РЕШЕНИЕ
гр.
София, 26.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-15 състав,
в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР А.
при секретаря А. Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5536 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Ищците Р. Л.-Д. и Б.Д. твърдят, че на 09.08.2016
г. на автомагистрала „Тракия“ при км 234+600 е настъпило ПТП, причинено от
водача на л.а. „Фолксваген Каравел“ с рег. № ********,
който изгубил контрол върху управлявания от него автомобил и излязъл от
платното за движение, като автомобилът се преобърнал в крайпътна канавка. Вследствие
на това ПТП на ищците, които са пътували в автомобила, са причинени телесни увреждания, подробно
описани в исковата молба, които от своя страна са довели и до отрицателно
отражение върху емоционалното състояние на ищците и върху начина им на живот. Ищците
твърдят, че гражданската отговорност на водача на автомобила, причинил
процесното ПТП, към момента на събитието е застрахована при ответника. Поради
това искат ответникът да им заплати обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. (предявен като частичен иск от
общия размер на претенцията от 300 000 лв.) по отношение на ищцата Р. Л.-Д.
и на 15 000 лв. (предявен като частичен иск от общия размер на претенцията
от 30 000 лв.) по отношение на ищцата Б.Д., заедно със законната лихва
върху посочените суми от 11.01.2017 г. до окончателното им изплащане.
Претендират разноски по делото.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете. Оспорва процесното ПТП да е
настъпило по сочения от ищците начин, съответно да е причинено от застрахован
при него водач. Оспорва сочените от ищците вреди да са настъпили или да са
причинени в резултат от процесното събитие. Счита, че претендираните размери на
обезщетения за неимуществени вреди са завишени. Възразява, че ищците са
допринесли за настъпването на вредите, тъй като са пътували в автомобила без
поставен предпазен колан по отношение на ищцата Р. Л.-Д., съответно ищцата Б.Д.
не е пътувала в детско столче. Не оспорва обстоятелството, че гражданската
отговорност на водача на автомобила е застрахована при ответника към момента на
ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
От представените по делото
констативен протокол за ПТП от 09.08.2016 г., протокол за оглед на
местопроизшествие от същата дата, както и от показанията на свидетелите И.Й. и Б.Д.се
установява, че на 09.08.2016 г. на автомагистрала „Тракия“ при км 234+600 е
настъпило ПТП, в което участва единствено л.а. „Фолксваген Каравел“
с рег. № ********. От показанията на свидетелите И.Й., който е очевидец на
събитието, и Б.Д., който е управлявал автомобила, се установява, че водачът на
автомобила е загубил контрол върху управлението му, при което автомобилът е
напуснал платното за движение, преобърнал се е (както е отбелязано в протокола
за оглед) и се е спрял от дясната страна на пътя. От показанията на свидетелите
се установява и че в автомобила са пътували ищците Р. Л.-Д. и Б.Д..
Така от наличната по делото
информация за начина, по който се е осъществило процесното събитие, следва да
се приеме, че ПТП е предизвикано от поведението на водача на автомобила, който
е изгубил контрол върху управлението му, като за това липсва конкретна причина,
свързана с пътната обстановка (такава не сочат свидетелите и не е отразена в
протокола за оглед). Действително свидетелят Б.Д.заявява, че задната част на
автомобила се е разтресла преди да загуби контрол върху него, но това
обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод за друга причина за
произшествието при липса на технически данни за състоянието на автомобила,
както и при липса на данни в протокола за оглед за проблеми, свързани с пътната
настилка. Посоченият начин на осъществяване на процесното събитие се
потвърждава и от анализа на доказателствата по делото, направен от вещото лице
по автотехническата експертиза в заключението му и при разпита му.
Следователно водачът на
автомобила е причинил с поведението си процесното събитие. Това негово
поведение следва да се определи като противоправно, тъй като той е изгубил
контрол върху управлението на автомобила, а съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Поведението на водача
е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а както се
посочи, липсват доказателства по делото, които да обосноват настъпването на
случайно събитие, което е извън контрола на водача. Показанията на водача
относно обстоятелствата, непосредствено преди да загуби контрол върху
управлението, не са нито достатъчно конкретни, нито се подкрепят от други
доказателства по делото, като се съобрази и необходимостта да бъдат преценени
съгласно чл. 172 ГПК (тъй като свидетелят е водач на автомобила, а също и
съпруг на едната ищца, и баща на другата), за да може от тях да се установи
наличието на случайно събитие, довело до произшествието.
В резултат от процесното събитие
и съответно от поведението на водача са причинени вреди – телесни увреждания на
ищците Р. Л.-Д. и Б.Д., което се установява както от показанията на свидетелите
(особено на свидетеля И.Й.) за това, че ищците са пострадали при ПТП, така и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото. Следователно за
ищците е възникнало правото да получат обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от поведението на водача на автомобила.
Според заключението на
медицинската експертиза, която е съобразила и представената по делото
медицинска документация, в резултат на процесното
събитие ищцата Р. Л.-Д. е получила контузия на главата и шията, но без данни за
черепно-мозъчна травма (както сочи вещото лице при разпита си), контузия на
гърдите и счупване на ребро, както и контузия на двата бели дроба и плеврален излив (хемоторакс) в
ляво, а също и контузия на кръста със счупване на 5 прешлена в тази област.
Непосредствено след инцидента ищцата е приета по спешност в болница в гр. Стара
Загора, където е престояла 4 дни, а веднага след това е оперирана в МБАЛСМ
„Пирогов“, където престоят ѝ е 5 дни. След операцията е продължила
лечението си чрез провеждане на продължителна рехабилитация, както посочва в
показанията си и свидетелката В. Л. и
което обстоятелство е видно и от представената служебна бележка от медицински
център от 17.10.2018 г.
Медицинската експертиза и
свидетелката В. Л. не дават конкретна информация за продължителността на
лечението на ищцата след изписването ѝ от болницата. Все пак вещото лице
посочва, че при получената травма на гръбначния стълб възстановителният период
е по-дълъг, като, доколкото е засегнат опорно-двигателния апарат, ищцата е имала
затруднения при стоене и движение, съпроводени и с болки. Свидетелката Л.
посочва, че при престоя се в болницата ищцата е имала нужда от чужда помощ,
като следва да се приеме, че не е можела да става (предвид травмата на
гръбначния стълб и с оглед на посоченото от свидетелката, че е трябвало да
ѝ сменя памперса). Нито в заключението на медицинската експертиза, нито в
показанията на свидетелката обаче се съдържа информация за невъзможност ищцата
да се обслужва сама след изписването ѝ от болницата или да е продължила
да не може да става от леглото и в дома си, съответно да има нужда от чужда
помощ. Поради това трябва да се приеме, че макар като цяло възстановяването на
ищцата, особено от травмата в областта на кръста, да е продължило повече време,
това има повече отношение към отшумяването на болките и възвръщането на способността
на нормално придвижване, но в рамките на кратък период след изписването ѝ
от болницата ищцата вече е била в състояние да се придвижва и да се обслужва
сама в домашни условия. Този извод се подкрепя и от представения по делото
болничен лист за ищцата, в който е отразено, че ѝ е предоставен отпуск по
болест за 30 дни след инцидента, т.е. в рамките на този период тя се е
възстановила в достатъчна степен. Обстоятелството, че ищцата е работоспособна,
макар и с останали продължителни увреждания, е отразено и в представеното по
делото решение на ТЕЛК от 13.01.2017 г.
Въпреки не особено продължителния
болничен престой на ищцата (общо 9 дни) и сравнително бързото възвръщане на
работоспособността ѝ и съответно възстановяването ѝ в достатъчна
степен, за да може да се грижи сама за себе си (общо до 30 дни след инцидента),
за здравето на ищцата са останали последици, които ако не с постоянен характер
(доколкото медицинската експертизата не дава конкретни предвиждания за бъдещото
състояние на ищцата) са твърде продължителни във времето. Това е видно и от
посоченото решение на ТЕЛК, в което е определена загуба на работоспособност за
ищцата в резултат от процесните увреждания от 76% за периода от поне 3 години.
Продължителните във времето
последици за ищцата от получените увреждания се установяват и от медицинската
експертиза при извършения преглед на ищцата, както и от показанията на
свидетелката В. Л.. Според посочените доказателства ищцата е изпитвала много
силни болки в началото на лечението си след инцидента – предимно по време на
болничното си лечение, както може да се разбере от показанията на свидетелката.
Уврежданията в областта на кръста обаче са довели до хронична увреда на нервите, поради което и след възстановяването си
ищцата продължава да изпитва болки в кръста и да има скованост и ограничена
подвижност, особено след по-дълъг период на обездвижване (напр. след ставане от
леглото), като според вещото лице това увреждане е невъзстановимо. Тези болки
не са отшумели и след проведена на няколко пъти рехабилитация и налагат
приемането на медикаменти (според свидетелката).
Освен травмата на гръбнака според
представената епикриза от МБАЛСМ „Пирогов“ от 18.11.2016 г. през м. 11.2016 г.
ищцата за 4 дни е лекувана в болница във връзка с възпаление на слуховия нерв и
свързаните с това симптоми – световъртежи, замайване, нарушено равновесие,
намален слух и шум в ушите. Това състояние на ищцата продължава и след
проведеното лечение, което е видно от извършения от медицинската експертиза
преглед и от показанията на свидетелката В. Л.. Въпреки че експертизата не е
посочила увреждането на слуховия нерв като пряка последица от процесното
събитие, следва да се съобрази, че данните за това състояние на ищцата са от
постъпването ѝ в болница около 3 месеца след инцидента, като оплакванията
ѝ към този момент са се обострили, т.е.
причината за тях е възникнала известно време преди постъпването ѝ в
болницата. Липсват и данни ищцата да е имала подобни страдания преди процесното
ПТП, както и за настъпването на последващи събития, от които те да са породени,
а свидетелката Л. сочи увреждането на слуха на ищцата като част от последиците
от получените от нея увреждания от ПТП. Поради това следва да се приеме, че и
увреждането на слуховия нерв на ищцата, довело до описаните по-горе симптоми,
също е получено в резултат от процесното ПТП, макар че е установено по-късно,
доколкото другите травми на ищцата са били по-значими, съответно болките,
свързани с тях, са били по-интензивни, за да бъде своевременно диагностициран и
проблемът със слуховия нерв.
Следователно въпреки сравнително
краткия болничен престой (9 дни) и сравнително бързото първоначално
възстановяване на ищцата (около 1 месец), получените от процесното ПТП
увреждания са оставили трайни последици за здравословното ѝ състояние,
които имат и хроничен характер – болките в кръста, ограничената подвижност.
Сред получените увреждания следва да се съобрази и увреждането на слуховия
нерв, което води за продължителен период от време до намаляване на слуха и шум
в лявото ухо на ищцата, замайвания, световъртежи и нарушено равновесие.
Последиците от получените увреждания от своя страна са довели и до сериозни
нарушения в нормалния живот на ищцата, като се съобрази, че те имат траен
характер в годините след процесното събитие. Тези последици са свързани и с
намаляването на работоспособността на ищцата, която е сериозно намалена – 76%, макар
на този етап това да е временно състояние, а не за цял живот (според решението
на ТЕЛК) и не възпрепятства ищцата да продължава работата си (според
свидетелката). Ищцата също така изпитва затруднения в ежедневието си, напълняла
е от обездвижването и е станала раздразнителна, за което сочи в показанията си
свидетелката В. Л.. Освен посочените физически увреждания и свързаните с тях нарушения
в нормалния живот на ищцата, следва също така да се съобрази и нормалният
стрес, който изпитва всяко лице, пострадало при ПТП. При преценка на посочените
по-горе последици за ищцата от процесното събитие и като се вземе предвид
моментът на настъпването му през 2016 г., когато ищцата е на 46 години, т.е. в
етап от живота си, когато посочените последици може да се приеме, че ще имат
по-неблагоприятно и продължително отражение за начина ѝ на живот, съдът
намира, че дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да се определи на 70 000 лв.
В заключение следва да се посочи,
че споменатият от свидетелката В. Л. развод на ищцата, настъпил след процесното
ПТП, не може да се приеме като пряка последица от получените от нея увреждания
и посочените по-горе други промени в живота ѝ. В тази връзка трябва да се
съобрази противоречието в показанията на свидетелите, тъй като свидетелят Б.Д.заявява,
че е съпруг на ищцата, т.е. към момента на разпита му те не са се развели.
Освен това липсва и информация по делото, от която да се направи преценка на
причините за разстройството на брака, ако действително той е прекратен с
развод, тъй като те обикновено имат комплексен характер.
От заключението на медицинската
експертиза се установява, че в резултат от процесното
ПТП ищцата Б.Д. е получила контузия на главата с охлузвания и кръвонасядания, мозъчно сътресение и контузия на лявото
бедро. Според представената епикриза от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ – Ст. Загора ищцата е пребивавала в болницата 3
дни след процесното събитие, като вещото лице посочва, че възстановяването от
получените наранявания е продължило около 2-3 седмици, след което липсват
трайни последици за физическото здраве на ищцата. Следователно ищцата физически
се е възстановила напълно в посочения кратък период, което сочи на лекия
характер на получените наранявания.
Според показанията на
свидетелката В. Л., както и според извършения преглед на ищцата от медицинската
експертиза, ищцата е изпитала силен стрес и уплаха при настъпването на
процесното събитие, което е видно и от описаното от свидетелката поведение на
ищцата при срещата им в болницата. Това силно отражение на събитието на
психиката на ищцата несъмнено е повлияно и от възрастта ѝ, тъй като към
момента на ПТП през 2016 г. тя току-що е навършила 6 години. Изпитаният от нея
силен страх е продължил, като повече от 2 години след инцидента ищцата
продължава да се страхува да пресече сама улицата, плаши се от автомобилите и
мотоциклетите и от шума, който те издават, страхува се да не преживее друго
ПТП, неспокойна е нощно време и изпитва страх да спи сама (според показанията
на свидетелката и отразеното от медицинската експертиза). Посоченото продължително
във времето отрицателно отражение на инцидента върху психиката на ищцата може и
да представлява симптом на посттравматично стресово разстройство според мнението
на вещото лице по медицинската експертиза, която обаче не дава категорично
заключение в тази насока, доколкото този въпрос е извън специалността ѝ.
Независимо от конкретната диагноза на състоянието на ищцата обаче, съществените
и продължителни последици за психиката ѝ в ранната детска възраст, в
която се намира, следва да бъдат съобразени.
При това положение, като се
съобразят получените от ищцата леки наранявания от процесния инцидент, но като
се отдаде и особено голямо значение на продължителните и съществени
психологически последици за нея, изразяващи се в развитите страхове, посочени
по-горе, както и възрастта ѝ към момента на събитието, съдът намира, че
дължимото обезщетение за претърпените от ищцата Б.Д. неимуществени вреди следва
да се определи на 9 000 лв.
Относно възражението на ответника
за това, че ищците са допринесли с поведението си за настъпване на процесните
увреждания, тъй като ищцата Р. Л.-Д. е пътувала без поставен предпазен колан, а
ищцата Б.Д. не е била в система за обезопасяване на деца (детско столче),
следва да се посочи следното. При преценката на доказателствата по делото –
показанията на свидетеля И.Й., заключението на автотехническата
експертиза въз основа на тези показания и липсата на отразени обстоятелства
относно предпазните колани и детско столче в протокола за оглед, които
доказателства опровергават посоченото от свидетеля Б.Д.(който е съответно
съпруг и баща на ищците, както и водачът, причинил процесното събитие – обстоятелства,
които обосновават възможност за неговата заинтересованост съгласно чл. 172 ГПК)
– следва да се приеме, че ищците не са използвали средства за обезопасяване при
пътуване – предпазни колани, с които е снабден автомобилът, както и система за
обезопасяване на деца. Това обстоятелство обаче в случая няма значение, тъй
като не допринася за получените от тях увреждания.
Според свидетеля И.Й. автомобилът
се е движел с около 120 км/ч, а вещото лице по автотехническата експертиза
приема скорост от 100-110 км/ч преди удара. При това положение ударът на
автомобила е бил силен и той се е преобърнал (както посочва вещото лице при
разпита си). Според медицинската експертиза получените от ищците травми могат
да настъпят и при поставени предпазни колани, ако автомобилът се е движел с
висока скорост и се е преобърнал, както е в случая. Поради това трябва да се
приеме, че използването или неизползването на предпазни колани и на система за
обезопасяване на деца няма отношение към получените от ищците травми, поради
което възражението на ответника за съпричиняване на уврежданията от поведението
на ищците е неоснователно.
В допълнение, по отношение на
ищцата Б.Д. вещото лице по медицинската експертиза заявява при разпита си, че
при преобръщане на автомобила е можело да настъпят и по-тежки последици за тази
ищца, ако не е била изхвърлена от автомобила, поради това, че не е била
поставена в система за обезопасяване на деца. За ищцата Б.Д. следва да се
съобрази и че травмите ѝ са по-скоро психически от самото ѝ участие
в събитието, поради което те нямат връзка с обезопасяването ѝ в
автомобила. Най-сетне следва да се има предвид, че законът не поставя в
задължение на детето да се погрижи за своето обезопасяване, а само предвижда,
че следва да се ползват системи за обезопасяване на деца при превозването им
(чл. 137в, ал. 2 ЗДвП), докато задължението за поставяне на детето в системата,
т.е. за обезопасяването му, е на водача (чл. 179, т. 2 ППЗДвП).
Поради това, дори и ищцата да е трябвало да бъде поставена в детско столче и
това да не е сторено, бездействието не е от нейна страна, а от страна на водача
на автомобила, който е и неин баща, поради което подобно обстоятелство, дори и
да има отношение към получените от ищцата травми, не може да бъде основание за
намаляване на дължимото на ищцата обезщетение съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По делото е безспорно, а това се
установява и от отразеното в констативния протокол за ПТП и в представената
справка от Информационната система на Гаранционния фонд, че гражданската
отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Каравел“,
причинил процесното ПТП, към момента на събитието е застрахована при ответника ЗК
„Л.И.“ АД. Поради това предявените искове за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените на ищците вреди следва да се уважат в посочените
по-горе размери, съответно за ищцата Р. Л.-Д. за сумата от 70 000 лв. и за
ищцата Б.Д. за сумата от 9 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от
по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая,
видно от представената по делото молба от ищците до ответника, те са предявили
пред ответника претенцията си във връзка с процесното събитие на 12.10.2016 г.
Поради това следва да се уважи претенцията на ищците за заплащане на лихва за
забава върху дължимите обезщетения, считано от 11.01.2017 г.
В заключение трябва да се има
предвид, че ищцата Б.Д. е дете по смисъла на чл. 2 ЗЗДет.
Поради това към нея следва да се приложи държавната политика за закрила на
детето, уредена в ЗЗДет., която се основава, между
другите ѝ принципи, и на осигуряването на най-добрия интерес на детето
(чл. 3, т. 3 ЗЗДет.), като задължение на всеки
държавен орган, включително и на съда, е да провежда в рамките на
компетентността си тази политика (чл. 1, ал. 4 ЗЗДет.).
Поради това съдът намира, че интересът на ищцата ще бъде охранен в най-голяма
степен, ако присъденото ѝ обезщетение бъде изплатено по банкова сметка, ***,
за да може да се гарантира (включително чрез режима, предвиден в чл. 130, ал. 3 СК), че получената сума ще бъде използване за задоволяване на нейните
потребности и интереси.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да
се присъдят разноски, съответно на уважената част от исковете, като се
съобрази, че те са заплатили само частично дължимата такса по делото и не са
заплащали други разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Така на
ищцата Р. Л.-Д. следва да се присъдят разноски в размер на 466,67 лв., а на
ищцата Б.Д. – 30 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищците
не са заплатили на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва
да заплати на адвоката на ищците възнаграждение в размер на 2 312,55 лв.,
което е съответно на уважената част от исковете. На ответника също следва да се
присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената
част от исковете (като направените от ответника разноски следва да се
разпределят поравно между двата предявени иска), при което ищцата Р. Л.-Д.
следва да заплати разноски в размер на 261,33 лв., а ищцата Б.Д. – в размер на 196
лв. Тъй като ищците са частично освободени от заплащане на държавна такса и изцяло
от разноски за експертизи по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на съда общо сумата 2 998,48 лв.,
представляваща дължимата от ищците такса (2 663,33 лв.) и разноски за
експертизи (335,15 лв.), съответно на уважената част от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Р.В. Л.-Д., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 70 000 лв. (седемдесет хиляди
лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на
09.08.2016 г. на автомагистрала „Тракия“ при км 234+600, причинено от водача на
л.а. „Фолксваген Каравел“ с рег. № ********, заедно
със законната лихва върху тази сума от 11.01.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 150 000 лв., предявен като частичен
иск от общия размер от 300 000 лв.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Б.Б.Д., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 9 000
лв. (девет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
ПТП, настъпило на 09.08.2016 г. на автомагистрала „Тракия“ при км 234+600,
причинено от водача на л.а. „Фолксваген Каравел“ с
рег. № ********, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.01.2017 г.
до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 15 000 лв., предявен като частичен
иск от общия размер от 30 000 лв. Присъдената сума трябва да бъде заплатена по банкова сметка *** Б.Б.Д..
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Р.В. Л.-Д., ЕГН **********, адрес *** сумата 466,67 лв. (четиристотин шестдесет и шест лева и 67 ст.) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Б.Б.Д., ЕГН **********, адрес *** сумата 30 лв. (тридесет лева) – разноски
по делото.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат В.В.О.,***, адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 2 312,55
лв. (две хиляди триста и дванадесет лева и 55 ст.) – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.В. Л.-Д., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** сумата
261,33 лв. (двеста шестдесет и
един лева и 33 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Б.Б.Д., ЕГН **********, адрес *** да
заплати на „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***
сумата 196 лв. (сто деветдесет и
шест лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 2 998,48 лв. (две хиляди деветстотин деветдесет
и осем лева и 48 ст.) – разноски по делото за държавна такса (2 663,33 лв.)
и съдебни експертизи (335,15 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: