Решение по дело №32245/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3024
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20211110132245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3024
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110132245 по описа за 2021 година
искове с пр. осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ:
Ищецът - "ФИРМА, моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 154,50 лева, обезщетение по щета № 44012132021894, ведно със законната лихва.
Претендира разноски.
Ответникът - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва иска (повечето правнорелевантни
факти).
Третото лице-помагач на ответника - „ФИРМА, не се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
В полицата действително е посочено разсрочено плащане, но втората вноска е с
падеж – 04.09.2020г., а твърденият инцидент е от 16.08.2020г. Първата вноска се заплаща
при подписването на застрахователния договор. Така, не се спори, че застрахователно
правоотношение е налице.
1

Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. М. От показанията му се
установява, че през м.08.2020г. управлявал л.а. марка „Рено“, модел “Меган“, рег. № СВ
0410 МР. При излизане от Историческия музей тръгнал да се включва в околовръстното
шосе. Докато се придвижвал, но следял колите, тръгнали от светофара, усетил удар.
Погледнал и установил, че е влязъл в дупка, която бил видял преди това в ускорителната
лента. Надявал се ударът да не е много силен и продължил. Малко по-късно светнали
датчиците, а той се придвижил до близката бензиностанция, където повикал пътна помощ.
Депозирани са две заключения на ССчЕ и СТЕ, неоспорени от страните и приети от
съда като компетентно изготвени. От тях се установява, че:
- сумата от 139,50 лева, обезщетение по щетата е прихваната от застрахователя по
следващата вноска по застрахователната полица;
- увредени са двете десни джанти, като щетата може да бъде причинена от инцидент,
съобразно посоченото в уведомлението до застрахователя. Лекият автомобил е гаранционен
(2 години и малко над 2 месеца); съответно претендираната стойност съответства на
дължимата.
от правна страна:
Съгласно чл. 5 от Закона за пътищата, пътищата са общинска и държавна собственост (с
изключение на частните такива). Републиканската пътна мрежа е държавна собственост – но
в случая не става въпрос за такава мрежа, доколкото ПТП е настъпило в рамките на гр. С..
Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините (чл. 31 от ЗП). Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД).
Твърди се неизпълнение от страна на работещите в общината на отредените им задължения
– поддръжка на системата от пътища, в резултат, на което е налице деликт, осъществен чрез
омисивно деяние – т.е. чрез бездействие.
Относно доводите за неплащане на вноска, самият ответник сочи, че тя би следвало да бъде
прихваната, нещо което е и сторено. Следва да се има предвид, че това е нормативно
предвидено задължение за ищеца, а поне настоящият състав никога не е констатирал
пропуск за събиране на вноска от страна на застраховател. Доводът е допустим, но
практически излишно усложнява и най-вече оскъпява производството. Арг. и от самото
уведомление за щета (долен ляв ъгъл – л. 16).
Възражението за неприемане на ОУ вече е недопустимо: Р. № 872 от 14.12.2009г. на ВКС,
ІV г.о., по гр.д. № 2011/2008г: по предявения иск ответната страна може да се брани, като
предявява с възражение всякакви насрещни права, но само в случай, че тези права са
2
нейни – например възражение за изтекла придобивна давност. Съдът не следва да взема
предвид предявените пред него чужди права, каквото е правото на страните да претендират
нищожността на договора, след като правещият възражението не е страна по този договор.
Общината няма правната възможност да се намесва в застрахователното правоотношение.
Подобни са и част от доводите на СО относно доказателствените ù искания: искането по чл.
183 от ГПК е хипотеза на процесуална злоупотреба - Когато страната заяви, че оспорва
документа, следва да бъде поканена да уточни конкретния предмет на оспорването, тъй като
оспорване изобщо няма - Решение № 1310 от 17.11.2008г. по гр.д. № 4248/2007г., IV г.о. на
ВКС; Решение № 191 от 14.01.2015 г. по т.д. № 3046/2013 г., ВКС, II т.о. В случая дори не се
оспорва документа, но се иска оригинал, въпреки заверката от адвокат: Когато по делото се
прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв
случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално
заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от
доказателствата по делото (чл. 183, ал. 1 от ГПК). Адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му
предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов
клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други
органи те имат силата на официално заверени документи (чл. 32 от ЗА). Всъщност нищо
не е оспорено, но се искат оригинали.
При застраховка „Каско“ по принцип е трудно мислимо да се претендира каквото и да е като
се избегне заинтересованост на лицето, в чиито права встъпва застрахователя. Това, само по
себе си, не е процесуален проблем – съдът може да има или не доверие на увредения
собственик, съобразно дадените от него, ако това е необходимо, показания. В случая
изложената обстановка е силно специфична и технически възможна. Л.а. се е движел с
малка скорост, за да може да се включи в околовръстния път. Това е причината гумите само
да се отлепят, но не и да балонират или да се спукат и то рязко. Процесът на спадането им е
бил относително бавен, което пък отговаря и на другото неоснователно възражение на
общината - за несъобразената скорост. За увредения собственик няма задължение за
сезиране на КАТ. Протоколът на КАТ само би улеснил доказването (тогава по-вероятно би
било излишно събирането на гласни доказателства), но пък вероятният аргумент на
ответника, също неоснователен, но пък бланкетен и задължителен в подобна хипотеза, би
бил, че длъжностното лице е разпитало водача, а не е присъствало на инцидента (например:
гр.д. № 26864 по описа за 2020г. или гр.д. № 50122 по описа за 2019г.). Деликт може да се
установява с всякакви доказателствени средства.
Според актуалната редакция на цитираната от ответника норма на чл. 6, т. 4 – 2017г.
от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, не се посещават
от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за: повреди на МПС,
които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
3
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход (в случая е успяло да се придвижи).
Действително, съобразно ОУ – т. 9.6.1 застрахованият длъжен да представи протокол за
ПТП, но с оглед клаузата на чл. 14, липсата му не предполага задължително неплащане –
там са цитирани хипотези на чл. 9.6, като изрично се сочи “застрахователят може да
приеме доказване на застрахователното събитие на база писмена декларация“ . Причината
е именно, че съдебна инстанция най-вероятно не би се съобразила с подобно стриктно
ограничение. Отделен е въпросът, че и този довод представлява навеждане на възражение,
което принадлежи на ищеца по претенция на увредения собственик – цитираното по-горе
решение относно чуждите права.
Очевидно става въпрос за „Националния исторически музей“ – свидетелят обяснява за
излизане на „Околовръстния път“ (и до същия извод всъщност е достигнал и процесуалният
представител на ответника), а на площад „Бански“ № 1 няма паркинг. В тази връзка,
адекватна позиция би била да се провери (физически), а не просто да се оспорва всичко
възможно, като така се оскъпява процеса, а в крайна сметка и бюджета на общината, дали на
съответното място има все още неравност, има ли положено ново асфалтово покритие (след
евентуална справка с третото лице) и ако се установи, че нито има дупка, нито е променяно
покритието, това да се установи – със снимков материал или с гласни досказателства
(Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС: снимките и
фотолентите не са писмени доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК, тъй като
не материализират писмени изявления; също Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. №
602/2010г., IV г.о. на ВКС).
Видно от представената снимка и ответникът е достигнал до подобен извод, но, по неясна
причина, е заснел паркинга пред самия музей (л. 56), а не отклонението към „Околовръстния
път“. Дори общината да не е била съвсем наясно с точното местоположение на твърдяната
неравност, тези доказателства можеха да се поискат в първото и да се съберат в следващо
о.с.з.
Обстоятелството, че общината е възложила поддържането на трето лице означава, че тя би
имала регрес спрямо него, но не и че задълженията ù са изпълнени (по поддръжката на
пътищата) или че това обвързва което и да е ощетено трето лице.
Като се изключи вече посоченото относно скоростта, всяка форма на съпричиняване, се
установява от ответника. Нищо подобно не е сторено, а и според Решение от 21.02.2012г. по
гр.д. № 7603/2010г. на СГС: шофьорът има право да предполага, че се движи по нормално
поддържан път, независимо от общоизвестните факти за състоянието на пътната мрежа. Т.е.,
вариантът за освобождаване от отговорност на СО е само неизправност на пътя, маркирана
със съответните пътни знаци (нещо, което очевидно не е било сторено).
Предвид заключението на в.л., следва да се приеме, че искът е основателен (139,50 лева + 15
4
лева, ликвидационни разноски = 154,50 лева).
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски – 200 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ, ..., гр. С., ул. "..." № .., чрез ю.к. Н. М.ел. адрес: ..., да
заплати на ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., , чрез адв. А.Д.а,
Д.“, peг. по ф.д. № 416/2017г. по описа на СГС, код по БУЛСТАТ: ...), следното:
- сумата от 154,50 (сто петдесет и четири лева и петдесет стотинки) лева, обезщетение по
щета № 44012132021894, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2021г. до
окончателното ù изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
- сумата от 718 (седемстотин и осемнадесет) лева, сторени деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника - „ФИРМА,
ЕИК ...., представлявано от Б. Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к...., р- н „...
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5