Мотиви към присъда № 260002 от 11.05.2021 г. по н.о.х.д. № 645/2019
г., Районен съд – Сливница, първи състав
Районна прокуратура - Сливница е внесла обвинителен акт по
д.п. № 173/2019 г. по описа на РУ-Сливница, пр. пр. № 658/2019 г. по описа на Районна
прокуратура - Сливница срещу подсъдимия М.Р.М. за престъпление по чл. 325,
ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр., ал. 1 от НК – за това, че на 04.05.2019
г. около 21:30 часа в гр. Сливница, в заведение „С.С.Б.”, находящо се на пл. С.,
№ 2, в съучастие като съизвършител с А.Г.Н., е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм – нанесъл
побой чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото на К.Н.Н.. Обвинителният акт е внесен и срещу подсъдимия А.Г.Н. за
престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр., ал. 1 от НК
и престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
но тъй като в хода на производството подсъдимият е починал, то наказателното
производство по отношение на него е прекратено.
С молба пострадалият К.Н.Н. е поискал конституирането му
като частен обвинител и е предявил срещу подсъдимия М. граждански иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди в резултат на
престъплението и сумата от 1567,40 лева за претърпени имуществени вреди. В хода
на процеса пострадалият К.Н. е починал като неговите наследници са пожелали да
не бъдат конституирани като страни в процеса и затова съдът е прекратил производството
по гражданския иск.
В съдебно заседание прокурорът от Районна прокуратура -
Сливница поддържа обвинението, така както е формулирано в обвинителния акт. Счита,
че от събраните по делото доказателства обвинението се доказва по безспорен и
несъмнен начин и може да се направи сигурен извод, че именно подсъдимият е
извършил престъплението, за което е обвинен. Според прокурора доказани по
делото са времето, мястото и начина, по които подсъдимият е извършил
престъпното деяние при форма на вина пряк умисъл. Пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи наказание
лишаване от свобода в размер на 1 година, изпълнението на което да бъде
отложено за изпитателен срок от три години.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия М. – адв. Д.
счита, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, а напротив,
че от показанията на свидетелите се установява, че подсъдимият не е извършил деянието,
за което му е повдигнато обвинение. Прави искане подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание подсъдимият се присъединява към
казаното от защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Р.М. е с ЕГН ********** и адрес ***. Той е
роден на *** ***, , неосъждан.
На 04.05.2019 г. около 21:00 часа пострадалият К.Н.Н.
посетил, заедно със своя приятел – свидетеля Н.Р.Н., заведение „С.С.Б.”,
намиращо се в гр. Сливница, пл. „С.” № 2. В заведението имало други хора, сред
които и свидетелите В.С.В., В.Г.П., С.Ц.Г., Д.Ю.З., починалият подсъдим А.Г.Н.
и подсъдимият М.Р.М.. Пострадалият Н. и свидетелят Н. седнали на маса в
централната част на заведението, но по-близо до задния вход на заведението. В
заведението бил и свидетелят С.З., който обслужвал клиентите и сервирал
напитки.
Пострадалият Н. изпил една бира, поръчал си втора и около
21:45 часа отишъл до тоалетната, която се намирала срещу стълбите на входа на
заведението и била отделена от салона на заведението. Малко след него в
тоалетната влязъл и А.Г.Н. по прякор „Ш.”, който попитал пострадалия Н. дали е
син на Н., при което пострадалият отговорил, че той е синът на Н.. При този
отговор А.Н. попитал пострадалия дали има някакъв проблем, а пострадалият му
отговорил, че няма проблеми. В този момент А.Г. нанесъл удар с юмрук в лицето
на пострадалия Н., който не успял да реагира и да избегне удара. А.Г. продължил
да нанася удари по лицето, главата и тялото на пострадалия. В резултат на
ударите му избил два от предните му зъби, които пострадалият изплюл в
тоалетната. Пострадалият успял да избяга и влязъл в салона на заведението, но А.Г.
го последвал. Той продължил да нанася удари по главата и тялото на пострадалия
и дори го повалил на земята. Част от посетителите се опитали да прекратят
побоя. След тяхната намеса А.Г. престанал да удря пострадалия, а Н. седнал на
масата при своя приятел Н.Н.. Пострадалият изпил няколко глътки бира, но усетил
болка в ченето и затова решил да потърси лекарска помощ. Първоначално, заедно
със свидетеля Н. тръгнали към дома на пострадалия Н., който искал да се
преоблече, но болката станала по-силна и затова решили да отидат направо към
центъра за спешна помощ в гр. Сливница. При посещението дежурният лекар
посъветвал пострадалия да посети центъра за спешна помощ „Пирогов” в гр. София.
Междувременно пострадалият подал сигнал и в РУ-Сливница. На мястото на
инцидента били изпратени свидетелите К.И.П. и А.Л.М. – полицейски служители в
РУ-Сливница. При пристигането си те констатирали, че заведението е затворено и
нямало никого. Останали до около 22:30 часа и си тръгнали за да продължат
дежурството си.
В хода на досъдебното производство е изготвено заключение
по съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Т.. Вещото лице е посочило,
че при пострадалия са установени следните травматични увреждания – двуполюсно
счупване на долната челюст, което е наложило оперативно лечение като
увреждането по своя медикобиологичен характер представлява счипване на челюст и
е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30
дни; счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца с
останал малък фрагмент и на втори горен десен зъб под нивото на венеца, което е
довело до оформянето на голям дефект в зъбната редица, причинил трайно
затруднение на дъвченето и говоренето. Дъвченето е затруднено във фазата на
отхапване на храната, а говорът е станал неясен съпроводен със съскане и
фъфлене, което по своя медикобиологичен характер представлява избиване на зъби
без, които се затруднява дъвченето и говоренето. Вещото лице е посочило, че
тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се
получат по начина, отразен в медицинската документация – нанасяне на побой.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства за тяхното установяване и експертизи: показанията на свидетелите К.Н.
/вкл. и прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК част от
показанията на свидетеля на л. 41 от досъд. произв./, В.В. /вкл. и прочетените
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетеля на
л. 47 от досъд. произв./, К.П., А.М. /вкл. и прочетените на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетеля на л. 48 от досъд.
произв./, С.З., В.П., С.Г., /вкл. и прочетените на основание чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетеля на л. 50 от досъд. произв./, Н.Р.Н.,
/вкл. прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, справка
за съдимост на подсъдимия /л. 151 от досъд. произв./ и заключение на съдебно-медицинска
експертиза /л. 146 от досъд. произв./.
Съдът извърши внимателен и критичен анализ на показанията
на свид. К.Н., който се явява и пострадал от престъплението. Въпреки това, съдът
дава вяра на показанията на този
свидетел в определени части, тъй като същите са конкретни и последователни, а и
свидетелят е бил пряк очевидец на деянието. Свидетелят излага показания относно
обстоятелствата за приблизителното време на случилото се, мястото на деянието,
както и информация за самоличността на извършителите. Свидетелят последователно
дава сведения за характера, силата, интензитета и насочеността на ударите,
които починалият подсъдим А.Н. му е нанесъл, както и относно обстоятелството,
че следствие на удар му е избил два зъба. Съдът счита, че информацията, която
дава свидетеля относно тези обстоятелства е достоверна и от съществено значение
за делото като се подкрепя от останалите доказателства по делото, включително
съдебномедицинската експертиза. Съдът обаче не кредитира показанията на
пострадалия в частта, в която посочва, че подсъдимият М. също му е нанесъл
удари. В тази част показанията на пострадалия не се подкрепят от останалите
доказателства като се опровергават от показанията на свидетеля Н.Р.Н., който е бил заедно с пострадалия в
заведението. Освен това пострадалият посочва, че няма спомен как е бил повален
на земята, но смята, че е бил повален и от двамата подсъдими. Пострадалият сам
посочва, че е бил в шок и поради това съдът счита, че в тази част показанията
му не следва да бъдат кредитирани напълно.
Съставът на първата инстанция прецени за достоверни и
показанията на свидетеля Н.Н. – приятел на пострадалия. Съдът, намери
показанията на свидетеля за истинни, последователни и логични. Свидетелят даде
сведения за инцидента при който е пострадал Н. като изрично заяви, че в
заведението единствено подсъдимия А.Н. е нанасял удари по пострадалия. В останалата
част показанията на свидетеля съвпадат с показанията на пострадалия.
На следващо място съдът даде вяра и напълно кредитира и показанията
на свидетелите К.П. и А.М. – полицейски служители при РУ-Сливница. Между
показанията на двамата свидетели липсва противоречие, показанията им са
последователни и подробни. Свидетелите са
незаинтересовани от изхода на делото и нямат връзка с подсъдимия. Свидетелите П.
и М. последователно излагат информация за обстоятелствата, на които те са били
преки очевидци след пристигането си в заведението, а именно че заведението е
било затворено и не е имало никого вътре.
Относно показанията на свидетелите С.З., В.Г.П., С.Ц.Г., Д.Ю.З.,
същите не съдържат доказателствена информация за инкриминираното събитие,
доколкото свидетелите твърдят, че не са ставали свидетели на сбиване, в което
да е участвал подсъдимия М. и поради това са в подкрепа на защитната теза.
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав
счита, че същите са събрани по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК и
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото. Съдът кредитира
приобщените по делото писмени доказателства, като намира че същите
кореспондират с гласните доказателства по делото. Фактическата констатация за
съдебното минало на подсъдимия съдът изведе от приложените справки и бюлетини
за съдимост.
Съдът кредитира като компетентно обективно и
професионално изготвено и заключението на съдебната медицинска експертиза на
пострадалия. Вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси компетентно и
безпристрастно. От заключението се установяват уврежданията на пострадалото
лице, както и че тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети и могат да се получат от нанасянето на побой. Съдът напълно възприема
изводите на вещото лице и ги отчете при постановяване на присъдата си.
Възприетата за
несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Обвинителният акт срещу подсъдимия М.М. е внесен за
престъпление съставомерно по чл. 325, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.,
ал. 1 от НК.
Според възприетата от съда за установена фактическа
обстановка следва да се направи извод, че на инкриминираната дата подсъдимият М.
не е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението за
което е обвинен. По делото несъмнено се установи единствено, че на 04.05.2019
г. около 21:45 часа подсъдимият А.Г.Н. е нанесъл побой над пострадалия К.Н. и
му е причинил средни телесни повреди изразяващи се в двуполюсно счупване на
долната челюст и счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на
венеца и на втори десен зъб под нивото на венеца. Не се установи по делото на
пострадалия да са причинени други травматични увреждания каквито се твърди да
са причинени от подсъдимия М. чрез нанасяне на удари с ръце и крака.
От обективна страна деянието, чрез което се осъществява
престъплението хулиганство е извършването на непристойни действия от страна на
обвиняемото лице. От това може да се направи извод, че престъплението не може
да се осъществи чрез бездействие. В съдебната практика се приема, че
непристойни действия са онези, които са неприлични, безсрамни, които се
изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях
нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга
нормите на нравствеността. Явно неуважение към обществото има, когато деецът
чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността.
При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца,
така и от други лица, на които са станали достояние. Престъплението е налице,
когато и двата признака са осъществени /така т. 2 от ПП на ВС № 2/1974 г. по
н.д. 4/1974 г./
От събраните по делото доказателства не бе установено по
безспорен и категоричен начин авторството на деянието. Не се установи несъмнено
обвиняемият да е извършил непристойни действия или с поведението си грубо да е
нарушил обществения ред. Не се установи и подсъдимият да е извършил непристойни
действия, които по своето съдържание да се отличават с изключителен цинизъм или
дързост. Според процесуалния закон трябва да се докаже точния механизъм на
осъществяване на престъплението, както и участието на подсъдимия в неговото
извършване, а в разглеждания случай при изолираните показания на пострадалия
относно автора, не дават възможност съдът да постанови осъдителна присъда.
Оттук насетне всякакви разсъждения за участието или
неучастието на подсъдимия в престъпното деяние, или за субективната страна на
престъплението, са напълно безпредметни и съдът не обсъжда този въпрос. Именно
затова и съобразно разпоредбите на чл.303 и чл.304 от НПК, съдът призна
подсъдимия М.М. за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр., ал. 1 от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :