Решение по КНАХД №992/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора против Решение № 286/30.06.2025 г., постановено по АНД № 876/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление № 25-1228-000211/31.01.2025 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Стара Загора, в частта с наложено на ответника по касация И. С. П. на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Според жалбата, санкция е наложена за техническа неизправност, представляваща липсваща част от шумозаглушителната система, а не за високо ниво на издавания от автомобила шум. Касаторът се позовава на т.8.1.1 от Методика за извършване на периодичен преглед на техническата изправност на пътните превозни средства във връзка с Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, съгласно която липсата на част от системата за намаляване на шума е неизправност, оценена като значителна. Самата липса на част от системата за намаляване на шума предполага оказване на неблагоприятно въздействие върху нивото на шум. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление в обжалваната част. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в полза на ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба И. С. П., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. В писмен отговор чрез пълномощник оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по приложен списък – 480 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, платени в брой при сключването му.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление № 25-1228-000211/31.01.2025 г., издадено от Началник сектор «Пътна полиция» в ОД на МВР Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия GA № 1429196/20.01.2025 г., на И. С. П. от [населено място], са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Описани са следните факти: на 20.01.2025 г., в 02:20 ч., в [населено място], по [улица]до номер 112, в посока изток-запад, И. П. управлява л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № [рег. номер], собственост на С. П. С. от [населено място], като при проверка се установява, че моторното превозно средство е технически неизправно – липсва крайно шумозаглушително гърне и водачът не представя СРМПС част II, с което виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП /управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност/ и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП /не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява/.

С възивната жалба НП е оспорено само в частта за наложено на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

За да отмени наказателното постановление в обжалваната част, Старозагорският районен съд е приел, че както в АУАН, така и в НП, не е посочено защо се приема, че липсата на крайно шумозаглушително устройство представлява значителна техническа неизправност – не е замерено нивото на шум и не са посочени допустимите нормативни стойности за съпоставка. Липсата на част от шумозаглушителното устройство прави вероятно, но не и доказано надвишаването на нормативните стойности на шума от двигателя на автомобила. Цитирана е т.8.1.1 от Приложение № 5 на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, към която препращат чл.101, ал.4 вр. чл.147, ал.1 от ЗДвП – преценката за неизправност на системата за намаляване на шума е субективна и се извършва, когато специалист прецени, че нивото на шума е на границата на допустимото, като в този случай може да бъде извършено измерване на шума, излъчван от неподвижно превозно средство чрез шумомер. Следователно не винаги липсата на част от системата за намаляване на шума води до техническа неизправност.

Обжалваното решение на Районен съд Стара Загора е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя ППС да бъдат технически изправни, а административнонаказателният състав на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП предвижда административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. за водач, който управлява МПС със значителна техническа неизправност. Значителни технически неизправности, съгласно §6, т.72 от ДР на ЗДвП, са откритите по време на проверка, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по значителни несъответствия. Дали определена неизправност е значителна следва да се преценява във всеки конкретен случай при проверка на всички обстоятелства и събрани по преписката доказателства, включително ако е необходимо – да се използва техническо средство.

В настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл.10, т.10, буква „б“ от Правилника за прилагане на ЗДвП, според която технически неизправно е онова МПС, чийто двигател има ниво на шум, което не съответства на предписаните нормативни стойности. Причината за несъответствието на нивото на шум може да се дължи на липсата на шумозаглушително гърне, но този факт прави само вероятно, но не и доказано наличието на техническа неизправност на моторното превозно средство. Нивото на шум се измерва обективно, за да се сравни с допустимите пределни норми. Такава проверка в случая не е извършена, поради което управляваното от ответника по касация МПС не може да се определи като технически неизправно само поради липсата на поставено шумозаглушително устройство.

Като е достигнал идентични изводи, Районен съд – Стара Загора е постановил съдебен акт при правилно приложение на материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, а заявеното в касационната жалба оплакване по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е без конкретни доводи.

При този изход на делото, на ответника по касация се следват разноските за настоящата инстанция в размер на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 480 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност, доколкото договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е близък до минималния определения в чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Стара Загора

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 286/30.06.2025 г., постановено по АНД № 876/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на И. С. П., [ЕГН], сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева – разноски по КАНД № 992/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.