делото –
оригинали на фактури, следва да останат по делото, като същите се намират
приложени в т.2 от досъдебното производство.
Направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 193,20 лв., следва на
основание л. 189, ал.3 от НПК да бъдат възложени в тежест на подсъдимата, които
следва да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: