МОТИВИ:
Производството е по чл. 4 и сл., вр. чл . 1 от УБДХ.
Образувано е въз основа на пр. преписка
№ *** г. на ЯРП, която е приключила с постановление за отказ да се образува
наказателно производство и на нарушителя П.Д.И. да бъде наложено наказание по
Указа за борба с дребното хулиганство.
Участващият по делото прокурор счита,
че с оглед заключението на вещото лице, че И. не е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на извършване
на нарушението същия следва да бъде признат за невиновен.
В съдебно заседание нарушителят се
явява лично. Признава за виновен в извършването на нарушението
като сочи, че не помни нищо от случилото се, тъй като е изпаднал в алкохолен
делириум.
Съдът, след като обсъди по отделно и в
тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 03.01.2020 година нарушителят П.Д.И.
бил приет в 1-во вътрешно отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон“
АД гр. Ямбол на лечение на соматичното му заболяване. На 04.01.2020 година,
около 21.30 часа същият станал неспокоен и започнал да буйства, поради което по
назначение на психиатър бил завързан с колани към болничното легло /временна имобилизация/. Въпреки предприетите мерки, И. успял да
отвърже коланите и взел един от тях в ръката си и излязъл в коридора на
отделението, където в този момент се намирала свид. Н.М.И.
- санитарка и с колана я ударил в областта на главата. Междувременно били
уведомени полицейските органи, поради което на място пристигнал полицейски екип
при РУ-Ямбол. И. бил отведен в психиатрично отделение при МБАЛ-Ямбол, където
бил приет по спешност за овладяване на състоянието му.
Видно от заключението на назначената от
съда съдебно психиатрична експертиза по време на инцидента И. е получил
Алкохолен делириум и не е могъл да разбира свойството и значението и да
ръководи постъпките си към момента на извършването на нарушението. Същият има
нарушения на паметта и не може пълноценно да участва в наказателно производство
при извършване на процесуални следствени действия и да дава достоверни
обяснения по тях.
Горната
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели И. и И.,
както и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно психиатричната
експертиза и от приложените писмени доказателства.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че действията на И. на 04.01.2020 г. макар и
довели до предизвикване на уплаха у медицинските лица от първо вътрешно
отделение на МБАЛ-Ямбол и болка у свид. И. чрез
нанасяне на удар с колан в областта на главата не могат да бъдат определени,
като проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, тъй като същите са били
болестно мотивирани и И. ги е осъществил без да съзнава свойството и значението
на извършеното и без да може да ръководи своите постъпки, като състоянието му
определено и в съдебно заседание от вещото лице е определено като силна
алкохолна зависимост с наличие на алкохолен делириум към момента на
нарушението.
Поради
това и И. не е действал умишлено и следва да счете, че е бил в състояние на
невменяемост и затова не може да носи отговорност за постъпката си. Съгласно
чл.9 ал.2 от УБДХ при неуредените случаи се прилага ЗАНН, а съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите касаещи вменяемостта се прилагат разпоредбите на НК. Ето защо
в случаят са налице обстоятелства по чл.33 ал.1 от НК, като И. на 04.01.2020г.
е действал в състояние на невменяемост и затова не може да носи административно
наказателна отговорност за своето поведение и следва на основание чл.6 ал.1
б.”В” от УБДХ да бъде оправдан.
При този изход на делото съдът
постанови направените разноски по делото да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът
постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: