№ 13523
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря В.А Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20221110104417 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото e предявеният от ищеца Д. Й. Н., ЕГН **********
срещу ответното дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
========== частичен иск с правно основание чл.432 КЗ, относно
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв.,
представляваща част от обезщетение в пълен размер на 545,60 лв. за
причинени имуществени вреди, настъпили вследствие на увреждането на
собственото на ищеца МПС марка „==========“, модел „............... в резултат
на ПТП, настъпило на 05.11.2021г. в гр. София по вина на водача на МПС
марка „..................“, модел „............. Б.................., чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.01.2022г. до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът основава претенцията си с твърденията, че на 05.11.2021г. в гр.
София, управлявайки собствения си л.а. марка „==========“, модел
„............... по ул. „8-ми декември“ около 09.35 часа спира до заведение за
бързо хранене „А............“, като в този момент водачът на л.а. марка
„..................“, модел „............. предприема маневра завиване надясно без да
осигури достатъчно странично разстояние в нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП
и реализира ПТП със спрялото МПС, като му причинява имуществени вреди в
предна лява част, изразяващи се в увреждане на преден ляв калник и
облицовка на предна броня. Сочи, че за процесното ПТП е съставен протокол
от двамата водачи, като на 18.11.2021г. ищецът уведомил ответното
дружество, за което твърди, че е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач, за настъпилите щети.
1
Ответното дружество е образувало щета № 4....г., като след извършен оглед и
оценка на увредения автомобил е определил и изплатил на ищеца
обезщетение в размер на 163,20 лв. Твърди, че стойността на ремонта,
необходим за отстраняване на нанесените имуществени вреди, възлиза на
708,80 лв., от които следва да се приспадне вече платената сума от 163,20 лв.,
поради което счита, че ответникът следва да му изплати допълнително
обезщетение в размер на още 545,60 лв., от които претендира частично само
20 лв. Моли за уважаване на предявения частичен иск.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, което оспорва
предявения иск като недопустим, като предявен преди изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ. Евентуално моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Оспорва посочения в исковата молба механизъм за настъпване на процесното
ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване на ведоносния резултат от страна на
ищеца, който не паркирал увредения автомобил възможно най-вдясно на
пътната лента и по този начин е възпрепятствал движението в същата.
Поддържа, че определеното застрахователно обезщетение отговаря напълно
на стойността на настъпилите вследствие от процесното ПТП имуществени
вреди и необходимите ремонтни дейности за тяхното отстраняване, като
претендираната от ищеца сума в по-голям от вече изплатения му размер била
относима към настъпили преди произшествието вреди, за които ответникът
не следвало да отговаря, доколкото те не се намирали в причинна връзка с
увреждането.
В съдебното заседание ищецът не се яви лично, той беше представляван
от пълномощника му адв.Й.а, която поддържа предявения иск, моли съда да
го уважи изцяло и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото.
Ответното дружество не изпрати представител в съдебното заседание и
не ангажира окончателно становище по спора.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че
ответното дружество към момента на произшествието е било застраховател
на гражданската отговорност на водача л.а. марка „..................“, модел
„............., както и че ответникът е изплатил на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 163,20 лв. по щета № 4....г.
Видно от представените и приети по делото писмени доказателствa,
представляващ двустранен протокол за ПТП, Уведомление за щета, Опис на
щети и от заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа
и оценителна експертизи се установи, че произшествието е настъпило на
05.11.2021г. около 9:35 часа в гр.София, на ул.“8-ми декември“ като в района
на заведение за хранене „А............“ е бил паркиран л.а. „==========“, модел
„Голф“ с ................ В същото време от лявата страна на л.а.==========,
2
успоредно на него се е движел л.а.“.................. Боксер“ .........., управляван от
Б................... Водачът Георгиев е предприел десен завой в посока към
бл............ и със задната си част се е ударил в предната лява част на л.а.
==========. В следствие на ПТП на л.а. „==========“, модел „Голф“ с
............... са нанесени процесните щети, които се изразяват в деформации по
преден ляв калник и предна броня. Виновен за настъпване на произшествието
е водачът на л.а. марка „..................“, модел „.............. Вредите, които са
настъпили в следствие на произшествието по средни пазарни цени към датата
на настъпването му възлизат на 388,60 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В чл.386, ал.2 КЗ е посочено, че при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
Съгласно чл.429, ал.1 и чл.432, ал.1 КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, като увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
Съгласно съдебната практика дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. В производството по делото се установи, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер 388,60 лв., които са настъпили в причинно-
следствена връзка с процесното произшествие, че виновен за настъпването
му е бил водач на МПС, чиято гражданска отговорност към момента на
катастрофата е била застрахована от ответното дружество, а последното му е
изплатило преди завеждане на делото обезщетение в размер на 163,20 лв. При
това положение, съдът намира предявеният частичен иск за основателен,
защото дължимото и все още неизплатено обезщетение е в размер на 225,40
лв.
Възражението на ответното дружество, че искът е предявен преди
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ е неоснователно, доколкото
застрахователят се е произнесъл по претенцията на ищеца и е отказал да му
изплати повече от 163,20 лв.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване на вредите от страна
на увредения, защото се установи, че произшествието е настъпило само и
единствено по вина на водача на л.а. марка „..................“, модел „..............
3
Предвид основателността на предявения иск в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото за внесена
държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице, които възлизат на 710лв., защото възражението за прекомерност на
заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение, предвид ниската правна и фактическа сложност на спора е
основателно и то следва да бъда редуцирано от 480 лв. до 360 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ========== да
заплати на Д. Й. Н., ЕГН ********** сумата от сумата от 20 лв.,
представляваща част от обезщетение в пълен размер на 545,60 лв. за
причинени имуществени вреди, настъпили вследствие на увреждането на
собственото на ищеца МПС марка „==========“, модел „............... в резултат
на ПТП, настъпило на 05.11.2021г. в гр. София по вина на водача на МПС
марка „..................“, модел „............. Б.................., чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.01.2022г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ========== да
заплати на Д. Й. Н., ЕГН **********, сумата от 710 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4