РЕШЕНИЕ
№123
гр.Добрич,27.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на тринадесети май през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПЕПА МИТЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №195 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№3421/28.09.2017г. подадена от З.Г.Г. с ЕГН **********,***, чрез адв.Г.Н.Д.-
САК, срещу решение №92/14.08.2017г. по гр.д.№290/2016г.на Каварненски
районен съд, с което е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.И., с ЕГН **********, с адрес ***
** *, сума в общ размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща
дължимо за периода от 14.12.2010 г. до 14.12.2015 г. обезщетение за ползите, от
които е лишена, съизмерими с пропуснатия пазарен наем за собствената й ½
идеална част от недвижим имот - апартамент, находящ
се в гр.с., ул.”ц.с.” №**, вх.*, ет.*, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба 14.12.2015 г. до окончателното изплащане.
Иска се отмяна на решението като незаконособразно, неправилно, постановено в противоречие
със събраните доказателства, при допуснати процесуални нарушения, необосновано.
Конкретно счита за недоказани обстоятелствата относно отказа му да допусне
ищцата в апартамента и за неправилен извода на съда за лишаването и от ползване
на същия. Неоснователно съдът не допуснал искана от него експертиза за
установяване негодността му за обитаване. Неправилно съдът не обсъдил множество
доказателства сред които исковата молба на И.Б.от 18.03.2005г. и техническата
експертиза на инж.Д.М.от 12.01.2007г. Неправилно не коментирал отговора на в.л.
инж.К. в съдебно заседание при преценка за годността на апартамента за
обитаване. Съдът се дезинтересирал и от представеното
по делото решение от 15.07.2008г. по гр.д.№7742/2007г.на СРС в което се
посочвало, че в жилището трябва да се направи ремонт, който факт не бил отречен
и от ищцата.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК с
писмен отговор по жалбата въззиваемата страна -Р.К.И.,
чрез пълномощника си адв.И.П. е изразила становище за
неоснователност на жалбата и правилност на решението, при доказване от нейна
страна, че е собственик на 1/2ид.част от апартамента, че ответникът го е
ползвал без да има правно основание за това, че предявеният от него срещу
наследника на И.Б.иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за 1/2ид.част от апартамента е
отхвърлен.
При данни атакуваното решение да
е връчено на въззивника на 11.09.2017г., въззивната жалба, изпратена по пощата на 35.09.2017г.,
същата се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд
разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си
по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете,
като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено
от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено от Р.К.И. с ЕГН **********, срещу З.Г.Г. с ЕГН **********, право на иск за сумата от 20 000 лв. -
дължимо за периода 2008 г.-2015 г.вкл. обезщетение за ползите, от които е
лишена, съизмерими с пропуснатия пазарен наем за собствената й ½ идеална
част от недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.с.,
ул.”ц.с.” №**, вх.*, ет.*, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба 14.12.2015 г. до окончателното изплащане.
Обосноваващите ищцовата претенция
обстоятелства най-общо се свеждат до твърдения, че ищцата е собственик на 1/2ид.част от апартамент, находящ се в гр.с., ул.”ц.с.” №**, вх.*, ет.*, придобит с
договор за продажба от 15.08.1990г.-на СГНС ОбНС“О.“
по време на брака и с И.Б.И., прекратен с решение на СРС от 27.05.2002г. След
смъртта на бившия и съпруг, настъпила на 09.08.2007г., собственик на останалата
1/2ид.част от апартамента, по силата на наследствено правоприемство
бил Р.И.Б.. Апартаментът
се владеел без правно основание от З.Г.Г.. От 2008г.
до днес, както тя, така и другия съсобственик, многократно се опитвали да
влязат във владение на апартамента, но не успели. През 2009г. ищцата сезирала СРП
и била образувана преписка №5618/2009г., приключена с постановление от
24.06.2009г. На 22.10.2012г. ищцата и другия съсобственик изпратили нотариална
покана до ответника за предаване на владението на апартамента. Завели и дело
№4220/2013г. на СРС, с решение от 13.06.2014г. на СРС бил отхвърлен иска на отвметника по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Иска осъждането на
ответника да й заплати 20 000 обезщетение за ползите, от които е била
лишена да получи от собствената и 1/2ид.част от апартамента/така уточнение в
с.з., проведено на 01.11.2016г./ за периода 2008г. - 2015г., ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В предмета на въззивното
производство, очертан с въззвната жалба съобразно
интереса на ответника, заел позицията на въззивник, е
само уважената претенция по чл.59 от ЗЗД
за обезщетение за пропуснати ползи за периода 14.12.2010г.-14.12.2015г. в
размер на 20 000лева пропуснати ползи .
Тази правна квалификация по чл.59
от ЗЗД следва от твърденията на ищцата, че ответникът ползва през исковия
период собствената и 1/2ид.част от апартамента при липса на основание.
Постановеното от първонстанционния съд решение се
основава на изложените в исковата молба обстоятелства, грешно подведени под
нормата на чл.73, ал.1 от ЗС. В тази връзка следва да се отбележи/макар и да
липсват конкретни оплаквания/, че
неправилно посочената правна норма /правна кавлификация/
води до незаконосъобразност /а не недопустимост/ и този порок е отстраним от въззивната инстанция.
Условие за основателност на така
предявения иск по чл.59 от ЗЗД е ищеца да е собственик на имота и ответникът да
го ползва през процесния период без основание. По
първото условие не са налице
противоположни твърдения на насрещните страни. Материално правната легитимация
на ищеца като собственик на 1/2ид.част от апартамента не е била оспорена.
Правата си в твърдяния обем същата е удостоверила и с
представения договор за покупко-продажба от 15.08.1990г. на СГПС ОбНС „О.”, сключен от нея и съпруга и И.Б.И. като купувачи,
бракът между които датира от 17.09.1987г./удостоверение за сключен граждански
брак ГБ-80 № 100001 от 17.09.1987г. изд.
от Посолството на РБ в Л./. С влязло в сила на 11.06.2002г. решение №166/27.05.2002г.
по гр.д.№ 4283/2001г.на СРС гражданския брак между И.Б.И. и Р.И. е прекратен с
развод, като ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга И.Б.. Касае се за имот, придобит по време на брака в режим
на съпружеска имуществена общност. С прекратяване на брака между съпрузите бездяловата съпружеска имуществена общност между тях се е трансформирала
в обикновена съсобственост с обем на правата на всеки от 1/2ид.част. Правото на
ползване, възникнало с решението, е с правно значение в отношенията между
бившите вече съпрузи. Така, докато правото на ползване по силата на съдебното
решение съществува, ползващия бивш съпруг има противопоставимо
на другия основание да осъществява фактическата власт върху целия имот, респ.
върху собствената на другия съпруг идеална част. Облигационната същност на
правото на ползване на собствената на другия съпруг идеална част, което
възниква с решението за развод и личният негов характер, изключват възможността
то да се преотстъпи. Това право е съществувало до смъртта на ползващия съпруг И.Б.,
настъпила на 09.09.2007г., чийто единствен наследник
е синът му Р.И.Б./така удостоверение за наследници от 10.06.2013г. на Община С.,
р-н О./, респ. по силата на наследственото провоприемство,
притежаваната от И.Б.1/2ид.-част от апартамента е станала собственост на
законния му наследник, респ. апартамента след смъртта на на
И.Б.е съсобствен между ищцата и трето лице- Р.И.Б.,
като правата на ищцата са в обем на 1/2ид.част.
Съдът преценява като признание,
направените от ответника в първото по делото съдебно заседание, проведено на
01.11.2016г. изявления,
че живее в апартамента от преди смъртта на И.Б., с който имал предварителен
договор за издръжка и гледане от 06.10.2005г., че го ползвал на база този
договор. След неговата смърт продължил да живее в апартамента. Не го обитавал
постоянно, защото се нуждаел от ремонт/не можел да ползва банята с тоалетната/.
От 2005г. имал адресна регистрация, в процесния
период това бил настоящия му адрес, това
бил адреса на адвокатската му практика, там имал папки с дела, на този адрес
получавал кореспонденция. От имота имал ключ само той. Ищцата и другия
наследник нямали ключ от имота. Отказал да напусне жилището, защото ищцата
искала да освободи цялото жилище за да го ремонтира и продаде, а той имал право
да го обитава по силата на предварителния договор за издръжка и гледане. Ищцата
му искала ключ от апартамента.
В същото съдебно заседание ищцата
е дала обяснения, че след смъртта на бившия и съпруг през 2007г., ответникът се
е свързал с нея, влязла в жилището, двамата отишли на ул.“Р.“, извадили
дубликат на ключовете за апартамента, за да може да влиза, когато си идва в
отпуск/ищцата по него време живеела и работела в А./. През 2009г./на
22.03.2009г./ му се обадила, че пристига в с. и иска да си влезе в жилището. Не
успяла, защото ключовете и не станали. Обадила му се по телефона да и отвори
вратата, но той отказал да я допусне. Тогава подала жалба в Прокуратурата. От
тогава не била влизала в апартамента защото нямала ключове. Когато си идвала в
отпуск минавала покрай жилището и виждала, че свети. Помолила свой близък, с
когото се познавали от много години „по
линия на спорта“ и с който се срещнала случайно, когато е свободен да проверява
дали свети в апартамента.
Свидетелят И.П.Т., споделя, че
познава ищцата и първия и
съпруг П.Й.от към 1975-1976г. като национални състезатели по лека атлетика. В
края на м.март 2009г. срещнал ищцата пред стадион „В.Л.“, била разстроена, споделила
за проблема си с ползването на апартамента, и че ответникът не я допускал до
същия, че я заплашвал. Свидетелят й предложил да отидат заедно до апартамента.
Отивайки на адреса И. показала на свидетеля ъгловата къща, но не пожелала да се
качат заедно в апартамента.Помолила го да минава от време на време, вечер след
21.00ч., за да наблюдава дали се обитава апартамента. От 2009г. до сега/разпита
на свидетеля е проведен на 01.11.2016г./минавал през два-три месеца и виждал, че се обитава, виждал
и ответника вътре.
В смисъл на признание за ползване
на апартамента са обясненията на ответник не само в хода на настоящото
производство, но и обясненията му в представените от него жалба от 01.10.2014г.
и допълнителна такава от 06.10.2014г., по която е образувана пр.преписка №55967/2014г.
на СРП относно действия на неизвестен извършител по подмяна на сложения от него
катинар на външната метална решетъчна входна врата и разпробиване
патрона на дървената врата, установено от него на 30.09.2014г., проникване в
жилището и отнемане на негови вещи-лаптоп, настолен компютър, климатик, инструменти, , няколко чифта неупотребявани
обувки, дрехи, фотоапарат , домакински принадлежности и пр. Тези обяснения, материализирани в
двете жалби , подписани от ответника,
съдът приема като извънсъдебно признание на неизгодни за него факти във
връзка с ползването на апартамента. Признанието, и когато е направено пред
съда, който разглежда спора, и когато е направено пред друг съд, друг орган на
власт или трето лице, т.е.извънсъдебно, представлява обяснение на страна по
делото, което е доказателствено средство, когато
съдържа неизгодни за страната факти и следва да бъде взето предвид при решаване
на спора.
Събраните и обсъдени
доказателства дават основание да се приеме, че целият апартамент, съсобствен между ищцата и трето лице, е ползван от
ответника без да има основание за това. Нито се твърди, нито се установява в
отношенията между страните и по повод притежаваната от ищцата 1/2ид.част от
апартамента да има каквито и да е договорни отношения. Не е спорно, установява
се и от събраните писмени доказателства, че на 06.10.2005г. между бившия съпруг
на ищцата И.Б.и ответника е сключен предварителен договор с нотариална заверка
на подписите ,рег.№5972/06.10.205г. на
нотариус при СРС, с което е обещано от И.Б.прехвърлянето на собствената му 1/2ид.част
от апартамента срещу поемане от
ответника на задължение за издръжка и гледане. Не е уговорено предаване на
владението на апартамента в обема на обещаните права или в какъвто и да е друг.
Не е спорно, че окончателен договор не е сключен приживе на обещателя Иван
Бойков. Не е спорно и, че в хода на настоящото производство, на 01.11.2017г. е
влязло в сила решение
№I-42-44/13.06.2014г. по гр.д. №45939/2010г на СРС, потвърдено с решение от
21.03.2016г. по гр.д. №12278 на СГС, с което е отхвърлен иск на ответника с
правно осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за
окончателен сключения на 06.10.2005г предварителен договор.
На основание този договор за ответника не е възникнало
право да ползва апартамента в обема на собствените на обещателя права, а още
по-малко над този обем, респ. този договор не е легитимиращо ответника
основание да ползва и припадащата се на ищцата част. Същият е установил
фактическа власт върху целия апартамент, след като е бил допуснат да го обитава
от бившия съпруг на ищцата-собственик на 1/2ид.част и ползвател по силата на
бракоразводното съдебно решение на собствената на ищцата идеална част, чието
право на ползване се е погасило със смъртта му. Независимо и очевидно без значение на лошото състояние
на апартамента/до степен според ответника да е негоден за ползване/, ответникът
го е ползвал за офис, държал в него вещи във връзка с упражняваната адвокатска
практика, а очевидно и лични такива-дрехи, обувки. Вън от това независимо дали реално го е ползвал по предназначение или за други цели, като не е
допускал собствениците/държал ключа/ ги е лишил от
възможността да го ползват, в частност лишил ищцата от
правото и да ползва собствеността си и да реализира доходи от нея.
Размерът на пропуснатата полза е
установен от заключението на вещото лице инж.К. – средния пазарен наем в
периода от 14.12.2010г. до 14.12.2015г., възлизащ на сумата от 38627лева за целия
апартамент, при което обезщетението за притежавания от ищцата дял от 1/2ид.част
от апартамента възлиза на сумата от 19 313.40лева, което се дължи от
ответника. Приложимата погасителна давност относно обезщетението по чл. 59 от ЗЗД е общата петгодишната такава по чл. 110 ЗЗД, тъй като обезщетението се
изчислява на база на пазарната наемна цена на имота, но не представлява
задължение за наем или за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.”в” ГПК.
Претенцията е предявена на 14.12.2015г. и за периода от 14.12.2010г.погасителна
давност не е изтекла. Периода преди 14.12.2010г., предмет на иска, е вън от
предмета на въззивното производство, тъй като в тази
част решението не обжалвано /за което правен интерес има ищцата/.
Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот
без основание, не включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се
дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва
собствената си вещ и да реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на
обезщетение има значение само за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер
на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил. В този
смисъл и доколкото липсва претенция по чл.86, ал.1 от ГПК за времето преди
предявяване на иска, ирелевантно се явява
обстоятелството връчена ли е на ответника нотариалната покана рег.№3703 от
22.10.2012 по
регистър на нотариус №098 на НК.
В този смисъл настоящата
инстанция намира, че са налице предвидените в закона и посочени по-горе
предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за
сумата от 19 313.40лева, поради което ответникът следва и правилно е осъден
да заплати обезщетение за периода
14.12.2010г.-14.12.2015г. в частта на сумата от 19 313.40лева, в която част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а за разликата от 19 313.40лева до
20 000лева – отменено, а предявения иск за тази част отхвърлен.
С оглед изхода от спора и двете
страни имат право на разноски за първоинстанционното
производство съразмерно на уважената/отхвърлена част от иска, респ. и за въззивното съобразно съобразно
постигнатия за всяка резултат.
Ищцата е удостоверила
извършването на разходи за първоинстанционното
производство от 800лева държавна такса, 250лева възнаграждение за вещо лице и реалното
плащане на 600лева от договореното адвокатско възнаграждение от 1130лева/няма
представени доказателства за плащане в пълен размер съобразно договореното- по
банков път/, или реално извършените от нея деловодни разходи възлизат на сумата
от общо 1650лева. На основание член 78, ал.1 от ГПК следва да и се присъдят
разходи за първоинстанционното производство ,съразмерно
на уважената част от иска, възлизащи в размер на 1593.36лева. За въззивното производство е удостоверила извършването на
разходи за вещо лице от 100лева и реалното плащане на 300лева/така и изричното
изявление в представения списък по чл.80 от КПК/ от договореното адвокатско възнаграждение от 1100лева/няма
доказателства за плащане в пълен размер съобразно договореното-по банков път/.
Съразмерно на постигнатия във въззивното производство
резултат/потвърждаване в една част на обжалваното позитивно за нея решение/
следва да и се присъди част от реално извършените разходи, а именно сумата от
386.27лева.
Ответникът е удостоверил
извършването на разходи за първоинстанционното
производство от 1100лева за адвокатско възнаграждение и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, следва да му се присъдят
деловодни разходи в размер на 37.76лева. За въззивното
производство е удостоверил извършване на разходи от 400лева за държавна такса и
съразмерно на постигнатия във въззивното производство
резултат/отмяна в една част на обжалваното негативно за него решение/ следва да
му се присъди част от реално извършените разходи, а именно сумата от 13.73лева.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №92/14.08.2017г.
по гр.д.№290/2016г.на Каварненски районен съд, в частта, в която З.Г.Г. с ЕГН **********,***, е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.И., с
ЕГН **********,*** 20 А, разликата от
19313.50лева до 20 000лева дължимо за периода от 14.12.2010 г. до
14.12.2015 г. обезщетение за ползите, от които е лишена, съизмерими с
пропуснатия пазарен наем за собствената й ½ идеална част от недвижим
имот - апартамент, находящ се в гр.с., ул.”ц.с.” №**,
вх.*, ет.*, ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на
подаване на исковата молба 14.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и в
частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.К.И., с ЕГН **********,***
20 А, срещу З.Г.Г. с ЕГН **********,***, иск в частта за разликата от 19313.50лева до 20 000лева дължимо за периода от
14.12.2010 г. до 14.12.2015 г. обезщетение за ползите, от които е лишена,
съизмерими с пропуснатия пазарен наем за собствената й ½ идеална част от
недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.с., ул.”ц.с.”
№**, вх.*, ет.*, ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата
на подаване на исковата молба 14.12.2015 г. до окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част /в частта за сумата от 19313.50лева
дължимо за периода от
14.12.2010 г. до 14.12.2015 г. обезщетение за пропуснати ползи, ведно със
законните лихви от датата на подаване на исковата молба 14.12.2015 г. до
окончателното изплащане/.
ОСЪЖДА З.Г.Г.
с ЕГН **********,***, да заплати на Р.К.И., с ЕГН **********,*** 20 А, сумата
от 1593.36лева съдебно деловодни разходи за първоинстанционното
производство и сумата от 386.27лева съдебно-деловодни разходи за въззивното производство.
ОСЪЖДА Р.К.И., с ЕГН **********,***
20 А, да заплати на З.Г.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 37.76лева съдебно
деловодни разходи за първоинстанционното производство
и сумата от 13.73лева съдебно-деловодни разходи за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване
при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:1.
2.