Решение по дело №8865/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.01.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Д. Костадинова като разгледа докладваното  от съдията гр.д. № 8865 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

Ищецът - „Б. - 03” ЕООД, твърди, че на 04.10.2010 г. сключил с ответника - „Ч.Р.Б.” АД, договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа. По силата на този договор ответното дружество поело задължение да присъедини към електроразпределителната си мрежа собствения на ищеца недвижим имот, представляващ сграда за обществено обслужване, находяща се в поземлен имот УПИ XXIII в кв. 276 по плана на гр. Враца, който е с идентификатор № 12259.10.18.328, а ищецът се е задължил да заплати възнаграждение за това. С договора страните уговорили и срок, в който ответникът следва да изпълни задължението си за присъединяване, а именно до 24 месеца от заплащане на възнаграждението. Ищецът посочва, че е изпълнил задължението си да заплати възнаграждение на ответника, като на 04.10.2010 г. е престирал уговорената в договора сума за това, поради което и за последния е започнал да тече срока, в който той е следвало да изпълни своето задължение за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа, който изтича на 04.10.2012 г.

С оглед предстоящото настъпване на падежа на задължението на „Ч.Р.Б.” АД, на 25.08.2012 г. ищецът твърди, че сключил с трето лице – „Н. А.” 65 ЕООД, предварителен договор за сключване на окончателен такъв за наем на недвижим имот, представляващ сутерен, разположен в сградата, която е следвало да бъде присъединена към електроразпределителната мрежа по силата на процесната сделка от 04.10.2010 г. С предварителния договор страните са се съгласили, че в срок до 10 дни след присъединяване на сутерена към електроразпределителната мрежа, но не по-късно от шест месеца от подписването му, ще сключат окончателен договор за наем, по силата на който ищецът ще предостави този имот на „Н. А.” 65 ЕООД за временно ползване за срок от пет години, а последното дружество се задължава да заплаща месечна наемна цена за това в размер на 1 200 лв. без включено ДДС. В договора е уговорено, че наемателят ще ползва отстъпка в размер на 35 % от наемната цена, в случай, че плати авансово наема за пет години. Наемателят „Н. А.” 65 ЕООД се е възползвал от тази възможност и на 10.09.2012 г. заплатил на ищеца авансово сумата от 46 800 лв., представляваща дължима наемна цена за срок от пет години, намалена с уговорената в сделката отстъпка.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да присъедини собствената му сграда към електроразпределителната мрежа нито в срока, уговорен с договора за присъединяване от 04.10.2010 г., нито след това за времето до месец февруари 2013 г., поради което и той от своя страна не е изпълнил задължението, което е възникнало в негова тежест по сключения предварителен договор да подпише окончателен договор за наем на имота, който е трябвало да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа. Посочва, че „Н. А.” 65 ЕООД се е позовал на неизпълнението на задължението на ищеца, поето с предварителния договор, и го е развалил. Ищецът твърди, че в резултат на това претърпял вреди, изразяващи се в пропускане на възможността да получи наемна цена за срок от пет години от предоставяне на собствения си недвижим имот за ползване от трето лице при уговорените с разваления предварителен договор условия, която би възлизала на сумата от 46 800 лв. Поради изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 46 800 лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди, които са пряка последица от забавеното изпълнение от ответника на задължението му да присъедини към електроразпределителната мрежа собствения на ищеца недвижим имот, изразяващи се в неполучен наем за ползване на самостоятелен обект, разположен в този имот, за срок от пет години. Претендира разноски.

Ответникът по иска - „Ч.Р.Б.” АД, го оспорва. Твърди, че забавеното изпълнение на задължението, което е поел с договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа от 04.10.2010 г., се дължи на обективни причини, както и на действия на ищеца, поради което и не следва да отговаря за причинените вреди. Посочва, че след сключване на договора се е установило, че присъединяването не може да стане по уговорения между страните начин чрез изграждане на трафопост в съседния имот, тъй като с неговия собственик не е бил сключен договор за това. Ответникът твърди, че с оглед на тези обстоятелства предложил на ищцовото дружество друг вариант за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа – чрез изграждане на кабелна линия от съществуващ трафопост. Ищецът, обаче, не приел това предложение, в резултат на което присъединяването не е могло да бъде извършено до изтичане на уговорения в договора срок за това. Ответникът посочва, че за да бъдат изградени съоръженията за присъединяване, е трябвало да бъдат извършени действия, с които да се засегнат имоти на Община Враца, което довело до необходимост от получаване на разрешение. Такова разрешение, обаче, не е дадено от общината своевременно, което също е причина за допуснатата забава. Ответникът заявява, че вредите, които ищецът претендира да е претърпял, не са предвидими и следователно не подлежат на обезщетяване по ред на договорната отговорност. Посочва, че размерът на претендираното обезщетение не отговаря на този на твърдените от ищеца вреди. Претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.10.2010 г. между „Ч.Р.Б.” АД и „Б. - 03” ЕООД е сключен договор, с който са определени правата и задълженията на страните във връзка с присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.” АД на обект, представляващ сграда за обществено обслужване, находяща се в поземлен имот с идентификатор 12259.1018.328 /имот УПИ XXIII от кв. 276/, с административен адрес: гр. Враца, ул. „*******”. С чл. 2 от договора „Ч.Р.Б.” АД е поело задължение на основание чл. 20, ал. 4 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи да изгради съоръженията за присъединяване до границата на собственост за своя сметка. В чл. 4 е предвидено, че присъединяването на обекта ще се извърши чрез изграждане от „Ч.Р.Б.” АД на следните съоръжения за присъединяване: 1) нов трафопост тип БКТП в съседния имот и кабелни линии 10 kV за присъединяване на трафопоста в кабелната мрежа CpH, които ще се изградят съгласно договор за присъединяване на обект „Триетажна жилишна сграда”, находяща се в поземлен имот с идентификатор 12259.1018.329 /имот УПИ XXIV от кв. 276/, с административен адрес: гр. Враца, ул. „*******”, с „Б. – 04” ЕООД; 2) оразмерена кабелна линия HH в сектор НН на новия БКТП в съседния имот; 3) електромерно табло с възможност за монтаж на 12 броя еднофазни и 1 брой трифазен електромери със съответната пусково-комутационна апаратура, монтирано на подходящо място на западната фасада на триетажната сграда в съседния от юг имот, на височина 1, 8 м. от терена до горния ръб на таблото, както и чрез изграждане от „Б. - 03” ЕООД на следните съоръжения за присъединяване: оразмерени ел. захранващи линии НН след електромерите, положени по подходящ начин от електромерното табло до разпределителни табла на всички подобекти, намиращи се в сградата. С чл. 10, ал. 2 от договора страните са уговорили, че срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е 24 месеца от заплащане от присъединяваното лице на цената. Съгласно чл. 12 от договора при наличие на непреодолима сила сроковете се удължават с толкова време, колкото е траело събитието. В чл. 31 е предвидено, че присъединяваното лице заплаща цена за присъединяване, съдържаща постоянна и променлива компонента, като постоянната компонента е в размер на  9 600 лв. с включен ДДС и се заплаща в петдневен срок от подписване на договора, а променливата компонента на цената за присъединяване се определя след изготвяне на екзекутивната документация на съоръженията за присъединяване и в случая се равнява на 0 лв.

На 04.10.2010 г. от „Ч.Р.Б.” АД е издадена фактура № ********** за предоставена услуга, представляваща „присъединяване към електричеката мрежа с мощност от 100 до 200 КВТ за дължина на захр. трасе до 25 м. – 9600 лв. – ниско напрежение”, чиято стойност е 9 600 лв. с ДДС. Като получател на услугите във фактурата е записано дружеството „Б. - 03” ЕООД.

По делото е представен фискален бон, издаден на 04.10.2010 г. за заплащане от „Б. - 03” ЕООД на „Ч.Р.Б.” АД на сума в размер на 9 600 лв. Като основание за плащането в посочения документ е записано „услуга за ф **********/ 04.10.2010 г.”

На 25.08.2012 г. между „Б. – 03” ЕООД, в качеството му на наемодател, и „Н. А. -65” ЕООД, в качеството му на наемател, е сключен предварителен договор, с който наемодателят се е задължил да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ сутерен, разположен на кота -3, 30 и кота -2, 50, с обща застроена площ от 200, 62 кв.м., в сграда, ситуирана в УПИ XXIII в кв. 276, ЦГЧ в гр. Враца. В чл. 1, ал. 2 е предвидено, че отдаденият под наем имот ще се ползва за хлебопекарна. С чл. 1, ал. 3 от договора страните са постигнали съгласие, че имотът следва да бъде предоставен присъединен към ЕРМ, което е условие за сключване на окончателен договор. С чл. 2 от договора е постигната уговорка, че наемателят ще заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 1 200 лв. месечно без ДДС, до пето число на съответния месец. В чл. 3 от договора е предвидено, че окончателният договор ще се сключи за срок от пет години, както и че той следва да бъде сключен не по-късно от шест месеца от сключване на настоящия предварителен договор. С чл. 4, ал. 3 от договора страните са се съгласили, че наемателят може да заплати авансово цялата наемна цена по окончателния договор преди сключването на последния, при което плащане ще използва 35 % отстъпка. В чл. 6 е предвидено, че в случай, че окончателен договор не бъде сключен по вина на наемодателя, в това число и поради неприсъединяване на недвижимия имот към ЕРМ и в случай, че наемателят се е възползвал от отстъпката, предвидена в чл. 4, то наемодателят следва да върне получената сума.

От „Н. А. – 65” ЕООД е съставена покана, с която от това дружество е предоставен на „Б. – 03” ЕООД петдневен срок от получаване на поканата, в който да изпълни задължението си за сключване на окончателен договор за наем, което е поето с предварителен договор, сключен на 25.08.2012 г. В поканата е отправено предупреждение до „Б. – 03” ЕООД, че ако не изпълни задължението си в този срок „Н. А. – 65” ЕООД ще счита сключения между тези лица предварителен договор за развален. Върху поканата е направено отбелязване, че тя е получена на 02.03.2013 г. от Пламен Ц.П., който се е подписал под направено изявление за това.

На 08.03.2013 г. от „Ч.Р.Б.” АД е издадено становище за необходимост от промяна на условията за присъединяване към електрическата мрежа на обект, представляващ сграда за обществено обслужване, находяща се в поземлен имот с идентификатор 12259.1018.328 /имот УПИ XXIII от кв. 276/, с административен адрес: гр. Враца, ул. „*******”, което е изпратено до „Б. – 03” ЕООД. С него последното дружество е уведомено, че съоръженията за присъединяване ще се изградят след сключване на допълнително споразумение към договор за присъединяване, съгласуване на ел. проект за външно ел. захранване на обекта и заплащане на цена за присъединяване.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде ангажирана договорната отговорност на неизправната по договора страна на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде установено нaстъпването на всички елементи от фактическия състав на тази правна норма, както следва: 1) съществуване на договор между страните; 2) наличие на виновно неизпълнение на договорно задължение от едната страна; 3) настъпване на имуществени вреди за другата страна, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението; 4) причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилите вреди.

В случая не се спори, че страните по спора „Б. - 03” ЕООД и „Ч.Р.Б.” АД са обвързани от облигационни отношения, възникнали от договор за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.” АД, сключен на 04.10.2010 г. Това се установява и от представения в производството писмен договор, който е подписан от представители на двете страни по спора и обективира тяхната воля за съгласие за сключване на договор, който с оглед характера на основните престации на съдоговорителите по него следва да се квалифицира като такъв за изработка.

При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите на чл. 2, чл. 4 и чл. 10 от съдържанието на този договор, се установява, че с него ответното дружество „Ч.Р.Б.” АД, в качеството му на изпълнител, е поело задължение да извърши следната работа, а именно да присъедини към електроразпределителната мрежа собствения на ищеца обект, представляващ сграда за обществено обслужване, находяща се в поземлен имот УПИ XXIII в кв. 276 по плана на гр. Враца, който е с идентификатор № 12259.10.18.328, с административен адрес: гр. Враца, ул. „*******”, като изгради в съседния имот с идентификатор 12259.1018.329, с административен адрес: гр. Враца, ул. „*******”, следните конкретно посочени съоръжения за присъединяване: нов трафопост тип БКТП и кабелни линии 10 kV за присъединяване на трафопоста в кабелната мрежа CpH, оразмерена кабелна линия HH в сектор НН на новия БКТП и електромерно табло с възможност за монтаж на 12 броя еднофазни и 1 брой трифазен електромери със съответната пусково-комутационна апаратура, и въведе в експлоатация така изградените съоръжения. С чл. 10, ал. 2 от договора страните са уговорили и срок, в който „Ч.Р.Б.” АД трябва да изпълни задължението си за изграждане на съоръженията за присъединяване и за въвеждането им в експлоатация, който е от 24 месеца, считано от момента, в който възложителят заплати цената за присъединяване, която също е определена по обща воля на страните в чл. 31 от съдържанието на договора и възлиза на сумата от 9 600 лв. с включен ДДС.

От представените в производството доказателства се установява, че възложителят „Б. - 03” ЕООД е изпълнил задължението си да заплати на „Ч.Р.Б.” АД уговорената по размер цена за присъединяване в деня на сключване на договора - на 04.10.2010 г. Това е видно от фискалния бон, който е издаден на 04.10.2010 г. от ответното дружество, което е кредитор на задължението за получаване на сумата от 9 600 лв. Този платежен документ е частен по своя характер, като той удостоверява неизгоден за своя издател факт, че сумата от 9 600 лв. му е заплатена от ищеца, поради което следва да се заключи, че се ползва с материална доказателствена сила, която задължава настоящият съдебен състав да приеме, че обстоятелството, за което документът свидетелства, е настъпило. Следователно датата, от която трябва да се брои срокът, до който ответникът се е задължил да изгради съоръженията за присъединяване на притежавания от ищеца обект към електроразпределителната мрежа и да ги въведе в експлоатация, е 04.10.2010 г. и той изтича на 04.10.2012 г.

При срочните задължения като процесното, длъжникът изпада в забава с настъпването на  падежа и непрестиране на дължимия резултат на него. Между страните по делото не е спорно, че ответникът не е изпълнил в срок до 04.10.2012 г. задължението си за изграждане на уговорените с процесния договор по вид съоръжения за присъединяване и съответно за въвеждането им в експлоатация /ищецът се позовава на това неизпълнение, като го сочи като правопораждащ претенцията си факт, а ответникът не сочи в нито един момент в производството, че изобщо е изградил трафопост, кабелни линии 10 kV за присъединяване на трафопоста в кабелната мрежа CpH, оразмерена кабелна линия HH в сектор НН на новия БКТП и електромерно табло в съседния имот на този, в който е разположен обектът, който е договорено да се присъединява към електроразпределителната мрежа/. Ето защо в случая е налице неточно във времеви аспект изпълнение от ответното дружество на задължението му, възникнало по силата на чл. 2, ал. 1, чл. 4 и чл. 10, ал. 2 от договора от 04.10.2010 г., като този субект е в забава от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 05.10.2012 г.

С оглед установеното забавено изпълнение от „Ч.Р.Б.” АД на задължението му за изграждане на уговорените по вид с процесния договор съоръжения за присъединяване и въвеждането им в експлоатация, съдът следва да разгледа направените от това дружество възражения, че забавата не може да му се вмени във вина, тъй като се дължи на обективно събитие, както и на забавата на кредитора „Б. 03” ЕООД.

Доколкото договорът, сключен на 04.10.2010 г. по своя характер е търговска сделка, то възражението за наличието на обективна невъзможност, освобождаваща длъжникът от отговорност следва да се разгледа при съобразяване на приложимата норма на чл. 306 ТЗ, в която е предвидено, че длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, когато то е причинено от непреодолима сила, която е определена като  непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

Следователно за да е налице непреодолима сила, която да е основание за освобождаване на длъжника от отговорност за неизпълнение на негово договорно задължение, в производството следва да се установи настъпването на следните елементи от фактическия състав на чл. 306 ТЗ, а именно: 1) да е настъпило събитие, което да има извънреден характер; 2) това събитие да е непредвидимо или непредотвратимо, както и 3) наличие на причинна връзка между събитието и неизпълнението от ответника на негово договорно задължение. Установяването на тези обстоятелства в процеса съгласно правилото на чл. 154 ГПК е поставено в доказателствена тежест на страната, която се позовава на непреодолимата сила, която в случая е ответника.

Събитието, което се твърди да има обективен характер и да е в пряка причинна връзка с допуснатото забавено изпълнение от „Ч.Р.Б.” АД, представлява появила се необходимост за снабдяване от Община В.с разрешение за извършване на определени строителни дейности в собствени на общината недвижими имоти, което не е дадено.

Съдът намира, че без значение дали това събитие може да се квалифицира като непредвидимо или като непредотвратимо такова, то не може да бъде определено като непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, тъй като не е налице причинна връзка между неговото настъпване и допуснатата забава в изпълнение на задължението на ответника за изграждане на съоръжения за присъединяване на собствения на ищеца обект към електроразпределителната мрежа. Това е така, тъй като по делото не се установява за периода от 04.10.2010 г. до 05.10.2012 г., в който „Ч.Р.Б.” АД е трябвало да изпълни поетото от него с процесния договор задължение, да е констатирана необходимостта от получаване на разрешение от Община В.за извършване на действия по разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, както и за изграждане на електропровод чрез открит изкоп и не се доказва в този период  от изпълнителя да е отправено искане до Общината за даване на такива разрешения. От представените в производството доказателства е видно, че ответникът е установил, че за извършване на работите по изграждане на съоръженията за присъединяване ще е необходимо да се извършат строително-монтажни работи в общински имоти, поради което се налага да бъде получено разрешение за това, едва през месец май 2016 г., когато е подадено заявление за снабдяване с разрешение за извършване на разкопаване до Община Враца, което е първото от тези, на които се позовава ответникът /второто заявление за съдействие е от още по-късен момент/. Това като време е над три години след крайния срок, до който е трябвало да бъде изпълнено задължението за присъединяване на собствения на „Б. 03” ЕООД обект към електроразпределителната мрежа, поради което и няма как да се заключи, че необходимостта от снабдяване с такова разрешение за извършване на определени строителни дейности от съответния държавен орган е причина, поради която ответното дружество не е изградило съоръженията за присъединяване на падежа, уговорен в сключения с ищеца договор, а още по-малко пък единствената. Освен това от представеното по делото разрешение № 8/ 10.05.2016 г., е видно, че Община В.своевременно се е произнесла по посоченото искане на „Ч.Р.Б.” АД като е издала необходимия документ за извършване на строителни дейности, засягащи изградените настилки по улиците и тротоарите, което е станало в деня, следващ този, на който е била сезирана. Този факт също води до извода, че действията на Община В.не са в причинна връзка с допуснатата от ответника забава, тъй като са извършени своевременно.

Ответното дружество е търговец, който извършва своята дейност, свързана с изграждане на електроразпределителна мрежа и присъединяване на обекти на клиенти към нея, по занятие, поради което и при изпълнение на задълженията си дължи да полага грижата на добрия търговец. Ето защо и в случая то е следвало да извърши надлежно проучване на възможностите за присъединяване на обекта на „Б. - 03” ЕООД към електроразпределителната мрежа още към момента на сключване на договора за това, да констатира необходимостта от извършване на конкретни строителни дейности в общински имоти, за да бъде извършена договорената работа и да предприеме своевременни действия за снабдяване с разрешение за това от Община В.веднага след сключване на договора или поне в кратък срок след това, а не както се установи в производството три години и половина след изтичане на уговорения двугодишен срок за изпълнение. Това дава основание да се заключи, че причината за неизпълнението в срок на задължението за изграждане на съоръжения за присъединяване на собствения на ищеца обект към електроразпределителната мрежа, са действия на самия ответник, а не твърдените от него обективни обстоятелства, които и нямат характер на непредвидими и непредотвратими такива при съобразяване и на дължимата грижа, която е трябвало да бъде положена от длъжника при изпълнение на договора, която е тази на добрия търговец. Следователно в случая не е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ и „Ч.Р.Б.” АД трябва да отговаря за допуснатата забава в изпълнението на своето договорно задължение.

За да се приеме, че е налице забава на кредитора, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействия, която съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД представлява обстоятелство, освобождаващо длъжника от последиците от допуснатото от него забавено изпълнение, следва да се установи, че: 1) изпълнението на поетото договорно задължение е обусловено от определено поведение на кредитора, без което длъжникът не би могъл да изпълни точно и 2) че кредиторът не е предприел това поведение, както и че това негово бездействие е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника.

Задължението, което е поето от ответника „Ч.Р.Б.” АД и за неизпълнение на което се претендира присъждане на обезщетение за вреди, е обвързано от изпълнение от насрещната страна по сделката - „Б. 03” ЕООД, на възникнали в негова тежест задължения, които са тези, предвидени в от чл. 21 до чл. 29 от договора, сключен на 04.10.2010 г. Следователно може да се приеме, че изпълнението на процесното задължение от ответника е поставено в зависимост от поведението на кредитора по изпълнение на посочените негови задължения, с което той предоставя необходимото съдействие. В случая, обаче, „Ч.Р.Б.” АД не твърди ищецът да е допуснал неизпълнение на някое от така възникналите в негова тежест задължения, което би могло да бъде основание за извод, че е налице забава от негова страна по смисъла на чл. 95, предл. 2 ЗЗД. Действията, които се сочи, че представляват неоказване на необходимото съдействие от „Б. 03” ЕООД за изпълнение на неговото задължение, се изразяват в недаване на съгласие от това дружество за изменение на сключения между страните договор в частта, с която е уговорен начина, по който обектът е следвало да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа, което се е налагало предвид установената след сключване на сделката невъзможност това да бъде осъществено съгласно първоначално договореното. Това поведение на кредитора, обаче, не може изобщо да се квалифицира като такова по неоказване на необходимото съдействие на длъжника „Ч.Р.Б.” АД по смисъла на чл. 95, предл. 2 ЗЗД, тъй като то не е свързано по никакъв начин с възможността на това дружество да изпълни поетото с договора задължение за изграждане на съоръжения за присъединяване така, както е уговорено между страните по него. Това поведение е такова, което е необходимо не за да бъде изпълнен договора, а за да бъде изменен в частта, касаеща задължението на ответника да извърши уговорената работа. Изменението на договорите, обаче, съгласно чл. 20а ЗЗД може да стане само по взаимно съгласие на страните, което означава по тяхна воля, като за нито една от тях не възниква задължение да приема отправено от другата предложение за промяна на някое от условията на сключения договор. Ето защо и даването на съгласие за изменение на договора не може да се квалифицира като дължимо действие в нито една хипотеза. Това означава, че поведението на „Б. 03” ЕООД, на което се позовава ответникът, по естеството си е такова, което изобщо не може да се квалифицира като забава на кредитора и не е основание за освобождаване на длъжника „Ч.Р.Б.” АД от отговорност за причинените вреди от неизпълнението в срок на негово задължение. Освен това необходимостта от даване на съгласие от ищеца за изменение на сключения договор се установява да е възникнала едва към месец март 2013 г., когато от ответника е отправено предложение за сключване на споразумение в тази насока, което като време е пет месеца след падежа, до който е следвало изпълнителят да изгради съоръженията за присъединяване и да ги въведе в експлоатация, поради което и липсва пряка причинна връзка между това поведение на „Б. 03” ЕООД и допуснатото неизпълнение от „Ч.Р.Б.” АД. Това също е основание за крайния извод, че в случая не е установен нито един елемент от фактическия състав на чл. 95 ЗЗД. Следователно неизпълнението от страна на ответника в срок на задължението му, възникнало по силата на чл. 2, ал. 1, чл. 4 и чл. 10, ал. 2 от договора от 04.10.2010 г., е такова, за което той отговаря по правилата на договорната отговорност за вреди.

Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи, каквито се твърди да са настъпили в процесния случай в резултат от забавеното изпълнение от ответника, се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца. В тази насока са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС.

В случая с оглед на твърденията на ищеца, следва да се приеме, че вредите на кредитора „Б. 03” ЕООД, чието обезщетяване се търси с предявения иск, се изразяват в невъзможността му да получи гражданските плодове от собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда за обществено обслужване, находяща се в поземлен имот с идентификатор 12259.1018.328, с административен адрес: гр. Враца, ул. „*******”, която е трябвало да бъде присъединена към електроразпределителната мрежа, като предостави този имот за възмездно ползване на друго лице за срок от пет години. Ето защо и при съобразяване на задължителните указания, дадени с цитираното тълкувателно решение, настоящият съдебен състав прави извод, че за да се приеме, че тези вреди са настъпили трябва да се установи, че за ищеца е съществувала сигурност да увеличи имуществото си с получаване на наемна цена за ползване на посочения имот за твърдения срок от пет години, която е в размер на 46 800 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.08.2012 г. „Б. 03” ЕООД е сключил предварителен договор за сключване на окончателен такъв за наем на собствения си недвижим имот, представляващ сутерен в сградата, чието присъединяване към електроразпределителната мрежа е уговорено да бъде извършено от ответника с договора от 04.10.2010 г. „Ч.Р.Б.” АД няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, тъй като той не твърди, а и не се установява да черпи права от някой от субектите, подписали предварителния договор, които права да могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на този документ, поради което и спрямо него посочената в предварителния договор дата на неговото подписване важи, без да трябва да са спазени предпоставките на чл. 181 ГПК за достоверност на датата /в този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 235 от 04.06.2010 г., постановено по гр.д. № 176/2010 г. по описа на ВКС, II гр.о. и Решение № 207 от 21.01.2016 г., постановено по гр.д. № 1381/2015 г. по описа на ВКС, I гр.о./. С оглед на това съдът приема, че по отношение на ответното дружество е установено в процеса, че на 25.08.2012 г. между ищеца и трето за спора лице е сключен описания предварителен договор. С него „Б. 03” ЕООД е поело задължение да сключи окончателен договор за наем, по силата на който да предостави на юридическото лице „Н.А. – 65” ЕООД за временно и възмездно ползване за срок от пет години описания недвижим имот, а последното да поеме задължение да заплаща месечна наемна цена за това в размер на 1 200 лв. без ДДС. В чл. 4 от предварителния договор е предвидена възможност за наемателя да заплати авансово уговорената наемна цена, в който случай той ще ползва отстъпка, която при заплащане на наемната цена, дължима за целия период от 5 години, за който е постигнато съгласие, че ще действа окончателни договор, е в размер на 35 %, което означава, че в тази хипотеза наемната цена ще възлиза на сумата от 46 800 лв.

След като по делото се установява, че ищецът е постигнал договорка с трето лице за сключване на договор за наем за самостоятелния обект, находящ се в сградата, която е трябвало да бъде присъединена към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.” АД, като тези лица са се съгласили за това какъв ще бъде размерът на наемната цена и срокът на действие на наемната сделка, то трябва да се приеме, че за ищеца е съществувала напълно реална възможност да отдаде под наем този имот при условията, посочени в предварителния договор. При съобразяване и на размера на задължението за заплащане на наемната цена, което е предвидено, че ще възникне за наемателя по силата на окончателния договор за наем за срока му на действие, трябва да се заключи, че за ищеца е съществувала сигурност да увеличи имуществото си най-малко със сумата от 46 800 лв. /това е най най-ниският размер на общо уговорения наем, който би получил наемателя в случая на най-голямата уговорена отстъпка/.

От съдържанието на сключения между „Б. 03” ЕООД и „Н.А. – 65” ЕООД предварителен договор се установява, че страните са се съгласили, че задължението за сключване на окончателния договор за наем ще възникне за тях при сбъдване на следното условие – присъединяване на недвижимия имот към електроразпределителната мрежа /чл. 1, ал. 3 от предварителния договор/. Освен това с чл. 3 от предварителния договор те са уговорили и краен срок, до който трябва да бъде сключен окончателния такъв – до шест месеца от подписване на предварителния договор, т.е. до 25.02.2013 г. От събраните по делото доказателства трябва да се приеме за установено, че до посочената дата не е настъпило условието, при което страните са уговорили, че ще сключат окончателен договор за наем, тъй като недвижимият имот, представляващ сутеренно помещение в сграда в гр. Враца, не е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.” АД, което е трябвало да бъде осигурено от наемодателя по аргумент от чл. 6 от предварителния договор. С оглед на това и за изправната по него страна, която е наемателят „Н.А. – 65” ЕООД, е възникнало правото да го развали, което се установява, че е упражнено от него с отправяне на едностранно изявление за това до „Б. 03” ЕООД, получено от последното дружество на 02.03.2013 г. В това изявление като причина за разваляне на предварителния договор от наемателя е посочена именно невъзможността за сключване на окончателен договор поради това, че недвижимият имот, който е трябвало да бъде отдаден под наем, не е присъединен към електроразпределителната мрежа, които действия са възложени от наемодателя за изпълнение от ответника с процесния договор за изработка, сключен на 04.10.2010 г. и които е трябвало да бъдат извършени в срок до 04.10.2012 г. От тези факти следва да се заключи, че възможността за ищеца да реализира доход от отдаване под наем на недвижим имот, представляващ сутерен в сграда за обществено обслужване, находяща се в поземлен имот с идентификатор 12259.1018.328 от КККР на гр. Враца, е била осуетена именно в резултат от забавата на ответното дружество да изпълни задължението си по договора от 04.10.2010 г. да изгради съоръжения за присъединяване на този имот към електроразпределителната мрежа и да ги въведе в експлоатация, тъй като ако беше изпълнил това в уговорения с тази сделка срок, за страните по сключения на 25.08.2012 г. предварителен договор би било възможно да изпълнят същия, като сключат договор за наем за срок от пет години и ищецът да увеличи имуществото си с получаване на наемна цена от 46 800 лв. Това означава, че е налице пряка причинна връзка между претърпените вреди и неизпълнението на ответника на задължението му по договора от 04.10.2010 г.

Предвид изложеното, се налага крайният извод, че по делото е доказано, че „Б. 03” ЕООД е претърпяло вреди под формата на пропуснати ползи, които възлизат на сумата от 46 800 лв., както и че тези вреди са в пряка причинна връзка със забавеното изпълнение на „Ч.Р.Б.” АД на задължението му, възникнало по силата на чл. 2, ал. 1, чл. 4 и чл. 10, ал. 2 от договора от 04.10.2010 г.

Това, че за „Б. 03” ЕООД е съществувала реална възможност да получи доход от предоставяне на собствения недвижим имот под наем за срок от пет години от сключване на уговорения окончателен договор, не се разколебава от факта, че както към момента на подписване на предварителния договор от 25.08.2012 г., така и към настоящия този имот не е в завършен вид и не са издадени необходимите документи за извършване в него на дейност по производство на хляб и закуски, за което той е трябвало да бъде използван от наемателя, който факт не е спорен между страните по делото, тъй като се твърди от ответника и не се оспорва от ищеца. Този извод се налага при съобразяване на това, че след като и към момента посоченият обект не е присъединен към електроразпределителната мрежа, то неговият собственик съответно ползвател по силата на сключен договор за наем изобщо не могат да го използват по предназначение и действията по отравяне на искане за издаване на разрешение от компетентните държавни органи преди осигуряване на захранване на този обект с електрически ток биха били преждевременно предприети. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че сутерена в процесната сграда в гр. В.е проектиран и изграден в съответствие с нормативните изисквания за изпълнение на обекти, в които се произвеждат, продават и транспортират храни и хранителни продукти, поради което и след като този имот бъде присъединен към електроразпределителната мрежа същият ще може да бъде завършен и по отношение на него ще е възможно да бъдат предприети действия за осигуряване използването му като помещение за производство на храни, включително и за снабдяване с необходимите разрешения съгласно нормативните изисквания за това.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД на обезщетяване по правилата на договорната отговорност за вреди подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, които са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението, което не е изпълнено в срок. Неполучаване на наемна цена за собствен недвижим имот е закономерна и пряка последица от неточното изпълнение на задължението на изпълнителя за неговото присъединяване към електроразпределителната мрежа, тъй като е обосновано и предвидимо, че само при захранване на имота с електрически ток той би могъл да се ползва от трето лице, без значение дали като хлебопекарна, както се твърди да е било уговорено в случая, или като склад или пък за друга дейност, и съответно собственикът му да получава граждански плодове от него като го отдава под наем. Без да е налице възможност за ползване на електрически ток в имота, е невъзможно в него да бъде извършвана каквато и да е дейност, което изключва неговата нормална употреба. Ето защо и сумата от 46 800 лв., с която се е намалило имуществото на ищеца, представлява вреда, която е пряка и непосредствена последица от неизпълнението в срок от ответника на задължението му за присъединяване на недвижимия имот към електроразпределителната мрежа, възникнало от сключения между страните на 04.10.2010 г. договор и е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението, поради което и подлежи на обезщетяване. Следователно по делото се доказа настъпването на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на „Ч.Р.Б.” АД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД и това дружество следва да бъде осъдено да заплати на изправната по договора страна „Б. 03” ЕООД обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 46 800 лв.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 4 762 лв., от които 1 872 лв. – платена държавна такса за разглеждане на иска, 500 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице по допуснатата СТЕ и 2 390 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, ДА ЗАПЛАТИ на „Б. - 03” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД сума в размер на 46 800 лв. /четиридесет и шест хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в наемната цена, която „Б. - 03” ЕООД е пропуснал да получи за период от пет години при предоставяне за временно и възмездно ползване на трето лице на недвижим имот, представляващ сутерен с площ от 200, 62 кв.м., находяща се в поземлен имот УПИ XXIII в кв. 276 по плана на гр. Враца, с идентификатор № 12259.10.18.328 от КККР на гр. Враца, които вреди са в резултат от забавеното изпълнение на задължението, поето от „Ч.Р.Б.” АД с договор, сключен на 04.10.2010 г. между него и „Б. - 03” ЕООД, за изграждане на съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ сграда за обществено обслужване, построена в поземлен имот УПИ XXIII в кв. 276 по плана на гр. Враца, който е с идентификатор № 12259.10.18.328 от КККР на гр. Враца, и за въвеждане на тези съоръжения в експлоатация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.09.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ч.Р.Б.” АД ДА ЗАПЛАТИ на „Б. - 03” ЕООД сума в размер на 4 762 лв. /четири хиляди седемстотин шестдесет и два лева/, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 СЪДИЯ: