Р Е Ш
Е Н И Е № 260086
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 01.07.2021г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА……............................................ и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.........................................................................Т..д.№2
от 2021г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Р.В.К.
ЕГН ********** ***,чрез пълномощника си Я.Д.-САК ,със съдебен адрес *** срещу
„ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.София
1000,ул.“***“№3,с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр.с чл.45 от ЗЗД за
сумата от 50 000 лв.,представляваща неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания ,вследствие на ПТП от 13.08.2020г.
Искът е допустимо,родово и местно подсъден на Окръжен съд гр.Добрич.Отправена е
претенция към ответника по чл.380 от ГПК,която е условие за допустимост на
исковата молба.
В исковата молба се излагат следните
обстоятелства:
На 13.08.2020 г.около 13.20 ч.в
гр.Добрич,по бул.“Русия“ се е движел лек автомобил марка „Дачия“,модел „Докер“
с рег.№ *** ,управляван от Д.Р.Д. ЕГН **********,*** към ул.“Гоце Делчев“.В
района на кръстовището ,образувано с ул.“Гоце Делчев“/около бензиностанция ОМВ/
е реализирано ПТП,при което водачът на автомобила блъска пресичащата пътното
платно-с посока от бул.“Добруджа“ към автогарата Р.К..*** в посочената отсечка
е в ремонт-има въведена временна организация и светофарната уредба на работи.
Ищецът счита,че ПТП е настъпило
изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лекия
автомобил,който не е съобразил поведението си с конкретни правила,визирани в
чл.116 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП.
За произшествието е съставен КП за
ПТП с пострадали лица №24002032,в който са описани обстоятелствата за
инцидента.По случая е образувано и водено ДП№606/20г.на ОДМВР -Добрич,пр.пр.№1941/2020г.по описа на РП
Добрич.
Претърпени са следните вреди:
Пострадалата е откарана в УМБАЛ
Добрич със силни болки,оток и деформация и ограничени до невъзможни движения в
областта на десен долен крайник.Поставена й е диагноза фрактура на латерален
кондил на дясна тибия,фрактура на десен глезен.Предвид тежестта на получените травми
е поставена гипсова имобилизация и ищцата е освободена за домашно лечение,с
дадени указания за пълен покой,без натоварване на увредения крайник и прием на
обезболяващи.
Инцидентът е причинил на
пострадалата интензивни болки и страдания през първия месец след инцидента,като общия възстановителен
период е продължил около шест месеца.Ищцата е била изправена пред
невъзможността да посреща със собствени сили битовите си нужди
–хранене,обличане,тоалет,за задоволяването на които е получавала помощ от близките
си.Поставеният гипс допълнително е увеличил усещането за дискомфорт и
неразположение.К. изпитвала непрестанни,силни болки,които пречели на нормалния
й сън,а това от своя страна довело до занижен тонус и отпадналост.Преди
инцидента ищцата водила активен живот,справяла се без чужда помощ с житейските
си нужди,а след инцидента се е стигнало до насилствена промяна в нормалното
протичане на ежедневието й.Възвръщането към обичайните делнични занимания е
коствало дълъг период от време,болки ,търпение
и използване на помощни средства за придвижване.Всичко това се отразило
силно негативно и на емоционалното й
състояние-станала е тревожна,напрегната
,неспокойна,започнала да изпитва страх от силни звуци и автомобили.Тези
изживявания ще съпътстват ищцата през целия й останал живот.
За автомобила,с който е причинено
ПТП е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество,със застрахователна полица със срок на действие от 21.12.2019г.до
20.12.2020г.
По повод пътния инцидент ответното
дружество е сезирано с претенция за заплащане на обезщетение вх.№ 94 –Я-171/10.09.2020г.,на основание
чл.429 от КЗ.
След изтичане на законоустановения
тримесечен срок за произнасяне по претенцията,за ищеца е налице правен интерес
от завеждането на настоящото дело.
В срок от ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,в
който се оспорва основателността на предявения иск.
Оспорва се изцяло верността на
съставения КП№24002032/12.08.2020.
Оспорва се размера на иска,както и
причинно следствената връзка между инцидента и настъпилите вреди,тяхната
продължителност и интензивност.Липсват доказателства за проведено лечение,както
и за настъпване на описаните в исковата молба психологически травми.Не е
провеждано лечение от психиатър или психолог,няма изписани медикаменти за
подобряване на психическото състояние.
Обосновава се липсата на причинно
следствена връзка между пътния инцидент и претърпените от пострадалата вреди.
Твърди се ,че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата за настъпилите вреди последици.Налице е
значителен принос в това отношение,поради което застрахователното обезщетение
следва да се намали съответно на приноса.
-на първо място пострадалата е навлязла внезапно в пътното платно и с това
свое действие е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.Нарушена е разпоредбата на чл.114 т.1 от ЗДвП.
-на следващо място-пешеходката не се е съобразила с приближаващите се пътни
превозни средства преди да навлезе в платното за движение,за да пресече, като
така е нарушила разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП
-на трето място –пострадалата е пресякла пътното платно на забранено за
това място при липса на пешеходна пътека ,нарушавайки разпоредбата на чл.113
ал.1 от ЗДвП.
Прави се възражение за
съпричиняване на вредите с една втора,тъй като се счита ,че приносът на
пострадалата е тъждествен на приноса на делинквента.
Претенцията за присъждане на лихва
за забава е счетена за неоснователна.Оспорва се началния момент,от който се
претендира лихва за забава,тъй като първоначално представените доказателства не
са били достатъчни за определяне на размера на застрахователното
обезщетение,поради което многократно са изисквани нови доказателства за
основателността и размера на претенцията.
В съдебно заседание страните поддържат
изразените становища и доводи в исковата молба,отговора на исковата
молба,допълнителната искова молба и допълнителния отговор.
Окръжният съд,като се запозна с
представените по делото писмени доказателства,свидетелски показания и със
заключенията на изслушаните съдебно автотехническа и съдебно медицинска
експертиза прие за установено следното:
С КП за ПТП с пострадали лица
№24002032 от 13.08.2020г. е установено настъпило пътно транспортно произшествие
между л.а. марка „Дачия“,модел „Докер“ с рег.№ *** ,управляван от Д.Р.Д. ЕГН **********
и пешеходеца Р.К..Р.К. при удара с автомобила е получила фрактура на десен
глезен,фрактура на дясно коляно,прегледана е в ЦСМП Добрич и е освободена за
домашно лечение.Протоколът е съставен от длъжностно лице –мл.автоконтрольор М.К.
***,по повод изпълнение на служебните му задължения и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти.След съпоставка със
заключението на автотехническата експертиза и останалите доказателства по
делото съдът намира,че оспорването на акта от страна на ответника не беше
доказано.
Представен е лист за преглед на
пациент в ДКБ /СО ,от който се установява,че Р.К. е постъпила в спешно
отделение на 13.08.2020г. и е напуснала на същата дата.Констатирана е болка в
десния крак от коляното надолу и деформация на крайника.
Образувано е ДП №606/2020г.на
ОДМВР гр.Добрич,пр.пр.№194/2020г. на Районна прокуратура гр.Добрич.
По делото е изслушана съдебна
автотехническа експертиза,която след запознаване с доказателствата по делото и
тези по ДП №606/2020 г.на ОДМВР гр.Добрич дава следното заключение:
Бул „Русия“ в гр.Добрич в едното
платно на който се е състояло ПТП е от две платна,от които едното е било в
ремонт,поради което автомобилите са се движели двупосочно в другото платно.
Непосредствено преди сблъсъка с
пешеходката скоростта на движение на товарния автомобил е била около 15
км.ч.При тази скорост на движение опасната зона за спиране на автомобила е 7,04
м.
В момента ,в който пострадалата
пешеходка Р.К. е навлязла в платното за движение по бул.“Русия“,което към
момента на настъпване на произшествието е било в ремонт,товарният автомобил
Дачия с рег.№ ***,управляван от Д.Р.Д. ЕГН ********** е бил на отстояние на
около 84,86 м.преди мястото на удара.В момента ,в който пострадалата пешеходка
е навлязла в платното за движение по бул.“Русия“ ,където се е движел товарния
автомобил/платното,което не е било в ремонт/,,в момента на стъпването на
пешеходката върху платното откъм автогарата,товарният автомобил се е намирал на
отстояние около 6,10 м.преди мястото на удара.
Механизмът на произшествието е
следният:
На 13.08.2020г.,около 13,10 ч. в
гр.Добрич,по бул.“Русия“ в посока от Градски парк към Автогара се е движил
товарният автомобил Дачия с рег.№ *** ,управляван от Д.Р.Д. ЕГН **********,който
е пътувал сам в автомобила си.Произшествието е станало през светлата част на
денонощието ,при ясно и слънчево време и много добра метеорологична
видимост.Пътната настилка е била асфалтова,суха,запазена,без неравности и
повреди в района на произшествието.Движението се е осъществявало двупосочно в
лентата за движение в посока Градски парк,поради извършването на строително
ремонти дейности в лентата за движение в посока към кръстовището с ул.“Гоце
Делчев“.Наближавайки мястото на произшествието товарният автомобил първоначално
се е движел със скорост от около 30 км.ч.,според водача Р.,а наближавайки
мястото на произшествието,той е възприел върху затревената разделителна ивица
пешеходката Р.К.,поради което е намалил скоростта до 15 км.ч.
Когато товарният автомобил се е
намирал в непосредствена близост ,преди мястото на произшествието ,пострадалата
пешеходка е навлязла в платното за движение по булеварда от дясно
на ляво спрямо посоката му на движение.По този начин левият й крак,който се е намирал в стъпка изнесен
напред е навлязъл в коридора за движение на товарния автомобил.През това време
водачът му възприел поведението й и е бил задействал спирачната система на
автомобила си.Предвид създалата се ситуация ,при спирането товарният автомобил
с предното си дясно колело е застъпил лявото стъпало на К. и се е установил в
покой.
От техническа гледна точка,причина
за настъпването на произшествието е навлизането на пешеходката и ищца по делото
странично,от лява на дясна страна в коридора на движение на товарния автомобил.
Причините за настъпване на
произшествието не са от технически характер,тъй като автомобилът е изправен
технически.Те са от субективен характер.
Мястото на съприкосновението между
товарния автомобил и пешеходката се намира на около 1,30 м.вляво от
разделителния затревен остров.
Преди произшествието пешеходката се
е движела бавно с около 2,40 км.ч.Тя е имала възможността да възприеме товарния
автомобил от разстояние по-голямо от 100м.Пешеходката не е пресичала платното
за движение по пешеходна пътека.
И водачът на автомобила и
пешеходката са имали добра взаимна видимост помежду си,според обясненията на
вещото лице в съдебно заседание.
Видимостта е осигурявала на
пешеходката Р.К. необходимото време за безопасно преминаване през платното за движение на булеварда.Тя е
имала възможност да предотврати произшествието,ако преди да навлезе в платното
за движение по булеварда първо е изчакала преминаването на товарния автомобил и
тогава е предприела пресичане на пътното платно.
Времето за реакция на водача на
автомобила при тези обстоятелства е било около 1 секунда,предвид опасната зона
за спиране ,която е била около 7,04 м.
Вещото лице дава два варианта за
поведение на водача на автомобила при създалата се ситуация.Ако той е реагирал
своевременно и е предприел спиране в момента,в който пострадалата е навлязла в
платното за движение ,което към момента е било в ремонт,водачът е имал
техническата възможност да предотврати произшествието.Ако водачът не е предприел спиране в гореописания
момент,а е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента ,в който пострадалата
е навлязла в платното за движение ,в което в този момент се е движел
автомобила/в неремонтираното платно/ водачът не е имал възможност да
предотврати удара спирайки автомобила си преди мястото на този удар.
Според показанията на разпитания
по делото свидетел И.Ж.,който е пряк очевидец на произшествието в същия ден той
се движел по булеварда в посока бензиностанция ОМВ,малко след която се пада
входа за автогарата.Колите се движели бавно ,тъй като едното платно било в
ремонт и бързо движение не било възможно.Ищцата дошла от лявата лента ,от
разкопаното платно.Тя гледала наляво и без да гледа надясно пресякла на
мястото,където нямало пешеходна пътека.Водачът отсреща намалил,почти бил спрял
,а жената се блъснала в предния десен калник и паднала пред колата.В момента на
съприкосновението автомобилът бил почти спрял,може би да се е движел с един
километър в час.Жената не изчакала да минат автомобилите,гледала в
противоположната посока.
Според показанията на св.Д. ,който
е шофирал процесния автомобил,той е карал с около 20 км.ч.,изпреварването било
невъзможно ,а също и да се развива по-висока скорост.Преди автогарата,на
бензиностанция на Лук ойл срещу него внезапно изскочила госпожа К..Той веднага ударил спирачки.Предното дясно колело на
автомобила затиснало крака й,без да мине през него.Веднага дал назад,след това
слязъл от автомобила ,за да помогне на пострадалата.Ударът станал още след
първата стъпка,която ищцата предприела на платното.На затревената площ между
двете платна имало доста хора,които били строителни работници и пушели цигари.Не
видял от къде излязла госпожата.В момента ,в който я видял натиснал
спирачката,в противен случай крака щял да бъде премазан изцяло.
Показанията на така разпитаните
свидетели са достоверни ,тъй като кореспондират помежду си и с останалите
събрани по делото доказателства.
От тях се установява ,че
пешеходката внезапно е навлязла в платното за движение ,по което макар и бавно
са се движели автомобили,като е пресякла на необозначено за пресичане с
пешеходна пътека място.
Изслушано е заключение на съдебно
медицинска експертиза по делото,което установява следното:
В следствие на ПТП от 13.08.2020г.
ищцата е получила счупване на латералния външен кондил на дясна тибия/голям
пищял/ и счупване на фибуларния малеол на десния подколенник.Получените
увреждания обуславят поотделно трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за повече от три месеца.В съдебно заседание вещото лице обяснява,че при
падането на пострадалата кракът се е огънал,дясното коляно се е огънало.Няма
травма на стъпалото на крака,което било затиснато.Самото счупване се
благоприятства и от наличната остеопороза на пациентката .Жената е на 77
години,а има и артрозни проблеми в колянната става.Най-вероятно травмата е
причинена от изваждане от равновесие.Възможно е да е била затисната и само
обувката,а също и падането да е в резултат на уплах.
Според експертизата претърпените
травми са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
След счупването болките са много
силни,след обездвижването на крайника
постепенно намаляват и след десетия ден са поносими.Ищцата може да се придвижва
с помощта на две патерици,без да стъпва на крака си.След сваляне на
имобилизацията и раздвижване на крайника,болките отново се засилват ,но се овладяват с помощта на
обезболяващи лекарства.
Според вещото лице правилно ,с оглед наличието на диабет е избрано
консервативно лечение.
Към момента на прегледа,извършен
на 07.06.2021г. се установява леко накуцване с десния крак без помощно
средство.Артрозно променено дясно коляно с ограничени движения и лек оток на
дясна глезенна става.Затруднено и ограничено е клякането и бързото ходене.
За изпитаните от ищцата болки и
страдания след инцидента е разпитана свидетелката Гергана Обретенова,която
живее на съпружески начала със сина на ищцата.
Същата си спомня,че в деня на
инцидента й се е обадил съпругът й и споделил,че майка му е в болницата,тъй
като е претърпяла пътен инцидент.Тя се прибрала още същия ден от болницата,тъй
като имало епидемия от КОВИД.След като се посъветвали със съпруга си ,решили да
си я приберат в къщи.Цялата била насинена,със шина от глезена на крака до
горната му част.Не била добре,имала силни болки.Наложило се с мъжа й да й
помагат за интимни нужди,защото тя била тотално обездвижена.Носели й храна
сутрин,обед и вечер.След като й направили рентгенова снимка установили,че не ес
нуждае от импланти,първо заради възрастта й и второ отново заради пандемията.Кракът
й бил обездвижен с гипс и така останал около 90 дни.Последвали
физиотерапии,доста време ходела с патерица.Първите тридесет дни въобще не
трябвало да става от леглото и понеже живеела сама,редували се с брата на мъжа
й да ходят и да се грижат за нея в дома й.Едва през месец януари тази година хвърлила
патериците.
В момента все още има проблем с
крака си,изморява се бързо.Не излиза навън и „не е това ,което беше“.Макар да е
била „наперена дама“,това я пречупило,в смисъл,че не се чувства вече пълноценен
човек.И към момента не се е възстановила напълно.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
При преценка на заключението на
автотехническата експертиза съдът намира,че е налице противоправно поведение на
водача на лекия автомобил,с който е осъществено пътнотранспортното
произшествие.
Водачът се е движел с 30
км.ч.,след което възприемайки пешеходката,според вещото лице,е намалил
скоростта на 15 км.ч.От тук може да се направи извода,че водачът е възприел
пешеходката преди същата да навлезе в ремонтираната лента за движение,а
впоследствие и в неговата лента.Според ТР №28/28.11.1984г.на ОС на ВС по н.д.№10/84 г.задължението за намаляване на
скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на
възникване на препятствието за движение,независимо дали същото е на платното за
движение или извън него.Като пример за възникване на опасност за движението
следва да се приеме моментът,когато един пешеходец се насочва от тротоара или
банкета към платното за движение,преи още да е стъпил на него и с поведението
си явно или очевидно показва,че във всички случаи ще навлезе в платното за
движение.Отдалечеността от платното за движение е без значение,щом като
логичното развитие на ситуацията ще доведе до навлизане в него непосредствено
след това.
В настоящия случай ,за да прецени
,че следва да намали скоростта си на движение до 15 км.ч.,водачът е забелязал
пешеходката още докато е пресичала лентата за движение в ремонт.При това
положение според автотехническата експертиза,той би могъл да предотврати
инцидента,ако бе спрял и изчакал пешеходката да пресече и неговата лента за
движение.Действително, на затревената част между двете ленти е имало и други
хора ,но те са били пътно строителни работници,които са почивали и пушели ,за
разлика от пресичащата булеварда пешеходка,която видимо е имала намерение да
продължи пресичането си.
Именно в непредприемане на
дължимото поведение,състоящо се в спиране при възникнало съмнение у водача,че
пешеходката ще навлезе в неговата лента за движение се състои и нарушението на
чл.20 ал.2 изр.последно от ЗДвП.Необходимо е било повишено внимание и предвид
натоварената пътна обстановка,поради провеждащия се ремонт на едно от платната
на булеварда. Освен това пострадалата е в напреднала възраст,при което е налице
задължението на водача да бъде особено внимателен към престарелите
хора,визирано в чл.116 пр.последно от ЗДвП.Това задължение не е изпълнено,с
което е налице още едно основание поведението му да бъде определено като
противоправно.
Събрани са и неоспорими
доказателства за наличието на съпричиняване от страна на ищцата на резултата
от инцидента.В нарушение на чл.113 ал.1
от ЗДВП тя не е пресякла булеварда на пешеходна пътека,не се е съобразила с
преминаващите пътни превозни средства и е навлязла внезапно в платното за
движение,без да се съобрази с движещите се по него автомобили.
Видимостта и за двамата участници
в инцидента е била добра,поради времето,в което е станало произшествието-ясно и
светло,с добра видимост.И двамата участници в движението са можели да се видят
един други на около 100м.от мястото на произшествието.
Приносът на пострадалата е в равна степен с
този на водача на МПС ,поради което съдът намира,че е осъществено съпричиняване
на резултата от произшествието с 50 % от страна на ищцата по делото.
За да определи справедливия размер
на обезщетението съдът взе предвид на първо място възрастта на пострадалата.Тя
е на 77 години,а на тази възраст подобен вид травми преминават по-бавно и
променят по-съществено начина на живот на възрастния човек.От дейна жена,както
я описва свидетелката по делото,тя се е превърнала в непълноценен ,според
собственото си виждане и притеснен човек,който не смее да излезе от дома си
,дори за да наглежда детето на снаха си,което играе навън.Няма данни и
доказателства за психически или психологични травми ,извън нормалните за такава
ситуация.Здравословното й състояние е било силно влошено през първия месец след
катастрофата,като през първите дни тя е изпитвала много силни болки ,не е
можела да става от леглото и се е нуждаела от грижите на близките си и за
най-елементарните физиологични нужди,включително хранене и интимна
хигиена.Впоследствие болките са отшумели,но при сваляне на имобилизацията
отново са се усилили.Движила се е с помощни средства-патерици до януари на
2021г.
При това положение съдът намира,че
справедливия размер на обезщетението й следва да се определи на
25 000лв.,което намалено с 50% съпричиняване довежда до осъждане на
ответното дружество,на основание чл.432 от КЗ да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата по делото в размер на
сумата от 12 500лв.В частта до предявения размер от 50 000 лв.искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Безспорно по делото е налице
валидно застрахователно правоотношение ,по силата на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество,не се спори,че на 10.09.2020г. е предявена претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с процесния пътен инцидент,като и
до настоящия момент обезщетение на пострадалата не е изплатено.
Към претенцията са били налични
всички необходими документи за изплащане на обезщетението.Съгласно чл.108 ал.3
от КЗ при застраховка „Гражданска отговорност“на автомобилистите,когато не са
представени всички доказателства по чл.106,се прилага срокът по чл.496 ал.1 от КЗ.Съгласно чл.496 ал.1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка ГО на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 от КЗ пред
застрахователя,сключил застраховката.Съгласно чл.496 ал.3 от КЗ застрахователят
не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията ,когато за удостоверяване на
пътнотранспортното произшествие е бил представен някой от следните документи-КП
за пътнотранспортно произшествие,протокол за пътнотранспортно
произшествие,протокол за пътнотранспортно произшествие, ,непосетено на място от
органите на МВР,др.удостоверение издадено на законово основание от органите на
МВР иви двустранен констативен протокол,който се съставя,когато от ПТП са
причинени само имуществени вреди и пр.В случая е представен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №24002032.
Срокът по чл.496 ал.1 от КЗ е
изтекъл на 11.12.2020г.,от който момент се дължи лихва за забава върху
присъдената главница,до окончателното й изплащане.
Съобразно на уважената част от
иска на ищцата се дължат сторените по делото съдебно деловодни разноски,които
са в размер на 200 лв.-депозит за СМЕ,като
се зачете и задължението за довнасяне на допълнително сумата от 100лв.за
окончателното изплащане на възнаграждението.Съобразно на уважената част от иска
се дължи заплащане на сумата от 50 лв.
На пълномощника на ищцата
съобразно на уважената част от иска,на основание чл.38 от ЗА следва да се
присъди възнаграждение в размер на 507,50лв.,съобразно на уважената част от
иска.
Съобразно отхвърлената част от
иска на ответника се дължат сторените от него съдебно деловодни разноски в
размер на 2 427лв.,като при разноските съдът включва и задължението за
внасяне от ответника на допълнителни 300лв.,от които 200лв.за възнаграждение на
вещото лице по автотехническата експертиза,както и 100лв.-за окончателно
възнаграждение на съдебно медицинската експертиза по делото.
Ответникът дължи заплащане на
държавна такса,пропорционално на уважената част от иска в размер на 500лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.София
1000,ул.“***“№3 да заплати на Р.В.К. ЕГН ********** ***,чрез пълномощника си Я.Д.-САК
,със съдебен адрес *** сумата от 12 500 лв./дванадесет хиляди и петстотин
лева/-обезщетение за неимуществени вреди,причинени от ПТП от 13.08.2020г.,ведно
със законна лихва считано от 11.12.2020г.до окончателното изплащане на
главницата и 50 лв./петдесет лева /сторени разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска до предявения размер
от 50 000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.София
1000,ул.“***“№3 да заплати на адв.Л.Л.,САК сумата от 507,50 лв./петстотин и седем лева и петдесет
ст./адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Р.В.К. ЕГН ********** ***
да заплати на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.София 1000,ул.“***“№3 сумата от 2 427,00лв./две хиляди
четиристотин двадесет и седем лв./съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.София
1000,ул.“***“№3 да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 500лв./петстотин
лева/държавна такса.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: