Присъда по дело №1132/2011 на Районен съд - Разград

МОТИВИ

 

към Присъда №  ***г. постановена по НОХД № ***г. по описа на Районен съд Р.

 

РРП е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н.Т.Н., роден на ***г*** Загора, с постоянен адрес – с.В., обл.Ш., ул.”Х. Б.” № ***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********,

                                    

                                      В ТОВА, ЧЕ:

 

За времето от ***г. до ***г. включително, в гр. К. и в гр. Р., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински частен документ – пълномощно, от името на В. Б. Ц. от гр. С., с упълномощени - Т. И. Х. и С. С. Х., двете от гр. Р., с нотариална заверка на подписа, с рег.№ ***/***г. и нотариална заверка на съдържанието, с рег.№ ***/***г., извършени от Б. К. – нотариус с район на действие Районен съд-гр. Р. с рег.№*** на Нотариалната камара, е получил, без правно основание, чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 16 633 лева, собственост на Х.В.Ч. ***, с намерение да го присвои, като деянието представлява опасен рецидив – престъпление по чл.212, ал.4, пр.2 във вр. с ал.1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. І от НК.

 

По искане на подсъдимия производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият се призна за виновен, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът заявява, че поддържа обвинението.

Защитникът моли, при евентуална осъдителна присъда наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитника.

Пострадалият лично и чрез своя повереник адв. К.,  изрази нежелание да се конституира в качеството си на ЧО/ГИ.

 

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

С присъда №***г. по НОХД№***г. по описа на РС-Т., изменена с решение №***г. по ВНОХД№***г. по описа на ТОС, потвърдено с решение №***г. по НД№***г. по описа на Второ НО на ВКС на РБ, влязла в сила на  ***г., обв. Н. Н. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.211 във вр. с чл.210,ал.1,т.3 във вр. с чл.29, ал.1,б.”а” от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години, при първоначален строг режим на изтърпяване.

С протоколно определение №***г. по НОХД №***г. по описа на РС-Ш., влязло в сила на ***г., обв. Н. Н. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 211, пр. 3 във вр. с чл.209,ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Тези осъждания на обв. Н. обуславят квалификацията „опасен рецидив”, в двете му форми, по смисъла на чл.29,ал.І,б.”а” и б.”б” от НК, по отношение на новото деяние, извършено от него.

На ***г.,с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ***,том ***,рег.№***,дело №*** от ***г.,св.В. Б. Ц. от гр.С. придобил общо *** поземлени имоти /ниви/,находящи се в района на гр. К. През *** г. св.Ц. установил,че без негово знание и съгласие, четири от тези имоти били продадени на св.Х.Ч. ***, чрез използване на пълномощно от негово име, което той не е изготвял и подписвал. Във връзка с подадената от св. Ц. жалба до ТЗ”БОП”-гр.Р. било образувано настоящото дело.

През ***г. свидетелките С. С. Х. и Т. И. Х. работели като брокери на недвижими имоти в „Б. Т.”ООД-гр.Р.

В края на м. февруари ***г. обв.Н.Т.Н. се свързал по телефона със св.Ст.Х..Представяйки се като В. Б. Ц.,обв.Н.Н. помолил свидетелката да му посредничи при продажбата на *** ниви в района на гр. К., с обща площ около *** декара, за които обяснил, че са негова собственост и иска да ги продаде по 300 лв. за декар. Св. Х. не можела да даде информация за цената веднага, т. к. трябвало да разговаря с евентуални купувачи, поради което двамата се разбрали да се чуят по-късно.След пресмятане, свидетелката установила,че паричната сума,която продавача иска да му бъде заплатена за посочените имоти е около 16 600лева.В последствие св.Х. се свързала със св.Х.В.Ч. ***,на когото била посредничила  при закупуването на земи и знаела, че той изкупува земи в района на гр. К. Св. Ч. предложил да заплати за четирите имота обща сума в размер на 18 724лева.Няколко дена по-късно обв. Н. Найденов потърсил св. Х. по телефона, представяйки се отново за В. Б. Ц..При проведеният между тях разговор св. Х. обяснила, че е намерила купувач, който предлага да заплати 17 000лева за четирите имота. Обв. Н. заявил, че е съгласен  да продаде посочените ниви на тази цена, като посочил, че на ***г. ще посети свидетелката в офиса на фирмата.

На ***г. обв. Н. Н. отишъл в офиса на „Б. Т.”ООД-гр.Р. Той се представил пред св. Х. и св. Х. като В. Б. Ц. от гр. С.,като удостоверил самоличността си с лична карта с негова снимка, но с имената и с данните на друго лице-св.В. Б. Ц. от гр.С..В хода на разследване по делото не е установено местонахождението на посочената неистинска лична карта.

Св.Х. поискала документите, удостоверяващи  собствеността на продаваните имоти, но обв.Н. обяснил,че  е забравил  нотариалния акт в дома си в гр.С..Тогава свидетелките Х. и Х. му казали,че ако той ги упълномощи,могат да се снабдят с копия на необходимите документи и да го представляват при сключване на сделката.Обв.Н. се съгласил.Тогава св.Х. изготвила пълномощно,съгласно което В. Б. Ц. от гр.С. упълномощавал поотделно св.Х. и св.Х. с множество права, включително да се снабдяват  от негово име с необходимите документи  за извършване и изповядване на сделки с изрично посочени в пълномощното четири имота-ниви, както и да продават тези имоти.

Обв. Н. Н. взел пълномощното и отишъл в кантората на нотариус Б. К. в гр.Р. Там обвиняемият се представил за В. Б. Ц. от гр. С.,като удостоверил самоличността си пред нотариуса с неистинската лична карта с негова снимка, но с имената и с данните на лицето, за което се представял. След като сверил данните на упълномощителя с данните, съдържащи се в представената му от обв. Н. лична карта и след лично полагане пред него на подпис за „упълномощител”  и изписване на трите  имена на упълномощителя от страна на обв.Н.Н.,св.Б.К. извършил нотариална заверка, с рег.№***/***г., на подписа и нотариална заверка, с рег.№***/***г., на съдържанието   на представеното му от обв.Н. пълномощно.

Обв.Н.Н. знаел, че това пълномощно е неистински документ. Въпреки това той го занесъл  на свидетелките Х. и Х., на които възложил, чрез пълномощното, да се  снабдят с необходимите за продажбата на имотите документи, които след това да представят, заедно с пълномощното, пред нотариус и купувача, за да бъде изповядана  желаната от него покупко-продажба на посочените в пълномощното четири имота,собственост на св.Вл.Ц..Обв.Н. се уговорил със свидетелките да  отиде на следващият ден при тях,след сделката,за да получи заплатените от купувача пари.

Същият ден двете свидетелки отишли в гр. К.,където се снабдили с необходимите за изповядване на сделката документи - скици, данъчна оценка, нотариален акт за дарение. След това, в гр. К., свидетелките запознали купувача-св.Х.Ч. с тези документи и изготвеното пълномощно.В последствие те представили посочените документи,пълномощното и проект на нотариален акт за покупко-продажба на посочените в пълномощното земи,пред  св.С. К. С.-нотариус с район на действие РС-гр.К.,в кантората й в гр.К..Св.С. изготвила нотариален акт за покупко-продажба на посочените в пълномощното четири недвижими имоти №***,том ***,рег.№***,дело № ***/***г., като предварително  извършила справка по телефона в кантората на св.Б.К. и се уверила,че той действително е заверил нотариално представеното й пълномощно.При изповядване на сделката присъствал и купувача-св.Х.Ч..

Съгласно изготвения нотариален акт св.Т. Х.,като пълномощник на В. Б. Ц., продала на ЕТ с фирма „А.-Х.Ч.”***, представлявана от собственика Х.Ч., за сумата от *** лева, следните недвижими имоти: нива с идентификатор №***, *** категория, с площ *** кв. метра, находяща се в местността „Б. А.” в землището на гр. К.; нива с идентификатор № ***, *** категория, с площ *** кв. метра, находяща се в местността „Б. А.” в землището на гр. К.; нива с идентификатор №***.***, *** категория, с площ *** кв. метра, находяща се в местността „Я.” в землището на гр.К. и нива с идентификатор №***.***,***категория, с площ *** кв.метра,находяща се в местността „А. О.” в землището на гр.К..     

 Същият ден,след изповядване на сделката за покупко-продажба, с платежно нареждане  №***/***г., св.Х.Ч. привел  чрез клон на банка „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” в гр. К.,сумата от *** лева, по лична сметка на св.Ст.Х..

На следващият ден-***г. св. Х. изтеглила от клон на банка „ДСК” в гр. Р. приведената от купувача сума. От  уговорените с обв. Н. ***лева за сделката,свидетелката отделила *** лева, включващи комисионната и сумата, която свидетелките  били заплатили с лични средства, за да се снабдят с необходимата документация. Около *** ч., същият ден, обв. Н. Н. отишъл в офиса на „Б. Т.”ООД-гр. Р., където, без правно основание и с намерение да я присвои, получил от св.Х. парична сума в размер на *** лева от продажбата на четирите имота на св. Вл. Ц.

Видно от заключението по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза № *** г., саморъчният подпис и ръкописният текст под него в графата „Упълномощител/и” на пълномощно рег.№ ***, ***/*** не са изпълнени от В. Б. Ц., ЕГН **********.

Видно от заключението по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза №***г.:

1.Саморъчният подпис в графата „Упълномощител/и” на пълномощно рег. № ***, ***/***г. не е положен от В. Б. Ц.. Дали е изпълнен от  Н.Н. или от П. П. не бе възможно да се установи, поради отсъствие на съвпадащи графични признаци.

2.Ръкописният текст под подписа за „Упълномощител/и” в пълномощно рег. № ***, ***/***г. е изписан от Н.Т.Н., ЕГН **********

С протокол за доброволно предаване от ***г., св. С. К. С. е предала на водещия разследването разследващ полицай оригинала на представеното й от св. Х. и св. Х. пълномощно от името на В. Б. Ц. от гр. С., което съставлява неистински частен документ. Същото е приложено като веществено доказателство  към делото.

От заключението по назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза е видно, че общата площ на процесните четири недвижими имоти е ***декара, а справедливата пазарна стойност на същите, към  м. март *** г., е  в размер на *** лева.

В хода на разследване по делото са извършени разпознавания, при които св. Х. и св. Х. са разпознали категорично обв. Н. Н. като извършител на деянието.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, с деянието си, при пряк умисъл, обв. Н. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.4, пр.2 във вр. с ал.1,пр.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Обвинението се подкрепя от признанието на подсъдимия и показанията на свидетелите В. Ц./л.***/, Х.Ч./л.***/, С. Х./л.***/, Т. Х./л.***/, Б. К./л.***/, С. С./л.***/, М. Д./л.***/, П. П./л.***/,  пълномощно в оригинал /поставено след материалите по делото/, копия на нотариални актове, молба, пълномощно, декларации, удостоверение за данъчна оценка и скици/л.28-42/,копие на платежно нареждане /л.***/,протоколи за разпознаване на лица с фотоалбуми /л.***/, съдебно-почеркови експертизи /л.***/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /л. ***/, протокол за доброволно предаване /л.***/, оценъчна експертиза /л.***/, протоколи за очна ставка /л.***/.

Деянието е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства - самопризнанията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени доказателства.

Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал тяхното настъпване.

Относно наложеното наказание.

За процесното престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 3 до 15г., като съдът постановява и конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат високата стойност на предмета на престъпление, лошите характеристични данни /видно от характеристичната справка подсъдимият контактува с криминално проявени лица/, многобройните осъждания надхвърлящи минимално изискуемите се за квалифициране на настоящото престъпление като такова извършено в условията на “опасен рецидив”. Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия, е че същият е личност с трайно изразени престъпни навици, демонстриращ престъпна упоритост, особено при извършването на престъплението измама.

Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява и наличието на незавършени наказателни производства спрямо обвиняемия. Личността на подсъдимия може да бъде изяснявана с всички допустими от закона доказателства, включително с документи за привличане в качеството му на обвиняем по друго наказателно производство. Няма пречка в настоящото дело (различно от незавършеното) обстоятелство, че подсъдимият има качество на обвиняем и по друго дело, да го характеризира отрицателно. Следва да се отбележи, че презумпцията за невиновност на обвиняемия визирана в чл. 16 НПК има действие само в конкретното наказателно производство. По друго дело тя не е пречка същото лице да бъде характеризирано отрицателно заради това му процесуално качество. Отричането на подобна възможност означава да се пренебрегнат резултатите от една специализирана държавна дейност, по начало много по-достоверни заради законовата им обезпеченост, отколкото получаваните по друг път и особено чрез т. нар. характеристики за обвиняемия по месторабота. В този смисъл е и константната практика на ВКС /вж. Решение № 587 от 1997 г. на ВКС, I н. о., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, бр. 9 - 10/1997 г., стр. 1; Решение № 463 от 13.12.1999 г. на ВКС по н. д. № 442/99 г., I н. о., Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 9-10/1999 г., стр. 11/. Видно от изисканата справка от ОСО при РОП /л.19/, освен настоящото производство спрямо подсъдимия са налице неприключили  наказателни производства и то отново за измами. За съжаление, органите на ДП в нарушение на изискването за пълно обективно и всестранно разследване не бяха изискали тази справка, което наложи съдът служебно да изиска същата.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете изразената самокритичност. Смекчаващо отговорността обстоятелство се явява и лошото материално състояние на подсъдимия. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Съдът констатира нарушение на “разумния срок” на наказателното производство по чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т. 3 от Пакта за граждански и политически права  и на чл. 22 НПК. Предвид нарушението на “разумния срок”, което съдът прие за изключително смекчаващо обстоятелство, съдът приложи нормата на чл. 55, ал.1, т.1 НК при определяне на наказанието ЛС и на подсъдимия. Поради това нарушение, съдът на осн. чл. 55, ал.3 НК не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода – “конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК”. Ако не беше нарушението на “разумния срок”, съдът щеше да конфискува цялото имущество на подсъдимия, както и да  го лиши от права го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК за срок в абсолютния законов максимум.

Поради гореизложеното съдът наложи на подъсдимия наказание Лишаване от свобода за срок от две години, единадесет месеца и двадесет и девет дни, което на осн. чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по определя наказанието под най-ниския предел само с един ден е налице константна съдебна практика /вж. Решение от 12.03.2007 г. на ВКС по н. д. № 969/2006 г., III н. о., докладчик съдията Цветинка Пашкунова, Решение № 103 от 25 11 *** г. На Разградски окръжен съд  по дело № 292 по описа за ***г. /.

Следва да се изтъкне, че органите на досъдебното производство не са извършили обективно и пълно изследване на имотното състояние на подсъдимия независимо от факта, че процесното обвинение предвижда наказание “Конфискация”. Разследващите са се задоволили единствено с отразеното от обвиняемия в декларацията му за имотно състояние, че не притежава недвижими имоти и МПС. Тази декларация обаче има статут на обяснение на обвиняемия, т.е. в нея обвиняемия би могъл да потвърди неистина или затаи истина. Разследващите са били длъжни съгласно чл.13 НПК да предприемат действия по установяване на действителното имотно състояние на обвиняемия /респективно и на съпругата му в случаите когато един подсъдим има сключен гр. брак относно придобитото имущество по време на брака, с оглед  разпоредбата на чл.21 СК/ – справка от Агенция по вписванията за притежавани недвижими имоти, справки от Областните дирекции “Земеделие”,  справка от КАТ за притежавани МПС, справка от централен електронен регистър към Агенцията по вписванията за наличие на брачен договор по чл. 19 СК, справки от всички кредитни институции в страната след спазване процедурата по чл. 62, ал.6 ЗКИ  и т.н.

За да се осигури ефективност на наказателно-правните норми, с разпоредбата на чл. 72 НПК е създадено задължение, а не субективно право, за прокуратурата да установи цялото имущество на обвиняемия и да направи искане за обезпечаване на Конфискацията по реда на ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика -  Решение № 579 от 8.II.1988г. по н. д. № 657/87 г., I н. о., Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 6/1988 г., стр. 4. , като и Решение № 64 от 7.05.2009 г. на Военно-апелативен съд на РБ по н. д. № 42/2009 г.

Вярно е, че в случая съдът реши да не налага наказание “Конфискация”, но ако нуждата от такова наказание бе налице, то налагането на същото би се затруднило /в т.ч. отлагане на делото за изискване на съответните справки за имущественото състояние на подсъдимия/ поради противоправното бездействие на органите на досъдебното производство, въпреки че съгласно чл. 7, ал.2 НПК е следвало да подготвят в максимална степен протичането на съдебната фаза.

За съжаление горецитираните пропуски не са изолирани случаи в работата на РРП, а константна практика.

На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Държавния бюджет сумата от 175.35 лв., за разноски направени на досъдебното производство.

Само с оглед изчерпателност, следва да се отбележи, че съгласно дадените с т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., НК задължителни указания по тълкуването и прилагането на Закона : “При процедура по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт. При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. ИЗЯВЛЕНИЯТА НА ПОДСЪДИМИЯ ПО ЧЛ. 371, Т. 2 НПК НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОТТЕГЛЕНИ СЛЕД ПОСТАНОВЯВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 372, АЛ. 4 НПК.”

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

                       

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                      /А. Х./