П Р И С Ъ Д
А
№ 4
гр.
Сливен, 09 март 2016 година
Сливенският военен съд
на девети март две хиляди
и шестнадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ВОЛЯ ПЕТРОВ
КЪНЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:1. ст. серж. Д.С.С.
2.
ст. серж. К.С.И.
при
участието на секретар А.Т. и в
присъствието на военен прокурор к-н
Василев, като
разгледа докладваното от военния съдия НОХД
№ 208/2015 година и на основание чл. 301 от НПК, съдът
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимите
Сержант от запаса Ж.Й.С. – роден на ***г***, женен, неосъждан, със средно образование, българин български гражданин, ЕГН **********
О.з. майор
Н.С.Н. – роден на ***г. в гр. Нова Загора, живущ
***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, ЕГН **********
ЗА НЕВИННИ в това:
1. На 07.06.2012г. към 11.00 часа във военно формирование
26 030 - Безмер, майор Н.С.Н. – началник на отделение „Логистика” във
военно формирование 26 030-Безмер в съучастие с бивш сержант Ж.Й.С. на длъжност
завеждащ „Хранилище” в секция „ААВ” на военно формирование 26 030- Безмер обл. Ямболска, в качеството му на съизвършител
да е предал, без да има надлежно разрешение затова, на гражданското лице Й.Л.Л.
- шофьор във „ВМЗ ЕАД” гр.Сопот взривни вещества и боеприпаси за огнестрелно
оръжие в „голямо количество” съхранявани в склад № 240 на военно формирование
26 030-Безмер, за който отговарял обвиняемия бивш сержант С., както следва:
- 6 броя неуправляеми авиационни ракети
С-5КР с взриватели, които са боеприпаси за огнестрелно оръжие - реактивно авиационно оръдие от типа
УБ-16 и УБ-32 с
калибър 57 мм., собственост на
ВМЗ-Сопот;
– 132,660кг. взривно
вещество с 118,269кг. тротилов еквивалент съдържащо се в 97 броя неуправляеми
авиационни ракети, от които - С-5М-13 броя, С-5К-26 броя, С-5КО – 58 броя, без взриватели, собственост на МО
- поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава
за обвинението му по чл. 339 ал.2, във вр.ал.1, във вр.чл.20 ал.2 от НК
2.
На 07.06.2012г. майор Н.С.Н. във
военно формирование 26 030- Безмер обл. Ямболска, да не
е изпълнил заповед на началника си - командира на формирование 26 030-Безмер –
полковник Д.Д., отдадена му непосредствено и устно на 06.06.2012г. към 09.00
часа, да не предава боеприпаси – неуправляеми авиационни ракети, които не са документално заведени във военно формирование 26 030-Безмер,
находящи се в склад № 240 на представители на „ВМЗ” ЕАД гр. Сопот, поради липса
на надлежно разрешение за това
- поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава
за обвинението му по чл. 372 ал.1 от НК
3. За това, че във военно формирование 26 030-Безмер, обл. Ямбол, майор Н.С.Н., в качеството му на длъжностно лице - военнослужещ във военно
формирование 26 030-Безмер, заемащ длъжността началник отделение „Логистика” в
същото военно формирование, в условията на продължавано престъпление за периода
от началото на месец април на 2012г. до 07.06.2012г. умишлено да не е изпълнил
задълженията си по военната служба и да е превишил властта си, от което да са
произлезли вредни последици
- поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправдава за обвинението му
по чл. 387, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК
4. На 07.06.2012г. към 11.00 часа във военно формирование
26 030 Безмер, бивш сержант Ж. Й.С. на
длъжност завеждащ „Хранилище” в секция „ААВ” на военно формирование 26 030-
Безмер обл. Ямбол, в съучастие с майор Н.С.Н. – началник
отделение „Логистика” в същото военно формирование, в качеството му на съизвършител, да е предал без да има надлежно разрешение
затова на гражданското лице Й.Л.Л. - шофьор във „ВМЗ ЕАД” гр. Сопот взривни
вещества и боеприпаси за огнестрелно оръжие в „голямо количество” съхранявани в
склад № 240 на военно формирование 26 030-Безмер, за който отговарял, както
следва:
- 6 броя неуправляеми авиационни
ракети С-5КР с взриватели, които са боеприпаси за огнестрелно оръжие - реактивно авиационно оръдие от типа
УБ-16 и УБ-32 с
калибър 57 мм., собственост на
ВМЗ-Сопот;
– 132,660 кг. взривно
вещество с 118,269 кг.
тротилов еквивалент съдържащо се в 97 броя неуправляеми авиационни ракети, от
които - С-5М-13 броя, С-5К-26 броя, С-5КО – 58 броя, без взриватели,
собственост на МО
- поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава
за обвинението му по чл. 339 ал.2, вр.ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК
На основание чл. 190 ал. 1 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Приложените
като веществени доказателства по делото 13 бр. метални пломби, да останат на
съхранение към делото.
Присъдата
подлежи на протестиране и обжалване пред Военно-апелативен съд на РБ в
петнадесетдневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. ст. серж.
2.
ст. серж.
МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания
и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото съдът установи
следното:
О.з. майор Н.С.Н. *** е на кадрова военна служба от
23.08.1991 година. Заемал е различни длъжности, като последната заемана от него
длъжност е „Началник на отделение
„Логистика” във в.ф. 26 030 – Безмер.
Специалната му
подготовка била на отлично ниво и изпълнявал поставените му задачи. Проявявал
стремеж към кариерно развитие и работил добре в екип. В началото на службата му
от 1992 до 1994 год. и през 2011 год. е имал няколко дисциплинарни нарушения,
след което няма налагани дисциплинарни наказания и е поощрява неколкократно /т.5л.41-46ДП/.
Сержант от запаса Ж.Й.С. *** е на кадрова военна служба от 09.04.1996 год. На последната заемана от
него длъжност „Завеждащ хранилище” е бил назначен от началото на месец август
2009 год. Притежавал добра професионална подготовка и се стремял да изпълнява
поставените му задачи, но не проявявал самоинициатива. Два пъти е бил наказван
по дисциплинарен ред и веднъж поощрен /т.5л.36-40ДП/.
Със заповед № ЗНО-48 от
17.08.2009 год. на Началника на отбраната, подс. Н.
бил преназначен за началник на отделение „Логистика” във в.ф. 26 030 –
Безмер, считано от 01.08.2009 год. /т.5л.7ДП/. Със заповед № 981 от 04.08.2009 год. на командира на под. ***
– Безмер, подс. С. е бил назначен за завеждащ
хранилище в секция „Авиационно-артилерийско въоръжение” в отделение „Логистика”
при под. *** – Безмер, считано от 01.08.2009 год. /т.5л.9ДП/. Изискванията за
заеманите от тях длъжности били регламентирани в длъжностните им характеристики
/т.5л.47-50ДП/. Двамата изпълнявали длъжностите към инкриминирания период – от
началото на месец април 2012 год. до 07.06.2012 год. и били освободени от
кадрова военна служба съответно за подс. Н. със
заповед № КВ-380 от 22.08.2012 год. на Министъра на отбраната /т.5л.14ДП/, а за
подс. С. със заповед № К-518 от 17.08.2012 год. на Командира на
военновъздушните сили /т.5л.18ДП/.
На 09.01.2003 година между под. ***
София и „ВМЗ” ЕАД – гр. Сопот бил
сключен договор за извършване на изпитания на произведени от завода в Сопот
авиационни реактивни снаряди, между които и от вида на процесните
6 бр. НАРС. Изпитанията е следвало да се извършат с летателни средства на под. ***
– Безмер, а съгласно т.ІІІ.8. от договора, завода – възложител е следвало да
осигури необходимите изделия /т.4л.11-13ДП/. В изпълнение на договора с приемо-предавателен акт № 2 и протокол от 27.01.2003 година
/т.4л.24-25ДП/ в под. *** – Безмер са получени от изделие 790 практ,
партия 3/02 - 8 каси по 8 бр. или общо 64 бр. и една каса с 64 бр. взриватели, а от изд. 790 бойни партия 4/02 - 3 каси по 8 бр.или общо 24 бр. Посочените
изделия не били заведени като материални активи в поделението, тъй като са били
собственост на ВМЗ – Сопот и са били осигурени само за изпитания. От
разпитаните по делото свидетели С., Д. и Д., както и от заключението на
съдебно-балестическата експертиза на в.л. К. се
установява, че изделията от първия тип бойни
общо 24 бр. са били оборудвани с взриватели, а от
втория тип практ
общо 64 бр. са били без взриватели, като взривателите им се съхранявали отделно от снарядите.
Тримата свидетели потвърждават, че именно тези снаряди от двата типа са били
предназначени за изпитанията. С протокол
№ 49/31.01.2003 год. /т.4л.26-27ДП/ е отчетено, че при изпитанията са изстреляни всички 64 бр. НАРС практ и 18 бр.
НАРС от втория вид. В протокола не е отразено какво се е случило с останалите неизстреляни 6 бр. НАРС.
В началото на 2012 година подс. С. отсъствал в продължение на около три месеца от
работа, поради ползване на болнични и годишен отпуск. След завръщането си на
работа С. установил, че в складовете, за които е отговарял и в които се
съхранявало оръжие и боеприпаси е влизано от други
длъжностни лица в поделението. Той започнал подреждане и проверка на числящото
се имущество и установил, че в единия от складовете се намират в повече от
заведения брой боеприпаси от типа НАРС – неуправляеми авиационни реактивни
снаряди. С. отделил сандъците с намерените в повече боеприпаси и уведомил за
това своя началник – подс. Н.. Последният лично
направил проверка в склада и също установил по-голям брой НАРС от водещото се
по документи. Част от тях били и 6 бр. реактивни снаряди от типа на
използваните при изпитанията през месец януари 2003 година. Н. потърсил
документация за тези боеприпаси и тъй като не открил такава, стигнал до извода,
че снарядите са останали от изпитанията и са собственост на ВМЗ – Сопот. Той
докладвал за това на своя пряк началник - заместник командира по логистиката на
поделението св. Б. и изказал предположението си, че снарядите са на ВМЗ – Сопот.
Н. предложил да се обади в завода, за да си получат снарядите и след като св. Б.
не се противопоставил, на 04.06.2012 година /т.4л.9-10ДП/ се обадил по телефона
на изпълнителния директор на ВМЗ – Сопот – св. С.. В разговора Н. уведомил С.,
че във формированието са останали реактивни снаряди, собственост на завода при
проведените изпитания през 2003 година, които следва да им бъдат върнати. С. се
съгласил да организира превоза на снарядите и възложил тази дейност на св. Т.,
който влязъл във връзка с Н.. В разговор двамата уточнили, че превозването на
снарядите може да стане на 07.06.2012 година, тъй като е необходимо да се
изпълнят процедурите за превозване на взривни вещества и боеприпаси. Св. Т.
изрично попитал подс. Н. какво е количеството на снарядите
и опаковката, за да прецени какъв по товароносимост
автомобил да изпрати. Н. казал на Т., че се касае за 26 бр. НАРС, без да уточни
модификацията. На 05.06.2012 година било подадено заявление от името на ВМЗ –
Сопот до Началника на РУ”Полиция” гр. Карлово за транспортиране на 26 бр. НАРС
/т.4л.33ДП/, като завода имал разрешително за транспортиране на такива изделия
/т.1л.40-46;т.4л.37ДП/. Било уточнено превоза да се извърши с автомобил
„Мерцедес” рег. № РВ 9812 МК с шофьор св. Л., а охраната била поверена на св. Г..
Т. уведомил по телефона Н. за номера на автомобила и трите имена на шофьора,
които следвало да пристигнат във формированието на уговорения ден преди обяд. Н.
уведомил св. Б. за договореното предаване на снарядите и за това, че се очаква
на 07.06.2012 година представители на ВМЗ – Сопот да пристигнат във
формированието за да ги получат. Подп. Б. разпоредил
на подс. Н. да докладва за това на командира на
формированието – св. Д.. На 06.06.2012 година Н. докладвал на полк. Д. за
констатираните излишъци, които според него са собственост на ВМЗ – Сопот и за
договореното, представители на завода да си ги вземат. Св. Д. го попитал дали
във формированието има документи за собствеността, на което Н. отговорил, че
при тях такива документи няма, но от завода ще представят. Полк. Д. му
разпоредил боеприпасите да не се предават без да има надлежно оформени
документи. Такова разпореждане той дал и на св. Б..
На 07.06.2012 година подс. Н. уведомил св. Б., че се очаква същия ден преди обед
да пристигне автомобила на ВМЗ – Сопот за получаване на снарядите, като се
обадил по телефона и на дежурния по КПП – св. П.. Уведомил я, че се очаква да
пристигне лекотоварен автомобил „Мерцедес” с пловдивска регистрация с шофьор Й.Л..
Разпоредил на свидетелката да му се обади, когато пристигне автомобила.
Свидетеля Б. също се обадил на дежурния по КПП и я попитал дали е уведомена за
това, че се очаква да пристигне автомобил с шофьор Л.. П. му казала, че е
уведомена, след което Б. също й разпоредил да го уведоми при пристигането на
автомобила. Към 10.20 часа пред КПП на формированието пристигнал автомобила,
управляван от Л.. П. проверила самоличността на водача и докладвала на подс. Н. за пристигането му. Н. разпоредил на П. да изчака
и затворил телефона. След това св. П. докладвала и на подп.
Б. за пристигането на автомобила. Той приел информацията и казал, че няма да се
занимава с тях. През това време подс. Н. се обадил на
подс. С. и му разпоредил да отиде до КПП от където да
съпроводи до сградата на щаба на формированието пристигналия автомобил. С.
отишъл до КПП и след като автомобила само с водача бил пропуснат от дежурните,
го съпроводил до сградата на щаба. Там св. Л. бил посрещнат от подс. Н., който проверил документите за самоличност на
водача и тези, касаещи превоза на боеприпаси и взривни вещества. След като се
уверил в редовността на документите, заедно с подс. С.
придружили автомобила до района на складовете. Под ръководството на подс. Н. и със съдействието на св. А., И.И. и Л., двамата
подсъдими изнесли от склада общо 103 бр. НАРС, между които и шестте броя процесни снаряда и ги качили в автомобила. Сандъците със
снаряди били запечатани, а след това била запечатана с пломба и товарната част
на автомобила. В Анекс към разрешение приложение № 7 /т.1л.47ДП/ подс. Н. собственоръчно вписал, че на 07.06.2012 година е
предал неуправляеми авиационни ракети – 103 бр., за което се подписал и
поставил печат на формированието. С този анекс боеприпасите следвало да бъдат
приети от длъжностното лице във ВМЗ – Сопот. След оформяне на документите
автомобила напуснал района на формированието, но в района на гр. Сливен бил
спрян за проверка и върнат във в.ф. 26 030 – Безмер.
Описаната фактическа обстановка
се доказва по несъмнен и категоричен начин от обясненията на двамата подсъдими,
дадени в съдебно заседание на 09.03.2016 година пред настоящия състав на съда;
от показанията на свидетелите, депозирани на досъдебното производство и пред
други състави на Сливенски военен съд по НОХД № 255/2012 година и НОХД №
48/2013 година; от експертното заключение на в.л. К. от досъдебното
производство и в съдебно заседание по
НОХД № 255/2012 година и НОХД № 48/2013 година на Сливенски военен съд,
всички те приобщени към доказателствения материал на основание чл. 373 ал. 1 НПК по реда на чл. 283 НПК в съдебно заседание на 09.02.2016 година; от
заключението на тройната съдебно-химическа и балестична
експертиза; от приложените по делото книжа.
Относно приложената от съда
процедура по гл. ХХVІІ НПК, беше съобразено следното: В съдебно заседание на
14.01.2016 година двамата подсъдими и адв. Н.
направиха искане за предварително изслушване на страните. Съдът прецени, че
съгласно чл. 370 ал. 2 НПК не може да отхвърли направеното искане, тъй като са
налице условията за това по гл. ХХVІІ НПК. В тази глава не е изрично посочено
до кой момент може да се прави искане за предварително изслушване, като само от
разпоредбите на чл. 373 ал. 1 и 2 НПК следва извода, че това трябва да стане до
започване на съдебното следствие в първата инстанция. В този смисъл е и ТР №
1/2009 г. ОСНК, според което след започване на съдебното следствие по общия ред
с прочитането на обвинителния акт при първоначалното първоинстанционно
производство е недопустимо да се преминава към съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 373 ал. 2 вр. чл.372 ал. 4 НПК. При
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, процедурата също е
неприложима. По НОХД № 48/2013 година на Сливенски военен съд с Решение № 270/10.06.2014
година ВКС е отменил решението на Военно-апелативен съд, с което е потвърдена
осъдителната част на присъдата на Сливенски военен съд и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативен съд, като е посочил
допуснатите нарушения. С Решение № 24/20.03.2015 година Военно-апелативен съд е
констатирал, че посочените от ВКС нарушения касаят първоинстанционната
присъда и е отменил цялата присъда на Сливенски военен съд, а не само в
осъдителната част, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
съда. При новото разглеждане на делото Сливенски военен съд е установил, че
посочените от ВКС нарушения са
допуснати още на досъдебното производство, поради което е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на Сливенската
военно-окръжна прокуратура за доразследване. Настоящото
дело е образувано по нов обвинителен акт, внесен в съда на 17.12.2015 година.
Касае се за нов, различен от предходния обвинителен акт, който до 09.02.2016
година не е прочитан в съдебно заседание и подсъдимите не са вземали отношение по
обвиненията, който той съдържа. Тъй като в гл. ХХVІІ НПК и ТР № 1/2009 г ОСНК
не се съдържат ограничения за провеждане на съкратено съдебно следствие след
връщане на делото на прокурора и внасянето му с нов обвинителен акт, отказа да
се допусне предварително изслушване би било нарушение на чл. 370 ал. 2 НПК.
Освен това ТР № 1/2009 година ОСНК, касае само признаването на фактите по чл.
371 т.2 НПК, а в настоящия случай се
касае за хипотезата на чл. 371 т. 1 респ.
чл. 372 ал. 3 и 373 ал. 1 НПК, която не е включена в
материята, предмет на ТР № 1/2009г. Наред с това съдът прецени, че за пълното и
всестранно изясняване на обстоятелствата по делото и при наличието на по
няколко разпита на всеки свидетел и вещото лице, в интерес на изясняване на
обективната истина при хипотезата на чл. 370 ал. 2 НПК, е да бъдат огласени
показанията на свидетелите и експертното заключение не само от досъдебното
производство, но и тези дадени при условията на състезателен процес в открити
съдебни заседания по НОХД № 255/2012 година и НОХД № 48/2013 година на
Сливенски военен съд. В чл. 371 т. 1 и чл. 372 ал. 1 НПК са посочени протоколи,
експертни заключения и доказателства от досъдебното производство, но в чл. 373
ал. 1 НПК е посочено, че се прочитат съответните /не само от досъдебното
производство/ протоколи за разпит и експертни заключения по реда на чл. 283 НПК. Чл. 374 НПК препраща към общите правила,
а чл. 283 НПК е част от общите правила и в него е посочено, че се прочитат
протоколите и другите документи, които имат
значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Протоколите от съдебни
заседания по НОХД № 255/2012 година и НОХД № 48/2013 година на Сливенски военен
съд, съдържащи показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото
лице безспорно имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото и са
дадени не само пред един орган, а при условията на състезателност,
когато всички страни са имали възможност да поставят своите въпроси. По тези
съображения съдът допусна предварително изслушване на страните във връзка с
посочените в обвинителния акт свидетели и вещи лица. След това при изслушване
на страните по доказателствата на основание чл. 275 НПК и преди даване ход на
делото, беше направено искане за допускане на допълнителен свидетел, което
искане беше уважено и като свидетел по делото беше допуснат бриг.
ген. Д.. Поради това, че проведеното преди допускането на свидетеля
предварително изслушване, касаеше само свидетелите по обвинителния акт, показанията
на този допълнителен свидетел не бяха предмет на обсъждане и не бяха включени в
определението по чл. 372 ал. 3 НПК. В тази връзка подсъдимите и техните
защитници направиха искане за предварително изслушване и по отношение конкретно
на допълнително допуснатия свидетел, което искане по изложените по-горе
съображения съдът нямаше основание да отхвърли. След произнасяне по искането, ход
на делото беше даден по реда на гл. ХХVІІ НПК.
Преценявайки събрания и проверен
в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода,
че обвиненията срещу двамата подсъдими не са доказани по несъмнен начин, както
изисква разпоредбата на чл. 303 НПК по следните съображения:
І. По обвинението за престъпление
по чл. 339 ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 НК за двамата подсъдими.
Срещу подсъдимите Н. и С. е
повдигнато обвинение за това, че на 07.06.2012 година към 11.00 часа във в.ф.
26 030 – Безмер, първия в качеството си на Началник отделение „Логистика”,
а втория в качеството си на Завеждащ хранилище в секция „ААВ” във
формированието, действайки като съизвършители,
предали без да имат надлежно разрешение за това на св. Л. взривни вещества и
боеприпаси за огнестрелно оръжие в голямо количество, а именно 6 бр.
неуправляеми авиационни ракети с взриватели,
собственост на ВМЗ – Сопот, както и 132.660 кг. взривно вещество с 118.269 кг. тротилов еквивалент, съдържащо се в 97 бр. неуправляеми
авиационни ракети без взриватели, собственост на МО.
По отношение на обвинението,
касаещо взривното вещество защитата направи възражение, че същото е
недопустимо, тъй като по отношение на 97 бр. неуправляеми авиационни ракети има
влязла в сила оправдателна присъда. Становището на прокуратурата е че
оправдателната присъда касае ракетите като боеприпас, а не касае съдържащото се
в тях взривно вещество. Съдът прие, че възражението на защитата е основателно и
обвинението за взривно вещество, съдържащо се в 97 бр. неуправляеми авиационни
ракети без взриватели, собственост на МО, не следва
да бъде предмет на настоящото дело, тъй като за тези ракети и съдържащото се в
тях взривно вещество има влязъл в сила съдебен акт. С присъда № 10/15.11.2013
година, състав на Сливенски военен съд е оправдал двамата подсъдими за
престъпление по чл. 339 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20.ал. 2 НК, извършено на 07.06.2012 година във
в.ф. 26 030 – Безмер и касаещо 97 бр. неуправляеми авиационни ракети без взриватели. Сливенската военно-окръжна прокуратура е подала
протест срещу оправдателната част с аргумент, че в съдебно заседание
прокуратурата е имала възможност да измени обвинението за 97 бр. ракети, като
същите се разглеждат не като боеприпаси, а като съдържащи взривно вещество.
Против осъдителната част са подадени и жалби от подсъдимите. С решение №
1/20.02.2014 година, състав на Военно-апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата,
като не е уважил както протеста, така и жалбите. Решението на
Военно-апелативния съд, с което не е възприето виждането на прокурора че в
конкретния случай съдът е следвало да разглежда взривното вещество отделно от
боеприпасите, в които то е вложено, не е било протестирано.
Очевидно апелативния прокурор се е съгласил с аргументите против това становище
на прокурора от Сливенската военно-окръжна прокуратура, изложено в протеста му.
Със свое решение № 270/10.06.2014 година, състав на ВКС е отменил решение №
1/2014 година на Военно-апелативен съд само в осъдителната част и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативен съд само в тази
част. В решението изрично е посочено, че пределите на касационната проверка са
определени от иницииралите производството, като липсва протест за частичното
оправдаване и същото не подлежи на касационна проверка. Последния съдебен акт
по това дело е решение № 24/20.03.2015 година на Военно-апелативен съд, с който
е отменена изцяло присъда № 48 по НОХД № 48/2013 година на Сливенски военен
съд, като вероятно се касае за техническа грешка, тъй като по НОХД № 48/2013
година на Сливенски военен съд няма постановена присъда с № 48, а такава с №
10. При разглеждане на настоящото НОХД № 208/2015 година след изслушване
становището на прокурора и заключението по назначената тройна съдебно-химическа
и балестична експертиза съдът установи, че обвинението
за предадено взривно вещество, касае взривното вещество намиращо се именно в 97
бр. ракети, за които има постановена оправдателна присъда. Съгласно чл. 412 ал.
2 т. 3 НПК, присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила
след изтичане срока за обжалване, когато не е подадена жалба или протест. Срещу
решение № 1/20.02.2014 година на Военно-апелативен съд не е бил подаден протест
и в тази част решението на въззивната инстанция,
респ. на първоинстанционната присъда са влезли в
сила. Неоснователно е възражението на прокуратурата, че се касае за ново,
различно обвинение, по което няма влязъл в сила съдебен акт. Това твърдение би
било вярно, ако предмета на обвинението беше барут, намиращ се извън ракетите,
като цялостно изделие. От разпита на вещите лица в съдебно заседание се
установи, че процесните 97 бр. ракети, за които има
постановена оправдателна присъда, представляват цялостно изделие, съдържащо три
части – реактивен двигател, бойна част и възпламенител,
като във всяка от тях се съдържа взривно вещество и барут. Цялостното изделие
може да бъде разглобено само в специализирани помещения, по определена
процедура и използване на специални машини и техника. Това означава, че
обвинението по което е била постановена оправдателната присъда, касае 97 бр.
ракети, като цялостно изделие, включително и съдържащите се в тях барут и
взривно вещество. По тези съображения, преценявайки въпросите по чл. 301 ал. 1
т. 2 НПК, съдът категорично прие, че в тази част на обвинението по чл. 339 ал.
2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал.
2 НК, касаеща двамата подсъдими има влязла в сила оправдателна присъда,
съгласно която деянието им в тази част не съставлява престъпление. Съдът
прецени, че по този въпрос следва да се произнесе с присъда, а не с определение
по реда на чл. 289 НПК, тъй като обвинението за взривни вещества е само част от
няколко обвинения по делото и е само част от цялото обвинение по чл. 339 НК,
което по необходимост налага произнасяне с присъда по всички обвинения.
Съдът прие, че не е доказано
обвинението по този текст и с предмет 6 бр. НАРС с взриватели,
собственост на ВМЗ – Сопот. За да се направи извода дали е имало или не
надлежно разрешение за предаване на боеприпасите, е било необходимо да се
установи реда за издаване на разрешение на процесните
6 бр. НАРС и да се прецени дали подсъдимите са спазили този ред. В
заключителната част на обвинителния акт не са посочени нормативния акт или
конкретните норми, които е следвало да спазят двамата подсъдими, за да извършат
предаването в съответствие с изискванията, което е от значение и за
субективната страна на деянието.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочено на стр. 4: „По
този начин целял да получи разрешение за предаване на 6 бр. НАРС, а в
действителност да предаде цялото количество от 103 бр. НАРС, като се оправдае
със знанието на командира си и заместника му.”. От това следва извода, че
съгласно обвинителния акт субективната
представа на Н. за това, кое е надлежното
разрешение за да предаде без нарушение шестте бр. НАРС, е „знанието на
командира и заместника му”.
На стр. 7 от обвинителния акт е
посочено, че подс. Н. „… предал без позволение отбранителни продукти боеприпаси – 103 бр.
НАРС …”, като е нарушил разпоредбите на чл. 94-100 от Правилник П-7/2011
година за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти /ДВ бр.70/2011г./,
чл. 21, чл. 35 и чл. 82 ал. 1 и 2 от Наредба, приета с ПМС № 278/30.11.2010 г.
и без Нареждане за движение на активи форма ПД-243 от „Счетоводен документооборот в МО, БА и структурите на пряко подчинение
на Министъра на отбраната”.
На стр. 8 от обвинителния акт,
след като е описал реда по цитирания Счетоводен документооборот
за завеждане на отчет на констатирани излишъци от боеприпаси и последващото им
снемане от отчет, прокурорът е направил следния извод: „В този ред на мисли обвиняемия майор Н., както и обвиняемия сержант С.
на практика са нямали необходимо разрешение за предаване, нито на боеприпаси за
огнестрелно оръжие, нито на взривове.”.
На стр. 11 от обвинителния акт е
посочено, че двамата подсъдими са съзнавали, че предават боеприпаси за
огнестрелно оръжие, които не са заведени във военното формирование „… и без необходимото разрешение съобразно
изискването на чл. 4, чл. 21 и чл. 34 ал. 1 от Наредбата …”.
Тъй като прокурорът изрично не е
посочил кое според обвинението в конкретния казус представлява „надлежно
разрешение” по смисъла на чл. 339 ал. 1 НК, съдът прецени всички посочени
по-горе варианти, намерили отражение в обвинителния акт.
Придобиването, държането и
предаването другиму на боеприпаси за огнестрелни оръжия е правно регламентирана
дейност и очевидно получаването на разрешение от командира на формированието,
както е описано на стр. 4 от обвинителния акт, не покрива съдържанието на
изискващото се в чл. 339 ал. 1 НК надлежно
разрешение.
На стр. 7 е посочено, че подс. Н. е нарушил разпоредбите на чл. 94-100 от Правилник
П-7/2011 година за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти /ДВ
бр.70/2011г./. Цитираните разпоредби касаят задълженията на посочените в тях
длъжностни лица за снемане от употреба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества
и пиротехнически изделия във и от Въоръжените сили. Двамата подсъдими не заемат
нито една от посочените в тези разпоредби длъжности, за да им бъде вменено неизпълнение на посочените разпоредби. Текстовете
касаят снемане от употреба на
боеприпаси, което по необходимост налага същите да са били приети за употреба във Въоръжените сили, за да могат да бъдат снети от употреба. Видно от
показанията на св. С. от досъдебното производство,
подкрепени и от приложения договор за извършване на изпитания на произведени от
завода в Сопот авиационни реактивни снаряди, между които и от вида на процесните НАРС /т.4л.11-13ДП/, последните са били
собственост на ВМЗ – Сопот, което се приема и от прокуратурата. По тази причина
останалите след изпитанията НАРС не е имало възможност да се зачислят във
формированието, тъй като не е имало волеизявление от собственика им за
предаването им на Министерството на отбраната. Св. бригаден генерал Д., който е
бил командир на в.ф. 26 030 – Безмер по време на изпитанията, също е
заявил, че боеприпасите са били приети и проверени, но не са заприходявани по активите на формированието, тъй като са
чужда собственост. Съдът споделя становището на тези свидетели, тъй като
текстовете на чл. 94-100 от Правилник П-7/2011 година касаят оръжия,
боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на въоръжените сили на
Република България /чл.94/ и са неприложими за боеприпаси собственост на ВМЗ –
Сопот. Разпоредбите на чл. 21, чл. 35 и чл. 82 ал. 1 и 2 от Наредба, приета с
ПМС № 278/30.11.2010 г. също са неприложими в случая. В чл. 21 е посочено, че
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се предават и
приемат от длъжностни лица, съгласно изискванията на Албума за първичните
счетоводни документи и счетоводния документооборот в
МО, БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, а в чл. 35,
че отчета на ОБВВПИ във въоръжените сили се води съгласно същите Албум и
Счетоводен документооборот. Албума за първичните
счетоводни документи е обявен със заповед № ОХ-655/15.10.2006 година на
Министъра на отбраната и е отменен с негова заповед № ОХ-137/06.03.2012 година
/л. 78 и л. 79 от НОХД № 208/2015г./, т.е. към инкриминираната дата той не е
бил действащ. Счетоводния документооборот е приет със
заповед № ОХ-137/06.03.2012 година на Министъра на отбраната и касае МО, БА и
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Това е вътрешно
ведомствен акт, който е неприложим по отношение на боеприпасите, собственост на
ВМЗ – Сопот, който не е структура на пряко подчинение на Министъра на
отбраната. В този аспект записаното на стр. 8 от обвинителния акт като
правомерно поведение, чрез завеждане на отчет на боеприпаси, собственост на ВМЗ
– Сопот, не може да бъде прието безкритично. Това би означавало командира на
формированието еднолично да разпореди увеличаване активите на военното
формирование чрез заприходяване
на боеприпаси, чужда собственост, които владее и това да направи без знанието и
съгласието на собственика им. Изложеното до тук важи и за посоченото на стр. 8
от обвинителния акт като необходимо разрешение за предаване на боеприпасите.
Относно изложеното на стр. 11 от
обвинителния акт, че двамата подсъдими са предали боеприпаси за огнестрелно
оръжие без необходимото разрешение съобразно изискването на чл. 4, чл. 21 и чл.
34 ал. 1 от Наредбата приета с ПМС № 278/30.11.2010 г., съдът съобрази, че чл.
4 от Наредбата регламентира предаване на ОБВВПИ с краен получател от въоръжените сили. Нито св. Л., на когото са били
предадени боеприпасите, нито ВМЗ – Сопот, като краен получател са от
въоръжените сили, за да имат касателство към
разпоредбата на цитирания чл. 4. Казаното по-горе за чл. 21 и 35 от Наредбата,
се отнася в пълен обем и към хипотезата, изложена на стр. 11 от обвинителния
акт. Тук също следва да се отбележи, че Наредбата определя условията и редът за осъществяване
на дейностите с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ОБВВПИ)
и контролът над тях във и от
въоръжените сили на Република България. В този аспект тя е неприложима
за снемането им от отчет, тъй като тези 6 бр. НАРС никога не са се водили на
отчет във в.ф. 26 030 – Безмер.
С оглед на всичко изложено съдът
прие, че нито една от посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт
хипотези и посочени текстове не регламентира предаването на 6 бр. НАРС,
намиращи се на съхранение във в.ф. 26 030 – Безмер на собственика им – ВМЗ
– Сопот. Боеприпасите са били приети във формированието през 2003 година с
протокол /т.4л.25ДП/, които протокол не е документ-форма, предвиден в
действащите през този период Албум и Счетоводен документооборот,
а видно от бланковата част на протокола, изписана с машинен текст е бланкова
форма на МК „ВМЗ” – Сопот. По тези причини съдът прие, че обвинението по чл. 339
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20
ал. 2 НК за двамата подсъдими не е доказано и постанови оправдателна присъда по
него.
ІІ. По обвинението на подс. Н. за престъпление по чл. 372 ал. 1 НК.
Срещу подсъдимия Н. е повдигнато
обвинение за това, че на 07.06.2012 година във в.ф. 26 030 – Безмер, не
изпълнил заповед на началника си – полк. Д., отдадена му непосредствено и устно
на 06.06.2012 година. В съдебната практика /Р-70/93 г. ВК/ е прието, че в
предмета на доказване по чл. 372 НК се включва отдадената заповед, нейното
възприемане от адресата, отношението на дееца към заповедта и обективираните форми на нейното неизпълнение. В чл. 8 ал. 2 от Устава за войсковата служба на ВС на РБ е дадено
легално определение на понятието заповед. В ал. 6 на същия член е указано, че
при необходимост заповедта се придружава с указание за изпълнението й. В
заключителната част на обвинителния акт е посочено, че отдадената непосредствено
и устно заповед е била подс. Н. „… да не предава боеприпаси – неуправляеми авиационни ракети, които не
са документално заведени във военно формирование 26 030 – Безмер, находящи
се в склад № 240 на представители на „ВМЗ” ЕАД – гр. Сопот, поради липса на
надлежно разрешение за това”. На стр. 4 от обвинителния акт е посочено, че
пол. Д. разпоредил на подс. Н. да не предава
боеприпаси, които не са заведени и за които няма разрешение за предаване от МО
и Щаба на ВВС. По същия начин е описана и заповедта на стр. 9 от обвинителния
акт.
При разпита си в съдебно
заседание подс. Н. заяви, че не е получавал заповед
от полк. Д. да не предава боеприпасите, а за това при предаването им да се
спазват мерките за безопасност. Тъй като се касае за разговор, проведен само
между подсъдимия и св. Д., няма други свидетели, които да посочат отдадена ли е
била заповед и какво е било нейното съдържание. За да прецени тези
обстоятелства, съдът съобрази всички относими към
обвинението обстоятелства, а също и това, че както подсъдимия, така и
свидетелите Д. и Б. са заинтересувани лица, относно фактите, касаещи
боеприпасите. При разпита си на досъдебното производство св. Д. е заявил, че е
попитал Н. дали има документи за боеприпасите, на което той отговорил, че нямат,
но от завода ще донесат. Тогава свидетелят е казал, че ако няма документи за
боеприпасите, няма да сдават нищо. Свидетеля Б. на досъдебното
производство заявява, че полк. Д. му е разпоредил Н. да се свърже с представители
на ВМЗ и да им каже да не идват щом нямат документи. При разпита си по НОХД №
255/2012 година св. Д. не сочи, че е забранил предаването на боеприпасите, а го
е обвързал с представянето от страна на завода на необходимите документи, като
е казал, че ще се сдават само ако имат необходимите документи. На Б. е казал
боеприпасите да не се предават без съответните документи. В тази насока са и
показанията на св. Б. по същото дело. По НОХД № 48/2013 година св. Д. е посочил,
че е казал на Н., без нареждане от ВВС и оформени документи от завода, да не се
сдават боеприпаса. При проведената очна ставка между Н. и Д., двамата са
потвърдили, че заповедта на полк. Д. е била ракетите да се предадат само след
представяне на необходимите документи. При тази очна ставка не е установено да
е разпоредена изрична забрана за предаване на боеприпасите, обвързана със
завеждането им във формированието и разрешение от МО и Щаба на ВВС. Заповядано
е било да се предадат при представянето на необходимите документи. Съгласно чл. 8 ал. 6 от Устава за войсковата служба на ВС на РБ не е
било дадено указание за това, кои документи следва да са налице за предаване на
боеприпасите и по този начин преценката относно документите е оставена на Н.. При
разпита си в съдебно заседание на 09.03.2016 година Н. заяви, че е проверил
всички документи, носени от св. Л., които са били редовни. Данните са съвпадали
с онези, посочени му от св. Т. и след
като изп. директор на ВМЗ С. е потвърдил, че
боеприпасите са на завода и е предприел действия да ги превози, за Н. не е
имало съмнение, че условията за предаването им, поставени от Д. са налице. В
този смисъл той собственоръчно е оформил представения му от Л. анекс, в който е
вписал точния брой изделия и се е пописал. Това означава, че Н. от субективна
страна не е имал представата, че не изпълнява заповед, категорично и безусловно
забраняваща предаването на боеприпаси. Тази забрана е била под условие, че
липсват всички необходими документи. Заповедта не е сочила и при наличието на
какви документи може да стане предаването, като това е било оставено на
преценката на подс. Н.. Не се доказва, че Н. е имал
субективното убеждение, че не са налице всички необходими документи, които е
имал предвид в заповедта си Д. и въпреки това е предал боеприпасите. От
обективна страна се установява и по делото са приложени всички необходими
документи, удостоверяващи собствеността на ВМЗ – Сопот върху ракетите и
документа, с който те са били приети през 2003 година във формированието. Този
документ не е според утвърдените форми в МО, което да изисква и връщането им с
форма на МО, още повече, че те не са били собственост и зачислени на
формированието. Налице са и косвени доказателства за липсата за заповед,
забраняваща безусловно предаването на боеприпасите. Свидетеля Б., който е бил
пряк началник на подс. Н. е знаел за уговореното
предаване на боеприпасите. Също така е знаел за проведените разговори между подс. Н. и св. Д., като лично той също е получил заповеди
от Д., касаещи предаването на боеприпасите. На 07.06.2012 година на Б. е било
докладвано за пристигането на автомобила, с който е следвало да се превозят НАРС.
Ако е имало недвусмислена и безусловна заповед да не се предават боеприпасите,
по реда на подчинеността той е следвало да забрани влизането на автомобила във
формированието и товаренето на боеприпасите. Вместо това, е заявил на дежурния
по КПП, че няма да се занимава със случая. Освен това се установява, че по
време на товаренето на автомобила в района на складовете е била извършена
проверка от ВРИД НЩ на формированието за носене на караулната служба. Наличието
на цивилен автомобил в района на складовете без разрешение би било нарушение,
което е следвало да се отрази във ведомостта /т.3л.74ДП/. Такова нарушение не е
било отразено, от което следва извода, че временно изпълняващия длъжността
началник щаб е бил наясно с предаването на боеприпасите и не е предприел мерки
за предотвратяването му, ако е имало забрана за това.
От всичко изложено, съдът направи
извод, че не е доказано полк. Д. да е отдал заповед към подсъдимия Н. във
формата и със съдържанието, посочени в обвинителния акт или друга заповед,
налагаща недвусмислена и безусловна забрана. Заповедта е била под условие и на Н.
е било предоставено да прецени дали условието е налице, за да предаде
боеприпасите. По тези съображения съдът постанови оправдателна присъда за
обвинението по чл. 372 ал. 1 НК.
ІІІ. По обвинението на подс.
Н. за престъпление по чл.
387 ал. 1 вр. чл. 26 НК.
Срещу Н. е било
повдигнато обвинение и за това, че във военно формирование 26 030-Безмер, в
качеството му на длъжностно лице - началник отделение „Логистика” в същото
военно формирование, в условията на продължавано престъпление за периода от
началото на месец април на 2012г. до 07.06.2012г. умишлено не е изпълнил
задълженията си по военната служба и е превишил властта си, от което са
произлезли вредни последици. На стр. 6 и 7 от обвинителния акт е посочено, че не изпълнението
на задълженията по военната служба се състои в това, че не е
предприел действия по служба, предписани в чл. 168 т. 5 УВС на ВС на РБ; чл.
172, чл. 175 ал. 2 и чл. 176 ал. 1-13 от Счетоводния документооборот,
като през инкриминирания период нито веднъж не извършиил проверка в склада, числещ се в неговото направление, не вписал резултатите в
отчетните книги, не уведомил писмено или устно командира за излишъци от
боеприпаси. В чл. 168 т. 5 УВС на ВС на РБ е уредено задължението на началника
на отделение да организира и контролира воденето на отчета, отчетността и
най-малко веднъж на два месеца да извършва проверка за състоянието на
отбранителните продукти в неговото направление, като вписва резултатите от
проверката в отчетните книги, да докладва писмено на командира (началника) за
получените различия и да прави предложение за предявяване на имуществена и
дисциплинарна отговорност към виновните длъжностни лица. Инкриминирания период обхваща
началото на месец април 2012 година – 07.06.2012 година, т.е. няколко дни над
два месеца. През този период е отразена проверка от подс.
Н. на 27.04.2012 година в хранилище № 1а /т.3л.73ДП/; на 11.05.2012 година и на
12.05.2012 година в хранилище № 2б /т.3л.92ДП/; на 12.05.2012 година в
хранилище № 3а /т.3л.94ДП/; на 11.05.2012 година в хранилище № 6б /т.3л.104ДП/.
В отчетните книги са вписани резултатите, от което следва извода, че не е
доказано обвинението, че нито веднъж не е извършил проверка, респективно
неизпълнение на задължението му относно извършването на проверки. При разпита
си в съдебно заседание и двамата подсъдими потвърдиха, че след като С. е
докладвал на Н. за излишъците, последния лично е проверил склада.
Относно обвинението, че не е
изпълнил задължението си да докладва за установените излишъци, съдът също
приема, че доказателствата са в обратна насока. След като С. е установил
излишъците, е докладвал за това на Н.. Последният е започнал проверка, за да
установи причината за тези излишъци и след като е стигнал до извод, че част от
боеприпасите са на ВМЗ – Сопот е докладвал за това на своя пряк началник св. Б..
На 06.06.2012 година по разпореждане на Б. той е докладвал и на командира на
формированието - св. Д.. От това следва, че Н. е изпълнил задължението си да
докладва за установените излишъци, като в цитираните текстове няма указан срок
за това. Изложеното по предходните обвинения дава отговор и на обвинението за
неизпълнение на задълженията по чл. 172 и чл. 175 ал. 2 от Счетоводния документооборот, касаещ извършването на проверки и
докладването на установените нередности. Разпоредбата на чл. 176 ал. 1-13 от
Счетоводния документооборот касае работата на
комисиите за проверка, а не длъжността на Н.. По тези съображения съдът счита,
че обвинението за неизпълнение на задълженията по военната служба от страна на подс. Н. през периода началото на месец април-07.06.2012
година не е доказано.
Другата форма на изпълнително
деяние по това обвинение е за превишаване
властта, като разпоредил еднолично на дежурния по КПП на 07.06.2012 година
да пропусне автомобил с гражданска регистрация на територията на
формированието, което не било в неговите правомощия и предал без позволение
боеприпаси в нарушение на чл. 94-100 от обсъждания по-горе Правилник П-7/2011
година и чл. 21 и чл. 35 от Наредбата, приета с ПМС № 273/30.10.2010 година. След
анализ на доказателствения материал, съдът прецени, че и тези обвинения не са
доказани.
По отношение пропускането на
автомобила в района на формированието, пряко или косвено отношение имат общо 7
лица - двамата подсъдими, дежурния по КПП – св. П., пом.
дежурната по КПП – св. А., св. Б., св. Л. и св. Г., като всички те са
разпитани. Свидетелите Л. и Г. са пристигнали на КПП с автомобила, но в
показанията си и двамата не дават информация, за това кой е разпоредил
пропускането на автомобила, тъй като не са възприели това обстоятелство. Г.
изобщо не е влизал в района на формированието, а Л. е уведомил дежурния по КПП,
че е представител на завода от Сопот. Дежурната е казала, че знае и след малко
ще дойде представител на формированието за да го придружи, което и станало.
Този свидетел също не сочи по чие разпореждане е пропуснат. Подс.
С. заявява, че той няма право и не е разпореждал да се пропусне автомобила,
като последното се потвърждава и от свидетелите П. и А.. С. е отишъл до КПП по
разпореждане на Н. за да посрещне и придружи автомобила, а не за да го
пропусне. Подс. Н. също твърди, че не е разпоредил
пропускането на автомобила, а само се е обадил на дежурния по КПП за да
предупреди за това, че такъв автомобил се очаква да пристигне и е разпоредил да
бъде уведомен при пристигането му. В същата насока са и показанията на св. Б.,
който се е обадил в КПП за да предупреди за очаквания автомобил и е разпоредил
да бъде уведомен при пристигането му. При разпита си на досъдебното
производство св. П., която е била дежурна по КПП и е пропуснала автомобила в
района на формированието, не сочи това да й е било разпоредено от подс. Н.. Същата потвърди, че и Н. и Б. са я уведомили за
очаквания автомобил и са поискали да ги уведоми при пристигането му. Съобразно
това, когато тя се е уверила, че пред портала се намира именно очаквания от
двамата офицери автомобил, тя последователно ги е уведомила. Майор Н. след
доклада казал „добре” да изчака и затворил телефона. Според показанията й подс. С. е отишъл до КПП, разговарял е с Л. и казал на П.,
че ще го придружи, след което автомобила бил пропуснат. По нейните показания
св. Б. по повод доклада за пристигналия автомобил е казал: „Добре, аз няма да
се занимавам с тях”. В този смисъл са и показанията й, дадени в съдебно
заседание по НОХД № 255/12 година, като уточнява, че е приела обажданията на подп. Б. и майор Н., като основание за пропускане на
автомобила. Изрично е посочила, че подп. Б. не е
разпоредил да не се пропуска този автомобил. При разпита й в съдебно заседание
по НОХД № 48/13 година тя е потвърдила тези показания, като са били прочетени и
показанията й от досъдебното производство. Пред съда св. П. е уточнила, че
първо е изготвила временен пропуск за автомобила и след това се е обадила на Б.
и Н., от което следва, че тя първо е взела решение за пропускането на
автомобила изготвяйки пропуска, а след това е разговаряла с офицерите. Посочила
е, че знае изискването само по разпореждане на командира и нач.
щаба да пропуска автомобили, и че подп. Б. е по-голям
началник от майор Н.. В този смисъл са и показанията на св. А., която е била
помощник дежурен по КПП, както на досъдебното производство, така и в двете
съдебни заседания. Тя също твърди, че подп. Б. и
майор Н. са се обадили последователно за да уведомят за очаквания автомобил и
двамата са разпоредили да бъдат уведомени при пристигането му. След като
автомобила е пристигнал те са били уведомени, но свидетелката не твърди, че
някой от тях или друго длъжностно лице е разпоредил пропускането им, нито
изрично го е забранил. Подп. Б. е приел информацията
и е казал, че той лично няма да се занимава с автомобила. От така събрания и
проверен доказателствен материал не се доказва подс. Н.
да е нареждал по телефона на дежурния по КПП да пропусне автомобила, както е
посочено на стр. 5 и 6 от обвинителния акт.
Не е доказано и обвинението
посоченото на стр. 7 от обвинителния акт, че подс. Н.
предал без позволение боеприпаси в нарушение на чл. 94-100 от Правилник
П-7/2011 година и чл. 21 и чл. 35 от Наредбата, приета с ПМС № 273/30.10.2010
година. Дали е имало забрана за предаване на боеприпаси или е имал позволение
за това при наличие на определени условия, преценката за което е била
предоставена на Н. и дали е нарушил цитираните норми, съдът обсъди при анализа на
обвиненията, касаещи Н. по чл. 339 ал. 2 вр. ал. 1 и
чл. 372 ал. 1 НК. Тук следва да се допълни и това, че от житейска гледна точка
е нелогично Н. да докладва на полк. Д. за намерението си да сдаде боеприпасите,
а след това ако е имало забрана да не я изпълни. В случай, че е имал намерение
да предаде боеприпасите независимо от евентуално наложена забрана, по-логично
би било да не изпълни заповед на по-ниско стоящия в йерархията началник - подп. Б., като не изпълни разпореждането му да докладва на
командира полк. Д., а не да му докладва, а след това да не изпълни заповед на
по-високо стоящия началник.
Преценявайки цялостния
доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че се касае за
поредица от нарушения, датиращи от края на месец януари 2003 година до
07.06.2012 година, допуснати от много длъжностни лица от и извън в.ф.
26 030 – Безмер. Видно от показанията на свидетелите С. и бригаден генерал
Д., още след изпълнението на договора за изпитания на произведените от ВМЗ –
Сопот изделия са налице нарушения, относно неизстреляните
6 бр. НАРС, предмет на настоящото дело. По това време първия е бил директор на
ВМЗ – Сопот, възложител по договора и собственик на реактивните снаряди, а
втория е бил командир на формированието в което са били приети за съхранение
снарядите, собственост на ВМЗ и със сили и летателни средства на което са били
извършени изпитанията. Още тогава възложителя е следвало да прибере на своя
територия неизстреляните НАРС, което не е било
сторено. Отново по същото време са допуснати и неточности относно броя на
използваните боеприпаси. В програма и методика за полетни
изпитвания /т.4л.14-22ДП/ са посочени два вида изделия - 64 бр. от единия вид и
32 бр. от другия вид. Във формированието са приети 64 бр. изделия от единия вид
и 24 бр. изделия от другия вид /т.4л.24-25ДП/, а са изстреляни 64 бр. от единия
вид и 18 бр. от другия вид /т.4л.26-27ДП/. В продължение на повече от девет
години неизстреляните изделия се намирали във в.ф.
26 030 – Безмер, но тяхното наличие не е било установено при нито една
проверка, макар, че според нормативните изисквания много длъжностни лица във
формированието - от завеждащия хранилище до командира на формированието, са
имали задължение да извършват лично или чрез комисии проверки през различни
периоди от време. Прието е, че до началото на месец април 2012 година всички
тези лица са изпълнили задълженията си, но нито едно от тях не е констатирало
наличието на 6 бр. НАРС, чужда собственост. В началото на месец април 2012 година
сержант С. е установил това и е докладвал на прекия си началник майор Н..
Последният е направил лична проверка и е установил, че се касае за боеприпаси
на ВМЗ – Сопот, което е докладвал на своя пряк началник подп.
Б.. От своя страна подп. Б. е разпоредил на майор Н.
да докладва на командира на формированието – полковник Д. и сам също му е
докладвал. Майор Н. е изпълнил нареждането и е докладвал за констатиран излишък
на боеприпаси, но вместо да бъде недвусмислено разпоредено да се спрат всякакви
действия, касаещи боеприпасите и да се назначи комисия, която да извърши
щателна проверка, на майор Н. е било разпоредено да не предава ракетите без
необходимите документи, респ. по аргумент от противното, че може да ги предаде
при наличието на такива документи. По този начин висшестоящите началници на подс. Н. – свидетелите Д. и Б. вместо да вземат категорично
решение по отношение на констатирания излишък, въпреки, че не е бил окончателно
установен, са предоставили на Н. да извърши по негова преценка предаването на
боеприпасите. От обективна страна са налице документи, установяващи че процесните 6 бр. НАРС са собственост на ВМЗ – Сопот. Те са
били приети през 2003 година във формированието с документ-формуляр на ВМЗ -
протокол от 27.01.2003 година /т.4л.24-25ДП/, а не с документ по образец и
форма на формированието, съгласно действащите през този период Албум и
Счетоводен документооборот. На 07.06.2012 година са
предадени по същия начин, както са приети - с документ-формуляр, представен от
ВМЗ – анекс /т.1л.47ДП/, което изключва умисъла за предаването им без документ.
Дежурните по КПП, въпреки че са знаели кои длъжностни лица имат право да
разпоредят пропускане на автомобили във формированието са пропуснали автомобила
на ВМЗ – Сопот без такова разрешение от лицата, имащи право да го дадат. Същите
не са получили изрично разпореждане за пропускане на автомобила и от неоправомощените за това лица – Н. и Б., а по своя преценка
са приели обажданията им като разрешение. Обстоятелството, че командването е
било наясно с предаването на боеприпасите, може да се извлече и от
установеното, че автомобила е бил придвижен до щаба на формированието, където
би следвало да се намира изпълняващия длъжността командир в отсъствието на
титуляра – св. подп. И.. Ако Н. е имал намерението да
извърши предаването в нарушение на забранителна заповед или да прикрие това
действие, не би разпоредил автомобила да се съпроводи до щаба на
формированието. Другото длъжностно лице, което е имало право да разрешава
пропускането на цивилни автомобили в района на формированието е началник щаба.
На 07.06.2012 година ВРИД НЩ е извършил проверка за носенето на наряда в района
на складовете, по време когато там се е намирал цивилния автомобил. Установено
е, че ВРИД НЩ не е давал разрешение за пропускането на автомобила и при проверката
вместо да установи дали разрешението е дадено от подп.
И. или автомобила се намира там без разрешение е отразил, че няма забележки. От
това следва извода, че и ВРИД НЩ е бил запознат с обстоятелствата, налагащи
присъствието на цивилен автомобил в района на складовете с оръжие и боеприпаси.
Всички действия на двамата подсъдими не доказват твърдените
в обвинителния акт цел и стремеж от тяхна страна и сговаряне да прикрият
излишъка. Напротив, всичките им действия са били свързани с докладване, а не
прикриване на излишъците. На 07.06.2012 година Н. не само, че не е прикрил
присъствието на цивилен автомобил във формированието, но е демонстрирал това
присъствие, като е разпоредил автомобила да бъде придружен до щаба на
формированието, където е проверил и оформил документите на свидетелите Л. и Г..
Съобразявайки цялостния доказателствен материал по делото и на основание
изложените аргументи, съдът призна двамата подсъдими за невинни по повдигнатите
им обвинения.
С оглед на оправдателната присъда
и съгласно разпоредбата на чл. 190 ал. 1 НПК разноските по делото остават за
сметка на държавата.
По
делото са представени като веществени доказателства 13 бр. метални пломби,
които следва да останат към делото. Пред съда не са представяни други
веществени доказателства, по които той да се произнесе.
Мотивите
се написаха на 15.03 2016 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.