РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 24.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, II - ри състав, в публично съдебно заседание на 04 юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
Д. като разгледа докладваното
от съдия КУПРИНДЖИЙСКА адм. дело №
774 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.И. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник И. М. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 19-1085-001246 от 26.11.2019
г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Русе, с която е прекратена регистрацията
на ППС
– лек автомобил „****“, рег. № ****** за срок от 12 (дванадесет) месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Претендира се съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в производството – Началникът
на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Г. Д. в съдебно
заседание в хода по същество на делото, оспорва основателността на жалбата.
Претендира и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноските (л. 49 от делото).
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със ЗППАМ №
19-1085-001246 от 26.11.2019 г., Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР - Русе е
наложил на М.И.И. на основание чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12
месеца (л. 1 от преписката).
За да наложи
тази мярка, административният орган е взел предвид, че М.И. *** е собственик на
лек а-л „****”, рег. № ******, видно от договор за покупко-продажба от 02.07.2015
г. (л. 5 от преписката).
Посоченото МПС на
дата 26.11.2019 г., около 03:30 часа в гр. Русе, ул.„Борисова“ № 63, посока
центъра е било управлявано от лицето Н. Р. Н.
Било установено,
че СУМПС на водача е било отнето със ЗППАМ по чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП №
19-1085-001226 от 22.11.2019 г. за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Последното обстоятелство е било констатирано след като на 26.11.2019
г. полицейски служители са спрели Н. за проверка, при която извършили справка в
АИС ПП (л. 4 от преписката).
В ЗППАМ изрично
е посочено, че същата е издадена във връзка с АУАН серия АА № 374076 от 26.11.2019
г. Същият е представен по делото. Видно от съдържанието му, актът е съставен
срещу Н. Р. Н., в качеството му на водач на МПС, за допуснато нарушение на чл.
150а, ал. 1, във вр. с чл. 177, т. 1 от
ЗДвП за това, че на посочените в акта дата, час и място е управлявал процесния
автомобил по път, отворен за обществено ползване, след като е лишен от това
право по административен ред – със ЗППАМ № 19-1085-001226 от 22.11.2019 г. (л. 2 от преписката).
Посочените факти
и обстоятелства дали основание за издаване на оспорената пред настоящата
инстанция ЗППАМ № 19-1085-001246 от 26.11.2019 г. за налагане на ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, като
административният орган е определил срока на действие на ПАМ на 12 месеца.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издадената ЗППАМ, като
навежда твърдения, че не е предоставял ключовете за лекия автомобил на Н., за
да управлява превозното средство, а за да му донесе папка с документи, която се
намирала в автомобила. Оспорва релевантното за законосъобразното решаване на
спора обстоятелство, че към посочените в АУАН серия АА № 374076 от 26.11.2019
г. дата, час и място Н. е управлявал лек а-л „****”, рег. № *****, собственост
на жалбоподателя. За да установи тези обстоятелства жалбоподателят е поискал да
бъде допуснат до разпит воден от него свидетел И. С., която е негова приятелка
и на която именно бил предоставил с пълномощно да управлява процесния автомобил.
От показанията на този свидетел се установява, че на процесната дата излезли
заедно с М., вечеряли и употребили алкохол, затова решили да се приберат с
такси. Преди това срещнали Н., който бил познат на жалбоподателя, като Н.
тръгнал заедно с тях. Когато се прибрали вкъщи св.С. предоставила на Н.
ключовете от автомобила, за да им донесе някакви документи, които били в
МПС-то. На сутринта от жалбоподателя разбрала, че имало някакви проблеми с
автомобила, че били свалени регистрационните му табели. Свидетелката не знае
дали Н. е управлявал автомобила през процесната нощ или не. В подкрепа на
твърденията си, жалбоподателят представя и видеоклип, за който твърди, че бил
направен от свидетел, присъствал на случая. Съдът е извършил оглед на оптичен
носител DVD, от който установи, че записът е направен в тъмната част на денонощието,
като на същия се вижда мъж /по уточнения, направени от жалбоподателя, лицето е
посочено като неговия познат Н./, който седи на предната дясна седалка на
процесния автомобил, собственост на жалбоподателя. От записа се установява, че
в този момент автомобилът е в покой, а от разговора, който се чува между Н. и
друго лице, зад кадър, става ясно, че когато двамата мъже разговарят, Н. вече е
бил спрян за проверка от полицейските служители. Св.С. заявява, че знае за
това, че има някакъв клип, но не го е гледала.
Съдът е разпитал и св. М. И., на длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП
при ОД на МВР – Русе. Последният свидетелства за това, че на процесната дата
26.11.2019 г. е бил нощна смяна заедно с колегата С. И.. Спомня си за случая.
Свидетелят има преки и непосредствени впечатления за това, че на посочените
дата, час и място Н. управлявал МПС, марка „****“ по ул. „Борисова“, като
излязъл от ул. „Мария Луиза“, след което полицейските служители веднага подали
сигнал на водача да спре и той спрял в района на ресторант „Рила“, където била
извършена и полицейската проверка. Свидетелства за това, че докато му пишели
АУАН Н. бил седнал на предната дясна седалка на процесния автомобил, като
именно полицейският служител му разпоредил да седи в колата, за да не избяга. В
този момент се появили и някакви хора, за които свидетелят не знаел дали са
познати на Н. или случайни хора. Те не са пречили на извършваната проверка и
затова не били отстранявани. Полицейският служител не бил забелязал някой да го
е снимал, докато съставял АУАН и не си спомня някой да ги е питал дали разрешават
да бъдат заснети.
По правото
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е
неоснователна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г. на Директора
на ОД на МВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., с която
той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ
по ЗДвП, между които по т. 2 и Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
Областната дирекция. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на Министъра на вътрешните работи.
Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен факт, че с нея
Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби
за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие
с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР - Русе, с
горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със Заповед №
336з-571 от 20.03.2018 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди
за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР –
Русе (л. л. 17 и 18 от делото).
Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана
компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице
нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и
правни основания за издаването й. Фактическите основания за издаване на
заповедта се съдържат и в АУАН серия АА № 374076 от 26.11.2019 г., който
изрично е посочен като основание за издаване на обжалваната заповед.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Няма спор и е напълно ясно кое е процесното ППС, на което
се прекратява регистрацията за срок от 12 месеца на основание приложената
разпоредба.
Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която
най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по
реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – е за срок от 6 месеца
до една година.
В конкретния казус са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП.
По делото безспорно се установяват следните релевантни към казуса
обстоятелства: на посочените в цитирания в оспорената заповед АУАН дата и място
лицето Н. Р. Н. е управлявало процесното МПС, след като СУМПС на водача е било
отнето със ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП № 19-1085-001226 от
22.11.2019 г. за употреба на наркотични вещества или техни аналози; управляваният
от него автомобил е собственост на М.И. ***, като по отношение на него е
приложена ПАМ по чл. 171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС.
За поведението на водача Н. Р. Н., както беше посочено и по-горе, е бил
съставен от компетентно длъжностно лице АУАН, който съгласно чл.189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. А противно
на така установеното и в проведеното съдебно производство не се доказва.
Релевантните факти и обстоятелства за налагане на процесната ПАМ изцяло се
потвърждават от събраните по делото доказателства, като не са ангажирани
такива, които да ги опровергават. В тази връзка следва да се посочи, че съдът
изцяло кредитира като дадени от незаинтересовано лице и в съответствие с
останалия доказателствен материал по делото показанията на св. М. И., на
длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, който лично е
видял на процесната дата, час и място Н. да управлява процесния автомобил. От
показанията на водения от жалбоподателя свидетел И. С. се установява, че тя е
дала ключовете от автомобила на Н., за да донесе документи, които се намирали в
МПС-то и не знае дали след като е предоставила ключовете, Н. е управлявал
автомобила или не. По отношение на представения от жалбоподателя оптичен
носител, съдържащ видеозапис, следва да се посочи, че същият не представлява годно
веществено доказателствено средство и не следва да бъде ползвано при изграждане
на фактическата обстановка, тъй като не е изготвено по надлежния ред.
Независимо от това, след оглед става ясно, че записът е направен след като Н.
вече е бил спрян от полицейските служители, докато му съставяли АУАН, т. е. не
е и относим към основния спорен въпрос.
Твърденията на жалбоподателят, че не бил дал ключовете на автомобила на Н.,
за да го управлява, а само да му донесе някакви документи, останаха недоказани
в настоящото производство. В подкрепа на тезата на жалбоподателя са само и
единствено показанията на св.И. С., които в тази им част са изолирани,
противоречиви и не се подкрепят от останалите събрани доказателства. Освен това
те противоречат и на твърденията на жалбоподателя – свидетелката твърди, че
след като се прибрали в дома си с М., заедно с Н., тогава тя му била дала ключа
на автомобила, за да донесе документите. Жалбоподателят от своя страна посочва,
че вечерта на 25./26.11.2019г. бил употребил алкохол в питейно заведение, бил
оставил папка с документи в колата, които му трябвали и изпратили Н. да ги
донесе. Житейски неоправдано е да дадеш ключовете на автомобила, който
управляваш и който не твой, на лице, което не познаваш, в 3.30 часа през нощта,
да ти донесе „важни документи“, при това знаейки много добре, че МПС се намира
далеч от мястото, където живееш, след което да си легнеш спокойно да спиш…
Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че св.И. С. съжителства
с жалбоподателя, негова интимна приятелка е и е напълно нормално да се стреми
да даде показания, които да оправдават и оневиняват действията му.
Не на последно място следва да се отбележи, че обстоятелството с каква цел
е бил даден ключа на автомобила на Н. е без значение при преценка за наличието
на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, тъй като безспорно по
делото се доказа, че жалбоподателят е предоставил напълно съзнателно ключа на Н.
и последният е привел колата в движение и я управлявал след като е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред.
Следва да се има предвид, че при наличието на уредените от разпоредбата
материалноправни предпоставки, административният орган е длъжен да приложи ПАМ.
В този смисъл органът действа в условията на обвързана компетентност и няма
право на преценка дали да наложи мярката или не.
По отношение правната същност на процесната принудителна административна
мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения.
Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е временно
„отнемане” на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да
остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на
регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността
за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение. МПС губи регистрацията си и не е годно за участие в движението
за определен период от време, в което се състои и възпиращият ефект на мярката.
В конкретната хипотеза мярката е насочена към собственика на МПС и
отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач.
В случая не се установиха неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничителната принудителна мярка.
Правилно е определен адресатът на заповедта, а именно собственикът, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, чието СУМПС е било временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че при постановяване на оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-1085-001246 от 26.11.2019 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Русе, не са допуснати нарушения, които да съставляват
основания за отмяната й.
Определеният от органа срок на мярката - 12 месеца е съобразен с
установените по делото факти и обстоятелства. Видно от справката за
нарушител/водач (л.9 – л.11 от преписката) жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения на разпоредбите на
ЗДвП – през годините са му били налагани общо 12 бр. Наказателни постановления,
8 бр. фишове и 6 бр. ЗППАМ, което сочи на една по-висока степен на обществена
опасност на нарушителя и очевидно нежелание да съобразява поведението си със
законоворегламентираното. По- кратките срокове на наложените с предходни
заповеди ПАМ не са успели да изиграят своята превантивна роля, поради което
основателно административният орган е наложил настоящата ПАМ за максимално
предвидения в закона срок.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане на ответника, на основание чл. 143, ал.
4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания, съгласно представен
списък на разноските размер от 200 лева (л. 49 от делото).
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.И. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1085-001246 от 26.11.2019
г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Русе, с която е прекратена регистрацията
на ППС
– лек автомобил „****“, рег. № ***** за срок от 12 (дванадесет) месеца.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи - Русе сумата от 200 (двеста) лева разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: