№ 1877
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110207128 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Е. Г. ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № VI- 78/27.04.2024 г. на зам. Началника на 01 РУ- СДВР, с
което на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 за нарушение чл. 21, т. 7 от
ЗООРПСМ
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на НП,
като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата
цел. Сочи се, че извършеното административно нарушение се явява
маловажно по смисъла на чл. 28 о т ЗАНН. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – началника на 01 РУ- СДВР, се представлява от
гл. юрк.Иванова, която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след
1
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.04.2024 г. в гр. София, С. Е. Г. заедно с приятели, посетил
футболна среща между отборите на ПФК "ЦСКА – София" и ПФК "Левски –
София. При проверка на входа на Сектор Б бил пропуснат на стадиона, но
веднага след това бил проверен от униформен служител, който му обяснил, че
причина за проверката е облеклото му – конкретно, пришита към качулката на
спортното му яке маска. Към момента на проверката якето било завързано за
кръста му. С протокол от 27.04.2024 г. за доброволно предаване
жалбоподателят предал "1 брой черна платнена маска", със ръкописната
забележка: "маската е моя и я предавам доброволно на органите на МВР".
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на св. Я. Т., Н. К. и А.М., както и на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 о т НПК. От показанията на св. К. -полицейски инспектор в 05
РУ-СДВР, както и приложената по делото докладна записка от 27.04.2024 г. се
установява , че последният бил назначен като охрана на футболна срещу
между отборите на ПФК "ЦСКА – София" и ПФК "Левски – София" на
стадион "Васил Левски" с начален час 16: 15 часа. Около 15: 40 часа, на КПП
№ 3, Сектор Б, проверил жалбоподателя, при което в него била намерена маска
за лице, пришита към качулката на горнището му. Въз основа на
констататираното, св. Я. Т. –полицейски служител при 01 РУ-СДВР издал
срещу жалбоподателя АУАН за това, че на 27.04.2024г, около 15,40ч. в гр.
София, преди провеждането на футболната среща с начален час 16:15 ч.
между отборите на ПФК „ЦСКА-София” и ПФК „Левски-София” на
национален стадион „Васил Левски”, находящ се на бул.”Евлоги и Христо
Георгиеви”№ 38 при извършване на пропускателен режим на сектор „Б“, КПП
№3, извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла
на ЗООРПСМ, а именно носил е един брой маска, пришита към качулката на
горнището му, и при нейното използване би могло да се прикрие лицето му и
да се затрудни разпознаването му като деянието не съставлява престъпление
по смисъла на НК, с което виновно е нарушил чл. чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ. На
база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление .
2
Съдът приема наличната доказателствена съвкупност за единна и
непротиворечива, поради което не се налага обстоен анализ на събраните
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и
срещу акт, подлежащ на обжалване, а разгледана по същество е основателна
поради следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни
правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и
сроковете за това. АУАН и НП са издадени от компетентен орган.
Съгласно чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ противообществена проява
(спортно хулиганство) е проява, която не съставлява престъпление по смисъла
на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона
преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на
отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното
мероприятие, изразяваща се в носенето на маски и действия за напълно
прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването.
Няма спор, че процесната футболна среща има характер на спортно
мероприятие по смисъла на чл. 2а, ал. 1 от ЗООРПСМ. Поведението на лицето
е санкционирано преди провеждане на спортното мероприятие на 27.04.2024
г., в гр.София Национален стадион "Васил Левски", безспорно в неговата
спортна зона по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗООРПСМ. Жалбоподателят е
спрян за проверка в зоната на пропусквателния режим на КПП № 3 на Сектор
Б. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗООРПСМ лицата, които отказват да бъдат
проверени, не се допускат на територията на спортната зона.
Разпоредбата на чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ обаче обявява за
противообществена проява носенето на маски, а не притежаването на такива.
Според логическото и систематични тълкуване на разпоредбата на чл.
21, т. 7 от ЗООРПСМ под носене на маска се разбира поставянето й върху
лицето по такъв начин, че това би довело до напълно прикриване на лицето
3
или на части от него, което затруднява разпознаването. По делото обаче не се
установи жалбоподателят да е поставил маската върху лицето си. Установява
се, че процесната маска е била пришита към качулката на горнището на
жалбоподателя, обстоятелство, което не се оспорва от АНО. Начинът на
пришиване на маската сам по себе ,обаче, би бил единствено индиция за
евентуално намерение от страна на жалбоподателя да използва същата, за
което не може да бъде ангажирана административно наказателната му
отговорност. За уреждане на подобни хипотези законодателят е предвидил
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗООРПСМ , съгласно която ръководителят по
сигурността и безопасността на спортното мероприятие организира
пропускането на привържениците на различните отбори през различни
входове на спортния обект, като осъществява контрол за недопускане
влизането на лица и внасянето на забранени предмети и вещества по чл. 20 и
21. Т. е. по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗООРПСМ при пропускането на
посетителите в спортната зона на спортния обект е дължима проверка на
лицата за недопускане на забранени предмети по чл. 20 и чл. 21, какъвто е
посочената в чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ маска, която може да послужи за
напълно прикриване на лицето или на части от него, което да затрудни
неговото разпознаване. Забраната е наложена в изпълнение на целите по чл. 2,
т. 1 и т. 2 от закона – очевидно с превантивна цел, за да бъде опазен ефективно
общественият ред при провеждането на спортни мероприятия, като не се
допускат и бъдат предотвратени евентуални противообществени прояви.
Гореизложеното не означава обаче, че жалбоподателят реално е нарушил
разпоредбата на чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ като е поставил маската на лицето
си, обстоятелство, което е отчетено и от АНО, който е приел, че едва при при
нейното използване би могло да се прикрие лицето му и да се затрудни
разпознаването му. Именно носенето на маска за напълното или частично
прикриване на лицето, което би затруднило разпознаването, е забранено по чл.
21, т. 7 от ЗООРПСМ. С оглед на изложеното, визираното в НП деяние е
несъставомерно по цитираната разпоредба, поради което незаконосъобразно е
ангажирана и административно-наказателната отговорност на въззивника на
основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на такова,
4
регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. Доколкото срещу
претендираният размер от 400 лв. не е направено възражение за прекомерност,
искането следва да бъде уважено в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № VI- 78/27.04.2024 г. на зам.
Началника на 01 РУ- СДВР, с което на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ
на С. Е. Г. ЕГН **********е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 за нарушение чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ
ОСЪЖДА 01 РУ- СДВР ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. Г. ЕГН ********** сума в
размер на 400 лв. - направени по делото разноски, представляващи
възнаграждение за адвокат за осъщественото пред настоящата инстанция
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
София в 1 4- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5