Определение по дело №135/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В. Л. К., ЕГН *, от град Б., ул. “. Мечкулски” № 32, срещу П. Т. Т. с ЕГН *, от град Б., ул. “. № 5 и срещу “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район Триадица, ул. “Алабин” № 2, управлявано от В. М. Г. – П.

Твърди се от ищеца че е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД.

Исковата претенция се основава на твърдението че между ищеца и първия ответник по делото е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който продавача се задължил да прехвърли окончателно собствеността на купувача, до 01.12.2010г. След като ответника не изпълнил задължението си по договора, дори и след изпратена му от купувача показа за изпълнение, ищецът решил да реализира правата си по съдебен ред като предяви иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД, но от справка по партидата на имота в Агенцията по вписванията установил, че с Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., втория ответник е продал имота на третия ответник, един месец след сключването на предварителния договор за продажба на имота с ищеца по делото- на 12.11.2007г.

Искането си ищецът основава на правното твърдение, че сключения между първия и втори ответник по делото договор за продажба е абсолютно симулативен, тъй като страните по него не са искали постигането на посочените в договора правни последици, а само осуетяването на правата продавача по предварителния договор, като стане невъзможно удовлетворяването на правата му чрез иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД. В тази посока се сочи, че липсват данни за реално заплащане на продажната цена посочена в договора от купувача, като купувача не е влязъл във владение на имота, а той продължава да се владее и ползва от първия ответник по делото.

Искането на ищеца, изведено от петитума на исковата молба е да се прогласи нищожността на договора за продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., поради привидност на сделката за покупко продажба и неговата абсолютна симулативност.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответниците да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от двамата ответници по делото- П. Т. Т. от град Б. и “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, град С.. В писменото си становище ответниците признават предявения иск, като твърдят че наистина сключения договор за продажба е фиктивен, като и двете страни не са целели настъпването на правните му последици. Признават се и фактите твърдени от ищеца в исковата молба, доколкото продавача по сделката чиято нищожност се иска – П. Т. Т. признава че и досега живее в апартамента, предмет на сключения договор за продажба и не е имал намерение да прехвърля владението и собствеността му на дружеството купувач. Представителят на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, град С., в писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК признава, че преди сключването на договора, който се оспорва от ищеца като абсолютно симулативен, страните по сделката са се били съгласили предварително, че нито една от тях няма да поема задълженията, предвидени в този договор. Представителят на дружеството купувач признава в писмения си отговор, че посочената в нотариалния акт продажна цена не е била заплащана от купувача на продавача и до настоящия момент. Ответниците не оспорват предявения иск и заявяват че няма да сочат други доказателства по делото.

На 09.04.2012 година, по делото е депозирана молба от Н. Г. С., с ЕГН * от гр. Банкя, ул. “Сливница” № 7. Същата моли съда на основание чл. 218 от ГПК да я конституира като подпомагаща на ответника по делото “.-КОНСУЛТИНГ” ЕООД страна. Излага съображения за правните основания за искането: твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, за което представя Нотариален акт № 143, Том V, дело № 805/2011 г. по номерацията на Службата по вписванията на РС Б..

В молбата си С. излага съображения за твърденията на ищеца, съобразно депозираната по делото искова молба и за поведението на ответниците, които към настоящия момент с писмени отговори по реда на чл. 131 от ГПК признават така предявения иск.

Излагат се от молителката и допълнителни данни от фактическа страна. Твърди се в писмената молба, че процесният имот е бил семейно жилище на Н. Г. С., като физическо лице и първия ответник по делото П. Т. Т., както и че бракът между тях е бил прекратен на 31.01.2011 г. с влязло в сила на 29.03.2011г. съдебно решение по гр.д.№ 2662/2011г. по описа на РС Б.. Твърди се още, че към момента на извършената покупко-продажба, атакувана с исковата молба по настоящото дело, Н. Г. С. е била управител и едноличен собственика на капитала на “.-. и че продажбата е била напълно действителна, като заплащането на цената на жилището е било извършено чрез изтеглен от “Пощенска банка” банков кредит. Заявява, че през 2011г., “.-КОНСУЛТИНГ” ЕООД е продала на нея Нина С. процесния имот, за което представя цитирания в писмената молба нотариален акт.

От правна страна Н. Г. С. е взела становище по допустимостта и основателността на предявения иск с право основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД.

На първо място оспорва правния интерес на ищеца по делото, като твърди, че същият не би могъл успешно да проведе производство по предявен от него иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД пред съда за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба за окончателен, тъй като към настоящия момент, а и към момента на депозиране на исковата молба по делото собственик на имота е трето лице.

Възразява се срещу допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като С. твърди, че процесът е симулативен, тъй като ищецът е близък приятел на първия ответник, а първият ответник е близък приятел на едноличния собственик на капитала на дружеството, посочено в исковата молба като втори ответник и че воденият пред съда процес е предназначен единствено и само да бъде атакувано придобитото от С. право на собственост върху процесния имот, като тя твърди, че целият процес е иницииран и режисиран от първия ответник по делото П. Т. Т., неин бивш съпруг.

В писмената си молба С.заявява, че приложеният по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е антидатиран и създаден за целите на настоящия процес, поради което по реда на чл. 193 от ГПК оспорва датата на документа, като твърди, че същият не е съставен на посочената в него дата.

Отделно излага съображения, че към датата, посочена като дата за сключване на предварителния договор за продажба процесният имот е бил семейно жилище за нея, първия ответник по делото и роденото от брака им дете, като разпореждането с този имот е следвало да бъде извършено от двамата съпрузи, като съпругът, който не е участвал в подписването на предварителния договор е следвало да даде съгласие за разпоредителното действие, съобразно разпоредбата на чл. 23 от СК /отменен/, а такова съгласие, нито е искано от ответникът П. Т. от неговата съпруга, нито тя е давала такова съгласие.

Възразява се и срещу направеното признание на предявения иск от страна на управителя на “.-КОНСУЛТИНГ” ЕООД, като се твърди, че В. М. Г.-П. е придобила качеството на управител и едноличен собственик на капитала на това дружество едва през есента на 2011г., с вписване № *2621 в ТР на Агенцията по вписванията, поради което същата изразява становище, че П. не би могла да знае подробности, относно сключения договор и намеренията на страните във връзка с това към 2007 година.

Оспорва се и твърдението на ищеца в исковата молба, че не е заплатена продажната цена по сключения предварителен договор за продажба, като се твърди, че за заплащането й е бил изтеглен банков кредит от “Пощенска банка” , както и че същият е осчетоводен от дружеството през 2007г.

Въз основа на гореизложеното, молителката моли съдът да постанови определение, с което да я конституира, като заинтересована страна по делото, помагач на втория ответник– “.-КОНСУЛТИНГ” ЕООД, моли съдът да отхвърли предявения иск, като недопустим, а на следващо място и като абсолютно неоснователен, и недоказан.

Въз основа на направените с писмената молба възражения от третото лице помагач- Н. Г. С., съдът с изрично определение от открито съдебно заседание е допуснал до разглеждане възражение за нищожност на предварителния договор за продажба на недвижим имот, сключен на 10.10.2007г. между В. Л. К. и П. Т. Т., поради липса на съгласие и поради привидност, основано на твърдението, че договора е сключен за нуждите на настоящия процес, поради което съдът е допуснал и възражение за симулативност на процеса по настоящото дело.

Преди първото по делото съдебно заседание, във връзка с искането на Н. Г. С. за конституирането и като трето лице помагач, по делото е депозирано писмено становище от ищеца- В. Л. К.. Същият на основание чл. 214 от ГПК моли съда да допусне изменение на първоначално предявения иск, с добавяне на нов петитум – съдът да постанови решение с което наред с първоначално предявения иск, да прогласи за нищожен поради привидност и симулация и алтернативно поради противоречие и заобикаляне на закона, на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 13.05.2011г. между „ДЕА-., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Триадица, ул."Алабин" №2, представлявано от управителя-Н. Г. С. от една страна, в качеството му на продавач, и Н. Г. С. от друга страна, в качеството й на купувач, материализирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011 год. по описа на Нотариус М. К., вписан в Служба по вписванията при Б. районен съд, с предмет и по двата договора недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен № 04279.614.253.1.13 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно, точка тринадесет/, с предназначение - жилище, апартамент вписан с административен адрес съгласно схема, издадена от СГКК-Б. в град Б., улица “. № 5 (пет), . 4 (четвърти), който самостоятелен обект е с площ от 76.11 кв.м /седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № 04279.614.253.1.12, под обекта: № 04279.614.253.1.10; над обекта: № 04279.614.253.1.14, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и припадащото се право на строеж, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификационен № 04279.614.253.1, построена върху поземлен имот с идентификационен № 04279.614, находящ се в град Б., община Б., област Б., по кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на АК, и който обект по документ за собственост представлява: Апартамент "А" на трети жилищен етаж, състоящ се от спалня, дневна, баня с тоалетна, антре предверие, тоалетна и детска спалня, със застроена площ от 76, 11 кв.м./седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./ от четириетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VI /шест/, имот пл. № 2912 / две хиляди деветстотин и дванадесет/, кв. 92 /деветдесет и втори/, по плана на ЦГЧ Б., целия УПИ с площ 322, 435 кв.м.: /триста двадесет и две цяло четиристотин тридесет и пет кв.м/ при съседи на УПИ: улица, Н. Т., наследници на К. Г. и А. Ц., при съседи на апартамента: стълбищна клетка, апартамент „Б" на Р. А., калкан и двор, ведно с мазе №2 /две/ с площ 12.85 кв.м. /дванадесет цяло и осемдесет и пет кв.м./, както съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

С писменото становище по делото ищецът В. Л. К., оспорва фактическите твърдения на Н. Г. С., във връзка с искането и за конституиране като трето лице помагач по делото. Възразява се че процесния по делото апартамент е бил семейно жилище на П. Т. Т. и на съпругата му Н. Г. Ташева и че същият е бил придобит от двамата съпрузи през време на брака им, както и че ако от “Пощенска банка” е бил теглен паричен заем, то същият е теглен за заплащането на цената на закупуването на този апартамент от “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД. Навеждат се и нови фактически твърдения във връзка са искането на прогласяване нищожността и на двата договора сключени за продажба на процесния апартамент. В писменото си становище В. Л. К. твърди, че решението за първоначалната регистрация на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД е от 03.09.2007г., като до сделката за закупуване на имота от 12.11.2007г. същото не е осъществявало никаква дейност. В счетоводните книги на дружеството липсват данни за извършената покупко продажба на апартамента с Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., като не е отбелязано да е заплатена отбелязаната в нотариалния акт продажна цена. Акцентира се, че Н. Г. С. като Управител на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД е прехвърлила правото на собственост върху апартамента на себе си като ФЛ и това е станало на 13.05.2011г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011 год. по описа на Нотариус М. К.а, вписан в Служба по вписванията при Б. районен съд, като за сделката е договаряла сама със себе си. Сочи се също така, че сделката по прехвърлянето на правото на собственост от дружеството продавач- “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД на ФЛ - Н. Г. С., е извършена след влизането в сила на решението за развод, за да може имота да не бъде придобит в режим на СИО, както и преди прехвърлянето на дружествените дялове на дружеството на третото лице- новият Управител В. М. Г. – П..

С писмената молба преди първото по делото съдебно заседание, ищецът В. Л. К. отново обосновава наличието на правен интерес да иска прогласяването на нищожността както на сделката, с която имота е продаден от П. Т. Т. на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, така и на последващата сделка, с която “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД е продало имота на Н. Г. Т., като същата е договаряла сама със себе си като Управител на дружеството продавач.

С изрично определение по делото съдът на основание чл. 218 от ГПК е конституирал Н. Г. С., като трето лице помагач по делото на страната на втория ответник- “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, като е счел за нея съществува правен интерес от встъпването на страната на ответника по делото, доколкото същата е формален собственик на процесния имот, а с предявения иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, се иска прогласяването на нищожността поради привидност, на сделката с която нейния праводател е станал собственик на имота. Така евентуалното уважаване на първоначално предявения по делото иск за нищожност, би поставил Н. Г. С. в положение на купувач, закупил имота си от несобственик. Ето защо съдът е счел, че тя има процесуалното право да встъпи в процеса като трета страна, за да защитава свое значимо и самостоятелно право- правото на собственост на придобития от нея чрез договор за продажба недвижим имот.

Искането с правно основание чл. 214 от ГПК, направено от ищеца- В. Л. К., на практика съставлява искане за добавяне на нов иск, наред с първоначално предявения, основан на нови факти наведени от третата подпомагаща страна по делото, който е насочен срещу нов ответник. Доколкото са били налице основания за обективно съединяване на двата иска, както и поради това че искането за прибавяне на нов иск е направено от ищеца преди първото по делото съдебно заседание, съдът на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на първоначално предявения иск чрез добавяне на иск с нов петитум.

Допускането за разглеждане на иск с нов петитум в рамките на настоящото съдебно производство, наред с първоначално предявения такъв, е довело до процесуалната необходимост, Н. Г. С. да бъде конституирана като ответник по този иск, след като вече е била допусната от съда до участие в процеса и конституирана като трета подпомагаща страна на втория ответник по делото. Това съвместяване на две процесуални качества от едно и също лице в рамките на един и същи процес, е мотивирало съдът въпреки наличието на обусловеност между първоначално предявения иск и този който е допуснат по реда на чл. 214 от ГПК, на основание чл. 210 ал.2 от ЗЗД да отдели допълнително предявения от ищеца иск с правно основание чл. 26 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД в отделно исково производство.

Процесуалният пълномощник на ищеца по делото- адв. Б. в хода на устните състезания и с писмено становище по делото, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като доказан и основателен. Твърди се, че за ищеца е налице правен интерес от заведения иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, тъй като същият не може да реализира правата си да поиска по съдебен ред и по реда на чл. 19 ал.3 от ЗЗД, обявяването на предварителния договор за окончателен, тъй като въз основа на привидна сделка, правото на собственост на продавача по предварителния договор върху имота, е прехвърлено на трето лице. Излагат се съображения, че предмета на атакувания договор е абсолютно симулативен, тъй като страните по него не са имали волята да сключват договор за продажба и не са искали да бъдат обвързани от правните последици на такъв договор. След разпита на допуснатите от съда свидетели, се разкрива действителната воля на страните по договора – да се създаде привидно правно състояние, че имота е прехвърлен на дружеството ответник- “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, за да може да бъде изтеглен втори кредит от името на дружеството от неговия управител към този момент - Н. Г. Т., бивша съпруга на ищеца и трето лице помагач по делото. Целта на бившите съпрузи е била закупуването на апартамент в град С. за нуждите на семейството, след което възстановяване на действителното фактическо положение, но намеренията са били променени след развалянето на отношенията между двамата съпрузи и последвалия развод. Излагат се от адв. Б. правни съображения, че налице са достатъчно косвени данни , че сключения договор за продажба е бил абсолютно симулативен – не е заплатена посочената в нотариалния акт продажна цена, продавача не е предал фактически ползването на апартамента на купувача, като П. Т. Т. е останал да живее в апартамента, след раздялата с бившата му съпруга. Видно от счетоводните книги на дружеството ответник- “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, че нито закупения имот е бил заведен в баланса на дружеството, нито е била заплащана за него продажна цена, тъй като няма такова отбелязване в паричните потоци на дружеството за 2007г.

Пълномощника на ищеца – адв. Б. моли съда да остави без уважение възражението на третата подпомагаща страна, за нищожност на сключения между В. Л. К. и П. Т. Т. предварителен договор, тъй като счита че същото е недоказано и неоснователно. Доказва се по делото, че процесния имот не е бил семейно жилище на бившите съпрузи- П. Т. Т. и Н. Г. Ташева, както и че същият не е бил СИО. От свидетелските по казания по делото се доказва, че този договор е сключен между страните по него, преди продажбата на имота от П. Т. Т. на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД. Навадени са още доводи, че са събрани достатъчно доказателства, че изтегления от “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД паричен заем, не е бил изразходван за заплащането на продажната цена по сключения договор за продажба, а възражението за симулативен процес от страна на третата подпомагаща страна- Н. Г. С., е недоказано и неоснователно.

С допълнителна писмена защита по делото адв. Б., като пълномощник на ищеца В. Л. К., оспорва качеството на Н. Г. С. на „трето лице” по смисъла на чл. 181 от ГПК, като се позовава на съдебната практика, а освен това изтъква доводи, че по делото са налице достатъчно доказателства обосноваващи извода за настъпване на факт, от който се установява по безсъмнен начин, предхождащото съставяне на частния документ, чиято достоверна дата се оспорва по настоящото дело. Така в т. ІІ от предварителния договор, сключен на 10.10.2007г., изрично е посочено че при сключването му, купувача е заплатил на продавача сумата 5 000лв. като капаро. Това капаро е било заплатено при подписването на договора от страните, като страните са удостоверили това посочено в договора обстоятелство, чрез поставянето на подписите си по предварителния договор. Така тази част от договора служи като разписка за получената сума, подписана от съкотрагентите по договора. Излагат се в писменото становище доводи, че от свидетелските показания, макар да не се установява точната дата на подписването на предварителния договор, съдържат се твърдения на свидетелите че договорните отношения между В. Л. К. и П. Т. Т., предхождат прехвърлянето на правото на собственост върху процесния апартамент на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, чиито управител по това време е била Н. Г. С.. Отделно се акцентира, че в тази насока са и признанията на първия ответник по делото П. Т. Т..

Ответниците по делото и конституираната като трета подпомагаща втория ответник страна- Н. Г. С., не вземат становище по съществото на делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът счита за установено следното:

По делото е приет като писмено доказателство Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот на основание чл. 19 от ЗЗД, сключен на 10.10.2007г., между П. Т. Т. с ЕГН *, от град Б., ул. “. № 5, като продавач и В. Л. К., ЕГН *, от град Б., ул. “. Мечкулски” № 32, като купувач. Страните по договора са си обещали, продавача да продаде на купувача, собствения си недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен № 04279.614.253.1.13/нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно, точка тринадесет/, с предназначение - жилище, апартамент вписан с административен адрес съгласно схема, издадена от СГКК-Б. в град Б., улица “. № 5 (пет), . 4 (четвърти), който самостоятелен обект е с площ от 76.11 кв.м /седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № 04279.614.253.1.12, под обекта: № 04279.614.253.1.10; над обекта: № 04279.614.253.1.14, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и припадащото се право на строеж, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификационен № 04279.614.253.1, построена върху поземлен имот с идентификационен № 04279.614, находящ се в град Б., община Б., област Б., по кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на АК, и който обект по документ за собственост представлява: Апартамент "А" на трети жилищен етаж, състоящ се от спалня, дневна, баня с тоалетна, антре предверие, тоалетна и детска спалня, със застроена площ от 76, 11 кв.м./седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./ от четириетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VI /шест/, имот пл. № 2912 / две хиляди деветстотин и дванадесет/, кв. 92 /деветдесет и втори/, по плана на ЦГЧ Б., целия УПИ с площ 322, 435 кв.м.: /триста двадесет и две цяло четиристотин тридесет и пет кв.м/ при съседи на УПИ: улица, Начо Тренчев, наследници на Коста Гоцев и Афродита Цветкова, при съседи на апартамента: стълбищна клетка, апартамент „Б" на Роза Ангелова, калкан и двор, ведно с мазе №2 /две/ с площ 12.85 кв.м. /дванадесет цяло и осемдесет и пет кв.м./, както съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, срещу задължението на купувача, да заплати продажната цена от 50 000лв. Уговорено е било между страните по делото, цената за имота да бъде заплатена на няколко вноски – в периода от 01.06.2008г. до 01.12.2010г. и след заплащането на капаро от 5000лв., платено към момента на подписването на предварителния договор за продажба/чл. 1 и 2 от договора/.

Продавача по предварителния договор за продажба на недвижим имот се е задължил до сключването на окончателния договор, да погаси всички парични задължения към трети страни, свързани с продавания имот, както и да го продаде на купувача свободен от тежести и най – късно до 01.12.2010г., като окончателния договор бъде сключен с нотариален акт, съобразно изискванията на закона за това. Прехвърлителят е обещал също така след сключването на окончателния договор за продажба, да предаде на продавача имота в същото състояние, в което се намира към момента на сключването на предварителния договор за продажба/с изключение на движимото имущество/. /чл. 3 и 4 от договора/.

Предвидени са с предварителния договори и клаузи за неустойки в случай на виновно неизпълнение на задълженията на страните по договора./чл. 8 и 9/.

Видно е от приетите като писмени доказателства по делото писмени разписки, че купувача - В. Л. К. е изпълнил задължението си по договора за предварителното заплащане на договорената продажна цена със сключения предварителен договор, като в периода от 01.06.2008г. до 05.12.2010г. е заплатил на продавача общо сумата от 45 000лв. Няма категорични доказателства по делото, че към момента на подписването на предварителния договор за продажба, ищецът К. е заплатил капаро в размер на 5 000лв., съобразно договореното между страните.

След като продавача по предварителния договор- П. Т. Т., не изпълнил поетото задължение за сключване на окончателен договор за продажба с купувача, най-късно до 01.12.2010г., въпреки предварителното заплащане на уговорената продажна цена, купувачът изпратил до продавача писмени покани, получени от П. Т. Т. съответно на 02.02.2011г. и 01.06.2011г., с които същият бил поканен за сключване на окончателен договор в кантората на Нотариус Искра Кутева от град Б., като му бил даден съответно и срок за това. Въпреки отправените покани, доброволно изпълнение на поетото задължение по предварителния договор от страна на П. Т. Т. не последвало.

При подготовка за реализиране на правата си по съдебен ред, чрез предявяване на иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД, ищецът- В. Л. К. след справка в Агенцията по вписванията, в съда по местонахождението на имота, установил че с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., на 12.11.2007г./около един месец след сключването на предварителния договор за продажба/, П. Т. Т. е продал недвижимия имот, предмет и на предварителния договор- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен № 04279.614.253.1.13 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно, точка тринадесет/, с предназначение - жилище, апартамент вписан с административен адрес съгласно схема, издадена от СГКК-Б. в град Б., улица “. № 5 (пет), . 4 (четвърти), който самостоятелен обект е с площ от 76.11 кв.м /седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № 04279.614.253.1.12, под обекта: № 04279.614.253.1.10; над обекта: № 04279.614.253.1.14, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и припадащото се право на строеж, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификационен № 04279.614.253.1, построена върху поземлен имот с идентификационен № 04279.614, находящ се в град Б., община Б., област Б., по кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на АК, и който обект по документ за собственост представлява: Апартамент "А" на трети жилищен етаж, състоящ се от спалня, дневна, баня с тоалетна, антре предверие, тоалетна и детска спалня, със застроена площ от 76, 11 кв.м./седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./ от четириетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VI /шест/, имот пл. № 2912 / две хиляди деветстотин и дванадесет/, кв. 92 /деветдесет и втори/, по плана на ЦГЧ Б., целия УПИ с площ 322, 435 кв.м.: /триста двадесет и две цяло четиристотин тридесет и пет кв.м/ при съседи на УПИ: улица, Начо Тренчев, наследници на Коста Гоцев и Афродита Цветкова, при съседи на апартамента: стълбищна клетка, апартамент „Б" на Роза Ангелова, калкан и двор, ведно с мазе №2 /две/ с площ 12.85 кв.м. /дванадесет цяло и осемдесет и пет кв.м./, както съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на втория ответник по делото- “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район Триадица, ул. “Алабин” № 2, представляван към онзи момент от Н. Г. Ташева/бивша съпруга на първия ответник по делото/, срещу заплащане на продажна цена в размер на 34 404.60лв., за която в нотариалния акт с който е материализирана сделката е посочено, че същата е изплатена напълно от купувача на продавача.

Видно е от приетите като писмени доказателства по делото – Счетоводен баланс и Отчет за приходите и разходите на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, към 31.12.2007г. и Счетоводен баланс и Отчет за приходите и разходите на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, към 31.12.2008г., в счетоводните документи на дружеството ответник по делото, липсва отбелязване за заплащане на посочената в нотариалния акт за закупения недвижим имот продажна цена от 34 440.60лв.

Установеното от приетите писмени доказателства се потвърждава изцяло от заключението на експерта П. И. Х., по изслушаната и възприета от съда като пълна и компетентно изготвена съдебно икономическа експертиза. Вещото лице Х., след запознаване със събраните по делото писмени доказателства и след справка в счетоводството на дружеството ответник- “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, по счетоводните баланси за 2007г.; 2008г.;2009г.;2010г. и 2011г., както и на отчета на дружеството за оборота за паричните потоци по прекия метод за 2007г., оборотната ведомост на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД за периода от м. І до м. ХІІ.2007г., проверка на синтетичната справка за движението на сметка 503- банка, за периода от месец І до месец ХІІ. 2007г., проверка на годишните данъчни декларации на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, включително и за 2007г., договора за банков кредит от 27.09.2007г. сключен между “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД и “Пощенска банка” , както и при обследване на отчета на собствения капитал на дружеството ответник, сочи в писменото си заключение, че в оборотната ведомост на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД за 2007г. липсва записване по счетоводна сметка- 203- сгради, като записване на сграда липсва и в счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2007г. в графа Дълготрайни материални активи. В отчета за паричните потоци по прекия метод за 2007г., липсва записване в графата „парични потоци, свързани с дълготрайни активи”. В същия отчет е отразено 43 000лв.- получен заем и 5 000лв. основен капитал, но видно от представената Синтетична справка за движението на сметка 503- Банка, за периода от м.­І до м. ХІІ.2007г., не е отразено плащане. В Годишната данъчна декларация за 2007г.- образец -1010, по партидата на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, липсват записвания за приходи и разходи. Експерта Х. сочи също така в писменото си заключение, че при проверката на счетоводните документи на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД през отчетната 2007г., няма осчетоводена сделка за недвижим имот. Посочената сума от 34 304.60лв. като продажна цена в Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса Искра Кутева, не е извършено такова плащане от “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, като в счетоводните книги на дружеството липсва и отбелязване за извършване на такова плащане. Вещото лице сочи също така в писменото си заключение, че от изтегления банков кредит от „Българска пощенска банка” - С.,в размер на 42 000лв., няма осчетоводено заплащане на закупен недвижим имот – апартамент, в счетоводните книги на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД.

По делото във връзка със задължението на съда до втория ответник по делото - “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, по реда на чл. 190 от ГПК, е пристигнал писмен отговор от Управителя- В. М. Г. – П., с който се отговаря на съда, че в счетоводните документи на дружеството не е отбелязвано закупуване на недвижим имот- апартамент, като не е отбелязвано и заплащане на продажна цена за закупуването на недвижим имот. Иначе от представените от Управителят на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД писмени документи се установява, че съобразно Договор за банков кредит от 27.09.2007г. между дружеството ответник и „Българска пощенска банка” - С., дружеството е получило заем от 42 000лв., но няма данни същият да е бил използван за заплащане на продажната цена за закупуване на процесния по делото апартамент. Представени са по делото писмени доказателства които изцяло подкрепят становището на Управителя на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД по делото.

Установи се по делото, че към момента на сключването на договора за продажба с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., на 12.11.2007г., продавача - П. Т. Т. и Управителят на дружеството купувач- Н. Г. Т., са били съпрузи. Видно е от Решение № 1789 от 01.03.2011г. по гражданско дело № 2662/2010г. по описа на РС Б., че двамата съпрузи са сключили граждански брак на 04.09.2005г. в град С., а същият е прекратен с цитираното бракоразводно решение, което е влязло в законна сила на 29.03.2011г.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че апартамента предмет на договора за продажба, чиято нищожност поради привидност и абсолютна симулация се иска от ищеца по настоящото дело, не е бил СИО на П. Т. Т. и бившата му съпруга- Н. Г. Т., тъй като същият е изграден въз основа на отстъпено на П. Т. Т. право на строеж, въз основа на приетия като писмено доказателство Нотариален акт за отстъпено право на строеж върху недвижим имот, срещу задължение за изграждане на жилищна сграда № 61, том І, рег. № 2409, дело № 74 от 2000г. на Нотариус И. К., извършено преди сключването на брака между двамата съпрузи.

С оглед на признанието на първоначално предявения иск от двамата ответници по него, с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, както и поради обстоятелството че ищеца е трето на сделката лица, с правен интерес от доказването на нейната привидност и абсолютна симулация, съдът съобразно чл. 165 ал.2 от ГПК е счел че не е налице законова забрана за разпит на свидетели и е допуснал такива по искане на ищеца по делото.

Свидетелските показания на свидетелите Я. Г. и Р. А./ майка на ищеца/, разкриват обстоятелствата във връзка с действителните отношения между страните по делото. Свидетелят Явор Генов в своите показания сочи, че познава както П. Т. Т., така и неговата бивша съпруга Н. Г. С. и ищеца по делото В. Л. К., като знае и за техните отношения. Така свидетелят твърди че процесния апартамент е на третия етаж от жилищната сграда, а през време на брака си П. и Н. живеели в апартамента на мансардния етаж. След раздялата със съпругата си и последвалия развод, П. Т. заживял в апартамента на третия етаж, срещу апартамента на неговата майка. Свидетелят Г. сочи в показанията си, че П. Т. е имал намерение да продава апартамента на В. К., с който се познават още от деца, като свидетелят знае че дори К. е изплатил на Т. цялата цена за закупуването на апартамента. Тъй като бившата съпруга на П. Т. – Н. живеела в град С., те двама решили да закупят апартамент в столицата. Поради това споделили със свидетеля Г., че са решили да прехвърлят фиктивно апартамента в собственост на фирмата създадена от Н., за да могат да получат паричен заем на фирмата, който да използват заедно с парите получени от В. К. за закупуване на апартамент в град С.. Свидетелят Г. знае от П., че преди това Н. била теглила и друг кредит, поради което не можела вече да изтегли втори кредит, тъй като нямало с какво да го обезпечи. Свидетелят сочи още в показанията си пред съда, че двама бивши съпрузи имали намерения, след като закупят апартамент в С., да възстановят старото положение със собствеността на апартамента и същия да бъде продаден на В. К., който вече бил заплатил цената за него. В последствие обаче отношенията между П. и Н. се влошили и се стигнало до развод, а тъй като тя била собственик на фирмата, тя отказала да върне апартамента и В. не могъл да го купи. Междувременно отношенията между П. и В. също силно се влошили, тъй като В. разбрал, че апартамента е прехвърлен от П. на фирмата и че същият вече не е негова собственост. Свидетелят предполага, че когато е извършена сделката по прехвърлянето на собствеността на апартамента на фирмата, Н. трябва да е знаела, че П. е обещал да го продаде преди това на В..

В същата посока са и свидетелските показания на свидетелката Р. А., които съдът кредитира съобразявайки че същата е в близки родствени отношения с първия ответник по делото, като е заинтересована от изхода на делото. И тази свидетелка сочи в показанията си, че семейство Ташеви е живяло в апартамента на партерния етаж и едва след развода , П. е заживял в процесния апартамент на третия етаж. Свидетелката А. излага в показанията си пред съда данни, че е знаела че още преди това П. е бил обещал да продаде апартамента на третия етаж на В., като двамата са били подписали договор за купуване на апартамента, с разсрочено плащане на продажната цена. Сочи се в показанията, че тъй като парите дадени от В. не стигнали, П. и Н. решили да теглят заем, като имали намерение да купуват жилище и да се местят в град С.. За целта апартамента фиктивно следвало да бъде прехвърлен на фирмата, за да може да бъде получен още един заем в размер на 40 000лв., тъй като парите не достигали. Майката на ищеца сочи в показанията си, че не знае дали втория заем е изтеглен и от кой, но отношенията между сина и П. и снахата Н. се развалили и двамата стигнали до развод, но към настоящия момент П. се притеснява, тъй като има спънки и не може да прехвърли апартамента на В., а той му е заплатил цената за него. Свидетелката знае, че Н. не е давала пари на П. за този апартамент, като не знае и какви пари да били заплатени от В. на П. за апартамента. Знае че семейството е искало да закупи апартамент в град С., за да бъде ползван за офис на фирмата, като Р. А. не знае тази фирма да е осъществявала някаква дейност.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №70, том.1, рег. №1100, дело № 66 от 2011 год. по описа на Нотариус М. К., вписан в Служба по вписванията при Б. районен съд, “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, представлявано от управителят-Н. Г. С., е продало на Н. Г. С., в качеството и на ФЛ, процесния по делото недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен № 04279.614.253.1.13 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно, точка тринадесет/, с предназначение - жилище, апартамент вписан с административен адрес съгласно схема, издадена от СГКК-Б. в град Б., улица “. № 5 (пет), . 4 (четвърти), който самостоятелен обект е с площ от 76.11 кв.м /седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № 04279.614.253.1.12, под обекта: № 04279.614.253.1.10; над обекта: № 04279.614.253.1.14, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и припадащото се право на строеж, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификационен № 04279.614.253.1, построена върху поземлен имот с идентификационен № 04279.614, находящ се в град Б., община Б., област Б., по кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на АК, и който обект по документ за собственост представлява: Апартамент "А" на трети жилищен етаж, състоящ се от спалня, дневна, баня с тоалетна, антре предверие, тоалетна и детска спалня, със застроена площ от 76, 11 кв.м./седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./ от четириетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VI /шест/, имот пл. № 2912 / две хиляди деветстотин и дванадесет/, кв. 92 /деветдесет и втори/, по плана на ЦГЧ Б., целия УПИ с площ 322, 435 кв.м.: /триста двадесет и две цяло четиристотин тридесет и пет кв.м/ при съседи на УПИ: улица, Н. Т., наследници на К. Г. и А. Ц., при съседи на апартамента: стълбищна клетка, апартамент „Б" на Р. А., калкан и двор, ведно с мазе №2 /две/ с площ 12.85 кв.м. /дванадесет цяло и осемдесет и пет кв.м./, както съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, като сделката е сключена на 13.05.2011г., а за закупуването на имота купувача е заплатил цена от 14 000лв., за която в нотариалния акт е отбелязано че е заплатена от купувача на продавача, преди подписването на договора пред нотариуса.

Въз основа на решение на едноличния собственик на капитала на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД/Протокол от 14.06.2011г./, и въз основа на Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 14.06.2011г., всички дружествени дялове са прехвърлени от Н. Г. С. на В. М. Г. – П., която е приета за член на дружеството, а Н. Г. С. е освободена от отговорност, като управител на дружеството.

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни доводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД. Симулативен е договор, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че на практика може да не прикрива друга сделка/абсолютна симулация/ или прикрива друга сделка/относителна симулация/. В настоящия случай е предявен иск за обявяване на сключения договор за продажба между ответниците по делото като абсолютно симулативна, тъй като ищеца не е навел правни доводи и предявил иск с правно основание чл. 17 ал.1 от ЗЗД, за да поиска разкриването и доказването има ли прикрита, както и каква е тя, за да обвърже по силата на съдебното решение страните по сделката именно с условията на прикритата сделка.

По допустимостта на предявения иск:

Предявения иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД, съдът към момента на постановяването на решението по настоящото дело, счита са процесуално допустим. Преди сключването на атакувания договор за продажба на недвижим имот с исковата молба, между ищецът и първия ответник по делото е бил сключен предварителен договор за продажба на същия недвижим имот, на който към онзи момент, продавача се е легитимирал като собственик. По силата на предварителния договор за продажба, продавача е поел задължението да прехвърли по–късно окончателно правото на собственост на имота върху купувача, който до тогова е следвало да заплати уговорената в предварителния договор продажна цена. Така за ищеца е налице правен интерес да установи и докаже по делото, че сключения договор за продажба е симулативен поради това, че страните при сключването му не са искали да се обвържат с предвидените в него правни последици, косвено доказателство за което е твърдяната липсва на реални престации на страните по договора. До доказване на твърденията в исковата молба и обявяването на нищожността на атакувания договор за продажба по съдебен ред, продавача по предварителния договор/първия ответник по делото/, привидно не е собственик на имота по отношение на кредиторите си в правния мир, поради което ищеца не би могъл да реализира и правата си във връзка с поетите по предварителния договор обещания за сключване на окончателен договор. Ето защо за ищеца не може да бъде отречен правния интерес да иска обявяването на договора за продажба за нищожен като абсолютно симулативен. Освен че не може да проведе успешно пред съда иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД, с който да иска обявяването на сключения договор за продажба на недвижим имот за окончателен, за ищеца дори е налице правен интерес от воденето и на иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД при условията на обективно съединяване с предявения иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД. Сключените според твърденията в исковата молба последващи привидни сделки за продажба с недвижимия имот, предмет и на предварителния договор за продажба, несъмнено го увреждат, доколкото същите препятстват възможността същинския собственик на имота- обещателя продавач по предварителния договор за продажба да изпълни задълженията си по него.

Съдът в доклада си съобразно разпоредбата на чл. 146 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, е указал на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите на които основава своите твърдения, като следва да докаже твърденията си с помощта на представените писмени доказателства. Указал е на страните по делото при разпределението на доказателствената тежест в процеса, че при предявен иск за прогласяване нищожността на договора за продажба на недвижим имот като абсолютно симулативен, върху ищеца е процесуалната тежест да докаже, че при неговото сключване страните по сделката/ответниците по настоящото дело/, не са желаели да се обвържат от поетите с договора задължения, като тяхната воля е била правните последици на сключената от тях привидна сделка, да не настъпят. Косвено доказване във връзка с основния предмет на делото, може да бъде и доказването, че страните по делото не са престирали реално по договора, като продавача е запазил владението на продадения апартамент, а купувача по сделката не е заплатил посочената продажна цена в нотариалния акт.

По основателността на предявения иск:

Съгласно чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД, привидните договори са нищожни, називисимо дали със сключването на договора е прикрита друга сделка. Привидността на договора е обусловена от уговорката между странитe, с която те прикриват действителната си правна воля, чрез сключването на съглашението пред трети, неучастващи в сделката лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правните последици, които законът свързва със съответния договор, като абсолютна симулация е налице тогава когато липсва каквато и да е воля сделката да породи правните си последици. Когато страните целят постигането на правни последици различни от външно изразените с договора, то тогава се касае за относителна симулация, при наличието на прикрита сделка. Законът разпорежда, че при относителната симулация се прилагат правилата на прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. В този смисъл, искът по чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД може да бъде предявен както за прогласяване на нищожността на договора поради абсолютна симулация, така и във връзка с чл. 17 ал.1 от ЗЗД- за разкриване на действителното прикрито съглашение между страните.

При преценката за определяне на правното основание на предявения пред съда за разглеждане иск, съдът е изходил от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения от ищеца петитум, с които се очертава предмета на настоящото дело. В исковата си молба, ищецът В. Л. К. ясно и точно е заявил, че атакуваното сделка с която ответниците са сключили договор за продажба на процесния имот с нотариален акт, не прикрива някакво различно тяхно съглашение, като исковата претенция се основава само на твърдението, че страните не са имали действителната воля правните последици от тази сделка изобщо да настъпят.

Анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства сочи на категоричния правен извод, че при сключването на договор за продажба, между П. Т. Т. като продавач и “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, като купувач, материализиран в Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса Искра Кутева, страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, като не са искали настъпването на правните последици, които законът свързва с договора за продажба. Ответниците са сключили договора само за да създадат привидни правни последици за третите, неучастващи в сделката лица, настъпването на които не са били действително желани от П. Т. Т. и Управителят на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД- Н. Г. Ташева/негова съпруга към този момент/. Установи се от събраните гласни доказателства/свидетелските показания на Явор Генов и Роза Ангелова по делото/, че страните са целели да осигурят за семейството възможност да бъде изтеглен паричен банков кредит, за който да бъде създадена също привидна правна представа, че същият е надлежно обезпечен. Изводите на съда в тази посока са категорични, тъй като събраните свидетелски показания, в пълна степен се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и заключението на експерта икономист, по допуснатата и изслушана от съда експертиза. Съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, в пълна степен обосновава извода за привидност на договора за покупко- продажба. Освен действителните отношения между ответниците по делото към момента на сключването на сделката, които бяха разкрити от свидетелските показания на Генов и Ангелова, установи се от експертното заключение, че закупения недвижим имот не е включен в дълготрайните активи на дружеството “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД за 2007г., като изследването на паричните потоци в дружеството за същия период, не сочи за изводи че посочената в нотариалния акт продажна цена от 34 404.60лв. е била изплатена от активите на дружеството купувач. Получения от дружеството банков кредит в този период, няма данни да е бил използван за заплащане на продажната цена по атакувания с исковата молба договор за продажба. Събраните писмени доказателства по делото сочат, че в счетоводните книги на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД за 2007г. липсва отбелязване за извършеното закупуване на недвижим имот и за заплащане на дължимата за него пазарна цена. Сделка за покупко-продажба не е декларирана от Управителят на дружеството ответник в Годишната данъчна декларация за съответната година. Установи се от събраните гласни доказателства, че дори владението на продадения апартамент фактически не е било предадено от продавача на купувача. Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен за съда начин, че към датата на сключването на договора за продажба с Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса Искра Кутева, страните не са искали да постигнат последиците му- прехвърлянето на правото на собственост върху процесния апартамент, срещу заплащането на посочената в нотариалния акт продажна цена. В тази посока следва да се вземе в предвид и признанието както на твърдените от ищеца факти в исковата молба, така и като цяло признанието на предявения иск от ответниците по делото. Симулативния договор е нищожен и тогава, когато със същия не се прикрива никаква друга сделка/абсолютна симулация/, като искането за прогласяване на нищожността на сключения договор е основателно и следва да бъде уважено като доказано.

Опровергани са от събраните писмени и гласни доказателства възраженията на третата подпомагаща страна по делото- Н. Г. С., че процесния по делото недвижим имот е придобит в режим на СИО от бившите съпрузи- П. Т. Т. и Н. Г. Ташева, както и че същият е съставлявал семейно жилище, поради което разпореждане с имота от страна на съпруга и без съгласието на съпругата, дадено по реда на чл. 23 от СК е недопустимо.

Установи се от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за отстъпено право на строеж върху недвижим имот, срещу задължение за изграждане на жилищна сграда № 61, том І, рег. № 2409, дело № 74 от 2000г. на Нотариус Искра Кутева, че апартамента предмет на договора за продажба, чиято нищожност поради привидност и абсолютна симулация се иска от ищеца по настоящото дело, е изграден въз основа на отстъпено на П. Т. Т. право на строеж, като не се събраха по делото данни, това да е станало през време на брака на П. Т. Т. с Н. Г. Ташева и при съвместен принос и с парични средства на семейството. Отстъпването на правото на строеж е извършено преди сключването на брака между двамата съпрузи, като неговото изграждане вероятно също е станало преди сключването на брака между съпрузите през 2005г.

От свидетелските показания на свидетелите Я. Г.и Р.А. се установи по безспорен и несъмнен начин, че процесния апартамент не е бил семейното жилище на двамата съпрузи Ташеви, тъй като те са обитавали през време на брака си друго жилище в същата сграда на първия етаж, където семейството е живеело. Това се потвърждава и от приетото по делото бракоразводно решение, в което съдът не се е произнасял относно ползването на семейно жилище. Изложеното дава основание за съда да счете възражението на Н. Г. С., за това че разпореждането с процесния апартамент е следвало да има предварителното или последващо съгласие на съпругата по реда на чл. 23 от СК/отм./, като неоснователно, тъй като не се доказва че процесния имот е бил семейното жилище на П. Т. Т. и Н. Г. Т. през време на брака им.

Съдът е допуснал до разглеждане в настоящото производство възражение от третата подпомагаща страна- Н. Г. С., за нищожност на сключения между страните предварителен договор, поради липса на съгласие и привидност. Представеният по делото предварителен договор за продажба е сключен в изискуемата от закона форма за действителност – писмена форма, като изложеното в него е доказателство за направените от страните по договора- В. Л. К. е П. Т. Т. уговорки. В предварителния договор са включени всички съществени елементи на бъдещия договор за продажба – предмет на продажбата и продажната цена, като е договорен и начина за нейното заплащане. Установи се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото свидетелски показания на свидетелите Я. Г. и Р. А., че съгласие за продажба на процесния апартамент от продавача П. Т. Т. и купувача В. Л. К. е било постигнато преди сключването на договора за продажба с Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., както и че изплащането на уговорената с договора продажна цена от 50 000лв., също е било извършено преди съпрузите да изтеглят втори заем за закупуването на жилищен имот в град С.. Свидетелските показания в тази им част се подкрепят напълно от представените по делото писмени разписки, които не са оспорени нито от ответниците по делото, нито от третата подпомагаща страна, от които се установява че за периода от 01.06.2008г. до 05.12.2010г. В. Л. К. е заплатил на продавача- П. Т. Т., общо сумата от 45 000лв. В неоспорените писмени разписки, подписани от страните по предварителния договор, в качеството им на частни документи, изрично е посочено и основанието за извършените плащания – парични вноски по продажната цена за процесния по настоящото дело апартамент. Така от приетите като доказателства писмени разписки, безспорно се установява постигнатото съгласие на страните за сключването на представения по делото предварителен договор за продажба, както и заплащането на уговорената цена от купувача по договора. Възражението за нищожност на сключения предварителен договор поради липса на съгласие на страните, е неоснователно и същото напълно се опровергава от събраните по делото писмени доказателства. От събраните гласни доказателства, безспорно се установява и доказва, действителната воля на страните по предварителния договор- постигнатото съгласие за продажба на процесния апартамент, след заплащане на договорената цена за него от купувача, като не се установи привидност на постигнатото съглашение, както и постигането на съгласие за друга привидна/прикрита/ сделка между ищеца В. Л. К. и първия ответник П. Т. Т.. Ясни са поетите от страните задължения по сключения предварителен договор за продажба, като освен изпълнението на поетите с този договор задължения, липсват доказателства В. Л. К. и П. Т. Т. да са имали правната воля за постигането на други някакви правни последици, освен тези които изрично са изписали в клаузите на предварителния договор за продажба. Възражението на третата подпомагаща страна за нищожност на предварителния договор, поради симулативност също е неоснователно и по никакъв начин не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Предварителният договор за продажба, представен по делото е без нотариална заверка на подписите и в качеството му на частен документ, той има доказателствена сила само относно волеизявленията на страните които са го подписали - В. Л. К. и П. Т. Т.. Същият не би могъл да има достоверна дата по отношение на третите лица, които могат да бъда увредени от неговото сключване. В този смисъл съществен по настоящото дело е въпроса има ли Н. Г. С. качеството на „трето лице” по смисъла на чл. 181 от ГПК, след като същата в рамките на настоящия процес оспорва датата на сключения предварителен договор между ищеца и първия ответник по делото и твърди, че същата е антидатирана за да бъдат увредени нейните интереси, само с оглед на симулативността на настоящия процес, каквото възражение съдът с изрично определение е допуснал до разглеждане в рамките на настоящото съдебно производство.

В съдебната доктрина и практика трайно е установено разбирането за смисъла и съдържанието на понятието „трето лице” по смисъла на чл. 181 от ГПК. Изясняването на това понятие е осъществено с Решение № 193 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., II г. о., ГК, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В цитираното решение на ВКС на основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационното обжалване с оглед осигуряване точното прилагане на закона чрез изясняване кръга на т. нар. "трети лица", за които съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК (отм.), сега чл. 181, ал. 1 ГПК, частният документ е необходимо да има достоверна дата, за да може да им бъде противопоставен. Визираната разпоредба постановява, че частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. Според разбирането застъпено в цитираното решение се сочи, че "трети лица" не са всички лица, извън участвалите в съставянето на документа и техните правоприемници. Това становище основано на твърде широко тълкуване на понятието "трети лица", би довело до големи практически проблеми при доказването, тъй като в повечето случаи би било невъзможно доказването на факти с частен писмен документ поради липсата на достоверна дата. За установяване точния смисъл на понятието "трети лица", съставът на ВКС постановил цитираното решение е приел, че следва да се изходи от целта на разпоредбата - чл. 46, ал. 1 ЗНА. А целта на разпоредбата е да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ за прехвърляне на едно право чрез антидатиране, така че да може да бъде противопоставен на лице, което придобило по-рано същото право. С оглед на тази цел следва да се възприеме по-тясно тълкуване на понятието "трети лица", а именно, че "трето лице" по смисъла на чл. 145, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшествува датата на документа. Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. Трайното становище на ВКС на РБ относно смисъла и съдържанието на понятието „трети лица” по смисъла на чл. 181 от ГПК е намерило своя последователен израз и в други решения и определения- Решение № 235 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., II г. о., ГК; Определение № 586 от 20.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 481/2011 г., I т. о., ТК и Определение № 921 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 412/2012 г., III г. о., ГК./

Изхождайки от цитираната съдебна практика и от разпоредбата на закона, за съда по настоящото дело се налага правния извод, че Н. Г. С. безспорно е „трето лице” по смисъла на чл. 181 от ГПК, което може да възразява, че датата на предварителния договор и е непротивопоставима, тъй като С. е страна, която не е участвала в съставянето на документа, но тя би могла да бъде увредена от неговото антидатиране, тъй като понастоящем същата е формален собственик на имота, на основание договор за продажба сключен между “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД и нея като ФЛ, при която сделка тя е договаряла сама със себе си като Управител на дружеството продавач и физическото лице купувач на имота. За нея е налице правен интерес от оспорването по реда на чл. 181 от ГПК на датата на сключения предварителен договор, тъй като същият е основание за завеждане на настоящия иск за прогласяване нищожността на договор за продажба, сключен между П. Т. Т. и “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, на което дружество тя е била управител към момента на сключването на сделката и ако иска бъде уважен като основателен, то С. би попаднала в хипотезата на закупила процесния недвижим имот от несобственик, респективно в положението на евандициран собственик. От друга страна нейното възражения за симулативност на настоящия процес, което съдът е приел за разглеждане, е основано именно на твърдението, че предварителния договор е антидатиран и то именно с оглед нуждите на симулативност на настоящия процес. Изложеното е основание за съда да счете, че за С. е налице правен интерес от оспорване на датата на съставяне на предварителния договор за продажба и съдът дължи отговор на този въпрос по същество.

В съответствие с установената съдебна практика съдът е счел, че при такова възражение, откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с оспорването за антидатирането на предварителния договор за продабжа е недопустимо, тъй като датата не е елемент на частния документ досежно доказателствената му сила. След като С. оспорва датата на предварителния договор и след като твърди че същата и е непротивопоставима, от тази дата може да се ползва само ищеца и в негова тежест е доказването на валидността на сключения предварителен договор за продажба, както и на обстоятелството, че същия е сключен преди договора за продажба, чиято недействителност се иска да бъде прогласена на основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД по настоящото дело.

Иначе извода на съда е, че безспорно Н. Г. С. има качеството на „трето лице” по смисъла на чл. 181 от ГПК. Нейното положение съответства на разбирането на ВКС за установяване на точното съдържание на това понятие, като се изходи от целта на разпоредбата на чл. 46 ал. 1 ЗНА. Целта на цитираната законова разпоредба е да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ за прехвърляне на едно право чрез антидатиране, така че да може да бъде противопоставен на лице, което е придобило по-рано същото право. Положението и съответства и на възприетото по-тясно тълкуване на понятието "трети лица", а именно, че "трето лице" по смисъла на чл. 145, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшествува датата на документа. Следователно касае се до неучаствало в съставянето на документа лице- Н. Г. С., което черпи права от една от страните по предварителния договор- П. Т. Т., и би могла да бъде увредена от антидатирането на предварителния договор, ако същият се окаже сключен преди тя да придобие правото на собственост върху процесния имот по силата на договор за продажба, сключен с Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса Искра Кутева. Наистина с предварителния договор за продажба не се прехвърлят права и същия е породил за страните само облигационни отношения, но правото на собственост е останало у продавача обещател- П. Т. Т.. Правата на купувача по предварителния договор, не биха могли да бъдат противопоставени на правата придобити от дружеството купувач- “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, дори и той да е сключен преди договора за продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., тъй като купувача по предварителния договор не е придобил собствеността върху имота. Антидатирането на предварителния договор за продажба, ако такова се докаже по настоящото дело, обаче би могло да засегна правата на Н. Г. С., която понастоящем е собственик на този имот, тъй като предварителния договор за продажба би обусловил за ищеца В. Л. К., правния интерес да предяви иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД за обявяване на нищожността на договора за продажба, както е и направил по настоящото дело. В този смисъл антидатирането на предварителния договор, би послужил като основание и за симулативен процес, каквото възражение по настоящото дело е наведено от третото лице - Н. Г. С..

С. е придобила правото на собственост върху имота, макар и в качеството и на Управител на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, чрез сключения в изискуемата от закона форма за действителност договор за продажба, инкорпориран в Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. .К. Същият е сключен пред нотариуса на 12.11.2007г. Именно поради тази причина същата оспорва датата на представения по делото предварителен договор за продажба, като твърди че той е подписан след като тя е придобила в качеството си на Управител на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, правото на собственост върху процесния апартамент, а е антидатиран за да бъдат засегнати правата която тя е придобила, чрез използването на предварителния договор за продажба за нуждите на един симулативен съдебен процес, какъвто твърди че е този по настоящото дело. Без значение е според съда обстоятелството, че по сделката материализирана в Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса Искра Кутева, купувач е дружеството ответник- “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, а не Н. Г. С. в качеството и на ФЛ. Установи се по настоящото дело, че тази сделка е била симулативна, като страните не са целели настъпването на нейния правен резултат. Дружеството е било създадено за да бъда получен заем за закупуване от семейството апартамент в град С., който е бил обезпечен чрез апартамента, собственост на дружеството. Иначе парите от заема са били получени от самата Н. Г. С., като същите не са били използвани за заплащане на цената на закупения апартамент. Не се установи и дружеството да е извършвало каквато и да е дейност, както и да отчитало приходи и разходи за годините след неговото създаване. Макар собствеността след продажбата формално да е преминала върху “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, всъщност апартамента е останал собственост на П. Т. Т., който е бил негов собственик и преди продажбата.

По настоящото дело са представени и приети като писмено доказателства, без да са оспорени от ответниците или от третата подпомагаща страна, 5 броя писмени разписки, подписани от В. Л. К. и П. Т. Т., от които се установява че заплащането на продажната цена за процесния имот, възникнало като задължение от сключения предварителен договор за продажба, е извършено в периода от 01.06.2008г. до 05.12.2010г. Същевременно събрани са гласни доказателства във връзка с установяването на обстоятелствата за действителната воля на страните по предварителния договор- В. Л. К. и П. Т. Т., във връзка с възражението за привидност на съглашението по сключения предварителен договор от третата подпомагаща страна, като от свидетелските показания се установи, че В. Л. К. и П. Т. Т. са били постигнали съгласието за продажбата на процесния апартамент, преди сключването на привидния договор за продажба от 12.11.2007г., който е предмет на настоящото дело, както и че към момента на втория заем, който съпрузите Т. са възнамерявали да получат от банките, парите за апартамента вече са били заплатени от В. Л. К., но не са достигали за закупуването на желания апартамент в град С.. Поради изложените съображения, съдът счита че са налице основанията на чл. 181 от ГПК, предложение последно, за да се приеме че и датата на сключването на представения по делото предварителен договор, е достоверна и това е посочената в писмения договор дата- 10.10.2007г., тъй като са налице факти, установяващи по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа, по смисъла на чл. 181 от ГПК. В този смисъл следва да се тълкува и т. ІІ от Предварителния договор за продажба, сключен между В. Л. К. и П. Т. Т., в която страните подписали договора са се съгласили, при подписване на договора да бъде заплатена като задатък/капаро/ от купувача на продавача, сумата 5 000лв., а предварителния договор в тази му част да служи като разписка за получените пари. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, съдът намира възражението на Н. Г. С., за антидатиране на Предварителния договор за продажба, сключен между В. Л. К. и П. Т. Т., за да бъдат увредени нейните интереси, като неоснователно.

Макар да се събраха доказателства че ищеца и първия ответник по делото да са били в близки отношения и са се познавали още от деца, то видно е от събраните по делото гласни доказателства, че техните отношения значително са се влошили след извършената продажба на процесния апартамент, с договора чиято нищожност се иска да бъде прогласена по настоящото дело, като това е станало от момента от който ищеца е научил за извършената сделка. Не се събраха по делото доказателства, сключения писмен договор за продажба да е бил умишлено антидатиран от ищеца и от първия ответник по делото за нуждите на настоящия процес, поради което съдът счита че и възражението за симулативност на процеса от третата подпомагаща страна е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

С оглед на изхода на делото пред първата съдебна инстанция, следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и чл. 78 ал. 10 от ГПК, да бъдат осъдени ответниците и третото лице помагач, да заплатят на ищеца по делото, сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски- сумата 3 514.19лв. за държавна такса във връзка с предявения иск, сумата 40.00лв. за държавна такса във връзка с обезпечителното производство по делото, сумата – 200.00лв. разноски за вещо лице и сумата 1 600лв., разноски за адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на основание чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД, на договора за продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., с който П. Т. Т., със съгласието на съпругата си Н. Г. Т., е продал на “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, следния недвижим имот, находящ се в град Б.: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен № 04279.614.253.1.13 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно, точка тринадесет/, с предназначение - жилище, апартамент вписан с административен адрес съгласно схема, издадена от СГКК-Б. в град Б., улица “. № 5 (пет), . 4 (четвърти), който самостоятелен обект е с площ от 76.11 кв.м /седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № 04279.614.253.1.12, под обекта: № 04279.614.253.1.10; над обекта: № 04279.614.253.1.14, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и припадащото се право на строеж, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификационен № 04279.614.253.1, построена върху поземлен имот с идентификационен № 04279.614, находящ се в град Б., община Б., област Б., по кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на АК, и който обект по документ за собственост представлява: Апартамент "А" на трети жилищен етаж, състоящ се от спалня, дневна, баня с тоалетна, антре предверие, тоалетна и детска спалня, със застроена площ от 76, 11 кв.м./седемдесет и шест цяло и единадесет кв.м./ от четириетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VI /шест/, имот пл. № 2912 / две хиляди деветстотин и дванадесет/, кв. 92 /деветдесет и втори/, по плана на ЦГЧ Б., целия УПИ с площ 322, 435 кв.м.: /триста двадесет и две цяло четиристотин тридесет и пет кв.м/ при съседи на УПИ: улица, Н. Т., наследници на К. Г. и А. Ц., при съседи на апартамента: стълбищна клетка, апартамент „Б" на Р. А., калкан и двор, ведно с мазе №2 /две/ с площ 12.85 кв.м. /дванадесет цяло и осемдесет и пет кв.м./, както съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, поради привидност на договора за покупко продажба и неговата абсолютна симулативност.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на третото лице помагач- Н. Г. С., че приложеният по делото Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 10.10.2007г. между В. Л. К. и П. Т. Т., е антидатиран и създаден за целите на настоящия процес.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на третото лице помагач- Н. Г. С., За нищожност на предварителния договор за продажба на недвижим имот, сключен на 10.10.2007г. между В. Л. К. и П. Т. Т., поради липса на съгласие и поради привидност, основано на твърдението, че договора е сключен за нуждите на настоящия процес.

ОСЪЖДА П. Т. Т. с ЕГН *, от град Б., ул. “. № 5, “.- КОНСУЛТИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район Триадица, ул. “Алабин” № 2, управлявано от В. М. Г. – П. и третото лице помагач- Н. Г. С., ЕГН *, от град Б., ул. „Сливница” № 7, да заплатят на В. Л. К., ЕГН *, от град Б., ул. “. Мечкулски” № 32, сумата 3 514.19лв./три хиляди петстотин и четиринадесет лева и деветнадесет стотинки/ за държавна такса във връзка с предявения иск, сумата 40.00лв./четиридесет лева/ за държавна такса във връзка с обезпечителното производство по делото, сумата – 200.00лв./двеста лева/ разноски за вещо лице и сумата 1 600лв./хиляда и шестстотин лева/, разноски за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: